Хабитат България и МРРБ започват работа по проект „Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“

Новини

През август 2022 г. стартира изпълнението на проект „Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“, финасирано в рамките на ОП „Добро управление“, Процедура BG05SFOP001-2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

Проектът се изпълнява в партньорство между Фондация „Подслон за човечеството“/Хабитат България и Министерство на регионалното развитите и благоустройството (МРРБ). Целта му е да се създаде механизъм за достъпно и прозрачно взаимодействие и обмен на информация между общинските и национални администрации, ангажирани с жилищните политики и представителите на гражданското общество.

Изпълнението на проектните дейности ще допринесе за постигане и на двете цели, формулирани в настоящата процедура:
• Партньорско управление с гражданите и бизнеса;
• Открито и отговорно управление.

Специфичните цели на проекта са:
1. Създаване на достъпни и прозрачни механизми за взаимодействие и обмен на информация между общинските и национални администрации, ангажирани с жилищните политики и представителите на гражданското общество;
2. Подобряване на социалните жилищни политики и практики на местно и национално ниво;
3. Повишаване на общественото разбиране за важността на социалната жилищна политика за подобряване условията на живот на всички общности.

Целеви групи са общински администрации и служители по управление на общинските жилища в цялата страна, неправителствени организации, работещи с уязвими групи, както и широката общественост.

Повече от 20 години Хабитат България работи за подобряване на жилищните условия в страната. В момента жилищната политика се изразява основно в настаняване в общински жилища, които са крайно недостатъчни и в лошо състояние. За тяхното управление и поддържане общините не получават държавна подкрепа, всяка община осигурява жилищното настаняване според своите разбирания и ограничени възможности.

Проектът ще създаде механизъм за достъпно и прозрачно взаимодействие и обмен на информация между общинските и национални администрации в цялата страна, ангажирани с жилищните политики и представителите на гражданското общество, ще допринесе за подобряване на социалните жилищни политики и практики на местно и национално ниво и ще повиши общественото разбиране относно важността на социалната жилищна политика за подобряване условията на живот на всички общности.

В рамките му ще се проведе проучване и анализ на управлението на общинските жилища в България, ще се идентифицират добри практики от страната и чужбина и въз основа на това ще се направят препоръки и методически указания към общините за мултиплициране на успешни модели на работа. Основните изводи и препоръки от изследванията и анализите ще бъдат графично визуализирани и публично разпространени, за да се информира обществото и да се повиши неговото разбиране относно същността и важността на социалните жилищни въпроси.

Предвижда се създаването на уеб базиран механизъм за дискусии и споделяне на знания и опит по жилищни въпроси вкл. на общинските жилища, като така ще се създаде мрежа за комуникация и подкрепа между работещи в различни общини специалисти от една страна и от друга – между общинските експерти и гражданите.

Въз основа на събраните мнения и препоръки при изпълнението на проекта ще се внесе становище за иницииране на приемането на Национална жилищна стратегия на страната, която да даде дългосрочна перспектива за осигуряване на по-добра жилищна среда.

Проектът ще се изпълни в периода 25 август 2022 г. – 31 декември 2023 г. Общата му стойност е 59 898 лева, от които 50 913 лева са европейско и 8 985 лева – национално съфинансиране.

 



Социалният фонд за климата е механизъм за компенсация, но са нужни трайни решения за изкореняване на енергийната бедност

Видео

Какво представлява Социалният фонд за климата, кой ще може да се възползва от предвидените в него мерки, по какъв начин помощта ще достига до уязвимите граждани и микропредприятия − това бяха част от темите, обсъдени в дискусията „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“, която се проведе на 8 юли в Дома на Европа и беше предавана на живо онлайн.

По време на събитието, организирано от Бюрото на Европейския парламент в България, участниците се обединиха около тезата, че е важно как ще бъде разработено законодателството в тази сфера, така че да има максимален ефект за гражданите.

