Новини

07.07.202613.07.2026 Новини

Страсбург, 6 юли 2026 г. – Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти посети България в периода 29 юни – 3 юли 2026 г.

Посещението беше посветено на правата на човека и на възрастните хора, живеещи в заведения за дългосрочни грижи, като част от по-широкия ангажимент на Комисаря по този въпрос в държавите членки на Съвета на Европа.

Майкъл О’Флахърти разгледа също въпроси, свързани с правото на жилище на ромските общности.

 

Снимка: Тръст за социална алтернатива

Продължаване на реформите в областта на дългосрочните грижи

Комисарят приветства отдадеността на служителите, работещи в заведенията за дългосрочни грижи, и оценява високо усилията на властите за модернизиране на институциите за резидентна грижа и подобряване на съответствието им със стандартите за качество. Той приветства също продължаващата реформа на системата за дългосрочни грижи, подкрепена от политически и законодателни инициативи, насочени към справяне със застаряването на населението и нарастващото търсене на услуги за дългосрочни грижи.

Въпреки това трайният недостиг на персонал остава значително предизвикателство. Комисарят отбелязва опасенията относно намаляването на експертизата в областта на гериатрията след преустановяването на гериатрията като самостоятелна медицинска специалност. Той беше информиран също за ограничения достъп до специализирани грижи за хора с деменция и за продължителните списъци на чакащи лица, нуждаещи се от такива услуги.

За да се преодолеят тези пропуски, Комисарят насърчава властите да:

• укрепят специализираната експертиза в областта на гериатрията и разширят предоставянето на грижи за хора с деменция;
• продължат да преодоляват недостига на персонал чрез подобряване на условията на труд, разширяване на възможностите за обучение и повишаване на привлекателността на професиите в сферата на грижите с цел задържане на служителите.

Комисарят отбелязва, че заведенията за резидентна грижа се сблъскват с предизвикателства при подходящото интегриране на медицинския и социалния модел на грижа, което понякога може да доведе до по-малко персонализирана жизнена среда за ползвателите на услуги. Той насърчава властите да засилят координацията между здравните и социалните услуги, за да гарантират по-интегриран подход, ориентиран към личността, който насърчава благосъстоянието на ползвателите на услуги в ежедневния им живот.

Преодоляване на пропуските в защитата на правата на ползвателите на услуги

Комисарят приветства мерките, предприети в отговор на сериозните нарушения в нелицензирани и частни институции за грижи. Те включват законодателни изменения за засилване на стандартите за качество и контролните механизми, създаване на канали за подаване на сигнали от страна на ползвателите на услуги и засилен наказателноправен отговор при случаи на злоупотреба.

Остава необходимостта от допълнителни мерки за гарантиране на адекватни стандарти за безопасност, включително по отношение на пожарната безопасност.

Необходими са също усилия за укрепване на независимия мониторинг на заведенията за дългосрочни грижи, включително чрез улесняване на съответната работа на организациите на гражданското общество. Ефективното разследване на твърдения за злоупотреба, неглижиране и други нарушения на правата на ползвателите на услуги остава от съществено значение, както и осигуряването на наказателна отговорност за лицата, отговорни за тези нарушения.

Реформиране на законодателството относно запрещението

Комисарят отбелязва, че много лица все още са лишени от дееспособност и са поставени под пълно запрещение, въпреки че властите признават остарелия характер на съществуващата правна рамка. Той насърчава властите да въведат механизми за подкрепено вземане на решения, които изцяло зачитат автономията, достойнството и правата на засегнатите лица.

Гарантиране, че жилищните политики адекватно отчитат положението на ромските общности

Комисарят приветства постигнатия напредък в насърчаването на приобщаването на ромите, по-специално по отношение на намаляването на бедността, преодоляването на социалното изключване и подобряването на достъпа до образование и заетост.

Той оценява високо успешната работа на ромските здравни медиатори и приветства законодателните изменения, които дават възможност на бездомни лица и лица, живеещи в неформални жилища, да получат адресна регистрация и документи за самоличност.

Комисарят продължава да бъде обезпокоен от случаите на принудително извеждане от жилища, включително тези, засегнали жителите на квартал „Захарна фабрика“ в София през април 2025 г. – въпрос, по който той вече е водил диалог с българските власти.

Макар Комисарят да приветства усилията на властите за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, включително по делото „Йорданова и други срещу България“, важни въпроси остават нерешени. По-специално, липсата на конкретни законодателни разпоредби, уреждащи извършването на преценка за пропорционалност преди предприемането на мерки за извеждане от жилище, допринася за непоследователна административна и съдебна практика.

Комисарят насърчава властите да:

• гарантират, че подготвяната в момента Национална жилищна стратегия адекватно отчита специфичното жилищно положение на ромските общности, включително на лицата, живеещи в неформални селища;
• въведат в законодателството изрични изисквания за извършване на преценка за пропорционалност при процедури за извеждане от жилище и премахване на жилищни постройки;
• засилят усилията за борба с антициганизма и да обмислят възможността за прилагане на успешния модел на ромските медиатори и в жилищния сектор.

По време на посещението Комисарят проведе срещи с министъра на външните работи Велислава Петрова; министъра на правосъдието Николай Найденов; министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова; министъра на здравеопазването Катя Ивкова; заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството Павлета Пеловска и Десислава Георгиева; членове на Националната делегация на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите към Народното събрание; омбудсмана Велислава Делчева; Комисията за защита от дискриминация; специалисти в областта на здравните и социалните грижи, както и представители на граждански организации, сред които Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. Той проведе среща и с кмета на Варна Благомир Коцев и посети три заведения за дългосрочни грижи във Варна и региона, където се срещна с ползватели на услуги, служители и представители на местните власти. Комисарят благодари на всички свои събеседници за тяхната откритост и конструктивен ангажимент.

