Category: Video

01.03.202302.03.2023 Video

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса “Кои са предимствата от въвеждане на минимални енергийни характеристики на сградите? отговаря инж. Йордан Николов, Изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Научете какви са изискванията към съществуващите жилищни сгради и стандартите за новите за постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050 г., като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Здравейте от импровизираното студио на Хабитат България. Продължаваме видео интервютата с експерти по темите, които са свързани със Зелената сделка, Пактът за климата, постигането на въглеродна неутралност, цели, които Европейският съюз и България като част от него си поставя за близките десетилетия.

Поканили сме днес г-н Йордан Николов, който е дългогодишен наш партньор, представител на Българска асоциация за изолации в строителството, неин Изпълнителен директор, а също така и Координатор и инициатор на кампанията Renovate Bulgaria, която е част от Renovate Europe, насочена изцяло към енергийното обновяване на сградите в Европа.

Здравейте, г-н Николов! Темата, която днес ще разискваме е свързана с нещо, което е отлично познато за Вас, Директивата за енергийните характеристики на сградите и предлаганите нови промени в нея с оглед постигането на целите за въглеродна неутралност. Какви са всъщност тези основни промени, които сега се предлагат и обсъждат?

инж. Йордан Николов: Здравейте! Обсъждат се много промени. Доколкото имам информация мина едно заседание на Комисията на Европейския парламент по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), в което има направени предложения. Разбира се допълнително ще бъдат разгледани и в пленарна зала ще бъдат приети.

Ако ме питате за моето лично мнение, това, което е прието като цели, поне що се отнася до класа на енергийна ефективност на сградите, не ме удовлетворява и ми се струва, че целите, които са заложени не са достатъчно амбициозни. И бих могъл да се обоснова. Има неща, които меко казано ми се струват странни. Приемаме цели, които са свързани с достигането на определен клас по енергийна ефективност до 2030-та година и после достигане на по-висок клас до 2033-та година. Може би трябва да видим пълния текст, за да разберем за какво става дума, но от нашата гледна точка на хора, които се занимават с топлоизолацията на ограждащата конструкция на сградите ми се струва малко странно, защото повишаването на енергийната ефективност в един такъв следващ период и то толкова кратък от три години меко казано е невъзможно с методите на строителните дейности.

Тоест, ако ние искаме да повишим енергийната ефективност на сградите чрез добавяне на слой топлоизолация – това е абсолютно неразумно. Това трябва да го правим от самото начало до възможно най-високия клас тъй като цената на топлоизолацията не е големия процент разходи в енергийно ефективното обновяване в частта му сградна обвивка. Така че, нека да излезе тази Директива в някакъв по-последен вариант, за да мога тогава да преценя.

Но аз смятам, че ние като Renovate Bulgaria и още повече като представители на строителния бранш би трябвало да коментираме и да искаме изясняване на тези въпроси, защото ако се касае само за намаляване на въглеродните емисии, нещата стоят по един начин. Това не би било и няма как да бъде свързано с конкретните сгради, защото енергийната ефективност на конкретната сграда се отнася за конкретната сграда. Не можем да говорим за първични енергии и произход на енергията и т.н., защото сградата си е сграда. Да, това, което можем да добавим са възобновяеми източници, можем да добавим термопомпи и т.н., но самият въпрос с енергийната ефективност на сградата, тоест липсата на загуба на енергия не може да се реши по този начин.

Ася Добруджалиева: Да, разбирам, подходът на Комисията очевидно е насочен към това стъпка по стъпка да постигаме по-висок клас на сградите, но в същото време Вие сте абсолютно прав, че когато се извършва тази процедура, този строителния процес на поставяне на топлоизолацията всъщност труда е идентичен независимо от това дали слагаме 3, 6 или 16 см. изолация. Така че, действително най-вероятно става въпрос за тази част от дейностите, които се изпълняват по сградите, които са свързани с това да се намали консумацията на енергия, включително и с ползването на ВЕИ.