Петър Витанов, член на Европейския парламент (С&Д), наблегна на разширения обхват на този солидарен фонд, който включва потърпевшите от зеления преход и създава предпазна мрежа за най-уязвимите. Социалният фонд за климата предвижда директно подпомагане на най-бедните и инвестиции, които водят до намаляване на въглеродните емисии, като програми за саниране, субсидиране на екологичен транспорт или намаляване на данъци. За да не бъде извършена зелената трансформация на гърба на бедните, е важно да се спазва принципът „замърсителят плаща“, посочи той.

Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка, подчерта, че климатът е хоризонтална политика и е нужен дебат за намиране на трайни решения. Парите по социалния фонд за климата трябва да отиват за мерки за енергийна ефективност и реформиране на данъчната система. Кризите ускоряват решенията, посочи той, но трябва да преодолеем глобалната криза с изменението на климата, която засяга всички нас.

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова представи становището и препоръките на Съвета по тази тема, сред които са приемането на допълнителна скала за преизчисление на собствения принос на държавите членки, възможност за финансова гъвкавост, разглеждане на мерките за подпомагане в тяхната цялост, разширяване на обхвата на бенефициерите на фонда, за да включват и малки и средни предприятия, и необходимостта от широк обществен консенсус по тези теми.

Директорът на Дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ на Министерството на енергетиката Венета Цветкова–Димитрова посочи, че България има рамкова позиция по Социалния фонд за климата и отбеляза някои различия с позицията на Европейския парламент в приетия от Съвета за околна среда общ подход. Тя посочи нужните стъпки и реформи на национално ниво, за да може България да се възползва от фонда.

Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, подчерта необходимостта от разработването на дефиниция за енергийна бедност и програма за саниране, която да бъде преработена, така че да изисква финансово самоучастие и да мобилизира бизнеса, собствениците на жилища и финансовия сектор.

От своя страна публиката се включи активно в дискусията, като зададе въпроси, свързани с дефиницията за енергийна бедност, принципа на разпределение на помощта в новия фонд, допускането на газа и ядрената енергия за устойчиви дейности в таксономията на ЕС, стимулирането на промени в поведението на получателите на енергийни помощи и други.

Гледайте във видеото цялата дискусия, която беше модерирана от Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Източник: Бюрото на Европейския парламент в България


6 млрд. евро за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност

Новини

Репортаж на Наталия Ганчовска за предаването „Хоризонт за вас“ – БНР, с участието на Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България.

За пряко подпомагане на домакинствата в енергийна бедност България може да разчита на 6 милиарда евро от Европейския социален фонд.

Според европейския индикатор, който измерва енергийната бедност за страните-членки по скалата от нула до 100, три държави от ЕС попадат в категорията на т.нар. „екстрена енергийна бедност“.

България е на дъното на тази тройка с индекс от 0,7, а първите – Швеция и Финландия са с индекси над 95 и 97. Това, според енергийният експерт Минчо Бенов, означава, че енергийната бедност у нас не засяга единствено социално слаби домакинства и уязвими групи, а е много по-широко разпространена.

„Затова е необходимо безотлагателно да бъде разработена дефиниция за енергийна бедност, която да позволи насочването на различни инструменти за подпомагане към домакинствата, които са в най-голяма нужда“.

Парите по социалния фонд за България към момента са в размер на 3 милиарда евро, но към тях се прибавя и същият обем на национално съфинансиране до 6 милиарда евро, съобщи евродепутатът Петър Витанов след дискусиите в Европейския парламент.

„И до най-бедните ще стигнат пари, свежи пари, с които да компенсират увеличените цени на почти всичко. Намаляване на данъци, свързани с отоплението, реновиране на сгради, саниране“.

Пълен запис на репортажа можете да чуете в звуковия файл тук: 6 млрд. евро за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност


Как домакинствата могат да произвеждат енергия сами? „Социална мрежа“, Nova News

Видео

Много често големите предизвикателства са свързани с иновативни решения, които променят живота и бита ни към по-добро.

Как домакинствата могат да станат производители на енергия на фона на всичко случващо се в момента – по тази тема в студиото на „Социална мрежа” коментираха Ася Добруджалиева – мениджър проекти Хабитат България и Надя Николова – предстедател на управителния съвет на Софийска енергийна агенция СОФЕНА.

