Становище по публикуван на 13.06.2024 г. за обществени консултации актуализиран Интегриран национален план „Енергетиката и климат“ (ИНПЕК)

Новини

Хабитат България работи за ликвидиране на жилищната и енергийна бедност на домакинствата и предложенията, които внасяме към ИНПЕК са насочени главно към повишаване на тяхната роля в енергийния преход към климатична неутралност в рамките на планираните национални конкретни цели, политики и мерки.

Ще си позволим обаче един общ коментар: Считаме, че към документ от 400 страници би следвало да има систематизирана информация, в която на базата на Таблица 1: „Цели на България до 2030 г.“, да бъдат показани конкретните цели за всяко от 5-те измерения на Енергийния съюз (декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност), разпределени по икономически сектори.

На следващо ниво, би следвало да има систематизирани в таблици, за всяко от 5-те измерения, поставените конкретни измерими цели, обвързани с политики и мерки с индикатори за изпълнение и финансови ресурси по източници. Аналогичен подход бе приложен в одобрените програми по Споразумението за партньорство за периода 2021-2027 г. Подобно систематизиране би направило този така важен за бъдещето развитие на страната ни документ по-разбираем и изпълним и за политици, и за администрация, и за бизнес, и за граждани.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук:
Становище по публикуван на 13.06.2024 г. за обществени консултации актуализиран Интегриран национален план „Енергетиката и климат“ (ИНПЕК)


Празник на слънцето в кв. Факултета: песни, танци, графити и фотоволтаици

Видео

На 20 юни, най-дългия ден в годината, си припомнихме как слънцето е източник на щастие, здраве, но и богатство за всички нас.

Отбелязахме деня с Празник на слънцето в Център МИР – Папанчев в кв. Факултета, където събрахме деца и техните родители на забавна, но и полезна за всички среща в горещия следобед.

По-малките сериозно се забавляваха и показаха различните си творчески таланти, напътствани и провокирани от известни артисти в няколко работилници. Те писаха собствени текстове на рап песен, които след това записаха професионално с рапъра ЖЛЪЧ, показаха изключителни брейк стъпки със Sofia City Breakers и X-Energy Crew, рисуваха графити с Константин Кръстев–Костура и 0511.bg, както и сътвориха маски на слънца и рисунки на камък. Убедихме се, че българската артистична сцена има бъдеще.

Енергийната бедност струва скъпо

Избрахме мястото и деня неслучайно. Освен че имат ниски доходи, жителите на кв. „Факултета“ плащат много високи сметки за електрическа енергия. Често това е свързано с употребата на неефективни уреди и с недобрата сградна изолация. Енергийната бедност струва скъпо.

Запознахме се с екипа на Център МИР преди 3 години, когато решихме да дарим фотоволтаична система за производство на електроенергия за собствени нужди. Поставихме я на покрива на сградата им на ул. Суходолска, недалеч от мястото, където се проведе празника в четвъртък. В деня, в който влязохме в летния слънчев сезон, заедно с колегите от „Грийнпийс“ – България и Фондация „Здраве и социално развитие“ (Хесед) разказахме по-подробно на жителите на „Факултета“ за възможностите, които им дава възобновяемата енергия и по-конкретно – най-достъпната възможност за производство на електричество за собствени нужди.

Фотоволтаици на балкона: най-достъпното решение

За по-големите гости на Празника на слънцето демонстрирахме фотоволтаичен панел, който е подходящ за поставяне на балкон. Лесният монтаж и инсталация на този тип решения е сериозно предимство. Екипът ни демонстрира сравнително проста, но ефективна конструкция със скоби, която обикновено се използва. Чрез нея панелът просто се закачва за парапета на балкона на всяка сграда без нужда от някакви специални умения. Мини домашните електроцентрали от този тип обикновено се състоят от два панела, преминаващи през инвертор и завършващи със стандартен контакт към мрежата за директна употреба. Така се избягва и нуждата от по-сложна инсталация. Този подход ги прави лесни за пренасяне – особено за семейства, които нямат собствено жилище, живеят под наем или се случва да сменят населеното място и дори страната.  Просто трябва да ги изключим и може да си ги вземем с нас.

Нашите сметки показват, че едно домакинство, което разполага с два такива панела на балкона си, годишно може да произведе между 800 и 1200 kWh електроенергия, т.е. по 80-100 kWh на месец. Макар и с по-малък капацитет от покривните инсталации, особено в месеците с по-дълги дни фотоволтаиците на балкона могат да помогнат съществено в захранването на нуждите ни през деня – например хладилник, телевизор, компютър, вентилатор, дори климатик, защото климатиците вече потребяват много по-малко енергия. Това значи, че подобни домашни системи могат да се изплатят много по-бързо в сравнение със стандартните панели на покрива.

Подцененото пространство

Балконите са подценено засега в България пространство с голям потенциал. Панелът се закачва от външната страна на балкона и по този начин не заема жизнено пространство. В същото време фасадите на всяка сграда почти винаги имат много добра видимост към небето, така че да осигуряват максимално продължително и ефективно генериране на енергия за дома. Освен това са площ, която често не се използва оползотворява. Възможността да поставим свой панел на балкона си ни спестява и нуждата да имаме пряк достъп до покрива, което е важно в по-големите, многофамилни и многоетажни сгради.

Всичко това прави достъпните фотоволтаици за балкона все по-популярни в други държави. В Германия например над 400 000 подобни инсталации, с общ капацитет 200 мегавата вече са факт, като само в първите четири месеца са добавени на 50 000 нови потребители, показва статистиката.

Денят, в който слънцето грее най-дълго в годината и потенциално произвеждаме най-много безплатна чиста енергия от него, беше добър повод да си припомним колко много възможности имаме да бъдем независими, да излезем от спиралата на бедността и в същото време да се погрижим за планетата.

За повече информация относно фотоволтаичните системи за балкони посететеhttp://www.sunriseproject.hfh.bg/

Видео: Георги Марчев за „Грийнпийс“ – България

Снимки: Иван Дончев за „Грийнпийс“ – България


Какви са възможностите за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради?

Новини

Над 90% от общия брой еднофамилни и многофамилни жилищни сгради у нас не отговарят на изискванията за минимални енергийни характеристики и за повечето от тях реновирането е спешна стъпка.

В края на 50-те години на миналия век, във връзка с нарастващото градско население и разрушенията след Втората световна война, се слага началото на строителството на панелни комплекси в цяла Европа, които в България съставляват до 25% от жилищния фонд. Високият брой жилищни сгради, подлежащи на реновиране – над 90% от съществуващия жилищен фонд в страната, са предизвикателство, но и възможност да се приложат съвременни мерки за енергийна ефективност в комбинация със сградно-интегрирани ВЕИ и смарт технологии. Така ще се постигне спестяване на разходи, намалена консумация на енергия, декарбонизация на жилищния сектор, справяне с енергийната бедност и удължаване на живота на сградите. За целта обаче са необходими целенасочени усилия от страна на държавата за насърчаване и подпомагане на собствениците в процеса на реновиране, както и информираност за успешни примери.

Защо е важно България да предприеме незабавни стъпки към системно и устойчиво реновиране на съществуващите жилищни сгради?

Енергийното обновяване на жилищните сгради вече не е въпрос на избор, а задължение, което страната ни като член на Европейския съюз (ЕС) трябва да изпълни. Глобалните промени в климата, на които всички сме свидетели, се дължат на високото ниво на емисии на парникови газове, за 40% от които виновник са сградите. Всеки един от нас трябва да допринесе за постигане на целите за климатична неутралност на ЕС до 2050 г., за да оставим зелена планета на поколенията след нас.

Над 90% от общия брой еднофамилни и многофамилни жилищни сгради в България трябва да бъдат реновирани и за повечето от тях това е спешна стъпка, защото са с изключително лоши енергийни характеристики. В края на 2020 г., България прие Национална дългосрочна стратегия за подпомагане на енергийното обновяване на сградния фонд до 2050 г., но за съжаление, планираните в нея срокове и сценарии за реновиране остават само на хартия.

