Новини

03.06.202626.06.2026 Новини

След години на ръст на цените и все по-сериозен натиск върху достъпността на жилищата, темата постепенно излиза извън рамките на пазара на имоти и се превръща в социален и икономически въпрос. Има ли България реална стратегия за достъпни жилища и какви модели работят в Европа? Ето какво коментира Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, в аванс преди 5-а годишна конференция за строителство и инвестиции, която ще се проведе на 11 юни в Интер Експо Център.

Кога недостъпните жилища се превръщат от пазарен в обществен проблем?

Недостъпните жилища престават да бъдат „просто пазарен проблем“ и се превръщат в обществен проблем, когато високите ценови нива и темпове на поскъпване създават ефекти отвъд инетересите на купувачите и наемателите.Пазарен проблем означава, че цените са високи заради предлагането, търсенето, доходите, нивата на лихвите, градоустройството, инвестиционни модели или спекула.

Обществен проблем е налице, когато финансовата недостъпност на жилищата започне да се отразява на социалната стабилност, възможностите за достъп до жилище на широки обществени слоеве, здравето и политическото управление.

Липсата на достъпни жилища икономически риск ли е вече за България?

Все повече икономисти и урбанисти биха казали, че липсата на достъпни жилища за почва да се превръща в икономически риск и за България, но не по начина, който наблюдаваме в много западни страни. В България проблемът все още не е масовата невъзможност за намиране на жилище, а по-скоро голямото разминаване между доходи и цени в големите градове, концентрацията на икономически възможности в няколко големи градски центрове, растящата зависимост от наследство и семейно подпомагане.

Има ли България реална стратегия за достъпни жилища, или пазарът е оставен сам да решава проблема?

В България има отделни отдавна неактуални стратегии, документи и програми, но няма последователна, мащабна и дългосрочна политика за достъпни жилища, сравнима с моделите в част от Западна Европа. На практика пазарът остава основният механизъм, който определя кой може да живее къде и при какви условия.

Какъв модел работи в Европа и защо трудно се случва тук?

В Европа няма един-единствен успешен модел за достъпни жилища – има няколко различни подхода като най-често цитираните са: Виенският модел, който се характеризира със силен общински и кооперативен сектор; Нидерланският модел с характерните за него жилищни асоциации; Скандинавският подход на баланс между пазар и сигурност.

Държавите, които се справят по-добре, обикновено имат нещо общо: те не оставят жилищния пазар изцяло на свободната логика на покупка, продажба и спекулация. Жилището се третира не само като инвестиция, а и като обществена инфраструктура — подобно на транспорт, образование или здравеопазване.

А причините защо подобни модели се случват трудно в България са исторически, културни и институционални – много висок дял собствени жилища, което лишава държавата от инструменти да влияе на пазара; масовото разбиране, че задължително трябва да имаш собствено жилище и, че жилището е най-добрата инвестиция; ограниченият капацитет на общините; слабият и неуреден наемен пазар; краткият политически хоризонт; и най-големият проблем – България има жилища, но няма добра жилищна система.

Източник МЕНИДЖЪР НЮЗ: Защо жилищата стават все по-недостъпни?

---

02.06.202604.06.2026 Новини

94% от българите се тревожат от цените на енергията: експерти, институции и граждански организации  търсят решения срещу енергийната бедност

На 1 юни Центърът за професионално обучение „Рувекс“ в София се превърна в място за среща между практика, експертно знание и обществен дебат. В рамките на съвместното събитие на Хабитат България и Екологично сдружение „За Земята“ – „Домашна възобновяема енергия срещу енергийна бедност“, представители на институции, гражданския сектор, техническите университети, експерти-практици, курсисти и медии обсъдиха как възобновяемата енергия може да се превърне в реално решение за хилядите български домакинства, изправени пред растящи енергийни разходи и несигурност.

Събитието беше организирано в две взаимно допълващи се части. Практическата част даде възможност на участниците да посетят специализираните лаборатории на ЦПО „Рувекс“ и да се запознаят с работата на съвременни фотоволтаични инсталации и системи за битова гореща вода, термопомпи и системи за съхранение. Специалисти с дългогодишен практически и преподавателски опит демонстрираха възможностите на съвременните енергийни технологични решения и подчертаха все по-голямото търсене на квалифицирани кадри в сектора на възобновяемата енергия.

Втората част беше посветена на обществените нагласи, предизвикателствата пред домакинствата и необходимите политики и мерки за наистина справедлив енергиен преход. Бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване на агенция „Маркет ЛИНКС“, проведено през май 2026 г. по поръчка на Хабитат България сред 1008 пълнолетни българи.

Резултатите от проучването очертават тревожна картина – 94% от българските граждани са притеснени от растящите цени на енергията, като две трети (66%) определят тревогата си като много сериозна. Най-засегнати остават възрастните хора, жителите на малките населени места и домакинствата с по-ниски доходи. Изследването показва, че енергийната криза се възприема не само като икономически проблем, но и като фактор, който задълбочава социалните неравенства.

Сред най-често посочваните решения за справяне с растящите разходи за енергия се открояват мерките за енергийна ефективност. Според изследването 28% от анкетираните възнамеряват да инвестират в изолация и подмяна на дограма през следващите 3–5 години. Същевременно инвестициите във фотоволтаични системи и батерии за съхранение на енергия остават по-достъпни основно за домакинствата с по-високи доходи. За част от населението, особено в селските райони, традиционните горива продължават да изглеждат като единствена реалистична алтернатива.

Проучването откроява и редица пречки пред навлизането на възобновяемите енергийни решения в домакинствата. Най-сериозната бариера остава високата първоначална инвестиция, посочена от 50% от анкетираните. Втората по значимост пречка е свързана с многофамилните жилищни сгради – 26% от респондентите споделят, че им е трудно да постигнат съгласие със съседите за подобни инвестиции. Близо една пета от участниците в изследването (19%) посочват административните трудности и липсата на информация относно процедурите и необходимите разрешителни като възпиращ фактор. Резултатите показват, че финансовите, организационните и информационните бариери продължават да ограничават достъпа на много домакинства до възобновяеми енергийни източници.

Особено показателен е фактът, че 83% от анкетираните смятат, че държавата не прави достатъчно, за да подкрепи домакинствата в процеса на енергийния преход. От тях 53% са категорични в тази оценка, а още 30% по-скоро не виждат достатъчна подкрепа. На този фон едва 8% дават положителна оценка на действията на държавата, като само 2% са напълно убедени, че предприеманите мерки са достатъчни. Тази нагласа се споделя от хора с различна възраст, доходи и местоживеене, което показва наличието на широк обществен консенсус за необходимостта от по-активни и по-добре насочени политики в подкрепа на домакинствата.