„В условията на непредвидими цени на енергията, икономическата логика за всяко едно домакинство говори само едно – как да намаля разходите си за енергия и дали има политика, която подпомага този процес или няма такава и трябва да се спасяваме самостоятелно, което е много често подходът на българина”, каза Добруджалиева.

Според нея има иновативни и не чак толкова иновативни неща, които могат да се предприемат от домакинствата. „Винаги започваме от по-лесните неща. Това е например да се научим да намаляваме потреблението, за да сме по-малко зависими от каквато и да е енергия. Можем да предприемаме и стъпки към това да не губим енергия от нашето жилище – т.е. да инвестираме в енергийна ефективност. От друга страна обаче можем да търсим източници за енергия, които са по-евтини и по-леснодостъпни. Фотоволтаиците са едно от тези иновативни решения”, обясни Ася Добруджалиева.

„В момента европейската политика ни подпомага чрез нейното законодателство, което и ние трябва да приемем в сферата на възобновяемите източници и на пазара на електроенергията”, посочи Надя Николова.

По думите й са необходими редица нормативни промени, за да се улесни инсталирането на фотоволтаични системи на покривите на домакинствата. „Към момента, независимо, че това е възможно да се случи, тази дейност се спъва от административни пречки”, коментира тя.

Научете „Какви бариери срещат българските домакинства, за да станат “prosumer” на енергия от възобновяеми енергийни източници?“

Повече по темата гледайте във видеото тук 👇


WWF, Habitat for Humanity и партньори проведоха конференция, посветена на горската биомаса

Новини

Събитието събра учени, експерти, политически лица и природозащитници.

Начинът, по който произвеждаме и потребяваме енергията си днес, ни изправя пред редица рискове. Замърсяването на въздуха взима все повече жертви всяка година, а в настоящата обстановка енергийната бедност у нас се разраства и има риск от увеличение в неустойчивото използване на горска дървесина за отопление. Допълнителен натиск върху горите обаче би означавал нов тежък удар върху биологичното разнообразие. За да предотвратят рисковете, свързани с повишеното използване на горска биомаса за енергийни нужди, WWF, Habitat for Humanity и партньори работят за ограничаване допълнителното ѝ търсене и предлагане на алтернативи.

Снимка: © WWF България
От ляво на дясно: Апостол Дянков, ръководител програма „Климат и енергия”, WWF България; член на екипа на WWF България; Петър Милев, част от програма „Климат и енергия“ на WWF България; Борислав Сандов, министър на околната среда и водите и Диана Димитрова, консервационен директор на WWF България.

Офисите на WWF в Централна и Източна Европа заедно с Habitat for Humanity в България, Румъния и Унгария, Регионалния център за изследване на енергийната политика (REKK) и Енергийната агенция – Пловдив проведоха регионална конференция на тема „Биомаса и справедлив енергиен преход“. Събитието се фокусира върху политиките за горска биомаса и използването ѝ за енергия в Европейския съюз и в региона на Централна и Източна Европа. То предостави възможност за обмяна на опит, дискусии и разширяване на информираността по тема, която все още е твърда слабо позната у нас.

Участие в конференцията взеха политически лица, експерти и учени от страната и региона, както и представители на неправителствения и държавния сектор. Събитието откри лично министърът на околната среда и водите Борислав Сандов.

„Ако дървесината, която ползваме, няма сертификат, това означава че е с лошо качество и по-висока степен на влажност. А това води до замърсяване на въздуха и проблеми за гражданите. Статистиката днес е драматична – особено за България, особено за София. Става въпрос за хиляди хора, загиващи преждевременно заради замърсяване на въздуха. Дори правителствата да са достатъчно амбициозни, ако неправителственият сектор, бизнесът и всички хора не подчинят ежедневните си активности на този процес, ако всички заинтересовани страни не се променят, няма да постигнем целите си“, заяви на конференцията Борислав Сандов, министър на околната среда и водите.

