Новини

13.01.202513.01.2025 Новини

До 30 юни трябва да подадем разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. 

• Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
• Не се прилага дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност при предоставяне на финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия). 
• Липсва политическа воля за разработка на цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.
• Политическото бездействие задълбочава кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г. В статията са разгледани основните пречки и стъпките, които следва да се предприемат, за да се минимизират негативните ефекти от този сложен преход.

България ще получи 2.28 млрд. евро от Социалния фонд за климата

Общият размер на финансирането за България е 2.28 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г. С тях ще бъдат финансирани три вида групи: 

1. уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи;
2. уязвими микропредприятия;
3. уязвими потребители на транспорт.

Приблизително 1 млрд. евро се очаква да бъдат разпределени за енергийна ефективност на сградния фонд при домакинствата (от група 1). Все още не е ясно обаче какви обективни индикатори ще се приложат за дизайна на фонда и разпределение на мерките. Тези групи ще бъдат засегнати от покачването на цените на транспортните горива – петрол, дизел и т.н., както и на горивата за отопление/охлаждане в сградите. Има очаквания групата на уязвимите потребители на транспорт да е много по-широка от тази на енергийно бедните, и да включва възрастни, деца и хора с увреждания без доходен критерий. Все още не е разработена дефиниция за уязвими предприятия, но се очаква това да бъдат предприятия на градски и междуградски транспорт, на образователни, социални и здравни услуги, предприятия с висок дял на разхода за транспорт в общия, и др.

Всички трябва да участват в разговора

Очаква се правителството да включи гражданското общество, представители на бизнеса, неправителствения сектор и научната общност в обсъжданията на Социалния климатичен план. Включването на широк кръг експерти е необходимо поради особеностите на целевата група, нейният широк обхват и специфични проблеми. Важно е да се вземат предвид опита на бизнеса от жилищното обновяване, на академията и неправителствения сектор от проекти в сферата на енергийната и транспортната бедност и работата с уязвими групи на терен.

За съжаление, консултациите и общественото обсъждане на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата бяха белязани от кратки срокове и игнорирани препоръки. Това поражда опасения сред експертите, че подобен подход може да се повтори. Това би било в противоречие на изискванията и на Европейската комисия разписани в Регламента на социалния климатичен фонд, и на принципите на гражданственост и демокрация в процесите на вземане на политически решения, засягащи широк кръг от уязвими групи.

Какво е енергийна бедност и защо официалната дефиниция все още не се прилага?

Какво е енергийна бедност. Източник: WWF България

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г., Таблица VII.1. Оценка на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност, стр.64

* По данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (SILC) 2023“. Данните от изследването SILC, проведено през 2023 г. са с референтен период за дохода 2022 г. Източник АУЕР

Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома. 

Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При настоящите темпове на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради.

Към момента България разполага с над 2,2 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и от Кохезионния фонд за подобряване на жилищния фонд до 2030 г., като тези средства са предназначени за:

• саниране на около 1250 многофамилни сгради (приблизително 35 000 домакинства);
• инсталиране на оборудване за възобновяема енергия в по-малко от 2000 домакинства;
• подмяна на отоплителни системи в 80 000 домакинства (мярка по Програма Околна среда 2021-2027 г., изпълнявана в 21 общини).

Това обаче далеч не е достатъчно, предвид мащаба на жилищния фонд в страната – над 66 000 многофамилни сгради и над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност. Освен това в момента липсват, както достатъчно средства, така и капацитет в строителния и обслужващия сектор за ускоряване на този процес.

Сред пречките за прилагането на дефиницията за енергийна бедност са липсата на политическа воля за отговорно министерство и административен капацитет за създаване и управление на информационна система за процеса.

Тази информационна система е предвидено да съхранява данни за доходите на домакинствата и сградните характеристики на жилищата, и по автоматичен път да предоставя информация за статута им при проверка от администраторите на програми и схеми. При наличие на близо 1.8 милиона души в енергийна бедност, изпълнителната власт (в лицето на министерствата и общините) е категорична, че това е единственият начин за администриране.

Как можете да проверите дали вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента?

1. Съберете годишния нетен доход: Съберете нетните доходи от всички членове на домакинството за предходната календарна година. За целта използвайте данните от данъчните декларации за физически лица след данъци и осигуровки.
2. Извадете разхода за енергия: Изчислете разходите за енергия, които съответстват на типичното потребление на домакинството за същия период, и извадете тази сума от общия годишен доход.
3. Изчислете нетния месечния доход на член от домакинството след разходи за енергия: Разделете общата сума на броя на членовете в домакинството. След това разделете отново на 12, за да получите месечния доход на член от домакинство.
4. Сравнете с линията на бедност: Ако полученият месечен доход е под линията на бедност (526 лв. за 2024 г. и 638 лв. за 2025 г.), то вашето домакинство се счита за енергийно бедно.

