Бюлетин Април 26: Координирани действия в жилищната политика като основа за достъпност, енергийна ефективност и социално включване

Новини

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: Институции и общини обмениха добри практики за трансформация на неформални селища в устойчиви и сигурни общности. Как неустроени квартали, могат да се превърнат в сигурни и достойни места за живот? И как държавата и местната власт могат да обединят усилия, за да прекъснат дългогодишния цикъл на бедност?

Именно тези въпроси бяха във фокуса на международна работна визита в Румъния (21-23.04.2026 г.) с участието на българска делегация от представители на националните и местни власти. Посещението беше организирано от Хабитат България като част от проект „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали“ и постави акцент върху необходимостта от устойчиви и координирани решения на едно от най-сериозните социални предизвикателства в региона – жилищната бедност и приобщаването на общности, живеещи в неформални и незаконни селища.

Проектът се реализира в периода юли 2025 – юни 2027 г. в общините Кюстендил и Берковица и цели промяна в политиките чрез демонстрационни мерки за даване на статут на жилища, подобряване на базовата инфраструктура и създаване на устойчив модел за социална интеграция и развитие на засегнатите общности. Той е част от глобалната кампания Home Equals, насочена към подобряване на условията на живот в незаконни квартали по света.

В този контекст визитата в Румъния надхвърли обмена на опит и се превърна в работеща платформа за обсъждане на реални политики и практически решения в областта на жилищната политика и социалното включване.

Българската делегация беше представена на високо институционално ниво от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, директора на Дирекция „Национален строителен контрол“ инж. Лиляна Петрова, ръководителя на екип „Местни политики и финанси“ в Националното сдружение на общините в Република България Даниела Ушатова, извънредния и пълномощен посланик на Република България в Румъния Радко Влайков, кмета на район „Слатина“ Георги Илиев, както и представители на общините Кюстендил и Берковица.

Министър Найденов подчерта, че е „наложително да се започне работа по нова национална жилищна стратегия, която да отговори на реалните нужди на хората и съвременните предизвикателства“.

Той акцентира, че документът следва да бъде изграден върху надеждни данни, задълбочен анализ и използване на международен опит, така че да отразява реалната картина на жилищните нужди в страната. По думите му е необходимо жилищната политика да се разглежда като интегрирана система, която обхваща както социалните жилища и подкрепата за уязвимите групи, така и предизвикателствата, свързани с неформалните селища и подобряването на жилищната среда. Той допълни, че устойчивото решение на тези проблеми изисква координирани усилия между институциите и последователна дългосрочна политика, насочена към намаляване на социалните неравенства и осигуряване на достъп до достойни жилищни условия.

От румънска страна участието отново беше на високо институционално и експертно ниво, като в срещите се включиха представители на ключови институции, отговорни за регионалното развитие, социалната политика и управлението и координацията на европейските фондове. Сред тях бяха представители на Министерството на развитието, обществените работи и администрацията, Министерството на инвестициите и европейските проекти, Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност, както и експерти от Асоциацията на румънските общини, Националният съюз на окръжните съвети на Румъния, Националната агенция за ромите, ROMACT, Хабитат Румъния и неправителствената организация Make Better (MKBT).

Румънският опит показва, че устойчивите решения започват с ясна и детайлна картина на проблема:

» Особен акцент в разговорите беше поставен върху румънския модел за системно картографиране и анализ на неформалните селища, който е въведен през 2019 г., с включване на раздел Устройство на неформалните квартали в техния Закон за устройство на територията. Подходът се основава на събиране и обработка на детайлни данни, включително:

  • местоположението на селищата
  • броя на живеещите в тях хора
  • правния статут на земята
  • кадастрално заснемане на съществуващите сгради
  • оценка на тяхното състояние
  • възможности за подобряване на инфраструктурата
  • или, при необходимост, за преместване на домакинствата

» Разработен е цифров инструмент за картографиране и наблюдение на неформални селища – Модул за неформални селища като част от оперативно съвместима платформа за данни за населените места. Установено е, че в Румъния има 393 неформални квартали със 71 965 жители. През 2022 г. е приета Национална жилищна стратегия на Румъния с хоризонт 2050 г., в която един от приоритетите е именно подобряване жилищните условия на уязвимите групи от населението, включително неформалните селища.Административно-териториални единици, в които са установени:
🟠  неформални квартали и маргинални общности;   🟡  маргинални общности;   🟢  неформални квартали

» В рамките на дискусиите беше подчертано и ясно структурираното разпределение на отговорностите между институциите в Румъния. Местните власти имат водеща роля в работата на терен и в прякото взаимодействие с общностите, докато държавните институции осигуряват нормативната рамка, финансирането и стратегическата координация на политиките. Тази ефективна координация между различните нива на управление беше посочена като съществен фактор за постигането на устойчиви резултати.

» Беше откроен и проблемът с липсата на адресна регистрация, който продължава да бъде сериозна пречка пред социалното включване. Без официален адрес значителна част от хората в уязвими общности остават извън системите за социална закрила, здравеопазване, образование и заетост. Българската страна представи съществуваща и работеща практика с издаването на служебен адрес, като възможна основа за развитие на по-широки и по-ефективни политики в тази област.

» В Румъния социалните жилища се разглеждат като част от цялостна система за подкрепа, а не като самостоятелна мярка. Те се управляват на общинско ниво и са насочени към най-уязвимите групи, като се комбинират със социални услуги и допълващи мерки за приобщаване. По този начин жилището се утвърждава не само като физическа среда, но и като основа за социална стабилност и дългосрочно включване.

Делегацията посети и Община Решица, където бяха представени конкретни примери за интегриран подход към жилищната бедност и неформалните селища. Румънската практика показва съчетание между инфраструктурни интервенции и активни социални политики, насочени към устойчиво подобряване на условията на живот и интеграция на уязвимите общности.

За България визитата очерта едновременно предизвикателства и конкретни възможности, свързани с необходимостта от системно събиране и използване на данни, по-добра институционална координация и разработване на дългосрочна национална стратегия в областта на жилищната политика. В същото време беше подчертано, че съществуващият опит и натрупаните добри практики могат да бъдат надградени чрез по-тясно сътрудничество между държавните институции, общините и гражданския сектор, което да доведе до по-ефективни и устойчиви решения.

Кметът на район „Слатина“ Георги Илиев подчерта, че сглобяването на екипи от архитекти, урбанисти, геодезисти, районни експерти и представители на местните общности би дало  устойчивите решения и възможности за напредък в решаването на проблема с неформалните квартали.

Кампания Home Equals утвърждава разбирането, че достъпът до достойно жилище е основно човешко право. Хабитат България продължава да развива платформи за диалог между институции, общини и експерти, насочени към създаване на реално приложими решения в областта на жилищната политика. Визитата в Румъния ясно показа, че жилищната бедност не е нерешим проблем, а комплексно предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез дългосрочна визия, политическа воля и координирани действия на всички нива на управление, както и чрез устойчиво партньорство между държавата, местните власти и гражданския сектор.

Презентации:

  1. Министерството на развитието, обществените работи и администрацията: Housing policies and strategies. The situation of informal settlements 
  2. ROMACT: Informal Settlements in Romania
  3. Make Better (MKBT): Legislative and operational framework for recognizing and improving living conditions in informal settlements in Romania
  4. Хабитат България: Habitat for Humanity Bulgaria
  5. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Стратегически проект Румъния (автоматичен превод на български език)
  6. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Proiect strategic Rоmania (на румънски език)

Допълнителна информация: 

  1. Министър Николай Найденов: Наложително е веднага да се започне работа по нова Национална жилищна стратегия
  2. Министър Найденов обсъди свързаността, сътрудничеството и жилищната политика с министър Атила Чеке по време на посещение в Румъния

ЖИЛИЩА

Старите асансьори ще бъдат подменяни или ремонтирани при санирането на многофамилните жилищни блокове по втората национална програма за енергийна ефективност.

Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова, която проведе работна среща с представители на бранша и експерти от различни ведомства.

Идеята е освен ремонт на покривите, фасадите, общите части и смяната на дограмата да бъдат обхванати и най-старите асансьори, които са опасни за експлоатация. Предвижда се и строителство на нови подемни съоръжения в сградите, където такива липсват, тъй като според старото законодателство не са били задължителни.

„Идеята не е да имаме национална програма за подмяна на асансьори, а да интегрираме тази дейност в бъдещите програми за саниране, защото в момента променяме облика и модернизираме сградите, но асансьорите остават стари и проблемни. В същото време подмяната им е скъпа дейност за етажната собственост, особено там, където живеят енергийно бедни граждани, затова търсим начин да им помогнем“, подчерта Янкова.

Предложението е преди санирането на блока да се направи оценка на техническото състояние на асансьора и на неговия клас на енергийна ефективност. Там, където се налага само ремонт, ще се предписва такъв, включително с внедряване на механизми за пестене на електроенергия и възможност за захранване чрез фотоволтаични системи. Най-старите съоръжения, които не подлежат на ремонт, ще се подменят с нови.

Заместник-регионалният министър посочи, че втората национална програма за енергийна ефективност предвижда до 2029 г. с 1,3 млрд. евро да бъдат санирани около 2000 блока в страната. Разчетите сочат, че годишно ще се обновяват около 500 сгради. Разработваният в момента Национален план за сградно обновяване предвижда саниране на еднофамилни и многофамилни жилища, промишлени и обществени сгради до 2050 г., като целта е да се обнови около 60% от сградния фонд у нас чрез микс от финансови инструменти, европейско финансиране и държавен бюджет.

Според представителите на бранша асансьорите, произведени до 1995 г., са с ниска енергийна ефективност и се налага тяхното модернизиране, тъй като са енергоемки. До 1992 г. в страната са изградени около 90 000 подемни съоръжения. Според данни на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор 11 700 асансьора действат в обществени сгради под неин контрол, а около 74 000 съоръжения са под лицензиран надзор, 80% от които са в жилищни сгради. Според фирмите годишно в страната могат да се ремонтират и изграждат до 500 асансьора.

Източник: Зам.-министър Дора Янкова: Подмяната или ремонтът на асансьорите ще бъдат включени във втората национална програма за енергийна ефективност

Статията “Как да използваме частното финансиране за социални и достъпни жилища в полза на обществото” на Housing Europe

поставя под съмнение разпространеното разбиране, че „частното финансиране“ в жилищния сектор означава печалба за инвеститорите. В европейския контекст то често е силно обвързано с публични механизми – чрез гаранции, регулации и специализирани финансови институции. Примери от държави като Франция, Финландия и Нидерландия показват, че средствата могат да идват от частни източници, но да бъдат структурирани така, че да служат на обществения интерес и да подкрепят устойчивото развитие на социални и достъпни жилища.

Основният извод е, че ефективното използване на частен капитал изисква активна роля на държавата и добре изградени посреднически структури, които намаляват риска и гарантират дългосрочна достъпност. Така се постига баланс между инвестиции и социална цел – по-евтино финансиране, по-голяма стабилност за жилищните доставчици и реален ефект за хората. В този смисъл „частното финансиране“ в Европа функционира като инструмент в рамките на публична политика, а не като неин заместител.

Източник: How to use private finance for social and affordable housing for good?


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Европейската комисия предложи днес пакет мерки „за защита на европейците от кризата с енергията от изкопаеми горива и ускоряване на прехода към чиста, местна енергия“ – „AccelerateEU.

Това е инструментариумът на Комисията за предоставяне на незабавна помощ на европейските домакинства и отрасли, особено на най-уязвимите, като същевременно Европа поема по стабилен път към енергийна независимост. Мерките ще бъдат обсъдени на изнесеното заседание на Европейския съвет в Кипър в следващите два дни, заявяват от ЕК в съобщение, публикувано на официалната страница на комисията.

За втори път в рамките на по-малко от пет години европейците плащат цената на зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива. След ескалацията на конфликта в Близкия изток ЕС е изразходвал допълнителни 24 милиарда евро за внос на енергия поради по-високите цени, без да получи нито една допълнителна молекула енергия.

Настоящата геополитическа ситуация ясно напомня, че ускоряването на прехода към чиста, сигурна и достъпна енергия е императив в областта на икономиката и сигурността.

„AccelerateEU“ представя както краткосрочни, така и структурни мерки с по-дългосрочен ефект за по-нататъшно намаляване на зависимостта от нестабилните пазари на изкопаеми горива и за изграждане на устойчивост на Европа срещу бъдещи рискове въз основа на

Мерките в пакета „AccelerateEU

Координацията е ключова. Комисията ще гарантира, че мерките на равнището на държавите членки ще се осъществяват при пълна координация. Това включва повторно запълване на подземните газохранилища, използване на възможности за гъвкавост при правилата за запълване или всяко извънредно освобождаване на запаси от нефт.

Координационните групи по въпросите на нефта и природния газ ще заседават често, за да осигурят пълна ситуационна осведоменост сред държавите членки. Националните спешни мерки и мерките, насочени към гарантиране на наличието на гориво за реактивни двигатели и дизелово гориво, включително наличието на капацитет за производство на нефтени рафинерии, следва да бъдат тясно координирани.

Ще бъде създадена нова обсерватория за горивата, която да проследява производството, вноса, износа и нивата на запасите от транспортни горива в ЕС. Това ще даде възможност за бързо установяване на потенциален недостиг и, в случай на освобождаване на запаси за извънредни ситуации, ще предостави информация за целенасочени мерки за поддържане на балансирано разпределение на горивата. За да се смекчи въздействието на високите цени на горивата и възможния недостиг на горива върху сектора на въздухоплаването в ЕС, Комисията също така ще осигури яснота относно съществуващите възможности за гъвкавост в рамките на въздухоплаването в ЕС.

Спешни, целенасочени и временни мерки. Защитата на потребителите, включително промишлеността, от върховите цени може да включва целеви схеми за подпомагане на доходите, енергийни ваучери и схеми за социален лизинг, намаляване на акцизите върху електроенергията за уязвимите домакинства. Комисията също така ще приеме временна рамка за държавната помощ, която ще осигури допълнителна гъвкавост за националните правителства, включително спешни мерки в подкрепа на най-изложените на риск икономически сектори.

Ускоряване на прехода към местна чиста енергия, която да замени нефта, газа и изкопаемите транспортни горива. До лятото ЕК ще представи план за действие в областта на електрификацията. Тя ще включва амбициозна цел за електрификация и мерки за премахване на пречките пред електрификацията на промишления, транспортния и строителния сектор. Бързото изпълнение на Плана за инвестиции за устойчив транспорт е от ключово значение за ускоряване на въвеждането на устойчиви авиационни горива.

Електрификация и развитие на системата от мрежи. Електрификацията трябва да бъде придружена от инвестиции в развитие на енергийните мрежи. Първите стъпки са да се гарантира пълното прилагане на действащото законодателство и бързото приключване на преговорите по пакета за европейските електроенергийни мрежи. Друго действие е оптимизирането на съществуващата инфраструктура за енергия от възобновяеми източници. Бързото модернизиране на големи вятърни паркове и централи за енергия от възобновяеми източници, включително разположени в морето вятърни паркове и водноелектрически централи, може бързо да осигури така необходимото допълнително облекчение. Комисията също така ще представи законодателно предложение относно таксите за мрежата и данъчното облагане, като гарантира, наред с другото, че електроенергията се облага по-малко от изкопаемите горива.