Енергийно ефективните сгради, включително най-високият стандарт “Пасивна Сграда”спестяват до 25 пъти от енергията за отопление и охлаждане при реновиране на жилища, като по този начин намаляват значително разходите за енергиязамърсяването на околната среда и смекчават негативните ефекти от климатичните промени заради по-ниското количество на генерирани вредни емисии в природата. Факт е, че близо 30% от глобалните емисии на парникови газове са резултат от производството на енергия за климатизация на сградите. От друга страна, строителните материали са един от основните замърсители на околната среда: 11% от глобалните емисии на парникови газове са резултат от производството на строителни материали и тяхното приложение. Въвеждането на принципите на кръговата икономика в реновирането спестява финансови средства и опазва природата и климата. Реновирането на жилищни сгради е и възможност за опазване на архитектурното и културно наследство, както и запазване на характерен облик и стилистика на жилищната среда.

Какви са решенията за оптимизиране потреблението на енергия в съществуващи жилищни сгради?

Практически инструменти за прилагане на енергоспестяващи мерки са основно в две категории: мерки за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници.

Мерките за енергийна ефективност осигуряват оптимална термална изолация на сградата и минимални топлинни загуби.

Основни мерки за енергийна ефективност са топлоизолационните решения за външни стени, покривни и подови конструкция, както и възможност за топло- и шумоизолация между отделни жилища, както и използване на качествени решения за прозорци (профили и стъклопакет) с високи топлоизолационни характеристики, включително монтажни детайли. Осигуряването на въздухоплътност на сградната обвивка намалява топлинните загуби, а минимизиране на „термомостовете“ в сградната конструкция (точките и елементите, в които може да възникват топлозагуби), възпрепятства конденза на водни пари и образуването на нездравословни фактори като мухъл и плесени. Използване на естествени строителни материали, подобрява здравословната среда и микроклимата, енергийната ефективност и намалява въглеродния сграден отпечатък. От значение е и анализът на топлинни печалби през зимния сезон и възможности за слънцезащита през летния сезон, както и архитектурно решение за топлоизолиране и използване на балкони и тераси. Важни енергоспестяващи мерки са и високоефективната отоплителна система, с възможност за използване на възобновяема енергия (напр. термопомпа) и вентилационната система с рекуперация и висок процент на възвръщаемост на топлината. Не на последно място по важност са енергийно ефективните осветителни тела и енергоспестяващите електроуреди и технически инсталации.

Фиг. 1: Примерни мерки за енергийна ефективност. Източник

Сградно-интегрираните възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) имат основна роля за подобряване на човешкото здраве чрез намаляване на вредните атмосферни емисии и климатичните промени, както и ключово значение за намаляване на финансовите разходи за електрическа и топлинна енергия, а и са важна стъпка по пътя към енергийна независимост.

Сградно-интегрираните възобновяемите енергийни източници, генериращи електрическа и топлинна енергия на локално ниво предоставят възможност за директна консумация и продажба на остатъчната енергия.

Видовете възобновяема енергия са слънчева, вятърна, геотермална и хидро енергия, биомаса, енергия от приливи и др., като всеки вид енергия има своите положителни и отрицателни страни. Сградно-интегрираните ВЕИ са фасадни и/или покривни системи, като най-широко приложение намират фотоволтаичните и соларни панели, които позволяват производство на електроенергия и битова гореща вода. Потенциал в България има и геотермалната енергия заради нейния естествен добив и наличност, включително и използване чрез термопомпи (земя-вода и вода-вода), но за момента секторът е слабо развит – вероятно и заради по-високите цени на техническите решения. Сградно-интегрираните вятърни турбини и решенията, свързани с биомаса, също не са особено популярни. Най-често използваните технически ВЕИ системи са термопомпите, които могат да се използват за отопление и охлаждане, като основно се използват въздух-вода за подово отопление или радиатори или въздух-въздух (климатик). В момента законовата рамка в България осигурява улеснени процедури за присъединяване на малки проекти за фотоволтаични електроцентрали с преференциални изкупни цени за инсталации до 30 kW и кратки уведомителни процедури за монтаж за инсталации от 20 до 50 kW.

 

Фиг. 2: Видове възобновяема енергия. Източник

Съчетанието на мерки за енергийна ефективност заедно с комбинация от един или повече ВЕИ е необходимо условие за постигане на актуалните изисквания от началото на 2024 г. в наредбата за енергийна ефективност в България и задължителния минимум за реновация по клас “B”.

Има ли добри примери и практики?

Отговорът е “да”. Такъв пример е проектът за умен град SmartEnCity, който цели трансформиране на европейските градове в по-добро място за живот чрез различни стратегии за намаляване на потреблението на енергия и увеличаването на употребата на ВЕИ, вкл. и чрез реновиране на сгради, разработка на инфраструктурни, транспортни и ИТ решения. В рамките на инициативата са санирани над 1800 жилища в близо 100 сгради, като по този начин са облагодетелствани близо 30 000 жители и са спестени на годишна база близо 8500 MWh енергия и над 11 000 тона въглеродни емисии. Повече за умните градове и ролята им в пътя към въглеродна неутралност виж тук.

Фиг. 3: Художествено оформление на фасади на реновирани сгради в гр. Тарту, Естония. Източник

Промяната в естонския град Тарту

Тарту, в Естония, е положителен пример и част от проекта за „умен“ и „устойчив“ град SmartEnCity. Естония е бивша съветска република и всичко това се случва в контекст, сходен с българския. Направена е мащабна реновация на панелни жилищни сгради, в духа на стандарта за нулево – енергийни сгради: преход от “хрушчовка” към “смартовка”, както наричат местните хора старите панелни сгради и съвременната “интелигентна” архитектураТя включва топлоизолиране на сградната обвивка, изграждане на системи за вентилация, централно отопление и соларни панели за възобновяема енергия. Реновирането се финансира от две програми за финансова помощ, а 30 – 35% от бюджета се осигурява от собствениците. Изкуството е важна част от проекта, като демонстрира индивидуалния характер на града и подхода за възстановяване на старите сгради и чрез фасадно художествено оформление, подобряващо градската естетика.

Фиг. 4: Предприети мерки за реновиране на съществуващи жилищни сгради в гр. Тарту, Естония, Източник

Предприетите мерки за енергийна ефективност с цел постигане на клас А спрямо настоящия клас на сградите F или дори по-ниския клас H, водят до намаляване на потреблението на енергия минимум 3 пъти, и включват:

  • Топлоизолиране на външни стени: добавяне на 20 см. топлоизолация, вкл. дюбелиране, фасадна мазилка и боя.
  • Топлоизолиране на покрив: изолиране на покрива с около 30 см. топлоизолационен материал.
  • Подмяна и позициониране на прозорци: нови енергийно-ефективни прозорци с троен стъклопакет и топлоизолационен монтаж.
  • Подновяване на отоплителна система: реновиране на системата и възможност за регулиране на температурата във всяко помещение чрез термостат.
  • Подновяване на система за топла вода и използване на централна система чрез ТЕЦ
  • Изграждане на вентилационна система: изграждане на нова вентилационна система на принципа на рекуперационен топлообмен, включително и с възможност за интегриране на термопомпа за загряване на входящия въздух в жилището. Техническата система позволява регулиране на вентилацията за всеки апартамент индивидуално, включително контрол върху концентрацията на въглерод в жилището и необходимия поток въздух. Въздухът, доставен от вентилационната система, е предварително филтриран и пречистен, респективно в жилището не се трупа допълнителен прах, а ако външният въздух е чист: естествената вентилация през прозорците може да се използва самостоятелно или в комбинация с вентилационната система.
  • Фотоволтаични панели: монтаж на фотоволтаични модули върху покрива за собствена консумация и продажба на оставащата енергия към електроразпределителната мрежа. Дори в климатичните условия на Естония, покрив с площ от 100 кв.м. може да генерира годишно средна мощност от около 15 000 kWh (в България производителността е минимум 30% по-висока).
  • Системи за „умен“ дом: системи за мониторинг на консумацията на енергия – включително потребление на топла и студена вода, отопление, битово електричество, електричество за вентилация, газ и фактури за заплащане на комуналните услуги), както и контрол на системите, с цел опазване на околната среда (напр. регулиране на отопление и вентилация спрямо динамичното потребление на енергия и реалните нужди). Научи повече за умните сгради тук.
  • Електрически инсталации: цялостно подновяване на електрическите инсталации и използване на контролирано енергоспестяващо LED осветление. 
  • Екстериорен дизайн: съвременен фасаден дизайн и финишни материали, както и художествено оформление на фасадите чрез международни конкурс за съвременно изкуство, с цел повишаване на естетиката и атрактивността на градската среда.