Опростен пример за изчисление, при домакинство от 4 души, като двама от тях получават нетен доход (след данъци и осигуровки) от 1100 лв./месец, при разходи за енергия средно по 200 лв./ месец. В този пример домакинството е под линията на бедност за 2024 г.

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Доходният праг е персонализиран за всяко домакинство и зависи от това дали в домакинството има деца, възрастни или хора с увреждания, дали е многочленно домакинство, и дали е с неефективно отопление или лоша сградна обвивка, позволяваща загуба на топлина през зимата. Той се покачва заедно с официалната линия на бедност и с цените на електроенергията.

От 1 януари 2025 г., този праг е 848 лв. само поради увеличаването на прага на бедност на 638 лв. на лице от 1 януари 2025 г. и поради покачването на цените на електроенергия за битовия пазар. На 1 юли с промяната на цените на регулиран пазар, ще се промени и прагът.

Типовото потребление се изчислява според Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.

Разписаната Наредба в ясни стъпки и в съкратен вариант, от WWF България, може да бъде открита тук. 

Към този доходен критерий за сега не са приложени други критерии за оценка на домакинствата – имуществен, например. Дефиницията не се прилага, въпреки че е официално приета в Закона за енергетика и въпреки необходимостта от приложението ѝ за целите на програмите за енергийна ефективност и подкрепа за домакинствата в областта на ВЕИ.

В момента WWF България, в сътрудничество с Института за икономически изследвания при БАН, разработва карта на енергийната уязвимост на домакинствата с индекс на енергийната бедност по области и региони. Целта на картата е да се улесни обективния мониторинг на състоянието на енергийната бедност, като се отчитат териториалните различия в климата, енергийните нужди, социалната уязвимост и субективното усещане за енергийната бедност на домакинствата. Картата може да проследи и доколко мерките в Социалния климатичен план биха отговорили на истинските нужди на уязвимите домакинства.

Неприлагането на дефиницията за енергийна бедност поради липса на информационна система и отговорна за нея институция, позволява субективен подбор на кандидати по програми.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката все още администрират процедури без включен подоходен критерий за определяне на енергийно бедни домакинства, според законово приетата дефиниция. Само малка част от тези мерки ще достигнат до енергийно бедните домакинства, тъй като дизайнът им е насочен към всички граждани. Дори процедурата по Фонда за справедлив преход „Подкрепа на устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност“, която все пак има социални критерии, не прилага Наредбата за енергийна бедност.

Други процедури, които се осъществиха при наличие на официална дефиниция, но без реалното ѝ приложение са:

• втората фаза на сградното обновяване по механизма за възстановяване и устойчивост за 282 сгради;
• схемата за подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата с одобрени 1544 проекта.
• Кохезионният фонд, който и в момента предоставя екологични отоплителни системи по Програма за по-чист въздух за периода 2021-2027 с бюджет от над 300 млн. лв.

Какви са 4-те основни предизвикателства, които ще стоят пред българското правителство?

1. Изборът на институция, която да оглави създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни домакинства.
2. Вписването на отговорната институция в Закона за енергетика и други свързани нормативни актове.
3. Редакцията на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Възможно е също така да се направят и корекции в частта за определяне цената на електроенергия в условията на либерализиран пазар и на мониторинг (виж Темата на фокус в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2024 г.).
4. Определянето на фонд за финансиране на мерките за енергийно бедните домакинства или отделни компоненти за подкрепа на първоначална инвестиция в мерки.

Съществуват и редица други инструменти, които биха могли да подкрепят дългосрочните мерки за адресиране на енергийната бедност при отсъствието на специален фонд за тази цел.

• Изплащане на мерки за енергийна ефективност през сметките за енергия, или ЕСКО договори, е непопулярна мярка в момента, но все пак регламентирана от 2023 г. в Закона за енергийна ефективност.
• Друг тип подкрепа е данъчно облекчение или намаляване на ДДС ставката с 10-15% за изолационни материали, дограма, или при приложени мерки за енергийна ефективност по програми или схеми при определени технически изисквания и постигнати резултати като спестявания.
• В други държави се предоставят и нисколихвени или безлихвени кредити от търговски банки, с преференциални условия за енергийно бедни домакинства. Банки, доставчици, общини, агенции – всички нива на работа с домакинствата би следвало да могат да прилагат безпроблемно Наредбата. Чрез информационна система те биха могли бързо да получават данни за статута на своите клиенти и да предоставят диференцирани условия на подкрепа.

Всяко едно правителство носи отговорност, предвид напредващите срокове за разработка на Социалния климатичен план, и за либерализация на пазара. При неизяснени механизми, липса на отговорни институции и адекватни форми на финансиране за подкрепа, енергийно бедните българи са обречени на пазарни рискове, които трудно биха понесли.

Това прави темата важна и още по-неотложна особено в условията на политическа нестабилност.

---

Автор: Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България, един от най-изявените експерти по темата „Енергийна бедност“. Завършила е Икономика и управление по отрасли – енергетика, инфраструктура и публични услуги в СУ „Св. Климент Охридски“ , и „Управление на институциите за социална работа“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Международна икономика“ в Пекински университет.