Увеличаване на инвестициите. На равнището на ЕС са налични значителни ресурси, като например тези по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ): 219 милиарда евро) и фондовете на политиката на сближаване. В настоящата криза скоростта и въздействието са от първостепенно значение. Комисията ще подпомага държавите членки да използват в максимална степен наличното финансиране от ЕС. Публичните средства обаче сами по себе си няма да покрият значителните нужди от инвестиции (660 милиарда евро годишно до 2030 г.) за енергийния преход. Поради това, за да мобилизира частни инвестиции, през март 2026 г. Комисията прие инвестиционна стратегия за чиста енергия. Комисията ще организира среща на върха за инвестиции в чиста енергия, на която ще се съберат представители на сектора на финансовите услуги, включително големи институционални инвеститори, промишлени лидери, разработчици на проекти и публични финансисти, за да се ускори частното финансиране.

Днешното съобщение е в отговор на искането на правителствените ръководители от ЕС на заседанието на Европейския съвет на 19 март да бъде представен „инструментариум от целенасочени временни мерки за справяне с неотдавнашните скокове на цените на вносните изкопаеми горива, произтичащи от кризата в Близкия изток“. Това е част от динамичния отговор на Комисията, който ще се развива с развитието на ситуацията, обясняват от ЕК.

Източник 3e-news: ЕК обяви пакет мерки за справяне с кризата с изкопаемите горива чрез ускоряване на прехода към чиста, местна енергия

Статията “Към всеки, който обмисля да създаде „one-stop shop: най-важният ми съвет е да поставите гражданите в центъра още от първия ден” на Energy Cities подчертава, че т.нар. „one-stop shop“ модели за енергийно обновяване на жилища се утвърждават като ключов инструмент в Европа, защото събират на едно място всички услуги – от първоначална консултация и енергиен одит до финансиране, избор на изпълнители и управление на проекта. Така сложният и често рисков процес по саниране става значително по-достъпен и разбираем за гражданите. Основното послание от практиката в хърватския град Крижевци е, че тези модели работят най-добре, когато са изградени около нуждите на хората и когато поставят гражданите – особено уязвимите групи – в центъра още от самото начало.

Ключовият извод е, че успехът на тези структури не е само въпрос на техническа организация или финансиране, а на обществена мисия и доверие. Експертите подчертават, че „one-stop shop“ трябва да се разглеждат като публична услуга с фокус върху реален социален и климатичен ефект, а не върху печалба. Те изискват силно партньорство с местните власти, разнообразни източници на финансиране и ангажирани екипи, които работят директно с общностите. Именно този подход позволява едновременно да се подобрят жилищните условия, да се намалят емисиите и да се постигнат целите на климатичните политики на местно ниво.

Източник: For anyone thinking about starting a One-Stop Shop, my biggest advice is: keep citizens at the heart of it from day one!

Статията “One-stop shop“ модели, реализирани от публични институции, вероятно ще станат доминиращи в Германия“ на Energy Cities разглежда примера на германския град Есен, където е създаден изцяло публично финансиран „one-stop shop“ за енергийно обновяване на жилища. Моделът функционира като непечеливша услуга, финансирана от общинския бюджет, с основна цел да предоставя независима и надеждна консултация на гражданите – от технически решения до достъп до финансиране и регулаторни изисквания. Ключов елемент е, че структурата не конкурира частния сектор, а работи в партньорство с него, като насочва гражданите към специалисти при нужда и изгражда доверие чрез своята неутралност.

Основният извод е, че в германския контекст пазарът не създава достатъчно условия за печеливши „one-stop shop“ модели – поради нисък темп на обновяване, ограничена инвестиционна активност и структурни особености на жилищния сектор. Затова се очаква именно публично управляваните модели да се наложат като водещи, въпреки ограничения бюджет на общините. Това поставя акцент върху необходимостта от по-силна подкрепа на национално и европейско ниво, както и върху координацията и обмена на знания между градовете, за да се ускори енергийното обновяване и изпълнението на климатичните цели.

Източник: One-Stop Shops implemented by public institutions will likely become the dominant model in Germany

Работен документ на Европейската комисия: Подкрепа за подходи, основани на жизнения цикъл, за декарбонизация на европейските сгради

Документът на Европейската комисия представи рамка за декарбонизация на сградния сектор чрез т.нар. „подход на жизнения цикъл“, който обхваща всички етапи на една сграда – от проектиране и строителство до експлоатация, обновяване и край на жизнения цикъл. Основният акцент беше върху концепцията за „въглерод през целия жизнен цикъл“, която включва както емисиите от използването на сградите (енергия), така и т.нар. „вградени емисии“ от материали и строителни процеси. Подчертано беше, че сградният сектор е отговорен за около половината от емисиите на парникови газове в ЕС, което прави неговата трансформация ключова за климатичните цели.

Документът постави силен акцент върху прехода към по-устойчиво използване на съществуващия сграден фонд чрез реновация, повторна употреба и преобразуване на сгради, включително превръщане на празни офиси в жилища. Този подход е представен като по-ефективен от новото строителство, тъй като намалява нуждата от материали и свързаните с тях емисии. В същото време се подчерта необходимостта от комбинация от политически мерки, иновации и по-добро планиране на пространството, така че сградният сектор да допринася едновременно за климатична неутралност и за решаване на жилищните нужди в Европа.

Източник: Commission Staff Working Document – Supporting life-cycle approaches to decarbonise European buildings


ВЕИ

Все повече се говори за бъдеща програма за обновяване на еднофамилни жилищни сгради. Очакванията са тя да стартира до средата на годината, а по нея собствениците на къщи да могат да получат ваучер от около 10 000 евро за енергийно обновяване.

Средствата ще бъдат осигурени чрез нов Фонд за декарбонизация с първоначален ресурс от 100 млн. лв., а основната идея е за първи път еднофамилните къщи да получат реално място в националната политика за енергийна ефективност.

Досега повечето програми бяха насочени основно към блокове и многофамилни сгради. Новата схема може да даде шанс на хиляди домакинства да намалят разходите си за енергия, да подобрят комфорта си и да станат по-малко зависими от цените на тока.

Според предварителната информация средствата ще могат да се използват за:

  • подмяна на дограма;
  • топлоизолация;
  • по-ефективно отопление и охлаждане;
  • соларни панели;
  • батерия;
  • инверторни климатици;
  • интелигентно управление на енергията.

За еднофамилна жилищна сграда ще се счита къща с до три електромера, а сред основните изисквания ще бъдат документ за собственост, лична карта и липса на задължения за местни данъци и такси.

Според д-р инж. Веселин Тодоров голямата стойност на програмата е, че тя може да промени начина, по който хората гледат на дома си.

„Дълго време обновяването се свеждаше до фасада, дограма и по-добър външен вид на къщата. Днес това вече не е достатъчно. Истинският ефект идва, когато домът се разглежда като цялостна енергийна система, такава, която може да произвежда, съхранява и управлява енергията си“, коментира той.

По думите му много български домакинства имат няколко проблема едновременно – високи сметки за ток, скъпо отопление, липса на охлаждане през лятото, остаряла дограма и зависимост от постоянно променящите се цени на енергията. „Ако човек смени само дограмата, ще има ефект. Ако сложи само изолация, също ще има ефект. Но когато към това се добавят соларни панели, батерия и по-ефективно отопление, тогава говорим за много по-голяма промяна, по-ниски сметки, повече комфорт, по-висока стойност на имота и по-малка зависимост от бъдещи кризи“, казва Веселин Тодоров.

Именно това е и голямата промяна в Европа. Все повече европейски политики насърчават не просто ремонт на сградите, а интегриран подход, комбинация от енергийна ефективност, локално производство на енергия, съхранение и умно управление. Причината е ясна и тя е, че цените на енергията остават нестабилни, а домакинствата търсят повече предвидимост. Когато една къща има соларни панели и батерия, тя може да използва повече от собствената си енергия, да избягва най-скъпите часове и да намали зависимостта си от външни ценови шокове.

Това е особено важно в България, където голяма част от къщите са строени преди десетилетия и не отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност.

По данни на държавата близо 980 хиляди еднофамилни жилища в България подлежат на обновяване през следващите години. Това означава, че темата няма да бъде временна кампания, а една от големите политики през следващото десетилетие.

Според Веселин Тодоров хората не трябва да чакат последния момент. „Още отсега има смисъл собствениците на къщи да проверят документите си, местните данъци, статута на имота и какъв тип обновяване би имало най-голям ефект за конкретния дом. Най-добрите решения идват, когато човек гледа на къщата не просто като място за живеене, а като система, която може да работи по-умно“, допълва той.

Истинският въпрос вече не е дали една къща ще бъде обновена. Въпросът е дали това ще стане по стария модел, само с дограма и фасада, или по новия: със соларни системи, батерия, по-ефективно отопление и система, която може сама да управлява енергията.

Източник 3e-news: Над 10 000 евро за къщи: България подготвя нова програма за соларни инсталации, батерии и обновяване


 ДОКЛАДИ

Живот на кръстопът: достъпност, климат и инвестиции в недвижими имоти

Докладът на International Institute for Human Rights and Business (IHRB) и партньорски инициативи анализира връзката между жилищната достъпност, климатичните рискове и инвестиционните модели в недвижимите имоти в Европа. Основният извод е, че жилищният сектор се намира в системна криза, в която недостъпността на жилища, финансовият натиск върху жилищния пазар и климатичните рискове се подсилват взаимно. Над 8% от домакинствата в ЕС вече отделят над 40% от доходите си за жилище, което създава социална нестабилност и задълбочава неравенствата.

Докладът подчертава, че доминиращите инвестиционни модели в недвижимите имоти често са ориентирани към краткосрочна доходност и спекулативни стратегии, което води до по-високи цени, по-ниска достъпност и по-слаба устойчивост към климатични рискове. В същото време се посочва, че съществуват алтернативни подходи – ориентирани към дългосрочна стойност, социална устойчивост и енергийна ефективност – които могат едновременно да намалят климатичния риск и да стабилизират жилищните пазари. Ключовият извод е, че достъпното и устойчиво жилищно настаняване трябва да се разглежда като основен елемент на финансовата стабилност, а не като социален разход.

Доклад: Living at the crossroads: affordability, climate, and real estate investment


HABITAT FOR HUMANITY  

Europe Housing Day 2026

Събитието събра над 150 участници от европейските институции, финансови организации и гражданския сектор, като Habitat for Humanity International (HFHI) имаше ключова роля както в съдържанието, така и в позиционирането на темата за достъпните жилища на европейско ниво. Събитието затвърди ролята на организацията като водещ глас в жилищната политика в ЕС, създавайки пространство за стратегически диалог с евродепутати, Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка. В дискусиите ясно се открои, че жилищната криза не може да бъде решена само с повече финансиране – необходимо е средствата да бъдат по-добре насочени, достъпни и съобразени с реалните нужди на общностите.

Активното участие на Habitat for Humanity International пролича и в ключовите теми на отделните сесии – от финансирането на достъпни и енергийно ефективни жилища до практическите решения като „one-stop shop“ моделите за обновяване на сгради. Организацията акцентира върху нуждата от системен подход, който да обединява техническа, финансова и административна подкрепа за домакинствата, особено в Централна и Източна Европа. Паралелно с това беше поставен и въпросът за неизползвания потенциал на празните жилища в Европа, като HFHI подчерта необходимостта от по-силна политическа воля и координация, за да се превърнат тези ресурси в реални решения за хората в жилищна нужда.

Прочетете повече: Europe Housing Day 2026

Отворено писмо до Г-7 за жилищата и неформалните селища (2026)

Отвореното писмо, инициирано от Habitat for Humanity International и партньори, призова страните от Г-7 да поставят жилищната политика в центъра на глобалния дневен ред за развитие. Основният аргумент беше, че жилищната криза е глобален проблем – над 1,1 милиарда души живеят в неформални селища, а всеки трети човек няма достъп до адекватно жилище. Въпреки това секторът оставаше силно подценен, като получаваше под 1% от международната помощ за развитие, въпреки доказаното му влияние върху икономическия растеж, здравето, образованието и климатичната устойчивост.

Писмото отправяше конкретен призив към Г-7 да признаят жилищата като ключов двигател на развитие, да подобрят измерването и проследяването на инвестициите в сектора и да разширят успешни модели за подобряване на жилищните условия, особено в неформалните селища. Акцент беше поставен върху необходимостта от системен подход и международно сътрудничество, който да превърне жилищната политика в инструмент за намаляване на неравенствата, повишаване на икономическата устойчивост и справяне с климатичните предизвикателства, като срокът за присъединяване към инициативата беше до 15 април 2026 г.

Отворено писмо: 2026 Open Letter Sign-On: Development Ministers on Housing and Informal Settlements


От неформални квартали към сигурни домове: какво научи България от Румъния

Новини

21 – 23.04.2026 г., България – Румъния: Институции и общини обмениха добри практики за трансформация на неформални селища в устойчиви и сигурни общности. Как неустроени квартали, могат да се превърнат в сигурни и достойни места за живот? И как държавата и местната власт могат да обединят усилия, за да прекъснат дългогодишния цикъл на бедност?

Именно тези въпроси бяха във фокуса на международна работна визита в Румъния с участието на българска делегация от представители на националните и местни власти. Посещението беше организирано от Хабитат България като част от проект „Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали“ и постави акцент върху необходимостта от устойчиви и координирани решения на едно от най-сериозните социални предизвикателства в региона – жилищната бедност и приобщаването на общности, живеещи в неформални и незаконни селища.

Проектът се реализира в периода юли 2025 – юни 2027 г. в общините Кюстендил и Берковица и цели промяна в политиките чрез демонстрационни мерки за даване на статут на жилища, подобряване на базовата инфраструктура и създаване на устойчив модел за социална интеграция и развитие на засегнатите общности. Той е част от глобалната кампания Home Equals, насочена към подобряване на условията на живот в незаконни квартали по света.

В този контекст визитата в Румъния надхвърли обмена на опит и се превърна в работеща платформа за обсъждане на реални политики и практически решения в областта на жилищната политика и социалното включване.

Българската делегация беше представена на високо институционално ниво от министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, директора на Дирекция „Национален строителен контрол“ инж. Лиляна Петрова, ръководителя на екип „Местни политики и финанси“ в Националното сдружение на общините в Република България Даниела Ушатова, извънредния и пълномощен посланик на Република България в Румъния Радко Влайков, кмета на район „Слатина“ Георги Илиев, както и представители на общините Кюстендил и Берковица.

Министър Найденов подчерта, че е „наложително да се започне работа по нова национална жилищна стратегия, която да отговори на реалните нужди на хората и съвременните предизвикателства“.

Той акцентира, че документът следва да бъде изграден върху надеждни данни, задълбочен анализ и използване на международен опит, така че да отразява реалната картина на жилищните нужди в страната. По думите му е необходимо жилищната политика да се разглежда като интегрирана система, която обхваща както социалните жилища и подкрепата за уязвимите групи, така и предизвикателствата, свързани с неформалните селища и подобряването на жилищната среда. Той допълни, че устойчивото решение на тези проблеми изисква координирани усилия между институциите и последователна дългосрочна политика, насочена към намаляване на социалните неравенства и осигуряване на достъп до достойни жилищни условия.

От румънска страна участието отново беше на високо институционално и експертно ниво, като в срещите се включиха представители на ключови институции, отговорни за регионалното развитие, социалната политика и управлението и координацията на европейските фондове. Сред тях бяха представители на Министерството на развитието, обществените работи и администрацията, Министерството на инвестициите и европейските проекти, Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност, както и експерти от Асоциацията на румънските общини, Националният съюз на окръжните съвети на Румъния, Националната агенция за ромите, ROMACT, Хабитат Румъния и неправителствената организация Make Better (MKBT).