Сериозен интерес предизвика и темата за енергийните общности за възобновяема енергия – модел, при който гражданите споделят производството и потреблението на енергия. Резултатите от проучването показват, че 34% от анкетираните биха се включили в подобна общност, ако това доведе до значително намаляване на сметките им за електроенергия. За други 24% ключово условие е общността да бъде управлявана от компетентни и надеждни хора, а 10% виждат възможност в продажбата на произведена електроенергия. В същото време 32% заявяват, че не проявяват интерес към подобен модел – предимно жители на селата и малките населени места, а 20% посочват като пречка трудностите при постигане на съгласие със съседите. Данните показват, че потенциал за развитие на енергийните общности в България съществува, но успешното му реализиране изисква ясна нормативна рамка, доверие и работещи пилотни проекти.

В рамките на интерактивната World Café сесия експертите от „За Земята“ представиха първоначални резултати от международното си проучване на добри практики срещу енергийната и транспортната бедност, реализирано по проекта Plan4Climate с подкрепата на програма LIFE на Европейския съюз, което ще излезе във финален вид есента. Участниците обмениха опит и идеи, анализираха силните и слабите страни на българския Социален план за климата и обсъдиха успешни примери от други европейски държави, приложими и към българската действителност.

Светослав Стойков от „За Земята“ акцентира върху необходимостта публичните средства да достигат до домакинствата, които действително се нуждаят от подкрепа, като бъдат съчетани с инструменти, които трайно подобряват качеството на живот и намаляват риска от изпадане в енергийна бедност, както и допринасят за дългосрочното изваждане на енергийно бедните от тази категория. Даниел Попов представи анализ на мерките срещу транспортната бедност в българския Социален план за климата и подчерта необходимостта от по-добра достъпност на обществения транспорт извън големите градове.

Общото послание на участниците беше ясно – успешният енергиен преход не може да бъде само технологичен. Той трябва да бъде социално справедлив, достъпен и насочен към хората, които са най-уязвими от енергийните сътресения. Това изисква интегрирани решения, които съчетават енергийна ефективност, възобновяема енергия и системи за съхранение, енергийни общности, професионално образование, финансова подкрепа и активна информационна работа.

Събитието показа, че решения съществуват – от мерки за енергийна ефективност и домашни възобновяеми енергийни системи до енергийни общности и по-добре насочени публични политики. Предизвикателството пред България е тези възможности да достигнат навреме до хората, които имат най-голяма нужда от тях, така че зеленият преход да екологичен и социално справедлив.

Социологическо изследване: Нагласи към енергийния разход и справяне с него на ниво домакинство

Програма и презентации:
Покана и програма
Нагласи към енергийния разход и справяне с него на ниво домакинство, Станислава Чипова, Market LINKS
Транспортна бедност напредък в работата по Социалнен план за климата, Даниел Попов, ЕС „За Земята“ и CEE Bankwatch Networ
Научно обосновани стратегии за намаляване на енергийната бедност, Светослав Стойков, ЕС „За Земята“

---

---

Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в областта на жилищната енергийна ефективност и преодоляването на енергийната бедност.

Събитието се организира в рамките на проекта на За Земята „Plan4Climate“, получил финансиране по програмата LIFE на Европейския съюз. Информацията и мненията, изложени в настоящия текст, са на авторите и не отразяват непременно официалното становище на Европейската комисия.

---

29.05.202613.07.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения

Въпросите, свързани с жилищното настаняване и жилищната обезпеченост не са достатъчно застъпени в младежките политики, а младите хора не са включени като обособена целева група за жилищно подпомагане, нито на общинско, нито на национално равнище. Хората на възраст до 29 год.  не са обект и на национални жилищни инициативи, няма предвидени механизми за подпомагане придобиването или наемането на жилище, както е в много други страни в Европа и света. На фона на активната миграция на младите към големите градове е необходимо да се създадат механизми за насърчаването им да останат да живеят и работят по места.

Амбицията на проект „АлфаДом“ е да предложи адекватен механизъм за включване на младите хора в процесите на формулиране на жилищни политики. Проектът въвлича младежите в центъра на процесите на вземане на решения по отношение на жилищни въпроси – сфера, в която техният глас досега рядко се чува. Едно от предизвикателствата на тази инициатива е повишаване на чувствителността и привличането на интереса на младото поколение към „сложна и сериозна“ проблематика като осигуряване на жилище, провокирането на мислене и планиране в перспектива и за по-далечно бъдеще. Чрез интерактивните форми на диалог между най-младите и тези, които вземат решенията ще покажем, че участието в процеси на обсъждане и вземане на решения с общината, с политиците и с институциите не е запазена територия само за определен кръг хора, а е право на всеки гражданин.

Проектната инициатива се основава на широко междусекторно партньорство, включвайки в темата нови заинтересовани страни – НПО и местни власти, привличаме най-младите поколения, бизнес, банкови институции, медии, което задава дългосрочен хоризонт и влияние на инициативата и увеличава ефективността и устойчивостта на резултатите.

Чрез проект „АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения“ ще активираме млади хора – ученици, студенти и млади семейства от Благоевград, Гоце Делчев  и други населени места в област Благоевград да заявят жилищните си нужди и да предложат устойчиви и креативни решения на локални жилищни проблеми, засягащи тяхната възрастова група. Това е съвместна инициатива на Хабитат България/Фондация „Подслон за човечеството“ и Югозападен обществено-информационен център, асоцииран партньор  е Сдружение на югозападните общини и се провежда в периода март, 2026 – септември, 2027 г.

Предвижда се провеждането на редица интерактивни дейности, които освен полезни и свързани със сериозната тема за жилищната нужда, ще бъдат в раздвижени формати, интересни и привлекателни за младите:

» проучване на мнението на младите граждани вкл. подрастващите от т.нар. поколение „Алфа“ за належащите жилищни проблеми в няколко населени места в област Благоевград чрез комбинация от различни методи – анкети и фокусирани групови дискусии;

» кабинетно проучване на нормативната жилищна уредба във всички 14 общини в обл. Благоевград;

» дигитални обучителни панели и изнесени лаборатории по теми свързани с жилищното законодателство, енергийната ефективност, финансовата грамотност и застъпничеството , които ще бъдат проведени от екипа на Хабитат България и други ментори, професионалисти от области, свързани с жилищни условия – урбанисти, архитекти, финансисти, предприемачи вкл. ще бъдат поканени и представители на местната власт;

» организиране на интерактивно събитие Home Hack – интензивен уикенд хакатон за генериране на решения, където самите местни младежи ще структурират конкретни предложения за намиране на решения на идентифицираните проблеми. След няколкомесечна подготовка, подкрепяна от менторите, тези предложения ще бъдат презентирани и дискутирани с местната власт на две специални  публични събития;

» Дни на младежките жилищни решения в Гоце Делчев и Благоевград. Събитията ще включват представяне на идеите лично от младежите, работили върху тях, чрез представяне на лична история или реален казус от практиката; дискутиране и гласуване от публиката за най-добра идея или най-реалистично предложение; 3Д визуализации; модерирана дискусия между младежите, менторите, представители на общината и гражданите;

» модерна комуникационна кампания, включваща близки до възприятията на младежите формати като публикации на инфлуенсъри, арт колаборация с графити артист, интерактивни инфографики, pop-up инсталации, медийни партньорства и др. 