Източник: Bulgaria can go further to enhance long-term care for older people and secure housing for Roma communities

---

Контакт за медиите
Gaëlle Bausson: gaelle.bausson@coe.int +33 (0)6 66 27 24 41

Служба на Комисаря по правата на човека
Отдел „Комуникации“: press.commissioner@coe.int 

---

Майкъл О’Флахърти започна шестгодишния си мандат като Комисар по правата на човека на Съвета на Европа през април 2024 г. Той насърчава осведомеността относно правата на човека и съдейства за тяхното ефективно спазване във всичките 46 държави – членки на Организацията.

---

29.06.202613.07.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: 94% от българите се тревожат от цените на енергията: експерти, институции и граждански организации  търсят решения срещу енергийната бедност.

На 1 юни Центърът за професионално обучение „Рувекс“ в София се превърна в място за среща между практика, експертно знание и обществен дебат. В рамките на съвместното събитие на Хабитат България и Екологично сдружение „За Земята“ – „Домашна възобновяема енергия срещу енергийна бедност“, представители на институции, гражданския сектор, техническите университети, експерти-практици, курсисти и медии обсъдиха как възобновяемата енергия може да се превърне в реално решение за хилядите български домакинства, изправени пред растящи енергийни разходи и несигурност.

Събитието беше организирано в две взаимно допълващи се части. Практическата част даде възможност на участниците да посетят специализираните лаборатории на ЦПО „Рувекс“ и да се запознаят с работата на съвременни фотоволтаични инсталации и системи за битова гореща вода, термопомпи и системи за съхранение. Специалисти с дългогодишен практически и преподавателски опит демонстрираха възможностите на съвременните енергийни технологични решения и подчертаха все по-голямото търсене на квалифицирани кадри в сектора на възобновяемата енергия.

Втората част беше посветена на обществените нагласи, предизвикателствата пред домакинствата и необходимите политики и мерки за наистина справедлив енергиен преход. Бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване на агенция „Маркет ЛИНКС“, проведено през май 2026 г. по поръчка на Хабитат България сред 1008 пълнолетни българи.

Резултатите от проучването очертават тревожна картина – 94% от българските граждани са притеснени от растящите цени на енергията, като две трети (66%) определят тревогата си като много сериозна. Най-засегнати остават възрастните хора, жителите на малките населени места и домакинствата с по-ниски доходи. Изследването показва, че енергийната криза се възприема не само като икономически проблем, но и като фактор, който задълбочава социалните неравенства.

Сред най-често посочваните решения за справяне с растящите разходи за енергия се открояват мерките за енергийна ефективност. Според изследването 28% от анкетираните възнамеряват да инвестират в изолация и подмяна на дограма през следващите 3–5 години. Същевременно инвестициите във фотоволтаични системи и батерии за съхранение на енергия остават по-достъпни основно за домакинствата с по-високи доходи. За част от населението, особено в селските райони, традиционните горива продължават да изглеждат като единствена реалистична алтернатива.

Проучването откроява и редица пречки пред навлизането на възобновяемите енергийни решения в домакинствата. Най-сериозната бариера остава високата първоначална инвестиция, посочена от 50% от анкетираните. Втората по значимост пречка е свързана с многофамилните жилищни сгради – 26% от респондентите споделят, че им е трудно да постигнат съгласие със съседите за подобни инвестиции. Близо една пета от участниците в изследването (19%) посочват административните трудности и липсата на информация относно процедурите и необходимите разрешителни като възпиращ фактор. Резултатите показват, че финансовите, организационните и информационните бариери продължават да ограничават достъпа на много домакинства до възобновяеми енергийни източници.

Особено показателен е фактът, че 83% от анкетираните смятат, че държавата не прави достатъчно, за да подкрепи домакинствата в процеса на енергийния преход. От тях 53% са категорични в тази оценка, а още 30% по-скоро не виждат достатъчна подкрепа. На този фон едва 8% дават положителна оценка на действията на държавата, като само 2% са напълно убедени, че предприеманите мерки са достатъчни. Тази нагласа се споделя от хора с различна възраст, доходи и местоживеене, което показва наличието на широк обществен консенсус за необходимостта от по-активни и по-добре насочени политики в подкрепа на домакинствата.

Сериозен интерес предизвика и темата за енергийните общности за възобновяема енергия – модел, при който гражданите споделят производството и потреблението на енергия. Резултатите от проучването показват, че 34% от анкетираните биха се включили в подобна общност, ако това доведе до значително намаляване на сметките им за електроенергия. За други 24% ключово условие е общността да бъде управлявана от компетентни и надеждни хора, а 10% виждат възможност в продажбата на произведена електроенергия. В същото време 32% заявяват, че не проявяват интерес към подобен модел – предимно жители на селата и малките населени места, а 20% посочват като пречка трудностите при постигане на съгласие със съседите. Данните показват, че потенциал за развитие на енергийните общности в България съществува, но успешното му реализиране изисква ясна нормативна рамка, доверие и работещи пилотни проекти.