---

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---

19.12.202424.01.2025 Новини

На 18 декември 2024 в Сохо, София, се събраха представители на НПО сектора, браншови организации, КНСБ, МС, МТСП, МРРБ, МОСВ и Института за икономически изследвания при БАН като основен фокус на срещата беше темата за енергийната бедност в страната като проблем и бъдещето на Социалния климатичен фонд (СКФ).

По време на срещата бяха представени два доклада изготвени от WWF България и с подкрепата на Хабитат България и ИИИ на БАН.

В първия доклад фокусът бе:
• Представяне на финансовите инструменти за декарбонизация на сектора на жилищните сгради в България както и препоръки за тяхното развит – разработен в рамките на проект EUKI BioJust.

Докато втория доклад предложи:
• Географски подход за изработка на национална карта на енергийната уязвимост на домакинствата – разработен с финансовата подкрепа на ЕСФ.

Докладите предизвикаха оживени дискусии и голям интерес. От страна на институциите стана ясно, че междуведомствена работна група за разработване на СКФ е сформирана, но към момента все още няма яснота дали ще бъде създадена възможност  представители на гражданското общество, бизнеса и академията да се присъединят. От Министерски съвет, които към момента оглавяват процеса по създаване на СКФ за България, проявиха интерес да разгледат докладите в детайл в рамките на работна група.

Срещата се осъществи в рамките на Проект “EUKI – BioJust: Just Transition for solid-fuel dependent households / Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива, GIZ: 81301799, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK).

---

Проект BioJust е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK).

---

 

---

28.11.202428.11.2024 Новини

Представители на близо 200 държави заседаваха в рамките на две седмици  на климатичната конференция в Баку. Най-важното взето решение е за Нова колективна количествена цел (NCQG), която се състои в утрояване на финансирането за климатично действие за развиващите се страни до 2035 г. –  от 100 на 300 милиарда долара годишно. Изпълнителният секретар на ООН по изменение на климата Саймън Стийл нарича това „застрахователна полица за човечеството“, която ще доведе до повече работни места, икономически растеж и по-евтина и чиста енергия за всички.

Голяма стъпка напред е и постигането на съгласие за прозрачното функциониране на доброволните пазарни механизми по чл. 6 на Споразумението от Париж. Одобрените текстове дават насоки за прозрачно функциониране на пазарен обмен на въглеродни спестявания и приноси за поглъщането на въглерод, включително от възстановяване на екосистеми и прилагане на природно-базирани решения. Подсилването на критериите, процесът на мониторинг и подобряването на регистрите ще спомогне за избягване на неправилно отчитане на емисионни спестявания и недопускане на спекулативни проекти без климатични ползи – проблеми, наблюдавани при предходни пазарни механизми.

Годишната конференция COР30 през 2025 г. ще се проведе в гр. Белем, Бразилия.
Повече за резултатите можете да прочетете на Климатичната конференция COP29 в Баку приключи със смесен успех | МОСВ

HABITAT FOR HUMANITY НА СОР 29

Бялата книга на Habitat for Humanity, представена на СОР 29 разкрива, че стратегиите за климата на близо 80% от страните не адресират ролята на жилищата и неформалните селища за устойчивост на климата и намаляване на емисиите.

Само 21% от държавите демонстрират ангажименти на високо равнище в областта на жилищата в своите национални цели за адаптация към изменението на климата, според Бялата книга, представена от Habitat for Humanity International на 29-ата конференция на ООН по изменението на климата (COP29) „Жилищното настаняване и неформалните селища в контекстта на национално определените приноси“. В съответствие с изискванията на Парижкото споразумение, всяка държава представя публично своя ангажимент – Национално определен принос (НОП) – за намаляване на емисиите на парникови газове и адаптиране към изменението на климата, като очертава конкретни цели и действия. Европейският съюз представя един национално определен принос от името на ЕС и неговите държави членки.

От разгледаните НОП на 194 държави само 16 споменават неформалните селища като национален проблем и само 10 като градски проблем. Малък е и броят на предлагащите конкретни мерки за справяне с уязвимостта, пред която са изправени тези общности. Този пропуск подчертава липсата на приоритет насочен към жилищата и неформалните селища, въпреки съществената им роля в действията в областта на климата.

По данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) на урбанизираните територии се дължат 21% от световните емисии на парникови газове. Жилищата – от проектирането и строителството до ежедневната експлоатация – оказват значително въздействие върху изменението на климата чрез потреблението на енергия, земеползването и въглеродно интензивни строителни практики.

2,8 милиарда души по света изпитват жилищна несигурност, в това число 1,1 милиарда, които живеят в неформални селища. Броят им се очаква да нарасне, което прави нуждата от устойчиви жилищни решения по-важна от всякога.

В Бялата книга на Хабитат се подчертава, че включването на жилищата и неформалните селища в стратегиите за адаптация към изменението на климата може не само да намали въглеродните емисии и да понижи разходите за енергия, но и да защити уязвимите групи от населението, които са най-засегнати от климатичните промени.