Всъщност по отношение на Директивата тези минимални енергийни характеристики на сградите, които искат да се въведат като изисквания, за тях какво мислите? Защото те третират от една страна сградите, които предстоят да бъдат изграждани, тоест новопостроените сгради и съществуващите стари сгради.

инж. Йордан Николов: С риск да повторя малко от това, което казах преди бих искал да кажа, че поставянето на цели за достигане на клас Е на енергийна ефективност и след това допълването му до клас Д, на мен ми се струва дори за нови сгради, поне от строителна гледна точка, ми се струва безсмислено.

Безсмислено е, защото, когато ние инвестираме в тази сграда трябва да разделим предмета на енергийната ефективност на две части. Имаме така наречения статичен компонент, това е сградата, това е нейната сградна обвивка, значи стени, покрив, дограма. И другият компонент това са инсталациите. На първо място трябва да стои статичния компонент, защото когато ние решим статичния компонент той стои в целия живот на сградата. Докато другият компонент доставката на енергия е нещо, което се развива много по-бързо. Може действително да се прави поетапно, тоест ние не трябва веднага да инвестираме във фотосоларни системи или в термопомпи и т.н., този процес може да стане постепенно. Докато другото няма никакъв смисъл да го правим постепенно. Чисто икономически няма смисъл да го правим. Както казахте труда е един и същ, всички съпътстващи материали са едни и същи. Единствената разлика е в дебелината на топлоизолацията, тоест ние оттам какво ще спестим? Ще спестим 5% ,10% от общата стойност и после още веднъж трябва да ги направим тези работи, за да повишим енергийната ефективност.

Ася Добруджалиева: Призивът, от това, което казвате, ако мога да обобщя е към всички, които са обитатели на многофамилни жилищни сгради, които имат нужда от енергийно обновяване да се прави най-добрата възможна изолация към момента, за да се постига наистина дълготраен ефект за енергийното обновяване на сградата и също така удължаване на нейния живот по този начин тъй като тя се съхранява. Но специално за новите сгради при тях всъщност вече има изисквания за нулеви емисии, не просто нулева консумация на енергия, но и нулеви емисии.

инж. Йордан Николов: Да, при новите сгради, които сега ще бъдат проектирани още отсега могат да се заложат ефективни системи за климатизация, защото каквото и да говорим, да сигурно и другите домакински уреди имат влияние, говорим за перални, бойлери и кухненски печки и т.н., но битката, която се води в момента, поне по моите разбирания, е битката за разходите на енергия за климатизация, било отопление през зимата и охлаждане през лятото. Така че, когато се проектират новите сгради би трябвало да се заложи вече възможността да бъдат използвани такива нови системи. Трябва да има място за фотосоларни панели, трябва да има възможност да се поставят съответно батерии за съхраняване на енергията, трябва да има възможност цялата сграда, да кажем, нейното отопление да бъде осигурено с термопомпи от най-различен характер и т.н. Защото при сградите, които се обновяват сега в повечето случаи не е възможно да се приложи да кажем термопомпа, защото при сградите, които нямат централна отоплителна инсталация или охладителна инсталация това няма как да стане. При тях има страшно много строителни дейности, които трябва да бъдат извършени. Трябва да се направи най-напред сградната инсталация и след това да се мисли и за поставянето на термопомпи.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за отделението време. Надяваме се, че тази информация от интервюто ще бъде интересна за нашите посетители на страницата ни. Хубав ден!

инж. Йордан Николов: Благодаря! Хубав ден и на Вас!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

---

28.02.202302.03.2023 Video

Висок е интересът в София и информираността на хората по програмата, заявиха Георги Илиев и Минчо Бенов.

Минчо Бенов, директор на Хабитат България и Георги Илиев, кмет на район “Слатина” бяха гости в ефира на предаването “България сутрин” по Bulgaria ON AIR.