Допълнителна информация, програма и презентации от събитието може да разгледате тук:
94% от българите се тревожат от цените на енергията
Статия на Рая Лечева по темата във в-к „Капитал“:
Държавата „отсъства“ в енергийния преход на домакинствата, смятат 83% от хората

---

26.06.202621.07.2026 Новини

Как ще изглежда домът на следващото поколение? Какви са очакванията на младите хора към жилището, в което ще живеят? Каква подкрепа биха очаквали от държавата и общините, за да си осигурят достъпно жилище?

Това са част от въпросите, на които търси отговор проектът „АлфаДом – младите предлагат жилищни решения“, изпълняван от Хабитат България в партньорство със Сдружение „Югозападен обществено-информационен център“ (ЮОИЦ) в Благоевград.

В свят, който се променя с изключителна скорост, разбирането за дом, собственост и жилищна сигурност също се променя. Поколението Алфа – децата, родени между 2010 и 2024 г. – ще има различни потребности и очаквания от предишните поколения. Именно затова техният глас трябва да бъде чут още днес.

През май и юни екипът на проекта проведе девет фокус групови дискусии с ученици и студенти в Благоевград, Банско, Гоце Делчев и Разлог. Успоредно с това анкета беше разпространена в училища от цялата област, за да достигне до по-широк кръг млади хора.

Участниците споделят своите виждания по теми като предпочитания тип жилище, наем или собственост, възможни форми на съжителство, както и каква подкрепа от държавата или общините биха очаквали при осигуряването на жилище.

Проучването ще продължи след началото на следващата учебна година. Резултатите ще бъдат съпоставени със съществуващите жилищни политики на национално и местно ниво, а на тази основа ще бъдат разработени препоръки към институциите.

Основната цел на проект „АлфаДом“ е да създаде работещ механизъм за включване на младите хора във формирането на жилищните политики. Проектът поставя младежите в центъра на процеса на вземане на решения по тема, по която техният глас рядко достига до институциите. Чрез интерактивни форми на диалог с местната власт, експерти и други заинтересовани страни инициативата насърчава активното гражданско участие и показва, че всеки млад човек може да бъде част от решенията, които определят бъдещето му.

Проектът се реализира чрез широко партньорство между граждански организации, местни власти, образователни институции, бизнеса, финансовия сектор и медиите, което създава предпоставки за устойчиви резултати и дългосрочно въздействие.

Прочетете повече за проекта тук: АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения

Материалът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Хабитат България и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България. www.swisscetf.bg

---

     

---

18.06.2026 Новини

Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване. 

• България планира да обнови близо 99 млн. кв. м сгради до 2035 г.
• Необходимите инвестиции се оценяват на около 19 млрд. евро.
• За първи път национален документ очертава по-системно проблемите пред сградното обновяване.
• Планът за сградно обновяване засяга едновременно домакинствата, общините, строителния сектор, финансовите институции и цялата бъдеща логика на публична подкрепа. 
• Най-голямото предизвикателство остава изпълнението – финансиране, институционален капацитет и работещи механизми.
• Националният фонд за декарбонизация ще бъде ключовият тест дали България може да премине отвъд модела на еднократните грантови програми.

Да започнем с очевидното: България, както и всички други държави в ЕС, е длъжна да изготви такъв документ. Националният план за сградно обновяване не е плод на внезапно национално вдъхновение, а изискване на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), подготвено под сериозен времеви натиск и при вече зададени европейски параметри за 2030 г., 2035 г. и 2050 г. Така че темата не е дали целите са амбициозни – а те определено са, и не са плод на българско политическо решение. По-важният въпрос е друг: има ли България реален механизъм да ги постигне? Защото в сегашния си вид документът съдържа сериозен анализ и най-сетне подрежда част от истинските проблеми в сектора. Но между „имаме анализ“ и „имаме план“ има съществена разлика. И тя обикновено се измерва в пари, институции, срокове и способност не да обявяваме програми, а да ги довеждаме до край.

Сградите – в центъра на енергийния преход

Сградите отдавна не са фон на разговора за енергетика и климат, а негов център. Там отиват огромна част от енергията, там най-ясно се вижда връзката между лоша инфраструктура, високи сметки и енергийна бедност и там България продължава да плаща цената на десетилетия отлагане, включително чрез пренебрежимо ниския реален темп на пълноценно обновяване. По-голямата част от сградния фонд у нас е строена преди съвременните изисквания за енергийна ефективност, с лоши топлотехнически характеристики, остарели отоплителни системи и ограничен контрол на потреблението.

Затова сградното обновяване е въпрос освен на климат и на енергийна сигурност, поносими разходи за домакинствата, подобрена градска среда и публична инфраструктура, и най-вече – способността на икономиката да задържа ресурс, вместо да го изнася извън страната през сметките за горива и енергия.

Добре организираното обновяване ще отключи вътрешен пазар за десетки милиарди евро, ще запази стойността на сградния фонд и ще даде дългосрочен стимул за строителната индустрия, производителите на материали и свързаните услуги.

Колко мащабна е задачата?

На хартия мащабът е впечатляващ: При жилищните сгради до 2030 г. България трябва да обнови близо 55,9 млн. м² жилищна площ, а до 2035 г. – общо около 79 млн. м². При нежилищните сгради подходът е различен: там планът следва логиката на ДЕХС и предвижда обновяване на най-лошите 16% от сградния фонд до 2030 г. и 26% – до 2033 г. За публичните сгради се прилага и допълнително изискване за минимален годишен темп на обновяване от 3%.

По оценка на самия документ това означава инвестиции от около 11 млрд. евро за жилищните и приблизително 8 млрд. евро за нежилищните сгради.