“Предвид факта, че много страни трябва да актуализират своите НОП до 2025 г., Habitat for Humanity призовава световните лидери да признаят жилищата и неформалните селища като основен компонент на действията в областта на климата”, подчерта Патрик Канагасингъм, главен оперативен директор на Habitat for Humanity International.

„Ефективните жилищни политики и обновяването на неформалните селища трябва да заемат централно място при постигането на глобалните цели в областта на климата, за изграждането на климатична устойчивост и за гарантирането на сигурността и благосъстоянието на уязвимите общности по света.“

Прочетете повече за Политическите приоритети и препоръки на Habitat for Humanity към COP29.

HOME EQUALS – ГЛОБАЛНА КАМПАНИЯ НА HABITAT FOR HUMANITY

Home Equals е петгодишна глобална застъпническа кампания, посветена на постигането на промяна в политиката на всички нива, за да се гарантира, че хората, живеещи в неформални селища, имат равен достъп до адекватни жилища. Заедно с партньори, правителства и общности можем да създадем трайна промяна, така че хората, живеещи в неформални селища, да имат сигурни и безопасни домове.

Понастоящем повече от 1 милиард души по света, живеещи в неформални селища, гета и квартали с концентрация на бедност не са третирани като равни – в техните домове често липсват базови услуги, сигурност на собствеността върху земята и устойчивост към климатичните промени.

• Дом без достъп до чиста вода означава, че семействата са изложени на риск от животозастрашаващи заболявания.
• Дом без право на земя означава, че семействата живеят в страх от изселване и бъдещето им е под въпрос.
• Лошо построеният дом в район, застрашен от бедствия, означава, че семействата са по-уязвими към изменението на климата.

За да се осигури достъп до адекватни жилища за всички е необходима силата на общностите, съчетана с промяна на политиката, за да направим „невидимия милиард“ видим.

ПОДКРЕПЕТЕ „НЕВИДИМИЯ МИЛИАРД”: ПРИЗИВ ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЖИЛИЩНИТЕ УСЛОВИЯ В НЕФОРМАЛНИТЕ СЕЛИЩА

През 2025 г. Канада ще бъде домакин на лидерите на най-големите индустриализирани икономики в света по време на срещата на върха на Г-7. Жилищата трябва да бъдат включени в дневния ред. Присъединете се към нас, за да призовем държавите от Г-7 да предприемат решителни действия за подобряване на живота на „невидимия милиард“ – повече от 1,1 милиарда души живеят в квартали с концентрация на бедност, гета и неформални селища без достъп до безопасен и адекватен дом. Защото всеки заслужава достойно място за живеене.

Присъединете се към Habitat for Humanity и други организации по света и нека призовем членовете на Г-7 да предприемат действия за подобряване на живота на повече от 1,1 милиарда души, живеещи в квартали с концентрация на бедност, гета и неформални селища.

ПОДПИШЕТЕ ПЕТИЦИЯТА

 

HABITAT FOR HUMANITY НА СВЕТОВНИЯ ГРАДСКИ ФОРУМ (WUF12)

Habitat for Humanity участва в 12-ата сесия на Световния градски форум, свикана от Програмата на ООН за населените места (UN-Habitat) в Кайро, Египет в периода 4 – 8 ноември 2024 г.

В съответствие с темата на форума „Всичко започва у дома: Местни действия за устойчиви градове и общности“ Хабитат представи пет модела за намеса в градската среда, които са преобразили общности по целия свят. Моделите, изброени по-долу демонстрират как жилищните решения могат да бъдат мощен инструмент за преобразяване на градовете, справяне с изменението на климата, преодоляване на градските кризи и насърчаване на приобщаването на маргинализираните групи.

1. Трансформиране на неформалните селища.
2. Справяне с изменението на климата чрез подходящи жилища.
3. Установени подходи при градски кризи.
4. Разнообразяване на видовете жилища за постигане на достъпни цени.
5. Преодоляване на неравенството в градовете чрез целеви жилищни програми.

Повече може да прочетете тук:
Пет модела за намеса в градската среда
Habitat’s commitment to the New Urban Agenda

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Световната климатична конференция COP29 – повече финанси за климата

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

---

22.11.202426.11.2024 Новини

Една от основните дейности по проект BioBalancе и проект BioJust бяха съсредоточени върху демонстрирането и доказването на решения за повишаване на капацитета и знанията на общности с ниски доходи за намаляване на зависимостта от дърва за огрев.

Дейността включваше три основни елемента:

• Изследване на енергийната бедност и използването на биомаса в домакинствата – изследване „Горивото на бедните“.
• Пилотни проекти за идентифициране на добри практики, които най-добре отговарят на нуждите на общностите с ниски доходи, зависещи от дърва за огрев.
• Оценка на резултатите и оценка на потенциала им за разширяване и допълване – създаване на препоръки въз основа на извлечените поуки.
• Пилотните проекти бяха реализирани в три държави – България, Унгария и Румъния – в рамките на четири общини с висок дял на домакинства с ниски доходи. Тези домакинства са най-силно зависими от дървата за огрев: в най-голяма степен използват биомаса и постигат най-ниска енергийна ефективност.