Проектът се реализира с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024-2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Хабитат България и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България. www.swisscetf.bg

Научете повече: АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения

---

ЖИЛИЩА

HOME EQUALS

Въпросът за жилищната бедност и незаконните постройки често остава в „сляпата зона“ на обществения и политически диалог. Глобалната кампания #HomeEquals на Хабитат България обаче поставя темата в центъра, търсейки път за трансформация на неформалните селища в устойчиви и сигурни общности.

Как опитът на съседна Румъния може да послужи за модел у нас? Наскоро българска делегация, включваща представители на регионалното министерство, ДНСК и местната власт, посети Румъния, за да се запознае с техния модел за справяне с неформалните селища.

В студиото на БНР – Радио София директорът на Хабитат България Минчо Бенов и кметът на СО – район Слатина Георги Илиев споделиха своите изводи от визитата и визията си за промяна в българската жилищна политика.

Румънският модел: Дефиниция и законност. Една от най-големите разлики, които експертите отчитат, е наличието на ясна нормативна база в Румъния.

„Те са успели да формализират и дефинират що е то неформално селище в своя закон за устройство на територията“, споделя Георги Илиев. Според него това е критичната първа стъпка – да признаеш съществуването на проблема административно, за да можеш да надграждаш с процедури за неговото решаване.

Жилищната политика като социален приоритет: Минчо Бенов от Хабитат България е категоричен: България има спешна нужда от нова национална жилищна стратегия.

„Жилищната политика е социална политика. Жилищната бедност не е нерешим проблем, но изисква политическа воля и координирани действия на всички нива“, заявява той.

Анализ на организацията показва тревожна тенденция: 94% от общините в България декларират, че предпочитат да се освободят от жилищния си фонд поради трудности при управлението и липса на държавна подкрепа. Според Бенов държавата трябва да се върне в този сектор, за да осигури подкрепа не само за най-нуждаещите се, но и за младите семейства и хората със заслуги към обществото.

Може да чуете целия разговор тук: От неформални квартали към достойни домове: България учи от опита на Румъния

---

28.05.202603.08.2026 Новини

На вниманието на г-н Иван Шишков
Министър на регионалното развитие и благоустройството
Копие: На вниманието на Изпълнителния Директор
На Агенцията за устойчиво енергийно развитие

СТАНОВИЩЕ на Фондация „Подслон за човечеството“ / Habitat for Humanity Bulgaria

ОТНОСНО: Проект на Национален план за сградно обновяване до 2050 г.

Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) отразяа засилената амбиция на Съюза в областта на климата и енергетиката, която изисква нова визия за сградите: сгради с нулеви емисии с много ниски енергийни нужди, нулеви въглеродни емисии от изкопаеми горива на място и нулеви или много малко експлоатационни емисии на парникови газове. Всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии до 2030 г., а съществуващите сгради следва да бъдат преобразувани в сгради с нулеви емисии до 2050 г. Заложените цели от ЕС са изключително високи и за да бъдат постигнати от България е необходимо да се създаде ясна и прогнозируема стратегическа, нормативна, финансова и административна среда за тяхното постигане, базирана на натрупания до сега български опит и добрите практики в ЕС.

Националният план за сградно обновяване, който се изисква в чл. 3 от ДЕХС е ключов инструмент за изпълнение на европейските цели за климатична неутралност до 2050 г. Той следва да покаже как ще трансформираме сградния си фонд чрез системно повишаване на енергийната ефективност, декарбонизация на отоплението и охлаждането, намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на енергийната бедност. Задачата за нас е изключително трудна, защото сградния фонд е стар и амортизиран, с лоши енергийни характеристики, много ниско ниво на обновяване до момента фокусирано върху многофамилните сгради, в режим на етажна собственост, която трудно се сработва и взема решения, висок % на енергийно бедни домакинства, уязвими и с ниски доходи. Ето защо качеството на Националния план ще има пряко отражение както върху изпълнението на европейските цели, така и върху качеството на живот на гражданите.

Водени от тази позиция по-долу сме изложили нашите коментари по документа, с фокус жилищните сгради:

1. Изключително сме удовлетворени от централната теза на плана: „Инвестиционните потребности за обновяване и декарбонизация на сградния фонд са от такъв мащаб, че не могат да бъдат посрещнати единствено чрез публични бюджети и безвъзмездно финансиране.“ Това е подход, който Хабитат България защитава вече 10 години – 100% грант означава, мудност, незаинтересованост, лошо качество, непропорционална подкрепа, дискредитиране на пазарното енергийно обновяване и отблъскване на банковия сектор. Необходимо е задължително самоучастие на собствениците, ясни критерии за подбор и диференциране на помощта според социалния статус.

2. Използваме повода отново да поставим въпроса на липсващата повече от 10 години Национална жилищна стратегия с хоризонт 2050 г., в която вече няма да е необходимо да се анализират енергийните характеристики на жилищата и да се планира енергийното им обновяване, защото това е във фокуса на НПСО, но ще трябва да зададе целите за социалната жилищна политика и преодоляване на жилищната бедност.

3. Считаме, че за изпълнението на амбициозните цели на ДЕХС е необходимо да се въведе ясно законово задължение на собствениците на жилища да предприемат мерки за дълбоко обновяване на сградите до 2050г. Това включва и ограничения за разпореждане със собствеността (продажба, отдаване под наем, ипотекиране и т.н.), ако строежът не отговаря на стандартите за енергийна ефективност.

4. НПОС в много голяма степен се доближава до рамков стратегически документ – подобно на Дългосрочната стратегия от 2020 г., а би трябвало да бъде подробен план за изпълнение на тази стратегия. В редица раздели липсват конкретни количествени показатели, подробни механизми за прилагане на различните мерки, мониторинг и ясни връзки между поставените цели и предвидените мерки. Необходимо е да се разработи ясна пътна карта с междинни етапи до 2030, 2040 и 2050 г.;

5. Финансовите механизми трябва да бъдат ясно описани, както и планираните финансови потоци и източници. Крайно време е приходите от търговия с емисии, които от 2015 г. постъпват във Фонд Сигурност на енергийната система, да бъдат използвани за декарбонизационни мерки, каквато е енергийното обновяване на сградния фонд. В този смисъл, основна част от тези приходи следва да постъпват в новосъздадения Национален фонд за декарбонизация, като му осигуряват системни постъпление в рамките на поне половин милиард евро годишно.