Като основни инструменти за изпълнение са посочени Националният фонд за декарбонизация, центровете за комплексно обслужване, паспортите за сградно обновяване и различни форми на комбинирано финансиране, които трябва постепенно да заменят досегашната почти пълна зависимост от грантови схеми.

Най-сетне се говори за истинските проблеми

Проектът заслужава да бъде отчетен сериозно, но не защото е открил непознати проблеми. Голяма част от диагнозата присъства и в предишните стратегически документи – включително нуждата от преход от кампанийни програми към постоянно действащи механизми, по-стабилна финансова рамка и подкрепа за местните власти.

Проблемът досега не беше в липсата на правилни формулировки, а в липсата на последователно изпълнение.

Ако настоящият проект се отличава с нещо в сравнение с предходните стратегически документи, то е с по-детайлен анализ на сградния фонд, включително чрез използване на базата данни за сертификатите за енергийните характеристики, с по-системното определяне на целите и с по-ясното описание на инструментите за изпълнение в тяхната взаимосвързаност. Това не е малко – но само по себе си все още не е достатъчно.

Многофамилна сграда при нейното обновяване – преди саниране. Снимките са създадени по проекта SHEERenov+/ Източник: Българо-австрийска консултантска компания АД (БАКК) – свободни за разпространение

Добър анализ, но не и работещ план

И точно тук започват съмненията. Ако махнем добрата аналитична рамка и амбициозните числа, остава въпросът дали това е план за изпълнение или добре аргументиран списък с политики, които тепърва трябва да бъдат превърнати в работеща система. Засега по-скоро второто.

В проекта за Национален план за сградно обновяване има правилна диагноза и правилен набор от инструменти, но все още няма достатъчно ясна връзка между целите, ресурса, институциите и времевата рамка.

Това не е теоретичен проблем, а въпрос на политически решения и смелост. България вече има достатъчно опит с добре написани стратегии, чието изпълнение остава частично или забавено. Най-близкият пример са проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, подготвени още през 2022–2023 г., за които и днес няма достатъчна яснота кога и в какъв обем ще бъдат реализирани. Така се възпроизвежда познатият модел – кампанийно отваряне на програми, силно централизирано управление и нови пренареждания при всяка политическа смяна.

Резултатът е липса на доверие, липса на пазар и усещане, че обновяването е кратък прозорец, а не постоянен процес.

В този смисъл Националният фонд за декарбонизация (НФД) е най-важният тест за изпълнимост на плана. Ако заработи реално, с ясен мандат, капитализация и предвидими продукти за сградния сектор, може да започне преходът от грантови кампании към постоянно действащи схеми. Ако не – планът ще остане зависим от същия модел на ограничен обхват и дълги паузи. Без НФД или еквивалентен финансов механизъм трудно може да се мисли и за сериозно привличане на частен капитал, особено при еднофамилните сгради.

Към това се добавя и други системни проблеми – данните, сертифицирането, местният капацитет и качеството на изпълнение. Макар планът да прави крачка напред чрез използването на базите данни за сертификати, сам “признава” ограниченията им – покритието остава слабо, особено при жилищните сгради, което отслабва и таргетирането, и мониторинга.

България все още няма достатъчно надежден механизъм за проследяване на реално постигнатите спестявания. На местно ниво капацитетът също е неравномерен, а при слаб надзор и натиск за бързо усвояване, рискът е добре познат – компромис с качеството и спестявания, които на хартия изглеждат отлично, но на практика са по-скромни.

Фиг 2.: Структура на планираното обновяване по сегменти на сградния фонд Източник: ЕнЕфект

Четири въпроса, които още чакат отговор

Ако този документ трябва да се превърне в реален инструмент за действие, а не просто в още една добре написана рамка с добри намерения, няколко неща трябва да бъдат доуточнени преди окончателното му приемане.

Първо – трябва много по-ясно да се изведе финансовата логика на изпълнението. Това означава не просто да се посочи, че НФД е важен, а да се даде по-конкретна представа кога, с какъв капитал и с какви продукти той трябва да заработи, какви конкретни цели има в различните сегменти и как ще отключва частен капитал, вместо просто да допълва поредната грантова схема.

Второ – нужна е по-ясна институционална рамка за изпълнение. Не просто списък на участващите институции, а работеща схема за координация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и общините, с ясно разпределение на ролите и отговорностите.

Същевременно планът има нужда от по-силен фокус върху данните, мониторинга, качеството и обученията – по-добро сертифициране, по-надеждно проследяване на реално постигнатите спестявания, по-силен технически контрол и по-добра експертиза на местно ниво. Иначе рискът остава същият – добри проектни обещания и далеч по-скромен ефект в реалния живот.

И не на последно място – този план има нужда от истинска обществена и експертна дискусия преди окончателното подаване в края на годината, а не просто от формално приключване на процедурата по консултации. Това е твърде важен документ, за да бъде финализиран набързо и отбелязан като „изпратен“.

Той засяга едновременно домакинствата, общините, строителния сектор, финансовите институции и цялата бъдеща логика на публичната подкрепа. Затова общественото обсъждане трябва да бъде използвано като шанс да се изчистят най-слабите места в документа, да се чуят заинтересованите страни и да се изгради по-широко съгласие около това как всъщност ще изглежда изпълнението.

Как точно основните цели на Националния план са обвързани с конкретни инструменти за изпълнение, но и къде се крият най-сериозните рискове, които биха могли да забавят или ограничат реалния ефект от предвидените мерки – това онагледява и фигура 3.