Общините влизат в пряк контакт със зависимите от дърва за огрев домакинства. Съответно те разполагат с голям потенциал за насърчаване на промяна в поведението, повишаване на осведомеността и предоставянето на подкрепа. Те обаче често не разполагат с ключови ресурси (финансиране, знания, капацитет и сътрудничество със заинтересованите страни), за да прилагат най-добрите практики на ниво домакинство или общност, свързани с устойчивото използване на биомасата.

Цел на пилотните проекти беше изследването на опити за различни видове действия в малък мащаб. Същите включват подмяна на прозорци, местна група за реализиране на икономии, изолация на тавански помещения или съоръжения за сушене и съхранение на дърва за огрев. Друга цел беше установяване на най-добрите практики  за намаляване на зависимостта от дърва за огрев и повишаване на енергийната ефективност.

Във всяко населено място координатор за изпълнението на проекта беше съответния национален офис на Habitat for Humanity (Хабитат България, Хабитат Унгария и Хабитат Румъния) в сътрудничество с местните общини, обществени дейци и координатори.

Това ръководство описва местните пилотни проекти, най-добрите практики, които са резултат от тяхното изпълнение, поуките, извлечени по време на процеса, както и препоръки при мултиплициране на някои от пилотните проекти.

В „Препоръки за изграждане на местен капацитет и планиране с участието на много заинтересовани страни“ са описани стъпките за изпълнение на пилотните проекти, участващите заинтересовани страни, както и начините за достигане и ангажиране на целевите групи.

С пълния текст на ръководството може да се запознаете тук:
Местни пилотни проекти за намаляване на енергийната бедност и устойчиво ползване на дърва за огрев

Този документ е част от проект BioJust, чиято обща цел е да се подпомогнат уязвимите домакинства, зависими от твърдо гориво, в прехода към сграден фонд с ниски емисии и ниско потребление на енергия, в съответствие с по-високата амбиция на “Fit to 55” в България, Унгария и Румъния. Проектът се осъществява в периода ноември 2023 г. – декември 2025 г. в партньорство между WWF и Habitat for Humanity и е финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI).

Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK).

---

 

---

30.10.202430.10.2024 Новини

По време на съвместната пленарна сесия на Европейския Парламент и ЕК, проведена на 9 октомври 2024 г., Маргаритис Схинас, заместник-председател на Европейската комисия, сподели важни послания за промяна на жилищната политика в цяла Европа:

Жилищните политики са ключови за социалното, икономическо и териториално сближаване, те са критично важни за постигане целите на Зелената сделка. Това са политики, които изискват време, за да берем плодовете от тях, понякога в продължение на десетилетия, затова трябва да вземем мерки сега.

„Социалният фонд за климата ще подкрепя уязвимите домакинства в енергийно ефективното реновиране на жилищата и затова Социалните планове за климата на страните членки трябва бързо и ефективно да бъдат изготвени и изпълнени,“ каза Схинас.

Той също така подчерта, че енергийно ефективното реновиране на жилищния фонд е от съществено значение, както за успеха на зеления преход, така и за установяването на причините за енергийната бедност.

За да се постигне истинска промяна, Схинас наблегна на „кохерентен, холистичен подход“, който обединява регулиране, планиране, енергийна ефективност, правила за държавна помощ и най-важното, инвестиции – както от съществуващи, така и от нови иновативни източници. Този дебат е важна стъпка към преосмислянето на жилищната и реновационна среда в Европа, поставяйки основите за по-устойчиви и справедливи условия на живот.

Социалният климатичен фонд

България ще бъде нетен получател на финансиране от Социалния климатичен фонд, като за периода 2026-2032 г. й е разпределен ресурс от 2,28 млрд. евро. Приходите в този фонд ще постъпват от втората Схема за търговия с емисии ETS 2.

Въвеждането на ETS 2  ще доведе до повишаването на цените на горивата, използвани в жилищния сектор и транспорта. Ето защо Социалните планове за климата следва да обхванат мерки и инвестиции, които да подпомогнат уязвимите домакинства, микропредприятията и потребителите на транспорта.

Законът за енергетиката задължава Министерския съвет да определи или създаде орган за разработване на Националния социален план за климата и същевременно да създаде и поддържа функционираща информационна система за броя на домакинствата в енергийна бедност и уязвимите клиенти за електрозахранване. Към настоящият момент такова решение все още не е взето, а крайният срок за приемане на плана е 30.06.2025 г.

Държавите членки могат да използват SCF за подкрепа на структурни мерки и инвестиции в енергийна ефективност и обновяване на сгради, чисто отопление и охлаждане и интегриране на възобновяема енергия, както и в решения за мобилност с нулеви и ниски емисии. Освен това държавите-членки ще имат възможност да изразходват част от ресурсите за временно пряко подпомагане на доходите. Тази пряка подкрепа трябва да намалява с течение на времето, като не може да бъде повече от 37,5 % от очакваните общи разходи по плана.