В столицата в район “Слатина” откриха център за енергийна ефективност. Целта му е да се помогне на хората при подаването на документите за кандидатстване.

“Основната цел е да бъде в услуга на гражданите, да ги преведе, ако има неясноти в процеса по кандидатстване. Ще има специалисти от всяка една област, представители на Министерството на регионалното развитие. Идеята за него ми хрумна, когато се сблъсках с това, че новата програма се различава от предишната. Най-големите притеснения са финансови, защото това, което се изисква, струва пари. Ако те не бъдат одобрени, средствата си остават за тях. Целта е да обясним, че обследванията са необходими за сигурността на гражданите”, обясни кметът на район “Слатина” Георги Илиев в ефира на “България сутрин”.

Според директора на Фондация “Хабитат България” Минчо Бенов, вече има висока степен на информираност сред хората по отношение на енергийната ефективност. “През 2005 г. стартирахме кредитна линия за жилищна и енергийна ефективност – тогава беше екзотика. Сега, от гледна точка на цените на енергията, примера от предходната програма, хората виждат и се интересуват. Доказателство за информираността е високият интерес на хората да участват”, коментира Минчо Бенов.

Според анализ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Световната банка, 93% от многофамилните жилищни сгради в България се нуждаят от саниране, стана ясно от думите на директора на Хабитат България. “Ако вземем еднофамилните жилищни сгради, които са по-голямата част от жилищните имоти в България, са с ниски енергийни характеристики и се нуждаят от подобряване”, обясни Бенов.

Кметът на район “Слатина” обяви, че вече има заявени сгради, които ще кандидатстват и имат висок шанс. “Колкото е по-голяма сградата, толкова по-голям шанс има да се класира по-напред. Такива са критериите. Имаме 30 сгради направени”, заяви Илиев и обясни процеса за кандидатстване. “Имаме и телефонна линия. Хората могат да дойдат и на ъгъла на ул. “Съединение” и “22 септември”, където ще има специалисти от 12:30 до 19:30 ч. специалисти. Могат и да се обърнат и към сайта”, поясни кметът.

Минчо Бенов обясни разликата между енергийната бедност и енергийна ефективност. По думите му енергийната бедност е категория, за която няма приета национална дефиниция. “Фокусът в разработването на дефиницията е тя да се използва в процеса на подобряване на енергийните характеристики на сградите, тъй като във всяка една сграда има домакинства, които не могат да си позволят участие”, каза той.

Гледайте целия разговор във видеото тук:

---

13.12.202202.03.2023 Video

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса “Как българските домакинства могат сами да произвеждат енергия от ВЕИ?” отговаря Ивайло Алексиев, Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Научете повече за технологиите и възможностите, които предоставят различните видове възобновяеми енергийни източници, като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Здравейте, днес сме поканили в студиото на Хабитат България г-н Ивайло Алексиев, Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Искаме да му зададем един въпрос, който е много важен за домакинствата в момента в България и не само в България във връзка с енергийната криза и зимата, която приближава. Какви са възможностите и как българските домакинства могат сами да произвеждат енергия от ВЕИ?

Ивайло Алексиев: Благодаря за поканата! Въпросът наистина е много важен и мисля, че ще става все по-важен особено в светлината на това, че предстои пълна либерализация на пазара на енергия.

Аз, ако позволите, ще кажа няколко думи за технологиите и после ще се върнем към възможностите. Не знам дали вашите слушатели и аудитория, знаят, че съвсем наскоро беше променен Закона за енергията от възобновяеми източници и в момента има възможност за сгради, които са присъединени към електроразпределителната мрежа да си изградят фотоволтаични инсталации до два пъти присъединената мощност, като най-дългият и сложен процес, тоест съгласуването с разпределителните дружества беше облекчен и на практика режимът е уведомителен, но има условие да не връщат енергия в мрежата, а единствено да я потребяват за себе си.

