Категория: Новини

31.08.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: 21 организации с обща позиция за бъдещето на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР)

Общо 21 професионални, браншови и неправителствени организации, сред които и Хабитат България, обединиха усилия в обща позиция за бъдещето на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Инициативата е провокирана от неофициална информация за възможно закриване на АУЕР като самостоятелен държавен орган и поставя въпроса за необходимостта от запазване и укрепване на институционалния капацитет за провеждане, координация и контрол на политиките за устойчива енергия.

Организациите настояват да бъде предоставена официална информация за евентуално преструктуриране на Агенцията и мотивите за него, както и да не се предприемат промени без самостоятелна оценка на въздействието и широко обществено обсъждане. Те подчертават необходимостта от съхраняване на натрупаната експертиза и осигуряване на достатъчно човешки, технически и финансови ресурси за изпълнение на нарастващите национални и европейски ангажименти в областта на енергийната ефективност и декарбонизацията.

Сред конкретните предложения е АУЕР да бъде преобразувана в Държавна агенция за устойчиво енергийно развитие към Министерския съвет с разширен мандат и подходящ ресурс за координация, мониторинг и контрол.

Общата позиция подчертава, че бъдещето на АУЕР не е просто въпрос на административна реформа, а е свързано със способността на България да проследява и доказва резултатите от значителните публични и европейски инвестиции в енергийна ефективност, сградно обновяване и декарбонизация.

Общата ни позиция, както и имената на подкрепящите институции са достъпни тук. 

Източник и начална снимка Център за енергийна ефективност ЕнЕфект:
21 организации с обща позиция за бъдещето на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР)

---

30.08.202630.08.2026 Новини

Представи си дом, който още не съществува.

Представи си, че си на 17. Живееш в Благоевград или в Гоце Делчев. Мечтаеш за собствено пространство – не защото искаш да избягаш от нещо, а защото искаш да построиш нещо свое. И тогава удряш в стена. Не метафорична. Реална и родна.

Защото над половината млади българи живеят в пренаселени жилища. Защото 82% от мъжете и 63% от жените между 15 и 29 години все още живеят с родителите си – не само по избор, а и поради липса на друг вариант. Защото цените на жилищата у нас растат с 138% за последните 10 години, а доходите, особено извън големите градове, просто не стигат.

В Благоевградска област средната заплата е най-ниската в страната.

Това не са абстрактни цифри от доклад, който никой няма да прочете. Това е снимка на едно поколение, което расте с усещането, че темата за достоен дом му не му предстои и никой я обсъжда.

Точно тук започва АлфаДом.

Проектът, който обръща микрофона към младото поколение.

„АлфаДом – младите предлагат жилищни решения“ е инициатива на Хабитат България, реализирана в партньорство с Югозападния обществено-информационен център в Благоевград, с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Но зад официалното изречение стои една много по-проста идея:

Вместо институциите да решават от името на младите хора – нека ги попитат.

Проектът работи с ученици, студенти и млади семейства от Благоевград, Гоце Делчев и региона, за да ги включи в създаването на конкретни, реалистични предложения, представени пред местната власт, чути на публични събития, включени в разговора за бъдещето на техните градове.

Той включва анкети и фокус групи, дигитални лаборатории с урбанисти, архитекти и финансисти, Home Hack хакатон, в който млади екипи ще „хакват“ жилищните проблеми на своя град с креативни решения. А на Дните на младежките жилищни решения – две финални публични събития в Благоевград и Гоце Делчев, идеите на младите ще застанат лице в лице с институциите.

Звучи сериозно. Защото темата е сериозна. Но точно тук идва въпросът, който си зададохме в самото начало на проекта: как разказваш нещо сериозно на език, който младите наистина слушат?

Защо избрахме стена, а не презентация

Отговорът, до който стигнахме, е графити.

Не защото е „модерно“ или защото изглежда добре в социалните мрежи (макар че изглежда). А защото графитът е следа, която остава. Днес го рисуваш. Утре минаваш покрай него. След месец още е там. На същата стена, в същия квартал — по пътя за училище, за работа или просто навън с приятели.

И точно това стои зад идеята на АлфаДом. Младите хора не трябва да чакат някой друг да решава как трябва да изглежда мястото, в което живеят. Те имат идеи и енергия, с които могат да променят средата около себе си. Графитът не е просто рисунка на стена. Той е начин да заявиш “Това е и моето място.”

Защото когато имаш място в промяната, можеш да я направиш видима.

Затова визуалният език на проекта е изграден около графити изкуство, създадено от професионален артист. И изборът кой ще бъде този артист не беше случаен. След поредица от срещи Хабитат България покани Константин Кръстев – Костура, свързан с 0511, утвърдена платформа за графити и стрийт арт в България.

Костура не е просто дизайнер, на когото възлагаш брийф. Той е артист, който вече знае как да превръща сложни обществени теми – енергийна бедност, градска идентичност, достъп до чисти пространства – в послания, които младите хора спират да погледнат втори път. Работил е с деца в кв. „Факултета“ по теми за енергийната бедност, участвал е в мащабни градски арт проекти, които превръщат публичното пространство в място за диалог.

Какво стои зад визиите  →

Първите визуализации, които вече създадохме заедно с Костура, разказват точно тази история – за връзката между два града, едно поколение и едно бъдеще, което все още се пише.

В едната визия се срещат фонтанът на Благоевград и ротондата в парка на Гоце Делчев, две емблематични места, носители на местна памет и идентичност за хората, които живеят там. Те не са поставени едно до друго случайно. Идеята не е сложна, а силна: два града обединени в обща кауза – ключ, дом, квартал, общност. Символите в тях са визуалният речник на самия проект: дом не означава само покрив, а принадлежност.

Другата визия отива крачка напред – буквално в бъдещето. Графити естетика в неонови цветове, дом, обвит в светлина, с надписи като CO2 FREE, ECO HOME, SMART HOUSE. Защото домът, за който говорим, не е този от миналото – той е този, който тепърва ще бъде построен от поколението, чийто глас още не е чут достатъчно високо. Естетиката съзнателно смесва улична култура с визия за технологично и климатично отговорно бъдеще – точно както искаме младите хора да свържат двете: своите корени в града, в който живеят, и амбицията да го направят по-добро място.

Тези визии не остават само на екран. Те ще се превърнат в лимитирана серия тениски, значки и стикери – послания, които стават реални. Финалната фаза на колаборацията с Костура ще пренесе тази история директно върху графит, изрисуван на емблематично място във всеки един от двата града. Траен, публичен отпечатък от целия процес, създаден съвместно с местните младежи.

Какво вече ни казаха младите

Първите фокус групи и анкети с ученици и студенти в Благоевград, Банско, Гоце Делчев и Разлог преминаха. И още на този ранен етап се очерта нещо любопитно.