Румънският опит показва, че устойчивите решения започват с ясна и детайлна картина на проблема:

» Особен акцент в разговорите беше поставен върху румънския модел за системно картографиране и анализ на неформалните селища, който е въведен през 2019 г., с включване на раздел Устройство на неформалните квартали в техния Закон за устройство на територията. Подходът се основава на събиране и обработка на детайлни данни, включително:

  • местоположението на селищата
  • броя на живеещите в тях хора
  • правния статут на земята
  • кадастрално заснемане на съществуващите сгради
  • оценка на тяхното състояние
  • възможности за подобряване на инфраструктурата
  • или, при необходимост, за преместване на домакинствата

» Разработен е цифров инструмент за картографиране и наблюдение на неформални селища – Модул за неформални селища като част от оперативно съвместима платформа за данни за населените места. Установено е, че в Румъния има 393 неформални квартали със 71 965 жители. През 2022 г. е приета Национална жилищна стратегия на Румъния с хоризонт 2050 г., в която един от приоритетите е именно подобряване жилищните условия на уязвимите групи от населението, включително неформалните селища.Административно-териториални единици, в които са установени:
🟠  неформални квартали и маргинални общности;   🟡  маргинални общности;   🟢  неформални квартали

» В рамките на дискусиите беше подчертано и ясно структурираното разпределение на отговорностите между институциите в Румъния. Местните власти имат водеща роля в работата на терен и в прякото взаимодействие с общностите, докато държавните институции осигуряват нормативната рамка, финансирането и стратегическата координация на политиките. Тази ефективна координация между различните нива на управление беше посочена като съществен фактор за постигането на устойчиви резултати.

» Беше откроен и проблемът с липсата на адресна регистрация, който продължава да бъде сериозна пречка пред социалното включване. Без официален адрес значителна част от хората в уязвими общности остават извън системите за социална закрила, здравеопазване, образование и заетост. Българската страна представи съществуваща и работеща практика с издаването на служебен адрес, като възможна основа за развитие на по-широки и по-ефективни политики в тази област.

» В Румъния социалните жилища се разглеждат като част от цялостна система за подкрепа, а не като самостоятелна мярка. Те се управляват на общинско ниво и са насочени към най-уязвимите групи, като се комбинират със социални услуги и допълващи мерки за приобщаване. По този начин жилището се утвърждава не само като физическа среда, но и като основа за социална стабилност и дългосрочно включване.

Делегацията посети и Община Решица, където бяха представени конкретни примери за интегриран подход към жилищната бедност и неформалните селища. Румънската практика показва съчетание между инфраструктурни интервенции и активни социални политики, насочени към устойчиво подобряване на условията на живот и интеграция на уязвимите общности.

За България визитата очерта едновременно предизвикателства и конкретни възможности, свързани с необходимостта от системно събиране и използване на данни, по-добра институционална координация и разработване на дългосрочна национална стратегия в областта на жилищната политика. В същото време беше подчертано, че съществуващият опит и натрупаните добри практики могат да бъдат надградени чрез по-тясно сътрудничество между държавните институции, общините и гражданския сектор, което да доведе до по-ефективни и устойчиви решения.

Кметът на район „Слатина“ Георги Илиев подчерта, че сглобяването на екипи от архитекти, урбанисти, геодезисти, районни експерти и представители на местните общности би дало  устойчивите решения и възможности за напредък в решаването на проблема с неформалните квартали.

Кампания Home Equals утвърждава разбирането, че достъпът до достойно жилище е основно човешко право. Хабитат България продължава да развива платформи за диалог между институции, общини и експерти, насочени към създаване на реално приложими решения в областта на жилищната политика. Визитата в Румъния ясно показа, че жилищната бедност не е нерешим проблем, а комплексно предизвикателство, което може да бъде преодоляно чрез дългосрочна визия, политическа воля и координирани действия на всички нива на управление, както и чрез устойчиво партньорство между държавата, местните власти и гражданския сектор.

Презентации:

  1. Министерството на развитието, обществените работи и администрацията: Housing policies and strategies. The situation of informal settlements 
  2. ROMACT: Informal Settlements in Romania
  3. Make Better (MKBT): Legislative and operational framework for recognizing and improving living conditions in informal settlements in Romania
  4. Хабитат България: Habitat for Humanity Bulgaria
  5. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Стратегически проект Румъния (автоматичен превод на български език)
  6. Министерството на труда, семейството, младежта и социалната солидарност: Proiect strategic Rоmania (на румънски език)

Допълнителна информация: 

  1. Министър Николай Найденов: Наложително е веднага да се започне работа по нова Национална жилищна стратегия
  2. Министър Найденов обсъди свързаността, сътрудничеството и жилищната политика с министър Атила Чеке по време на посещение в Румъния

 

Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, работна среща в Букурещ, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, работна среща в Букурещ, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, работна среща в Букурещ, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, работна среща в Букурещ, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния
Home Equals – Подобряване на жилищните условия в незаконни квартали, посещение в Община Решица, Румъния

Бюлетин Март 26: Да отворим вратата към по-устойчиви домове

Видео

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради

  • До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ – както многофамилни, така и еднофамилни жилищни сгради.
  • До 2035 г. реновираните жилищни сгради трябва да достигнат около 79 милиона квадратни метра.
  • До 2030 г. около 15,4 милиона квадратни метра нежилищни сгради трябва да бъдат обновени и около 19,6 милиона до 2033 г.

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов. Разчетите са залегнали в обявения на 16.02.2026 г. за публична дискусия Национален план за сградно обновяване до 2050-та година.

Снимка: Habitat for Humanity

„Целите са амбициозни, но не са политически избор“, посочи министър Найденов и подчерта, че те произтичат от европейското законодателство. По думите му европейската  директива за енергийни характеристики на сградите изисква държавите членки да ускорят значително обновяването на сградния фонд и България трябва да изпълни тези цели, „като планът показва как това може да стане по реалистичен и устойчив начин.“

Според министъра изпълненото на плана означава по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура, развитие на строителния сектор и местните икономики, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата. По думите му изпълнението на целите, заложени в плана, е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове.   

Средствата, необходими за предвиденото в Плана енергийно обновяване на сградния фонд, възлизат общо на около 20 млрд. евро.

„Те ще бъдат осигурени с микс от финансови инструменти – на българската държава, на Европейския съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация, Фонда за справедлив преход“, обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя подчерта, че Фондът ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване. Първият приоритет на фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради. Очаква се първите програми, насочени към този сегмент, да стартират в рамките на годината.

Цели и предвиждания за устойчиво обновяване на сградния фонд

  • Предвижда се поставените цели да бъдат изпълнени чрез реализацията на текущите програми, изпълнението на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, втория етап на Националната програма за енергийна ефективност.
  • Една от основните цели на плана е да се прекрати практиката на краткосрочни програми, които да достигат до малък кръг граждани, и да се създаде устойчив пазар за сградно обновяване.
  • Предвижда се да бъдат изградени центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите и бизнеса по целия процес – от подготовката на проекта до финансирането и реализацията.
  • Планът предвижда да се подобри координацията между ключовите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините.

Източник: До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради


ЖИЛИЩА

С първа експертна дискусия започна широкото обществено обсъждане на националния план за сградно обновяване

Декарбонизационният фонд ще бъде ключов инструмент за ускоряване на инвестициите в сградния сектор

Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе на 17 март в „Гранд Хотел София“ в рамките на конференцията „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, организирана от Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Събитието събра представители на националните институции, местните власти, европейски организации и експертната общност с цел да очертае устойчивата финансова и институционална рамка за обновяването на сградния фонд в България.

Конференцията беше открита от Таня Христова, кмет на Габрово и председател на УС на ЕкоЕнергия, която подчерта значението на енергийната ефективност като ключов инструмент за подобряване на качеството на живот и справяне с енергийната бедност. Тя акцентира и върху необходимостта от спешни действия, тъй като всяко забавяне на инвестициите означава пропуснати ползи както за гражданите, така и за местните икономики.

От своя страна Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта, че реализирането на целите на Националния план изисква нов тип финансови инструменти и дългосрочен подход: 

Снимка: ЕнЕфект

„Изключително важно е да се спазят сроковете за Националния декарбонизационен фонд, защото този инструмент ще даде необходимия фокус. В жилищния сектор има огромен неизползван потенциал и реален интерес от страна на гражданите да инвестират в домовете си, ако им бъдат предложени работещи решения.“ 

В дискусията бе поставен силен акцент върху необходимостта от изграждане на ефективен финансов инструментариум и по-добра координация между институциите. Димитър Ганев, председател на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация, обясни, че фондът ще предложи широк спектър от комбинирани финансови инструменти, включително грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, като основният фокус ще бъде върху домакинствата, публичните сгради и бизнеса. Очаква се той да започне работа до края на годината, като целта е да се постигне трайна промяна от кампанийно към устойчиво финансиране. 

Николай Налбантов, директор „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, подчерта, че едно от ключовите предизвикателства ще бъде осигуряването на ресурс за фонда, както и създаването на механизъм за обслужване на крайните получатели чрез „едно гише“, който да улесни гражданите и бизнеса при кандидатстването. 

В дискусията участие взеха и Малина Крумова, заместник-министър на околната среда и водите, Силвия Резеши от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, които акцентираха върху необходимостта от по-силна междуинституционална координация, изграждане на устойчива финансова рамка и активна роля на местните власти при прилагането на политиките за сградно обновяване. Бе подчертано, че успешното изпълнение на плана изисква не само ясни цели, но и ефективни механизми за тяхното прилагане на местно ниво, както и по-добра подкрепа за собствениците чрез техническа помощ, достъп до информация и адекватни финансови инструменти. 

В контекста на заложените цели в Националния план:

  • До 2035 г. България трябва да постигне 20-22% намаление на потреблението на крайна енергия в жилищния сектор – което означава обновяване на над 79 млн. кв. м. жилищна площ.
  • До 2033 г. трябва да бъдат обновени и най-неефективните 26% от нежилищния сграден фонд – това са сградите в енергиен клас D или по-нисък, които имат най-високо енергийно потребление и най-голям потенциал за спестявания.
  • До 2035 г. в хоризонт общите инвестиции. се изчисляват на над 19 млрд. евро.

Тези цели ясно показват, че сградното обновяване няма как да се случи само с публични грантове, но ако се намерят правилните механизми, то може да се окаже реален инструмент както за икономически растеж, така и за значително намаляване на разходите на домакинствата и защита от постоянните енергийни кризи.

Презентациите можете да видите тук

Източник: С първа експертна дискусия започна широкото обществено обсъждане на националния план за сградно обновяване


ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Oбнoвeни пpaвилa зa eнepгийнa eфeĸтивнocт: B Бългapия тpябвaт инвecтиции oт €11 милиapдa caмo зa жилищaтa

Брюксел актуализира правилата за енергийна ефективност на сградите, което засяга и България. Новият пакет мерки цели намаляване на енергийните разходи, ускоряване на инвестициите в чиста енергия и ограничаване на енергийната зависимост на ЕС. България трябва да обнови 79 млн. кв. м жилищни сгради до 2035 г., като за жилищния сектор са необходими около €11 млрд., а за нежилищните сгради – около €8 млрд. Новите правила за „сгради с нулеви емисии“ (NZEB) ще важат задължително за всички нови сгради от 2030 г., а за публичните – още от 2028 г.

Въвеждат се и промени в сертификатите за енергийни характеристики (CEX) с рейтинг от „A“ до „G“, като се разширяват случаите на сертифициране. Основните направления в обновената директива са: саниране, декарбонизация, модернизация с интеграция на системи и поддържащи мерки. Целта е обновяване на най-енергонеефективните сгради първо, като се търсят финансови механизми чрез грантове, кредитни линии и частно финансиране. Засега обаче липсва ясна рамка за финансиране, като през 2026 г. предстоят обсъждания с представители на строителния бизнес, общините и финансовите институции.

Източник Money.bg и линк към цялата статия: Oбнoвeни пpaвилa зa eнepгийнa eфeĸтивнocт: B Бългapия тpябвaт инвecтиции oт €11 милиapдa caмo зa жилищaтa

Енергийните общности работят в Европа. Какво ги спира в България?

  • Енергийните общности като модел за производство и съхранение на енергия имат потенциала да изиграят ключова роля за справянето с кризите на енергийния пазар.
  • Единствените създадени енергийни общности в България са в Габрово, Бургас и София. Те са принудени да продават произведената енергия, но нямат възможност да я използват за себе си. 
  • Липсата на стимули води и до по-малко интерес от създаването на повече енергийни общности от гражданите.
  • Основният извод от доклада на Европейската сметна палата е, че енергийните общности имат висок потенциал, но развитието им изостава заради липса на правила, данни и подкрепа. Решението минава през по-ясни политики, реалистични цели и по-широко включване на хората.
  • 6те мерки: …
  • Особено важно за България е произведената електроенергия да може директно да се споделя между членовете на общностите.

Всичко започва от децата. 

В Баленя (Испания), в Амстердам, в район Витоша в София, примерите за енергийни общности на училища и детски градини светят ярко. Родителите и учителите разказват на децата за производството на енергия от слънцето, а децата разбират още от малки, защото виждат панелите на покривите на сградите, където ходят всеки ден. В Нидерландия дори получават „слънчеви“ джобни като възвръщане на инвестицията, която родителите им са направили. 

Примерите за енергийни общности в Европа вече са десетки хиляди, в България също има такива. И общото между тях е, че на преден план винаги е изведена споделена цел на общността – да имат по-ниски сметки за ток, да подобрят качеството на живот в града си, да помогнат на уязвимите, да научат децата си на нещо полезно за природата. 

От 2018 г. като европейски граждани имаме право да произвеждаме собствената си енергия, а това законодателство е в сила и в България през последните две години. Докъде обаче са стигнали европейските държави и къде се намира България? В текста разглеждаме специална оценка на Европейската сметна палата (ЕСП), която анализира ситуацията в Полша, Румъния, Италия и Нидерландия, и я допълваме с примери от България, базирани на пряк опит от участието в енергийни общности в Габрово, Бургас и София.

Източник Климатека и линк към цялата статия: Енергийните общности работят в Европа. Какво ги спира в България?

Фиг. 1: Какво представлява енергийната общност. Източник: Европейската сметна палата


ПРОЕКТ BIOJUST – Справедлив преход за домакинствата, зависими от твърди горива

Ново партньорство с Община Смядово

Във връзка с удължаването до 31 март 2026 г., срока на проект “EUKI – BioJust: Just Transition for solid-fuel dependent households / Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива, GIZ: 81301799, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK), в края на м. януари 2026 г., бе сключено рамково споразумение за партньорство с трета пилотна община – Община Смядово.

Общината идентифицира 15 домакинства в енергийна бедност, които са самотно живеещи лица на възраст над 65 години, вкл. такива с увреждания с ТЕЛК над 50%, получават помощи за отопление за сезон 2025-2026 г., отопляват се с твърди горива, обитават несанирани еднофамилни жилищни сгради и са с доходи под прага на бедност. За тези лица в рамките на проекта бяха осигурени средства в размер на 11790 евро за закупуване на климатици клас А+++, които да заменят замърсяващите и трудни за обслужване печки на дърва, а също така да осигурят охлаждане на жилището в условията на затоплящ се климат и екстремно горещи вълни. 

В средата на м. март за избраните домакинства бе проведено обучение за енергийна ефективност, в което бяха направени самооценки за енергийните характеристики на жилищата на бенефициентите, а също на техните навици за пестене на енергия. Дадени бяха съвети за подобряване стъпка по стъпка на енергийната ефективност на жилищата, а също как да се ползват инсталираните климатици.

