Достъп до енергийно обновяване

Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в областта на жилищната енергийна ефективност и преодоляването на енергийната бедност.

В рамките на първия съвместен застъпнически проект, реализиран в периода юли 2020 г. – юни 2021 г., Хабитат България работи активно за осигуряване на механизми за достъп и участие на уязвими групи от обществото в процеса на енергийно обновяване на жилищата и разработване на дефиниция за „Енергийна бедност“. Насочени бяха усилия към приемане на Дългосрочна стратегия за енергийно обновяване на жилищния и нежилищен сграден фонд 2021-2050 г. и удължаване на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради въз основа на нови принципи за самоучастие и подбор, и с фокус подпомагане участието на домакинства с ниски доходи.

Част от ключови дейности, които организацията проведе бяха:

  • Изследване на механизмите за насърчаване самоучастието на собствениците на жилища в Централна и Източна Европа в програми за енергийното обновяване на домовете;
  • Проучване на съществуващите дефиниции за енергийна бедност в Унгария, Словакия и Румъния;
  • Анкетиране на общини, неправителствени организации и професионални домоуправители относно необходимостта от промени в съществуващите механизми за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните сгради.

Хабитат България изготви редица предложения за промени в национални стратегически документи, имащи отношение към енергийното обновяване на жилищата, сред които:

“Our Future Is In Our Hands” by Daniela Yankova Shadowschaser is licensed under CC BY-NC-SA 4.0

През периода юли 2021 г. – юни 2022 г., Хабитат България продължава успешното си партньорство с Европейската климатична фондация. С втория съвместен проект организацията надгражда реализираните до момента застъпнически дейности за достъп до енергийно обновяване. Темите, които ще бъдат по-широко представени са новите политики на ЕС за постигане на 55% намаляване на въглеродните емисии до 2030 г., както и ролята на енергийното обновяване на жилищните сгради за справяне с енергийната бедност и постигане на въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г.

Хабитат България идентифицира четири основни направления, по които ще работи:

  • Енергийната бедност и достъпа до финансиране на уязвими групи;
  • Предимствата на енергийното обновяване на жилищата;
  • Необходимостта от въвеждане на минимални стандарти за енергийните характеристики на старите сгради;
  • Ползите от законодателството на ЕС за енергийните етикети и екопроектирането.
•   Енергийната бедност и достъпа до финансиране на уязвими групи

Според глобалната мрежа от независими експерти OpenExp, три страни от Европейския съюз попадат в категорията на екстремна енергийна бедност по индексът EDEPI. Най-лошо е положението в България с EDEPI 0.7. Другите две страни са Унгария и Словакия, съответно с индекси 6.2 и 8.4, които обаче имат 10-12 пъти по-добри показатели от България. За сравнение, страните, в които почти липсва енергийна бедност са Швеция  с индекс 95.4 и Финландия с индекс 85.6.

Данни на Европейската комисия за 2018 г. показват, че 34 млн. европейци, предимно от Централна и Източна Европа, не са могли да отопляват достатъчно домовете си. За същия период, България е страната с най-голям процент (14.8%) на разходи за енергийни услуги, от общите разходи на семействата с ниски доходи.

В задълженията на държавите членки на ЕС по Директивата за електроенергията от 2019 г., влиза разработването на техни собствени критерии за енергийна бедност в съответствие с националния им контекст и оценяване на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност. При наличие на значителен брой такива домакинства държавите членки трябва да включат в своите национални планове в областта на енергетиката и климата – индикативна цел за намаляване на енергийната бедност, да дадат времева рамка и да очертаят подходящи политики. До този момент България не е изпълнила тези изисквания.

Научете повече тук: Индексът EDEPI поставя България в категорията на екстремна енергийна бедност в ЕС

•   Предимствата на енергийното обновяване на жилищата

Сред най-ефективните решения за справяне с енергийната бедност е “Вълната на саниране” (Renovation Wave), като Инструментът за възстановяване Next Generation EU потвърждава нейната основна роля. Публичните интервенции трябва да са насочени към най-уязвимите домакинства и жилищата, които имат най-голяма нужда от саниране. Директивата за енергийна ефективност, Член 7, параграф 11 изисква в подходяща степен дял от мерките за енергийна ефективност да бъдат насочени приоритетно към уязвими домакинства, включително домакинства, засегнати от енергийна бедност.

Енергийното обновяване на сградите в Европа помога на 7 млн. европейци годишно да преодоляват енергийната бедност. За същия период екологичните, социални и икономически ползи се равняват на 291 млрд. евро, а откритите нови работни места са 160 000.

•   Необходимостта от въвеждане на минимални стандарти за енергийните характеристики на старите сгради

До 2030 г., Европейският съюз има за цел да намали с 55% емисиите на парникови газове, да удвои годишния темп на обновяване на съществуващия сграден фонд и 35 млн. сгради да бъдат дълбоко енергийно обновени.

Европейската комисия включва 13 законодателни промени в пакета „Подготвени за цел 55“, част от които са постепенно премахване на безплатните квоти за търговия на въглеродни емисии в промишлеността и енергетиката, откриване на втори пазар за търговия с въглеродни емисии за автомобилния транспорт и за отоплението на сградите, налагане на въглеродна такса по европейските граници за внос на стоки, произведени с енергоемки технологии, достигане на 40% дял на зелената енергия до 2030, обновяване на 3% от публичните сгради годишно и въвеждане на задължителни минимални стандарти за енергийните характеристики на старите сгради. Тези стандарти ще гарантират, че най-лошите сгради ще бъдат обновени и сградния фонд на ЕС ще достигне климатична неутралност най-късно до 2050.

•   Ползите от законодателството на ЕС за енергийните етикети и екопроектирането

Изследвания на ЕС показват, че енергийният етикет мотивира избора на потребителите. 93% от населението разпознава енергийния етикет на ЕС, а 79% от потребителите са били повлияни от него при избора си на покупка.

Политиката на ЕС за екодизайн се разширява в 15 групи продукти, като обхваща всички видове домакински уреди и оборудване, всички видове офис техника и оборудване, както и производствено оборудване – електродвигатели, помпи, гуми, заваръчно оборудване, трансформатори и др. Целта на новото законодателство е да доведе до 230 Mtoe (милиона тона нефтен еквивалент) икономии на енергия до 2030 г., което се равнява на общото годишно крайно енергопотребление на Испания и Полша.

В галерията на проектната страница можете да разгледате 16-те инфографики, които Хабитат България разработи, за да представи темата за достъпа до енергийно обновяване.