6. Необходимо е въвеждане на дългосрочни, предвидими системи от мерки, които да подпомагат собствениците в изпълняването на горе посоченото задължение, като се насърчава ранното предприемане на действия за обновяване на сградите. Това означава финансовата подкрепа да намалява плавно до края на целевия период 2050г. Например, грантовата помощ може да стартира от 70% в първите 2 години и постепенно да пада до 20% през последните 5 години до 2050-та, но информацията за това да е надлежно разпространена сред гражданите.

7. Да се осигурят механизми за диференцирано финансиране и достъп до безлихвен финансов ресурс, за собственици, които не могат да обезпечат своето участие в обновяването на сградите. Информационната система за домакинства в енергийна бедност и уязвими клиенти, която е в процес на разработване, следва да позволи този подход да стане задължителен.

a. За хората, които могат да покрият изискванията на банките, този финансов ресурс може да бъде безлихвен в рамките на определен период от време, например за половината от срока на договора за заем, с възможност за предварително погасяване на цялата сума.

b. За хора с ниски доходи, които не отговарят на изискванията на банките, следва де се осигурят механизми за микрофинансиране от небанкови институции. Това могат да са програми включително на общините или на НПО, които да предоставят безлихвен заемообразен ресурс за целия срок на действие. Ключово важно е средствата да са възмездни, но безлихвени, за да се преодолее психологическата бариера и страха, че лихвата може да нарасне неконтролируемо (ситуации, в които българските граждани са изпадали неколкократно).

c. За най-уязвимите домакинства да се запази възможността за 100-процентово грантово финансиране.

8. Субект и движеща сила на обновяването на многофамилните жилищни сгради следва да е Общото събрание на етажната собственост или оправомощени от него лица (професионални домоуправители, консултанти и т.н.). Прехвърлянето към общините на отговорности по кандидатстване, проектиране, строителство и контрол на енергийното обновяване на частни сгради води до занижено качество и порочни практики.

9. Етажната собственост, както и домакинствата в еднофамилни сгради, особено тези в енергийна бедност и социално изключване, следва да имат финансова подкрепа за достъп до компетентна и комплексна техническа помощ, например OneStopShop.

10. Енергийното обновяване за енергийно бедни и уязвими лица трябва да бъде обвързано с подмяната на отопление, което е на твърди или фосилни горива за да допълва политиките за качество на въздуха и намаляване рисковете за здравето.

11. Европейският план за жилища на достъпни цени, който ЕК представи в края на 2025 г., ще бъде подкрепен и от подготвяния в момента Енергиен пакт за гражданите, насочен към по-нататъшно намаляване на сметките за енергия, осигуряване на справедлив преход, премахване на енергийната бедност и разширяване на правата и възможностите на хората и общностите. В този смисъл, един от най-достъпните ВЕИ е слънчевата енергия и интегрирането на слънчеви панели на балкони, фасади и покриви на сгради следва да е допустима мярка при обновяването на жилищните сгради. Напоследък в Германия при саниране и ново строителство на балконите на всички апартаменти се инсталират ФВ панели до 800 W, което не само не нарушава фасадата на сградата, а й придава модерен облик.

12. Енергийната бедност е най-голяма в кварталите с най-голяма жилищна бедност, но за да имат достъп до енергийно обновяване пърро в тях следва де се приложат устройствени политики, което още веднъж подчертава необходимостта от приемане на Национална жилищна стратегия, чиито хоризонт също би следвало да е 2050г., която да даде верните подходи и механизми за подобряване на жилищните условия в бедните квартали.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук: Становище относно Проект на Национален план за сградно обновяване до 2050 г.

---

15.05.202614.07.2026 Новини

БНР – Радио София: Темата за неформалните жилища е актуална в много страни. По нея Божидар Янев разговаря с директора на Хабитат България Минчо Бенов и с районния кмет Георги Илиев.

Въпросът за жилищната бедност и незаконните постройки често остава в „сляпата зона“ на обществения и политически диалог. Глобалната кампания „Home Equals“ на Хабитат България обаче поставя темата в центъра, търсейки път за трансформация на неформалните селища в устойчиви и сигурни общности.

Как опитът на съседна Румъния може да послужи за модел у нас?

Наскоро българска делегация, включваща представители на регионалното министерство, ДНСК и местната власт, посети Румъния, за да се запознае с техния модел за справяне с неформалните селища.

В студиото на Радио София директорът на Хабитат България Минчо Бенов и кметът на район „Слатина“ Георги Илиев споделиха своите изводи от визитата и визията си за промяна в българската жилищна политика.

• Румънският модел: Дефиниция и законност

Една от най-големите разлики, които експертите отчитат, е наличието на ясна нормативна база в Румъния.

„Те са успели да формализират и дефинират що е то неформално селище в своя закон за устройство на територията“, споделя Георги Илиев. Според него това е критичната първа стъпка – да признаеш съществуването на проблема административно, за да можеш да надграждаш с процедури за неговото решаване.

Докато в София цифровото картографиране съществува отдавна, в Румъния то се използва като оперативен инструмент за идентифициране на нуждите от базова инфраструктура и социални услуги в тези квартали.

• Проблемът с „адресната регистрация“

Липсата на официален адрес е сред основните бариери пред интеграцията. Без адрес децата не могат да бъдат записани в училище, а възрастните нямат достъп до личен лекар.

„Липсата на адрес на практика прави тези хора невидими за системата“, подчертава кметът на „Слатина“. Той застъпва тезата за по-широко прилагане на „служебните адреси“ – механизъм, който да извади хората от изолация, без това да означава автоматично узаконяване на опасни или неподходящи постройки.

• Жилищната политика като социален приоритет

Минчо Бенов от Хабитат България“е категоричен: България има спешна нужда от нова национална жилищна стратегия.

„Жилищната политика е социална политика. Жилищната бедност не е нерешим проблем, но изисква политическа воля и координирани действия на всички нива“, заявява той.

Анализ на организацията показва тревожна тенденция: 94% от общините в България декларират, че предпочитат да се освободят от жилищния си фонд поради трудности при управлението и липса на държавна подкрепа. Според Бенов държавата трябва да се върне в този сектор, за да осигури подкрепа не само за най-нуждаещите се, но и за младите семейства и хората със заслуги към обществото.

