Какво трябва да се заложи в актуализирания План за енергетика и климат, за да бъдат намалени енергийните разходи?

Новини

Как европейските климатични цели се постигат на национално ниво?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Каква е актуалната климатична политика на Европейския съюз?

Борбата с изменението на климата е в центъра на политиката на ЕС, като Европейският зелен пакт е пътната карта за постигане на нисковъглеродна икономика. С условието, че този преход ще бъде справедлив и приобщаващ за всички, Европа заяви позицията си да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. За тази цел, през 2021 г. бе представен пакетът “Подготвени за цел 55“, който е набор от законодателни предложения и изменения на съществуващото законодателство на ЕС, позволяващи на Съюза да намали своите нетни емисии на парникови газове и да постигне климатична неутралност.

В допълнение, през май 2022 г. Европейската комисия представи плана REPowerEU. Той се основава на изпълнението на предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“, които са в подкрепа на амбициозната цел на ЕС за постигане на намаляване с най-малко 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и на климатична неутралност до 2050 г. в съответствие с Европейския зелен пакт. Механизмът за възстановяване и устойчивост, който беше създаден след кризата с COVID-19 като временен инструмент за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, е основният инструмент за финансиране на плана REPowerEU.

Какви действия предприемат държавите членки на ЕС?

Заложените цели на общоевропейско ниво могат да се осъществяват само чрез активните действия на държавите членки на ЕС. Затова през 2019 г. се въвеждат национални интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), които определят дългосрочните цели и мерки на държавите членки в 5 измерения: Енергийна ефективност, Енергиен пазар, Енергийна сигурност, Декарбонизация и Иновации и конкурентоспособност.

България е задължена да представи актуализирана версия на ИНПЕК до 30 юни 2024 г., която да отрази бележките и коментарите на Комисията от октомври 2020 г., както и по-високите цели, поставени с Европейската зелена сделка, Европейския закон за климата, Пакета „Готови за 55“, Плана RЕPowerEU и Плановете за възстановяване и устойчивост. Версията на Плана, публикувана на сайта на Европейската комисия през февруари 2024 г., дефинира амбициозните цели и мерки, свързани с:

  • процеса за трансформация на националния енергиен микс;
  • декарбонизация с устойчиво и достатъчно намаляване на емисиите в енергийния сектор чрез нови нисковъглеродни технологии и плавен преход към източници с ниски въглеродни емисии;
  • приемане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г.

Фигура 1. Хронология на ИНПЕК. Източник: Авторът по данни от ЕК

Какви са политиките за домакинства в положение на енергийна бедност?

Намаляването на нивото на енергийна бедност е една от главните стъпки за осъществяване на успешен и справедлив енергиен преход в България. За тази цел през ноември 2023 г. бе приет Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който за първи път задава национални определения за “домакинство в положение на енергийна бедност” и “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия”. Законът залага и изготвянето на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност с цялостен пакет от мерки за постигане на цел до 2050 г.

Според дефиницията, “домакинство в положение на енергийна бедност” е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. По оценки на експерти, близо 40% от домакинствата в България попадат в обхвата при така зададеното определение.

Фигура 2: През ноември 2023 г. беше въведена дефиниция за дефиницията домакинство в положение на енергийна бедност. Източник

През декември 2023 г. е приета и Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Съгласно разпоредбите ѝ, оценката на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност се извършва от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Създаването и поддържането на информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия следва да се осъществяват от национална отговорна институция, определена за разработването на Националния социален климатичен план с акт на Министерския съвет.

Как мерките в ИНПЕК засягат българските домакинства в положение на енергийна бедност?

Към настоящия момент, в България се прилага мярка за подпомагане на най-уязвимите лица и семейства, отговарящи на определените критерии за доходи и имуществено състояние, като през отоплителния сезон на тези лица и семейства се предоставя целева помощ за отопление от системата за социално подпомагане. Помощта за отоплителния сезон 2023/2024 г. е в размер на 109,39 лв. месечно или 546,95 лв. за целия отоплителен период от ноември до март.

Освен тази мярка, ИНПЕК не предвижда конкретни цели за намаляване на енергийната бедност, като все още не е ясно определен брой на засегнатите. От съществено значение е да бъдат установени подходящи мерки и целеви инструменти, които да адресират нуждите на най-уязвимите домакинства, включително чрез Декарбонизационния фонд и Социалния климатичен фонд.

За първи път се представя предложение за създаване на Обсерватория за енергийна бедност, но без конкретни срокове и разписани дейности. Без отговор остава и въпросът коя ще бъде национално отговорна институция, определена за разработване на Национален социален климатичен план.

Какво предвижда актуализираният План по отношение на енергийната ефективност?

Прегледът на мерките, заложени в измерението “Енергийна ефективност” от 2020 г. насам показва, че изпълнението им буксува. Една от основните мерки в е създаването на Национален декарбонизационен фонд, чрез който да се въведе механизъм за финансиране на енергийна ефективност в сградния фонд. Все още липсват яснота и разпределение на средствата за Фонда, като така се създава предпоставка за пренебрегване на ключови, но сложни за управление сектори като жилищните сгради. 

Според оценката на организации от бранша, предвидените средства не са достатъчни за постигане на заложените цели в Дългосрочната национална стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г.

Допълнително не са взети предвид актуалните изменения в Директивата за енергийните характеристики на сгради на европейско ниво. Освен това от Плана отсъства методология за провеждането на националната политика за новите сгради с близко до нулево потребление на енергия. Задължителното изискване за нулеви емисии в новите сгради на публични органи от 2027 г. също не е споменато.

Препоръчително е да се анализират всички политики и мерки, с оценка на потенциалния им ефект при моделиране на крайното енергопотребление и изготвяне на прогноза до 2030 г. Необходима е преоценка на политиката за ново строителство в жилищния сектор, като се насърчи използването на данни от Националния статистически институт и обследванията за енергийна ефективност.

Как Планът може да подобри енергийния комфорт в българските домакинства?

Предвид основните пропуски в актуалната версия на Плана, работата по актуализацията му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни, като се вземе предвид позицията на заинтересованите страни.

Следните препоръки са предоставени в рамките на експертни кръгли маси и публикувани писмени становища.

Предложенията са насочени към повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната бедност в българските домакинства, като въвеждането им би могло да спомогне за постигането на по-комфортна и здравословна жилищна среда.

  1. Формулиране на политики и мерки, насочени към намаляване на енергийната бедност до 2030 и 2050 г. чрез оценка на сегашното положение на засегнатите домакинства, поставяне на конкретна цел и определяне на индикатори за оценка.
  2. Извършване на анализ на социалните рискове и възможности, включително въздействията върху заетостта и уменията, свързани с климатичния и енергийния преход.
  3. Определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства.
  4. Приложение на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и залагане на по-високи темпове на енергийно обновяване на жилищните сгради.
  5. Конкретизация на финансовите ресурси за подпомагане на политиките за енергийна ефективност, за да се стимулират частните инвестиции на домакинствата и да се облекчи сегашната зависимост от изцяло грантово държавно финансиране.
  6. Въвеждане на стандарти за дълбочинно обновяване, които да гарантират определен висок процент енергийни спестявания, предвидени в актуализираната Директива за енергийните характеристики на сградите, която предстои да бъде приета през 2024 г.
  7. Разработване на мерки за ефективност и оптимизация на процесите като административни услуги на едно гише.
  8. Въвеждане на норми за интелигентни сгради чрез изграждане на системи за наблюдение на сградите, които могат да помогнат за намаляване на потреблението на енергия и оптимизиране на системите за отопление, охлаждане, осветление и вентилация.
  9. Уточняване на възможностите за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за либерализация на електроенергийния пазар, с ясно определени източници на финансиране.
  10. Улесняване на достъпа до технологии за възобновяема енергия за гражданите с цел постигане на почти нулево потребление на енергия в жилищните сгради чрез стимули за домакинствата да инвестират във ВЕИ успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Залагането на гореописаните политики за енергийна ефективност в Плана е ключова възможност да се подобрят енергийните характеристики на жилищния сграден фонд, като се гарантират спестявания за уязвимите домакинства. Изпълнението им ще засили ангажиментите на България по отношение на Парижкото споразумение и Европейската зелена сделка, започвайки законодателни инициативи за промяна в нормативната уредба.


Автор: Калина Цолова е автор в Климатека и работи като анализатор в програмата “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.


В статията са използвани материали от следните публикации:

    1. Европейска Комисия, Актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., февруари 2024 г.
    2. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
    3. Постановление № 267 от 7 декември 2023 г. за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия
    4. Владимиров М., Рангелова К. и Цолова К. Отново на кръстопът. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
    5. Становище относно проекта за: Актуализация на “Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България” Изготвено от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект
    6. Европейска Комисия, Осъществяване на Европейския зелен пакт, 2023 г.
    7. Европейски съвет, Подготвени за цел 55 – Планът на ЕС за екологичен преход, 2023 г.
    8. Състояние на Енергийния съюз, 2023 г.
    9. Европейска Комисия, Чиста енергия за всички европейци, 2023 г.
    10. https://www.investor.bg/a/518-energetika/389889-nad-40-protsenta-ot-domakinstvata-u-nas-sa-energiyno-bedni-spored-ekspert
    11. Източник заглавна снимка: Pixabay

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


Преработената директива за енергийна ефективност: какво ново за местните ръководства?

Новини

Публичният сектор трябва да е водещ при изпълнението на мерки за по-добро управление на енергията
Принципът „енергийната ефективност на първо място“ може да бъде труден за прилагане на национално, регионално или местно равнище от взимащите решения отговорни лица. Дори да е добре познат, практическите стъпки за осъществяването му често са трудни за разбиране и прилагане. В подкрепа на систематичното придържане към този принцип, държавите членки следва да предоставят информация, съвети и помощ на всички съответни субекти, по-специално на тези на местно равнище, които често имат ограничен капацитет. Това следва да включва разработване на национални препоръки, насоки, споделяне и популяризиране на добри и успешни практики. Тези и още няколко нововъведения, които засягат по-конкретно местните власти са обобщени по-долу от преразгледаната Директива за енергийна ефективност. Ролята на публичния сектор е изведена като водещ фактор в сферата на икономиите на енергия.