Бе проведен и семинар с представители на общинската администрация за изграждане на местен капацитет за енергиен преход за домакинства в енергийна бедност на база международни добри практики за преодоляване на енергийната бедност. В него се включиха над 25 служители, ангажирани с инженерните, технически и социални аспекти на енергийната бедност, както и ръководството на общината.

По време на семинара бяха представени и оценки на енергийното потребление в община Смядово, състоянието на жилищния фонд и нуждите от енергийна обновяване, както и оценка на домакинствата в енергийна бедност. Представени бяха предстоящи възможности за финансиране на частични мерки за енергийна ефективност на сградите от Социалния фонд за климата, Националния фонд за декарбонизация и текущи национални програми.

Бихме искали да изразим благодарност към ръководството на Община Смядово, в лицето на Кмета Иванка Петрова и заместник кмета Димитрина Маринова, които успяха в изключително кратки срокове да организират изпълнението на всички дейности по проекта и от 25 март 15-те домакинства вече ползват инсталираните климатици.

Така към днешна дата, със средства в размер на 50 хил. евро, осигурени от Европейската инициатива за климата, проектът успя да подпомогне реално 73 домакинства в енергийна бедност, от които 25 в Община Берковица, 33 в Луковит и 15 в Смядово, да подменят старите печки на дърва с климатици клас А+++, да сменят дограма, да получат материали за топлоизолация на външни стени, или да подменят стари бойлери за гореща вода с такива клас А. Наред с това, проектът даде насоки и перспективи пред трите общини за продължаване на действията за преодоляване на енергийната бедност, както и наръчник за планиране на енергийния преход на домакинства в енергийна бедност за всички общини в страната. 

Финалната кръгла маса 

На 30 март 2026 година се проведе финалната кръгла маса по проект BioJust,  организирана от WWF България и Хабитат България на тема: Предизвикателства и решения на проблема с енергийната бедност, в контекста на Националния план за сградно обновяване.

Целта на кръглата маса бе въз основа на представените материали да се направи експертна дискусия за целите и приоритетите на бъдещия национален план за сградно обновяване, подходите и мерките за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност.

В рамките на събитието бяха представени:

  • резюме на основните приоритети и предвидени интервенции в националния план за сградано обновяване от  д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект;
  • резултати от проведено социологическо проучване относно състоянието и потребностите на домакинствата в еднофамилни жилищни сгради от Цветелина Стоянова от Агенция Маркет Линкс;
  • предложения и препоръки за усъвършенстване на плановете и изпълнителските механизми с оглед по-ефективно адресиране на енергийната бедност, представени от доц. д-р Теодора Пенева;
  • разработени онлайн инструменти в сферата на енергийната бедност, представени от Райна Попова, проектен ръководител във WWF България.

Участниците в дискусията подчертаха важността на осигуряването на системно финансиране на сградното обновяване чрез бъдещия Национален фонд за декарбонизация.

Ивайло Алексиев, изп. директор на АУЕР, сподели, че проектът на Националния план за сградно обновяване е публикуван и ще бъде обсъждан с различни експертни общности.

Ася Добруджалиева от Хабитат България посочи, че от Държавния бюджет може ежегодно да се осигуряват поне 0.2% за енергийно обновяване и поне 25% от приходите от Схемата за търговия с емисии, което в комбинация със средства от различни програми би дало сигурност и предвидимост на финансирането и резултатите за декарбонизация на сградния фонд.

Научете повече тук: BioJust 


ВЕИ

Проект за изменение на Закона за енергия от възобновяеми източници ще финализира транспонирането на европейските директиви RED II и RED III

В Народното събрание е внесен проект за изменение и допълнение на Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Законопроектът е разработен за постигане на пълно съответствие на българското с европейското законодателство при транспонирането на европейската Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) по отношение на насърчаването на ВЕИ. 

Предложените изменения в закона са част от мерките, предприети след поредната наказателна процедура срещу България, образувана през 2025 г. от Европейската комисия във връзка с пълното транспониране на директивата. С Решение от 22 януари 2026 г. Съдът на ЕС осъди България по друга процедура за нарушение, свързана с транспонирането на предходна директива, отнасяща се за ВЕИ – 2018/2001 (RED II).

Законодателството по отношение на енергийните общности и домакинствата производители на енергия за собствени нужди не е довършено, коментира пред БТА Петко Ковачев, експерт по енергийни политики. Според него се наблюдава колизия между процеса на стартиране на крупни инвестиции в зелена енергия и липсата на реална децентрализация при внедряването на ВЕИ системи. Българският Закон за енергия от възобновяеми източници досега формално е хармонизиран с европейските директиви RED II и  RED III, но голямото предизвикателство остава практическото приложение, особено по отношение на административните процедури и различните подходи на електроразпределителните дружества, смята инж. Недко Пашамов, оторизиран дистрибутор за България на Eco Green Energy, експерт в областта на фотоволтаичните системи, автор на книгата „Въведение във фотоволтаиката“, член на Българската фотоволтаична асоциация.

Със законопроекта се цели завършване на транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2413 в българското законодателство, крайният срок за което беше на 21.05.2025 г., се посочва в мотивите към проекта. RED II и RED III са ключови европейски директиви, които определят стратегическата рамка за ускоряване на прехода към чиста енергия в ЕС. RED II е вторият вариант на европейската директива за насърчаване на ВЕИ (Renewable Energy Directive – RED). Сред основните цели в нея са увеличаване на дела на възобновяемите източници във всички сфери – електроенергия, отопление и охлаждане, транспорт. В Директива 2018/2001 (RED II) се залага достигане на 32 процента дял на ВЕИ в общото енергийно потребление до 2030 г. В RED III тази цел е надхвърлена, поставяйки амбициозната рамка от 42.5 на сто задължителен дял на ВЕИ до 2030 г., с програма максимум от 45 процента. Основен момент в третата директива са ускорени разрешителни процедури за проекти с ВЕИ.

Внесеният законопроект на Министерството на енергетиката е одобрен на заседание на Министерския съвет на 28 януари 2026 г., уточнява пресцентърът на МЕ. В мотивите, съпровождащи проекта за изменения в ЗЕВИ, се посочва, че промените са свързани с улесняване използването на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, развитие на зони за ускорено внедряване на ВЕИ, стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия.

Много от досегашните промени в България, свързани с прилагането на директивите RED II и  RED III, са само „де юре“, на практика част от текстовете остават формални, смята инж. Недко Пашамов. Той има дългогодишен опит в проектиране и изграждане на фотоволтаични системи в цялата страна, с над 200 реализирани фотоволтаични проекта в България, Северна Македония и Швейцария.  След комуникация и с трите ЕРП-та у нас, инж. Пашамов е категоричен, че всяко от електроразпределителните дружества има различни изисквания и подходи при процедурите за присъединяване на фотоволтаични системи. Напоследък се забелязва изключително трудна комуникация с ЕРП-та по тези въпроси, допълва специалистът по соларни системи.

В европейските директиви се говори за улеснена процедура за инсталиране на домашни системи, както и за фирмени до 5 мегавата за собствено потребление, но в България това често е неизпълнимо на практика, обяснява инж. Пашамов. По думите му процедурите около съгласуване и присъединяване на подобни фотоволтаични системи остават проточени във времето, независимо от препоръчителните срокове в директивите и интерпретацията им в българските закони. При самата реализация се срещат много трудности, главно от административен характер, допълва специалистът. „Най-сериозните затруднения са свързани с координацията между основните участници в сектора – КЕВР, БЕХ, ЕСО и електроразпределителните дружества.

Въпреки че всяка институция действа в рамките на своите правомощия, липсата на синхронизация често води до забавяне на проекти и неяснота за инвеститорите и потребителите“, смята инж. Недко Пашамов. Според него забавянето на ВЕИ проекти означава по-бавен преход към по-евтина и устойчива енергия, както и по-голяма зависимост от конвенционалните енергийни източници. Именно в директивата RED III се поставя силен акцент върху съкратените срокове за разрешителни и по-лесно изграждане на малки и децентрализирани ВЕИ, обяснява соларният специалист. Той очаква следващите законодателни промени да доведат до ясни процедури и предвидима среда за инвеститори и потребители.

Източник БТА и линк към цялата статия: Проект за изменение на Закона за енергия от възобновяеми източници ще финализира транспонирането на европейските директиви RED II и RED III

Революцията на ВЕИ в Испания поддържа ниски сметки за енергия

Войната с Иран потопи света в енергийна криза, която се случи за една нощ. Затварянето на Ормузкия проток и намаленият износ на енергия от Близкия изток предизвикаха опасения от по-високи сметки за вече претоварените домакинства. Но една европейска държава е в добра позиция да се справи с тези сътресения благодарение на инвестициите си във възобновяема енергия, предава Евронюз.

От 2019 г. насам Испания е удвоила своя вятърен и слънчев капацитет, добавяйки над 40 GW – повече от всяка друга държава от ЕС, с изключение на Германия, чийто пазар на електроенергия е два пъти по-голям от испанския. В резултат на това цената на електроенергията в Испания е много по-малко повлияна от постоянно променящата се цена на газа, която се увеличи с 55% в деня след началото на войната срещу Иран и продължава да се покачва. Сметките за енергия на Испания са едни от най-ниските в Европа

Според доклада на Ember, между 2020 и 2024 г. Испания е намалила сметката си за внос в енергийния сектор повече от всяка друга страна от ЕС. Това се случи чрез добавяне на нови слънчеви и вятърни паркове, които са спестили 26 милиарда кубически метра внос на газ на стойност 13,5 милиарда евро. През август 2025 г. Испания изобщо не е използвала енергия от въглища. Това е далеч от само 10 години по-рано, когато въглищата представляваха една четвърт от електроенергията на страната. Преминаването ѝ към възобновяеми енергийни източници беше голяма победа за сметките за енергия на домакинствата. През 2019 г., преди вятърната и слънчевата революция в Испания, страната имаше едни от най-високите цени на електроенергията в Европа. Сега тя има едни от най-евтините.

Възобновяемите енергийни източници са еднократни и фиксирани разходи. Тъй като правителствата са под постоянен натиск да намалят дълга и данъците, производството на енергия трябва да струва възможно най-малко. За разлика от вятърните турбини и слънчевите панели, които държавите купуват и инсталират веднъж, петролът и газът трябва да се купуват непрекъснато, като цените са подложени на непредсказуеми сътресения, като например война.

Нов доклад, публикуван на 11 март от Комисията по изменение на климата на Обединеното кралство, потвърждава тази теза – общата цена за достигане на нетна нула до 2050 г. вероятно няма да бъде по-голяма от цената на един-единствен шок в цените на изкопаемите горива, като този, предизвикан от войната в Украйна. Моделирайки подобна криза, която ще се случи през 2040 г., проучването установи, че ако Обединеното кралство е на път към нулеви нетни емисии, сметките за енергия на домакинствата ще се увеличат само с 4%, в сравнение с 59% без действия в областта на климата.

Източник ESGNews.bg и линк към цялата статия: Революцията на ВЕИ в Испания поддържа ниски сметки за енергия


ПРОВЕРКА НА ФАКТИТЕ

Не е вярно, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия

  • Твърдението, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия, е невярно;
  • Няма необходимост съоръженията за производство на ток от слънце и вятър да бъдат балансирани от газови централи – в България инсталираните соларни и вятърни мощности надвишават тези на газ почти 10 пъти;
  • Цената на слънчевата енергия е спаднала с около 80% за десетилетие, а вятърната – с около 40%;
  • Сред новите енергийни мощности най-скъпо е електричеството от нови ядрени централи.

Възобновяемата енергия в ЕС и в България

Според данни на Eurostat, през 2024 г. възобновяемите източници осигуряват около 47,5% от електроенергията в ЕС, като най-голям принос имат вятърната и слънчевата енергия. Анализите на енергийния сектор показват, че в Южна Европа новите соларни централи могат да произвеждат електричество за около 30–40 €/MWh, докато наземните вятърни паркове струват приблизително 40–60 €/MWh.

В България през последните години се изграждат нови фотоволтаични паркове. През 2025 г. страната е добавила 1,416 GW нови соларни мощности, като това е трета поредна година с над 1 GW нови инсталации, а общият инсталиран капацитет за производство на слънчева електроенергия достига около 6 GW.

По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в слънчеви дни през март фотоволтаичните мощности в националната мрежа осигуряват над 40% от произведената в страната електроенергия – чувствително повече от двата блока на АЕЦ „Козлодуй“.

Производствените цени на тока и сметките на домакинствата

В България производствените цени на тока според използвания енергоизточник не се отразяват директно в сметките за ток на българските домакинства, защото те купуват електроенергия по регулирани от държавата тарифи.

В периода на първоначално навлизане на енергията от възобновяеми източници, себестойността ѝ е по-висока и в много държави в Европа инвестициите в производството ѝ се насърчават от държавите чрез различни мерки като например преференциални цени на изкупуване.

С масовото навлизане и поевтиняването на ВЕИ технологиите тези преференции намаляват или напълно се премахват. В България допълнителната такса за „зелена енергия“, която потребителите плащат, е премахната като компонент в сметките за ток през 2013 г., а през 2015 г. е създаден Фондът за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), от който се покриват разходите на обществения доставчик НЕК за изкупуване на ток от определени производители на преференциални цени. Първоначално част от приходите в ФСЕС постъпват от така наречената „цена за задължения към обществото“, която е компонент при ценообразуването на тока. През последните няколко години обаче размерът на този компонент е нула.

Според действащото в момента законодателство на преференциални цени се изкупува единствено електроенергията от малки ВЕИ централи с инсталирана мощност до 500 kW. През 2024 г. – последната, за която има пълни данни – количеството ток от ВЕИ, закупен от НЕК на преференциални цени, е малко над 1,5% от общата електроенергия, закупена от обществения доставчик. В това число влизат не само соларни и вятърни инсталации, но и микро ВЕЦ, съоръжения за изгаряне на биомаса и др.

Проверено: 

Твърдението, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия, е невярно. Няма необходимост съоръженията за производство на ток от слънце и вятър да бъдат балансирани от газови централи – в България инсталираните соларни и вятърни мощности надвишават тези на газ почти 10 пъти. Цената на слънчевата енергия е спаднала с около 80% за десетилетие, а вятърната – с около 40%. Сред новите енергийни мощности най-скъпо е електричеството от нови ядрени централи.

Източник Factcheck.bg и линк към цялата статия: Не е вярно, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия


 ДОКЛАДИ

Специален доклад 10/2026: Енергийни общности – Все още нереализиран потенциал

Планира се гражданите на ЕС да започнат да генерират половината от енергията от възобновяеми източници, необходима за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Енергийните общности са правни субекти, чрез които се дава възможност гражданите, малките предприятия и местните органи да произвеждат, управляват, споделят и потребяват собствена енергия.

Те могат да допринесат към осъществяването на енергийния преход, да подобрят финансовата достъпност на енергията и да засилят ролята на гражданите в съответните процеси. ЕС е постигнал едва 27% от целта си за създаване на поне една енергийна общност във всяка община с население над 10 000 жители до 2025 г. Тази цел не е съотносима и не е получила необходимата подкрепа за реализацията си, а изпълнението ѝ не се наблюдава в достатъчна степен.

Остават неясни определенията на ЕС, свързани с участието на сдруженията на собствениците на апартаменти. Освен това правителствата не са създали всички необходими условия за подпомагане на развитието на общностите, като например стимули за съхранение на енергия с оглед на облекчаването на електроенергийната мрежа. Препоръките на Европейската сметна палата са насочени към преодоляване на тези недостатъци.