• Пътят напред: Партньорство и мултидисциплинарен подход

Решението на проблема с неформалните селища не е само в строителството, а в обединяването на архитекти, урбанисти, геодезисти и представители на общностите. Проектът „Home Equals“ защитава тезата, че достойният дом е основно човешко право и изходна точка за равенство в обществото.

„Трябва да спрем да крием тези квартали и да започнем да работим за тяхното облагородяване“, заключава Георги Илиев.

Целия разговор може да чуете тук: От неформални квартали към достойни домове: България учи от опита на Румъния

---

30.04.202630.04.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: Институции и общини обмениха добри практики за трансформация на неформални селища в устойчиви и сигурни общности. Как неустроени квартали, могат да се превърнат в сигурни и достойни места за живот? И как държавата и местната власт могат да обединят усилия, за да прекъснат дългогодишния цикъл на бедност?

Именно тези въпроси бяха във фокуса на международна работна визита в Румъния (21-23.04.2026 г.) с участието на българска делегация от представители на националните и местни власти. Посещението беше организирано от Хабитат България като част от проект „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали“ и постави акцент върху необходимостта от устойчиви и координирани решения на едно от най-сериозните социални предизвикателства в региона – жилищната бедност и приобщаването на общности, живеещи в неформални и незаконни селища.

Проектът се реализира в периода юли 2025 – юни 2027 г. в общините Кюстендил и Берковица и цели промяна в политиките чрез демонстрационни мерки за даване на статут на жилища, подобряване на базовата инфраструктура и създаване на устойчив модел за социална интеграция и развитие на засегнатите общности. Той е част от глобалната кампания Home Equals, насочена към подобряване на условията на живот в незаконни квартали по света.

В този контекст визитата в Румъния надхвърли обмена на опит и се превърна в работеща платформа за обсъждане на реални политики и практически решения в областта на жилищната политика и социалното включване.

Българската делегация беше представена на високо институционално ниво от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, директора на Дирекция „Национален строителен контрол“ инж. Лиляна Петрова, ръководителя на екип „Местни политики и финанси“ в Националното сдружение на общините в Република България Даниела Ушатова, извънредния и пълномощен посланик на Република България в Румъния Радко Влайков, кмета на район „Слатина“ Георги Илиев, както и представители на общините Кюстендил и Берковица.

Министър Найденов подчерта, че е „наложително да се започне работа по нова национална жилищна стратегия, която да отговори на реалните нужди на хората и съвременните предизвикателства“.

Той акцентира, че документът следва да бъде изграден върху надеждни данни, задълбочен анализ и използване на международен опит, така че да отразява реалната картина на жилищните нужди в страната. По думите му е необходимо жилищната политика да се разглежда като интегрирана система, която обхваща както социалните жилища и подкрепата за уязвимите групи, така и предизвикателствата, свързани с неформалните селища и подобряването на жилищната среда. Той допълни, че устойчивото решение на тези проблеми изисква координирани усилия между институциите и последователна дългосрочна политика, насочена към намаляване на социалните неравенства и осигуряване на достъп до достойни жилищни условия.

От румънска страна участието отново беше на високо институционално и експертно ниво, като в срещите се включиха представители на ключови институции, отговорни за регионалното развитие, социалната политика и управлението и координацията на европейските фондове. Сред тях бяха представители на Министерството на развитието, обществените работи и администрацията, Министерството на инвестициите и европейските проекти, Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност, както и експерти от Асоциацията на румънските общини, Националният съюз на окръжните съвети на Румъния, Националната агенция за ромите, ROMACT, Хабитат Румъния и неправителствената организация Make Better (MKBT).

Румънският опит показва, че устойчивите решения започват с ясна и детайлна картина на проблема:

» Особен акцент в разговорите беше поставен върху румънския модел за системно картографиране и анализ на неформалните селища, който е въведен през 2019 г., с включване на раздел Устройство на неформалните квартали в техния Закон за устройство на територията. Подходът се основава на събиране и обработка на детайлни данни, включително:

• местоположението на селищата
• броя на живеещите в тях хора
• правния статут на земята
• кадастрално заснемане на съществуващите сгради
• оценка на тяхното състояние
• възможности за подобряване на инфраструктурата
• или, при необходимост, за преместване на домакинствата

» Разработен е цифров инструмент за картографиране и наблюдение на неформални селища – Модул за неформални селища като част от оперативно съвместима платформа за данни за населените места. Установено е, че в Румъния има 393 неформални квартали със 71 965 жители. През 2022 г. е приета Национална жилищна стратегия на Румъния с хоризонт 2050 г., в която един от приоритетите е именно подобряване жилищните условия на уязвимите групи от населението, включително неформалните селища.Административно-териториални единици, в които са установени:
🟠  неформални квартали и маргинални общности;   🟡  маргинални общности;   🟢  неформални квартали

» В рамките на дискусиите беше подчертано и ясно структурираното разпределение на отговорностите между институциите в Румъния. Местните власти имат водеща роля в работата на терен и в прякото взаимодействие с общностите, докато държавните институции осигуряват нормативната рамка, финансирането и стратегическата координация на политиките. Тази ефективна координация между различните нива на управление беше посочена като съществен фактор за постигането на устойчиви резултати.

» Беше откроен и проблемът с липсата на адресна регистрация, който продължава да бъде сериозна пречка пред социалното включване. Без официален адрес значителна част от хората в уязвими общности остават извън системите за социална закрила, здравеопазване, образование и заетост. Българската страна представи съществуваща и работеща практика с издаването на служебен адрес, като възможна основа за развитие на по-широки и по-ефективни политики в тази област.

» В Румъния социалните жилища се разглеждат като част от цялостна система за подкрепа, а не като самостоятелна мярка. Те се управляват на общинско ниво и са насочени към най-уязвимите групи, като се комбинират със социални услуги и допълващи мерки за приобщаване. По този начин жилището се утвърждава не само като физическа среда, но и като основа за социална стабилност и дългосрочно включване.

Делегацията посети и Община Решица, където бяха представени конкретни примери за интегриран подход към жилищната бедност и неформалните селища. Румънската практика показва съчетание между инфраструктурни интервенции и активни социални политики, насочени към устойчиво подобряване на условията на живот и интеграция на уязвимите общности.

За България визитата очерта едновременно предизвикателства и конкретни възможности, свързани с необходимостта от системно събиране и използване на данни, по-добра институционална координация и разработване на дългосрочна национална стратегия в областта на жилищната политика. В същото време беше подчертано, че съществуващият опит и натрупаните добри практики могат да бъдат надградени чрез по-тясно сътрудничество между държавните институции, общините и гражданския сектор, което да доведе до по-ефективни и устойчиви решения.

