Бюлетин Януари 26: България внесе първи вариант на Националния план за саниране в ЕК. Ще се случат ли дългоочакваните промени?

Видео

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА

България внесе в Европейската комисия първи вариант на Националния план за саниране на сградния фонд в България до 2050 г. 

През януари 2026 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува на своя уебсайт Проект на Националния план за саниране на сгради в Република България. Изготвен в изпълнение на изискванията на член 3 от Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите, планът има за цел да постави стратегическа, аналитична, оперативна и финансова основа за поетапното обновяване на националния сграден фонд от публични и частни жилищни и нежилищни сгради с хоризонт до 2050 г. Това се прави в съответствие с общоевропейската цел за преобразуване на съществуващите сгради в сгради с почти нулеви емисии.

На база на наличната информация за периода 2015–2030 г., включително вече реализираните и планираните към момента интервенции, се очаква:

  • да бъдат обновени общо около 6 790 МЖС;
  • да бъде използван публичен ресурс в размер на приблизително 6,33 млрд. лв.;
  • да бъде обхванат приблизително 8,3% от потенциалните над 82 000 МЖС в страната.

Тези стойности ясно показват неблагоприятното съотношение между вложения публичен ресурс и реално постигнатия обхват на обновяване на жилищния фонд. Въпреки безспорните ползи на ниво отделна сграда и домакинство – подобрен комфорт, намалени енергийни разходи и по-добри енергийни характеристики – ефектът върху целия многофамилен жилищен фонд остава ограничен в мащаб. Дори при силно оптимистичен сценарий за пълна реализация на всички планирани интервенции до 2030 г., над 90% от МЖС в страната ще останат извън обхвата на публично подпомаганото енергийно обновяване.

В жилищния сектор, само до 2035 г. инвестиционните потребности са оценени на 22 млрд. евро. Този мащаб на инвестициите многократно надхвърля реалистичния капацитет на държавния бюджет, европейските програми и традиционните грантови схеми.

Изискването на Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) и по-конкретно член 9 ал.2 за намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд:

  • с най-малко 16 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.;
  • с най-малко 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г..

Потреблението на първична енергия (ПЕП) на сектор Домакинства за 2020 г. възлиза на 4 137,12 ktoe, като очакваните спестявания в резултат от планираното саниране на националния жилищен фонд възлизат на 663 ktoe.

Таблица 15с. Цели за обновяване на жилищни сгради за периода 2030-2050 г., m2

Инвестиционните потребности за обновяване и декарбонизация на сградния фонд са от такъв мащаб, че не могат да бъдат посрещнати единствено чрез публични бюджети и безвъзмездно финансиране. Необходимо е системно привличане на частно финансиране и преминаване към комбинирани финансови инструменти с възможност за циклично реинвестиране на целевия ресурс, допълнени от целева социална подкрепа.

Прочетете повече: Зам.-министър Дора Янкова: Обновяването на националния сграден фонд трябва да бъде основен приоритет за политическите сили

УСТОЙЧИВИ ЖИЛИЩА ЗА КЛИМАТИЧНО БЪДЕЩЕ

Преглед на 2025 г.: прозрения и тенденции, оформящи декарбонизацията на сгради в Европа

Европейската платформа BUILD UP обобщава ключовите етапи през 2025 г., които формират декарбонизацията на сградния фонд в Европа – пътят към намаляване на вредните емисии и подобряване на енергийната ефективност в сгради. Преработената Директива за енергийна ефективност на сградите (EPBD) задължава държавите членки да ускорят изпълнението на Националните си планове за обновяване на сградите, а Комисията публикува нови документи и указания за по-голяма яснота относно целите.

Прегледът разглежда ключови теми като националните стратегии за обновяване, ролята на дигитализацията и събирането на данни за енергийната ефективност, новите технологии и финансиране за дълбоки реновации, както и социалните аспекти, включително енергийната бедност, за да не бъдат изоставени уязвимите групи по време на прехода към по‑чиста енергия. Документът събира експертни анализи и примери, показващи напредъка, предизвикателствата и възможните решения в Европа за декарбонизацията на сградния сектор.

Източник: 2025 in review: insights and trends shaping the decarbonisation of Europe’s building stock

Адресиране на търсенето на охлаждане в жилищата и лятната енергийна бедност в ЕС – към по‑хладно бъдеще

Докладът на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия разглежда нарастващото търсене на охлаждане в жилищата и явлението, наречено „лятна енергийна бедност“ — неспособността на домакинствата да поддържат удобни температури през горещите месеци поради технически, икономически или структурни ограничения.