На въпроса Как си представят своя бъдещ дом?, отговорът рядко е изненадващ на пръв поглед – повечето млади хора мечтаят за къща. Собственото лично пространство не е лукс в разказите на момичета, а условие, без което трудно си представят усещането за дом.

Това, което наистина ни изненада е друго: идеята за споделено жилище – модел, който е добре познат в западните страни, обсъждан и все по-разпространен сред младите хора – тук тази идея все още звучи чуждо. Не защото е отхвърлена съзнателно, а защото все още не е позната или показана като реална и привлекателна алтернатива. Тепърва предстои да разберем защо – липсата на пример пред очите им, различни очаквания за независимост, а може би просто отсъствието на разговор по темата до момента.

Точно затова проектът не спира дотук. Разговорите продължават през следващата учебна година, а зад кулисите вече се подготвят обучителните лаборатории, Home Hack и публичните Дни на младежките жилищни решения,.

Това е само началото на историята. Има още много да разкажем – за конкретните идеи, които младите вече споделят, за стената, която тепърва ще бъде изрисувана, за деня, в който предложенията им ще стигнат до институциите.

Stay tuned. АлфаДом тепърва се рисува. А този път младите държат спрея.

Прочетете повече за проекта тук:
АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения
Проучване за жилищните нужди на младите хора в област Благоевград

Материалът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Хабитат България и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България. www.swisscetf.bg

---

     

---

05.08.202612.08.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: Балконските фотоволтаици отварят вратата към енергийния преход за домакинствата на многофамилните жилищни сгради

По време на конференцията Plug-In Solar Conference 2026, проведена на 24 юни 2026 г. в рамките на изложението Intersolar Europe в Мюнхен, едно послание се открои ясно: следващият етап от развитието на слънчевата енергия в Европа не може да бъде проектиран единствено за покриви, собственици на жилища и еднофамилни къщи. Той трябва да бъде приложим и за балкони, наематели и жители на многофамилни жилищни сгради.

Именно това предизвикателство е в основата на проекта SUN BOX, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI). Проектът се фокусира върху балконски фотоволтаични системи (plug-in solar systems) и решения за съхранение на енергия (батерии) в многофамилните жилищни сгради, като дейностите се реализират в държави от Източна Европа, включително България, Северна Македония и Литва.

Основният въпрос, който проектът разглежда, е едновременно практичен и социално значим: как домакинствата, които не притежават покрив, могат да се превърнат в активни участници в прехода към възобновяема енергия?

Мащабът на този въпрос е огромен. В Европа десетки милиони хора живеят в многофамилни жилищни сгради. Много от тези сгради се нуждаят от обновяване, а в редица случаи цялостното енергийно обновяване може да се реализира едва след години.

Защо балконски фотоволтаици?

Покривните фотоволтаични системи могат да бъдат важно решение, но тяхното реализиране невинаги е лесно. Необходимо е съгласие между собствениците в етажната собственост. Покривната площ може да бъде ограничена. Административните процедури често са бавни и сложни. В една типична многофамилна жилищна сграда дори покривна фотоволтаична система с мощност 25 kW може да осигури средно само около 300–400 W на апартамент. За сравнение, една самостоятелна балконска фотоволтаична система може да осигури около 800 W или повече, а сграда с достатъчно подходящи балкони може да достигне значителен децентрализиран соларен капацитет. Нашите изчисления показват, че инсталирана соларна мощност от 25–30 kW на многофамилна жилищна сграда е напълно постижима.

Това не означава, че балконските фотоволтаици трябва да заменят покривните фотоволтаични системи, цялостното енергийно обновяване или енергийните общности. Те представляват допълваща възможност – по-бърз и по-достъпен начин хората да се включат в енергийния преход. За жителите, които не могат да чакат десет години за мащабно обновяване на своята сграда, които все още нямат достъп до работеща местна енергийна общност или които иначе остават пасивни потребители на зелена електроенергия, балконските фотоволтаици предоставят по-пряк начин да произвеждат част от необходимата им електроенергия. От нишова технология към европейски приоритет:

Дебатът по темата не е нов. Конференцията Plug-In Solar Conference 2025, първата по рода си, превърна балконските фотоволтаици от нишова тема в значим елемент от европейския дневен ред.

В Германия адаптираната нормативна рамка и стандартизацията помогнаха за създаването на динамичен пазар с милиони продадени и инсталирани устройства. Нарастващ интерес се наблюдава и в други държави, сред които Австрия, Литва, Белгия, Франция и някои части на Съединените щати. За първи път балконските фотоволтаици създават възможност почти всяко домакинство да произвежда устойчива електроенергия, да намалява разходите си за енергия и да допринася активно за енергийния преход.

Дискусиите през 2026 г., които събраха привърженици на балконските фотоволтаици по време на изложението Intersolar Europe в Мюнхен, показаха ясно, че технологията вече не е основната пречка. На тазгодишното изложение производителите представиха широка гама от развити и готови за мащабно внедряване решения за балконски фотоволтаици и съхранение на енергия. В много случаи тези решения вече не се предлагат като отделни компоненти, а като интегрирани системи, които комбинират балконската фотоволтаична инсталация и батерията за съхранение в едно цялостно решение.

Технологията най-накрая е готова. По-сложният въпрос е дали нормативната рамка, практиките за управление на сградите и процедурите за потребителите са готови за нейното широко прилагане.

Предизвикателствата остават

Именно тук реалностите на многофамилните жилищни сгради се оказват решаващи. Една балконска фотоволтаична система, със или без система за съхранение на енергия, е технически сравнително лесна за инсталиране, но нейното поставяне се случва в сложна социална, административна и правна среда.

Измервателната инфраструктура може да се намира извън апартамента. Не винаги може да се разчита на надеждна Wi-Fi или Bluetooth свързаност. Може да се наложи участие на наемодатели, етажна собственост или администратори на сградата. В някои държави регулаторната несигурност все още възпира жителите да инсталират дори напълно безопасни и обратими балконски системи – тоест такива, които могат да бъдат изцяло премахнати от балкона без да оставят следи, ако това се наложи.

По време на конференцията беше представен реален пример, който ясно показва предизвикателството. Балконска фотоволтаична система е била премахната, след като съсед подал сигнал до администратора на сградата за „подозрителен неидентифициран обект“, прикрепен към балкона. Администраторът реагирал с официално писмо, заплашващо със съдебни действия и изискващо премахването му. Впоследствие се оказало, че „неидентифицираният обект“ всъщност е бил соларен панел. За да избегне конфликт, жителят премахнал системата.

