Социалният фонд за климата е механизъм за компенсация, но са нужни трайни решения за изкореняване на енергийната бедност

Какво представлява Социалният фонд за климата, кой ще може да се възползва от предвидените в него мерки, по какъв начин помощта ще достига до уязвимите граждани и микропредприятия − това бяха част от темите, обсъдени в дискусията „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“, която се проведе на 8 юли в Дома на Европа и беше предавана на живо онлайн.

По време на събитието, организирано от Бюрото на Европейския парламент в България, участниците се обединиха около тезата, че е важно как ще бъде разработено законодателството в тази сфера, така че да има максимален ефект за гражданите.

Петър Витанов, член на Европейския парламент (С&Д), наблегна на разширения обхват на този солидарен фонд, който включва потърпевшите от зеления преход и създава предпазна мрежа за най-уязвимите. Социалният фонд за климата предвижда директно подпомагане на най-бедните и инвестиции, които водят до намаляване на въглеродните емисии, като програми за саниране, субсидиране на екологичен транспорт или намаляване на данъци. За да не бъде извършена зелената трансформация на гърба на бедните, е важно да се спазва принципът „замърсителят плаща“, посочи той.

Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка, подчерта, че климатът е хоризонтална политика и е нужен дебат за намиране на трайни решения. Парите по социалния фонд за климата трябва да отиват за мерки за енергийна ефективност и реформиране на данъчната система. Кризите ускоряват решенията, посочи той, но трябва да преодолеем глобалната криза с изменението на климата, която засяга всички нас.

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова представи становището и препоръките на Съвета по тази тема, сред които са приемането на допълнителна скала за преизчисление на собствения принос на държавите членки, възможност за финансова гъвкавост, разглеждане на мерките за подпомагане в тяхната цялост, разширяване на обхвата на бенефициерите на фонда, за да включват и малки и средни предприятия, и необходимостта от широк обществен консенсус по тези теми.

Директорът на Дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ на Министерството на енергетиката Венета Цветкова–Димитрова посочи, че България има рамкова позиция по Социалния фонд за климата и отбеляза някои различия с позицията на Европейския парламент в приетия от Съвета за околна среда общ подход. Тя посочи нужните стъпки и реформи на национално ниво, за да може България да се възползва от фонда.

Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, подчерта необходимостта от разработването на дефиниция за енергийна бедност и програма за саниране, която да бъде преработена, така че да изисква финансово самоучастие и да мобилизира бизнеса, собствениците на жилища и финансовия сектор.

От своя страна публиката се включи активно в дискусията, като зададе въпроси, свързани с дефиницията за енергийна бедност, принципа на разпределение на помощта в новия фонд, допускането на газа и ядрената енергия за устойчиви дейности в таксономията на ЕС, стимулирането на промени в поведението на получателите на енергийни помощи и други.

Гледайте във видеото цялата дискусия, която беше модерирана от Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Източник: Бюрото на Европейския парламент в България