Бюрокрация спъва използването на ВЕИ от домакинствата

Разговор на Данаил Конов с Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, за Радио София – БНР. Снимка: БГНЕС

На 30.06 2022 г. се проведе онлайн дискусия на тема „Трябва ли да се промени Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, така че домакинствата да станат производители на енергия, която внасят в мрежата“?

Какви са бариерите пред българските домакинства да станат „prosumer“ на енергия от ВЕИ. Какво е „Net metering“ и как да се улесни експлоатацията на ВЕИ в България? Дискусионният форум се проведе в рамките на проект „Достъп до енергийно обновяване“, финансиран от Европейската климатична фондация.

Подробности по темата пред Радио София разказа Ася Добруджалиева, мениджър проекти „Хабитат България“. По думите й, промени в закона са необходими, защото нашата икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, като изразходваме с 3.5% повече енергийни ресурси. Домакинствата и сградният фонд са с ниска енергийна ефективност и изходната база при нас е изключително тежка.

Тя посочи също като проблем поскъпващата енергия и високата бедност при българското население и подчерта, че трябва да предприемем или намаляване на потреблението на енергия, като инвестираме в енергийна ефективност, или да започнем да произвеждаме евтина енергия.

Добруджалиева отбеляза, че по линия на механизъм на ЕС за възстановяване и устойчивост на България от ковид-19 ще ползваме 6.3 млрд. евро, а 59% от общия размер на средствата ще бъдат отделени в областта на климата. Тя допълни, че в плана има два проекта, единият от които е програма за саниране на многофамилни жилищни сгради, както и програма за финансиране на единични мерки за производство на енергия от ВЕИ в еднофамилни и многофамилни сгради.

„В този проект ще има два типа мерки. Едната мярка е свързана с изграждането на инсталации от страна на домакинствата за битово горещо водоснабдяване – слънчеви системи. Максималният размер на безвъзмездното финансиране може да е до 100% от стойността. Втората мярка е изграждане на фотоволтаични системи до 10 kw“, коментира Добруджалиева.

Тя сподели, че максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за отделно семейство може да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 хил. лв. Освен това каза, че хората ще могат да използват енергията, но няма да могат да връщат излишъка в електроразпределителната мрежа.

Добруджалиева посочи бюрокрацията и нормативната уредба, като ключови проблеми за узаконяването на ВЕИ инсталациите:

„И след това мъките продължават, защото не си мислете, че приключваме само с това да инсталираме най-накрая и да бъдем присъединени. След това започва ежемесечно администриране на документи, които трябва вие да генерирате, да пишете протоколи, да правите прогнози за това какви количества очаквате да произведете. Всеки месец да декларирате един куп неща по отношение на това какво сте произвели и какво е отишло в мрежата, при положение, че цялата тази информация вече я има при операторите“.

Добруджалиева изрази оптимизъм, че тези промени ще се случат, защото те са в интерес на цялото общество и каза, че има много инициативи на ЕК, които изискват от нас да променим отношението и да дадем свобода на домакинствата да станат производители на енергия за собствени нужди, и не само.

Пълен запис на интервюто можете да чуете в звуковия файл тук: Бюрокрация спъва използването на ВЕИ от домакинствата