Изводът е ясен. Пречката не е в техническата възможност за използване на технологията. Проблемът е свързан с липсата на яснота, информираност и установени процедури. Именно тук започва работата на SUN BOX – да преодолее разликата между технологичните иновации и реалностите на ежедневното жилищно управление, като разработва практични, мащабируеми и ориентирани към потребителите решения.

Инструмент за социално включване

За Източна Европа темата е особено важна. Многофамилните жилищни сгради представляват значителна част от жилищния фонд, а много жители се сблъскват с високи разходи за енергия, ограничено влияние върху решенията за обновяване на сградите и бавен достъп до децентрализирани решения за възобновяема енергия.

Балконските фотоволтаици в комбинация със системи за съхранение на енергия не са универсално решение, но могат да се превърнат в практична първа стъпка към енергийна демокрация – решение, което е видимо, разбираемо и близо до домакинството. Именно затова те следва да бъдат разглеждани не само като технологично решение, но и като въпрос на защита на потребителите и социално включване.

„Ако Европа иска демократичен соларен преход, тя се нуждае от решения, които работят за наематели, собственици на апартаменти и домакинства, засегнати от енергийна бедност, а не само за хората, които вече притежават еднофамилна къща и подходящ покрив“, заяви Кестутис Купшис, заместник-председател на Алианса на потребителите в Литва и един от партньорите в консорциума на проекта SUN BOX.

Автор: Кестутис Купшис, заместник-председател на Алианса на потребителите в Литва и заместник-член на Европейския икономически и социален комитет.
Цялата новина може да прочетете тук: Балконските фотоволтаици отварят вратата към енергийния преход за домакинствата на многофамилните жилищни сгради

Проект  SUN  BOX  продължава усилията на Хабитат България от SUNRISE – Prosumer Solar Energy, който демонстрира как могат да се инсталират PV plug‑in системи в многофамилни жилищни сгради и очерта различните законови, финансови и технически предизвикателства пред собствениците и наемателите. SUN  BOX надгражда постигнатото, като предоставя възможност за по-ефективно използване на произведената енергия и разширява прилагането на устойчиви енергийни решения в жилищния сектор. https://sunboxproject.hfh.bg/

---

БАЛКОНСКИ ФОТОВОЛТАИЧНИ СИСТЕМИ И БАТЕРИИ

Малките соларни системи могат да генерират електричество, което да захранва постоянно включени уреди като хладилници, Wi-Fi рутери и други устройства в режим на готовност.

Скорошен анализ на SolarPower Europe установи, че използването на слънчева светлина за енергия е спестило на континента над 100 милиона евро на ден през март, като е намалило търсенето на вносен газ. Ако цените на газа останат високи поради геополитическото напрежение, свързано с войната срещу Иран, слънчевите мощности биха могли да спестят на Европа над 67 милиарда евро само през 2026 г. Докато традиционните покривни панели и големите ферми съставляват по-голямата част от производството на слънчева енергия, алтернативните уреди, които се включват в електрическата мрежа, напоследък получават все повече внимание.

Какво представляват слънчевите уреди? Популярни в Германия, домашните слънчеви уреди, които се включват в електрическата мрежа, са малки устройства, които могат да се прикрепят към външни повърхности като балкони, тераси и покриви на навеси. Енергията, генерирана от слънчеви панели, които не е необходимо да бъдат професионално инсталирани в някои европейски страни, може да се използва директно през контакта на електрическата мрежа, както всяко друго устройство.

Основното предимство на слънчевите уреди, които се включват в контакт, е, че те избягват големите първоначални разходи, свързани с традиционните покривни соларни панели, и са подходящи за тези, които не притежават собствен дом или живеят в споделено жилище, където постоянните панели не са разрешени. Слънчевите уреди са значително по-евтини, струвайки едва 200 евро в Германия, но тяхната мощност е и значително по-малка от тази на покривните панели – което означава, че ще имат по-малко влияние върху сметките за енергия.

Прочетете повече тук: Могат ли слънчевите уреди действително да захранват домашната техника?

---

Във Великобритания правителството е възложило и са направили проучвания и тестване на Plug-in балконски фотоволтаици, без батерии.

Представителни фотоволтаични устройства с възможност за включване в контакт бяха тествани, за да се оцени безопасната им работа в домашни електрически инсталации в Обединеното кралство. Оценката комбинира анализ, базиран на стандарти, с лабораторни тестове и представителна симулация на домашни вериги в Обединеното кралство, като се разглеждат редица работни условия и сценарии за повреди при различни типове устройства.

Резултатите показват, че фотоволтаичните системи с възможност за включване в контакт могат да работят безопасно в рамките на тестваните условия, със стабилно поведение, ефективна работа на защитните устройства и без доказателства за продължително опасно захранване или неприемливи топлинни ефекти. Наблюдавани са известни вариации в производителността на продуктите, особено в области като поведение при ограничаване на износа и електромагнитна съвместимост, което показва, че качеството на продуктите не е еднакво на пазара и че би било от полза да се използва специфична за Обединеното кралство продуктова спецификация. Проучването също така определя набор от препоръки за внедряване, включително изисквания към продуктите, насоки за потребителите и опростен подход за регистрация в подкрепа на безопасното и пропорционално внедряване.

Това е направено във връзка с намерението на правителството те да станат масово достъпни и да се инсталират от самите домакинства. More families to benefit from lower bills through plug-in panels Домакинствата в цяла Великобритания вече използват слънчевата енергия в рекорден брой. През 2025 г. в Обединеното кралство бяха завършени рекордните 269 000 слънчеви инсталации – най-високият общ брой, регистриран някога за една календарна година, и с 37% повече от предходната година. Около 255 000 от тях са били соларни панели на покриви, което означава, че поне 95% от всички нови соларни панели са инсталирани на домове, фирми и други сгради. Това се равнява на нова инсталация на соларни панели на покриви на всеки две минути през 2025 г.

Предлагат промени в Наредбата за безопасност на щепселите, контактите и др. от 1994 г. (PSSR). Целта е да се позволи на потребителите да свързват слънчеви системи (без батерии) директно към стандартен контакт, при условие че продуктите отговарят на определените изисквания за безопасност. Това би представлявало нов, достъпен начин за домакинствата да генерират чиста електроенергия, спомагайки за намаляване на сметките за енергия и подкрепяйки по-широки цели за чиста енергия. Наред с регулаторните промени, DESNZ предлага и временна продуктова спецификация, за да гарантира, че на пазара в Обединеното кралство могат да бъдат пускани само безопасни и съответстващи на изискванията продукти по време на преходен период, докато се разработват трайни стандарти. До 30 юни 2026 г., документът  е за обществени консултации.

---

Слънчевата енергия изпревари въглищата, газа, ядрената енергия, вятъра и водноелектрическата енергия.