Това дава много възможности, като сградите, които не са съвместна собственост, тоест не са многофамилни жилищни сгради, където има етажна собственост, са в доста по-изгодна ситуация, защото там собственика много по-бързо и лесно може да въведе използването на възобновяеми източници докато при многофамилните сгради там нещата са малко по-трудни и сложни.

Но освен фотоволтаиката много ми се иска да не се пренебрегва и възможността за слънчеви модули за подготовка на топла вода. Тъй като, въпреки че, най-големият разход на енергия е за отопление, вторият по дял разход е топлата вода. България е с много добри климатични данни и тези модули в комбинация с един обикновен по-голям бойлер, който е добре изолиран, на практика бойлерът се явява акумулатор на енергия и много по-висок процент от енергията може да бъде оползотворена и използвана от домакинството или даже от обитател на апартамент.

Освен енергията свързана със слънцето няма как да подминем въпроса и за термопомпите. Преведено термопомпите са така популярните климатици. Но има и доста по-сложни термопомпи, които са с по-висока ефективност и външното тяло може да е свързано със земята. Тоест под една определена дълбочина температурата на земята е сравнително постоянна или с водоизточник, ако има такава възможност и там ефективността им става в пъти по-голяма. В същото време те използват електроенергия, но спрямо общата енергия, която се получава за отопление, тя е доста по-малко, примерно 3:1 или 4:1 спрямо енергията, която е необходима за отоплението.

Не искам да подминавам и така популярния въпрос и за дървата. Формално погледнато дървата са биомаса, която по дефиниция е възобновяем източник. Но качеството на суровината, тоест на материала, който се влага в топлоизточника или качеството на самия топлоизточник водят до ефекти, които не са много добри за опазването на околната среда и още по-лоши за здравето на хората. Въпреки, че са неутрални по отношение на въглеродните емисии, фините прахови частици особено в някои населени места са много сериозен проблем и не трябва да се пренебрегват. Искам да заостря вниманието, че биомасата трябва да се употребява, но много внимателно, премерено и преценено.

Ася Добруджалиева: Само ще вметна, че на практика ключовите неща са първо да е суха биомасата, за да намалим този отрицателен ефект върху въздуха и второто условие е да са ефективни печките, така наречени, които се използват, да имат висок коефицент на полезно действие, за да може максимално да се оползотворява енергията, която биомасата има.

Ивайло Алексиев: Точно така! Освен това всичко се развива, предполагам, че нормативите в тази област ще продължат да се развиват. Има и технически средства за ограничаване на изхвърлените частици, но все още са сравнително скъпи за нашите условия. Но здравето трябва да е преди ползите от евтината енергия!

Ася Добруджалиева: Добре, а според Вас, по отношение на самия факт, че семействата, домакинствата могат да произвеждат енергия, но не могат да връщат в мрежата, не смятате ли, че това е нещо, което би трябвало да се промени. В много държави по света, не просто само в Европа се въвежда система за нетно отчитане, така наречения нетметъринг, който изключително много облекчава домакинствата. Те имат вече друг статут на така наречените prosumers, тоест и производители и консуматори на енергия. И всъщност дори Северна Македония през юни месец прие такова законодателство и даде шестмесечен срок за нетно отчитане и въобще отваря достъпа до производството на енергия по много по-рационален и ефективен начин, защото домакинствата имат режим на живот, който не позволява точно в светлата част на деня да имат много голяма консумация на енергия. Хората ходят на работа, връщат се, всъщност след светлата част на деня започва действително активната консумация на енергия в самото домакинство. Разбира се може да се пренастройват навиците и ползването на различни електроуреди, но след като има решение, не може ли то да се приложи и в България? Какво пречи то да бъде приложено?