Според правилата на преразгледаната Директива за енергийна ефективност, обнародвана на 20 септември 2023 г., държавите членки съвместно ще осигурят намаляване на крайното потребление на енергия с най-малко 11,7% през 2030 г. в сравнение с прогнозите за потреблението на енергия за 2030 г., направени през 2020 г. Това означава горна граница на крайното потребление на енергия в ЕС от 763 милиона тона нефтен еквивалент и 993 милиона тона нефтен еквивалент за първично потребление. За информация, един тон нефтен еквивалент е стандартизирана единица за енергия, която е еквивалентна на приблизителното количество енергия, което може да бъде получено от един тон суров нефт. За постигането на целевите спестявания, според законодателния акт, неизменна роля имат и публичните органи, които придобиват все повече отговорности и задължения за пестенето на енергия.

Какво означава принципът „енергийната ефективност на първо място“?

Преразгледаната Директива за енергийна ефективност задължава държавите членки да гарантират, че решенията за енергийна ефективност (вкл. ресурси от страна на търсенето и гъвкавост на системата) се оценяват в секторите на планирането, политиката и големите инвестиционни решения. Това се отнася за проекти над 100 млн. евро или 170 млн. евро в транспортния сектор,които са свързани с енергийните сектори и неенергийни сектори и които оказват влияние върху потреблението на енергия (чл. 3. от Директивата). Това означава, че се търсят подходи при реализирането на инвестиции, изискващи влагането на възможно най-малко енергия в жизнения цикъл на проектите, продуктите и услугите при търсенето на максимални икономически ползи.

Звена за мониторинг при приложението на принципа „енергийната ефективност на първо място“

Нещо, което е изключително важно за постигането на устойчиви енергийни практики е мониторинга и последващия контрол при прилагането на мерки за енергийна ефективност. С нововъведенията в документа се регламентира правило за определяне на отговорни звена или агенции, които да проследяват, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ е интегриран при прилагането на политики, планирането и мащабните инвестиционни проекти. Наред с това е необходимо същите да извършват мониторинг и анализ на последващото въздействие върху енергийното потребление от вече взетите решения.

Прилагане, популяризиране и публично достъпни методологии за разходите и ползите

Държавите членки ще трябва да разработват и прилагат и нови методологии за определяне и оценка на разходите и ползите с потенциал за по-големи спестявания при прилагането на мерки за енергийна ефективност, които да отчитат социалните и дългосрочните измерения и ползи като намаление на емисиите на парникови газове, факторите за подобряване на вътрешния комфорт и здравословните норми в помещенията, енергийната независимост и др. (чл. 3.3.а от Директивата). Разбира се, към това изискване се включва и методологиите да бъдат публично достъпни.

Използване на най-добрите препоръки, ръководства и съдействие за подобряване на капацитета

Най-добрите и изпитани средства, насоки и примери за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ трябва да бъдат използвани от всички звена на централните, регионалните и местните органи с цел да бъдат постигнати максимални спестявания във всички сектори на икономиката. Липсата на изграден капацитет в повечето местни администрации, например, може да се окаже сериозна спънка пред извличането на максимални позитиви от мерките за енергийна ефективност и устойчивото управление на енергията. Добри примери се намират често в Европа, в България също са срещани, но в общ план у нас все още местните ръководства страдат от липсата на капацитет в тази област. Това е вписано и като съществена пречка в призивите на декларация, подкрепена от кметовете от дискусионен форум „Кметовете говорят“, проведен в град Габрово през юли миналата година.

Публичният сектор е водещ при изпълнението на мерки за по-добро управление на енергията

В новите текстове към законодателния документ влиза задължението за годишно намаление на потреблението на енергия с 1,9% от страна на всички публичните органи – национални, регионални или местни органи и субекти, пряко финансирани и управлявани от тези органи, но нямащи промишлен или търговски характер, като изключение правят секторите на обществения транспорт и въоръжените сили. Същевременно от това задължение до 2026 г. са изключени общините с население под 50 000 души. Това задължение предполага все по-широкото приложение и използване на системи за енергиен мениджмънт, както и адекватен анализ на енергийната консумация от представителите на местните власти за целите на отчитането на спестяванията.

Излиза на преден план поставянето на цели и конкретни мерки за енергийна ефективност в местните енергийни планове 

Преработката на директивата изисква държавите членки да гарантират, че регионалните и местните власти включват конкретни мерки за енергийна ефективност при дългосрочното енергийно планиране и предприемане на действия за смекчаване на негативните преки или косвени въздействия върху енергийно бедни и уязвими домакинства при разработването и планирането на тези мерки (чл. 5, пар. 3 от Директивата).

Държавите членки са задължени да оказват подкрепа на публичните органи под формата на финансова и техническа помощ за целите на предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, като публичните органи се насърчават да отчитат по-широките ползи отвъд икономиите на енергия. Пример в това отношение са качеството на средата в помещенията, подобренията във вътрешния микроклимат, създаването на допълнителни работни места, включително на регионално и местно равнище.

Зам. кметовете инж. Маргарита Илиева и инж. Димитър Недев от Община Русе по време на форума „Кметовете говорят“. Източник: ЕкоЕнергия

Насърчават се още изграждането на компетентност, усвояването на умения и възможностите за обучение в сферата на управлението на енергията (такива могат да бъдат: обучения, свързани с дългосрочното енергийно планиране; приложение на системи за енергиен мениджмънт; енергийна ефективност в сградите; приложение на възобновяеми технологии; поведенчески модели за намаление енергийното потребление и др.) и се поощрява сътрудничеството между публичните органи.

Каква е ролята на образец на сградите на публичните органи?

Публичните органи също така се насърчават да вземат предвид въглеродните емисии през жизнения цикъл и да подобрят енергийните характеристики на сградите, които притежават или заемат. Те са задължени да обновяват енергийно всяка година поне 3% от общата застроена площ на сградите, чиито собственици са. Тук изключение правят социалните домове, сградите с архитектурна и историческа стойност, както и религиозните домове. При достигнат по-висок процент енергийно обновяване на сградите, излишъкът може да се прехвърля или включва в следващите години. Предвиден е и алтернативен подход с цел всяка година да постигат размер на икономиите на енергия в сградите на публичните органи, който е най-малко равностоен на изискванията за 3%-ното годишно обновяване чрез въвеждане на паспорти за реновиране на сгради със стъпки за превръщането им в сгради с близко до нулево потребление на енергия най-късно до 2040 г.

България е определила по-амбициозна цел за обновяване на сградите, притежавани и ползвани от централната администрация (заложено в чл. 23, ал. 1 от ЗЕЕ), във всички отоплявани и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация ежегодно да се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5% от общата разгъната застроена площ.

Директивата регламентира задължението за събиране на данни за обществените сгради и упълномощава държавите членки да създадат и направят обществено достъпни данни за всички отопляеми и/или охлаждани сгради с полезна застроена площ над 250 м2, които са притежавани или заети от публични органи. Базата данни трябва да бъде актуализирана на всеки две години.

Важно е да се спомене също, че предстоят промени и съгласно течащата ревизия на Директивата за енергийните характеристики на сградите. Според нея ще има изискване всички нови сгради на публичните органи да бъдат с нулеви емисии от 1-ви януари 2028 г.

Installing solar panels, close-up on a working tools. wires and man in protective clothing standing on a rooftop with photovoltaic power station

Снимка: Unsplash

В сектора на възобновяемите енергийни източници също има нови промени

През октомври миналата година също беше окончателно приета и Директива за енергията от възобновяеми източници, с която се цели делът на енергията от ВЕИ в общото потребление на енергия в ЕС да достигне 42,5% до 2030 г., като държавите членки следва да се стремят да постигнат дори 45%. Един от важните моменти е, че тя постановява процедурите за издаване на разрешения за нови ВЕИ централи или за адаптиране на съществуващите такива. Разрешенията трябва да се издават в максимум 12 месечен срок за нови инсталации за енергия от възобновяеми източници, разположени в т.нар. предпочитани зони за производство на енергия от възобновяеми източници. За останалите зони продължителността на процедурата не трябва да надвишава 24 месеца.

Друг важен акцент е, че се въвеждат по-строги критерии за използването на биомаса, за да се гарантира, че ЕС не субсидира неустойчиви практики. 

Добивът на биомаса следва да се извършва по начин, който избягва отрицателни последици за качеството на почвата и биоразнообразието. Държавите членки ще разполагат с 18 месеца след влизането в сила на директивата, за да я транспонират в националното си законодателство.

Какво се случва у нас?

През октомври миналата година бе изменен и допълнен Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в който бяха въведени текстове от предходната версия на Директива за енергията от възобновяеми източници. Срокът за транспонирането на директивата беше 30 юни 2021 г. и заради забавянето България бе в наказателна процедура.

Допълненията в българския закон постановяват редица новости в процеса на енергийното планиране за местните власти, като сред основните са:

  • Местните власти могат да подпомагат чрез общински схеми само проекти, които са включени в дългосрочните им програми за насърчаване на енергията от възобновяеми източници;
  • Облекчаването и опростяването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници попада в отговорностите на кмета на общината или той прави предложения пред общинския съвет за опростяването и облекчаването им;
  • Въвеждат се дефиниции и правомощия на потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия;
  • Към всяка община се създава център за административно обслужване, който предоставя указания и информация за процедурите при изграждане, реконструкция или основен ремонт на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници. Планирано е тези центрове фактически да подпомагат процеса по изграждане на ВЕИ инсталациите като съдействат за издаване на разрешение за строеж, процесите по въвеждане в експлоатация, координация и предоставяне на информация и документи, свързани с вещното право върху имота, заявления, виза за проектиране и др. на оператора на преносната или на съответната електроразпределителна мрежа с цел улесняване на процедурите. Подобни центрове у нас функционират и текущите промени разширяват обсега на услугите им;
  • Съгласно закона всички необходими административни разрешения, свързани с предвидените изисквания за изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които се изграждат в изкуствени и застроени площи, като покриви на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери, урбанизирани територии, населени места и селищни образувания, депа за отпадъци, трябва да се издават в срок до една година.