Слънчевата енергия генерира рекордните 52 TWh електроенергия в ЕС през юни 2026 г., което представлява 25% от месечното производство за блока. Това надмина предишния месечен максимум на слънчевата енергия от 47 TWh (23%) през май 2026 г. Слънчевата енергия беше най-големият единичен източник на енергия в ЕС за месеца, пред ядрената енергия (21%), газа (15%), вятъра (14%) и водната енергия (12%), като въглищата генерираха само 8%. Това е едва третият месец, в който слънчевата енергия е най-големият източник на енергия в ЕС, след юни 2025 г. и май 2026 г.

„Възходът на слънчевата енергия е наистина стратосферен, надминавайки прогноза след прогноза. Само за няколко години слънчевата енергия се превърна от малък играч в съществена част от европейската енергийна система, тъй като правителствата и гражданите търсят евтини и бързи за инсталиране битови източници на енергия.“, казва Крис Рослоу, старши анализатор в мозъчния тръст Ember, който е направил анализа.

Прочетете повече тук: Слънчевата енергия генерира рекордните 25% от енергията в ЕС през юни

---

Германските домакинства се предпазват от ценовия шок на изкопаемите горива, като комбинират слънчевата енергия със системи за съхранение на енергия в батерии.

Миналата година Германия генерира повече електроенергия от вятър и слънчева енергия, отколкото всеки друг член на ЕС. Наред със своите 182 офшорни вятърни проекта и най-големия действащ соларен парк в Европа – който разполага с повече от 500 хектара панели в бивша въглищна мина – страната е и световен лидер в слънчевите батерии, които се включват в електрическата мрежа. Повече от милион комплекта за включване в електрическата мрежа бяха инсталирани в Германия между 2022 и 2025 г. след правителствени стимули за осигуряване на домакинствата на преференциални тарифи. Това позволи на домакинствата да си осигурят фиксирана цена за всяка единица електроенергия, която продават на мрежата.

Премахването на ДДС също така понижи цената на щепселните панели, които вече могат да бъдат закупени за едва 200 евро, което предизвика бум в цялата страна. Слънчевите панели, които се включват в контакта, са популярна алтернатива на традиционните покривни панели, които могат да се окачат над балкони, без да се налагат скъпи разходи за монтаж. Те често се използват в наети жилища или в къщи, които не са подходящи за покривни панели. Експерти казват, че устройствата за слънчева енергия, които се включват в контакта, биха могли да покрият до 2% от търсенето на електроенергия до 2045 г., когато Германия се стреми да постигне климатична неутралност.

Дилемата с ВЕИ в Германия: Бумът на възобновяемите енергийни източници в Германия обаче е застрашен поради остарялата европейска мрежа, която причинява затруднения на целия континент. Неотдавнашен доклад на Ember предупреждава, че над 120 GW очаквани възобновяеми енергийни източници са изложени на риск, ако инфраструктурата не бъде значително подобрена. Страната също така губи огромно количество слънчева енергия поради превишаване на търсенето от производството в слънчеви дни, което може да доведе до отрицателни цени на електроенергията. Германия вече е преживяла 50% увеличение на цените под нулата в сравнение с миналата година, тъй като производителите предлагат по-ниски цени един от друг, за да избегнат изключване (известно като ограничаване). Системите за съхранение на енергия от батерии са определени като най-ефективният начин за справяне с тези два проблема.

Прочетете повече тук: Германия се е пристрастила към слънчевите батерии

---

Гърция подготвя регулаторни промени, които ще позволят за първи път инсталирането на малки соларни системи на балкони с мощност до 800 W за собствено потребление.

Гърция подготвя нова регулаторна рамка, която ще позволи на домакинствата да инсталират малки фотоволтаични системи на балкони с мощност до 800 W за собствено потребление. Промяната е част от законодателни изменения, разработвани от гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката, които целят да опростят процедурите за внедряване на децентрализирани енергийни решения и да разширят достъпа на гражданите до възобновяема енергия. Новите правила ще създадат възможност не само за балконски соларни системи, но и за по-широко използване на домашни батерии за съхранение на произведената електроенергия, системи за самопотребление, споделено производство и енергийни общности в жилищни сгради.

Балконските фотоволтаични системи са насочени основно към хората, живеещи в апартаменти, които нямат достъп до собствен покрив или не могат да получат съгласие за изграждане на обща соларна инсталация върху сградата. Системите ще могат да се използват за намаляване на разходите за електроенергия чрез директно захранване на домакинските уреди, като произведената енергия няма да се подава обратно към електрическата мрежа. Очаква се промяната да улесни участието на повече граждани в енергийния преход, като същевременно намали зависимостта на домакинствата от колебанията в цените на електроенергията.

Новата политика следва нарастващия интерес в Европа към т.нар. „plug-in“ или „балконски“ соларни системи, които вече се прилагат в страни като Германия, Австрия и други европейски пазари. Тези решения се разглеждат като начин да се преодолее едно от основните предизвикателства пред енергийната трансформация – включването на жителите на многофамилни жилищни сгради, които представляват значителна част от градското население. Чрез комбиниране на малки фотоволтаични системи с батерии за съхранение домакинствата могат да увеличат дела на собствено произведената и използвана чиста енергия.

Мярката е особено важна в контекста на нарастващите разходи за енергия и усилията на европейските държави да насърчат енергийната независимост на домакинствата. Гръцкият подход показва тенденция към по-гъвкави модели за производство на енергия, при които не само собствениците на къщи с подходящи покриви, но и милиони жители на апартаменти могат да се включат активно в енергийния преход.

Прочетете повече тук: Greece to permit balcony solar, storage

---

07.07.202613.07.2026 Новини

Страсбург, 6 юли 2026 г. – Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти посети България в периода 29 юни – 3 юли 2026 г.

Посещението беше посветено на правата на човека и на възрастните хора, живеещи в заведения за дългосрочни грижи, като част от по-широкия ангажимент на Комисаря по този въпрос в държавите членки на Съвета на Европа.

Майкъл О’Флахърти разгледа също въпроси, свързани с правото на жилище на ромските общности.

 

Снимка: Тръст за социална алтернатива

Продължаване на реформите в областта на дългосрочните грижи

Комисарят приветства отдадеността на служителите, работещи в заведенията за дългосрочни грижи, и оценява високо усилията на властите за модернизиране на институциите за резидентна грижа и подобряване на съответствието им със стандартите за качество. Той приветства също продължаващата реформа на системата за дългосрочни грижи, подкрепена от политически и законодателни инициативи, насочени към справяне със застаряването на населението и нарастващото търсене на услуги за дългосрочни грижи.

Въпреки това трайният недостиг на персонал остава значително предизвикателство. Комисарят отбелязва опасенията относно намаляването на експертизата в областта на гериатрията след преустановяването на гериатрията като самостоятелна медицинска специалност. Той беше информиран също за ограничения достъп до специализирани грижи за хора с деменция и за продължителните списъци на чакащи лица, нуждаещи се от такива услуги.