Добра практика: Енергийно независими жилищни сгради, Италия

Проект Energheia е модел за постигане на енергийна независимост на жилищна сграда, подтикнат от благоприятните фискални условия в Италия. Пилотния проект е осъществен в град Пинероло и след неговия успех се репликира и на други места в регион Пиемонт, Италия. Моделът включва мерки за енергийна ефективност (изолация на фасади, подмяна на дограма, слънчеви панели на покрива, инсталиране на термопомпа и др.) и създаване на енергийна общност на жителите.

Участието на жителите в енергийната общност е постигнато по интересен начин – чрез включването им в своеобразно състезание за намаляване потреблението на енергия, чрез което  жителите се насърчават да консумират по-малко от съседа си.

Общата цена на проекта е 1 500 000 €, като получените субсидии са 300 000 €. Проектът е частично финансиран от държавен фискален стимул  като Superbonus 110% и 90%, две мерки, които са били в сила съответно от 2020 г. до 2022 г. и от 2023 г. нататък. Останалата част се финансира от жителите чрез ипотека, която се изплаща със спестяванията от разходите за електричество, тъй като след ремонтните дейности те са значително намалени.

В рамките на проекта са ремонтирани 27 жилища, построени в периода 1950 – 1970 г., обитавани от около 100 души. Ремонтните дейности се извършват в продължение на 4-5 месеца.

Извършени интервенции:

• Реновиране на сградата включващо:
• изолация на фасадата, таваните и мазетата, запълване на кухини със стъклена вата (чрез метода на инсуфлацията);
• подмяна на дограмата с най-съвременни модели стъклопакети, инсталиране на слънчеви бойлери за топла вода (финансирано чрез европроект BuildHeat);
• монтаж на соларни панели, термопомпа и система за съхранение на енергия във всеки жилищен блок.
• Инсталиране на зарядно за електрически автомобили за общо ползване.
• Предлагане на консултантски услуги на други заинтересовани сдружения на собственици, които искат да осъществяват подобни проекти в  други области в Италия.

Сключва се договор за постигане на енергийни резултати между бенефициента (в този случай етажната собственост) и доставчика на услугата (в този случай ESCo компания), в който доставчикът се задължава да извърши серия от услуги и интегрирани интервенции, насочени към преустройство и подобряване на енергийната ефективност, проверявани и наблюдавани през целия срок на договора. Ако резултатите от санирането са по-добри от очакваното, доставчикът получава излишъка, но ако резултатите не отговарят на това, което е договорено, е длъжен да възстанови разходите.

Резултати от обновяването:

• Повишаване на енергийни характеристики на сградата  от D/F/G на A2/B;
• Увеличаване на стойността на имота;
• Подобряване на качеството на живот на обитателите, постигане на целогодишен топлинен комфорт и намаляване на шума;
• Засилено чувство за общност и социално включване ▼;
• Намаляване на емисиите на CO2 с 8,51 kgCO2/m2/година;
• Намалени сметки за енергия, спадащи от 1600 € на 370 € на година (по данни за 2022 г.).

Като последващи проекти има извършени над 30 реновации на сгради в Торино, Пинероло и други градове в Италия. Тези проекти позволяват на етажната собственост да стане автономна  и да не се налага повече да използва изкопаеми горива (метан, дизел или дърва) за отопление. Подобрената енергийна ефективност намалява потреблението на енергия драстично, като в същото време създава много по-голям комфорт и повишава значително стандарта на живот на обитателите.

Картографиране на политиката на Стратегията за адаптиране към климатичните промени на ЕС

ЕС възприема многостранен политически подход с 48 различни инструмента за изпълнение на целите на стратегията си за адаптиране. Те включват механизми за финансиране като програмата LIFE, информационни платформи като Climate-ADAPT и законодателни инструменти като Таксономията на ЕС за устойчиви дейности.

Политиката на сближаване също играе решаваща роля чрез няколко ключови инструмента:

• Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР);
• Кохезионния фонд (КФ);
• Фондът за справедлив преход (JTF); Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+);
• Програми Interreg, насърчаващи трансграничното сътрудничество.

Подкрепата на политиката на сближаване за адаптация се увеличи от 8 милиарда евро през 2014-2020 г. на 17 милиарда евро за 2021-2027 г. Това представлява само 3% от общия бюджет на политиката на сближаване, докато целите за разходи за климата за ЕФРР и КФ са съответно 30% и 37%. ЕФРР осигурява по-голямата част от финансирането (82%), следван от КФ (23%), с минимален принос от JTF (0,3%). Прочетете повече тук.

Отворено писмо

Коалиция “За зелен рестарт” и Коалиция за климата – България, член, на която е и Хабитат България, изпратиха отворено писмо до кандидатите за депутати, в което призоваха за създаване на специална длъжност за координиране на зеленото развитие на България – Вицепремиер по климатични действия и зелена трансформация .