Фиг. 3 Връзки между целите на плана, предложените инструменти и рисковете пред изпълнението. Източник: ЕнЕфект 

В крайна сметка проектът на Национален план за сградно обновяване заслужава да бъде взет на сериозно – не защото е безупречен, а защото засяга една от темите, по които България няма лукса да продължава както досега. Сградното обновяване вече не е въпрос на добра воля или периодична политическа акция. То е тест за способността на държавата да мисли и действа в дълъг хоризонт – с реални механизми, а не само с правилни формулировки. Ако този план бъде укрепен финансово, институционално и технически, може да се превърне в основа за истинска промяна. Ако не – ще остане още един документ, който много точно описва защо нещата не се случват, без самият той да успее да ги задвижи. Този вариант е предварителен, но в края на годината, когато България трябва да подаде завършена версия, ще имаме отговори на много от тези въпроси.

---

Автор: Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Координатор на редица международни научно-изследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI, член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“. Автор е – освен в Климатека – на серия от публикации и е лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие, принципите на пасивните и почти нулево-енергийни сгради, обученията за енергийна ефективност и ВЕИ и общинското енергийно планиране.

 

---

---

16.06.202626.06.2026 Новини

Достъпът до жилище все по-често се превръща в социален и икономически проблем, особено за младите хора в началото на професионалния им път. Именно тази тема беше във фокуса на дискусията „Домът като обществен проблем – защо жилищата стават недостъпни?“ по време на 5-ата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“. Според Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България“, достъпността на жилищата може да се измерва по различни показатели, но всички те показват тревожни тенденции за значителна част от българските домакинства.

Един от най-разпространените методи е съотношението между доходите на домакинството и цената на жилището. За достъпно жилище се приема такова, което може да бъде закупено с доходите на едно семейство за около три години. Друг широко използван критерий е делът на жилищните разходи от семейния бюджет.

„Когато до 30% от разходите на домакинството отиват за ипотека, застраховки и съпътстващи разходи, говорим за достъпност. Когато този дял надхвърли 40–45%, вече говорим за жилищна недостъпност“, обясни Бенов.

По думите му жилищата са достъпни за едни групи от населението и практически недостъпни за други, като най-сериозно засегнати са младите хора и младите семейства. Те рядко започват професионалния си път с доходи около или над средните за страната и често не могат да си позволят нито покупка на жилище, нито самостоятелен наем.

Тази тенденция се вижда ясно и в европейската статистика. България е сред държавите с най-висок дял млади хора между 18 и 34 години, които продължават да живеят с родителите си, като страната е на второ място в Европейския съюз след Словакия по този показател. Друг сериозен проблем е пренаселеността на жилищата. Според данните на Евростат България отново е сред държавите с най-високи нива на пренаселеност, като в градските райони близо половината от жилищата попадат в тази категория.

„В градовете делът на пренаселените жилища достига 48%. Това означава, че почти всяко второ жилище се счита за пренаселено според европейските критерии“, посочи Бенов.

Той уточни, че методологията на Евростат отчита редица фактори, включително необходимостта децата и възрастните членове на домакинството да разполагат със самостоятелни помещения според възрастта и семейното си положение. Според него част от проблема произтича и от историческото развитие на жилищния фонд в България. Страната традиционно има един от най-високите дялове на собствено жилище в Европа, но това често означава, че няколко поколения продължават да живеят под един покрив.

„Често виждаме семейства, в които родители, деца и други близки роднини живеят заедно в малки жилища. Собствеността върху жилището невинаги означава достатъчно жизнено пространство“, коментира той.

По думите му жилищната политика остава една от най-пренебрегваните публични политики в България, въпреки пряката ѝ връзка с демографските процеси и качеството на живот.

„Жилищните и демографските политики са сирачетата на българската политика. На практика в България не се провежда цялостна жилищна политика“, заяви Бенов.

Той посочи, че в редица европейски държави съществуват механизми за подпомагане на младите семейства при покупката на първо жилище – чрез намалено самоучастие, преференциални кредити или целеви програми за достъп до собствен дом. Допълва, че подобни инструменти биха могли да бъдат приложени и в България, но само при ясно дефинирани критерии и насочване към домакинства, които реално имат нужда от подкрепа.

Бенов обърна внимание и на друга голяма група, която често остава извън обществения дебат – работещите хора с ниски доходи. Те не попадат сред най-бедните, но същевременно не могат да си позволят жилище на свободния пазар без подкрепа. В момента единствената форма на социално достъпно жилищно настаняване в България са общинските жилища. По думите му обаче техният брой е ограничен, а голяма част от общините не разполагат с достатъчно ресурси и стимули да поддържат и развиват този фонд.

„Общините предоставят тази услуга от името на държавата, но не получават достатъчна подкрепа, за да го правят ефективно“, посочи той.

Един от най-парадоксалните аспекти на жилищния пазар у нас според Бенов е съществуването на голям брой необитаеми жилища на фона на сериозните жилищни затруднения за много домакинства.

По данни от преброяването през 2021 г. около една четвърт от жилищата в София са необитаеми, а в национален мащаб делът достига близо 40%. Същевременно строителството продължава да се развива с високи темпове, като голяма част от новите жилища се купуват с инвестиционна цел.

„Имаме ситуация, в която едновременно всяко второ жилище е пренаселено, а всяко трето стои празно. Все повече жилища се възприемат като финансов инструмент, а не като място за живеене“, каза Бенов.