За да се преодолеят тези пропуски, Комисарят насърчава властите да:

• укрепят специализираната експертиза в областта на гериатрията и разширят предоставянето на грижи за хора с деменция;
• продължат да преодоляват недостига на персонал чрез подобряване на условията на труд, разширяване на възможностите за обучение и повишаване на привлекателността на професиите в сферата на грижите с цел задържане на служителите.

Комисарят отбелязва, че заведенията за резидентна грижа се сблъскват с предизвикателства при подходящото интегриране на медицинския и социалния модел на грижа, което понякога може да доведе до по-малко персонализирана жизнена среда за ползвателите на услуги. Той насърчава властите да засилят координацията между здравните и социалните услуги, за да гарантират по-интегриран подход, ориентиран към личността, който насърчава благосъстоянието на ползвателите на услуги в ежедневния им живот.

Преодоляване на пропуските в защитата на правата на ползвателите на услуги

Комисарят приветства мерките, предприети в отговор на сериозните нарушения в нелицензирани и частни институции за грижи. Те включват законодателни изменения за засилване на стандартите за качество и контролните механизми, създаване на канали за подаване на сигнали от страна на ползвателите на услуги и засилен наказателноправен отговор при случаи на злоупотреба.

Остава необходимостта от допълнителни мерки за гарантиране на адекватни стандарти за безопасност, включително по отношение на пожарната безопасност.

Необходими са също усилия за укрепване на независимия мониторинг на заведенията за дългосрочни грижи, включително чрез улесняване на съответната работа на организациите на гражданското общество. Ефективното разследване на твърдения за злоупотреба, неглижиране и други нарушения на правата на ползвателите на услуги остава от съществено значение, както и осигуряването на наказателна отговорност за лицата, отговорни за тези нарушения.

Реформиране на законодателството относно запрещението

Комисарят отбелязва, че много лица все още са лишени от дееспособност и са поставени под пълно запрещение, въпреки че властите признават остарелия характер на съществуващата правна рамка. Той насърчава властите да въведат механизми за подкрепено вземане на решения, които изцяло зачитат автономията, достойнството и правата на засегнатите лица.

Гарантиране, че жилищните политики адекватно отчитат положението на ромските общности

Комисарят приветства постигнатия напредък в насърчаването на приобщаването на ромите, по-специално по отношение на намаляването на бедността, преодоляването на социалното изключване и подобряването на достъпа до образование и заетост.

Той оценява високо успешната работа на ромските здравни медиатори и приветства законодателните изменения, които дават възможност на бездомни лица и лица, живеещи в неформални жилища, да получат адресна регистрация и документи за самоличност.

Комисарят продължава да бъде обезпокоен от случаите на принудително извеждане от жилища, включително тези, засегнали жителите на квартал „Захарна фабрика“ в София през април 2025 г. – въпрос, по който той вече е водил диалог с българските власти.

Макар Комисарят да приветства усилията на властите за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека, включително по делото „Йорданова и други срещу България“, важни въпроси остават нерешени. По-специално, липсата на конкретни законодателни разпоредби, уреждащи извършването на преценка за пропорционалност преди предприемането на мерки за извеждане от жилище, допринася за непоследователна административна и съдебна практика.

Комисарят насърчава властите да:

• гарантират, че подготвяната в момента Национална жилищна стратегия адекватно отчита специфичното жилищно положение на ромските общности, включително на лицата, живеещи в неформални селища;
• въведат в законодателството изрични изисквания за извършване на преценка за пропорционалност при процедури за извеждане от жилище и премахване на жилищни постройки;
• засилят усилията за борба с антициганизма и да обмислят възможността за прилагане на успешния модел на ромските медиатори и в жилищния сектор.

По време на посещението Комисарят проведе срещи с министъра на външните работи Велислава Петрова; министъра на правосъдието Николай Найденов; министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова; министъра на здравеопазването Катя Ивкова; заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството Павлета Пеловска и Десислава Георгиева; членове на Националната делегация на България в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Комисията по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите към Народното събрание; омбудсмана Велислава Делчева; Комисията за защита от дискриминация; специалисти в областта на здравните и социалните грижи, както и представители на граждански организации, сред които Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. Той проведе среща и с кмета на Варна Благомир Коцев и посети три заведения за дългосрочни грижи във Варна и региона, където се срещна с ползватели на услуги, служители и представители на местните власти. Комисарят благодари на всички свои събеседници за тяхната откритост и конструктивен ангажимент.

Източник: Bulgaria can go further to enhance long-term care for older people and secure housing for Roma communities

---

Контакт за медиите
Gaëlle Bausson: gaelle.bausson@coe.int +33 (0)6 66 27 24 41

Служба на Комисаря по правата на човека
Отдел „Комуникации“: press.commissioner@coe.int 

---

Майкъл О’Флахърти започна шестгодишния си мандат като Комисар по правата на човека на Съвета на Европа през април 2024 г. Той насърчава осведомеността относно правата на човека и съдейства за тяхното ефективно спазване във всичките 46 държави – членки на Организацията.

---

29.06.202613.07.2026 Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: 94% от българите се тревожат от цените на енергията: експерти, институции и граждански организации  търсят решения срещу енергийната бедност.

На 1 юни Центърът за професионално обучение „Рувекс“ в София се превърна в място за среща между практика, експертно знание и обществен дебат. В рамките на съвместното събитие на Хабитат България и Екологично сдружение „За Земята“ – „Домашна възобновяема енергия срещу енергийна бедност“, представители на институции, гражданския сектор, техническите университети, експерти-практици, курсисти и медии обсъдиха как възобновяемата енергия може да се превърне в реално решение за хилядите български домакинства, изправени пред растящи енергийни разходи и несигурност.

Събитието беше организирано в две взаимно допълващи се части. Практическата част даде възможност на участниците да посетят специализираните лаборатории на ЦПО „Рувекс“ и да се запознаят с работата на съвременни фотоволтаични инсталации и системи за битова гореща вода, термопомпи и системи за съхранение. Специалисти с дългогодишен практически и преподавателски опит демонстрираха възможностите на съвременните енергийни технологични решения и подчертаха все по-голямото търсене на квалифицирани кадри в сектора на възобновяемата енергия.

Втората част беше посветена на обществените нагласи, предизвикателствата пред домакинствата и необходимите политики и мерки за наистина справедлив енергиен преход. Бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване на агенция „Маркет ЛИНКС“, проведено през май 2026 г. по поръчка на Хабитат България сред 1008 пълнолетни българи.