Фиг. 5: Реновиране чрез префабрицирани модулни фасадни елементи Талин. Източник

Проектът SHEERenov, в партньорство с Естонския съюз на кооперативните жилищни асоциации (EKYL) – нестопанска организация, с мисия да подпомага развитието на кооперативни жилища – предлага наръчник с добри практики от прибалтийските държави и Унгария. България също е представена в проекта и участващите организации имат стремежа да приложат добрите практики в правната и регулаторна рамка, финансови механизми, управление на проекти и не на последно място за обучение и обществена информираност.

Фиг. 6: Процес на реновация и сградно-интегрирани фасадни ВЕИ в гр. Талин. Източник

За модернизацията на жилищни сгради най-важни са разходите за обновяване и различните механизми за неговото финансиране. Успешните практики показват приложение на различни комбинации от финансови инструменти: заеми, безвъзмездни средства, гаранции с ограничено държавно подпомагане. Основен принцип на програмите за финансиране е, че получателят на банкови заеми и безвъзмездни средства е сдружението на собствениците, а не отделен собственик на апартамент.

Мащабното реновиране има положителен ефект върху макроикономиката на разгледаните държави заради създадените работни места и връщане на данъци, което често се равнява на вложеното държавно субсидиране.

От първостепенна важност за реновирането е оказването на техническа помощ на етажната собственост в целия процес на саниране. В Унгария важна роля играят консултантските „енергийни офиси“ и услугата “на едно гише”.

Трябва да се работи повече в посока информираност за ползите от санирането чрез специализирани обучения за технически лица (консултанти, ръководители на проекти) и управители на етажна собственост, както и образователни кампании, насочени към най-широк кръг аудитории.

Фиг. 7: Процес на реновация чрез префабрицирани модулни фасадни елементи в гр. Талин, Източник (Видео)

Европейският консорциум за достъпни жилища – SHAPE-EU, цели да бъде нов, съвременен Bauhaus (през 20 век Баухаус е европейският център за модерна архитектура), с фокус върху реновирането на жилищни сгради. В наръчника за нискобюджетни жилищни реновации и ново строителство в Европа може да бъде намерено богато разнообразие от иновативни практики и реализирани проекти. Един от интересните проекти за реновиране на панелна сграда представя решение с фасадни модулни елементи, които са предварително заготвени във фабрични условия („префаб“), с цел оптимизиране на цялостния производствен и монтажен процес, работен график и бюджет за строителство. Добър пример за префаб реновация е жилищна сграда в Талин: за период само от два месеца са произведени и монтирани 152 фасадни панела с обща площ от 2469 кв.м. и 59 покривни елемента за площ от 874 кв.м.

Фиг. 8: Реновация на многоетажна жилищна сграда в Литва. Източник

Макар Естония да е водещ пример за реновиране на панелни сгради и комплекси, в останалите прибалтийски държави – Литва и Латвия, също има множество забележителни примери за интелигентно саниране на съществуващи високи и ниски сгради, наследство от епохата на комунизма, включително чрез по-традиционно или съвременно фасадно екстериорно решение, остъклени тераси и т.н.

Фиг. 9: Процес на реновация и художествено оформление включващо и шевици в гр. Талин. Източник

Ролята на сградно-интегрираните ВЕИ е от съществено значение при реновирането на сгради като интересен пример за общностен проект, чиито принципи са приложими и за многофамилни жилищни сгради, е „Кварталът на слънчевата енергия“ в Швейцария. В проекта са свързани 5 фотоволтаични инсталации, поставени върху покривите на различни сгради, с обща мощност около 70 kW, които доставят енергия за 18 жилищни сгради и детска градина, a излишната, неизползвана енергия, се съхранява в батерии за общо ползване, поставени в техническо помещение в детската градина.

Фиг. 10: Кварталът на соларната енергия в Швейцария. Източник

Как България да ускори темпа на енергийно обновяване, за да постигне климатичните цели в сградния фонд?

Най-важната задача на страната е да осигури постоянен, достъпен и евтин финансов ресурс за домакинствата. Системата на 100% грантове за всички, осигури обновяването до момента на по-малко от 4% от многофамилните сгради за период от 15 години. Обновени са едва 2400 многофамилни сгради от над 65 000, които се нуждаят от саниране. За еднофамилните жилищни сгради не се оказва никаква подкрепа, а те са половината от жилищния фонд в страната. Пълно подпомагане следва да се осигурява само за енергийно бедни домакинства, за всички останали подпомагането не трябва да надхвърля 50%, но за самоучастието домакинствата следва да имат достъп до евтин кредитен ресурс. В банковия сектор има огромни финансови ресурси, които могат да се ползват за кредити за енергийна обновяване, за които държавата да осигури обезпечения/гаранции. Необходима е политическа воля за да бъде разгърнат и ускорен процеса на реновиране, нещо което направи Франция с предоставяне на безлихвени заеми за енергийно обновяване.

Има някои често допускани грешки в процеса на санирането

Важно е работата по санирането да е за цялата сграда, за да не е „на парче“: енергоефективните решения имат сравнително минимален ефект, ако са приложени само за едно жилище. Например – топлоизолирана фасада, без да са изолирани съседни жилища, не изолира термомостовете, породени от студените повърхности на съседните жилища, дори може да ускори появата на мухъл и плесени в ъглите на външни стени. Същото е валидно и за поставяне на висококачествена дограма в жилище, чиито стени не са топлоизолирани. Сходен е казусът и с фасадните решения за отделните жилища, където решенията за остъкляване на тераси и поставяне на самостоятелни климатични тела, са както енергийно неефективни, така и основен естетически проблем.

Фиг. 11: Художествена рисунка върху фасада на жилищен панелен блок в гр. София с образа на „Дядо Добри“. Източник

От друга страна, важно е собствениците да използват професионалисти, за да са сигурни, че услугата е направена качествено и спрямо стандартите и изискванията.

Първата стъпка в процеса е свързана с информиране за предимствата на реновирането и възможностите за реализация, включително и професионална консултация в „енергиен офис“ и/или професионални технически лица с опит в сферата на енергийно – ефективна архитектура и изпълнение (архитектурен офис, мениджър проект, строителна компания, одитор и др.).

От първостепенна важност за реновирането е и ролята на техническия консултант или проектния мениджър, който ръководи целия процес на саниране – от предпроектно проучване до въвеждане на проекта в експлоатация. В България основните стъпки са следните:

  • управление на процеса за обследване за енергийна ефективност, одит и сертифициране за енергийна ефективност (сертификат за енергийни характеристики);
  • изготвяне на конструктивно обследване и технически паспорт на сградата;
  • изготвяне на проектно задание за проектиране;
  • възлагане на изготвянето на проектна документация за сградата;
  • координация и експертна оценка на проектантските работи;
  • подготовка и провеждане на процедура за избор на строителна/и фирма/и;
  • изготвяне на документи за кандидатстване за безвъзмездна помощ и/или кредитиране;
  • управление на строително-монтажните дейности;
  • авторски и строителен надзор;
  • и на финала: въвеждане на обекта в експлоатация.

Качественото архитектурно и инженерно проектиране е една от най-важните стъпки към успеха и основа за строителния процес.

Положителен и важен елемент от санирането е ремонтът на покрива и намаляването на течовете в сградата, което осигурява защита на конструктивните стоманени връзки между отделните панели и удължава живота на сградата. Цялостното енергийно ефективно саниране е необходимо да има осигурен контрол на влагата в сградата, отново с цел осигуряване на защита за конструкцията на сградата. Полезна информация за живота на панелните сгради.

Следващата стъпка е намиране на подходящи мерки за финансиране и кандидатстване с проектна документация.

Сега Национален фонд за декарбонизация (НФД) ще бъде основна финансова схема в подкрепа на обновяването на сградния фонд в страната, както и правоприемник на Фонда енергийна ефективност и възобновяеми източници. Във връзка с финансирането основна цел е 100%-то безвъзмездно финансиране да се намали през годините, като по-голямата тежест да бъде поета от гражданите, а държавата да осигури различни инструменти (напр. безлихвени заеми), които да подпомагат обновяването.