Според него една от възможните мерки е въвеждането на по-високо данъчно облагане за необитаеми жилища, особено когато става въпрос за притежание на повече от един или два имота. Целта на подобна политика не е ограничаване на собствеността, а стимулиране на собствениците да върнат тези жилища на пазара чрез отдаване под наем или продажба.

„Трябва да търсим механизми, които да върнат необитаемите жилища в активен оборот. Не е нормално да има толкова голям брой празни жилища, докато хиляди домакинства изпитват сериозни затруднения да намерят достъпен дом“, заключи Бенов.

Източник МЕНИДЖЪР НЮЗ: Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?

---

06.06.202616.06.2026 Новини

На 4 юни 2026 г. в сградата на Община Кюстендил се проведе дискусията „Build the dream – Мечтаем за квартала“ в рамките на проекта HOME EQUALS – „Подобряване на жилищните условия в неформални квартали“, реализиран от Хабитат България в партньорство с общините Кюстендил и Берковица.

По време на събитието студенти от специалност „Урбанизъм“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) представиха своите анализи и визии за развитието на кв. „Изток“, разработени въз основа на проучване на място и научни анализи под ръководството на техни преподаватели.

През март 2026 г. начинаещите специалисти проведоха теренно проучване в квартала, включващо наблюдения на място, анализ на урбанистичната среда и идентифициране на основни пространствени и социални предизвикателства. В рамките на дискусията те представиха резултатите от своята работа и конкретни предложения за бъдещо развитие на квартала.

Разработките обхванаха няколко ключови теми, свързани с качеството на живот в кв. „Изток“, като достъпа до публични услуги, състоянието на жилищната среда, мобилността и транспортната достъпност, наличието и качеството на техническата и пазарната инфраструктура, както и различни фактори на околната среда, влияещи върху здравето и благосъстоянието на жителите.

Представители на Община Кюстендил и на общността в кв. „Изток“ участваха в последваща дискусия, която предостави възможност за обмен на мнения между местната власт, експерти и жители относно възможните решения на идентифицираните проблеми и необходимите стъпки за устойчиво развитие на квартала.

Участниците се обединиха около разбирането, че подобряването на жилищните условия и жизнената среда изисква дългосрочен подход, активното участие на местната общност и добро сътрудничество между гражданите, местната власт и експертите.

В рамките на проекта в Кюстендил се изпълнява комплекс от взаимосвързани дейности, насочени към подобрен достъп до базова инфраструктура и създаване на модел за законосъобразно уреждане на правния статут на жилищата. Разработва се технически проект за изграждане на ВиК мрежа по няколко улици, а жилищни медиатори оказват целенасочена подкрепа на местните жители при уреждане на жилищната документация. Проектът цели активното включване на младежи от местната общност, чрез участие в създаването на комуникационни видеоматериали, отразяващи гледната точка и нуждите на жителите на квартала. Паралелно се предвижда провеждане на обучителни сесии, посветени на законното строителство и поддържането на дома.

Проектът HOME EQUALS е насочен към устойчиво подобряване на жилищните условия в неформални квартали чрез съчетание от застъпничество за политики на национално и местно ниво, демонстрационни интервенции и активно участие на общностите. Основната му цел е създаване на системни решения за осигуряване на законен статут на жилища, подобрен достъп до базова инфраструктура и условия за по-добро качество на живот.

---

03.06.202616.06.2026 Новини

На 2 юни 2026 г. в Община Берковица се проведе дискусията „Build the dream – Мечтаем за квартала“ в рамките на проекта „HOME EQUALS – Подобряване на жилищните условия в неформални квартали“, реализиран от Хабитат България в партньорство с общините Берковица и Кюстендил. Събитието бе посветено на обсъждане на възможности за устойчиво развитие на кв. Раковица и подобряване на жилищната среда.

Студенти от специалност „Урбанизъм“ на Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) представиха свои анализи и предложения, подготвени като част от академична разработка, базирана на теренно посещение в кв. Раковица, срещи и разговори с местни жители, както и задълбочен анализ под ръководството на преподаватели. Техните презентации обхващаха няколко теми: оценка на съществуващото състояние на квартала, идентифициране на основни екологични, социални и здравни рискове, картографиране на ключови заинтересовани страни и формулиране на конкретни урбанистични предложения за подобряване на жизнената среда.

Обсъждането постави фокус върху основните структурни предизвикателства пред кв. Раковица, включително недостатъчна пътна и ВиК инфраструктура, процеси на презастрояване, хигиенни рискове и значителен дял жилища без уреден правен статут. Предложени бяха възможни посоки за развитие, които биха могли да бъдат интегрирани в бъдещи общински политики, инвестиционни проекти и стратегически документи, свързани с устройството на територията и социалното развитие на квартала.

В събитието участваха кметът на Берковица, председателят на Общинския съвет, представители на дирекциите „Строителство и устройство на територията“, „Образование, младежки дейности, спорт и хуманитарни дейности“ и „Проекти и програми и обществени поръчки“, както и представители и лидери на местната общност от кв. Раковица. Общото разбиране сред участниците бе, че устойчивите и дългосрочни подобрения в квартала могат да бъдат постигнати единствено чрез координирани действия между институциите и жителите, основани на доверие, диалог и активно участие.

В рамките на HOME EQUALS в Берковица вече се реализират дейности за прилагане на набелязаните подходи на практика, включително разработване на план за улична регулация в част от кв. Раковица. Предстоят дискусии и реализиране на дейности за подобряване на публичната среда в квартала, обучителни сесии  с местната общност по теми, свързани със законното строителство и поддържането на дома, включване на млади хора в процеса на разработване на комуникационни и видеоматериали, както и активно сътрудничество с институции и експерти на национално ниво по теми, свързани с устройството на неформалните селища.