Според анализа през 2023 г. около 26 % от домакинствата в ЕС не са могли да осигурят достатъчно хладни условия през лятото, като при най‑ниските доходи този дял достига почти 35 %. Това е не само въпрос на комфорт, но и на здраве, тъй като липсата на адекватно охлаждане е свързана със сериозни здравни рискове по време на горещи вълни.

Докладът също така посочва, че през 2024 г. около 21 % от потенциалното търсене на жилищно охлаждане остава неудовлетворено, което би изисквало приблизително 10 TWh допълнителна електроенергия, ако бъде задоволено чрез конвенционални климатични системи. Авторите подчертават, че нарастващите температури, урбанизацията и социално‑икономическите неравенства водят до увеличаване на търсенето на охлаждане и препоръчват интегриран подход, включващ енергийна ефективност, устойчиви технологии и политики за подпомагане на уязвимите групи.

Източник: Addressing Residential Cooling Demand and Summer Energy Poverty in the EU – Towards a Cooler Future

Европейската комисия представи план за достъпни жилища

През януари 2026 г. Европейската комисия (ЕК) представи първия по рода си Европейски план за достъпни жилища, целящ да улесни намирането на достъпни домове, особено за млади хора и семейства. Планът се фокусира върху увеличаване на предлагането на жилища, стимулиране на инвестиции в строителството и реновацията, реформи в правилата за строителство и енергийна ефективност, както и регулиране на краткосрочното отдаване под наем в напрегнати жилищни райони.

За България евродепутатът Елена Йончева и други представители подчертават нуждата от национална програма за достъпни жилища, която да се синхронизира с европейския план и да облекчи натиска върху домакинствата у нас.

Източник: Евросъюзът представи първия Европейски план за достъпни жилища

Кой е най-засегнат от липсата на достъпни жилища в Европа?

България остава сред страните с най-висок дял на пренаселени жилища в ЕС, като около 34% от домакинствата живеят в такива условия. Това е значително повече в сравнение с повечето европейски държави и подчертава нуждата от ефективни политики за справяне с жилищната бедност и подобряване на достъпността на жилища за всички социални групи.

Източник: Кой е най-засегнат от липсата на достъпни жилища в Европа?

Западни стандарти за по‑безопасна сградна среда – позицията на Алианс за висока строителна култура

Сдружение „Алианс за висока строителна култура“ подчертава нуждата от подобряване на сигурността и качеството на сградната среда в България. Според организацията защитата на правата на потребителите и намаляването на опасностите за човешкия живот изискват прилагането на утвърдени западни стандарти в строителството.

В интервю председателят на алианса, арх. Стоян Тодоров, посочва ключови проблеми в сектора, които влошават жизнената среда, включително недостатъчен контрол, неясни правила и липса на строги изисквания. Той подчертава и необходимостта от промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и ролята на публичните политики за защита на обществения интерес.

Алиансът обръща внимание и на добрите практики от други европейски държави, които биха могли да се приложат у нас, за да се повиши безопасността и качеството на сградите.

Източник: Западни стандарти за по‑безопасна сградна среда – позицията на Алианс за висока строителна култура

Как може да се постигне безопасна жилищна среда предвид деградацията в строителството?

КЛИМАТ

Независимо от партията: Българите предпочитат възобновяемата енергия пред изкопаемите горива

България трябва да инвестира във възобновяеми източници на енергия, смятат почти една трета от българите. Това показват данните от независимо международно проучване. Мнозинството от анкетираните, без значение от партийните си предпочитания, пък подкрепят енергийния преход и заявяват, че е време страната ни да премине от икономика, базирана на изкопаеми горива, към икономика, базирана на производство на енергия от местни възобновяеми източници. Това показва драстично разминаване между обществените нагласи, политическата реторика и държавните политики в енергийния сектор, отчитат от „Грийнпийс“ – България.

Проучването е проведено от Policy Solutions в партньорство с IPSOS за „Грийнпийс“ – България в периода 27 ноември – 4 декември 2025 година сред 1000 респонденти чрез онлайн анкета. Паралелно са направени анкети в Унгария и Словакия.

Попитани къде България трябва да инвестира приоритетно в енергия в близко бъдеще, мнозинството от участниците в социологическо проучване посочват възобновяемата енергия (32%), енергийната ефективност и енергоспестяването (25%). 65% от респондентите пък одобряват енергийния преход до 2035 година. Голяма е подкрепата и към енергийните общности – широко разпространена в Европа практика граждани да се сдружават, за да произвеждат сами електроенергия от възобновяеми източници. 78% от респондентите одобряват идеята правителството да насърчава създаването на такива кооперативи.

