Какви бариери срещат българските домакинства, за да станат “prosumer” на енергия от възобновяеми енергийни източници?

Новини

На 30-ти юни 2022 г., Хабитат България проведе онлайн дискусионен форум на тема “Трябва ли да се промени Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, така че да улеснят домакинствата да станат производители на енергия, която внасят в мрежата?” Събитието е част от застъпническия проект „Достъп до енергийно обновяване”, изпълняван с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Проектът поставя фокус върху енергийното обновяване на жилищните сгради, като метод за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г.
Снимка: Илиян Илиев

Програмата на форума започна с кратко въведение от страна на Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, която представи ключови акценти от Пакта за климата и Пакета „Подготвени за цел 55“, както и предлаганите промени в европейската директива за ВЕИ, в контекста на енергийната криза и енергийната бедност в страната.

Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновации. Икономиката изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Секторът на домакинствата също се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. Според извършения преглед на необновените жилищни сгради по енергийни характеристики и потребление на енергия, 90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G.

България все още няма официална дефиниция за домакинства в енергийна бедност. В НПВУ е предвидено да бъде създадена работна група и проведени обществени консултации за разработване и приемане на дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата в Закона за енергетиката за целите на либерализацията на пазара и финансирането на проекти за енергийна ефективност.

В Националния план за възстановяване и устойчивост е включена – Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, в размер на 123 млн. Евро. Предвидено е финансирането на два вида мерки за използване на възобновяема енергия от домакинствата:

Изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 100% от стойността на системата, но не повече от 1 960.83 лева;
Изграждане на фотоволтаични системи до 10 kW. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000,00 лева. Енергийно бедни домакинства ще могат да кандидатстват за безвъзмездното финансиране до 100% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв. В случай на техническа възможност за използване на акумулатори домакинствата могат да ги включат в проекта за фотоволтаична система, доколкото не се надхвърля прага от 15 000 лв. Домакинствата могат да инсталират фотоволтаични инсталации, чиято мощност надхвърля 10 кW и стойност от 15 000 лв., но безвъзмездното финансиране е ограничено до 15 000 лв.

В НПВУ е предвидена реформа Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ, чиято цел е намаляване на административната тежест за инвестициите във възобновяеми източници по отношение на инсталирането, свързването и експлоатацията на мощностите. Тук отново се предвижда създаване на работна група и обществени консултации за промени в Закона за ВЕИ и др. нормативни документи.

На 18 май 2022 г., Европейската комисия представи плана REPowerEU, който има за цел да прекрати зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да преодолее кризата, породена от изменението на климата. Комисията предлага да се направят целенасочени изменения на Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се включат в съществуващите планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки специални глави за плана REPowerEU. Очаква се в рамките на цикъла на европейския семестър за 2022 г., да се отправят препоръки, специфични за всяка държава. Основните мерки в плана, които имат отношение към сградите са:

Икономии на енергия – те са най-бързият и най-евтиният начин за справяне с текущата енергийна криза и за намаляване на сметките;
Ускоряване на използването на възобновяеми енергийни източници – Комисията предлага водещата цел за 2030 г. за възобновяемите енергийни източници да се увеличи от 40 % на 45 % в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. С определянето на тази обща повишена амбиция ще се създаде рамка за други инициативи, включително:
– Специална стратегия на ЕС за слънчевата енергия с цел удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025 г. и за инсталиране на мощност от 600 GW до 2030 г.;
– Инициативата „Слънчеви покриви“ с поетапно въвеждане на правно задължение за инсталирането на слънчеви панели върху нови обществени и търговски сгради и нови жилищни сгради;
– Удвояване на равнището на внедряване на термопомпи и мерки за интегрирането на геотермална и слънчева топлинна енергия в модернизираните районни и общински отоплителни системи.

Новите предложения на ЕК по плана REPowerEU поставят цели, които са значително по-високи от заложените в действащите в момента стратегически документи на България като Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и Дългосрочната стратегия за обновяване на сградите и ще е необходимо същите да бъдат ревизирани.

Пред участниците бяха представени препоръки за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката чрез въвеждане на категориите Prosumer и Net metering, с цел да се улесни експлоатацията на ВЕИ от домакинствата. Дискусията продължи с дебат за бариерите, които стоят пред предлаганите промени и възможностите за тяхното преодоляване. В нея се включиха представители на Министерството на енергетиката, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Националната Електрическа Компания.