Участниците разгледаха критериите за устойчивост на биомасата и дадоха своите препоръки за ефективното ѝ оползотворяване в държавите-членки. Във фокус на конференцията се превърнаха и практическите измерения в използването на биомасата за енергийни нужди. Специално внимание бе обърнато и на един важен проблем, който придобива все по-притеснителни мащаби у нас – енергийната бедност.

Експерти от WWF споделиха резултати от проведено социологическо проучване сред домакинствата, отопляващи се на дърва. То имаше за цел да установи условията на живот, инвестициите за енергия, степента на зависимост от дървата за огрев, както и възможността за отопляване на техните жилища.

„За съжаление, енергийната бедност е реалност в България, а най-уязвимите домакинства, особено тези извън топлофикационните градове, разчитат на твърдо гориво и биомаса, изгаряни с неефективни уреди в необновени жилища. Във WWF считаме, че освен енергийните помощи са необходими и дългосрочни мерки за реален и екологично устойчив енергиен преход, който да позволи на домакинствата да получават достъпна зелена енергия и същевременно да щади българските гори. Надяваме се в близко бъдеще да има политическа воля и институционална подкрепа за тези решения“, коментира Диана Димитрова, консервационен директор на WWF България.

Проучването показва още и че 38% от българите домакинства притежават поне една стая в жилището си, която не използват поради невъзможност за отопление. Около половината от тези домакинства са инвестирали в изолация на стени и прозорци, а ¼ виждат електроенергията като възможна алтернатива на дървата за огрев. Средно домакинствата у нас купуват по 12 м3 дърва на сезон, което им струва около 900 лева. 46% от анкетираните домакинства разбират, че замърсяването на околната среда чрез изгарянето на дървесина е сериозен проблем, но намират в него най-евтиният начин за отопление.

През втория ден на конференцията, Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, представи начини за подпомагане на общините с цел да се облекчи зависимостта от използването на дърва за огрев сред местното население с ниски доходи.

За допълнителна информация разгледайте пълната програма на събитието тук: „Биомаса и справедлив енергиен преход“

––––––––––

Кампанията „Енергийната ефективност си струва“ е инициирана по два проекта – Биоскрийн и Био Баланс.

Проектът Bio Screen се изпълнява от офисите на WWF в България, Румъния и Унгария, Енергийна агенция Пловдив и Фондация за регионално политическо сътрудничество в енергетиката и инфраструктурата, Унгария (REKK Foundation) с подкрепата на Германското федерално министерство на околната среда и програма EUKI.

Проектът Bio-Balance e финансиран по Програма LIFE за управление и информация, свързани с климата. Той ще надгради резултатите, постигнати по проекта Bio Screen. Проектът се изпълнява в партньорство с офисите на Habitat for Humanity в България, Румъния и Унгария.


Дискусия „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“

Видео

Бюрото на Европейския парламент в България организира дискусия на тема „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“, която ще се проведе на 8 юли 2022 г., петък, от 10.00 до 11.30 ч. с ограничен брой публика на живо в Дома на Европа, София, и ще се предава пряко онлайн.

Преходът към климатичен неутралитет ще засегне особено остро уязвимите домакинства и малкия бизнес. Ето защо се предвижда създаването на Социален фонд за климата, който да подкрепи доходите и инвестициите, за да се справим с енергийната и мобилната бедност. Целта на дискусията ще бъде да се разяснят целите и начинът на действие на предложения Социален фонд за климата и да се обсъди с представители на Европейския парламент, националните власти и нестопанския сектор какво е необходимо за успешното му прилагане в страната и какви ще са последиците от въвеждането му за българските граждани и фирми.

В центъра на дискусията ще бъдат европейските дефиниции за енергийна и мобилна бедност, както и предвидените мерки срещу тези явления, като например намалението на данъци и такси върху енергията или други форми на пряка подкрепа на доходите, стимулите за реновиране на сгради и за преминаване към възобновяеми източници на енергия в сградите, стимулите за преминаване към по-екологосъобразен транспорт.