Кметът на район „Слатина“ Георги Илиев подчерта, че сглобяването на екипи от архитекти, урбанисти, геодезисти, районни експерти и представители на местните общности би дало  устойчивите решения и възможности за напредък в решаването на проблема с неформалните квартали.

Кампания Home Equals утвърждава разбирането, че достъпът до достойно жилище е основно човешко право. Хабитат България продължава да развива платформи за диалог между институции, общини и експерти, насочени към създаване на реално приложими решения в областта на жилищната политика. Визитата в Румъния ясно показа, че жилищната бедност не е нерешим проблем, а комплексно предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез дългосрочна визия, политическа воля и координирани действия на всички нива на управление, както и чрез устойчиво партньорство между държавата, местните власти и гражданския сектор.

Презентации:

1. Министерството на развитието, обществените работи и администрацията: Housing policies and strategies. The situation of informal settlements 
2. ROMACT: Informal Settlements in Romania
3. Make Better (MKBT): Legislative and operational framework for recognizing and improving living conditions in informal settlements in Romania
4. Хабитат България: Habitat for Humanity Bulgaria
5. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Стратегически проект Румъния (автоматичен превод на български език)
6. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Proiect strategic Rоmania (на румънски език)

Допълнителна информация: 

1. Министър Николай Найденов: Наложително е веднага да се започне работа по нова Национална жилищна стратегия
2. Министър Найденов обсъди свързаността, сътрудничеството и жилищната политика с министър Атила Чеке по време на посещение в Румъния

---

ЖИЛИЩА

Старите асансьори ще бъдат подменяни или ремонтирани при санирането на многофамилните жилищни блокове по втората национална програма за енергийна ефективност.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, която проведе работна среща с представители на бранша и експерти от различни ведомства.

Идеята е освен ремонт на покривите, фасадите, общите части и смяната на дограмата да бъдат обхванати и най-старите асансьори, които са опасни за експлоатация. Предвижда се и строителство на нови подемни съоръжения в сградите, където такива липсват, тъй като според старото законодателство не са били задължителни.

„Идеята не е да имаме национална програма за подмяна на асансьори, а да интегрираме тази дейност в бъдещите програми за саниране, защото в момента променяме облика и модернизираме сградите, но асансьорите остават стари и проблемни. В същото време подмяната им е скъпа дейност за етажната собственост, особено там, където живеят енергийно бедни граждани, затова търсим начин да им помогнем“, подчерта Янкова.

Предложението е преди санирането на блока да се направи оценка на техническото състояние на асансьора и на неговия клас на енергийна ефективност. Там, където се налага само ремонт, ще се предписва такъв, включително с внедряване на механизми за пестене на електроенергия и възможност за захранване чрез фотоволтаични системи. Най-старите съоръжения, които не подлежат на ремонт, ще се подменят с нови.

Заместник-регионалният министър посочи, че втората национална програма за енергийна ефективност предвижда до 2029 г. с 1,3 млрд. евро да бъдат санирани около 2000 блока в страната. Разчетите сочат, че годишно ще се обновяват около 500 сгради. Разработваният в момента Национален план за сградно обновяване предвижда саниране на еднофамилни и многофамилни жилища, промишлени и обществени сгради до 2050 г., като целта е да се обнови около 60% от сградния фонд у нас чрез микс от финансови инструменти, европейско финансиране и държавен бюджет.

Според представителите на бранша асансьорите, произведени до 1995 г., са с ниска енергийна ефективност и се налага тяхното модернизиране, тъй като са енергоемки. До 1992 г. в страната са изградени около 90 000 подемни съоръжения. Според данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор 11 700 асансьора действат в обществени сгради под неин контрол, а около 74 000 съоръжения са под лицензиран надзор, 80% от които са в жилищни сгради. Според фирмите годишно в страната могат да се ремонтират и изграждат до 500 асансьора.

Източник: Зам.-министър Дора Янкова: Подмяната или ремонтът на асансьорите ще бъдат включени във втората национална програма за енергийна ефективност

Статията “Как да използваме частното финансиране за социални и достъпни жилища в полза на обществото” на Housing Europe

поставя под съмнение разпространеното разбиране, че „частното финансиране“ в жилищния сектор означава печалба за инвеститорите. В европейския контекст то често е силно обвързано с публични механизми – чрез гаранции, регулации и специализирани финансови институции. Примери от държави като Франция, Финландия и Нидерландия показват, че средствата могат да идват от частни източници, но да бъдат структурирани така, че да служат на обществения интерес и да подкрепят устойчивото развитие на социални и достъпни жилища.

Основният извод е, че ефективното използване на частен капитал изисква активна роля на държавата и добре изградени посреднически структури, които намаляват риска и гарантират дългосрочна достъпност. Така се постига баланс между инвестиции и социална цел – по-евтино финансиране, по-голяма стабилност за жилищните доставчици и реален ефект за хората. В този смисъл „частното финансиране“ в Европа функционира като инструмент в рамките на публична политика, а не като неин заместител.

Източник: How to use private finance for social and affordable housing for good?

---

28.04.202620.07.2026 Новини

21 – 23.04.2026 г., България – Румъния: Институции и общини обмениха добри практики за трансформация на неформални селища в устойчиви и сигурни общности. Как неустроени квартали, могат да се превърнат в сигурни и достойни места за живот? И как държавата и местната власт могат да обединят усилия, за да прекъснат дългогодишния цикъл на бедност?

Именно тези въпроси бяха във фокуса на международна работна визита в Румъния с участието на българска делегация от представители на националните и местни власти. Посещението беше организирано от Хабитат България като част от проект „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в неформални квартали“ и постави акцент върху необходимостта от устойчиви и координирани решения на едно от най-сериозните социални предизвикателства в региона – жилищната бедност и приобщаването на общности, живеещи в неформални и незаконни селища.

Проектът се реализира в периода юли 2025 – юни 2027 г. в общините Кюстендил и Берковица и цели промяна в политиките чрез демонстрационни мерки за даване на статут на жилища, подобряване на базовата инфраструктура и създаване на устойчив модел за социална интеграция и развитие на засегнатите общности. Той е част от глобалната кампания Home Equals, насочена към подобряване на условията на живот в незаконни квартали по света.

В този контекст визитата в Румъния надхвърли обмена на опит и се превърна в работеща платформа за обсъждане на реални политики и практически решения в областта на жилищната политика и социалното включване.

Българската делегация беше представена на високо институционално ниво от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, директора на Дирекция „Национален строителен контрол“ инж. Лиляна Петрова, ръководителя на екип „Местни политики и финанси“ в Националното сдружение на общините в Република България Даниела Ушатова, извънредния и пълномощен посланик на Република България в Румъния Радко Влайков, кмета на район „Слатина“ Георги Илиев, както и представители на общините Кюстендил и Берковица.