Повишаването на енергийната ефективност в жилищните сгради, в комбинация с използването на ВЕИ, е ключово решение за декарбонизация на сектора, осигуряване на здравословна, комфортна жизнена среда, както и възможност за намаляване на битовите разходи на домакинствата за електрическа и топлинна енергия, а също така и метод за справяне с „енергийната бедност“.

Реновирането на жилищни сгради е от ключово значение за устойчивото развитие в глобален мащаб и цяла Европа е изправена пред предизвикателството поради застаряващия сграден фонд и липсата на добре функциониращи организации на собствениците на жилищата. Допълнителни предизвикателства у нас са липсата на информираност по въпроса, както и политическите и икономическите фактори, но страната ни има предимството, че може да се поучи от международния опит и да се справи успешно с една от най-важните цели в строителния сектор.


Автор: Apxитeĸт Beceлин Beceлинoв e част от авторския кръг на Климатека, той е сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил е специалност “Архитектура” в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa (DBU) на тeмa: “Πacивни cгpaди oт ecтecтвeни материали”. Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa.


В публикацията са използвани материали от:В публикацията са използвани материали от:

  1. SmartEnCity
  2. Проектът SHEERenov
  3. Естонският съюз на кооперативните жилищни асоциации (EKYL)2
  4. SHAPE-EU (европейски консорциум за достъпни жилища)
  5. „Кварталът на слънчевата енергия“
  6. Национален фонд за декарбонизация
  7. Националният фонд за декарбонизация ще финансира ВЕИ и санирането
  8. Национален Фонд за Декарбонизация (НФД) и обществено обсъждане на промени в Закона за Енергийна Ефективност във връзка със създаването на фонда
  9. „Класове на енергийна ефективност на жилищни сгради“
  10. Насоки за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап II 
  11. Насоки за кандидатстване по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – Етап II , гр. София
  12. ЗЕВИ
  13. Промени в ЗЕВИ (Закон за енергията от възобновяеми източници)
  14. Наръчник за изграждане на ВЕИ съоръжения
  15. ArchDaily: най-посещаваната платформа за архитектура в света
  16. Climateka: Науката за климата на твоя език
  17. NatureTecture | Природа + Архитектура – Портал за „Устойчива Архитектура“
  18. Заглавна снимка: Реновиране на съществуваща панелна жилищна сграда в гр. Клайпеда, Литва, Източник

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


Какво е приложението на геотермалната и слънчевата енергия в сградите с нулеви емисии?

Новини

Приносът на геотермалната и слънчева енергия трябва да се утрои до 2030 г., за да достигне Европа своите енергийни и климатични цели.

От 1 януари 2028 г. всички нови сгради, притежавани от публични органи, трябва да са с нулеви емисии. От 1 януари 2030 г. изискването ще важи и за всички останали новопостроени сгради. Това са част от правилата на Директивата на ЕС относно енергийните характеристики на сградите от 2024 г. Съществуват различни варианти за постигане на тези цели, като една от най-добрите възможности е тази за максимално оползотворяване на слънчевата енергия и въвеждане на ефективни термопомпи в сгради, проектирани като високо енергийно-ефективни.

Какво се случва до момента?

Политиките на Европейския съюз (ЕС) в областта на енергетиката и климата се актуализират почти ежемесечно. Целите стават все по-амбициозни, а техническите правила все по-задълбочени. Новата обвързваща цел за възобновяема енергия за 2030 г. е да се достигне най-малко 42.5%, като до края на 2018 г. тази цел беше 32%.

Европейската комисия (ЕК) обаче действа последователно. Принципът “енергийна ефективност на първо място” остава водещ. Преработената Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. за енергийните характеристики на сградите (“Директива 2024/1275”) утвърждава този принцип.

Тази Директива представлява стъпка напред от текущото изискване за “сгради с близко до нулево потребление на енергия” и се преминава към “сгради с нулеви емисии”.

Директивата определя сроковете, в които трябва да се постигат новите изисквания. Посочва и възможни начини и технологии, но оставя, разбира се, на държавите членки да развият конкретни правила, процедури, институционална подкрепа и контрол за осъществяване на изискванията. Би трябвало много от техническите изисквания да се приложат в нови строителни и технически норми.

Сградният сектор е изключително важен, защото около 35% от всички парникови емисии от сектор енергетика се дължат на него. На сградите се падат 40% от крайното потребление на енергия в ЕС. Според данни от Eurostatоколо 50% от цялата консумирана енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, а повече от 70% все още идват от фосилни горива (предимно природен газ). В жилищния сектор около 80% от крайното потребление на енергия се използва за отопление на помещения и вода.

75% от сградите в Евросъюза все още са енергийно неефективни,

както е подчертано в преамбюла на Директива 2024/1275. ЕК преценява, че при изпълнение на новите изисквания за енергийните характеристики на сградите ще се постигне намаляване на емисиите с поне 60% в сектора до 2030 г., в сравнение с 2015 г., като целта е постигане на климатична неутралност до 2050 г. Същевременно европейските институции са убедени, че целите могат да бъдат постигнати, като отбелязват вече постигнатите резултати – намаление на парниковите емисии от сградите с 31% за периода 2005 – 2021 г.

Беше споменато по-горе, че всички нови сгради от 2030 г. трябва да са с нулеви емисии. Не трябва обаче да забравяме, че сградите, които вече са построени, ще бъдат мнозинството сгради, които ще използваме и през 2050 г. Затова националните планове за саниране на съществуващия сграден фонд също играят централна роля за постигане на климатична неутралност през 2050 г. Целта отново е да подобрим техните енергийни характеристики, така че да постигнем стандарта за сгради с нулеви емисии.

Европейската визия  Net Zero Buildings

Според Директива 2024/1275 сграда с нулеви емисии е сграда с много висока енергийна ефективност  буквално с “нулево или много ниско количество енергия”. А това малко количество енергия трябва да се покрива напълно от енергия от възобновяеми източници, без емисии на въглерод от изкопаеми горива на място. Такива източници основно са слънчева енергия (фотоволтаична или термална), термопомпи (от геотермална или енергия от околната среда), биомаса и водноелектрическа енергия. Не са невъзможни и локални или сградни вятърни инсталации, които се срещат понякога особено в индустриалните предприятия.

Тези сгради също така трябва да са с нулеви или много ниски експлоатационни емисии на парникови газове. Това означава, че трябва да бъдат проектирани като пасивни сгради, които изискват много малко потребление на енергия. След това сградата не трябва да излъчва никакви парникови емисии на място. Държавите членки трябва да изградят постепенно високи критерии за енергийна ефективност за нови и санирани сгради.

Какви са алтернативите?

Собственото производство на възобновяема енергия на място обаче не е единственият възможен източник. Съществуват различни варианти за покриване на енергийните нужди на сградите с нулеви емисии, като:

  • възобновяема енергия, доставяна от общности за енергия от възобновяеми източници,
  • ефективно централно отопление и охлаждане,
  • енергия от други източници без въглеродни емисии.

В българския Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) отдавна е заложено изискването, че при изграждане на нови или при основен ремонт или обновяване на съществуващи сгради трябва да се въвеждат в експлоатация инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, когато това е технически възможно и икономически целесъобразно (чл. 20). Специфичните технически изисквания и норми би трябвало да се завишат и конкретизират според най-новите европейски правила.

В друг анализ е представян потенциалът на енергийните общности за внедряване по максимално ефективен начин на възобновяеми енергийни технологии близко до крайното потребление.

Все още в националното ни законодателство липсва качествена регулаторна рамка, която да стимулира подобни проекти и да предотвратява злоупотреби

с потребителските права или размиване на концепцията с изцяло търговски и инвестиционни начинания, които разбира се имат своята различна положителна роля, без да са енергийни кооперативи. Основен недостатък на националната ни регулаторно рамка е както липсата на ефективен контрол от Регулатора, така и възможността за нетно и виртуално нетно отчитане. 