В дискусията ще вземат участие Петър Витанов, член на Европейския парламент (С&Д), докладчик в сянка по Социалния фонд за климата, Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, Венета Цветкова–Димитрова, директор на Дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ в Министерство на енергетиката, и Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. Модератор ще бъде Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Предвидено е събитието да започне с панелна дискусия, последвана от отговори на въпроси от публиката в залата и онлайн.

Дискусията ще се проведе в конферентната зала в Дома на Европа, ул. „Г. С. Раковски“ №124, София с предварителна регистрация. Тя ще бъде излъчвана онлайн на страницата на Бюрото на ЕП в България във Facebook и в канала в YouTube. Ще бъде осигурен и жестов превод за хората с увреден слух.

За зрителите, които искат да присъстват на събитието в залата, има задължителна регистрация до 7 юли 2022 г. на следния линк: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/RegistrationForm08072022. Местата са ограничени.

Зрителите могат да изпращате въпросите си към участниците предварително в slido с код #SCF. По време на дискусията въпроси ще могат да бъдат задавани чрез коментари към излъчването във Facebook и YouTube.

Програмата на дискусията „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“
Регистрация за присъствена дискусия „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“
Предварителни въпроси към участниците в slido

Пълен запис на дискусията можете да гледате във видеото тук 👇

Източник: Бюрото на Европейския парламент в България


Kонференция „Биомаса и справедлив енергиен преход“

Новини

Природозащитната организация WWF за Централна и Източна Европа организира конференция на тема „Биомаса и справедлив енергиен преход“ в партньорство с офисите на Habitat for Humanity в България, Румъния и Унгария.

Конференцията ще се излъчва онлайн през Zoom на следния линк: https://bit.ly/3nmjlwy с парола 828072, съответно на:

6 юли от 09:30 до 16:30 ч.
7 юли от 10:00 до 13:00 ч.

Експерти от цяла Европа ще разгледат последиците за климата, горите и общностите от тази неефективна практика. Ще бъдат обсъдени и алтернативите за получаване на енергия, които не оказват отрицателно влияние на околната среда.

Снимка: WWF България

В няколко панела специалистите от различни страни ще разгледат политическия контекст на проблема с биомасата и възможностите за устойчивото й използване. Същевременно ще се потърси решение в алтернативни източници на енергия.

За допълнителна информация разгледайте пълната програма на събитието тук: „Биомаса и справедлив енергиен преход“

––––––––––

Кампанията „Енергийната ефективност си струва“ е инициирана по два проекта – Биоскрийн и Био Баланс.

Проектът Bio Screen се изпълнява от офисите на WWF в България, Румъния и Унгария, Енергийна агенция Пловдив и Фондация за регионално политическо сътрудничество в енергетиката и инфраструктурата, Унгария (REKK Foundation) с подкрепата на Германското федерално министерство на околната среда и програма EUKI.

Проектът Bio-Balance e финансиран по Програма LIFE за управление и информация, свързани с климата. Той ще надгради резултатите, постигнати по проекта Bio Screen. Проектът се изпълнява в партньорство с офисите на Habitat for Humanity в България, Румъния и Унгария.


Енергийна бедност и енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. „Refresh за здраве“, Телевизия ЕВРОКОМ

Видео

В предаването „Refresh за здраве“ по телевизия ЕВРОКОМ гостува Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, която отговори на въпроси по темата за енергийната бедност и енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради.

През периода юли 2021 г. – юни 2022 г., Хабитат България продължи успешното си партньорство с Европейската климатична фондация. С проекта Достъп до енергийно обновяване организацията представи на широката общественост новите политики на ЕС за постигане на 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., както и ролята на енергийното обновяване на жилищните сгради за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

Гледайте целия разговор по темата Енергийна бедност и енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради тук👇


Какви бариери срещат българските домакинства, за да станат “prosumer” на енергия от възобновяеми енергийни източници?

