Разработена от WWF България в рамките на проект на ECF, със съдействието на Хабитат България, платформата подпомага общините с данни за енергийната бедност и жилищните условия. Тя обединява информация за населението, уязвимите групи, климата, жилищния фонд и домакинствата, за да улесни планирането на ефективни местни политики.
Какво реално показват данните?
Чрез платформата може да се видят броя на уязвимите лица и домакинства за всяка област и община в страната, в какви жилища живеят, колко добре са изолирани, как климатът влияе върху нуждите им от отопление и как това се отразява на здравето и смъртността. Това позволява планиране на мерки, съобразени с местния контекст – град/село, тип сгради, възрастова структура и мащаб на енергийната бедност.
Какво могат да открият и използват на практика:
- Колко лица и семейства в общината реално разчитат на помощи за отопление и какъв е делът им спрямо областта и населението
- Брой и дял на енергийно бедните домакинства, включително колко от тях живеят в еднофамилни къщи
- Концентрация на уязвими групи – възрастни над трудоспособна възраст, големи домакинства, население в селата
- Климатичния натиск върху потреблението на енергия (денградуси) и къде нуждата от отопление е по-голяма
- Колко жилища са обитавани и необитавани и какъв е потенциалът за обновяване на жилищния фонд
- Делът на жилищата без изолация и без енергоспестяваща дограма – директен индикатор за приоритетни мерки
- Типовете жилища и сгради, в които живеят хората – къщи, блокове, смесени и нетипични сгради
- Разликите между градове и села по отношение на жилища, сгради и домакинства
- Структурата на домакинствата (едночленни, двучленни, многодетни) и как това влияе върху уязвимостта
- Връзката между енергийна бедност, студени жилища и прекомерна зимна смъртност
Данните в платформата са събрани и закупени от официални и публични източници – Националния статистически институт (НСИ), Агенцията за социално подпомагане (АСП), обработени със съдействието на Института за икономически изследвания при БАН, и съобразени с действащата нормативна уредба за климатични показатели. Те дават сравнима и приложима картина на местно ниво.
Разработена от WWF България в рамките на проект на ECF, със съдействието на Хабитат България, платформата подпомага общините с данни за енергийната бедност и жилищните условия. Тя обединява информация за населението, уязвимите групи, климата, жилищния фонд и домакинствата, за да улесни планирането на ефективни местни политики.
Какво реално показват данните?
Чрез платформата може да се видят броя на уязвимите лица и домакинства за всяка област и община в страната, в какви жилища живеят, колко добре са изолирани, как климатът влияе върху нуждите им от отопление и как това се отразява на здравето и смъртността. Това позволява планиране на мерки, съобразени с местния контекст – град/село, тип сгради, възрастова структура и мащаб на енергийната бедност.
Какво могат да открият и използват на практика:
- Колко лица и семейства в общината реално разчитат на помощи за отопление и какъв е делът им спрямо областта и населението
- Брой и дял на енергийно бедните домакинства, включително колко от тях живеят в еднофамилни къщи
- Концентрация на уязвими групи – възрастни над трудоспособна възраст, големи домакинства, население в селата
- Климатичния натиск върху потреблението на енергия (денградуси) и къде нуждата от отопление е по-голяма
- Колко жилища са обитавани и необитавани и какъв е потенциалът за обновяване на жилищния фонд
- Делът на жилищата без изолация и без енергоспестяваща дограма – директен индикатор за приоритетни мерки
- Типовете жилища и сгради, в които живеят хората – къщи, блокове, смесени и нетипични сгради
- Разликите между градове и села по отношение на жилища, сгради и домакинства
- Структурата на домакинствата (едночленни, двучленни, многодетни) и как това влияе върху уязвимостта
- Връзката между енергийна бедност, студени жилища и прекомерна зимна смъртност
Данните в платформата са събрани и закупени от официални и публични източници – Националния статистически институт (НСИ), Агенцията за социално подпомагане (АСП), обработени със съдействието на Института за икономически изследвания при БАН, и съобразени с действащата нормативна уредба за климатични показатели. Те дават сравнима и приложима картина на местно ниво.
Разработена от WWF България в рамките на проект на ECF, със съдействието на Хабитат България, платформата подпомага общините с данни за енергийната бедност и жилищните условия. Тя обединява информация за населението, уязвимите групи, климата, жилищния фонд и домакинствата, за да улесни планирането на ефективни местни политики.
Какво реално показват данните?
Чрез платформата може да се видят броя на уязвимите лица и домакинства за всяка област и община в страната, в какви жилища живеят, колко добре са изолирани, как климатът влияе върху нуждите им от отопление и как това се отразява на здравето и смъртността. Това позволява планиране на мерки, съобразени с местния контекст – град/село, тип сгради, възрастова структура и мащаб на енергийната бедност.
Какво могат да открият и използват на практика:
- Колко лица и семейства в общината реално разчитат на помощи за отопление и какъв е делът им спрямо областта и населението
- Брой и дял на енергийно бедните домакинства, включително колко от тях живеят в еднофамилни къщи
- Концентрация на уязвими групи – възрастни над трудоспособна възраст, големи домакинства, население в селата
- Климатичния натиск върху потреблението на енергия (денградуси) и къде нуждата от отопление е по-голяма
- Колко жилища са обитавани и необитавани и какъв е потенциалът за обновяване на жилищния фонд
- Делът на жилищата без изолация и без енергоспестяваща дограма – директен индикатор за приоритетни мерки
- Типовете жилища и сгради, в които живеят хората – къщи, блокове, смесени и нетипични сгради
- Разликите между градове и села по отношение на жилища, сгради и домакинства
- Структурата на домакинствата (едночленни, двучленни, многодетни) и как това влияе върху уязвимостта
- Връзката между енергийна бедност, студени жилища и прекомерна зимна смъртност
Данните в платформата са събрани и закупени от официални и публични източници – Националния статистически институт (НСИ), Агенцията за социално подпомагане (АСП), обработени със съдействието на Института за икономически изследвания при БАН, и съобразени с действащата нормативна уредба за климатични показатели. Те дават сравнима и приложима картина на местно ниво.