Министър Найденов подчерта, че е „наложително да се започне работа по нова национална жилищна стратегия, която да отговори на реалните нужди на хората и съвременните предизвикателства“.

Той акцентира, че документът следва да бъде изграден върху надеждни данни, задълбочен анализ и използване на международен опит, така че да отразява реалната картина на жилищните нужди в страната. По думите му е необходимо жилищната политика да се разглежда като интегрирана система, която обхваща както социалните жилища и подкрепата за уязвимите групи, така и предизвикателствата, свързани с неформалните селища и подобряването на жилищната среда. Той допълни, че устойчивото решение на тези проблеми изисква координирани усилия между институциите и последователна дългосрочна политика, насочена към намаляване на социалните неравенства и осигуряване на достъп до достойни жилищни условия.

От румънска страна участието отново беше на високо институционално и експертно ниво, като в срещите се включиха представители на ключови институции, отговорни за регионалното развитие, социалната политика и управлението и координацията на европейските фондове. Сред тях бяха представители на Министерството на развитието, обществените работи и администрацията, Министерството на инвестициите и европейските проекти, Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност, както и експерти от Асоциацията на румънските общини, Националният съюз на окръжните съвети на Румъния, Националната агенция за ромите, ROMACT, Хабитат Румъния и неправителствената организация Make Better (MKBT).

Румънският опит показва, че устойчивите решения започват с ясна и детайлна картина на проблема:

» Особен акцент в разговорите беше поставен върху румънския модел за системно картографиране и анализ на неформалните селища, който е въведен през 2019 г., с включване на раздел Устройство на неформалните квартали в техния Закон за устройство на територията. Подходът се основава на събиране и обработка на детайлни данни, включително:

• местоположението на селищата
• броя на живеещите в тях хора
• правния статут на земята
• кадастрално заснемане на съществуващите сгради
• оценка на тяхното състояние
• възможности за подобряване на инфраструктурата
• или, при необходимост, за преместване на домакинствата

» Разработен е цифров инструмент за картографиране и наблюдение на неформални селища – Модул за неформални селища като част от оперативно съвместима платформа за данни за населените места. Установено е, че в Румъния има 393 неформални квартали със 71 965 жители. През 2022 г. е приета Национална жилищна стратегия на Румъния с хоризонт 2050 г., в която един от приоритетите е именно подобряване жилищните условия на уязвимите групи от населението, включително неформалните селища.Административно-териториални единици, в които са установени:
🟠  неформални квартали и маргинални общности;   🟡  маргинални общности;   🟢  неформални квартали

» В рамките на дискусиите беше подчертано и ясно структурираното разпределение на отговорностите между институциите в Румъния. Местните власти имат водеща роля в работата на терен и в прякото взаимодействие с общностите, докато държавните институции осигуряват нормативната рамка, финансирането и стратегическата координация на политиките. Тази ефективна координация между различните нива на управление беше посочена като съществен фактор за постигането на устойчиви резултати.

» Беше откроен и проблемът с липсата на адресна регистрация, който продължава да бъде сериозна пречка пред социалното включване. Без официален адрес значителна част от хората в уязвими общности остават извън системите за социална закрила, здравеопазване, образование и заетост. Българската страна представи съществуваща и работеща практика с издаването на служебен адрес, като възможна основа за развитие на по-широки и по-ефективни политики в тази област.

» В Румъния социалните жилища се разглеждат като част от цялостна система за подкрепа, а не като самостоятелна мярка. Те се управляват на общинско ниво и са насочени към най-уязвимите групи, като се комбинират със социални услуги и допълващи мерки за приобщаване. По този начин жилището се утвърждава не само като физическа среда, но и като основа за социална стабилност и дългосрочно включване.

Делегацията посети и Община Решица, където бяха представени конкретни примери за интегриран подход към жилищната бедност и неформалните селища. Румънската практика показва съчетание между инфраструктурни интервенции и активни социални политики, насочени към устойчиво подобряване на условията на живот и интеграция на уязвимите общности.

За България визитата очерта едновременно предизвикателства и конкретни възможности, свързани с необходимостта от системно събиране и използване на данни, по-добра институционална координация и разработване на дългосрочна национална стратегия в областта на жилищната политика. В същото време беше подчертано, че съществуващият опит и натрупаните добри практики могат да бъдат надградени чрез по-тясно сътрудничество между държавните институции, общините и гражданския сектор, което да доведе до по-ефективни и устойчиви решения.

Кметът на район „Слатина“ Георги Илиев подчерта, че сглобяването на екипи от архитекти, урбанисти, геодезисти, районни експерти и представители на местните общности би дало  устойчивите решения и възможности за напредък в решаването на проблема с неформалните квартали.

Кампания Home Equals утвърждава разбирането, че достъпът до достойно жилище е основно човешко право. Хабитат България продължава да развива платформи за диалог между институции, общини и експерти, насочени към създаване на реално приложими решения в областта на жилищната политика. Визитата в Румъния ясно показа, че жилищната бедност не е нерешим проблем, а комплексно предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез дългосрочна визия, политическа воля и координирани действия на всички нива на управление, както и чрез устойчиво партньорство между държавата, местните власти и гражданския сектор.

Презентации:

1. Министерството на развитието, обществените работи и администрацията: Housing policies and strategies. The situation of informal settlements 
2. ROMACT: Informal Settlements in Romania
3. Make Better (MKBT): Legislative and operational framework for recognizing and improving living conditions in informal settlements in Romania
4. Хабитат България: Habitat for Humanity Bulgaria
5. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Стратегически проект Румъния (автоматичен превод на български език)
6. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Proiect strategic Rоmania (на румънски език)

Допълнителна информация: 

1. Министър Николай Найденов: Наложително е веднага да се започне работа по нова Национална жилищна стратегия
2. Министър Найденов обсъди свързаността, сътрудничеството и жилищната политика с министър Атила Чеке по време на посещение в Румъния

 

---

31.03.202613.07.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради

• До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ – както многофамилни, така и еднофамилни жилищни сгради.
• До 2035 г. реновираните жилищни сгради трябва да достигнат около 79 милиона квадратни метра.
• До 2030 г. около 15,4 милиона квадратни метра нежилищни сгради трябва да бъдат обновени и около 19,6 милиона до 2033 г.

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов. Разчетите са залегнали в обявения на 16.02.2026 г. за публична дискусия Национален план за сградно обновяване до 2050-та година.