Новини

На 30-ти юни 2022 г., Хабитат България проведе онлайн дискусионен форум на тема “Трябва ли да се промени Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, така че да улеснят домакинствата да станат производители на енергия, която внасят в мрежата?” Събитието е част от застъпническия проект „Достъп до енергийно обновяване”, изпълняван с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Проектът поставя фокус върху енергийното обновяване на жилищните сгради, като метод за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на Европейския съюз до 2050 г.
Снимка: Илиян Илиев

Програмата на форума започна с кратко въведение от страна на Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, която представи ключови акценти от Пакта за климата и Пакета „Подготвени за цел 55“, както и предлаганите промени в европейската директива за ВЕИ, в контекста на енергийната криза и енергийната бедност в страната.

Българската икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, изоставайки от държавите членки на общността по отношение на прилагането на принципа на кръгова икономика и по внедряване на екоиновации. Икономиката изразходва средно 3.5 пъти повече енергийни ресурси за производство на единица БВП от средния енергиен разход в ЕС. Секторът на домакинствата също се характеризира с висока енергийна интензивност, като 93% от сградния жилищен фонд в страната не отговаря на изискванията за енергийна ефективност. Според извършения преглед на необновените жилищни сгради по енергийни характеристики и потребление на енергия, 90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G.

България все още няма официална дефиниция за домакинства в енергийна бедност. В НПВУ е предвидено да бъде създадена работна група и проведени обществени консултации за разработване и приемане на дефиниция и критерии за „енергийна бедност“ за домакинствата в Закона за енергетиката за целите на либерализацията на пазара и финансирането на проекти за енергийна ефективност.

В Националния план за възстановяване и устойчивост е включена – Програма за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради, в размер на 123 млн. Евро. Предвидено е финансирането на два вида мерки за използване на възобновяема енергия от домакинствата:

Изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е 100% от стойността на системата, но не повече от 1 960.83 лева;
Изграждане на фотоволтаични системи до 10 kW. Максималният размер на безвъзмездното финансиране на отделно домакинство се предвижда да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 000,00 лева. Енергийно бедни домакинства ще могат да кандидатстват за безвъзмездното финансиране до 100% от стойността на системата, но не повече от 15 000 лв. В случай на техническа възможност за използване на акумулатори домакинствата могат да ги включат в проекта за фотоволтаична система, доколкото не се надхвърля прага от 15 000 лв. Домакинствата могат да инсталират фотоволтаични инсталации, чиято мощност надхвърля 10 кW и стойност от 15 000 лв., но безвъзмездното финансиране е ограничено до 15 000 лв.

В НПВУ е предвидена реформа Стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ, чиято цел е намаляване на административната тежест за инвестициите във възобновяеми източници по отношение на инсталирането, свързването и експлоатацията на мощностите. Тук отново се предвижда създаване на работна група и обществени консултации за промени в Закона за ВЕИ и др. нормативни документи.

На 18 май 2022 г., Европейската комисия представи плана REPowerEU, който има за цел да прекрати зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да преодолее кризата, породена от изменението на климата. Комисията предлага да се направят целенасочени изменения на Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се включат в съществуващите планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки специални глави за плана REPowerEU. Очаква се в рамките на цикъла на европейския семестър за 2022 г., да се отправят препоръки, специфични за всяка държава. Основните мерки в плана, които имат отношение към сградите са:

Икономии на енергия – те са най-бързият и най-евтиният начин за справяне с текущата енергийна криза и за намаляване на сметките;
Ускоряване на използването на възобновяеми енергийни източници – Комисията предлага водещата цел за 2030 г. за възобновяемите енергийни източници да се увеличи от 40 % на 45 % в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“. С определянето на тази обща повишена амбиция ще се създаде рамка за други инициативи, включително:
– Специална стратегия на ЕС за слънчевата енергия с цел удвояване на слънчевия фотоволтаичен капацитет до 2025 г. и за инсталиране на мощност от 600 GW до 2030 г.;
– Инициативата „Слънчеви покриви“ с поетапно въвеждане на правно задължение за инсталирането на слънчеви панели върху нови обществени и търговски сгради и нови жилищни сгради;
– Удвояване на равнището на внедряване на термопомпи и мерки за интегрирането на геотермална и слънчева топлинна енергия в модернизираните районни и общински отоплителни системи.

