Становище по проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България

Хабитат България, с подкрепата на членовете от „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria) – национален партньор на Renovate Europe, подготви становище относно публикувания за обществени консултации проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г.

Предложеният за обществена консултация проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г., на Република България, идва с 2 години закъснение, в сравнение с изискванията на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2018/1999, относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, за приемане на документа до 1 януари 2020 г. Голямото забавяне на документа има една положителна страна – то дава възможност същият да отрази най-актуалните политики на Европейския съюз, но това не е направено.

Няма посочена дата на изготвянето на стратегията, но вероятно под т.г. се разбира 2021 г., защото не са отразени последните политики от 2022 г., в рамките на Европейската зелена сделка, напредъкът по приемането на документите от Пакет „Подготвени за цел 55“, обявен юли 2021 г., вкл. приетите вече изменения в Директивата за енергийната ефективност, както и плана RePowerEU. По-долу споделяме само част от препоръките към Стратегията:

1. В документа следва да се отчете актуалното развитие на политиките за смекчаване на климата в България и в Европейския съюз, повлияни и от настоящата енергийна криз.
2. Необходимо е да се актуализират дългосрочните цели, спрямо новите цели на ЕС, а не да се стъпва на Интегрирания план енергетика и климат, 2019 г., който е поначало неамбициозен и не отговаря на поставените от ЕС цели и следва да бъде актуализиран до пролетта на 2023 г. Най-логично би било актуализацията на ИПЕК и настоящата стратегия да се синхронизират.
3. Заложените принци на стр.16 са неприемливи “Дългосрочната стратегия започва с ИПЕК, без да се ангажира с конкретна стратегия за постигане на дългосрочните цели, като вместо това посочва пътищата за развитие на енергийната система след 2030 г., за да бъдат спазени целите за значително намаляване на емисиите. По този начин изходната точка до 2030 г. става ИПЕК, което предполага, че коренните промени следва да се случат през периода 2030-2040 г.” Защо да приемаме стратегия, в която основния принцип е, че няма конкретна стратегия за постигане на дългосрочните цели? И освен това защо за периода до 2030 г. се разчита на планираното в ИПЕК, който не е адекватен на желаните цели?

Конкретни препоръки, с фокус върху сектор „сгради“ и разделите от плана, които касаят ролята и мерките в жилищните сгради и домакинствата:

1. В Раздел 5. Мерки за намаляване на емисиите на парникови газове; B. Декарбонизация – Възобновяема енергия и Енергийна Ефективност; В секция ВЕИ-Е, към изброените мерки на стр.33, след „създаване на условия за собствено потребление на енергия от ВИ и енергийни общности;“ да се добави и създаване на условия за домакинствата да произвеждат енергия от ВИ и да внасят в енергийната мрежа излишната за тях енергия, с въвеждането на понятията “Потребител-производител” – prosumer и “Нетно отчитане” – Net metering.
2. В същия раздел следва да се добавят и мерки, целящи промяна на поведението на физическите и юридически лица, по отношение на спестяването на енергия за потребление.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук:
Становище по проект на Дългосрочна стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България