Ивайло Алексиев отговаря на въпроса „Как българските домакинства могат сами да произвеждат енергия от ВЕИ?“

Видео

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса „Как българските домакинства могат сами да произвеждат енергия от ВЕИ?“ отговаря Ивайло Алексиев, Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Научете повече за технологиите и възможностите, които предоставят различните видове възобновяеми енергийни източници, като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Здравейте, днес сме поканили в студиото на Хабитат България г-н Ивайло Алексиев, Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Искаме да му зададем един въпрос, който е много важен за домакинствата в момента в България и не само в България във връзка с енергийната криза и зимата, която приближава. Какви са възможностите и как българските домакинства могат сами да произвеждат енергия от ВЕИ?

Ивайло Алексиев: Благодаря за поканата! Въпросът наистина е много важен и мисля, че ще става все по-важен особено в светлината на това, че предстои пълна либерализация на пазара на енергия.

Аз, ако позволите, ще кажа няколко думи за технологиите и после ще се върнем към възможностите. Не знам дали вашите слушатели и аудитория, знаят, че съвсем наскоро беше променен Закона за енергията от възобновяеми източници и в момента има възможност за сгради, които са присъединени към електроразпределителната мрежа да си изградят фотоволтаични инсталации до два пъти присъединената мощност, като най-дългият и сложен процес, тоест съгласуването с разпределителните дружества беше облекчен и на практика режимът е уведомителен, но има условие да не връщат енергия в мрежата, а единствено да я потребяват за себе си.

Това дава много възможности, като сградите, които не са съвместна собственост, тоест не са многофамилни жилищни сгради, където има етажна собственост, са в доста по-изгодна ситуация, защото там собственика много по-бързо и лесно може да въведе използването на възобновяеми източници докато при многофамилните сгради там нещата са малко по-трудни и сложни.

Но освен фотоволтаиката много ми се иска да не се пренебрегва и възможността за слънчеви модули за подготовка на топла вода. Тъй като, въпреки че, най-големият разход на енергия е за отопление, вторият по дял разход е топлата вода. България е с много добри климатични данни и тези модули в комбинация с един обикновен по-голям бойлер, който е добре изолиран, на практика бойлерът се явява акумулатор на енергия и много по-висок процент от енергията може да бъде оползотворена и използвана от домакинството или даже от обитател на апартамент.

Освен енергията свързана със слънцето няма как да подминем въпроса и за термопомпите. Преведено термопомпите са така популярните климатици. Но има и доста по-сложни термопомпи, които са с по-висока ефективност и външното тяло може да е свързано със земята. Тоест под една определена дълбочина температурата на земята е сравнително постоянна или с водоизточник, ако има такава възможност и там ефективността им става в пъти по-голяма. В същото време те използват електроенергия, но спрямо общата енергия, която се получава за отопление, тя е доста по-малко, примерно 3:1 или 4:1 спрямо енергията, която е необходима за отоплението.

Не искам да подминавам и така популярния въпрос и за дървата. Формално погледнато дървата са биомаса, която по дефиниция е възобновяем източник. Но качеството на суровината, тоест на материала, който се влага в топлоизточника или качеството на самия топлоизточник водят до ефекти, които не са много добри за опазването на околната среда и още по-лоши за здравето на хората. Въпреки, че са неутрални по отношение на въглеродните емисии, фините прахови частици особено в някои населени места са много сериозен проблем и не трябва да се пренебрегват. Искам да заостря вниманието, че биомасата трябва да се употребява, но много внимателно, премерено и преценено.

Ася Добруджалиева: Само ще вметна, че на практика ключовите неща са първо да е суха биомасата, за да намалим този отрицателен ефект върху въздуха и второто условие е да са ефективни печките, така наречени, които се използват, да имат висок коефицент на полезно действие, за да може максимално да се оползотворява енергията, която биомасата има.

Ивайло Алексиев: Точно така! Освен това всичко се развива, предполагам, че нормативите в тази област ще продължат да се развиват. Има и технически средства за ограничаване на изхвърлените частици, но все още са сравнително скъпи за нашите условия. Но здравето трябва да е преди ползите от евтината енергия!

Ася Добруджалиева: Добре, а според Вас, по отношение на самия факт, че семействата, домакинствата могат да произвеждат енергия, но не могат да връщат в мрежата, не смятате ли, че това е нещо, което би трябвало да се промени. В много държави по света, не просто само в Европа се въвежда система за нетно отчитане, така наречения нетметъринг, който изключително много облекчава домакинствата. Те имат вече друг статут на така наречените prosumers, тоест и производители и консуматори на енергия. И всъщност дори Северна Македония през юни месец прие такова законодателство и даде шестмесечен срок за нетно отчитане и въобще отваря достъпа до производството на енергия по много по-рационален и ефективен начин, защото домакинствата имат режим на живот, който не позволява точно в светлата част на деня да имат много голяма консумация на енергия. Хората ходят на работа, връщат се, всъщност след светлата част на деня започва действително активната консумация на енергия в самото домакинство. Разбира се може да се пренастройват навиците и ползването на различни електроуреди, но след като има решение, не може ли то да се приложи и в България? Какво пречи то да бъде приложено?

Ивайло Алексиев: На практика нищо не пречи, работи се в тази посока. За момента проблемът за фотоволтаиката по принцип нормативно е уреден. Но няма диференциране между малките инсталации и големите инсталации. И на практика едно домакинство, което иска да сложи няколко киловата фотоволтаична инсталация трябва да извърви дълга и сложна процедура, като един голям производител на електроенергия от фотоволтаика. Работи се и в тази посока, включително има внесени предложения за промени и в Закона за устройство на територията за малките инсталации до 10,8 киловата. Вече е въпрос на работа на парламента и да видим по какъв начин може да се случи това.

От друга страна, някои от нещата, като просюмърството, енергийните общности и други такива теми са все още нови за страната и нямаме практиката. В момента по Плана за възстановяване и устойчивост ще има финансиране на проекти на домакинства за слънчеви модули за топла вода и за фотоволтаика до 10 киловат пика, като ще бъде допустимо да се комбинира включително с акумулиране на енергията. В напреднал стадий е разработката на насоките и очакваме всеки един момент да ги публикуват за обществено обсъждане. И този проект, въпреки, че изглежда мащабен, защото целевата група са около 10 000 хиляди домакинства, на фона на броя домакинства в България по-скоро следва да се разглежда като пилотен, за да можем да видим по резултатите от този проект какви са и недостатъците, какво трябва да се подобри за следващи такива проекти.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за отделеното време. Темата е много голяма и можем да продължим още много да говорим, но все пак да се съобразим с формата. Успешен ден, надявам се и на следващ разговор с Вас!

Ивайло Алексиев: С удоволствие! Успех на Вашето начинание.

Ася Добруджалиева: Благодаря Ви!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

Още от категорията