Новите предложения на ЕК по плана REPowerEU поставят цели, които са значително по-високи от заложените в действащите в момента стратегически документи на България като Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и Дългосрочната стратегия за обновяване на сградите и ще е необходимо същите да бъдат ревизирани.

Пред участниците бяха представени препоръки за промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката чрез въвеждане на категориите Prosumer и Net metering, с цел да се улесни експлоатацията на ВЕИ от домакинствата. Дискусията продължи с дебат за бариерите, които стоят пред предлаганите промени и възможностите за тяхното преодоляване. В нея се включиха представители на Министерството на енергетиката, Агенцията за устойчиво енергийно развитие, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Националната Електрическа Компания.

Принципното предложение в Закона за енергията от възобновяеми източници е да бъдат въведени възможности за производителите на енергия за собствени нужди, да могат да ползват енергийната мрежа като „батерия“ за съхранение на излишната за тях енергия, като този процес е максимално административно улеснен. Това включва въвеждането на понятията:

“Потребител-производител” – prosumers: от английски “prosumer” = producer + consumer;
“Нетно отчитане” – Net metering: отчитане на разликата между произведената електрическа енергия от съответните енергийните обекти на потребителя – производител и потребената от него електрическа енергия за собствени нужди на годишна база.

Въвеждането на тези категории би насърчило развитието на производството и потреблението на електрическа енергия от възобновяеми източници и в частност на дейността на производителите на електрическа енергия, които са и потребители на същата енергия за собствени нужди и за собствено потребление. Това създава условия за енергийна сигурност и независимост, както и постигане на целите за опазване на околната среда и ограничаване изменението на климата с нарастване използването на енергията от възобновяеми източници.

Подобни субекти, които са собственици или ползватели на енергийни обекти, за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с ниска мощност, при изграждането на тези са мотивирани основно да задоволяват собствените си енергийни нужди, а не да произвеждат електрическа енергия, която да продават. Те обаче към момента се третират както всеки друг производител, а не с оглед особеностите на тяхната дейност, като не се отчита нито ниската инсталирана мощност на техните енергийни обекти, нито това че те са всъщност потребители на енергията която сами са произвели. Това поставя пред тях значителни административни и финансови пречки, които ги демотивират при дейностите по проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и експлоатацията на енергийните обекти, в които те инвестират, както и административните и техническите трудности свързани с отчитането на произведената и потребената енергия, необходимостта от водене на документооборот, характерен за големите производители.

Съществуват и проблеми свързани с усвояването на количествата произведена енергия както и с представянето на прогнозните графици за произведената енергия и обективното използване на излишъците от произведената енергия. Това води до поемането на допълнителни разходи по експлоатацията на енергийните обекти, включително за ограничаване на производството и инвестирането в устройства ограничаващи производителността на генериращите съоръжения.

Към момента закона третира потребителите-производители, в две отделни качества – като производители и като производители, вместо да се прилага интегриран подход, който най-пълноценно ще отрази характерните особености на дейността на тези енергийни субекти. Една от тези ефективни мерки на интегрирания подход е така нареченото нетно отчитане известно и като нетметъринг (net-metering). Този подход е свързан с текущото изравняване на произведената и потребената електрическа енергия, както и с възможността да се управляват енергийните потоци и излишъците от потребената електрическа енергия, които могат да се използват по ефективно, включително в друго време и на друго място различно от мястото и времето на производството.

Съвременните технически решения относно съоръженията за локална генерация и съхранение на електрическата енергия са толкова модерни и ефективни, че позволяват лесно прилагането на нетното отчитане, като същевременно те могат да служат за подобряване на сигурността на качеството на мрежата.