Публичните органи са общественият образец, който подпомага реализирането на желаните политики. В сферата на климата и енергията не може да се разчита на по-красноречив пример от този, тъй като публичните администрации сочат посоката на развитие, когато се търсят нови реформи и иновации. За да имаме високо енергийно ефективни сгради сред гражданите, е необходимо да виждаме подобна демонстрация и приложение в поведението на местната и централната власт спрямо техните сгради, например.


Автор: Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.


В публикацията са използвани материали от:

  1. ДИРЕКТИВА (ЕС) 2023/1791 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (преработен текст)
  2. Закон за енергийната ефективност. (Обн. ДВ, бр. 35 от 15 май 2015 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.)
  3. Закон за енергията от възобновяеми източници. (Обн. ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 86 от 13 октомври 2023 г.)
  4. Декларация от дискусионен форум „Кметовете говорят“
  5. Онлайн статия за Директивата за енергийна ефективност
  6. Статия за Директива за ВЕИ от Института за енергиен мениджмънт
  7. Енергия от възобновяеми източници: Съветът на ЕС приема нови правила
  8. The new 2023 Energy Efficiency Directive. Guidance and recommendations for national planning and implementation, The Coalition for Energy Savings, 2023
  9. Източник заглавна снимка: Unsplash

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


За семействата в нужда: Безлихвени заеми за спешен ремонт на дома, “България сутрин”, Bulgaria ON AIR

Видео

Програмата е помогнала на повече от 4800 семейства, съобщи Минчо Бенов

Хиляди семейства у нас живеят в жилища, които са в много лошо състояние и се нуждаят от спешно подобряване. По данни на НСИ за 2022 г. 32% от населението на страната е в риск от бедност или социално изключване.

“Има квартали, където няма течаща вода, няма канализация. Не са снабдени с основни услуги като сметоизвозване и почистване. Когато човек види в какви условия отглеждат децата си, наистина е ужасно. Изпълнението на този проект продължава много години. Приоритизират се тези, които имат належаща нужда от спешен ремонт. Става въпрос за предоставяне на безлихвени краткосрочни заеми, с които те изпълняват различни ремонти. Заедно с това предоставяме и няколко обучения, които сме разработили, и също така финансираме безвъзмездно проекти на наши партньори, които са в общността. До момента сме финансирали 35 проекта”, каза директорът на “Хабитат България” Минчо Бенов в студиото на “България сутрин”.

“По проекти са отпуснати на всичките ни партньори до 20 хил. лв. На семейства заемите са малки нарочно, за да не ги вкарваме в свръхзадлъжнялост. През периода 2014-2020 г. средният размер на заема е 600 лв. Сега са до 1200 лв. Ние насърчаваме хората, когато си плащат задълженията, да вземат втори или трети заем”, обясни Бенов.

Стартират дейността още през 2008 г. със собствен ресурс, а през 2014 г. са привлекли и външно финансиране.

Семействата, които имат нужда от помощ, са много, не можем да стигнем до всички, покриваме определени региони – Кюстендил, Бургас, Търговище, Ботевград, Ракитово и Сливен. През годините сме работили в 11 различни региона, в други сме работили за по-кратки периоди – Русе, Стара Загора”, посочи Бенов в ефира на Bulgaria ON AIR.

Програмата е помогнала на повече от 4800 семейства. Разработени са и три обучения. Едното е финансово, което е насочено към управление на семейния бюджет. Второто предоставя практични съвети за различни видове ремонти, а третото е за пестене на ресурси – пестене на вода и електроенергия.

“Тази програма е само едно от нещата, които правим. Ние и в проектен план сме изпълнявали дейности за подобряване на кварталите – да се създадат условия да бъдат обновени и обезпечени със съответните услуги, така че хората да разполагат с електричество и течаща вода. Тези, които са опасни и негодни за обитаване – да бъдат разрушени, като на хората им се предложи алтернативно настаняване”, коментира директорът на “Хабитат България”.

Гледайте целия разговор във видеото тук:

Източник: За семействата в нужда: Безлихвени заеми за спешен ремонт на дома


Устойчиво решение за жилищните проблеми на хора в риск от бедност

Новини

Хабитат България прилага модел за поетапно подобряване на жилищните условия чрез микрофинансиране и общностно подпомагане

Хиляди семейства в български села и градове живеят в жилища, които са в много лошо състояние и се нуждаят от спешно подобряване. Повечето от тези семейства изпитват и финансови затруднения, тъй като в много случаи са безработни, разчитат на сезонна заетост или са наети срещу много ниско заплащане. По данни на НСИ за 2022 год. 32,2% от населението на страната е в риск от бедност или социално изключване. Това поставя страната ни на второ място сред страните с най-голям дял население в риск от бедност или социално изключване в Европейския съюз (по данни на Евростат). За тези семейства е трудно да покриват някои от базовите си нужди, затова рядко успяват да отделят от бюджета си за подобряване на жилищните си условия. Обикновено те са и в неблагоприятна социална ситуация, произтичаща от ниско образование, недостатъчна професионална квалификация или липса на достъп до услуги и информация. Често в тези семейства се отглеждат деца, които заради лошите битови условия са изложени на риск от влошено здраве, понижен успех в училище и социална изолация.

От много години Хабитат България работи за подпомагане на общности и предоставяне на подкрепа за жилищни подобрения на семейства в нужда. Проектът CODE HOUSING – общностно развитие и жилищна подкрепа за уязвими групи се състои от няколко компонента:
• предоставяне на микрофинансиране за жилищни подобрения;
• подобряване на уменията на потребителите за справяне с житейски ситуации;
• допълнително стимулиране на развитието и благоустройството на общностите, с които работим чрез финансиране на местни инициативи.

Програмата се изпълнява в 6 региона за период от 2 години в сътрудничество с местни нестопански организации, които познават добре семействата в нужда и работят с тях и по други социални направления – образование, ранно детско развитие, здравеопазване, изграждане на родителски капацитет, общностно подпомагане. Партньорски организации са „Клуб на НСО“ в Търговище, НЧ „Васил Левски 1965“ в Кюстендил, Местна активна група (М.А.Г.) Ботевград, „Бизнес – център Бургас“, „Майчин център – Надежда“ в Сливен и Фондация „Бъдеще“ в Ракитово.

Всяка от местните организации управлява жилищен фонд, от който се предоставят безлихвени микрозаеми на уязвими семейства, живеещи в лоши жилищни условия. За 2023 година фондът възлиза на размер от 20 000 лева за всяка организация. Заемите са в размер на до 1200 лева и се използват за ремонт на покрив, санитарни възли, стаи и др., както и за подобряване на енергийната ефективност. Връщат се в рамките на 12 месеца, на малки вноски, в същия размер без оскъпяване. Микрофинансирането е устойчив начин за подпомагане, тъй като излиза от традиционния модел на социално подпомагане, който поставя бенефициентите в положение на пасивно получаване на услуги и изгражда зависимост от външна помощ. Бенефициентите имат задължение да възстановят средствата, които са получили, по схема, съобразена с техните доходи и конкретна семейна ситуация и имат мотивация да изпълнят поетите ангажименти, за да могат да използват тази възможност отново. Средствата, които се връщат във Фонда за жилищни подобрения, могат да се използват за следващи нуждаещи се семейства или за дофинансиране на започнали ремонти.

В рамките на 2023 г. 6-те партньорски организации са предоставили 168 заема на обща сума 156 500 лева, което означава, че жилищния фонд в размер на 120 000 лева е револвирал 1,3 пъти. Благодарение на това финансиране са подобрени жилищните условия на 222 семейства и 213 деца.

Един от примерите за ефективността на програмата е Невена от Ракитово, с която работи фондация „Бъдеще“. Тя е пенсионер по болест, а съпругът й работи в цех за дървообработване. Досега са живяли в малка къща с две помещения, където са отгледали три деца. Най-малкият им син е на 19 години и току-що е станал баща. Още от лятото семейството решава да разшири къщата, като прибави още една стая, за да може младото семейство да се отдели в собствено домакинство. Започват проекта със собствени средства, които не им достигат, но с малкия заем от 800 лева успяват да довършат шпакловката и боядисването. Новият член на семейството, който сега е само на няколко месеца, ще може да живее в чисти и приветливи стаи.

В допълнение към материалната помощ, семействата се включват в обучителни семинари на теми, подобряващи техния капацитет да се справят с ежедневни ситуации, да управляват по-добре домакинството и да поддържат жилището си: „Управление на семейния бюджет“, „Поддържане на жилището: подобряване условията в дома – проблеми и решения“, „Енергийна ефективност на жилището“. През 2023 г. са организирани 9 обучения със 165 участници, за които може да прочетете повече тук: https://hfh.bg/bg/life-skills-workshops/

Допълнителна мярка за подкрепа на целевите общности са местните проектни инициативи, които Хабитат България финансира. Те са в размер до 5 000 лева и са насочени към подобряване на условията на живот в кварталите, където оперира програмата, включително за подобряване енергийната ефективност на жилищата и намаляване на енергийната бедност, подобряване на инфраструктурата, качеството на въздуха, здравния статус и качеството на живот. В началото на 2024 година благодарение на тези инициативи ще бъдат обновени две площадки за игра и отдих (в с. Голямо Ново до Търговище и в кв. “Изток“ в Кюстендил) и ще бъдат монтирани соларни улични лампи и енергоспестяващи крушки за намаляване електропотреблението на бедни семейства в община Ботевград.

CODE HOUSING – общностно развитие и жилищна подкрепа за уязвими групи е продължение на модел за цялостно общностно развитие, който Хабитат България развива в няколко последователни програми и инициативи още от 2008 г. Финансира се от два източника – от Global Mission Fund на Habitat for Humanity International и от фондация Medicor.