По време на дискусията бяха очертани и краткосрочни приоритети с потенциал за реално подобрение на средата на живот в кв. Раковица, сред които почистване на коритото на реката с доброволно участие на жителите, инициативи за засаждане на дръвчета в обществени зони и частни дворове, както и повишаване информираността сред местната общност относно предизвикателствата за благоустрояване на улиците, включително навлизане на частни постройки в габаритите на публичната инфраструктура.

Проектът HOME EQUALS е насочен към устойчиво подобряване на жилищните условия в неформални квартали чрез съчетание от застъпничество за политики на национално и местно ниво, демонстрационни интервенции и активно участие на общностите. Основната му цел е създаване на системни решения за осигуряване на законен статут на жилища, подобрен достъп до базова инфраструктура и условия за по-добра социална интеграция и качество на живот.

---

03.06.202626.06.2026 Новини

След години на ръст на цените и все по-сериозен натиск върху достъпността на жилищата, темата постепенно излиза извън рамките на пазара на имоти и се превръща в социален и икономически въпрос. Има ли България реална стратегия за достъпни жилища и какви модели работят в Европа? Ето какво коментира Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, в аванс преди 5-а годишна конференция за строителство и инвестиции, която ще се проведе на 11 юни в Интер Експо Център.

Кога недостъпните жилища се превръщат от пазарен в обществен проблем?

Недостъпните жилища престават да бъдат „просто пазарен проблем“ и се превръщат в обществен проблем, когато високите ценови нива и темпове на поскъпване създават ефекти отвъд инетересите на купувачите и наемателите.Пазарен проблем означава, че цените са високи заради предлагането, търсенето, доходите, нивата на лихвите, градоустройството, инвестиционни модели или спекула.

Обществен проблем е налице, когато финансовата недостъпност на жилищата започне да се отразява на социалната стабилност, възможностите за достъп до жилище на широки обществени слоеве, здравето и политическото управление.

Липсата на достъпни жилища икономически риск ли е вече за България?

Все повече икономисти и урбанисти биха казали, че липсата на достъпни жилища за почва да се превръща в икономически риск и за България, но не по начина, който наблюдаваме в много западни страни. В България проблемът все още не е масовата невъзможност за намиране на жилище, а по-скоро голямото разминаване между доходи и цени в големите градове, концентрацията на икономически възможности в няколко големи градски центрове, растящата зависимост от наследство и семейно подпомагане.

Има ли България реална стратегия за достъпни жилища, или пазарът е оставен сам да решава проблема?

В България има отделни отдавна неактуални стратегии, документи и програми, но няма последователна, мащабна и дългосрочна политика за достъпни жилища, сравнима с моделите в част от Западна Европа. На практика пазарът остава основният механизъм, който определя кой може да живее къде и при какви условия.

Какъв модел работи в Европа и защо трудно се случва тук?

В Европа няма един-единствен успешен модел за достъпни жилища – има няколко различни подхода като най-често цитираните са: Виенският модел, който се характеризира със силен общински и кооперативен сектор; Нидерланският модел с характерните за него жилищни асоциации; Скандинавският подход на баланс между пазар и сигурност.

Държавите, които се справят по-добре, обикновено имат нещо общо: те не оставят жилищния пазар изцяло на свободната логика на покупка, продажба и спекулация. Жилището се третира не само като инвестиция, а и като обществена инфраструктура — подобно на транспорт, образование или здравеопазване.

А причините защо подобни модели се случват трудно в България са исторически, културни и институционални – много висок дял собствени жилища, което лишава държавата от инструменти да влияе на пазара; масовото разбиране, че задължително трябва да имаш собствено жилище и, че жилището е най-добрата инвестиция; ограниченият капацитет на общините; слабият и неуреден наемен пазар; краткият политически хоризонт; и най-големият проблем – България има жилища, но няма добра жилищна система.

Източник МЕНИДЖЪР НЮЗ: Защо жилищата стават все по-недостъпни?

---

02.06.202604.06.2026 Новини

94% от българите се тревожат от цените на енергията: експерти, институции и граждански организации  търсят решения срещу енергийната бедност

На 1 юни Центърът за професионално обучение „Рувекс“ в София се превърна в място за среща между практика, експертно знание и обществен дебат. В рамките на съвместното събитие на Хабитат България и Екологично сдружение „За Земята“ – „Домашна възобновяема енергия срещу енергийна бедност“, представители на институции, гражданския сектор, техническите университети, експерти-практици, курсисти и медии обсъдиха как възобновяемата енергия може да се превърне в реално решение за хилядите български домакинства, изправени пред растящи енергийни разходи и несигурност.

Събитието беше организирано в две взаимно допълващи се части. Практическата част даде възможност на участниците да посетят специализираните лаборатории на ЦПО „Рувекс“ и да се запознаят с работата на съвременни фотоволтаични инсталации и системи за битова гореща вода, термопомпи и системи за съхранение. Специалисти с дългогодишен практически и преподавателски опит демонстрираха възможностите на съвременните енергийни технологични решения и подчертаха все по-голямото търсене на квалифицирани кадри в сектора на възобновяемата енергия.

Втората част беше посветена на обществените нагласи, предизвикателствата пред домакинствата и необходимите политики и мерки за наистина справедлив енергиен преход. Бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване на агенция „Маркет ЛИНКС“, проведено през май 2026 г. по поръчка на Хабитат България сред 1008 пълнолетни българи.