Илиян Илиев, председател на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие – Варна, сподели горчивият опит на един производител на енергия от фотоволтаици. През 2010 г., Илиян Илиева монтира първата фотоволтаична инсталация на покрива на еднофамилната си къща в гр. Каспичан. Идеята му е част от проект, чрез който изследва процедурата по изграждане на „малка фотоволтаична централа“ и свързването й към електропреносната мрежа. Наученото описва в наръчник, чрез който да стимулира гражданите да инвестират във фотоволтаични системи за производство на електричество за бита. Тогава процедурата му отнема три години, като води дневник, в който описва всичко. След това прави презентации пред различни институции, дори и пред Брюксел. Научете повече от двете брошури:
Енергия от покрива – анализ на правната рамка относно процедурите, свързани с проектирането и експлоатацията на фотоволтаични инсталации в публичния сектор и от домакинствата
Енергия от покрива – Дневник на изграждане и инсталиране на малка фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност 1 КВТ, монтирана на балкон в жилищен блок

Допълнителни източници:
• Презентация на Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България: Необходими ли са промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката
• Видео на Дойчин Кършовски: Сложно ли е да се инсталират фотоволтаици в Синсинати щата Охайо?


Бюрокрация спъва използването на ВЕИ от домакинствата

Новини

Разговор на Данаил Конов с Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, за Радио София – БНР. Снимка: БГНЕС

На 30.06 2022 г. се проведе онлайн дискусия на тема „Трябва ли да се промени Закона за енергията от възобновяеми източници и Закона за енергетиката, така че домакинствата да станат производители на енергия, която внасят в мрежата“?

Какви са бариерите пред българските домакинства да станат „prosumer“ на енергия от ВЕИ. Какво е „Net metering“ и как да се улесни експлоатацията на ВЕИ в България? Дискусионният форум се проведе в рамките на проект „Достъп до енергийно обновяване“, финансиран от Европейската климатична фондация.

Подробности по темата пред Радио София разказа Ася Добруджалиева, мениджър проекти „Хабитат България“. По думите й, промени в закона са необходими, защото нашата икономика е една от най-ресурсоемките в ЕС, като изразходваме с 3.5% повече енергийни ресурси. Домакинствата и сградният фонд са с ниска енергийна ефективност и изходната база при нас е изключително тежка.

Тя посочи също като проблем поскъпващата енергия и високата бедност при българското население и подчерта, че трябва да предприемем или намаляване на потреблението на енергия, като инвестираме в енергийна ефективност, или да започнем да произвеждаме евтина енергия.

Добруджалиева отбеляза, че по линия на механизъм на ЕС за възстановяване и устойчивост на България от ковид-19 ще ползваме 6.3 млрд. евро, а 59% от общия размер на средствата ще бъдат отделени в областта на климата. Тя допълни, че в плана има два проекта, единият от които е програма за саниране на многофамилни жилищни сгради, както и програма за финансиране на единични мерки за производство на енергия от ВЕИ в еднофамилни и многофамилни сгради.

„В този проект ще има два типа мерки. Едната мярка е свързана с изграждането на инсталации от страна на домакинствата за битово горещо водоснабдяване – слънчеви системи. Максималният размер на безвъзмездното финансиране може да е до 100% от стойността. Втората мярка е изграждане на фотоволтаични системи до 10 kw“, коментира Добруджалиева.

Тя сподели, че максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за отделно семейство може да е до 70% от стойността на системата, но не повече от 15 хил. лв. Освен това каза, че хората ще могат да използват енергията, но няма да могат да връщат излишъка в електроразпределителната мрежа.

Добруджалиева посочи бюрокрацията и нормативната уредба, като ключови проблеми за узаконяването на ВЕИ инсталациите:

„И след това мъките продължават, защото не си мислете, че приключваме само с това да инсталираме най-накрая и да бъдем присъединени. След това започва ежемесечно администриране на документи, които трябва вие да генерирате, да пишете протоколи, да правите прогнози за това какви количества очаквате да произведете. Всеки месец да декларирате един куп неща по отношение на това какво сте произвели и какво е отишло в мрежата, при положение, че цялата тази информация вече я има при операторите“.

Добруджалиева изрази оптимизъм, че тези промени ще се случат, защото те са в интерес на цялото общество и каза, че има много инициативи на ЕК, които изискват от нас да променим отношението и да дадем свобода на домакинствата да станат производители на енергия за собствени нужди, и не само.

Пълен запис на интервюто можете да чуете в звуковия файл тук: Бюрокрация спъва използването на ВЕИ от домакинствата