За Търговище
В община Търговище Хабитат България работи от 2010 година по няколко последователни програми, свързани с жилищните условия на уязвимите групи. Чрез микрофинансиране за ремонти в домовете на бенефициенти са инвестирани около 535 000 лева, което е подобрило условията на живот на близо 1 150 семейства и 1 500 деца. В обученията са се включили над 100 човека. За последната година в рамките на настоящата програма в община Търговище са отпуснати 38 безлихвени заема на обща стойност над 36 000 лева, които семействата са използвали основно за вътрешни ремонти (37%), ремонт на покриви (26%), изграждане или ремонт на санитарни възли (21%) и подобряване на енергийната ефективност (16%).

За Кюстендил
В Кюстендил Хабитат България работи от 2011 година по няколко последователни програми, свързани с жилищните условия на уязвимите групи. Чрез микрофинансиране за ремонти в домовете на бенефициенти са инвестирани около 170 000 лева, което е подобрило условията на живот на близо 300 семейства и 600 деца. В обученията са се включили над 210 човека. За последната година в рамките на настоящата програма в кв. “Изток“ в Кюстендил са отпуснати 23 безлихвени заема на обща стойност над 20 000 лева, които семействата са използвали основно за вътрешни ремонти (39%), ремонт на покриви (35%) и изграждане на ВиК инсталации (17%).

За Ботевград
В Ботевград Хабитат България работи от 2023 година по няколко различни програми, свързани с подобряване жилищните условия и енергийната ефективност в домовете на представители на уязвими групи. За една година чрез микрофинансиране в ремонти са инвестирани около 36 000 лева, което е подобрило условията на живот на близо 48 семейства и 46 деца. Семействата са използвали средствата основно за вътрешни ремонти (55%), ремонт на санитарни възли (15%), покриви (15%) и енергийна ефективност (12%). В обученията са се включили над 40 човека.

За Ракитово
В Ракитово Хабитат България работи от 2017 година. Чрез микрофинансиране за ремонти в домовете на бенефициенти са инвестирани около 60 000 лева, което е подобрило условията на живот на близо 240 семейства и над 140 деца. В обученията са се включили 115 човека. В рамките на последните 8 месеца в кв. “Запад“ в Ракитово по настоящата програма са отпуснати 17 безлихвени заема на обща стойност над 15 400 лева, които семействата са използвали основно за вътрешни ремонти (70%) и изграждане на санитарни възли (25%).

За Сливен
В Сливен Хабитат България работи от 2015 година по няколко програми, свързани с жилищните условия на уязвимите групи. Чрез микрофинансиране за ремонти в домовете на бенефициенти са инвестирани над 136 000 лева, което е подобрило условията на живот на близо 590 семейства и над 600 деца. В обученията са се включили 155 човека. В рамките на последните 8 месеца в кв. “Надежда“ на Сливен по настоящата програма са отпуснати 26 безлихвени заема на обща стойност 24 900 лева, които семействата са използвали основно за подобряване на енергийната ефективност (42%), ремонт и изграждане на санитарни възли (35%), вътрешни ремонти (15%) и ремонтиране на покрив (12%).

За Бургас
В Бургас Хабитат България работи от 2017 година. Чрез микрофинансиране за ремонти в домовете на бенефициенти са инвестирани близо 58 000 лева, което е подобрило условията на живот на близо 220 семейства и около 140 деца. В обученията са се включили 55 човека. В рамките на последните 8 месеца по настоящата програма са отпуснати 24 безлихвени заема на обща стойност 23 600 лева, които семействата са използвали основно за вътрешни ремонти (46%), за ремонтиране на покрив (21%), за подобряване на енергийната ефективност (11%) и за ремонт и изграждане на санитарни възли (11%).

Фондация Медикор е независима благотворителна фондация със седалище в Лихтенщайн. Основана е през 1995 г., благодарение на щедра частна инициатива. Фондация „Медикор“ е подчинена на Надзорния орган на Фондация Лихтенщайн (STIFA) и е основател на Асоциацията на благотворителните фондации в Лихтенщайн. В допълнение, Фондация Медикор е член на Европейския фонд за фондации (EFC).

 


Позитивно енергийните квартали – иновативно решение за умно управление на доставката и потреблението на енергия

Новини

Намирането на алтернативни източници на енергия е основен елемент от цялостния преход към по-устойчиво потребление на ресурси.

Градовете и урбанизираните територии са сред най-големите консуматори на енергия поради концентрацията на население и икономическа активност. В резултат, урбанизираните територии потребяват значително количество енергия и в по-честия случай са единствено ползватели на енергия, дори ако част от нея се произвежда в рамките на града. В същото време климатичните промени силно засягат градските територии и често водят до още по-голямо търсене на енергия. Амбициите за постигане на справедлив енергиен преход и климатична неутралност в Европейския съюз и несигурността на доставките на газ в резултат на войната на Русия в Украйна изискват търсенето на иновативни решения за доставка и производство на енергия и активна политика на национални и местно ниво в тази посока. Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея в градското планиране, която в момента е в процес на развитие и се тества с пилотни проекти в различни градове. Концепцията може да е водеща в разработването на нови жилищни комплекси или обновяването на съществуващи такива, въвеждайки технологични, планировъчни и общностни решения за производство, трансфер и потребление на енергия, произведена в малки мащаби от енергийни общности или сгради и комплекси, които са изградени с технологии, които позволяват производство, съхранение и пренос на енергия.

През 2023 г. преживяхме най-горещото лято откакто се събират данни за температурите. В Европа горещите вълни Цербер и Херон предизвикаха екстремно високи температури над 40 °C в южните части на континента. Ефектите от климатичната криза ще увеличават честотата на подобни екстремни явления. В България температурите ще се покачват и климатът в някои части на страната ще се доближава до този в Италия и Испания. Горещите вълни са един от примерите за внезапно увеличаване на търсенето на енергия с цел охлаждане, особено в жилищата. Енергийната ефективност на жилищните сгради играе основна роля в консумацията на енергия от обитателите.

Какво представляват позитивно енергийните квартали? 

Позитивно енергийните квартали (Positive energy districts – PED) представляват жилищни комплекси или зони със смесени функции, които чрез умно планиране и използване на различни материали и технологии се превръщат във въглеродно неутрални, което означава че произвеждат по-малко въглероден диоксид, отколкото абсорбират и са енергийно неутрални или произвеждат повече енергия, отколкото потребяват. За да се постигне този енергиен баланс, сградите и енергийните мрежи в рамките на квартала или комплекса трябва да използват материали, които да постигат висока енергийна ефективност, както и да са въглеродно неутрални. За целта е необходимо сградите в рамките на квартала или зоната да управляват енергийното си потребление като го комбинират и с производство на енергия, в най-честия случай. В някои случаи в сградите се добавят и решения за съхранение на енергия.

От една страна, е необходимо сградите в комплекса да имат добра енергийна ефективност. Това означава използване на материали или изолация, която да съхранява енергия в рамките на сградата и да поддържа определена температура, както и да се намали потреблението на енергия. Идеята за позитивно енергийните квартали обаче отива отвъд чистото намаляване на потреблението на енергия. Тези комплекси следва и да произвеждат такава, отвъд рамките на потреблението си, като въвеждат и технологии за производство на енергия от възобновяеми източници, например соларни панели или вятърна енергия. В този смисъл,

позитивно енергийните квартали са и енергийни общности, но в по-напреднал етап, който отива отвъд енергийната самостоятелност. 

Това ги прави и по-трудни за осъществяване. Позитивно енергийните квартали са нова идея, която изисква активно планиране и интегриране на различни елементи от енергийната система. Докато енергийните общности в по-честия случай са няколко домакинства или сгради, които произвеждат енергия за собствено потребление, позитивно енергийните квартали изискват постигането на самостоятелност по отношение на енергията, както и възможността за пренос на допълнително произведената енергия към енергийната мрежа, за да може тя да се използва от други сгради, домакинства или производства.

Какви са предпоставките за осъществяване на позитивно енергийни квартали? 

Осъществяването на позитивно енергийни квартали е сложна задача, която в момента се проучва от различни пилотни проекти в Европейския съюз. В този смисъл, няма готова формула, която да посочи как точно могат да се създадат такива квартали. Въпреки това, концепцията за тези зони дава идея в каква посока може да се работи, така че да се потърсят част от позитивните ефекти, особено за домакинствата. Като най-напреднала идея за енергийна общност, позитивно енергийните квартали изискват да съществува възможността домакинствата да произвеждат собствена енергия. За да се случи това, е необходимо да са налице различни законови и практически мерки. На първо място, от гледна точка на управлението на енергийната система, е необходимо да има възможност домакинствата да използват енергия от собствени източници, като слънчеви панели.

На второ място, в случай, че домакинствата или повече от една сграда произвеждат енергия, следва да съществува възможност тази енергия да бъде внасяна в енергопреносната мрежа. За да може да се случи това, са необходими както законови, така и технологични решения. Тези решения засягат конкретно производството на електрическа енергия. Идеята за позитивно енергийни квартали обаче включва и други типове енергия – например, енергия за отопление. Използването на остатъчна енергия за отопление също изисква конкретни технологични и законови рамки.

Тези мерки обаче засягат само един от елементите на позитивно енергийните квартали. За да се постигне концепцията в цялост, е необходимо да се търсят възможности за интеграция на използването на енергия между различни сгради, така че произведената енергия да не се губи. За да се постигне този баланс е необходимо добро планиране, което обаче отива отвъд управлението на енергийната система и изисква усилия от различни заинтересовани страни. От една страна са различните домакинства, които произвеждат енергия. Тези домакинства са в ролята както на производители, така и на потребители на енергия.

В допълнение, в рамките на проект за позитивно енергиен квартал следва в близост да има и други сгради, които да потребяват енергията, която се произвежда над необходимите нужди на домакинствата. Това могат да бъдат малки производствени или комерсиални сгради, в зависимост от профила на зоната. Съответно, тяхното включване също зависи от техните собственици или управители – за тях следва да съществуват законови и технологични решения, които да им позволяват да се включат към такава общност и да могат да използват произведената енергия. В допълнение, от бизнес гледна точка следва енергията, която се използва от проекта, да бъде и финансово по-достъпна, така че да оправдаят усилията за отказ от използването само на обичайните източници на енергия. Ролите на различните сгради могат и да бъдат разменени – индустриалните или търговските сгради също могат да произвеждат енергия, която да се използва от жилищни сгради в близост.