Ивайло Алексиев: На практика нищо не пречи, работи се в тази посока. За момента проблемът за фотоволтаиката по принцип нормативно е уреден. Но няма диференциране между малките инсталации и големите инсталации. И на практика едно домакинство, което иска да сложи няколко киловата фотоволтаична инсталация трябва да извърви дълга и сложна процедура, като един голям производител на електроенергия от фотоволтаика. Работи се и в тази посока, включително има внесени предложения за промени и в Закона за устройство на територията за малките инсталации до 10,8 киловата. Вече е въпрос на работа на парламента и да видим по какъв начин може да се случи това.

От друга страна, някои от нещата, като просюмърството, енергийните общности и други такива теми са все още нови за страната и нямаме практиката. В момента по Плана за възстановяване и устойчивост ще има финансиране на проекти на домакинства за слънчеви модули за топла вода и за фотоволтаика до 10 киловат пика, като ще бъде допустимо да се комбинира включително с акумулиране на енергията. В напреднал стадий е разработката на насоките и очакваме всеки един момент да ги публикуват за обществено обсъждане. И този проект, въпреки, че изглежда мащабен, защото целевата група са около 10 000 хиляди домакинства, на фона на броя домакинства в България по-скоро следва да се разглежда като пилотен, за да можем да видим по резултатите от този проект какви са и недостатъците, какво трябва да се подобри за следващи такива проекти.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за отделеното време. Темата е много голяма и можем да продължим още много да говорим, но все пак да се съобразим с формата. Успешен ден, надявам се и на следващ разговор с Вас!

Ивайло Алексиев: С удоволствие! Успех на Вашето начинание.

Ася Добруджалиева: Благодаря Ви!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

---

09.11.202218.11.2022 Video

България заема едно от челните места в индекс на енергийната бедност в ЕС и новата национална програма за саниране няма особен шанс да подобри това положение, тъй като ще повтаря грешните практики на предишната. Програмите за повишаване на енергийната ефективност на сградите трябва да изискват самоучастие на собствениците, роля на бизнеса и финансовия сектор за по-голяма конкуренция и мотивация на гражданите да поддържат сградите си. България може без проблем да се възползва от успешните практики, довели до високи резултати в съпоставими европейски държави. Това каза Минчо Бенов, Национален директор на Хабитат България, в ефира на предаването “Бизнес старт” по Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

“Състоянието на жилищния фонд от гледна точка на енергийните характеристики е изключително лошо по оценки на Световната банка и Центъра за териториално развитие. 93% от жилищния фонд е енергийно неефективен и има нужда от обновяване.”

Не е реалистично да се очаква голяма част от тези сгради да бъдат обновени под новата програма, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като тя повтаря грешната практика от предишни подобни за 100% грантово финансиране, каза Бенов. “Трябва да се търсят начини да се привлече и бизнеса, и финансовия сектор в този процес, а това е възможно, само ако има самоучастие от собствениците на жилищата.”

Подобни програми могат да включват финансови стимули за хора, които не могат да си позволят да отделят средства, безлихвени кредити, дори еднократни помощи, така че такива собственици да не са пречка за процеса на увеличаване на енергийната ефективност. Освен разнообразни програми за енергийна ефективност на сградите, достъпни за различни социални групи, трябва да има и яснота за тяхното действие в дългосрочен план за няколко десетилетия, за да може да се планира, добави Бенов.

“На този етап единственото, което очакваме е финансиране от 1.129 млн. лева, които ще стигнат за обновяване на около 1000 сгради. Многофамилните сгради, които се нуждаят от обновяване, са 66 000; няма и стотинка финансиране за еднофамилните, които са 50% от жилищния фонд.”

При досегашната програма сградите са обновявани до клас C, което означава около 40% спестяване на енергийните разходи, а новата програма целѝ постигане на по-високия клас B, каза Бенов. “Когато провеждаме такива програми, трябва да се стремим да постигаме дълбочина на обновяване, която действително решава проблема, а не просто да отчитаме някаква дейност.”