Резултатите от проучването очертават тревожна картина – 94% от българските граждани са притеснени от растящите цени на енергията, като две трети (66%) определят тревогата си като много сериозна. Най-засегнати остават възрастните хора, жителите на малките населени места и домакинствата с по-ниски доходи. Изследването показва, че енергийната криза се възприема не само като икономически проблем, но и като фактор, който задълбочава социалните неравенства.

Сред най-често посочваните решения за справяне с растящите разходи за енергия се открояват мерките за енергийна ефективност. Според изследването 28% от анкетираните възнамеряват да инвестират в изолация и подмяна на дограма през следващите 3–5 години. Същевременно инвестициите във фотоволтаични системи и батерии за съхранение на енергия остават по-достъпни основно за домакинствата с по-високи доходи. За част от населението, особено в селските райони, традиционните горива продължават да изглеждат като единствена реалистична алтернатива.

Проучването откроява и редица пречки пред навлизането на възобновяемите енергийни решения в домакинствата. Най-сериозната бариера остава високата първоначална инвестиция, посочена от 50% от анкетираните. Втората по значимост пречка е свързана с многофамилните жилищни сгради – 26% от респондентите споделят, че им е трудно да постигнат съгласие със съседите за подобни инвестиции. Близо една пета от участниците в изследването (19%) посочват административните трудности и липсата на информация относно процедурите и необходимите разрешителни като възпиращ фактор. Резултатите показват, че финансовите, организационните и информационните бариери продължават да ограничават достъпа на много домакинства до възобновяеми енергийни източници.

Особено показателен е фактът, че 83% от анкетираните смятат, че държавата не прави достатъчно, за да подкрепи домакинствата в процеса на енергийния преход. От тях 53% са категорични в тази оценка, а още 30% по-скоро не виждат достатъчна подкрепа. На този фон едва 8% дават положителна оценка на действията на държавата, като само 2% са напълно убедени, че предприеманите мерки са достатъчни. Тази нагласа се споделя от хора с различна възраст, доходи и местоживеене, което показва наличието на широк обществен консенсус за необходимостта от по-активни и по-добре насочени политики в подкрепа на домакинствата.

Сериозен интерес предизвика и темата за енергийните общности за възобновяема енергия – модел, при който гражданите споделят производството и потреблението на енергия. Резултатите от проучването показват, че 34% от анкетираните биха се включили в подобна общност, ако това доведе до значително намаляване на сметките им за електроенергия. За други 24% ключово условие е общността да бъде управлявана от компетентни и надеждни хора, а 10% виждат възможност в продажбата на произведена електроенергия. В същото време 32% заявяват, че не проявяват интерес към подобен модел – предимно жители на селата и малките населени места, а 20% посочват като пречка трудностите при постигане на съгласие със съседите. Данните показват, че потенциал за развитие на енергийните общности в България съществува, но успешното му реализиране изисква ясна нормативна рамка, доверие и работещи пилотни проекти.

Допълнителна информация, програма и презентации от събитието може да разгледате тук:
94% от българите се тревожат от цените на енергията
Статия на Рая Лечева по темата във в-к „Капитал“:
Държавата „отсъства“ в енергийния преход на домакинствата, смятат 83% от хората

---

26.06.202622.07.2026 Новини

Как ще изглежда домът на следващото поколение? Какви са очакванията на младите хора към жилището, в което ще живеят? Каква подкрепа биха очаквали от държавата и общините, за да си осигурят достъпно жилище?

Това са част от въпросите, на които търси отговор проектът „АлфаДом – младите предлагат жилищни решения“, изпълняван от Хабитат България в партньорство със Сдружение „Югозападен обществено-информационен център“ (ЮОИЦ) в Благоевград.

В свят, който се променя с изключителна скорост, разбирането за дом, собственост и жилищна сигурност също се променя. Поколението Алфа – децата, родени между 2010 и 2024 г. – ще има различни потребности и очаквания от предишните поколения. Именно затова техният глас трябва да бъде чут още днес.

През май и юни екипът на проекта проведе девет фокус групови дискусии с ученици и студенти в Благоевград, Банско, Гоце Делчев и Разлог. Успоредно с това анкета беше разпространена в училища от цялата област, за да достигне до по-широк кръг млади хора.

Участниците споделят своите виждания по теми като предпочитания тип жилище, наем или собственост, възможни форми на съжителство, както и каква подкрепа от държавата или общините биха очаквали при осигуряването на жилище.

Проучването ще продължи след началото на следващата учебна година. Резултатите ще бъдат съпоставени със съществуващите жилищни политики на национално и местно ниво, а на тази основа ще бъдат разработени препоръки към институциите.

Основната цел на проект „АлфаДом“ е да създаде работещ механизъм за включване на младите хора във формирането на жилищните политики. Проектът поставя младежите в центъра на процеса на вземане на решения по тема, по която техният глас рядко достига до институциите. Чрез интерактивни форми на диалог с местната власт, експерти и други заинтересовани страни инициативата насърчава активното гражданско участие и показва, че всеки млад човек може да бъде част от решенията, които определят бъдещето му.

Проектът се реализира чрез широко партньорство между граждански организации, местни власти, образователни институции, бизнеса, финансовия сектор и медиите, което създава предпоставки за устойчиви резултати и дългосрочно въздействие.

Прочетете повече за проекта тук: АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения

Материалът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Хабитат България и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България. www.swisscetf.bg

---

     

---

18.06.2026 Новини

Новият проект правилно назовава проблемите в сградния сектор. Истинското предизвикателство е дали България може да изгради работеща система за тяхното решаване. 

• България планира да обнови близо 99 млн. кв. м сгради до 2035 г.
• Необходимите инвестиции се оценяват на около 19 млрд. евро.
• За първи път национален документ очертава по-системно проблемите пред сградното обновяване.
• Планът за сградно обновяване засяга едновременно домакинствата, общините, строителния сектор, финансовите институции и цялата бъдеща логика на публична подкрепа. 
• Най-голямото предизвикателство остава изпълнението – финансиране, институционален капацитет и работещи механизми.
• Националният фонд за декарбонизация ще бъде ключовият тест дали България може да премине отвъд модела на еднократните грантови програми.

Да започнем с очевидното: България, както и всички други държави в ЕС, е длъжна да изготви такъв документ. Националният план за сградно обновяване не е плод на внезапно национално вдъхновение, а изискване на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), подготвено под сериозен времеви натиск и при вече зададени европейски параметри за 2030 г., 2035 г. и 2050 г. Така че темата не е дали целите са амбициозни – а те определено са, и не са плод на българско политическо решение. По-важният въпрос е друг: има ли България реален механизъм да ги постигне? Защото в сегашния си вид документът съдържа сериозен анализ и най-сетне подрежда част от истинските проблеми в сектора. Но между „имаме анализ“ и „имаме план“ има съществена разлика. И тя обикновено се измерва в пари, институции, срокове и способност не да обявяваме програми, а да ги довеждаме до край.