В отговор на тези нагласи, Грийнпийс – България изтъква няколко важни препоръки. Организацията призовава за улесняване на гражданите да инсталират балконски фотоволтаични панели, за да могат домакинствата да произвеждат част от своята електроенергия. Насърчава се също създаването на енергийни общности, които да обединяват усилията на хората за съвместно производство на чиста енергия, както и разработването на ясен план за изход от въглищата, включително модернизация или затваряне на силно замърсяващи централи.

Отделно, организацията подчертава, че енергийната политика трябва да включва и социален измерител, за да се гарантира, че уязвимите домакинства също ще се възползват от прехода към чиста енергия. Доказателство за потенциала на гражданите да допринесат активно е фактът, че в България едно на всеки седем домакинства може да произведе около една четвърт от своята електроенергия чрез ВЕИ технологии.

Като цяло проучването показва, че българите са готови за енергийна трансформация, а общественият натиск и подкрепа могат да ускорят прехода към устойчиви, чисти и достъпни енергийни решения.

Източник: Независимо от партията: Българите предпочитат възобновяемата енергия пред изкопаемите горива

ХАБИТАТ БЪЛГАРИЯ

Хабитат България започва изпълнението на проекта SUN BOX – Solar Storage in Multi‑family Houses, финансиран от Европейската климатична инициатива (EUKI). Целта на инициативата е да премахне законови, финансови и технически препятствия пред използването на възобновяема енергия в многофамилни жилищни сгради чрез въвеждане на фотоволтаични системи с батерийно съхранение, които повишават собственото потребление на чиста енергия, осигуряват съхранение на излишъка и резервно захранване при прекъсване на тока. В рамките на проекта ще бъдат разработени технически стандарти, пилотни инсталации и обучителни инициативи, както и ще се работи с институциите за подобряване на нормативната среда и интеграцията на децентрализирани енергийни системи в България и други партньорски държави.

Проектът продължава усилията на Хабитат България от SUNRISE – Prosumer Solar Energy, който демонстрира как могат да се инсталират PV plug‑in системи в многофамилни жилищни сгради и очерта различните законови, финансови и технически предизвикателства пред собствениците и наемателите. SUN BOX надгражда постигнатото, като предоставя възможност за по-ефективно използване на произведената енергия и разширява прилагането на устойчиви енергийни решения в жилищния сектор.

Скоро ще публикуваме актуална информация за проекта тук: https://sunriseproject.hfh.bg/ 

HABITAT FOR HUMANITY  

Световен икономически форум 2026 г. (WEF 2026) — участие на Habitat for Humanity

На Световния икономически форум в Давос, Швейцария (18 – 23 януари 2026 г.), главният изпълнителен директор на Habitat for Humanity International, Джонатан Рекфорд, участва активно в дискусии относно глобалните жилищни предизвикателства. Основното му послание, което отправи той е, че жилищата трябва да бъдат ключов приоритет в международните разговори, включително в политиките за развитие и международната помощ.

Рекфорд модерира панелната сесия „Как жилищата се превърнаха в критичен проблем“, обсъждайки необходими реформи за гарантиране, че жилищата укрепват обществата, а не задълбочават социалните и икономическите разломи. Той даде и специално интервю за Bloomberg News, в което акцентира върху задълбочаващата се криза с достъпни жилища, необходимостта от увеличаване на предлагането на първо жилище в САЩ и глобалните усилия за разширяване на достъпа до адекватно жилище за семейства по целия свят.

Източник: World Economic Forum 2026

Bloomberg World Economic Forum Interview with Habitat for Humanity CEO Jonathan Reckford

Доклад за състоянието на жилищата 2025 г.
(Habitat for Humanity, съвместно с Harvard Joint Center for Housing Studies)

Докладът очертава дълбоката жилищна криза в САЩ през 2025 г., при която както собствениците, така и наемателите се сблъскват с рекордно високи разходи за жилище и остър недостиг на достъпни домове.

Сред ключовите изводи е, че средната цена на еднофамилна къща достигна около 412 500 USD през 2024 г., което изисква значително по‑високи доходи, отколкото притежават повечето домакинства — само 13% от наемателите са могли да си позволят жилище, спрямо около 33% през 2021 г.

Докладът подчертава и растящите тежести за настоящите собственици чрез по‑високи данъци и застраховки, както и факта, че половината наематели имат непоносими разходи за жилище, а бездомността достигна рекордно ниво от 771 480 души през 2024 г.

Като част от решенията за справяне с кризата се посочват по-голям обем строителство на нови сгради, политически реформи на местно и щатско ниво, насочени към увеличаване на достъпните домове, както и подпомагане на първи дом.

Източник: 2025 State of the Nation’s Housing report: Five key takeaways

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

Още от категорията