Има добри примери за решения в посока умно енергийно планиране в градове и региони  

Фигура 1: Регенерацията на бившия индустриален остров Зоротзауре (Zorrotzaurre) в Билбао, Испания включва обновяването на съществуващи жилищни сгради и построяването на нови жилищни и офис пространства. Всички сгради ще бъдат свързани със система за обмен на геотермална енергия, като неизползваната енергия ще се пренася към другите квартали на града. Снимка: авторът. Източник.

Такъв е примерът на един от пилотните проекти за позитивно енергийни квартали в Гронинген, Нидерландия. В проекта Север са приложени мерки за подобряване на енергийната ефективност на стари жилищни сгради. По-добрата изолация и енергийна ефективност на жилищните сгради намалява търсенето на енергия в тях. За да се подсигури енергия за отопление, жилищните сгради в квартала са свързани чрез местната топлопреносна мрежа с индустриални и публични сгради в близост. Остатъчната енергия от сървърните центрове за обработка на данни, както и енергията произведена от нови учебни сгради, оборудвани със соларни панели, се пренасочва към жилищните сгради. За да се постигне ефикасност на проекта, количеството енергия, което се пренася между двата типа сгради е изчислено до възможно най-голяма точност, за да може да се намери най-адекватното решение за конкретната ситуация.

Балансирането на количествата налична енергия и нейното използване е основен елемент от развитието на позитивно енергийни квартали или умно планиране на енергийното потребление в домакинствата.  

Използването на т.нар. квартални мрежи за отопление (district heating networks), което набира популярност във Великобритания, позволява умното управление на потреблението и доставката на енергия – домакинствата могат да регулират откъде идва отоплението им, а доставчиците могат да променят динамично източниците на енергия в мрежата. Намирането на алтернативни източници на енергия е също основен елемент от цялостния преход към по-устойчиво потребление на ресурси.

Още един пример от Нидерландия – постоянно увеличаващото се население на Амстердам създава трудности в намирането на източници за отопление на все по-големия брой жилища, които трябва да се изграждат в града. Частна компания в момента проучва възможностите за използване на енергия от отпадъчни води, която да се събира и пренасочва към системата за отопление. Отвъд възможността за подход към отпадъчните води от гледна точка на биомаса, компанията проучва технологични решения да събира енергията от тръбите, по които се пренасят отпадъчните води, тъй като те са с по-висока температура. Проучванията в тази посока могат да бъдат реализирани в малки по мащаб проекти, за да може да не се губи енергията по време на пренос. Подобни решения, дори и малки по мащаб, дават възможност за иновации и могат да бъдат използвани в пилотни проекти за позитивно енергийни квартали или като част от цялостните мерки за енергийна ефективност и диверсификация на източниците на енергия.

Фигура 2: Кварталът Баукслотерхам (Buiksloterham) в северната част на Амстердам, Нидерландия е бивша индустриална зона, в която се развиват различни иновационни градски проекти, например кръгова икономика. Като част от меките мерки е въведена Платформа за търговия на енергия, която ще мониторира потреблението и производството на енергия в новите жилищни сгради и ще позволява обмен. Снимка: Gemeente AmsterdamИзточник 

Предизвикателства и възможности за осъществяването на позитивно енергийни квартали  

Позитивно енергийните квартали са амбициозна идея за енергийна общност, но в същото време това е и трудна за осъществяване идея. Основната причина е, че за да се постигне цялостната необходима интеграция на мрежите между различни сгради, е необходимо планиране на потоците на енергия и на потреблението, което е сложно да се предвиди в детайли. В допълнение, изграждането на позитивно енергиен квартал е т.нар. идеален сценарий за планиране – ситуация, в която на чиста и незастроена част от града се изгражда квартал от нулата. В градското планиране такъв тип идеална ситуация за планиране се случва все по-рядко, с оглед на тенденциите за изграждане на компактни градове. Въпреки това, с достатъчно силен инвестиционен интерес и добра съвместна работа между инвеститори и местни власти е възможно елементи от позитивно енергийните квартали да се реализират като част от нови проекти. Това изисква при планирането на нов жилищен комплекс да се изчислят очакванията за потребление на енергия и да се идентифицират различни източници, за да могат след това да се подготвят конкретните технологични решения, които да осъществят проекта. Това ще изисква съответно полагането на довеждащата и обслужваща инфраструктура преди да се построи сградата. Голяма част от инвестициите в София и други големи градове у нас обаче се осъществяват без инфраструктурата да е налице. В този смисъл, изграждането на нови жилищни сгради и комплекси в България е по-скоро подчинено на пазарния интерес, отколкото на енергийната ефективност или неутралност. Като възможно решение, отвъд планирането, е да се въведат стимули за инвеститори, които се опитват да въвеждат мерки в посока енергийна ефективност в новите си сгради.

От гледна точка на съществуващи сгради, програми като Националната програма за енергийна ефективност на жилищни сгради са един от елементите в посока по-умно и устойчиво планиране на енергийното потребление в градовете.

Обновяването на съществуващи жилищни сгради и подобряването на потреблението на енергия в тях допринася за намаляване на разходите на домакинствата и като цяло оказва благоприятен ефект върху околната среда. 

В една по-амбициозна подобна програма жилищните сгради могат да се оборудват и със соларни панели или други технологии за придобиване на енергия и по този начин да станат (поне) енергийно самостоятелни. В конкретни пилотни проекти могат да се търсят и възможности за обмен на енергия между съседни сгради. Отвъд градовете, алтернативните модели за собствено производство на енергия от домакинствата са особено подходящи за отдалечени и изолирани региони или такива с малко население. За такива места понякога доставката на енергия от основните мрежи е свързана с по-високи разходи. Ако съществуват законови и достъпни технологични решения, които да позволят на конкретни региони сами да произвеждат и потребяват енергията си (или дори да я изнасят към мрежи в съседство), това може да доведе до по-ефикасно и евтино потребление на енергия.

Интересен пример в тази посока е островът Ел Иеро (El Hierro) в Испания, една от най-отдалечените територии на ЕС, само с 10 000 жители. Преди да постигне цялостна енергийна самостоятелност и независимост, на острова се внасят барели с нафта, които са се използвали за производство на енергия и електричество. Днес Ел Иеро, чрез успешно партньорство между домакинства, доставчици и местни власти, е изцяло енергийно независим.

В основата на всички тези решения за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради стои едно по-добро разбиране на потреблението на енергия и ролята на домакинствата в него. 

По-активната политика на държавата в посока диверсифициране на енергийните източници и търсене на алтернативни решения на установените методи също може да доведе до намиране на конкретни иновации в тази посока. Местните власти също могат да търсят конкретни решения за конкретни райони, в зависимост от нуждите на жителите. Чрез партньорства и готовност за съвместна работа могат да дадат конкретни резултати в полза на местните общности и цялостно намаляване на енергийните отпечатък на жилищните сгради.

За да се изпълнят тези задачи в България е необходимо да има по-активна жилищна и енергийна политика. От гледна точка на жилищната политика е необходимо да се предприемат мерки, които да подобрят разбирането на домакинствата за енергийна ефективност и по-устойчиво потребление на енергия. В допълнение към това, могат да се предприемат и действия за подобряване на енергийната ефективност на жилищния фонд.

От гледна точка на енергийната политика, усилията в посока развитие на възобновяема енергия, както и дългосрочната цел за намаляване на производството на енергия от изкопаеми горива може да отвори възможности за експериментални проекти – както за енергийни общности, така и дори за позитивно енергийни квартали. За целта е необходимо да се търсят гъвкави модели на планиране в градска среда, които да позволят пилотно развитие на такъв тип проекти. Мерките в посока създаване на нормативна рамка за енергийни общности са стъпка в правилната посока. По-активната енергийна политика на местно и регионално ниво също може да отвори възможности за иновативни проекти в отдалечени или слабо населени райони, за които може да е по-изгодно да добиват енергия в близост, чрез собствени източници, вместо да са свързани към централната мрежа.

В заключение, важно е да се отбележи, че позитивно енергийните квартали са само едно възможно решение в посока умно управление на доставката и потреблението на енергия. В зависимост от конкретните специфични нужди на жителите на градовете и регионите, други решения може да са по-подходящи. Необходимо е обаче да се търсят възможности за по-активно управление на тези ресурси и за съвместна работа с гражданите и бизнеса, така че в дългосрочен план да се постигне по-ефективно управление на енергията, по-устойчиви домове и по-добра готовност за последствията от климатичните промени, за които следва да се подготвяме и адаптираме в дългосрочен план.


Автор: Божидар Иванов е част от авторския кръг на Климатека. Той е градски и социален изследовател, с опит в международни сравнителни изследвания на градско и регионално планиране и политики. Има докторска степен по градско и регионално планиране и политики от Техническия университет на Райнланд-Пфалц в Кайзерслаутерн, Германия. В дисертацията си разработва инструмент за планиране на градове и региони, губещи население (Shrinking Smart). Има допълнителни специализации в Германия и Нидерландия. Провеждал е градски и социални изследвания в Германия, Испания, Нидерландия и България, както и международни изследвания на публични политики за институциите на ЕС. Изследователските му интереси са в сферите на устойчивото градско развитие, концепции за планиране, регенерация на територии, градски политики, регионално планиране, икономика и качество на живот.