Доклад: Специален доклад 10/2026: Енергийни общности – Все още нереализиран потенциал
Позиция на „Грийнпийс“ – България: ЕК представи нов Енергиен пакет за гражданите – за по-ниски сметки и по-чиста енергия

Доклад на ККБ „На карта: Готовност на общините за адаптация към климатичните изменения“

През 2024 г., по време на среща в София между Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) на ООН и представители на Коалиция за климата – България (ККБ), IPCC определи „Градската адаптация“ за приоритет за текущия оценъчен цикъл (2023-29).

В отговор членове на Коалиция за климата – България, предприеха сравнителен анализ на 265-те български общини. Тяхна основна цел бе да бъде предизвикан интерес и желание за действие. Разчитахме на това, че сравнителният анализ ще бъде мобилизиращ и мотивира хората на място – за които случващото се и съответните очаквания са действително сериозни – да започнат активно да действат, да мислят, да планират и да променят приоритети, регулации, навици и инвестиции в посока адаптация към ясно предвидими рискове от конкретни природни събития.

Настоящият доклад представя сравнителен преглед на състоянието и готовността на 265-те български общини да се справят с климатичните рискове и да планират адаптацията си. Анализът обхваща десет ключови теми – енергия, сгради, мобилност, гори, храни и земеделие, отпадъци, води, познания за климата, неравенства и администрация. Данните са събрани чрез интервюта с представители на местната власт и активни граждани и отразяват тяхната експертна преценка за реалното състояние на място.

Доклад: Доклад на ККБ „На карта: Готовност на общините за адаптация към климатичните изменения“


ЕВРОПЕЙСКАТА СХЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ (ЕСТЕ) 

Може ли България да „спре“ търговията с емисии?

Четирима експерти анализират: какво реално реши парламентът, каква е цената за България, защо ЕСТЕ е ключова за икономиката и защо подобни популистки решения нямат практическа тежест:

  • Българският парламент ефективно блокира почти 900 млн. евро от предвидените за страната ни по ПВУ.
  • Българското Народно събрание не може да спре търговията с въглеродни емисии. Европа не мисли как да спира търговията с емисии, а как да я използва по-ефективно.
  • Говоренето за „спиране“ има привидна тежест само в предизборните игри, но не и в реалната политика, свързана с климата и в частност финансовите инструменти, какъвто е търговията с емисии.
  • Европейската схема за търговия с емисии е основният инструмент на ЕС за намаляване на емисиите по икономически възможен начин.
  • Истински сериозният проблем е зависимостта на страната ни от изкопаеми горива. И докато популисткият шум расте, тази зависимост и климатичната криза се задълбочават.
  • Този модел на търговия с емисии е постигнал резултати 3–4 пъти по-евтино от данъци или административни ограничения.

В рамките на дни българският парламент прие решения, насочени срещу Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и климатичните политики на ЕС, създавайки впечатление, че страната може едностранно да „спре“ или промени тяхното прилагане.

Какво обаче реално означават тези действия, възможно ли е България да промени позицията си в рамките на ЕС и защо ЕСТЕ остава ключов инструмент за модернизация на икономиката и енергийния преход?

Климатека събра гледните точки на четирима експерти по климат, енергийни политики и зелена икономика. Те разглеждат различните ъгли – политически, икономически, европейски и исторически и очертават какво реално се случва, защо схемата е важна и защо не може да бъде „спряна“ с политическо решение. Петко Ковачев вижда в това предизборен ход без реален ефект, Георги Стефанов напомня, че подобни решения нямат тежест на европейско ниво, Райна Ангелова подчертава ролята на ЕСТЕ за инвестиции и модернизация, а Апостол Дянков поставя въпроса по-широко – като избор между пазарни механизми и цената на кризите.

Източник Климатека и линк към цялата статия: Може ли България да „спре“ търговията с емисии?


HABITAT FOR HUMANITY  

Кампания „Да отворим вратата“ Let’s Open the Door

Хабитат България се включва в глобалната кампания „Да отворим вратата“ (Let’s Open the Door), която цели да привлече вниманието към глобалната жилищна криза и да насърчи достъпа до безопасни и адекватни домове.

В световен мащаб всеки 1 от 3 души не обитават безопасен и достъпен дом, а над 2,8 милиарда души изпитват различни форми на жилищна несигурност, което оказва сериозно влияние върху здравето, образованието, икономическата сигурност и общото благополучие на поколенията.

Кампанията отбелязва 50 години от създаването на Habitat и включва поп-ъп инсталации, строителни проекти и дигитални истории на семейства от над 60 страни.

И в Европа проблемът е значителен: над 30 милиона жилища стоят празни, докато 17% от домакинствата живеят в пренаселени условия, а 15% от населението има проблеми като течащи покриви или влага. Осигуряването на безопасен и достъпен дом е ключово за стабилността, здравето и образованието. Инвестициите в качествени жилища могат да доведат до увеличение на БВП с 10,5%, до по-голям брой деца в училище и намаляване на предотвратими смъртни случаи. Кампанията призовава за съвместни усилия чрез доброволчество, застъпничество и финансиране, за да се намали жилищният дефицит и всеки да има достъп до дом.


ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ

Europe Housing Day 2026

Europe Housing Day 2026 ще се проведе на 20 април в Брюксел, както и онлайн. Събитието ще разгледа ключови въпроси за бъдещето на жилищата в Европа. Част от темите са достъпните жилища, намаляването на енергийната бедност чрез повече енергийно ефективни сгради, финансиране от ЕС по новата МФР, както и от частни източници и превръщане на празни сгради в достъпни жилища. Организатор еHabitat for Humanity и заедно със свои партньори събира политици, експерти и представители на сектора за обмен на идеи и решения. 

Линкове за регистрация:


Финалната кръгла маса по проект BioJust

Новини

На 30 март 2026 година се проведе финалната кръгла маса по проект BioJust, организирана от WWF България и Хабитат България на тема: Предизвикателства и решения на проблема с енергийната бедност, в контекста на Националния план за сградно обновяване.

Целта на кръглата маса бе въз основа на представените материали да се направи експертна дискусия за целите и приоритетите на бъдещия национален план за сградно обновяване, подходите и мерките за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност.

В рамките на събитието бяха представени:

  • резюме на основните приоритети и предвидени интервенции в националния план за сградано обновяване от  д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект;
  • резултати от проведено социологическо проучване относно състоянието и потребностите на домакинствата в еднофамилни жилищни сгради от Цветелина Стоянова от Агенция Маркет Линкс;
  • предложения и препоръки за усъвършенстване на плановете и изпълнителските механизми с оглед по-ефективно адресиране на енергийната бедност, представени от доц. д-р Теодора Пенева;
  • разработени онлайн инструменти в сферата на енергийната бедност, представени от Райна Попова, проектен ръководител във WWF България.

Участниците в дискусията подчертаха важността на осигуряването на системно финансиране на сградното обновяване чрез бъдещия Национален фонд за декарбонизация.

Ивайло Алексиев, изп. директор на АУЕР, сподели, че проектът на Националния план за сградно обновяване е публикуван и ще бъде обсъждан с различни експертни общности.

Ася Добруджалиева от Хабитат България посочи, че от Държавния бюджет може ежегодно да се осигуряват поне 0.2% за енергийно обновяване и поне 25% от приходите от Схемата за търговия с емисии, което в комбинация със средства от различни програми би дало сигурност и предвидимост на финансирането и резултатите за декарбонизация на сградния фонд.

 

Проект BioJust  има за цел да се подпомогнат уязвимите домакинства, зависими от твърдо гориво, в прехода към сграден фонд с ниски емисии и ниско потребление на енергия, в съответствие с амбициозната цел на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.

Проектът се осъществява в България, Унгария и Румъния в периода ноември 2023 г. – декември 2025 г. в партньорство между WWF Bulgaria и Хабитат България и е финансиран от от Европейската инициатива за климата (EUKI – European Climate InitiativeI) на германското Федерално министерство на икономиката и опазването на климата (BMWK).


 


Община Смядово се присъединява към проект BioJust

Новини

Във връзка с удължаването до 31 март 2026 г., срока на проект “EUKI – BioJust: Just Transition for solid-fuel dependent households / Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива, GIZ: 81301799, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK), в края на м. януари 2026 г., бе сключено рамково споразумение за партньорство с трета пилотна община – Община Смядово.

Общината идентифицира 15 домакинства в енергийна бедност, които са самотно живеещи лица на възраст над 65 години, вкл. такива с увреждания с ТЕЛК над 50%, получават помощи за отопление за сезон 2025-2026 г., отопляват се с твърди горива, обитават несанирани еднофамилни жилищни сгради и са с доходи под прага на бедност. За тези лица в рамките на проекта бяха осигурени средства в размер на 11790 евро за закупуване на климатици клас А+++, които да заменят замърсяващите и трудни за обслужване печки на дърва, а също така да осигурят охлаждане на жилището в условията на затоплящ се климат и екстремно горещи вълни. 

В средата на м. март за избраните домакинства бе проведено обучение за енергийна ефективност, в което бяха направени самооценки за енергийните характеристики на жилищата на бенефициентите, а също на техните навици за пестене на енергия. Дадени бяха съвети за подобряване стъпка по стъпка на енергийната ефективност на жилищата, а също как да се ползват инсталираните климатици.

Бе проведен и семинар с представители на общинската администрация за изграждане на местен капацитет за енергиен преход за домакинства в енергийна бедност на база международни добри практики за преодоляване на енергийната бедност. В него се включиха над 25 служители, ангажирани с инженерните, технически и социални аспекти на енергийната бедност, както и ръководството на общината.

По време на семинара бяха представени и оценки на енергийното потребление в община Смядово, състоянието на жилищния фонд и нуждите от енергийна обновяване, както и оценка на домакинствата в енергийна бедност. Представени бяха предстоящи възможности за финансиране на частични мерки за енергийна ефективност на сградите от Социалния фонд за климата, Националния фонд за декарбонизация и текущи национални програми.

Бихме искали да изразим благодарност към ръководството на Община Смядово, в лицето на Кмета Иванка Петрова и заместник кмета Димитрина Маринова, които успяха в изключително кратки срокове да организират изпълнението на всички дейности по проекта и от 25 март 15-те домакинства вече ползват инсталираните климатици.

Така към днешна дата, със средства в размер на 50 хил. евро, осигурени от Европейската инициатива за климата, проектът успя да подпомогне реално 73 домакинства в енергийна бедност, от които 25 в Община Берковица, 33 в Луковит и 15 в Смядово, да подменят старите печки на дърва с климатици клас А+++, да сменят дограма, да получат материали за топлоизолация на външни стени, или да подменят стари бойлери за гореща вода с такива клас А.

Наред с това, проектът даде насоки и перспективи пред трите общини за продължаване на действията за преодоляване на енергийната бедност, както и наръчник за планиране на енергийния преход на домакинства в енергийна бедност за всички общини в страната. Научете повече тук: BioJust 


 


Близо 28% от домакинствата в България са в риск от енергийна бедност, „В развитие“, Bloomberg TV Bulgaria

Видео

В предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович по темата коментираха доц. д-р Теодора Пенева, изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България, Даниел Попов, експерт в екологично сдружение “За Земята” и в мрежата на Bankwatch и Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България.

Социалният план за климата на ЕС цели да смекчи ефекта от разширяването на схемата за търговия с емисии върху домакинствата и малкия бизнес. България е нетен получател по механизма, но достъпът до средствата зависи от транспонирането на директивата и ясна методология за разпределението им. В същото време страната остава с най-висок дял на домакинства в риск от енергийна бедност в ЕС, а политиките в сектор сгради и транспорт продължават да срещат структурни предизвикателства.

Социалният план за климата предвижда близо 3,3 млрд. евро, което включва 2,5 милиарда евро европейско финансиране и 25% участие от национален принос, за да смекчи въздействието от новите въглеродни такси върху сградите и транспорта, които трябва да влязат в сила от 1-ви януари 2028 г.

„Става въпрос за едни допълнителни въглеродни такси за изкопаеми горива, които евентуално ще натоварят сметките на домакинствата и на микропредприятията, които са целевата група на този план. Три са целевите групи – уязвими домакинства, уязвими микропредприятия и уязвими потребители на транспорт,“, каза Теодора Пенева.

Енергийната бедност остава системен проблем

Около 28% от домакинствата в страната са в риск от енергийна бедност, като реална статистика извън получателите на помощи за отопление все още липсва. Очаква се създаването на информационна система, която да агрегира данни и да позволи по-прецизно таргетиране на подкрепата.

„Близо 28% от домакинствата в страната са изчислени като очаквания да бъдат в риск от енергийна бедност, така че мащаба на проблема за България е много голям. Ние сме в най-лошо положение в Европейския съюз и трябва да има ясни политики и мерки, които да работят за това да се преодолява енергийната бедност.“, посочи Ася Добруджалиева.

Рискове при прилагането на фонда

Според анализа фондът ще има ограничен обхват и допълваща функция, като съществува риск средствата да не достигнат до най-уязвимите. Част от директивата за разширената схема за търговия с емисии все още не е транспонирана изцяло, което поставя под въпрос достъпа до финансиране.

„Този фонд ще засегне не повече от 12% от всички уязвими групи с всичките си мерки, за които ние нямаме конкретна методология как ще бъдат разпределени“, заяви Теодора Пенева.

Енергийно обновяване на жилищата

По Социалния план за климата са предвидени мерки за подобряване на енергийната ефективност на многофамилни жилищни сгради, но продължава моделът на 100% грантово финансиране, независимо от доходите на собствениците, което ограничава мащаба и темпа на обновяване.

„Ако продължаваме по този начин, ние може би ще обновим многофамилните жилищни сгради в страната, които над 64 000 все още трябва да бъдат обновени. До момента са обновени 4 000 сгради за период от 10 години. При този механизъм темповете на обновяване ще бъдат изключително бавни.“, каза Ася Добруджалиева.

Вижте целия коментар във видеото.

Източник Bloomberg TV Bulgaria: Близо 28% от домакинствата в България са в риск от енергийна бедност


Бюлетин Февруари 26: Жилища, климат и социална справедливост – нови политики в Европа и България

Видео

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА
Между социалната амбиция и институционалните слабости – какво следва за третата версия на плана?

  • Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре структурирана и съдържа конкретни предложения в сравнение с първия вариант.
  • В плана вече има данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд.
  • Заделя и значими инвестиции в нулев емисионен транспорт, насочени към отдалечени и слабо обслужвани райони – знак за социална справедливост.
  • Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
  • Остават въпроси как и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата действително ще достигнат до уязвимите групи.
  • Основният риск е свързан с прилагането и административния капацитет.

Социалният план за климата (СПК) е стратегическият документ, с който страната ни ще може да използва средства от европейския Социален фонд за климата, създаден да подпомогне уязвимите домакинства и малкия бизнес в прехода към по-чист транспорт и отопление. Фондът разполага с 87 млрд. евро, от които България ще получи 2,49 млрд. евро, допълнени от национално съфинансиране. Планът трябва да успее да гарантира, че новите въглеродни такси няма да засегнат най-силно хората с ниски доходи, а средствата ще бъдат насочени към енергийна ефективност, модернизация на сградите, чист транспорт и директна подкрепа за домакинствата.

Представяме ви моментна картина на Социалния план за климата очертана от експерти, участвали в подготовката и консултациите по него. Доц. д-р Теодора Пенева – изследовател по енергийна бедност, Цвета Наньова – експерт по жилищна политика и обновяване на сградите, и Даниел Попов – анализатор на публичните финанси и транспортната политика. Всеки един от тях представя и анализира различните страни в плана, за да стане ясно какво се е случило през последната половин година и кои мерки могат реално да достигнат до уязвимите групи, има ли рискове, както и какви са очакванията за третата версия на Плана.