Сградите – в центъра на енергийния преход

Сградите отдавна не са фон на разговора за енергетика и климат, а негов център. Там отиват огромна част от енергията, там най-ясно се вижда връзката между лоша инфраструктура, високи сметки и енергийна бедност и там България продължава да плаща цената на десетилетия отлагане, включително чрез пренебрежимо ниския реален темп на пълноценно обновяване. По-голямата част от сградния фонд у нас е строена преди съвременните изисквания за енергийна ефективност, с лоши топлотехнически характеристики, остарели отоплителни системи и ограничен контрол на потреблението.

Затова сградното обновяване е въпрос освен на климат и на енергийна сигурност, поносими разходи за домакинствата, подобрена градска среда и публична инфраструктура, и най-вече – способността на икономиката да задържа ресурс, вместо да го изнася извън страната през сметките за горива и енергия.

Добре организираното обновяване ще отключи вътрешен пазар за десетки милиарди евро, ще запази стойността на сградния фонд и ще даде дългосрочен стимул за строителната индустрия, производителите на материали и свързаните услуги.

Колко мащабна е задачата?

На хартия мащабът е впечатляващ: При жилищните сгради до 2030 г. България трябва да обнови близо 55,9 млн. м² жилищна площ, а до 2035 г. – общо около 79 млн. м². При нежилищните сгради подходът е различен: там планът следва логиката на ДЕХС и предвижда обновяване на най-лошите 16% от сградния фонд до 2030 г. и 26% – до 2033 г. За публичните сгради се прилага и допълнително изискване за минимален годишен темп на обновяване от 3%.

По оценка на самия документ това означава инвестиции от около 11 млрд. евро за жилищните и приблизително 8 млрд. евро за нежилищните сгради.

Като основни инструменти за изпълнение са посочени Националният фонд за декарбонизация, центровете за комплексно обслужване, паспортите за сградно обновяване и различни форми на комбинирано финансиране, които трябва постепенно да заменят досегашната почти пълна зависимост от грантови схеми.

Най-сетне се говори за истинските проблеми

Проектът заслужава да бъде отчетен сериозно, но не защото е открил непознати проблеми. Голяма част от диагнозата присъства и в предишните стратегически документи – включително нуждата от преход от кампанийни програми към постоянно действащи механизми, по-стабилна финансова рамка и подкрепа за местните власти.

Проблемът досега не беше в липсата на правилни формулировки, а в липсата на последователно изпълнение.

Ако настоящият проект се отличава с нещо в сравнение с предходните стратегически документи, то е с по-детайлен анализ на сградния фонд, включително чрез използване на базата данни за сертификатите за енергийните характеристики, с по-системното определяне на целите и с по-ясното описание на инструментите за изпълнение в тяхната взаимосвързаност. Това не е малко – но само по себе си все още не е достатъчно.

Многофамилна сграда при нейното обновяване – преди саниране. Снимките са създадени по проекта SHEERenov+/ Източник: Българо-австрийска консултантска компания АД (БАКК) – свободни за разпространение

Добър анализ, но не и работещ план

И точно тук започват съмненията. Ако махнем добрата аналитична рамка и амбициозните числа, остава въпросът дали това е план за изпълнение или добре аргументиран списък с политики, които тепърва трябва да бъдат превърнати в работеща система. Засега по-скоро второто.

В проекта за Национален план за сградно обновяване има правилна диагноза и правилен набор от инструменти, но все още няма достатъчно ясна връзка между целите, ресурса, институциите и времевата рамка.

Това не е теоретичен проблем, а въпрос на политически решения и смелост. България вече има достатъчно опит с добре написани стратегии, чието изпълнение остава частично или забавено. Най-близкият пример са проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, подготвени още през 2022–2023 г., за които и днес няма достатъчна яснота кога и в какъв обем ще бъдат реализирани. Така се възпроизвежда познатият модел – кампанийно отваряне на програми, силно централизирано управление и нови пренареждания при всяка политическа смяна.

Резултатът е липса на доверие, липса на пазар и усещане, че обновяването е кратък прозорец, а не постоянен процес.

В този смисъл Националният фонд за декарбонизация (НФД) е най-важният тест за изпълнимост на плана. Ако заработи реално, с ясен мандат, капитализация и предвидими продукти за сградния сектор, може да започне преходът от грантови кампании към постоянно действащи схеми. Ако не – планът ще остане зависим от същия модел на ограничен обхват и дълги паузи. Без НФД или еквивалентен финансов механизъм трудно може да се мисли и за сериозно привличане на частен капитал, особено при еднофамилните сгради.

Към това се добавя и други системни проблеми – данните, сертифицирането, местният капацитет и качеството на изпълнение. Макар планът да прави крачка напред чрез използването на базите данни за сертификати, сам “признава” ограниченията им – покритието остава слабо, особено при жилищните сгради, което отслабва и таргетирането, и мониторинга.

България все още няма достатъчно надежден механизъм за проследяване на реално постигнатите спестявания. На местно ниво капацитетът също е неравномерен, а при слаб надзор и натиск за бързо усвояване, рискът е добре познат – компромис с качеството и спестявания, които на хартия изглеждат отлично, но на практика са по-скромни.

Фиг 2.: Структура на планираното обновяване по сегменти на сградния фонд Източник: ЕнЕфект

Четири въпроса, които още чакат отговор

Ако този документ трябва да се превърне в реален инструмент за действие, а не просто в още една добре написана рамка с добри намерения, няколко неща трябва да бъдат доуточнени преди окончателното му приемане.

Първо – трябва много по-ясно да се изведе финансовата логика на изпълнението. Това означава не просто да се посочи, че НФД е важен, а да се даде по-конкретна представа кога, с какъв капитал и с какви продукти той трябва да заработи, какви конкретни цели има в различните сегменти и как ще отключва частен капитал, вместо просто да допълва поредната грантова схема.

Второ – нужна е по-ясна институционална рамка за изпълнение. Не просто списък на участващите институции, а работеща схема за координация между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и общините, с ясно разпределение на ролите и отговорностите.

Същевременно планът има нужда от по-силен фокус върху данните, мониторинга, качеството и обученията – по-добро сертифициране, по-надеждно проследяване на реално постигнатите спестявания, по-силен технически контрол и по-добра експертиза на местно ниво. Иначе рискът остава същият – добри проектни обещания и далеч по-скромен ефект в реалния живот.

И не на последно място – този план има нужда от истинска обществена и експертна дискусия преди окончателното подаване в края на годината, а не просто от формално приключване на процедурата по консултации. Това е твърде важен документ, за да бъде финализиран набързо и отбелязан като „изпратен“.