В статията са използвани материали от:

  1. International Energy Agency, 2023: https://www.iea.org/commentaries/keeping-cool-in-a-hotter-world-is-using-more-energy-making-efficiency-more-important-than-ever
  2. New Energy Coalition Project: https://www.newenergycoalition.org/en/ ; https://www.youtube.com/watch?v=un-5e9Q2bEw
  3. Pirouti, Marouf et.al. 2013, Energy consumption and economic analyses of a district heating network; Energy, 57, https://doi.org/10.1016/j.energy.2013.01.065
  4. Van der Hoek, Jan, De Fooij, H., Struker, A. 2016, Wastewater as a resource Strategies to recover resources from Amsterdam´s wastewater in Resources; Conservation and Recycling 113, https://doi.org/10.1016/j.resconrec.2016.05.012
  5. Renewables Networking Platform: Best practices, https://www.renewables-networking.eu/documents/ES-ElHierro.pdf
  6. Източник заглавна снимка: Flickr (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


С настоящия темп енергийното обновяване на българския жилищен фонд ще отнеме 200 години, “Made in Green”, Bloomberg TV Bulgaria

Видео

Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, гостува в предаването “Made in Green” по Bulgaria ON AIR.

В България 93% от многофамилните сгради се нуждаят от енергийно обновяване. От гледна точка на енергийна ефективност в страната са реновирани под 300 сгради. Ако се движим с тези темпове, ще са ни необходими повече от 200 години, за да обновим жилищния си фонд. Нуждаем се от устойчив и систематичен подход. Това разкри Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България в предаването „Made in Green“ с водеща Роселина Петкова.

“Устойчивостта може да бъде стимулирана чрез прилагането на модел, който позволява включването на всички заинтересовани страни в процеса. Досега проблемът беше този уникален за света модел със 100% грантово финансиране, който автоматично изолираше всички в процеса. Така че сега с втората фаза на програмата по Плана за възстановяване и устойчивост, която изисква 20% самоучастие, се надявам да успеем да направим първата стъпка в тази посока. Другото, което трябва да бъде направено, е продължаване на тези усилия под формата на комуникационна кампания, която да обяснява какви са възможностите и как ще се движи процесът във времето.”

На въпроса по какъв начин трябва да се подобрят политиките за енергийна ефективност на жилищните сгради у нас, Бенов отговаря, че преди всичко трябва да има политика. Гостът изтъква, че все още очакваме да бъде приета националната жилищна стратегия, като един от най-големите приоритети, които тя трябва да адресира, касае именно обновяването на сградния фонд не само от гледна точка на енергоефикасност, но и на неговата конструктивна устойчивост. По думи на Бенов се очаква декарбонизационния фонд, който предстои да бъде създаден, да движи програмите за жилищна енергийна ефективност.

“Надявам се да стигнем до момент, в който да имаме много и различни програми с различен размер на гарантово финансиране, с програми за еднофамилни жилищни сгради, тъй като в момента няма никакви програми за тях, тоест хората да могат да си изберат кое е е най-добре за тях и по коя програма да кандидатстват.”

Целия коментар гледайте във видеото тук:

Източник Bulgaria ON AIR: С настоящия темп енергийното обновяване на българския жилищен фонд ще отнеме 200 години


Становище за актуализиране на проекта на Национална жилищна стратегия

Новини

В периода септември 2022 г. – декември 2023 г., Фондация „Подслон за човечеството” / Хабитат България в партньорство с екипа на Дирекция „Жилищна политика” в Министерство на регионалното развитие и благоустройството реализира проект „Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения”, финансиран от ОП „Добро управление”, Процедура BG05SFOP001-2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство”.

На първо място, бихме искали да изразим нашата благодарност за коректното партньорство и за постигнатите резултати, налични в създадената по проекта онлайн платформа
https://obshtinskidom.bg/.

С настоящото писмо, като последна дейност от проекта бихме искали да защитим необходимостта от приемане на дългосрочна Национална жилищна стратегия, с хоризонт до 2050 г., като предпоставка за провеждане на системна и отговаряща на нуждите национална жилищна политика. Това е наша кауза от 2014 г. насам, когато създадохме Коалиция за подобряване на жилищните условия в България „Достоен дом”.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук:
Становище за актуализиране на проекта на Национална жилищна стратегия


Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата

Видео

Хабитат България работи за ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

За постигането на тази цел, на 7 декември 2023 г. организацията проведе събитие за медии и експерти “Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата”, на което предостави обективна информация и знания за разпознаване на фалшивите новини и предотвратяване на дезинформацията в обществото по тези ключови теми.

📌 В панел 1 “Предизвикателства пред енергийното обновяване на жилищните сгради” се разгледаха теми като новата, преработена Директива за енергийната ефективност (ЕС), българските политики и мерки за енергийната ефективност на жилищните сгради, възможностите за фокусирана подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. Панелистите, които взеха участие са:
• Добромир Василев, директор на дирекция “Жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ)
• Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР)
• Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност “ЕнЕфект”
Модератор: Минчо Бенов, национален директор, Хабитат България

Директорът на дирекция “Жилищна политика” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Добромир Василев съобщи, че има вероятност от удължаване на срока за кандидатстване по втория етап от програмата за обновяване на многофамилните жилищни сгради, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост, която изисква самоучастие на гражданите. По тази програма безвъзмездните средства са в размер на 80 на сто, а бюджетът й е за около 300 млн. лева. Крайният срок за кандидатстване по втория етап на програмата е 16 януари 2024 г., но към момента няма подаден нито един проект.

📌 В панел 2 “Амбициозните цели за климата – заплаха или възможност за домакинствата?” се дискутира тази и други актуални теми за енергийното обновяване на жилищния фонд в България и как да се подпомагат енергийно бедните домакинства чрез конкретни мерки за намаляване на парниковите газове и декарбонизация на икономиката до 2050 г. Връзката между целите за климатична неутралност и актуализацията на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК) бе сред акцентите на срещата. Панелистите, които взеха участие са:
• Николай Налбантов, директор “Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие” в Министерството на енергетиката
• Апостол Дянков, ръководител на програма „Климат и енергия“, WWF България
• Марко Марков, експерт в областта на устойчивото финансиране, Еконолер България
Модератор: Ася Добруджалиева, мениджър проекти, Хабитат България

Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, посочи, че се работи по актуализация на ИНПЕК, като се разработва нова версия съвместно с всички заинтересовани страни. Първоначалният му вариант от 2020 г. беше приет и представен пред Европейската комисия преди сключването на Зелената сделка и приемането на свързания с нея законодателен пакет на ЕС.

📌 В панел 3 “Добрите примери за лошите примери на вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата” участваха
• Д-р Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията
• Д-р Никола Тулечки, експерт по данни в “Онтотекст“ и един от основателите на Сдружение „Данни за Добро“, консултант по работа с бази данни към Factcheck.bg
• Иван Радев, член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ)
Модератор: Полина Славчева, Координатор на проекти в областта на климата, журналистиката и правата на жените, БлуЛинк

Видеозапис от събитието може да гледате тук:

Пълната програма на събитието може да видите тук: Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата


Покана: Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата

Новини

Хабитат България работи за ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

За постигането на тази цел, организацията провежда събитие за медии и експерти “Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата”, на което ще предостави обективна информация и знания за разпознаване на фалшивите новини и предотвратяване на дезинформацията в обществото по тези ключови теми.

Събитието ще се проведе на 7 декември 2023 г. от 12:00 ч. до 18:00 ч. в Launchee Space на бул. “Мария Луиза” N2, ЦУМ, с излъчване и на страницата на Хабитат България във Фейсбук ТУК.

Credit: Studio Punkt for ArtistsForClimate.org

Регистрация: https://forms.gle/wT3GwSsxkosGbKjP9

📌 ПАНЕЛ 1: Предизвикателства пред енергийното обновяване на жилищните сгради.
📌 ПАНЕЛ 2: Амбициозните цели за климата – заплаха или възможност за домакинствата?
📌 ПАНЕЛ 3: Добрите примери за лошите примери на вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата.

Пълната програма на събитието може да видите тук: Без вредни емисии в информацията за енергийната ефективност и климата


Как умните сгради помагат да подобрим енергийната ефективност и сметките ни за енергия?

Новини

Умните системи и уреди дават възможност за по-оптимално управление на разходите в дома и на работното място.

Статията представя умните сгради, технологиите свързани с тях, начина на използване и връзките им с климатичните промени, както и умните енергийни решения, свързани с домовете и дава яснота какво трябва да се направи, за да се постигне енергийно ефективен дом и как може да се постигне намаляване на разходите на гражданите. В допълнение се фокусира върху темата как и защо умните сгради помагат за подобряване на енергийната ефективност в България, което е ключов фактор за смекчаването на климатичните промени, борбата със замърсяването, повишаването на температурите и влошаването на човешкото здраве.

Добре дошли в ерата на умните градове, транспорт и сгради. Ще ви въведем в света на умните сгради, като разгледаме тяхната еволюция, компоненти, технологии, ползи, предизвикателства и бъдещи тенденции. Докато България все още е на прага на внедряване на тези технологии, в много други държави по света, те вече са част от живота на хората и им помагат не само да улесняват ежедневните им дейности, но и да оптимизират разходите си и подобряват начина им на живот.

Какво представляват умните сгради? 

Умните сгради използват иновативни технологии с цел ефективно и икономично използване на ресурсите, като същевременно създават безопасна и комфортна среда за обитателите. Умните сгради могат да използват широка гама от съществуващи технологии и са проектирани или преоборудвани по начин, който позволява интегрирането на бъдещи технологични разработки. Сензори за интернет на нещата (Internet of things – IoT), системи за управление на сгради, изкуствен интелект (AI) и добавена реалност (Augmented reality – AR) са сред някои от механизмите, които могат да се използват в умната сграда за контрол и оптимизиране на нейната ефективност.

Фигура 1. Умни сгради. Източник: boldbusiness.com
 

Какви са умните енергийни решения в домовете? 