В отворено писмо до кандидатите за народни представители организациите посочват, че длъжността е спешно необходима поради все по-сериозното отражение на климатичните промени върху страната ни. България изостава в прилагането на климатични политики и политики за опазване на биоразнообразието, преодоляването на енергийната бедност, повишаването на енергийната ефективност, както и в зелената трансформация на страната.

Коалиция “За зелен рестарт” и “Коалиция за климата България” предлагат и конкретни функции на заместник министър-председателя с ресор зелено развитие, така че България да бъде подготвена за климатичните промени, за техните проявления и да бъде сред лидерите по зелено и иновативно развитие. Прочетете цялото писмо тук.

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Осигуряването на устойчиво, достойно и достъпно жилищно настаняване е отново на фокус в Европейския парламент

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

 

 

---

30.09.202401.10.2024 Новини

Достъпността на жилищата е нарастващо предизвикателство в Европейския съюз. Налице е силна тенденция към значително увеличение на цените на жилищата и наемите, съчетано с липса на предлагане на социални и достъпни жилища.

Статистиката за жилищните пазари през последното десетилетие (от 2010 г. до четвъртото тримесечие на 2022 г.) показва, че средните наеми в ЕС са се увеличили с 19%, а цените на жилищата с 47%, като ръстът на цените на жилищата постоянно изпреварва ръста на доходите. За същия период в България нaeмитe ca ce пoвишили c 30%, а цeнитe нa жилищaтa ca нapacнaли c 75%.

В Европа има над 30 милиона необитавани жилища, докато 17 % от домакинствата живеят в пренаселени условия. Данните за България от последното преброяване показват, че към септември 2021 г. необитавани са 1,66 милиона жилища или 38,9% от жилищния фонд в страната, а 36,2% от населението обитава пренаселени жилища.

Уязвими групи от населението, особено в градските райони, живеят в мизерни условия в жилища с неустановен статут. Без стабилно жилище хората нямат достъп до базови услуги и са изключени от основни аспекти на социално- икономическото включване, като издаване на лични документи, осигуряване на работа, записване на деца в училище, регистриране при лекар и т.н.

По време на Белгийското председателство на Съвета на ЕС през 2024 г., бе подписана Декларацията от Лиеж на министрите от ЕС, отговарящи за жилищната политика, в която бе подчертано, че жилищата играят жизненоважна роля за предпазване на хората от бедност и социално изключване.

На фона на тези факти, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в обръщението си към Европейския парламент на 18 юли 2024 г., и в Политическите си насоки за ЕК за периода 2024-2029 г. „Изборът на Европа“, даде приоритет на жилищната политика.

„Спешно трябва да се справим с жилищната криза, пред която са изправени милиони семейства и млади хора. Процентът на доходите на домакинствата, изразходван за жилищни разходи, се е увеличил драстично.

Наемите и цените на жилищата растат. Налице е също така значителен и нарастващ недостиг на инвестиции в социални жилища на достъпни цени.

За да се подпомогнат държавите членки при решаването на тези проблеми, ще назнача комисар, чиито отговорности ще включват жилищното настаняване, и ще предложа първия по рода си Европейски план за жилищно настаняване на достъпни цени.“

Тази политическа заявка стана факт на 17 септември 2024 г., когато Дан Йоргенсен бе предложен за комисар по енергетиката и жилищата. Датският политик е социалдемократ, бивш министър на климата, енергетиката и комуналните услуги.

По думите на фон дер Лайен, „Неговата работа ще помогне за намаляване на цените на енергията, ще инвестира в чиста енергия и ще гарантира, че ще намалим зависимостите си. Той ще бъде първият комисар по жилищата – разглеждащ всички аспекти от енергийната ефективност до инвестициите и строителството.“

Хабитат България също допринася за извеждането на жилищните политики като европейска тема. С работата си върху изследването на общинските жилищни политики в България ние идентифицирахме нуждата от превръщането на общинското жилищно настаняване в социална услуга – социално жилищно настаняване, услуга от общи икономически интерес, делегирана от държавата на общините.

Резултатите от анкетирането на ръководителите в общинските администрации относно развитието на социалната жилищна политика в Република България на местно и национално ниво, показаха 83% подкрепа за регламентирането на социалното жилищно настаняване като социална услуга в Закона за социалните услуги.

Проучванията, анализите и препоръките бяха представени пред български евродепутати през м. ноември 2023 г. в Брюксел, когато подчертахме необходимостта от иницииране на общоевропейска политика и законодателна рамка за социално жилищно настаняване.

Хабитат България е част от голямото семейство на Habitat for Humanity, водеща световна организация с нестопанска цел за жилищно настаняване, която работи в над 70 държави, включително седем в ЕС. Организацията е в челните редици на борбата с тези предизвикателства. От 1976 г. насам организацията е помогнала на повече от 46 милиона души да подобрят условията си на живот.