Той засяга едновременно домакинствата, общините, строителния сектор, финансовите институции и цялата бъдеща логика на публичната подкрепа. Затова общественото обсъждане трябва да бъде използвано като шанс да се изчистят най-слабите места в документа, да се чуят заинтересованите страни и да се изгради по-широко съгласие около това как всъщност ще изглежда изпълнението.

Как точно основните цели на Националния план са обвързани с конкретни инструменти за изпълнение, но и къде се крият най-сериозните рискове, които биха могли да забавят или ограничат реалния ефект от предвидените мерки – това онагледява и фигура 3.

Фиг. 3 Връзки между целите на плана, предложените инструменти и рисковете пред изпълнението. Източник: ЕнЕфект 

В крайна сметка проектът на Национален план за сградно обновяване заслужава да бъде взет на сериозно – не защото е безупречен, а защото засяга една от темите, по които България няма лукса да продължава както досега. Сградното обновяване вече не е въпрос на добра воля или периодична политическа акция. То е тест за способността на държавата да мисли и действа в дълъг хоризонт – с реални механизми, а не само с правилни формулировки. Ако този план бъде укрепен финансово, институционално и технически, може да се превърне в основа за истинска промяна. Ако не – ще остане още един документ, който много точно описва защо нещата не се случват, без самият той да успее да ги задвижи. Този вариант е предварителен, но в края на годината, когато България трябва да подаде завършена версия, ще имаме отговори на много от тези въпроси.

---

Автор: Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Координатор на редица международни научно-изследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI, член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“. Автор е – освен в Климатека – на серия от публикации и е лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие, принципите на пасивните и почти нулево-енергийни сгради, обученията за енергийна ефективност и ВЕИ и общинското енергийно планиране.

 

---

---

16.06.202626.06.2026 Новини

Достъпът до жилище все по-често се превръща в социален и икономически проблем, особено за младите хора в началото на професионалния им път. Именно тази тема беше във фокуса на дискусията „Домът като обществен проблем – защо жилищата стават недостъпни?“ по време на 5-ата годишна конференция за строителство и инвестиции, организирана от списание „Мениджър“. Според Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България“, достъпността на жилищата може да се измерва по различни показатели, но всички те показват тревожни тенденции за значителна част от българските домакинства.

Един от най-разпространените методи е съотношението между доходите на домакинството и цената на жилището. За достъпно жилище се приема такова, което може да бъде закупено с доходите на едно семейство за около три години. Друг широко използван критерий е делът на жилищните разходи от семейния бюджет.

„Когато до 30% от разходите на домакинството отиват за ипотека, застраховки и съпътстващи разходи, говорим за достъпност. Когато този дял надхвърли 40–45%, вече говорим за жилищна недостъпност“, обясни Бенов.

По думите му жилищата са достъпни за едни групи от населението и практически недостъпни за други, като най-сериозно засегнати са младите хора и младите семейства. Те рядко започват професионалния си път с доходи около или над средните за страната и често не могат да си позволят нито покупка на жилище, нито самостоятелен наем.

Тази тенденция се вижда ясно и в европейската статистика. България е сред държавите с най-висок дял млади хора между 18 и 34 години, които продължават да живеят с родителите си, като страната е на второ място в Европейския съюз след Словакия по този показател. Друг сериозен проблем е пренаселеността на жилищата. Според данните на Евростат България отново е сред държавите с най-високи нива на пренаселеност, като в градските райони близо половината от жилищата попадат в тази категория.

„В градовете делът на пренаселените жилища достига 48%. Това означава, че почти всяко второ жилище се счита за пренаселено според европейските критерии“, посочи Бенов.

Той уточни, че методологията на Евростат отчита редица фактори, включително необходимостта децата и възрастните членове на домакинството да разполагат със самостоятелни помещения според възрастта и семейното си положение. Според него част от проблема произтича и от историческото развитие на жилищния фонд в България. Страната традиционно има един от най-високите дялове на собствено жилище в Европа, но това често означава, че няколко поколения продължават да живеят под един покрив.

„Често виждаме семейства, в които родители, деца и други близки роднини живеят заедно в малки жилища. Собствеността върху жилището невинаги означава достатъчно жизнено пространство“, коментира той.

По думите му жилищната политика остава една от най-пренебрегваните публични политики в България, въпреки пряката ѝ връзка с демографските процеси и качеството на живот.

„Жилищните и демографските политики са сирачетата на българската политика. На практика в България не се провежда цялостна жилищна политика“, заяви Бенов.

Той посочи, че в редица европейски държави съществуват механизми за подпомагане на младите семейства при покупката на първо жилище – чрез намалено самоучастие, преференциални кредити или целеви програми за достъп до собствен дом. Допълва, че подобни инструменти биха могли да бъдат приложени и в България, но само при ясно дефинирани критерии и насочване към домакинства, които реално имат нужда от подкрепа.

Бенов обърна внимание и на друга голяма група, която често остава извън обществения дебат – работещите хора с ниски доходи. Те не попадат сред най-бедните, но същевременно не могат да си позволят жилище на свободния пазар без подкрепа. В момента единствената форма на социално достъпно жилищно настаняване в България са общинските жилища. По думите му обаче техният брой е ограничен, а голяма част от общините не разполагат с достатъчно ресурси и стимули да поддържат и развиват този фонд.

„Общините предоставят тази услуга от името на държавата, но не получават достатъчна подкрепа, за да го правят ефективно“, посочи той.

Един от най-парадоксалните аспекти на жилищния пазар у нас според Бенов е съществуването на голям брой необитаеми жилища на фона на сериозните жилищни затруднения за много домакинства.

По данни от преброяването през 2021 г. около една четвърт от жилищата в София са необитаеми, а в национален мащаб делът достига близо 40%. Същевременно строителството продължава да се развива с високи темпове, като голяма част от новите жилища се купуват с инвестиционна цел.

„Имаме ситуация, в която едновременно всяко второ жилище е пренаселено, а всяко трето стои празно. Все повече жилища се възприемат като финансов инструмент, а не като място за живеене“, каза Бенов.

Според него една от възможните мерки е въвеждането на по-високо данъчно облагане за необитаеми жилища, особено когато става въпрос за притежание на повече от един или два имота. Целта на подобна политика не е ограничаване на собствеността, а стимулиране на собствениците да върнат тези жилища на пазара чрез отдаване под наем или продажба.

„Трябва да търсим механизми, които да върнат необитаемите жилища в активен оборот. Не е нормално да има толкова голям брой празни жилища, докато хиляди домакинства изпитват сериозни затруднения да намерят достъпен дом“, заключи Бенов.

Източник МЕНИДЖЪР НЮЗ: Домът като обществен проблем: защо жилищата стават недостъпни?

---