В края на миналата година беше изпратена втора версия на Плана към Европейската комисия (ЕК). В нея са направени важни стъпки – добавени са данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд и инвестиции в нулев емисионен транспорт. В същото време остават предизвикателства, свързани с координацията на програми и фондове, критерии за разпределение на средствата и ограничен капацитет за техническа подкрепа на бенефициентите.

Къде е Социалният план за климата днес?

Година след началото на подготовката му, българският Социален план за климата все още е в процес на преработка. През ноември втората версия на Плана беше изпратена до ЕК. А през декември Министерски съвет (МС) започна кръг от консултации на тази чернова с представителите на НПО и бизнес сектора. Процесът отбелязва положителен прецедент – Планът е първият български програмен документ в последните години, който се разработва в открит диалог с гражданския сектор, като редица предложения вече са дискутирани и взети предвид.

Какво се случи на европейската сцена?

На европейско ниво стартирането на ЕСТЕ2 се отлага с една година – ход, който директно влияе върху приходите в Социалния фонд за климата и поставя под въпрос навременното и достатъчно финансиране на мерките, особено в началния период.

Паралелно с това на европейско ниво е създаден механизъм за финансиране на Социалния фонд за климата към Европейската инвестиционна банка, за да осигури предварително финансиране и подкрепа за държавите членки преди пълното въвеждане на схемата.

Напредъкът у нас

У нас бяха приети законодателните промени за въвеждането на новата схема за търговия с емисии (ЕСТЕ2), но транспонирането ѝ не гарантира нито одобряване на Плана от ЕК, нито финансирането му.

През ноември беше актуализиран механизмът за управление на плана с по-широк институционален обхват и по-ясни дефиниции за уязвимите групи. Паралелно се създаде и координационен механизъм за изграждане на информационна система за определяне на енергийно бедните домакинства. Действащата в момента наредба от края на 2023 г. не се приложи на практика, сега се предлага за обществено обсъждане нова наредба, публикувана преди дни – 10 февруари. Системата се очаква да стане оперативна до края на март и напълно функционална до юни.

С това приключи вторият цикъл по подготовката и актуализираната версия е била изпратена до Европейската комисия. В нея са предвидени промени в обхвата на мерките, включена е нова инвестиция и са допълнени елементи, свързани с планираните инвестиции на МОСВ.

Снимка: unsplash.com

Доц. д-р Теодора Пенева: Зад формалния напредък остават ключови въпроси и неизвестни

Зад отчетения формален напредък във втората версия на Социалния план за климата остават три съществени проблема, които поставят под въпрос неговата социална ефективност. Липсва социален анализ на разширената схема за търговия с емисии, финансовата рамка е неясна и няма стратегическа координация.

Цвета Наньова: Многофамилните сгради — универсален грант без гаранция за социален ефект

Във втория вариант на Плана мерките за обновяване на многофамилни жилищни сгради почти не се променят – и това трудно може да се приеме като добра новина. Общините остават водещи бенефициенти, а моделът продължава да наподобява досегашните програми с пълно грантово финансиране. Вместо да адресира натрупаните проблеми, това поставя въпроса дали подкрепата действително ще достигне до енергийно бедните домакинства или отново ще се възпроизведе неравномерният достъп между различните общини и групите собственици.

Даниел Попов: Транспортът: социална услуга или зелена инфраструктура?

“Версия 2.0” на плана включва повече данни за транспортната бедност в България и потвърждава оценките на НПО сектора, че тя засяга съществена част от населението. Добавени са и изчисления за екологичния ефект на инвестициите чрез спестени вредни емисии, както и първоначални резултати от проучвания сред общините за липсата на адекватен обществен транспорт. Въпреки това събирането на надеждни данни остава основно предизвикателство – проблем, отбелязан и от ЕК.

Целия текст може да прочетете тук: Социалният климатичен план – версия 2.0: видим напредък и ключови рискове при прилагането

В предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович по темата коментираха доц. д-р Теодора Пенева, изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България, Даниел Попов, експерт в екологично сдружение “За Земята” и в мрежата на Bankwatch и Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България.

Социалният план за климата на ЕС цели да смекчи ефекта от разширяването на схемата за търговия с емисии върху домакинствата и малкия бизнес. България е нетен получател по механизма, но достъпът до средствата зависи от транспонирането на директивата и ясна методология за разпределението им. В същото време страната остава с най-висок дял на домакинства в риск от енергийна бедност в ЕС, а политиките в сектор сгради и транспорт продължават да срещат структурни предизвикателства.

Гледайте целия разговор във видеото тук → 

Социалният план за климата предвижда близо 3,3 млрд. евро, което включва 2,5 милиарда евро европейско финансиране и 25% участие от национален принос, за да смекчи въздействието от новите въглеродни такси върху сградите и транспорта, които трябва да влязат в сила от 1-ви януари 2028 г. 

Източник Bloomberg TV Bulgaria: Близо 28% от домакинствата в България са в риск от енергийна бедност


ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ

Просрочени плащания и отопление – 18% от българите имат финансови затруднения с жилището

Все по-малко стават българите, които не могат да си позволят да отопляват дома си адекватно. 16% от населението обаче все още имат проблем да осигурят отоплението си. Това са все още прекалено високи стойности на фона на почти двойно по-ниски в останалите държави от Европейския съюз.

Времената, в които 70% от българите са живеели на студено, са останали в миналото. Между 2005 и 2010 г., процента вече пада, но още се запазва твърде висок – повече от половина хора и тогава живеят на студено. Стойността продължава да пада все повече и повече през следващите години, докато през 2023-а слиза под 20. Що се отнася до средните стойности в останалите държави, през последните 20 години от Евростат не отчитат почти никакви промени.

Какво значи това за нас? Тъй като голяма част от държавите все още не са подали данните си за 2025-а, ще разгледаме тези от предходната година, където сме на първо място, като си го делим с Гърция. През 2024-а за 19% от българите и 19% от гърците топлото вкъщи е било лукс. Близо, но след нас са литовците и испанците, а най-силни по този показател са били във Финландия, където едва под 3% от хората са се затруднили да отделят средства за отопление.

А може ли просрочените плащания по разходите за едно жилище да бъдат част от проблема с липсата на средства за топло? Това са всякакъв вид плащания по ипотека, наем или комунални услуги. И тук виждаме, че процентът на българите с такива задължения спада с годините. Макар и доста по-плавно. За последните 5 години се е понижил с 2 пункта. Българите, които сега имат вид просрочено плащане, са 18% от населението.

Така че и по този показател, заедно с гърците, сме в челните редици на Европа. С тази разлика, че тук те ни изпреварват значително. В южната ни съседка близо 43% от населението има просрочено плащане по жилището си. Румъния, Испания и Кипър допълват списъка на първите 5 държави с най-много задължения, докато в Европейския съюз средно 9% от хората са живели в такива домакинства през последната година.

Прочетете цялата новина тук: „Числата на седмицата”: Всеки шести българин се затруднява да си осигури отопление


ЖИЛИЩА

България е на последно място в ЕС по отношение на жилищните помощи в рамките на по-широките разходи за социална закрила в Европа.

Страната ни, заедно с Хърватия, е в дъното на класацията за жилищно подпомагане с безпрецедентните 0 евро помощ за разходи за настаняване на затруднени лица, пише Евронюз.

Това не е изненада, защото в българския Закон за социалните услуги няма социално жилищно настаняване, въпреки, че това е услуга в ЕС от Общ икономически интерес, която следва да се субсидира от държавата. Единствената форма на подкрепа се явяват остарелите и амортизирани общински жилища, услуга, която общините не са задължени да осигуряват и голяма част от общинския жилищен фонд беше разпродаден. Така в страната има само около 35 200 общински жилища и едва около 900 общински социални жилища изградени със средства от ОПРР през последните програмни периоди. В допълнение, вече 10 години България има само проект на Национална жилищна стратегия, който нито едно правителство не пожела да приеме и да осигури адекватно финансиране по него.

Kои държави предоставят най-високи жилищни помощи? И колко харчат европейските правителства на човек за жилищна подкрепа? Данните обхващат публични интервенции, насочени към подпомагане на домакинствата да покрият разходите си за жилище, включително подкрепа за наем, социални жилища и помощи за собственици, обитаващи жилища.

Според Евростат жилищното строителство е представлявало 1,35% от общите разходи за социална закрила в ЕС през 2024 г. Това възлиза на 66,5 милиарда евро, което се равнява на 0,37% от БВП на ЕС и 148 евро на глава от населението. Жилищните помощи на човек варират значително в различните страни в Европа. Те варират от почти 0 евро в България до 755 евро в Ирландия.

Първият по рода си план за жилищно настаняване на ЕС. Наскоро представеният Европейски план за достъпни жилища се фокусира „върху увеличаване на предлагането на жилища, стимулиране на инвестиции и реформи, справяне с краткосрочните наеми в райони, подложени на жилищни затруднения, и подкрепа на най-засегнатите хора. Успехът на плана ще се определя от капацитета на местно ниво за посрещане на тези нужди. Достъпността трябва да бъде нашата цел, а най-достъпните жилища са държавните, кооперативните и социалните жилища“, коментира Марко Коради, президент на Housing Europe.

Прочетете цялата новина тук: България отново последна с 0 евро помощ: Европейски план за достъпни жилища

 

Жилищната криза в ЕС изисква иновативно финансиране и по-добро политическо сътрудничество

Жилищната криза в Европа се задълбочава и изисква нови финансови инструменти и по-силна координация между европейските институции, националните правителства и местните власти. Според експерти и представители на сектора, недостигът на достъпни жилища се превръща в едно от най-големите социално-икономически предизвикателства в ЕС, като инвестициите в ново строителство и обновяване на жилища изостават значително от реалните нужди. Ключов проблем остава достъпът до финансиране, особено за проекти за достъпни и енергийно ефективни жилища.

В статията се подчертава, че решаването на кризата изисква по-широко използване на иновативни финансови механизми, включително мобилизиране на частни инвестиции, развитие на капиталовите пазари и по-ефективно използване на европейските фондове. Експертите посочват, че освен финансирането, е необходимо и по-добро сътрудничество между различните нива на управление – ЕС, държави членки и местни власти – за да се ускорят жилищните политики, строителството на нови жилища и реновирането на съществуващия сграден фонд.

Източник: EU’s housing crisis needs innovative finance, better political cooperation


ДОКЛАДИ 

Жилищата в центъра на енергийния преход: доклад на ЕС предупреждава за риск от изключване на уязвими домакинства

Нов доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) анализира как политиките за енергийна ефективност на сградите и внедряването на чиста енергия влияят върху достъпа до жилище и социалното равенство в ЕС. Сградният сектор е отговорен за приблизително 34% от енергийните емисии на парникови газове, а около 75% от сградния фонд в ЕС остава енергийно неефективен, което подчертава ключовото значение на обновяването на жилищата за постигане на климатичните цели. В същото време цените на жилищата в ЕС са нараснали с 48% за по-малко от десет години, което прави достъпа до енергийно ефективни жилища все по-труден за домакинствата с ниски и средни доходи.

Докладът показва, че редица програми за енергийно обновяване и внедряване на чисти енергийни решения не достигат до най-уязвимите групи – включително хора с ниски доходи, възрастни хора, хора с увреждания и наематели. Често именно тези домакинства живеят в най-неефективните жилища, но срещат сериозни пречки за достъп до финансиране за реновации. В някои случаи обновяването на сградите може да доведе и до повишаване на наемите и риск от изселване на наемателите. Основният извод на анализа е, че европейските и националните политики за климатичен и енергиен преход трябва по-ясно да интегрират подход, основан на основните права, за да се гарантира справедлив преход и да се предотврати задълбочаването на социалните неравенства.

Доклад: Fundamental rights and housing in the EU’s climate and energy transition

Преглед на жилищното изключване в Европа 2025 (десети доклад)

Новият доклад на FEANTSA представя тревожна картина за развитието на бездомността и жилищното изключване в Европа. Данните показват, че бездомността нараства в повечето европейски държави, което поставя под съмнение целта на ЕС за прекратяване на бездомността до 2030 г. Броят на хората без стабилно жилище в Европа се оценява на близо 1,3 милиона, като увеличението се наблюдава в редица държави вследствие на нарастващите наеми, недостига на достъпни жилища и недостатъчните социални политики.

Докладът дава конкретни примери за влошаване на ситуацията: във Финландия бездомността се увеличава с 11% през 2024 г., което е първият ръст от повече от десетилетие; в Дания броят на бездомните достига 5 989 души, което е увеличение с 20% спрямо 2009 г.; а в Ирландия броят на възрастните в спешни приюти нараства от 2 385 през 2014 г. до 9 347 през 2023 г. – ръст от 292%. Анализът заключава, че въпреки европейските инициативи и ангажименти, включително създаването на Европейската платформа за борба с бездомността, напредъкът остава крехък, а структурните проблеми на жилищните пазари продължават да задълбочават социалното изключване.

Доклад: 10th Overview of Housing Exclusion in Europe 2025

Глобален доклад за вътрешното разселване 2025

Според новия доклад на Internal Displacement Monitoring Centre (IDMC) броят на хората, принудени да напуснат домовете си, но оставащи в рамките на собствената си държава, достига рекордните 83,4 милиона души в края на 2024 г. – повече от два пъти повече в сравнение с 2018 г. Около 90% от вътрешно разселените (73,5 млн.) са принудени да бягат заради конфликти и насилие, като най-тежката криза е в Судан, където броят им достига 11,6 милиона – най-високият регистриран за една държава.

Докладът показва, че освен конфликтите, климатичните бедствия също са основен двигател на вътрешното разселване. Природни бедствия като наводнения, бури и суши са довели до милиони нови разселвания, включително 11 милиона само в Съединените щати през 2024 г., а в Южна Азия броят на разселванията вследствие на бедствия почти се утроява до 9,2 милиона. Анализът заключава, че вътрешното разселване се превръща във все по-масов глобален феномен, който изисква по-силна интеграция на политики в областта на сигурността, климатичната адаптация и развитието, както и по-стабилно финансиране за подкрепа на засегнатите общности.


Общините в ключова роля за справедливия енергиен преход: полезни инструменти и актуални резултати от проект BioJust

Новини

На 26 февруари 2026 г. се проведе уебинар „Предизвикателства и решения за обследване на енергийната бедност в България“, организиран от WWF България и Хабитат България. В събитието участваха над 30 представители на 20 общини в страната, включително експерти по енергийна ефективност, социални политики, качество на въздуха и климат.

По време на уебинара беше подчертано, че енергийната бедност остава сериозно предизвикателство за България. По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за 2023 г. около 1,8 млн. души у нас или приблизително 28% от населението попадат в категорията на хората под линията на бедност с отразен разход за енергия, което се равнява на близо 900 000 домакинства. В този контекст бе акцентирано върху необходимостта от по-прецизно картиране на проблема и прилагане на целенасочени политики на местно ниво.

В рамките на събитието бяха представени резултатите от проект BioJust – Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива, реализиран с подкрепата на Европейската инициатива за климата (EUKI) и Германско федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK). Като част от дейностите бе прилагането на практически подход за картиране на енергийната бедност в общините Луковит и Берковица. Успоредно с това бяха разработени конкретни общински планове за поетапно извеждане на уязвими домакинства от енергийна бедност, съобразени с реалните финансови възможности на местната власт.