След влизането си в ЕС Словакия разработва много различни програми за енергийната ефективност на сградите, подкрепени с различни финансови инструменти и с много дълъг хоризонт на действие, даде за пример Бенов. В резултат над 90% от многофамилните сгради в страната са реновирани, като този дял в столицата Братислава достига 97%.

В момента се разработва дефиницията за енергийна бедност и може да се стигне до две различни такива, каза Бенов. Едната ще целѝ да подпомага домакинствата да посрещат текущото си потребление на енергия, а другата – да определя достъпа до програми за обновяване. Очакванията са изключително голяма част от българското общество да се окаже енергийно бедно, заради равнището на доходите, цените на енергията и състоянието на жилищата. Най-устойчивото решение на проблема е подобряване на енергийните характеристики на сградите, каза Бенов.

“Според индекс на енергийната бедност в ЕС България, Словакия и Унгария попадат в дефиницията на крайна енергийна бедност – индексът за България е 0.7 от 100.”

Какви са пречките пред употребата на фотоволтаици в жилищните сгради можете да гледате във видеото тук:
Над 90% от жилищата се нуждаят от саниране, а новата програма ще стигне за под 1%

Източник: Bloomberg TV Bulgaria

---

08.11.202202.03.2023 Video

България е лидер по енергийна бедност в Европа. От данни на Евростат става ясно, че страната с най-големи проблеми с отоплението в Съюза през миналата година е България – 23,7% от населението не е имало достатъчен достъп.

В студиото на Bulgaria ON AIR Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, сподели, че дефиницията за енергийна бедност е трябвало да стане факт още през 2019 г., но липсва политическа воля.

“Енергийната бедност се дължи на три основни компонента. Първият е цената на енергията. Вторият са доходите на хората, а третият важен елемент е качеството на жилищата, които обитаваме”, поясни тя.

Ася Добруджалиева коментира и предложените от ЕС мерки за справянето с енергийната криза, сред които намаляването на потреблението на електроенергия с 10% до 2023 г.

“Трябва да се фокусираме върху мерките за енергийна ефективност. Това е единственото устойчиво решение за намаляване на потреблението на енергия. Мерките за подпомагане са важни, защото хората оцеляват. Има страшно много хора, които са под линията на бедност. Важно е да има системна политика за насърчаване на енергийното обновление на сградите. В България няма пазарни отношения, които да дадат възможност за енергийна ефективност”, подчерта тя.

Гледайте целия разговор във видеото тук: Липсва политика за енергийно обновление на сградите, хората са под линията на бедност

---

28.10.202213.12.2022 Video

Хабитат България започва серия от интервюта с експерти по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й.

Чрез новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост, Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийно обновяванена жилищни сгради в цялата страна.

Каква обаче трябва да бъде ролята на етажната собственост на многофамилни жилищни сгради, при които може да се постига най-голям ефект от дейностите по реновиране? Вижте мнението на Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект, като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Здравейте, Хабитат България започва серия от интервюта за представяне на отговорите на експерти по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генериране на енергия. Първият от участниците ни е Драгомир Цанев, Изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

Здравей, Драго! Много ти благодаря, затова, че прие да бъдеш част от тази идея и нейната реализация. Въпросът към теб е простичък “Защо енергийното обновяване на сградите може да бъде решение за енергийната криза?”.

Драгомир Цанев: Здравей, Ася, благодаря за поканата! Въпросът е простичък и може да се подходи с лесен и кратък отговор. Защото най-евтината енергия е спестената енергия! Енергията, която не ползваме. От тук нататък обаче, както и в живота нещата не са толкова еднозначни и толкова лесни и винаги следва въпроса “Как да стигнем дотам?” А отговорите на този въпрос се крият в редица свързани помежду си решения, които се простират в целия спектър от политиката до изпълнението на строителните дейности, разбира се, преди това минаваме през целия инвеститорски процес и накрая стигаме до нашето собствено поведение и отговорност като потребители и като собственици на жилище.