Снимка: Habitat for Humanity

„Целите са амбициозни, но не са политически избор“, посочи министър Найденов и подчерта, че те произтичат от европейското законодателство. По думите му европейската  директива за енергийни характеристики на сградите изисква държавите членки да ускорят значително обновяването на сградния фонд и България трябва да изпълни тези цели, „като планът показва как това може да стане по реалистичен и устойчив начин.“

Според министъра изпълненото на плана означава по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура, развитие на строителния сектор и местните икономики, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата. По думите му изпълнението на целите, заложени в плана, е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове.   

Средствата, необходими за предвиденото в Плана енергийно обновяване на сградния фонд, възлизат общо на около 20 млрд. евро.

„Те ще бъдат осигурени с микс от финансови инструменти – на българската държава, на Европейския съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация, Фонда за справедлив преход“, обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя подчерта, че Фондът ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване. Първият приоритет на фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради. Очаква се първите програми, насочени към този сегмент, да стартират в рамките на годината.

Цели и предвиждания за устойчиво обновяване на сградния фонд

• Предвижда се поставените цели да бъдат изпълнени чрез реализацията на текущите програми, изпълнението на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, втория етап на Националната програма за енергийна ефективност.
• Една от основните цели на плана е да се прекрати практиката на краткосрочни програми, които да достигат до малък кръг граждани, и да се създаде устойчив пазар за сградно обновяване.
• Предвижда се да бъдат изградени центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите и бизнеса по целия процес – от подготовката на проекта до финансирането и реализацията.
• Планът предвижда да се подобри координацията между ключовите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините.

Източник: До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради

---

ЖИЛИЩА

С първа експертна дискусия започна широкото обществено обсъждане на националния план за сградно обновяване

Декарбонизационният фонд ще бъде ключов инструмент за ускоряване на инвестициите в сградния сектор

Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе на 17 март в „Гранд Хотел София“ в рамките на конференцията „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, организирана от Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Събитието събра представители на националните институции, местните власти, европейски организации и експертната общност с цел да очертае устойчивата финансова и институционална рамка за обновяването на сградния фонд в България.

Конференцията беше открита от Таня Христова, кмет на Габрово и председател на УС на ЕкоЕнергия, която подчерта значението на енергийната ефективност като ключов инструмент за подобряване на качеството на живот и справяне с енергийната бедност. Тя акцентира и върху необходимостта от спешни действия, тъй като всяко забавяне на инвестициите означава пропуснати ползи както за гражданите, така и за местните икономики.

От своя страна Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта, че реализирането на целите на Националния план изисква нов тип финансови инструменти и дългосрочен подход: 

Снимка: ЕнЕфект

„Изключително важно е да се спазят сроковете за Националния декарбонизационен фонд, защото този инструмент ще даде необходимия фокус. В жилищния сектор има огромен неизползван потенциал и реален интерес от страна на гражданите да инвестират в домовете си, ако им бъдат предложени работещи решения.“ 

В дискусията бе поставен силен акцент върху необходимостта от изграждане на ефективен финансов инструментариум и по-добра координация между институциите. Димитър Ганев, председател на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация, обясни, че фондът ще предложи широк спектър от комбинирани финансови инструменти, включително грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, като основният фокус ще бъде върху домакинствата, публичните сгради и бизнеса. Очаква се той да започне работа до края на годината, като целта е да се постигне трайна промяна от кампанийно към устойчиво финансиране. 

Николай Налбантов, директор „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, подчерта, че едно от ключовите предизвикателства ще бъде осигуряването на ресурс за фонда, както и създаването на механизъм за обслужване на крайните получатели чрез „едно гише“, който да улесни гражданите и бизнеса при кандидатстването. 

В дискусията участие взеха и Малина Крумова, заместник-министър на околната среда и водите, Силвия Резеши от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, които акцентираха върху необходимостта от по-силна междуинституционална координация, изграждане на устойчива финансова рамка и активна роля на местните власти при прилагането на политиките за сградно обновяване. Бе подчертано, че успешното изпълнение на плана изисква не само ясни цели, но и ефективни механизми за тяхното прилагане на местно ниво, както и по-добра подкрепа за собствениците чрез техническа помощ, достъп до информация и адекватни финансови инструменти. 

В контекста на заложените цели в Националния план:

• До 2035 г. България трябва да постигне 20-22% намаление на потреблението на крайна енергия в жилищния сектор – което означава обновяване на над 79 млн. кв. м. жилищна площ.
• До 2033 г. трябва да бъдат обновени и най-неефективните 26% от нежилищния сграден фонд – това са сградите в енергиен клас D или по-нисък, които имат най-високо енергийно потребление и най-голям потенциал за спестявания.
• До 2035 г. в хоризонт общите инвестиции. се изчисляват на над 19 млрд. евро.

Тези цели ясно показват, че сградното обновяване няма как да се случи само с публични грантове, но ако се намерят правилните механизми, то може да се окаже реален инструмент както за икономически растеж, така и за значително намаляване на разходите на домакинствата и защита от постоянните енергийни кризи.

Презентациите можете да видите тук

Източник: С първа експертна дискусия започна широкото обществено обсъждане на националния план за сградно обновяване

---

30.03.202631.03.2026 Новини

На 30 март 2026 година се проведе финалната кръгла маса по проект BioJust, организирана от WWF България и Хабитат България на тема: Предизвикателства и решения на проблема с енергийната бедност, в контекста на Националния план за сградно обновяване.

Целта на кръглата маса бе въз основа на представените материали да се направи експертна дискусия за целите и приоритетите на бъдещия национален план за сградно обновяване, подходите и мерките за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност.

В рамките на събитието бяха представени:

• резюме на основните приоритети и предвидени интервенции в националния план за сградано обновяване от  д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект;
• резултати от проведено социологическо проучване относно състоянието и потребностите на домакинствата в еднофамилни жилищни сгради от Цветелина Стоянова от Агенция Маркет Линкс;
• предложения и препоръки за усъвършенстване на плановете и изпълнителските механизми с оглед по-ефективно адресиране на енергийната бедност, представени от доц. д-р Теодора Пенева;
• разработени онлайн инструменти в сферата на енергийната бедност, представени от Райна Попова, проектен ръководител във WWF България.

Участниците в дискусията подчертаха важността на осигуряването на системно финансиране на сградното обновяване чрез бъдещия Национален фонд за декарбонизация.

Ивайло Алексиев, изп. директор на АУЕР, сподели, че проектът на Националния план за сградно обновяване е публикуван и ще бъде обсъждан с различни експертни общности.

Ася Добруджалиева от Хабитат България посочи, че от Държавния бюджет може ежегодно да се осигуряват поне 0.2% за енергийно обновяване и поне 25% от приходите от Схемата за търговия с емисии, което в комбинация със средства от различни програми би дало сигурност и предвидимост на финансирането и резултатите за декарбонизация на сградния фонд.

 

---

25.03.202631.03.2026 Новини

---