Резултатите от проучването очертават тревожна картина – 94% от българските граждани са притеснени от растящите цени на енергията, като две трети (66%) определят тревогата си като много сериозна. Най-засегнати остават възрастните хора, жителите на малките населени места и домакинствата с по-ниски доходи. Изследването показва, че енергийната криза се възприема не само като икономически проблем, но и като фактор, който задълбочава социалните неравенства.

Сред най-често посочваните решения за справяне с растящите разходи за енергия се открояват мерките за енергийна ефективност. Според изследването 28% от анкетираните възнамеряват да инвестират в изолация и подмяна на дограма през следващите 3–5 години. Същевременно инвестициите във фотоволтаични системи и батерии за съхранение на енергия остават по-достъпни основно за домакинствата с по-високи доходи. За част от населението, особено в селските райони, традиционните горива продължават да изглеждат като единствена реалистична алтернатива.

Проучването откроява и редица пречки пред навлизането на възобновяемите енергийни решения в домакинствата. Най-сериозната бариера остава високата първоначална инвестиция, посочена от 50% от анкетираните. Втората по значимост пречка е свързана с многофамилните жилищни сгради – 26% от респондентите споделят, че им е трудно да постигнат съгласие със съседите за подобни инвестиции. Близо една пета от участниците в изследването (19%) посочват административните трудности и липсата на информация относно процедурите и необходимите разрешителни като възпиращ фактор. Резултатите показват, че финансовите, организационните и информационните бариери продължават да ограничават достъпа на много домакинства до възобновяеми енергийни източници.

Особено показателен е фактът, че 83% от анкетираните смятат, че държавата не прави достатъчно, за да подкрепи домакинствата в процеса на енергийния преход. От тях 53% са категорични в тази оценка, а още 30% по-скоро не виждат достатъчна подкрепа. На този фон едва 8% дават положителна оценка на действията на държавата, като само 2% са напълно убедени, че предприеманите мерки са достатъчни. Тази нагласа се споделя от хора с различна възраст, доходи и местоживеене, което показва наличието на широк обществен консенсус за необходимостта от по-активни и по-добре насочени политики в подкрепа на домакинствата.

Сериозен интерес предизвика и темата за енергийните общности за възобновяема енергия – модел, при който гражданите споделят производството и потреблението на енергия. Резултатите от проучването показват, че 34% от анкетираните биха се включили в подобна общност, ако това доведе до значително намаляване на сметките им за електроенергия. За други 24% ключово условие е общността да бъде управлявана от компетентни и надеждни хора, а 10% виждат възможност в продажбата на произведена електроенергия. В същото време 32% заявяват, че не проявяват интерес към подобен модел – предимно жители на селата и малките населени места, а 20% посочват като пречка трудностите при постигане на съгласие със съседите. Данните показват, че потенциал за развитие на енергийните общности в България съществува, но успешното му реализиране изисква ясна нормативна рамка, доверие и работещи пилотни проекти.

В рамките на интерактивната World Café сесия експертите от „За Земята“ представиха първоначални резултати от международното си проучване на добри практики срещу енергийната и транспортната бедност, реализирано по проекта Plan4Climate с подкрепата на програма LIFE на Европейския съюз, което ще излезе във финален вид есента. Участниците обмениха опит и идеи, анализираха силните и слабите страни на българския Социален план за климата и обсъдиха успешни примери от други европейски държави, приложими и към българската действителност.

Светослав Стойков от „За Земята“ акцентира върху необходимостта публичните средства да достигат до домакинствата, които действително се нуждаят от подкрепа, като бъдат съчетани с инструменти, които трайно подобряват качеството на живот и намаляват риска от изпадане в енергийна бедност, както и допринасят за дългосрочното изваждане на енергийно бедните от тази категория. Даниел Попов представи анализ на мерките срещу транспортната бедност в българския Социален план за климата и подчерта необходимостта от по-добра достъпност на обществения транспорт извън големите градове.

Общото послание на участниците беше ясно – успешният енергиен преход не може да бъде само технологичен. Той трябва да бъде социално справедлив, достъпен и насочен към хората, които са най-уязвими от енергийните сътресения. Това изисква интегрирани решения, които съчетават енергийна ефективност, възобновяема енергия и системи за съхранение, енергийни общности, професионално образование, финансова подкрепа и активна информационна работа.

Събитието показа, че решения съществуват – от мерки за енергийна ефективност и домашни възобновяеми енергийни системи до енергийни общности и по-добре насочени публични политики. Предизвикателството пред България е тези възможности да достигнат навреме до хората, които имат най-голяма нужда от тях, така че зеленият преход да екологичен и социално справедлив.

Социологическо изследване: Нагласи към енергийния разход и справяне с него на ниво домакинство

Програма и презентации:
Покана и програма
Нагласи към енергийния разход и справяне с него на ниво домакинство, Станислава Чипова, Market LINKS
Транспортна бедност напредък в работата по Социалнен план за климата, Даниел Попов, ЕС „За Земята“ и CEE Bankwatch Networ
Научно обосновани стратегии за намаляване на енергийната бедност, Светослав Стойков, ЕС „За Земята“

---

---

Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в областта на жилищната енергийна ефективност и преодоляването на енергийната бедност.

Събитието се организира в рамките на проекта на За Земята „Plan4Climate“, получил финансиране по програмата LIFE на Европейския съюз. Информацията и мненията, изложени в настоящия текст, са на авторите и не отразяват непременно официалното становище на Европейската комисия.

---