Лектори на уебинара бяха доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН и експерт по енергийна бедност към WWF България, Райна Попова – проектен ръководител в екип „Климат и енергия“ на WWF България, и Ася Добруджалиева – мениджър проекти в Хабитат България.

Организаторите представиха конкретни резултати от прилагането на частичните мерки за енергийна ефективност сред уязвими домакинства в Луковит и Берковица, Основен акцент на уебинара бе споделянето на полезни инструменти и ресурси, установени в процеса на анализ, планиране и прилагане на ефективни мерки:

  1. Наръчник за разработване на общински планове за енергиен преход на домакинства в енергийна бедностю
  2. Калкулатор за енергийна бедност
  3. Данни за енергийна бедност, жилища, сгради, климат и др. за областите и общините
  4. Покана от Консултативния център за енергийна бедност към ЕК за техническа помощ в подкрепа на местни власти в справянето им с енергийната бедност. Поканата е отворена за кандидатстване в периода 16 февруари –  31 март, 18:00 ч. CET. Заявленията трябва да се подават в EU Survey: Application form for the EPAH’s Technical Assistance 2026

В заключение участниците се обединиха около разбирането, че темата за енергийната бедност ще заема все по-централно място в политиките на местно и национално ниво, а навременното ѝ обследване е ключова стъпка към справедлив енергиен преход.


 


Социалният климатичен план – версия 2.0: видим напредък и ключови рискове при прилагането

Новини

Между социалната амбиция и институционалните слабости – какво следва за третата версия на плана?

  • Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре структурирана и съдържа конкретни предложения в сравнение с първия вариант.
  • В плана вече има данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд.
  • Заделя и значими инвестиции в нулев емисионен транспорт, насочени към отдалечени и слабо обслужвани райони – знак за социална справедливост.
  • Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
  • Остават въпроси как и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата действително ще достигнат до уязвимите групи.
  • Основният риск е свързан с прилагането и административния капацитет.

Социалният план за климата (СПК) е стратегическият документ, с който страната ни ще може да използва средства от европейския Социален фонд за климата, създаден да подпомогне уязвимите домакинства и малкия бизнес в прехода към по-чист транспорт и отопление. Фондът разполага с 87 млрд. евро, от които България ще получи 2,49 млрд. евро, допълнени от национално съфинансиране. Планът трябва да успее да гарантира, че новите въглеродни такси няма да засегнат най-силно хората с ниски доходи, а средствата ще бъдат насочени към енергийна ефективност, модернизация на сградите, чист транспорт и директна подкрепа за домакинствата.

Представяме ви моментна картина на Социалния план за климата очертана от експерти, участвали в подготовката и консултациите по него. Доц. д-р Теодора Пенева – изследовател по енергийна бедност, Цвета Наньова – експерт по жилищна политика и обновяване на сградите, и Даниел Попов – анализатор на публичните финанси и транспортната политика. Всеки един от тях представя и анализира различните страни в плана, за да стане ясно какво се е случило през последната половин година и кои мерки могат реално да достигнат до уязвимите групи, има ли рискове, както и какви са очакванията за третата версия на Плана.

В края на миналата година беше изпратена втора версия на Плана към Европейската комисия (ЕК). В нея са направени важни стъпки – добавени са данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд и инвестиции в нулев емисионен транспорт. В същото време остават предизвикателства, свързани с координацията на програми и фондове, критерии за разпределение на средствата и ограничен капацитет за техническа подкрепа на бенефициентите.

Къде е Социалният план за климата днес?

Година след началото на подготовката му, българският Социален план за климата все още е в процес на преработка. През ноември втората версия на Плана беше изпратена до ЕК. А през декември Министерски съвет (МС) започна кръг от консултации на тази чернова с представителите на НПО и бизнес сектора. Процесът отбелязва положителен прецедент – Планът е първият български програмен документ в последните години, който се разработва в открит диалог с гражданския сектор, като редица предложения вече са дискутирани и взети предвид.

Какво се случи на европейската сцена?

На европейско ниво стартирането на ЕСТЕ2 се отлага с една година – ход, който директно влияе върху приходите в Социалния фонд за климата и поставя под въпрос навременното и достатъчно финансиране на мерките, особено в началния период.

Паралелно с това на европейско ниво е създаден механизъм за финансиране на Социалния фонд за климата към Европейската инвестиционна банка, за да осигури предварително финансиране и подкрепа за държавите членки преди пълното въвеждане на схемата.

Напредъкът у нас

У нас бяха приети законодателните промени за въвеждането на новата схема за търговия с емисии (ЕСТЕ2), но транспонирането ѝ не гарантира нито одобряване на Плана от ЕК, нито финансирането му.

През ноември беше актуализиран механизмът за управление на плана с по-широк институционален обхват и по-ясни дефиниции за уязвимите групи. Паралелно се създаде и координационен механизъм за изграждане на информационна система за определяне на енергийно бедните домакинства. Действащата в момента наредба от края на 2023 г. не се приложи на практика, сега се предлага за обществено обсъждане нова наредба, публикувана преди дни – 10 февруари. Системата се очаква да стане оперативна до края на март и напълно функционална до юни.

С това приключи вторият цикъл по подготовката и актуализираната версия е била изпратена до Европейската комисия. В нея са предвидени промени в обхвата на мерките, включена е нова инвестиция и са допълнени елементи, свързани с планираните инвестиции на МОСВ.

Снимка: unsplash.com

Доц. д-р Теодора Пенева: Зад формалния напредък остават ключови въпроси и неизвестни

Според анализа на доц. д-р Теодора Пенева, зад отчетения формален напредък във втората версия на Социалния план за климата остават три съществени проблема, които поставят под въпрос неговата социална ефективност.

Липсва социален анализ на разширената схема за търговия с емисии

Не е направен анализ на социално-икономическите последици – как разширяването на въглеродния пазар (ЕСТЕ2) ще се отрази върху енергийната бедност и какви компенсиращи мерки ще са необходими. Представено е единствено изчисление на декарбонизационния ефект, без оценка на социалното въздействие, въпреки че тя се изисква по регламент.

Финансовата рамка е неясна

Не е намален бюджетът за мерките, заложени в първата чернова на Плана, а същевременно са включени допълнителни инвестиции във втората чернова. Така общият финансов обем на плана надвишава допустимото финансиране. Това поставя въпроси относно окончателното разпределение на средствата и реалния финансов ресурс за изпълнение на отделните мерки.

Не са ясно дефинирани методите и критериите за разпределяне на средствата между двете целеви групи – енергийно бедни домакинства и тези от тях, засегнати от прилагането на схемата. Липсата на обективни критерии и прозрачна методика за идентифициране на тези групи създава риск средствата да бъдат насочени към по-доходни слоеве на населението, вместо към най-уязвимите групи, за които фондът е предназначен.

Няма стратегическа координация

Извън самия План остава въпросът за стратегическата координация на политиките за намаляване на енергийната бедност. Предвижда се регламентиран ред как ще действа информационната система за определяне статута на енергийно бедни домакинства и други уязвими групи, но това не гарантира предоставянето на адекватна и навременна подкрепа за тези групи. Към момента липсва отделен, цялостен стратегически документ за намаляване на енергийната бедност, който да осигурява координация между различните финансови инструменти и програми и да задава дългосрочен, последователен подход към проблема с уязвимите групи в България. Иначе в Закона за енергетиката е заложено да се изготвя дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност.

Рядък пример за ефективен дизайн на мярка

Единственият пример за ефективен дизайн, заложен във втория вариант на Плана, е инвестицията във ваучерен механизъм, който осигурява висока степен на гъвкавост, реален избор на бенефициентите, прозрачност на разходването и значително по-ниска административна тежест спрямо централизирания модел.

Моделът стимулира пазарната конкуренция между търговците. Гаранцията за прозрачност и проследимост на разходите на публичните средства се осъществява чрез електронни ваучери и директни плащания след реална доставка.

Този подход демонстрира как публичната подкрепа може да бъде едновременно социално чувствителна, пазарно ориентирана и лесна за прилагане. Въпреки това, мярката заема едва около 6% от общия бюджет на интервенциите, което ограничава нейния ефект и не позволява този работещ модел да бъде използван по-широко.

Интеграцията с бъдещата единна информационна система и комплексната оценка на уязвимостта е устойчива основа за автоматизация, по-добро таргетиране и дългосрочна ефективност на подкрепата.

Ако анализът на доц. Пенева поставя въпроса за общата рамка, то прилагането на мерките в сектор „Сгради“ показва конкретните рискове на практика.

Цвета Наньова: Многофамилните сгради — универсален грант без гаранция за социален ефект

Във втория вариант на Плана мерките за обновяване на многофамилни жилищни сгради почти не се променят – и това трудно може да се приеме като добра новина. Общините остават водещи бенефициенти, а моделът продължава да наподобява досегашните програми с пълно грантово финансиране. Вместо да адресира натрупаните проблеми, това поставя въпроса дали подкрепата действително ще достигне до енергийно бедните домакинства или отново ще се възпроизведе неравномерният достъп между различните общини и групите собственици.

Новият елемент е възможността домакинствата в една сграда – извън целевите групи на уязвими собственици/енергийно бедни, да получат само до 40% финансиране за основно обновяване. Остава обаче неясно откъде ще дойдат останалите 60% – чрез реално самоучастие на собствениците или чрез комбиниране с други публични източници, което на практика би довело отново до пълно безвъзмездно финансиране. Тази неяснота подкопава прилагане на модела при смесено финансиране, където е необходима активна роля и финансов ангажимент от страна на етажната собственост.

В този си вид мярката рискува да не постигне основната си цел – структурно намаляване на енергийната бедност – и вместо това да продължи универсалния грантов подход без устойчив механизъм за мобилизиране на частни инвестиции.

Освен това мярката не е съобразена с основните стратегически документи в сектор „Сгради“. Така вместо да допълва вече заложените политики, тя върви по отделна линия и създава усещане за разминаване и липса на координация във финансирането.

Липсват ясни инструменти като one-stop-shop услуги и достъпни кредитни продукти, които биха позволили именно на уязвимите домакинства в многофамилните сгради да се включат в процеса.

Еднофамилните къщи: по-справедлив подход с управленски рискове

Според Наньова, преминаването от „основно обновяване“ към набор от по-малки единични мерки за енергийна ефективност при еднофамилните сгради е положителна промяна. Този подход позволява ограничените средства да достигнат до повече енергийно бедни домакинства и следва принципа „по-малки суми за повече хора“, който е социално по-справедлив.

Снимка: unsplash.com/източник

За съжаление и във втория вариант на плана не са преодолени редица съществени проблеми, критикувани от неправителствения сектор. Най-значимите сред тях са:

Концентрация на административните и експертните отговорности в общинските администрации и липса на техническа помощ за домакинствата – всички дейности, свързани с координацията, управлението и изпълнението на мерките на местно ниво, са вменени на общините, като едновременно с това не е предвидена техническа помощ за крайните бенефициенти. Инициативата на собствениците е изцяло иззета, а достъпът до подкрепата е поставен в пълна зависимост от общинската администрация. Представителите на целевата група нямат и не следва да бъдат задължени да имат експертен капацитет да оценяват конструктивната устойчивост на сградата, да избират подходящите мерки и последователността на тяхното изпълнение, както и да контролират строителните дейности. Подобен капацитет липсва и в значителна част от общинските администрации и не следва да бъде тяхно задължение.

Неясен остава подходът към определяне на крайните бенефициенти. При ресурс за едва около 14 500 домакинства и възможност за участие на всички 265 общини съществува реален риск средствата да бъдат разпределени неравномерно, което може да породи усещане за несправедливост и социално напрежение.

Риск от прекомерно финансиране на големи сгради – макар да са определени референтни цени за единица площ и единица мощност, липсва таван на допустимите разходи за една сграда. Това създава възможност за безвъзмездно финансиране на скъпоструващи мерки за големи и слабо обитавани сгради или за жилища, използвани съвместно от домакинства с различен социален статус, въпреки че формално собственикът е уязвимо лице или домакинство.

Снимка: unsplash.com/източник

Енергийните общности: реализирането е под въпрос заради нормативни пречки

Мярката, свързана с енергийните общности в подкрепа на енергийната бедност и в двата варианта на Плана съдържа редица нереалистични постановки, свързани с администрирането и управлението им от страна на общините, както и неясноти в разпределението на енергията и финансовите потоци. Съществуват нормативни пречки, които поставят под въпрос реализирането ѝ.

Предложения на неправителствения сектор

В тази връзка неправителственият сектор предлага конкретни подобрения, но все още няма обратна връзка дали те ще бъдат взети предвид в окончателния вариант на плана. Препоръките включват:

  • Създаване на Национална система за идентифициране на енергийно бедните домакинства, която да гарантира обективен и прозрачен подбор;
  • Механизъм за техническа помощ и професионално управление на новосъздадените енергийни общности;
  • Реално гражданско участие в управлението и разпределението на ползите;
  • Ясна регулация на партньорствата със заинтересовани страни, включително търговци на енергия;
  • Интелигентно измерване с достъп до (поне) почасови данни в обработваем формат и премахване на неоправдани мрежови такси.

Необходими са и целенасочени законодателни промени. В момента липсват ясни критерии за статута и функционирането на енергийните общности. Няма и механизъм за виртуално нетно отчитане и стандартизиран достъп до енергийни данни, мрежовите такси не отразяват реалното използване на инфраструктурата. Предложените решения включват създаване на национална платформа за обмен на енергийни данни и поетапно въвеждане на виртуално нетно отчитане, диференциране на мрежовите такси според реалното използване на мрежата и въвеждане на ясно правно определение и регистър на енергийните общности с механизми за контрол.

Снимка: unsplash.com/източник

Даниел Попов: Транспортът: социална услуга или зелена инфраструктура?

“Версия 2.0” на плана включва повече данни за транспортната бедност в България и потвърждава оценките на НПО сектора, че тя засяга съществена част от населението. Добавени са и изчисления за екологичния ефект на инвестициите чрез спестени вредни емисии, както и първоначални резултати от проучвания сред общините за липсата на адекватен обществен транспорт. Въпреки това събирането на надеждни данни остава основно предизвикателство – проблем, отбелязан и от ЕК.

По отношение на инвестициите планът предвижда мащабна подкрепа, отговаряща на добрите практики и изисквания на ЕК, в това число и насочването към отдалечени и слабо обслужвани райони, което е стъпка към по-голяма социална справедливост.

Фиг.1 Предвидени инвестиции в транспортния сектор

Общият размер на транспортния пакет надхвърля 1,3 млрд. евро – най-мащабната инвестиционна част от Плана.

Снимка: unsplash.com/източник

При наличието на сериозни нива на неравенство в обществото и системното пренебрегване на социалните услуги, особено в отдалечените райони на страната, транспортният компонент в Социално климатичния план е пример за модерна, нулевоемисионна, социална услуга в полза на най-уязвимите групи от граждани. Това е и модел, по който държавата може да продължи да инвестира за изграждането на транспортна система, която пълноценно изпълнява своите функции и е целенасочен механизъм за спиране на обезлюдяването на регионите.

Социалният план за климата би трябвало да е основната рамка, която да подреди мерките, финансирането и институциите около една ясна цел – дългосрочно намаляване на енергийната бедност. Вместо това планът остава откъснат от по-широката картина. Разработката на плана и изграждането на информационна система без ясни цели, без ясно формулиране и адресиране на последиците от новата схема за търговия с емисии, и без проследяване на резултатите, не гарантира подкрепа за уязвимите домакинства. При липса на обща стратегия, която да координира различните програми и фондове, съществува риск Социалният план за климата да се сведе до технически документ за усвояване на средства, а не до инструмент за реална промяна в живота на хората. 