Умните домове са част от умните сгради и градове и са цялостно решение, което свързва дейностите в дома ни и технологията IoT, за да създаде цялостна, безопасна, удобна, комфортна и енергоспестяваща система за интелигентен дом. В днешно време системите и устройствата за умен дом са удобни за ползване и наблягат на цялостното взаимодействие с потребителите. IoT се използват за свързване на различни устройства, включително системи за осветление, регулиране на температурата, контрол на завесите, система за наблюдение и сигурност, аудио- и видеооборудване, компютърно и комуникационно оборудване, кухненски уреди, будилник, почистване и т.н. Потребителите могат да управляват тези устройства от разстояние чрез мобилни телефони, таблети и панели със сензорен екран, което е удобно за управление между ежедневните задължения, домакинските уреди и други устройства за интелигентен дом. Освен това умните устройства са високоефективни, тъй като могат автоматично да се адаптират към променящите се енергийни нужди. Това от своя страна допринася за смекчаване на климатичните промени, и най-вече спомага за решаване на проблемите, свързани с повишаването на температурите в градска среда и начина на живот.

Фигура 2. Умни енергийни решения в домовете. Адаптирана от visioforce.com

Примери за технологии използвани в умния дом. 

Устройствата на умния дом са свързани помежду си и могат да бъдат достъпни чрез използването на смартфон, таблет, лаптоп и др. По-долу са изброени примери на най-често използваните технологии свързани с умния дом.

    1. Умни телевизори – свързват се с интернет, за да имат достъп до съдържание чрез приложения, като например видео и музика по заявка. Някои интелигентни телевизори включват и разпознаване на глас или жестове.
    2. Умни системи за осветление – освен че могат да се управляват дистанционно и да се персонализират, могат да откриват и кога обитателите са в стаята и да регулират осветлението според нуждите. Умното осветление може също така да се саморегулира спрямо наличието на дневна светлина.
    3. Умни термостати – като например Google Nest, са снабдени с интегриран Wi-Fi, който позволява на потребителите да планират, наблюдават и контролират дистанционно температурата в дома.
    4. Умни ключалки – собствениците на жилища могат да използват умните ключалки и устройства за отваряне на гаражни врати, за да разрешават или забраняват достъпа на посетители. Могат също да разпознават кога обитателите са наблизо и да отключват вратите за тях.
    5. Умни камери и системи за сигурност – с помощта на интелигентни охранителни камери и звънци за врата, като например Ring, обитателите могат да наблюдават домовете си, докато са навън. Интелигентните сензори за движение могат да идентифицират разликата между обитатели, посетители, домашни любимци и крадци и могат да изпращат известия до властите, ако бъде засечено подозрително поведение.
    6. Интелигентна грижа за домашни любимци и тревни площи. Грижата за домашните любимци може да бъде автоматизирана със свързани хранилки, а домашните растения и тревните площи могат да се поливат с помощта на свързани таймери.
    7. Интелигентни кухненски уреди – включват интелигентни кафемашини, които могат автоматично да приготвят кафе в програмирано време; интелигентни хладилници, които следят сроковете на годност, правят списъци за пазаруване или дори създават рецепти въз основа на съставките, които са в наличност; бавно готвещи печки и тостери; както и перални и сушилни машини.
    8. Интелигентни домакински монитори – могат например да усетят пренапрежение в електрозахранването и да изключат уредите, да усетят аварии с водата или замръзване на тръбите и да спрат водата, за да не се наводни домът.
    9. Интелигентни щепсели се свързват към стенните контакти, за да трансформират обикновени домашни устройства, като лампи и вентилатори за таван, така че да могат да се управляват дистанционно чрез мобилни приложения и гласови асистенти.

Какви са ползите от умните сгради?  

Въпреки че има определени предизвикателства, свързани с умните сгради, например първоначална инвестиция, сигурност на данните, проблеми със съвместимостта и сложността за употреба, те предлагат множество предимства, включително енергийна ефективност, подобрен комфорт и удобство, повишена безопасност и сигурност, повишена устойчивост и подобрена производителност. По-долу са разгледани най-основните предимства:

  1. Намаляване на потреблението на енергия е едно от най-големите предимства на умната сграда не само по отношение на намалените разходи и въглероден отпечатък, но също така и за смекчаване на последствията от климатичните промени. С подобна сграда използването на енергия може да се контролира и автоматизира за всяка зона, което означава, че нито една част от сградата не се отоплява, охлажда или осветява, когато не се използва и по този начин се решава проблемът с неефективното използване на енергия и неустойчивите практики в стандартните сгради.
  2. Прогнозната поддръжка е от съществено значение за всяко оборудване или система, за да се гарантира, че работи по най-добрия начин и продължава да бъде ефективна, като по този начин се ограничава необходимостта от скъпи подмени. Умните сгради могат да използват данните, събрани от всяка свързана система и нейните сензори, за да предвидят кога всяка част от оборудването се нуждае от проверка и поддръжка.
  3. Автоматизацията е друго основно предимство на умната сграда, както и възможността за въвеждане на персонализирана автоматизация, което помага и да се подобри безопасността на обитателите в случай на авария.
  4. Осигуряване на ценна информация за сградите – умната сграда непрекъснато събира данни от вътрешните системи, от потреблението на енергия до броя на обитателите и др. Следователно тя може да предоставя ключови модели и тенденции в поведението на работното място, ресурсите и използването на сградата, които след това могат да бъдат използвани за вземане на по-ефективни решения за подобряване на използването на сградата.
  5. Данни в реално време – възможността за получаване на данни в реално време, може да повлияе на извършването на незабавни и ефективни действия. Това води до сграда, която е реактивна и гъвкава към текущото си използване и следователно може да бъде максимално ефективна.
  6. Намаляване на общите разходи – по-ефективната сграда води до намалени разходи, поради по-добро и по-информирано и често автоматизирано вземане на решения.
  7. Подобряване комфорта и благосъстоянието на обитателите – умната сграда дава усъвършенствана способност за управление на ключови фактори на околната среда, като стайна температура и осветление, които могат да подобрят качеството на въздуха в помещенията и нивата на осветление. Освен това могат да бъдат измервани различни показатели като нива на въглероден диоксид и вентилационен поток, за да могат да се постигнат възможно най-добрите условия в дома.
  8. Подобряване ефективността на работата – умната сграда е проектирана да подобри комфорта на обитателите, съответно това може да допринесе за подобряване на работната продуктивност.
  9. Подобрена сигурност – умната сграда може да увеличи максимално ефективността на системата за сигурност и позволява използването на различни интелигентни функции за сигурност и оборудване за наблюдение, управление и защита на сградата, като интелигентни ключалки на вратите, аларми, камери и др.

Какво е къща с нулева консумация на енергия и обществена сграда с нулево потребление на енергия? 

В последните години проблемите свързани с климатичните промени и глобалното затопляне нарастват все повече, което налага подходи и методи свързани с нулева енергия и декарбонизация. Когато говорим за възобновяема енергия, включително производство на слънчева енергия, следва да разгледаме две ключови концепции – къща с нулева консумация на енергия и сграда с нулево потребление на енергия. Те се отнасят до енергоспестяващ дизайн и структура на сгради и е доказано, че могат да намалят годишното потребление на енергия практически до нула.

Къща с нулево потребление на енергия (Zero Energy House – ZEH) 

Това е къща, която постига значителни икономии на енергия, като същевременно запазва качеството на вътрешната среда чрез значително подобряване на изолационните характеристики на фасадата и въвеждане на високоефективни системи за оборудване, както и чрез въвеждане на ВЕИ, като например фотоволтаично производство на енергия. Целта на къщата с нулево потребление на енергия е да се постигне нулев годишен баланс на потреблението на първична енергия.


Фигура 3. Къща с нулево потребление на енергия (ZEH). Адаптирана от Yamato Juken

Сграда с нулево потребление на енергия (Zero-energy building – ZEB) 

Сградата с нулево потребление на енергия има за цел да постигне нулев енергиен баланс. Тъй като не е възможно да се прекрати работата на осветлението, климатизацията, офис оборудването и производствените съоръжения, количеството консумирана енергия се намалява чрез пестене на енергия. Потреблението на енергия, което не може да бъде напълно намалено, може да бъде покрито от възобновяема енергия.

Основното предимство на сградата с нулево потребление на енергия е, че може да увеличи ефекта от намаляването на разходите за комунални услуги. Ако се постигне висока степен на изолация и херметичност чрез обновяване на сградата, лесно може да се намали времето, през което се използва климатичната инсталация. Освен това, ако има създадена структура, която позволява лесното навлизане на слънчева светлина, е възможно да се намали честотата на използване на осветителни уреди. Сградата с нулево потребление на енергия не само пести енергия, но и води до балансирано управление на околната среда чрез намаляване на парниковите газове. Подобно управление и дейности могат да подобрят стойността на сградите.


Фигура 4. Характеристики на сграда с нулево потребление на енергия (ZEB). Адаптирана от meadhunt.com

Примери за умни сгради от света 

Интелигентните сгради символизират напредъка на съвременната инфраструктура и нейното взаимодействие с автоматизираните системи за управление, обработката на данни и изкуствения интелект. Умните сгради стават все по-разпространени, тъй като предоставят разнообразни полезни услуги. По-долу са посочени няколко примера за умни сгради от Европа, Азия и Америка.

Edge, Амстердам, Холандия, тип офис. Edge е сграда с „нулево нетно съдържание“, което означава, че 100% от енергията ѝ идва от възобновяеми източници. Нейните 4200 квадратни метра слънчеви панели, повечето от които са разположени на покривите на близките сгради, осигуряват цялата енергия на сградата. Сутеренът е оборудван със зарядни станции за електрически автомобили и има 500 паркоместа за велосипеди.

Снимка 2. Edge, Амстердам, Холандия. Източник: neuroject.com

800 FULTON MARKET, Чикаго, Илинойс, тип смесено предназначение. Това е една от най-умните сгради в Чикаго. Дизайнът ѝ е спечелил LEED Platinum, WELL Gold и платинени сертификати от двата стандарта за интелигентни сгради: SmartScore и WiredScore. Притежава повече от 8000 IoT сензора за записване на данни за заетостта и платформа за управление, която е базирана на облак и свързва 12 отделни сградни системи и това са само няколко от интелигентните функции, които сградата може да предложи.