Последното всъщност пречи изобщо за ефективно масово стимулиране на повече собствено производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Остава впечатлението, че нетното и виртуалното нетно отчитане се използва повече в САЩ, отколкото в Европа на този етап. То представлява възможност чрез използване на обществената мрежа за потребление на количества електрическа енергия, когато е необходима (вечер, сутрин, в студени дни и сезони), равна на количествата, произведени от собствената инсталацията в непиково време на потребление (по обяд, през лятото). Тогава не е необходима инвестиция в батерии от страна на собствениците на сградите, но е необходима правилна икономическа регулаторна сметка и управление на електроенергийната мрежа. Това представлява “повече” пазарен механизъм за подкрепа на крайните потребители на електрическа енергия, отколкото, например, директното субсидиране от страна на държавата на крайните снабдители, които са принудени да доставят енергия на регулирани непазарни цени.

Повече за Европейските политики за децентрализирана енергия може да се прочете в статията – Готови ли са българските граждани да произвеждат сами енергията си?

Каква е ролята на слънчевата енергия за сградите с нулеви емисии?

Много коментатори на ревизираната Директива изтъкват, че по същество тя цели преди всичко да въведе слънчевите инсталации във всички сгради. Директивата изисква всички нови сгради да се проектират така, че да оползотворяват максимално слънчевата енергия:

  • сградите трябва да се проектират така, че да използват оптимално потенциала на слънчевото греене в даденото местоположение;
  • да дават възможност за последващо разходоефективно инсталиране на слънчеви технологии.

Проектът на всяка сграда с нулеви или близки до нулевите емисии трябва да е такъв, че да получава пасивно и задържа ефективно слънчевата енергия като топлина. 

Това е въпрос на ориентация, използвани материали, прозорци, засенчване, изолация и т.н. В противен случай, добавянето на собствени източници за производство на възобновяема енергия на място е най-малкото неефективно, а често и прекомерно скъпо.

Слънчевите инсталации не са единствено фотоволтаични. Европейската комисия изрично обръща внимание на централи за концентрирана слънчева енергия, както и соларно-термални технологии.

Директивата изисква спазването на приложимите изисквания да се гарантира от държавите членки. Трябва да бъдат въведени конкретни строителни норми на национално ниво.

Фигура 1: Сграда с почти нулеви емисии. Източник

Изискването за въвеждане на подходящи инсталации за слънчева енергия трябва да бъде изпълнявано поетапно в нови и съществуващи сгради. Например във всички съществуващи обществени сгради с полезна застроена площ:

Съществуващи обществени сгради с полезна застроена площ:  Срок за въвеждане на изискванията за слънчева енергия 
над 2 000 м2 до края на 2027 г.
над 750 м2 до края на 2027 г.
над 250 м2 до края на 2030 г.
Таблица 1: Изискване и срокове за въвеждане на подходящи инсталации за слънчева енергия във всички съществуващи обществени сгради. 

Директивата предвижда и изключение да се поставят слънчеви инсталации в дадена сграда, ако е технически неподходящо или икономически и функционално неосъществимо. При всички положения националният план за саниране на сгради, трябва да включва политики и мерки за разполагането на подходящи инсталации за слънчева енергия във всички сгради. Според авторите, изключенията също трябва да бъдат предварително определени технически и икономически.

Новият пакет законодателни промени на ЕС от последните няколко месеца предвижда няколко пътя за насърчаването и подкрепата за масовото инсталиране на соларни инсталации за собствено потребление в сградите: 

  • Ускорени административни процедури, като процедура чрез обикновено уведомяване за свързване към мрежата на инсталации с електрическа мощност до 10,8 kW, а при техническа безопасност за мрежата и до 50 kW. Това изискване все още се пренебрегва в българското законодателство, което все още предвижда присъединяване след становище на мрежовия оператор (чл. 26, ал. 15 от ЗЕВИ).
  • Финансови инструменти чрез различни европейски фондове и нисколихвени заеми.
  • Изискване самите държави да въведат “рамка, осигуряваща необходимите административни, технически и финансови мерки в подкрепа на внедряването на слънчева енергия в сградите, включително в комбинация с технически сградни инсталации или ефективни централни отоплителни системи”.

В някои държави и щати в САЩ работещ механизъм за насърчаване на битовите потребители представляват различни тарифни модели на нетно отчитане на произведена към мрежата и получена обратно електрическа енергия . Съществуват и стимули, когато потребителите предлагат адаптивен профил на потребление, което може да се използва от мрежовите оператори за балансиране. Това означава, че клиентите предоставят възможност на мрежовите оператори да контролират в определени граници потреблението на електрическа енергия. Например – да подадат сигнал за включване на домашни електроуреди, термопомпи, зареждане на автомобили и т.н., или обратно – за изключване на потреблението.

Възобновяема енергия у дома: какво трябва да знаем?
Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?

Каква е ролята на геотермалната енергия и термопомпите?

Европейската комисия обръща специално внимание на използването на термопомпи и оползотворяването на геотермалния потенциал на държавите членки, както на индивидуално, така и на индустриално ниво. Такава енергия за отопление или охлаждане се отчита като възобновяема, когато крайното производство на енергия значително надхвърля вложената първична енергия, необходима за задвижване на термопомпите.

Според доклада за напредъка по Стратегическия план за енергийни технологии – SET-Plan от 2023 г., геотермалната енергия има потенциал да стане ключов енергиен сектор, тъй като е местен източник на възобновяема енергия, доставяща електричество, топлина и минерали като литий, предлага подземно термично съхранение и има малко геополитически зависимости.

Инсталираната мощност на геотермалното отопление и охлаждане на райони е отчетен на 5,8 GWth, генерирането на геотермална енергия достига 3,5 GW, а геотермалните термопомпи – 36 GWth. Например, инсталираната мощност за топлинно производство на Топлофикация София е 3 GW. Според работната група, изготвила доклада,

приносът на геотермалната енергия трябва да се утрои до 2030 г., за да може Европа да постигне своите енергийни и климатични цели.

В този контекст, Геотермалната работна група за имплементирани на SET Plan (Geothermal IWG) предлага визия геотермалната топлина да доставя повече от 25% от европейското търсене на отопление и охлаждане, и значителни дялове в селскостопанския и промишления сектор в диапазона на ниска до средна температура.

Работната група изтъква и, че все още съществуват пречки или недостатъчна политическа подкрепа за развитие на геотермалния сектор в държавите от ЕС. Такава е нужна най-вече заради все още сравнително скъпите собствени инсталации и значителните първоначални финансови инвестиции и риск при реализиране на мащабни дълбоки геотермални проекти. Конкретно за децентрализираното използване на геотермалната или енергията от околната среда чрез термопомпи или друг вид инсталации, са необходими облекчени разрешителни процедури, както и добри технически нормативи и подходящи финансови стимули и подкрепа.

Според ЕК 25% от европейските граждани могат да използват ефективно геотермално отопление, а геотермални централи могат да осигуряват до 10% от общото потребление на електрическа енергия.

През 2023 г. България направи важна крачка в тази посока, като регулира геотермалния сектор и позволи свободното използване на геотермални ресурси за собствени нужди на дълбочина до 200 м. Следва да се отбележи, че България не е станала член на Геотермалната работна група за имплементирани на SET Plan.

Повече за геотермалната енергия можете да прочетете в статията – Геотермалната енергия е ценна възможност в прехода към енергийна независимост, която България не използва.

ЕК следва цялостна политика за насърчаване използването на термопомпи за задоволяване на собствените нужди в сградите, не само от земни източници. Три милиона са инсталираните термопомпи през 2022 г., като

целта на Комисията е до 2027 г. техният брой да достигне до 10 милиона, като се планират и нови финансови инструменти 

Например, от 2026 г. държавите членки ще могат да се възползват от Социалния климатичен фонд, който е на стойност 86,7 млрд. евро и би трябвало да позволи на държавите от ЕС да подкрепят мерките за енергийна ефективност и декарбонизацията на отоплението и охлаждането в сградите. Включително и на инсталацията на термопомпи за уязвими домакинства – по-специално тези в енергийна бедност, и на микропредприятия.

В различни държави правителствата осигуряват и местни стимули за подобни инсталации. Германия предлага субсидия в размер на 70% от общите инвестиционни разходи, при условие че те не надвишават 30 000 евро, а Обединеното кралство увеличи стимулите с 50% до 7500 лири стерлинги през октомври 2023 г. В различни щати в САЩ инсталирането на възобновяеми енергийни източници, включително термопомпи, в енергийно ефективни сгради осигурява значителни данъчни облекчения за собствениците.