През м. август 2024 г., бе публикуван Манифест на Habitat for Humanity за необходимостта от увеличаване на достъпния жилищен фонд, борба с енергийната бедност и овластяване на уязвимите групи от населението в Европейския съюз за периода 2024-2029 г., наречен Стратегии за достъпно жилищно настаняване и процъфтяващи общности.

Част от предложените в Манифеста инициативи са:

• Насърчаване на възможностите за наем на достъпни цени, напр. в Централна и Източна Европа, където има значителен недостиг на достъпни и социални жилища и в същото време, висок дял необитавани жилища, да се създадат Агенции за социално отдаване под наем, които мобилизират частни апартаменти за предоставяне на достъпни жилища под наем;
• Осигуряване на достъпни жилища за групите с ниски доходи и уязвимите групи, вкл. роми;
• Борба с енергийната бедност, напр. изготвянето на амбициозни Социални планове за климата, които да подпомагат енергийното обновяване на домовете на най-уязвимите домакинства и тези с ниски доходи, като в същото време се гарантира устойчиво ползване на твърдата биомаса;
• Амбициозно заделяне на средства за социално отговорно обновяване на жилищния фонд във всички сектори, включително социални жилища, многофамилни жилищни сгради и еднофамилни къщи.

Запознайте се с пълния текст на Манифеста

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Еврокомисар отговарящ за жилищата – историческа стъпка в приоритизирането на жилищната политика на ниво ЕС

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

 

 

---

05.09.202409.09.2024 Новини

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

В Наредба № 6 от 28.03.2024 г,. за присъединяване на обекти към електрически мрежи, не е отразено постановеното в чл.5 на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, че модулите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за присъединяване към мрежата и битовата верига. Въпреки, че РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631, за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микро-инсталации.

Такива соларни модули с мощност под 0,8 kW, инсталирани на фасади и балкони, са известни още като Plug-in PV, балконски ФВ или „слънчев уред“. Тези микро-инсталации са вече широко разпространени сред домакинствата в Германия, Австрия, Холандия и др. европейски държави. Електроенергията произведена от тези модули се ползва с директно включване в контакт на битовата верига и главно за собствени нужди на домакинствата. В Германия, в случай на произведено, но неползвано електричество, излишъкът се дарява към мрежата на оператора. В Холандия, този излишък подлежи на Нетно отчитане, като излишъкът се приспада от ползваната от домакинството енергия на 6-месечна база. По този начин, не е необходимо домакинствата да се превръщат в търговци на енергия и да осъществяват неприсъща за тях дейност. Инсталирането на такива слънчеви уреди е изключително просто и се извършва от самите домакинства, които са задължени единствено да регистрират уреда си при оператора на мрежата. Няма процедури за предварително съгласуване, одобряване, допълнителни споразумения и т.н.

В България, известно улеснение има единствено в процедурата за малки фотоволтаични системи до 20kW и то, когато са инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ). За многофамилни жилищни сгради няма подобно облекчение и домакинствата в тях са дискриминирани в правото си на достъп до слънчева енергия, въпреки, че в съображение 66 на  Директивата за ВИ, RED II, изрично е подчертано следното:

„С увеличаването на значението на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници се появява необходимост от дефиниране на „потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и на “съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“. Появява се необходимостта също така и от регулаторна рамка, която би дала права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират, и продават електрическа енергия без да са изправени пред непропорционални административни тежести. Гражданите, живеещи в апартаменти например, следва да могат да ползват правата за такова потребление в същата степен както домакинствата в еднофамилни къщи.“

В допълнение на горното, в България вече има прецедент на инсталиране на микро-инсталации на балкони на социални и общински жилища, в които са настанени уязвими лица. Тези микро-инсталации ще дадат възможност на домакинствата да произвеждат сами до 30% от необходимата им електроенергия, което ще допринесе за намаляване на енергийната им бедност.

Въз основа на гореизложеното, настояваме за въвеждане в Наредба 6 на диференциран подход и премахване на административните тежести за производство на енергия от възобновяеми източници до 800 W, каквито се явяват и Plug-In PV, или балконските фотоволтаици.

В този смисъл, Хабитат България предлага:

1. В наредбата да се създаде специална Глава 6, в която да се регламентира лесна и опростена процедура за присъединяване на соларни модули с мощност до 0,8 kW, само с регистрация при мрежовия оператор;

2. Да се задължат операторите на мрежи да пренастроят електромерите на домакинство с ФВ микро-инсталация така, че излишната, върната в мрежата електроенергия, да не се отчита като потребена от домакинството;

3. Неизползваната от домакинството произведена електроенергия от ВИ, подадена в мрежата, да се счита за дарена или предоставена безвъзмездно в мрежата, до въвеждане в българското законодателство на Нетно отчитане (Net Metering);

4. Приходите от електроенергия предоставена безвъзмездно в мрежата да се акумулират на месечна или годишна база и да се внасят във Фонда за енергийна ефективност и ВИ, който от своя страна да предоставя грантове на енергийно бедни домакинства за инсталиране на нови соларни модули.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук:
Становище по Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи

---