Ася Добруджалиева: Мислиш ли, че ролята на етажната собственост от гледна точка на многофамилните жилищни сгради, където може да се постига най-голям ефект от дейности по реновиране на сградите, ролята на етажната собственост е достатъчно голяма, активна и въобще позиционират ли се добре етажните собственици в този процес?

Драгомир Цанев: В икономическа дейност ролята на собствениците, на собственика е ключова. Няма как без да има интерес от страна на собственика да постигнем резултати, които да ни удовлетворяват и именно затова си мисля, че трябва да се обърне много по-сериозно внимание към ангажираността на етажната собственост към процеса на обновяване.

Сега в България знаем, че поради ред причини основно в популисткия спектър се наложи една гледна точка, един модел на финансиране, при което собствениците на апартаменти в многофамилните сгради не участват със собствен ресурс. Това е изначално погрешно. Това не съществува в нито една друга държава, не само в Европа, а в света. В държави като Палестина, като Гана, процентът на държавна помощ не надвишава 30%-та, а ние в момента имаме един обърнат модел на финансиране. Но това е само едната страна на въпроса, ние трябва да се сборим, така че да реформираме този модел. Това може да го направим обаче само и единствено, ако променим съзнанието на собствениците за ползите, които те ще имат от сградното обновяване, а те са многобройни, многозначни.

Действително дори и само финансовите ползи са убедителни, но в крайна сметка тук говорим за здраве, тук говорим за условията в нашите градове, тук говорим, ако искате дори за бъдещето на нашите деца, дори за тяхното израстване като хора и личности. Това са все неща свързани с градската среда, с апартаментите, жилищата, които обитаваме, с нашата култура на собственици и процесите на обновяване са неразривно свързани с това. Затова мисля, че имаме нужда не само от финансов инжинеринг, не само от професионални умения, но и много сериозна нужда от разговори със собствениците, убеждаване, че те трябва да са водеща страна в процеса.

Ася Добруджалиева: Напълно сме съгласни с теб! Аз бих добавила само и това, че има нужда от осъзнаване на отговорността на собствениците към техните собствени жилища. Също така само ще добавя още един аспект как ние всъщност може да сме полезни затова климата в нашата планета да бъде такъв, че да продължим да съществуваме и след нашата генерация и след нашето поколение, а да не се получават катаклизми.
Много ти благодаря за това интервю! Ще се радваме отново да гостуваш на Хабитат България студио!

Драгомир Цанев: Пожелавам успех на инициатива!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

---

08.07.202202.11.2022 Video

Бюрото на Европейския парламент в България организира дискусия на тема „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“, която ще се проведе на 8 юли 2022 г., петък, от 10.00 до 11.30 ч. с ограничен брой публика на живо в Дома на Европа, София, и ще се предава пряко онлайн.

Преходът към климатичен неутралитет ще засегне особено остро уязвимите домакинства и малкия бизнес. Ето защо се предвижда създаването на Социален фонд за климата, който да подкрепи доходите и инвестициите, за да се справим с енергийната и мобилната бедност. Целта на дискусията ще бъде да се разяснят целите и начинът на действие на предложения Социален фонд за климата и да се обсъди с представители на Европейския парламент, националните власти и нестопанския сектор какво е необходимо за успешното му прилагане в страната и какви ще са последиците от въвеждането му за българските граждани и фирми.

В центъра на дискусията ще бъдат европейските дефиниции за енергийна и мобилна бедност, както и предвидените мерки срещу тези явления, като например намалението на данъци и такси върху енергията или други форми на пряка подкрепа на доходите, стимулите за реновиране на сгради и за преминаване към възобновяеми източници на енергия в сградите, стимулите за преминаване към по-екологосъобразен транспорт.

