Становище по Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите 2021-2030
Новини
Хабитат България подготви становище по проект на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021-2030), версия 24.03.2022 г., и Националния план за действие 2022-2023 г., в частта им касаеща ЖИЛИЩНИТЕ УСЛОВИЯ.
След като се запознахме с новата версия на Стратегията, в частта й за приоритет „Жилищни условия“, бихме искали да отбележим, че единствената промяна, която констатираме спрямо версията от м. февруари 2021 г., е в т.нар. „Общи цели“, които в действителност са мерки за постигане на целта, формулирана от Европейската комисия за приоритет Жилищни условия: До 2030 г. да се намали най-малко с една трета разликата по отношение на изключително лошите жилищни условия.
Настоящата версия повтаря недостатъците на предходната – няма измерими показатели за посочените „общи цели“, които да показват Какво?, Колко? и До кога? искаме да постигнем. Отново искаме да подчертаем, че липсата на количествена и качествена информация за проблемите, идентифицирани в раздел ІІІ. НАЦИОНАЛЕН КОНТЕКСТ – АНАЛИЗ НА ПРОБЛЕМИТЕ И СИТУАЦИЯТА, (които са абсолютно идентични с тези записани във версията 2021г.), води до невъзможност да се даде коректен отговор на първия въпрос в стратегическото планиране – КЪДЕ СМЕ СЕГА? Това възпрепятства и отговорите на следващите два въпроса КАКВО ИСКАМЕ ДА ПОСТИГНЕМ?, а още по-малко „КАК ДА ГО НАПРАВИМ?“ (или планът за действие).
Националната статистика трябва да събира и предоставя информация, за мащаба на проблемите. Например, какъв е делът на ромското население със сигурни права върху земя, (а) със законно призната документация и (б), които възприемат правото си на земя като сигурна, по пол и вид на владение (един от индикаторите към ЦУР 1)? Такава информация НСИ не предоставя. Представително социологическо изследване, което Хабитат България направи с помощта на експерти от БАН, по проект „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, финансиран от Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г., показа че в края на 2020 г., в кв. „Надежда“, гр. Сливен, какъвто и да е документ за собственост имат едва 12,8% от анкетираните. Този факт има за цел да покаже, че когато знаем Къде сме сега?, можем да си поставим измерими цели.
Над 2 милиарда евро от бъдещия Социален фонд за климата трябва да бъдат насочени за подкрепа на уязвими групи в България13.01.2025-До 30 юни трябва да подадем разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. • Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България. • Не се прилага дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност […]
Предизвикателства и решения пред проблема с енергийната бедност в контекста на Социалния фонд за климата19.12.2024-На 18 декември 2024 в Сохо, София, се събраха представители на НПО сектора, браншови организации, КНСБ, МС, МТСП, МРРБ, МОСВ и Института за икономически изследвания при БАН като основен фокус на срещата беше темата за енергийната бедност в страната като проблем и бъдещето на Социалния климатичен фонд (СКФ). По време на срещата бяха представени два […]
Бюлетин: Справедлив преход за домакинствата, зависими от твърди горива в условия на енергийна бедност19.12.2024-Берковица и Луковит са първите две общини в страната, в които ще се правят местни планове за действие, включващи демонстрационни мерки за декарбонизация на домакинства, зависими от твърди горива и в положение на енергийна бедност. Инициативата е част от проект BioJust, чиято обща цел е да се подпомогнат уязвимите домакинства, зависими от твърдо гориво, в прехода […]
Подкаст: Енергийната бедност и Социалният фонд за климата29.11.2024-Енергийната бедност е сериозно предизвикателство за България, което засяга около 30% от хората в страната. Въпреки наличието на дефиниция и финансови средства, процесът по нейното прилагане е възпрепятстван от липса на политическа воля, отговорна институция и ефективни инструменти за подкрепа. Политическото бездействие може да задълбочи кризата за най-уязвимите групи, включително енергийно бедните домакинства, потребителите на […]
Бюлетин: Световната климатична конференция COP29 – повече финанси за климата28.11.2024-Представители на близо 200 държави заседаваха в рамките на две седмици на климатичната конференция в Баку. Най-важното взето решение е за Нова колективна количествена цел (NCQG), която се състои в утрояване на финансирането за климатично действие за развиващите се страни до 2035 г. – от 100 на 300 милиарда долара годишно. Изпълнителният секретар на ООН […]