Ревизираните европейски директиви изискват политическа и институционална подкрепа на национално ниво чрез:

  • информационни и обучителни кампании;
  • обслужване на едно гише;
  • ускорени административни процедури:
    • до 1 месец за термопомпи до 50 MW, или 3 месеца при термопомпи от наземни източници;
    • опростени уведомителни процедури за свързване към мрежата за определени мощности (Директива (ЕС) 2018/2001 на ЕП и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на ВЕИ).
  • Финансови инструменти.

Срокът за имплементирани на Директива 2024/1275 в националното законодателство е 29 май 2026 г.

Очакването е, че минималните техническите изисквания на Директива 2024/1275 ще бъдат въведени в българското законодателство, но вероятно отново със закъснение. Това обаче обикновено е недостатъчно, за да помогне на бизнеса и гражданите да постигнат нужните резултати без значителни грижи. Също така повтарянето в националните регулации само на конкретните минимални цели от европейското законодателство не насърчава самоинициативата. Необходима е цялостна концепция за строителния сектор, основана на икономически-социален анализ. На тази база следва да се осмислят възможни начини и средства за постигане на сгради с нулеви емисии. Регулациите трябва да дадат повече от цели, а и възможности и средства, и то конкретни. Също така, трябва да се предвидят стимули като данъчни облекчения, гъвкави тарифи с електроенергийните предприятия, облекчения при използване иновативни материали, както и насърчаване на изследователска дейност и пилотни проекти.


Автор: Павлин Стоянов е част от авторския кръг на Климатека. Той е юрист, завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специализирал e английско и европейско право към Кеймбридж. Води правно-технологичната практика Visiaw и специализира в областите енергетика и климат от повече от 15 г. Павлин е ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. (ИНПЕК).


В статията са използвани материали от:

  1. Европейската агенция за околна среда за 2021 г.
  2. Heating and cooling from renewables gradually increasing, Eurostat, 2023
  3. Greenhouse gas emissions from energy use in buildings in Europe, European Environmental Agency, 2023
  4. Доклад за напредъка по Стратегическия план за енергийни технологии – SET-Plan, 2023 г.
  5. Геотермалната работна група за имплементирани на SET Plan (Geothermal IWG
  6. Geothermal, SETIS – SET Plan information system, European Commission
  7. Heat pumps are key to enabling the clean energy transition and achieving the EU’s carbon neutrality goal by 2050. European Commission
  8. Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


Празник на слънцето в квартал „Факултета“ показва как всяко семейство може да произвежда енергия в дома си

Новини

Фотоволтаичните системи за балкони и фасади се включват директно към електрическата мрежа и генерират до 800 кВтч електричество на година – достатъчно, за да захраните хладилник, телевизор, компютър и друга техника с безплатна енергия от слънцето.

В четвъртък, 20 юни, най-дългия ден в годината, „Грийнпийс“ – България, Хабитат България и Център МИР организират празник на слънцето в квартал „Факултета“. На събитието ще има три работилници за деца – музикална работилница за хип-хоп, водена от рапъра Жлъч, работилница за рисуване на графити, водена от известния графити артист Константин Кръстев – Костура и работилница за брейк танци.

Порасналите гости на празника ще могат да видят отблизо балконски фотоволтаик и да се запознаят с възможностите, които този уред дава за облекчаване на месечните им сметки. В България фотоволтаиците за балкони и фасади с инсталирана мощност до 800W и директно включване в контакт (Plug-in PV) са все още непопулярни в сравнение със страните от Западна Европа, където се ползват от все повече домакинства. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал с тях гражданите да произвеждат значително количество чиста енергия за собствени нужди. Такъв опит би ги мотивирал в бъдеще да инсталират и по-големи системи за възобновяема енергия в домовете си и дори да се сдружават в енергийни общности.

Балконският фотоволтаик генерира електроенергия от слънцето и се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището чрез включване на щепсела в контакта. Plug-in PV системите обикновено се състоят от два стандартни соларни модула, които произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият значителна част от консумацията в домакинството през деня.

Системите с балконски модули са безопасни и финансово изгодни в дългосрочен план. Plug-in PV системите са достъпна алтернатива на големите и значително по-скъпи фотоволтаични инсталации. Те дават възможност на хора с различни доходи и възможности да допринасят активно за опазването на околната среда и климата, като намаляват потреблението на енергия с 20% и същевременно облекчават финансовите разходи и помагат за справяне с енергийната бедност. С включването на соларен модул към електрическата мрежа домакинствата могат да намалят сметките си за ток и да дадат своя личен принос към енергийния преход.

Преди две години „Грийнпийс“ – България дари на Център МИР на ул. „Суходолска“ соларна система с мощност 6kW, която покрива голяма част от енергийните нужди в сградата. Сега с Празника на слънцето в другия Център МИР в кв. „Факултета“, на ул. „Георги Папанчев“, „Грийнпийс“ – България и Хабитат България ще разкажат и покажат на хората как биха могли да се възползват от енергията на слънцето и в собствените си домове.

За повече информация относно фотоволтаичните системи за балкони посететеhttp://www.sunriseproject.hfh.bg/


Възобновяема енергия у дома и към мрежата: какво трябва да знаем?

Новини

Най-добре оползотворената енергия от възобновяеми източници е тази, която е потребена максимално близо до производствената инсталация, в съчетание с подходящите мерки за енергийна ефективност.

Инсталирането на системи за производството на енергия от възобновяеми източници бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Чрез тези системи се увеличава делът на енергията от алтернативни източници на енергия и респективно се намалява зависимостта от конвенционалните горива. Материалът по-долу представя накратко процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от ВИ до 30 kW, чиято произведена енергия може да се използва комбинирано – както за собствени нужди, така и за продажба на пазара на енергия.

В предходна статия разгледахме процедурата за производството на енергия за собствени нужди до 20 kW в еднофамилни и вилни сгради, която бе облекчена вследствие от промените в законодателството в края на 2023 г. В настоящата статия поставяме фокус върху процедурата за инсталации до 30 kW, която също представлява интерес за еднофамилни, многофамилни сгради и малки обекти, особено с възможността за изкупуване на произведената енергия на преференциални цени.

Какви са ползите и предизвикателствата?

Ползите от подобни системи са вече широко известни, но ако трябва да обобщим, потреблението на енергия от възобновяеми източници (слънце, вода, геотермални извори, вятър и биомаса) има редица предимства – от опазване на околната среда до спестяване на разходи. Нека не забравяме, че най-добре оползотворената енергия от ВИ е тази, която е потребена максимално близо до производствената инсталация. Освен това, използването на ВЕИ в съчетание с индивидуално предписани мерки за енергийна ефективност дават най-добър резултат – икономически, екологичен и дори социален. В статията разглеждаме актуални възможности за потреблението на възобновяема енергия за по-малките инсталации и доколко те могат да бъдат икономически оправдани.

Намаление на въздействието върху околната среда и климата

Най-очевидната полза от преминаването към възобновяеми източници на енергия за дадено домакинство е, че значително може да бъде намален въглеродният отпечатък. Преминаването към енергия от възобновяеми източници ще намали зависимостта от конвенционални горива, или в частност електроенергия от мрежата, и ще помогне за ограничаване на емисиите на парникови газове в атмосферата. Настоящите нива на емисии са по-високи от всякога, което води до по-нататъшни промени в климата. Освен това чрез приложението на ВЕИ системи се разпространява пример, който другите могат да последват. Потреблението на енергия от възобновяемите енергийни източници не генерира замърсители по време на производството (за разлика от изкопаемите горива) съответно не предизвикват и замърсяване на въздуха.

Намаление на разходите

Преминаването към ВЕИ може да спести пари в дългосрочен план. Използването на ВЕИ има икономически смисъл, тъй като разходите за инсталиране и функциониране на подобни системи имат добра възвращаемост, особено през последните години. 2022 и 2023 г. бележат рекордни инвестиции във фотоволтаици у нас. Това води до драматично трансформиране на енергийния микс, което представлява предизвикателство, както за балансирането на системата, така и за цените на енергията, които може да бъдат и близки до нула. През месец май производството от слънчеви централи за първи път надминава това от въглища.