Снимка 3. 800 FULTON MARKET, Чикаго, Илинойс. Източник: neuroject.com

Algenhaus, Хамбург, Германия, тип жилищна сграда. Хамбург е домът на първата сграда в света, която е оборудвана с фасада от биореактори. Сградата разполага с фасада, която едновременно изолира и произвежда енергия. В сградата се отглеждат водорасли, които произвеждат биогаз, който може да се използва като гориво или за отопление.


Снимка 4. Algenhaus, Хамбург, Германия. Източник: structurae.net

Умни къщи във Фуджисава, Япония. Инфраструктурата на град Фуджисава представлява умна мрежа, която свързва всяка сграда с централна енергийна мрежа в реално време. Всяка къща е оборудвана със слънчеви панели за генериране на електричество, система за топла вода, задвижвана от термопомпа “ECO-CUTE”, и първия в света домашен генератор “ENE-FARM” с горивни клетки. След това те се подават към саморазпределящата се система за управление на домашната енергия (“SMARTHEMS”), която преразпределя енергията около къщата.


Снимка 5. Умни къщи във Фуджисава, Япония. Източник: wired

Какво се случва в България и има ли умни сгради у нас? 

Примерите за умни сгради в България, за съжаление, не са често срещано явление, тъй като застрояването и закупуването на подобен имот изисква първоначално по-големи инвестиции, но за сметка на това на по-късен етап умните сгради позволяват висока възвращаемост, свързана с енергийна ефективност и оптимизацията на потреблението на енергия. Предполага се, че с въвеждането на новите регламенти на ЕС от 2030 г., всички нови сгради ще трябва да бъдат нетно нулево въглеродни (сгради с нулево потребление на енергия, които произвеждат достатъчно възобновяема енергия, за да отговорят на собствените им изисквания за годишно потребление на енергия.), а от 2050 г. всички съществуващи сгради ще трябва да бъдат такива.

По-долу са представени добри примери от пионерни умни жилищни, офисни и общински сгради в България.

  • Smart tower в София е съвременен жилищен комплекс с визия за промяна в усещането за живот в града, който предлага удобства от типа “Home Without Borders”. Сградата използва концепция за умно зелено и устойчиво строителство, решения за ефективно използване на водата и електроенергията, както и решения за намаляване на въглеродните емисии. Smart tower планира предоставянето на персонално приложение на всички живущи и работещи в сградата, което включва услуги, които да бъдат управлявани лесно и достъпно посредством мобилно устройство, позволяващо контрол на умния дом, достъп до видеонаблюдение и услугите в сградата, както и персонифицирана информация свързана с битовите сметки и плащания.
  • NV Residence e офисно-жилищен проект в София, който следва най-актуалните градоустройствени и архитектурни тенденции: многофункционалност, обширни споделени пространства в различни зони на сградата, богато озеленени покриви и фасади, архитектурен силует, съобразен с контекста на средата, в която е ситуиран. Сградата e с троен стъклопакет, тритръбна отоплителна и вентилационна система и система за управление и мониторинг на процесите в сградата. Сградата ще бъде сертифицирана със сертификат LEED Gold, глобално признат символ за постигнати стандарти в зелени и устойчиви сгради.
  • В София е внедрена първата умна детска градина и система за производство на зелена енергия и умни комунални услуги. Това в най-голямата детска градина в София и България – 76 ДГ „Сърничка“, в кв. Младост. Проектите са пилотни и са част от Програмата „Пясъчник за иновации“ на Столичната община и звеното за дигитализация, иновации и икономическо развитие “Иновативна София”.
  • Жилищен проект в кв. Витоша София е първата жилищна сграда в България сертифицирана по стандарта за устойчиво строителство „EDGE“. За изграждането на сградата се споменава използването на архитектурна комбинация от висок клас минерална мазилка, в комбинация с вентилируема фасада от HPL плоскости, PVC дограма Schüco и стъклопакет с най-високи енергийно-ефективни характеристики. Отоплението и охлаждането е предвидено чрез геотермална инверторна термопомпа с вградени циркулационни помпи, външен модул за активиране на охлаждане, управление на системата и др. Изборът на дизайн, направен за този проект, предвижда спестяване на енергия в диапазона от 43% до 50%, спестяване на вода в диапазона от 34% до 37% и спестяване на въплътена енергия в диапазона от 23% до 30%.

Какво трябва да направим, за да имаме енергийно ефективен дом и да намалим разходите си?

1. Да изолираме домовете си – това е особено важен въпрос за по-старите къщи, които са с лоша изолация. Колкото по-слабо изолиран е домът ни, толкова повече възможности има за изтичане на енергия. С подходяща изолация домът може да бъде защитен и да се намали потреблението на енергия.

2. Да си набавим умен измервателен уред – това е устройство, с което може да се следи потреблението на енергия в дома. За разлика от традиционните измервателни уреди, интелигентните измервателни уреди предоставят много по-подробни резултати за използването на енергия в дома. Най-вече те предоставят показания за енергията по много по-бърз и по-точен начин. С почасовите отчети за потреблението на енергия в дома, интелигентните измервателни уреди дават подробна представа за това колко енергия е използвана и могат да ни помогнат да оптимизираме потреблението и съответно разходите си.

3. Да използваме модернизирани соларни системи – въпреки че все още не са толкова финансово достъпни, цената им намалява с напредъка в разработването им и с увеличаването на потребителското търсене. С течение на времето подобренията, свързани с ВЕИ, могат да намалят сметките на потребителя на енергия и в зависимост от това къде е локацията на жилището ни, може да се окаже, че сметките за енергия са значително по-ниски. Избирането на соларни панели може да бъде сложен процес, затова консултация със специалисти как да се оптимизира използването на енергия с помощта на възобновяеми източници е важна.

4. Да подобрим прозорците си – прозорците могат да окажат влияние върху количеството енергия, което се използва. Ако прозорците са стари или изолацията им не е добра, има вероятност от пропускане на топлината, което води до намаляване ефективността на енергия. Според експерти, модернизирането на прозорците, като например поправяне на проблемните места, се оказва по-рентабилно понякога от това да подменим изцяло прозорците. При планирана смяна на прозорците си, е хубаво да се фокусира върху енергийно ефективна марка.

5. Да изключим неизползваните уреди от контакта – уреди, които не се използват, могат да бъдат изключени от електрическата мрежа и по този начин да се намали потреблението на енергия в дома и да се запази енергийната ефективност.

6. Да заменим остарелите уреди – много от старите уреди не отговарят на настоящите енергийни стандарти и изискват повече средства заради повишената консумация на енергия. Поради тази причина подмяната на уредите гарантира намалено използване на енергия, оптимизиране на сметките и по-ефективно използване на енергия.

7. Да помислим как да модернизираме осветлението си – по-новите и енергийно ефективни осветителни уреди могат да намалят потреблението на енергия, като същевременно осигуряват още по-ярко и мощно осветление. В съчетание с другите по-горни препоръки, модернизирането на осветлението може да осигури възможност за ефективно пестене на енергия.

8. Да вземем енергиен сертификат на сграда нисертификатът за енергийните характеристики на сградите дава най-точна информация за енергийното състояние на съществуващите сградите и бъдещото състояние на тези, които са в процес на проектиране. Целта е да се определят конкретните приложими възможности за намаляването на потребената енергия и да се препоръчат мерки за повишаване на енергийната ефективност.

Има ли необходимост от въвеждането на допълнителни политики и мерки относно умните сгради в България?

Както беше споменато, според новите регламенти на ЕС от 2030 г., всички нови сгради трябва да бъдат въглеродно неутрални, а от 2050 г. всички съществуващи сгради трябва да бъдат вече въглеродно неутрални. Това поставя въпроса дали България е готова за прехода към неутралност и за разглеждането на допълнителни мерки и политики с цел ускоряване и насърчаване към енергийна ефективност и активното включване на местните власти.

За тази цел е препоръчително прилагането на следните мерки:

  • Насърчаване на развитието на иновациите и новите технологии
  • Насърчаване на цифровизацията и отворените данни относно информацията за емисиите на парникови газове за насърчаване на декарбонизацията на корпоративното управление
  • Създаване на план/система за акредитация за насърчаване на бизнеси, които допринасят за декарбонизацията, използвайки регионални възобновяеми ресурси
  • Засилването на опитите за намаляване на цялостната зависимост от изкопаемите горива чрез ускоряване на развитието и приложението на възобновяеми енергийни източници
  • Намаляване на търсенето на енергия чрез подобряването на енергийната ефективност в индустрията, както и в частния и обществения сграден фонд
  • Увеличаване ролята на общините с цел те да осигурят засилване на политиките в сферата на енергетиката, ВЕИ и климата на местно равнище, както и да подсигурят по-засилена координация помежду си.

С усъвършенстването на умните сгради и технологии, ние не само приемаме иновациите и удобството, но и предприемаме проактивна стъпка към опазване на околната среда. Тези умни решения са в съответствие с целите за устойчивост, като допринасят за намаляване на въглеродните емисии и за един по-екологичен и добре балансиран климатичен свят.


Автор: Д-р инж. Лидия Витанова е част от авторския екип на Климатека. Тя е доктор по климатология и инженер-еколог, активно занимаваща се в сферите на градския климат и топлинните острови, с екология и опазване на околната среда, възобновяема енергия и интелигентни технологии. Завършила е магистратура в МГУ Св. Иван Рилски, София, специалност “Екология и опазване на околната среда”. Защитила е докторантура в Цукубски Университет в Япония, специалност “Климатология”. Автор е на многобройни международни научни публикации, свързани с градски климат, моделиране и градско планиране. Участвала е като лектор в различни конференции в Европа, Азия и Америка.


В статията са използвани материали от:

  1. Дефинирането на целите за енергия и климат до 2030 г.: да включим активно и местните власти, Climateka, 2023.
  2. Какво е умен град и има ли приложение в България? Climateka, 2023
  3. Какво е значението на енергийните сертификати за потреблението на енергия в домовете? Climateka, 2022
  4. Първата умна детска градина в България. Енефект, 2021.
  5. Първата жилищна сграда в България сертифицирана по стандарта за устойчиво строителство EDGE, 2023
  6. NV Residence, 2023
  7. Smart tower, 2023
  8. Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.