Принципното предложение в Закона за енергията от възобновяеми източници е да бъдат въведени възможности за производителите на енергия за собствени нужди, да могат да ползват енергийната мрежа като „батерия“ за съхранение на излишната за тях енергия, като този процес е максимално административно улеснен. Това включва въвеждането на понятията:

“Потребител-производител” – prosumers: от английски “prosumer” = producer + consumer;
“Нетно отчитане” – Net metering: отчитане на разликата между произведената електрическа енергия от съответните енергийните обекти на потребителя – производител и потребената от него електрическа енергия за собствени нужди на годишна база.

Въвеждането на тези категории би насърчило развитието на производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници и в частност на дейността на производителите на електрическа енергия, които са и потребители на същата енергия за собствени нужди и за собствено потребление. Това създава условия за енергийна сигурност и независимост, както и постигане на целите за опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата с нарастване използването на енергията от възобновяеми източници.

Подобни субекти, които са собственици или ползватели на енергийни обекти, за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с ниска мощност, при изграждането на тези са мотивирани основно да задоволяват собствените си енергийни нужди, а не да произвеждат електрическа енергия, която да продават. Те обаче към момента се третират както всеки друг производител, а не с оглед особеностите на тяхната дейност, като не се отчита нито ниската инсталирана мощност на техните енергийни обекти, нито това че те са всъщност потребители на енергията която сами са произвели. Това поставя пред тях значителни административни и финансови пречки, които ги демотивират при дейностите по проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на енергийните обекти, в които те инвестират, както и административните и техническите трудности свързани с отчитането на произведената и потребената енергия, необходимостта от водене на документооборот, характерен за големите производители.

Съществуват и проблеми свързани с усвояването на количествата произведена енергия както и с представянето на прогнозните графици за произведената енергия и обективното използване на излишъците от произведената енергия. Това води до поемането на допълнителни разходи по експлоатацията на енергийните обекти, включително за ограничаване на производството и инвестирането в устройства ограничаващи производителността на генериращите съоръжения.

Към момента закона третира потребителите-производители, в две отделни качества – като производители и като производители, вместо да се прилага интегриран подход, който най-пълноценно ще отрази характерните особености на дейността на тези енергийни субекти. Една от тези ефективни мерки на интегрирания подход е така нареченото нетно отчитане известно и като нетметъринг (net-metering). Този подход е свързан с текущото изравняване на произведената и потребената електрическа енергия, както и с възможността да се управляват енергийните потоци и излишъците от потребената електрическа енергия, които могат да се използват по ефективно, включително в друго време и на друго място различно от мястото и времето на производството.

Съвременните технически решения относно съоръженията за локална генерация и съхранение на електрическата енергия са толкова модерни и ефективни, че позволяват лесно прилагането на нетното отчитане, като същевременно те могат да служат за подобряване на сигурността на качеството на мрежата.

Илиян Илиев, председател на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие – Варна, сподели горчивият опит на един производител на енергия от фотоволтаици. През 2010 г., Илиян Илиева монтира първата фотоволтаична инсталация на покрива на еднофамилната си къща в гр. Каспичан. Идеята му е част от проект, чрез който изследва процедурата по изграждане на „малка фотоволтаична централа“ и свързването й към електропреносната мрежа. Наученото описва в наръчник, чрез който да стимулира гражданите да инвестират във фотоволтаични системи за производство на електричество за бита. Тогава процедурата му отнема три години, като води дневник, в който описва всичко. След това прави презентации пред различни институции, дори и пред Брюксел. Научете повече от двете брошури:
Енергия от покрива – анализ на правната рамка относно процедурите, свързани с проектирането и експлоатацията на фотоволтаични инсталации в публичния сектор и от домакинствата
Енергия от покрива – Дневник на изграждане и инсталиране на малка фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност 1 КВТ, монтирана на балкон в жилищен блок

Допълнителни източници:
• Презентация на Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България: Необходими ли са промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката
• Видео на Дойчин Кършовски: Сложно ли е да се инсталират фотоволтаици в Синсинати щата Охайо?