По-голяма независимост и устойчивост

Преминаването към възобновяеми източници за дадено домакинство може да осигури и по-голяма надеждност, независимост и устойчивост. Системите за възобновяема енергия са децентрализирани средства за производство на енергия и това ги прави много атрактивни, особено когато има опасност от прекъсване на доставките. Така например, през декември 2021 г., когато главоломно се качи цената на природния газ заради войната между Русия и Украйна, битовите потребители, които се отопляваха с това гориво имаха увеличение на сметките с повече от 100% (Фиг. 1). За сметка на това потребителите, които имат добра изолация, използват термопомпа, соларни панели за битова гореща вода и електроенергия не бяха засегнати в това отношение.

Фигура 1. Цена на природния газ за битов сектор по данни на Овъргаз. Източник 

Използването на възобновяемите източници също има своите предизвикателства, свързани със сезонността, климатичните условия, регулаторната рамка или технически ограничения. Това неминуемо се отразява на ценовите равнища и поставя под въпрос дали изграждането на мащабни соларни паркове са печеливша инвестиция. Както споменахме и по-горе най-оптималният начин за осъществяване на енергийния преход се състои в намалението на абсолютните количества на потребената енергия. Ето защо, подходящите мерки за енергийно обновяване и ефективно управление на енергията в съчетание с малките децентрализирани системи за енергия от ВИ, които са близо до потребителите, биха дали най-добър резултат.

Струва ли си инвестицията във ВЕИ система?

Преди да се предприемат стъпки за инвестиране във ВЕИ системи е необходимо да се направи предварително проучване за възможностите и възвръщаемостта на инвестициите, енергийната консумация и анализ на прогнозните количества електроенергия, които могат да бъдат произведени на подходящия за това терен.

Двете графики по-долу дават накратко нагледна представа как влияе сезонността и включването на все по-голям брой соларни системи върху ценовите равнища и динамиката на свободния пазар. Графиката от март месец не показва особени колебания в ценовите равнища през деня. Тя маркира пиковете на потребление, които традиционно са сутрин към 8:00 ч. и вечер между 19:00 и 22:00 ч. През топлия 1.06.2024 г. има високо производство на енергия от фотоволтаици между 12:00 и 17:00 ч., което предизвиква голям спад в цените. Възможно е да се очакват и дори отрицателни цени в слънчевите дни през лятото. Сериозният спад на цената в часовете със силно слънчево греене създава рискове пред възвръщаемостта на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (и особено от фотоволтаици). Това е от особено значение, когато се взима решение дали ВЕИ инсталацията да бъде изградена изцяло за продажба на произведената електрическа енергия.

Фигура 2. Как влияе сезонността и включването на все по-голям брой соларни системи върху ценовите равнища и динамиката на свободния пазар. Източник: Българска независима енергийна борса

Очакваното годишно производство на енергия от системата е сред най-важните фактори при вземането на решение за инвестиране. Съществуват различни начини за изчисляването на очакваното годишно енергийно производство и различни софтуерни продукти и бази данни, които могат да се използват за целта. Базата данни на ЕС е доста пълна и богата, и по-точно географската информационна система с данни за слънчевото греене, разработена от Съвместния изследователски център (JRC) на Европейския съюз, която е достъпна напълно безплатно в интернет. В нея се задават географски координати, тип на инсталацията и начин на свързване към мрежата, технология, инсталирана мощност, наклон на покрив и др. Ако наклонът не е ясен има опция за задаване на най-подходящ такъв за избраната географска локация.

Каква е административната процедура?

Съгласно разпоредбите на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) енергийни обекти за възобновяема енергия с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, използват преференциални цени за изкупуване на произведената енергия, както и използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при общи условия, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа. Тук става въпрос за енергийни обекти, чиято произведена енергия изцяло се изкупува от оператора на мрежата. Наред с това тези производители дължат 5% ежемесечна такса от приходите от продадената електрическа енергия към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

При изграждане на централа за продажба на енергията изцяло на пазара, цената за произведената енергия се определя с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ценовите решения за текущия регулаторен период (01.07.2023 – 30.06.2024 г.) могат да бъдат открити тук (Табл. 1). От 1 юли се очаква ново решение за цените, а към юни 2024 г. те са както следва:

Таблица 1. Преференциална цена за фотоволтаични електрически централи (върху покривни, фасадни конструкции и прилежащи недвижими имоти) при нетно специфично производство 1 406 kWh/kWp за периода 01.07.2023 – 30.06.2024 г. Източник: КЕВР

Нетно специфично производство е производството на енергия, за което се изплаща преференциална цена. Произведената енергия над това количество се заплаща при договаряне с мрежовия оператор или търговец на енергия на друга, обикновено по-ниска цена, близка до тази на свободния пазар.

Ако консумираната от домакинството или обект електроенергия, която е произведена от собствени инсталации за ВЕИ, не е в особено големи количества, може да се избере вариант за изграждане на фотоволтаична централа за собствени нужди и продажба на излишъка. При този вариант допълнителна полза е печалбата от продадения излишък. Добре е също да се обърне внимание и на общите условия на мрежовите оператори, тъй като там могат да се крият някои „подводни камъни“.

Важно е да се отбележи, че ако потребителят на собствена електрическа енергия от ВИ избере комбинирания вариант и иска да произвежда, съхранява и продава излишната енергия, това се случва чрез споразумения за закупуване на енергията, чрез доставчици на електрическа енергия и чрез споразумения за търговия между партньори. Най-често цената ѝ се калкулира и договаря индивидуално и се определя в близки равнища до тази на цената на енергията на свободния пазар. В общия случай също е необходим предварителен анализ дали комбинираният вариант е изгоден от гледна точка на възвращаемостта на инвестицията във фотоволтаична система.

По-долу разглеждаме накратко основните стъпки от процедура при изграждане на инсталация, най-често фотоволтаична система, до 30 kW 

Фигура 3. Основни стъпки при процедурата за изграждане на ВЕИ инсталация, най-често фотоволтаична система, до 30 kW

Първоначално се подава искане за проучване на условията и начина на присъединяване към съответния мрежови оператор, на чиято лицензионна територия или към чиято мрежа ще се присъедини обектът. При подаване на искането се отбелязва дали централата е за собствени нужди, само за продажба или за комбинация от двете. Заплаща се съответната такса към оператора и се посочват следните данни: адрес и предназначение на обекта; срок/етапи за изграждане на обекта; инсталираната генерираща мощност на обекта; вида на първичния енергоносител, дали ще се ползва за собствени нужди, за изцяло откупуване или комбинация от двете.

Съгласно ЗИД на Закона за енергията от възобновяеми източници, в сила от 13.10.2023 г., се въвежда задължение за лица, които са заявили присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и са получили становище с условия за присъединяване, да предоставят гаранция в полза на оператора на съответната електрическа мрежа. Гаранцията може да бъде банкова или под формата на депозит. Размерът ѝ е 50 000 лв. за всеки мегават присъединена мощност на бъдещия енергиен обект или 50 лв. на всеки киловат. Не се предоставя гаранция за инсталации за производство на електрическа енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW и при извършване на модернизация на обект за производство на електрическа енергия от ВИ, когато не се увеличава общата инсталирана мощност на обекта.

Необходими са следните документи:

  • копие от нотариален акт за собственост или друг документ, доказващ вещното право върху имота, или договор за наем;
  • нотариално заверено пълномощно от правоимащото лице – в случаите, когато заявлението се подава от трето лице;
  • удостоверение или скица, доказващи, че имотът се намира в урбанизирана територия;
  • когато заявителят е наемател – прилага нотариално заверена декларация за съгласие на собственика.

Исканията към трите основни оператора на електроразпределителните мрежи могат да се намерят на:

След това мрежовият оператор издава становище за условията за присъединяване към електрическата мрежа, в което са описани всички условия и реда на присъединяване. Условията са валидни до 6 месеца от издаването на становището. Ако не се пристъпи към последваща стъпка в рамките на периода процедурата се прекратява.