В дискусията ще вземат участие Петър Витанов, член на Европейския парламент (С&Д), докладчик в сянка по Социалния фонд за климата, Георги Стефанов, началник на кабинета на заместник министър-председателя по климатични политики в оставка, Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет, Венета Цветкова–Димитрова, директор на Дирекция „Енергийни проекти и международно сътрудничество“ в Министерство на енергетиката, и Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. Модератор ще бъде Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт.

Предвидено е събитието да започне с панелна дискусия, последвана от отговори на въпроси от публиката в залата и онлайн.

Дискусията ще се проведе в конферентната зала в Дома на Европа, ул. „Г. С. Раковски“ №124, София с предварителна регистрация. Тя ще бъде излъчвана онлайн на страницата на Бюрото на ЕП в България във Facebook и в канала в YouTube. Ще бъде осигурен и жестов превод за хората с увреден слух.

За зрителите, които искат да присъстват на събитието в залата, има задължителна регистрация до 7 юли 2022 г. на следния линк: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/RegistrationForm08072022. Местата са ограничени.

Зрителите могат да изпращате въпросите си към участниците предварително в slido с код #SCF. По време на дискусията въпроси ще могат да бъдат задавани чрез коментари към излъчването във Facebook и YouTube.

• Програмата на дискусията “Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход”
• Регистрация за присъствена дискусия „Социалният фонд за климата за по-справедлив енергиен преход“
• Предварителни въпроси към участниците в slido

Пълен запис на дискусията можете да гледате във видеото:

Източник: Бюрото на Европейския парламент в България

---

07.07.202202.11.2022 Video

Много често големите предизвикателства са свързани с иновативни решения, които променят живота и бита ни към по-добро.

Как домакинствата могат да станат производители на енергия на фона на всичко случващо се в момента – по тази тема в студиото на „Социална мрежа” коментираха Ася Добруджалиева – мениджър проекти Хабитат България и Надя Николова – предстедател на управителния съвет на Софийска енергийна агенция СОФЕНА.

„В условията на непредвидими цени на енергията, икономическата логика за всяко едно домакинство говори само едно – как да намаля разходите си за енергия и дали има политика, която подпомага този процес или няма такава и трябва да се спасяваме самостоятелно, което е много често подходът на българина”, каза Добруджалиева.

Според нея има иновативни и не чак толкова иновативни неща, които могат да се предприемат от домакинствата. „Винаги започваме от по-лесните неща. Това е например да се научим да намаляваме потреблението, за да сме по-малко зависими от каквато и да е енергия. Можем да предприемаме и стъпки към това да не губим енергия от нашето жилище – т.е. да инвестираме в енергийна ефективност. От друга страна обаче можем да търсим източници за енергия, които са по-евтини и по-леснодостъпни. Фотоволтаиците са едно от тези иновативни решения”, обясни Ася Добруджалиева.

„В момента европейската политика ни подпомага чрез нейното законодателство, което и ние трябва да приемем в сферата на възобновяемите източници и на пазара на електроенергията”, посочи Надя Николова.

По думите й са необходими редица нормативни промени, за да се улесни инсталирането на фотоволтаични системи на покривите на домакинствата. „Към момента, независимо, че това е възможно да се случи, тази дейност се спъва от административни пречки”, коментира тя.

Научете “Какви бариери срещат българските домакинства, за да станат “prosumer” на енергия от възобновяеми енергийни източници?”

Повече по темата гледайте във видеото:

---

02.07.202202.11.2022 Video

В предаването “Refresh за здраве” по телевизия ЕВРОКОМ гостува Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, която отговори на въпроси по темата за енергийната бедност и енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради.

През периода юли 2021 г. – юни 2022 г., Хабитат България продължи успешното си партньорство с Европейската климатична фондация. С проекта Достъп до енергийно обновяване организацията представи на широката общественост новите политики на ЕС за постигане на 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., както и ролята на енергийното обновяване на жилищните сгради за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

Гледайте целия разговор по темата във видеото Енергийна бедност и енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради

---