Положителен сигнал е, че планът се разработва в диалог с неправителствения сектор и показва по-силен социален фокус от досегашните инвестиционни модели.

Със зададените добри и целенасочени приоритети – от страна на ЕК, чрез Социалния климатичен фонд – националните институции успяват да изготвят инвестиционен план, ориентиран към нуждите на хората, вместо обичайното строителство и рехабилитация на пътища, което дълги години поглъщаше почти изцяло и европейското и националното финансиране в отдалечените селски и планински райони.


Визитки на експертите:
Доц. д-р Теодора Пенева
 е изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България. Един от най-изявените специалисти по енергийна бедност, участва активно в консултациите за Националния план за Социалния фонд за климата.
Цвета Наньова е заместник-председател на УС на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и изпълнителен директор на Българо-австрийска консултантска компания (БАКК). Компанията е сред малкото в България, които предоставят комплексни услуги за подобряване на енергийната ефективност в многофамилни жилищни сгради. Тя е консултант по жилищна политика и енергийна ефективност с дългогодишен международен опит, включително към Комитета по жилищна политика на Икономическата комисия на ООН за Европа. Активно участва в разработването на националните политики за обновяване на сградния фонд, включително Дългосрочната стратегия за обновяване до 2050 г., Национален план за саниране на жилищните и нежилищните сгради до 2050 г., както и в работни групи към МРРБ и Министерския съвет по темите за жилищна политика, енергийна ефективност и енергийна бедност.
Даниел Попов работи в екологично сдружение “За Земята” и е част от мрежата на Bankwatch. Специалист по публично финансиране и транспортна политика, член е на Комитета за наблюдение на ОП „Транспорт“ и автор на доклад за транспортната бедност в България в контекста на СФК.


В публикацията са използвани материали от:


Бюлетин Януари 26: България внесе първи вариант на Националния план за саниране в ЕК. Ще се случат ли дългоочакваните промени?

Видео

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА

България внесе в Европейската комисия първи вариант на Националния план за саниране на сградния фонд в България до 2050 г. 

През януари 2026 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува на своя уебсайт Проект на Националния план за саниране на сгради в Република България. Изготвен в изпълнение на изискванията на член 3 от Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите, планът има за цел да постави стратегическа, аналитична, оперативна и финансова основа за поетапното обновяване на националния сграден фонд от публични и частни жилищни и нежилищни сгради с хоризонт до 2050 г. Това се прави в съответствие с общоевропейската цел за преобразуване на съществуващите сгради в сгради с почти нулеви емисии.

На база на наличната информация за периода 2015–2030 г., включително вече реализираните и планираните към момента интервенции, се очаква:

  • да бъдат обновени общо около 6 790 МЖС;
  • да бъде използван публичен ресурс в размер на приблизително 6,33 млрд. лв.;
  • да бъде обхванат приблизително 8,3% от потенциалните над 82 000 МЖС в страната.

Тези стойности ясно показват неблагоприятното съотношение между вложения публичен ресурс и реално постигнатия обхват на обновяване на жилищния фонд. Въпреки безспорните ползи на ниво отделна сграда и домакинство – подобрен комфорт, намалени енергийни разходи и по-добри енергийни характеристики – ефектът върху целия многофамилен жилищен фонд остава ограничен в мащаб. Дори при силно оптимистичен сценарий за пълна реализация на всички планирани интервенции до 2030 г., над 90% от МЖС в страната ще останат извън обхвата на публично подпомаганото енергийно обновяване.

В жилищния сектор, само до 2035 г. инвестиционните потребности са оценени на 22 млрд. евро. Този мащаб на инвестициите многократно надхвърля реалистичния капацитет на държавния бюджет, европейските програми и традиционните грантови схеми.

Изискването на Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (преработен текст) и по-конкретно член 9 ал.2 за намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд:

  • с най-малко 16 % до 2030 г. в сравнение с 2020 г.;
  • с най-малко 20—22 % до 2035 г. в сравнение с 2020 г..

Потреблението на първична енергия (ПЕП) на сектор Домакинства за 2020 г. възлиза на 4 137,12 ktoe, като очакваните спестявания в резултат от планираното саниране на националния жилищен фонд възлизат на 663 ktoe.

Таблица 15с. Цели за обновяване на жилищни сгради за периода 2030-2050 г., m2

Инвестиционните потребности за обновяване и декарбонизация на сградния фонд са от такъв мащаб, че не могат да бъдат посрещнати единствено чрез публични бюджети и безвъзмездно финансиране. Необходимо е системно привличане на частно финансиране и преминаване към комбинирани финансови инструменти с възможност за циклично реинвестиране на целевия ресурс, допълнени от целева социална подкрепа.

Прочетете повече: Зам.-министър Дора Янкова: Обновяването на националния сграден фонд трябва да бъде основен приоритет за политическите сили


УСТОЙЧИВИ ЖИЛИЩА ЗА КЛИМАТИЧНО БЪДЕЩЕ

Преглед на 2025 г.: прозрения и тенденции, оформящи декарбонизацията на сгради в Европа

Европейската платформа BUILD UP обобщава ключовите етапи през 2025 г., които формират декарбонизацията на сградния фонд в Европа – пътят към намаляване на вредните емисии и подобряване на енергийната ефективност в сгради. Преработената Директива за енергийна ефективност на сградите (EPBD) задължава държавите членки да ускорят изпълнението на Националните си планове за обновяване на сградите, а Комисията публикува нови документи и указания за по-голяма яснота относно целите.

Прегледът разглежда ключови теми като националните стратегии за обновяване, ролята на дигитализацията и събирането на данни за енергийната ефективност, новите технологии и финансиране за дълбоки реновации, както и социалните аспекти, включително енергийната бедност, за да не бъдат изоставени уязвимите групи по време на прехода към по‑чиста енергия. Документът събира експертни анализи и примери, показващи напредъка, предизвикателствата и възможните решения в Европа за декарбонизацията на сградния сектор.

Източник: 2025 in review: insights and trends shaping the decarbonisation of Europe’s building stock

Адресиране на търсенето на охлаждане в жилищата и лятната енергийна бедност в ЕС – към по‑хладно бъдеще

Докладът на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия разглежда нарастващото търсене на охлаждане в жилищата и явлението, наречено „лятна енергийна бедност“ — неспособността на домакинствата да поддържат удобни температури през горещите месеци поради технически, икономически или структурни ограничения.

Според анализа през 2023 г. около 26 % от домакинствата в ЕС не са могли да осигурят достатъчно хладни условия през лятото, като при най‑ниските доходи този дял достига почти 35 %. Това е не само въпрос на комфорт, но и на здраве, тъй като липсата на адекватно охлаждане е свързана със сериозни здравни рискове по време на горещи вълни.

Докладът също така посочва, че през 2024 г. около 21 % от потенциалното търсене на жилищно охлаждане остава неудовлетворено, което би изисквало приблизително 10 TWh допълнителна електроенергия, ако бъде задоволено чрез конвенционални климатични системи. Авторите подчертават, че нарастващите температури, урбанизацията и социално‑икономическите неравенства водят до увеличаване на търсенето на охлаждане и препоръчват интегриран подход, включващ енергийна ефективност, устойчиви технологии и политики за подпомагане на уязвимите групи.

Източник: Addressing Residential Cooling Demand and Summer Energy Poverty in the EU – Towards a Cooler Future

Европейската комисия представи план за достъпни жилища

През януари 2026 г. Европейската комисия (ЕК) представи първия по рода си Европейски план за достъпни жилища, целящ да улесни намирането на достъпни домове, особено за млади хора и семейства. Планът се фокусира върху увеличаване на предлагането на жилища, стимулиране на инвестиции в строителството и реновацията, реформи в правилата за строителство и енергийна ефективност, както и регулиране на краткосрочното отдаване под наем в напрегнати жилищни райони.

За България евродепутатът Елена Йончева и други представители подчертават нуждата от национална програма за достъпни жилища, която да се синхронизира с европейския план и да облекчи натиска върху домакинствата у нас.

Източник: Евросъюзът представи първия Европейски план за достъпни жилища

Кой е най-засегнат от липсата на достъпни жилища в Европа?

България остава сред страните с най-висок дял на пренаселени жилища в ЕС, като около 34% от домакинствата живеят в такива условия. Това е значително повече в сравнение с повечето европейски държави и подчертава нуждата от ефективни политики за справяне с жилищната бедност и подобряване на достъпността на жилища за всички социални групи.

Източник: Кой е най-засегнат от липсата на достъпни жилища в Европа?

Западни стандарти за по‑безопасна сградна среда – позицията на Алианс за висока строителна култура

Сдружение „Алианс за висока строителна култура“ подчертава нуждата от подобряване на сигурността и качеството на сградната среда в България. Според организацията защитата на правата на потребителите и намаляването на опасностите за човешкия живот изискват прилагането на утвърдени западни стандарти в строителството.

В интервю председателят на алианса, арх. Стоян Тодоров, посочва ключови проблеми в сектора, които влошават жизнената среда, включително недостатъчен контрол, неясни правила и липса на строги изисквания. Той подчертава и необходимостта от промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и ролята на публичните политики за защита на обществения интерес.

Алиансът обръща внимание и на добрите практики от други европейски държави, които биха могли да се приложат у нас, за да се повиши безопасността и качеството на сградите.

Източник: Западни стандарти за по‑безопасна сградна среда – позицията на Алианс за висока строителна култура

Как може да се постигне безопасна жилищна среда предвид деградацията в строителството?


КЛИМАТ

Независимо от партията: Българите предпочитат възобновяемата енергия пред изкопаемите горива

България трябва да инвестира във възобновяеми източници на енергия, смятат почти една трета от българите. Това показват данните от независимо международно проучване. Мнозинството от анкетираните, без значение от партийните си предпочитания, пък подкрепят енергийния преход и заявяват, че е време страната ни да премине от икономика, базирана на изкопаеми горива, към икономика, базирана на производство на енергия от местни възобновяеми източници. Това показва драстично разминаване между обществените нагласи, политическата реторика и държавните политики в енергийния сектор, отчитат от „Грийнпийс“ – България.

Проучването е проведено от Policy Solutions в партньорство с IPSOS за „Грийнпийс“ – България в периода 27 ноември – 4 декември 2025 година сред 1000 респонденти чрез онлайн анкета. Паралелно са направени анкети в Унгария и Словакия.

Попитани къде България трябва да инвестира приоритетно в енергия в близко бъдеще, мнозинството от участниците в социологическо проучване посочват възобновяемата енергия (32%), енергийната ефективност и енергоспестяването (25%). 65% от респондентите пък одобряват енергийния преход до 2035 година. Голяма е подкрепата и към енергийните общности – широко разпространена в Европа практика граждани да се сдружават, за да произвеждат сами електроенергия от възобновяеми източници. 78% от респондентите одобряват идеята правителството да насърчава създаването на такива кооперативи.

В отговор на тези нагласи, Грийнпийс – България изтъква няколко важни препоръки. Организацията призовава за улесняване на гражданите да инсталират балконски фотоволтаични панели, за да могат домакинствата да произвеждат част от своята електроенергия. Насърчава се също създаването на енергийни общности, които да обединяват усилията на хората за съвместно производство на чиста енергия, както и разработването на ясен план за изход от въглищата, включително модернизация или затваряне на силно замърсяващи централи.

Отделно, организацията подчертава, че енергийната политика трябва да включва и социален измерител, за да се гарантира, че уязвимите домакинства също ще се възползват от прехода към чиста енергия. Доказателство за потенциала на гражданите да допринесат активно е фактът, че в България едно на всеки седем домакинства може да произведе около една четвърт от своята електроенергия чрез ВЕИ технологии.

Като цяло проучването показва, че българите са готови за енергийна трансформация, а общественият натиск и подкрепа могат да ускорят прехода към устойчиви, чисти и достъпни енергийни решения.

Източник: Независимо от партията: Българите предпочитат възобновяемата енергия пред изкопаемите горива


ХАБИТАТ БЪЛГАРИЯ

Хабитат България започва изпълнението на проекта SUN BOX – Solar Storage in Multi‑family Houses, финансиран от Европейската климатична инициатива (EUKI). Целта на инициативата е да премахне законови, финансови и технически препятствия пред използването на възобновяема енергия в многофамилни жилищни сгради чрез въвеждане на фотоволтаични системи с батерийно съхранение, които повишават собственото потребление на чиста енергия, осигуряват съхранение на излишъка и резервно захранване при прекъсване на тока. В рамките на проекта ще бъдат разработени технически стандарти, пилотни инсталации и обучителни инициативи, както и ще се работи с институциите за подобряване на нормативната среда и интеграцията на децентрализирани енергийни системи в България и други партньорски държави.

Проектът продължава усилията на Хабитат България от SUNRISE – Prosumer Solar Energy, който демонстрира как могат да се инсталират PV plug‑in системи в многофамилни жилищни сгради и очерта различните законови, финансови и технически предизвикателства пред собствениците и наемателите. SUN BOX надгражда постигнатото, като предоставя възможност за по-ефективно използване на произведената енергия и разширява прилагането на устойчиви енергийни решения в жилищния сектор.

Скоро ще публикуваме актуална информация за проекта тук: https://sunriseproject.hfh.bg/ 


HABITAT FOR HUMANITY  

Световен икономически форум 2026 г. (WEF 2026) — участие на Habitat for Humanity

На Световния икономически форум в Давос, Швейцария (18 – 23 януари 2026 г.), главният изпълнителен директор на Habitat for Humanity International, Джонатан Рекфорд, участва активно в дискусии относно глобалните жилищни предизвикателства. Основното му послание, което отправи той е, че жилищата трябва да бъдат ключов приоритет в международните разговори, включително в политиките за развитие и международната помощ.

Рекфорд модерира панелната сесия „Как жилищата се превърнаха в критичен проблем“, обсъждайки необходими реформи за гарантиране, че жилищата укрепват обществата, а не задълбочават социалните и икономическите разломи. Той даде и специално интервю за Bloomberg News, в което акцентира върху задълбочаващата се криза с достъпни жилища, необходимостта от увеличаване на предлагането на първо жилище в САЩ и глобалните усилия за разширяване на достъпа до адекватно жилище за семейства по целия свят.

Източник: World Economic Forum 2026

Bloomberg World Economic Forum Interview with Habitat for Humanity CEO Jonathan Reckford

Доклад за състоянието на жилищата 2025 г.
(Habitat for Humanity, съвместно с Harvard Joint Center for Housing Studies)

Докладът очертава дълбоката жилищна криза в САЩ през 2025 г., при която както собствениците, така и наемателите се сблъскват с рекордно високи разходи за жилище и остър недостиг на достъпни домове.

Сред ключовите изводи е, че средната цена на еднофамилна къща достигна около 412 500 USD през 2024 г., което изисква значително по‑високи доходи, отколкото притежават повечето домакинства — само 13% от наемателите са могли да си позволят жилище, спрямо около 33% през 2021 г.

Докладът подчертава и растящите тежести за настоящите собственици чрез по‑високи данъци и застраховки, както и факта, че половината наематели имат непоносими разходи за жилище, а бездомността достигна рекордно ниво от 771 480 души през 2024 г.

Като част от решенията за справяне с кризата се посочват по-голям обем строителство на нови сгради, политически реформи на местно и щатско ниво, насочени към увеличаване на достъпните домове, както и подпомагане на първи дом.

Източник: 2025 State of the Nation’s Housing report: Five key takeaways


Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.