Следващата стъпка е сключване на договор за присъединяване. Производителят подава писмено искане за сключване на договор за присъединяване на производител по образец. В 1-месечен срок от подаване на искането операторът съгласува документи, подготвя договор и отправя покана. Следва проектиране и изграждане на електрическите съоръжения. За някои инсталации може да е необходимо и разрешение за строеж, съгласно Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Накрая се пристъпва към подписване на договор за изкупуване на произведената електрическа енергия, както и фактическо присъединяване на обекта към разпределителната мрежа и поставянето ѝ под напрежение (7-дневен срок). Важно е да се отбележи, че в този етап е необходимо да е сключен договор за изкупуване на произведената електрическа енергия с крайния снабдител (за регулирания пазар) или с търговец на електрическа енергия (за свободния пазар) за поставяне на съоръжението под напрежение.

Мрежовите оператори са задължени да осигурят възможност за подаване на исканията, съответно отговорите по тях, по електронен път по реда на Закона за електронното управление, и/или по електронна поща. По долу са дадени онлайн връзки, чрез които могат да се видят бланки и да се подават запитвания към трите отделни мрежови оператора:

Опростен пример за къща

За района на гр. София оптималният наклон е около 35 градуса. Важно е да се отбележи, че по-големият наклон дава повече производство през зимните месеци, а по-малкият – през летните (Фиг. 4).

Фигура 4. Пример за определяне на очакваното годишно производство на енергия от соларна инсталация с инсталирана мощност от 5 kW за района на западната част на гр. София. Източник

Според графиката очакваното годишно производство на енергия от фотоволтаична инсталация с инсталирана мощност от 5 kW е около 6046 kWh. Въведените данни са за района на западната част на гр. София. Примерът е приведен за предварителна оценка на възможността за производство на енергия от слънцето за къща с южно изложение и достатъчно пространство на покрива. Годишните нужди от електроенергия (вкл. за отопление) възлизат на общо около 10 017 kWh на година и са изчислени на база на опростена система за енергиен мениджмънт. На база на изчислението за очакваното годишно производство на енергия от фотоволтаичната инсталация става ясно, че тя може да обезпечи до 60% от нуждите от електроенергия. Към сметката е отчетено приемането, че електроуреди като пералня, миялна, бойлер, готварска печка и други по-малки уреди ще бъдат използвани основно през светлата част на деня. Ако се избере инсталация с цена до 10 000 лв., например, и при текущата цена за електроенергия (дневна тарифа) се получава, че простият срок на откупуване на инсталацията е около 8 години. Изчислената вътрешна норма на възвръщаемост (IRR) или вътрешна норма на печалба от инвестицията е около 8%. Периодът, който е използван за изчисленията е 20 г.

При многофамилните сгради

Инсталирането на системи за производство на енергия от ВИ в еднофамилни сгради и единични обекти не е много сложен процес. При случаите, когато става въпрос за изграждане на подобни инсталации в многофамилни сгради с повече собственици, процесът става по-комплексен. Според разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) се изисква 100% съгласие на собствениците при ползване на общите части за предприемане на действия за надстрояване и пристрояване, за учредяване право на ползване или право на строеж и за промяна предназначението на общи части. Някои експерти препоръчват да се прилага регламента от същия закон, които постановява, че при поставяне на технически съоръжения се изисква мнозинство на не повече от 50% от идеалните части. С особена сила това би следвало да важи за микроинсталации с мощност до 800 W/p, които се инсталират индивидуално от домакинствата на балкона. На практика това са преместваеми обекти, но всички ФВЕЦ се третират като строежи по смисъла на ЗУТ, което силно затруднява инсталирането на т.нар. балконски фотоволтаици.

Фигура 5. Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO), проект SUNRISE. Източник

Налице е липса на подзаконови нормативни актове, които подробно да определят стъпките, сроковете, правомощията за присъединяване на различни по мощност и ползване обекти, вкл. такива със съвместно ползване от повече участници и споделяне на енергията между тях. Тук навлизаме в темата за енергийните общности, чиито детайли биха били обект на друга статия. Накратко, възниква и необходимост от инсталирането на интелигентни електромери и стандартизирани процедури за виртуално нетно отчитане, отчитане, което не е регулирано все още в нормативната рамка у нас. Липсата на такива процедури за отчитане на потребената и отдадената електрическа енергия на практика се оказва пречка пред участието на гражданите и предприятията като потребители на собствена енергия или като членове на енергийни общности на енергийния пазар.

Като цяло и при еднофамилните, и при многофамилните сгради не е налице и задължение на мрежовите оператори да се съобразяват с исканията на активните потребители за продажба на излишната електроенергия обратно в мрежата. За микроинсталациите дори е приемливо излишъка да се дарява към мрежата, за да се избегне отчитането му като разход на домакинството, тъй като в момента електромерите са еднопосочни.

Пред устойчивото и широкото приложение на малки децентрализирани системи за производство на енергия от възобновяеми източници все още стоят нерешени въпроси и не съвсем облекчени процедури. Материята е комплексна, но е добре, че все пак се наблюдава развитие и улеснение в процедурите в сравнение с предходни години. Би било добре да се продължи в посока на насърчаване изграждането на малки децентрализирани инсталации за ВИ, отколкото да се дава предимство на големи и мащабни проекти, реализирани далеч от мястото на потребление. Наред с това, мерките за енергийна ефективност в съчетание с ВЕИ в домовете, публичните и производствените сгради е винаги ефективна комбинация що се отнася до устойчива и дългосрочна икономия на енергия, респективно емисии на парникови газове. Работата на мрежовите оператори също изглежда сложна, обременена и натоварена, особено при положение, че включването на малките децентрализирани системи за ВЕИ не е особено положително за техните печалби. Въпреки това предлагането на комплексни енергийни услуги, свързани с инсталирането на ВЕИ и мерки за енергийна ефективност, има и ще има сериозни допълнителни ползи и за тях. Пример за това е централата на EVN, която инсталира балконски фотоволтаици на енергийно бедни домакинства в Австрия.


Автор: Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
  2. Закон за енергетиката (ЗЕ) 
  3. Закон за устройство на територията
  4. Закон за управление на етажната собственост
  5. Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи
  6. Алексиева, Р., Филипова, А., Бенов, В., (2024) ВЕИ на бързи обороти: Премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на енергийния преход в България. Анализ, Център за изследване на демокрацията, от: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2024_2/RES_HS_BG_3v.pdf
  7. Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024), Агенция за устойчиво енергийно развитие, 2024
  8. Фонд “Сигурност на Електроенергийната Система”
  9. Заявление за проучване – Електроразпределение Юг ЕАД
  10. Заявление за проучване – Електроразпределителни мрежи Запад АД
  11. Заявление за проучване – Електроразпределение Север АД
  12. Уеб платформа за определяне на очакваното количество произведена енергия от слънце на Съвместния изследователски център – https://re.jrc.ec.europa.eu/pvg_tools/en/tools.html#api_5.2
  13. Фотоволтаична система на покрива – икономика за неикономисти, Фотоsolar, 2021, статия от блог: https://photosolar.bg/blog/fotovoltaichna-sistema-na-pokriva-ikonomika-za-neikonomisti
  14. Ценово решение №Ц-13 от 30.06.2023 г. на КЕВР за текущия регулаторен период (01.07.2023 – 30.06.2024 г.)
  15. Българска независима енергийна борса
  16. Данни за цените на природния газ за битов сектор, Овъргаз. Източник: https://www.overgas.bg/novini/vazdejstvie-na-povishenata-tsena-na-prirodniya-gaz-varhu-povedenieto-na-potrebitelite/
  17. Проект SUNRISE
  18. Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


България няма да постигне целите си с този темп на енергийно обновяване на сградите, “Чиста енергия”, Bloomberg TV Bulgaria

Видео

Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, в “Чиста енергия” 05.06.2024 г. по Bloomberg TV Bulgaria.

Държавата има ангажимент да насърчава домакинствата да изпълняват дейности по дълбокото енергийното обновяване на сградите, в които живеят, а не да поема цялата роля какъвто е казуса в България. От 10 години следваме един и същи подход, който не показва високо качество на резултатите. От друга страна темпът, с който обновяваме сградите е изключително бавен. Има много какво да се прави и е важно да променим модела – трябва да има подпомагане и насърчаване от страна на държавата, това коментираха Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) и Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, в предаването “Чиста енергия” с водещ Вероника Денизова.

Трудно е да се каже на какъв етап е България в прехода към климатичната неутралност, но е важно, че е започнала работа в тази посока. Бизнесите вече проявяват интерес да следят новите зелени политики, тъй като всяка иновация означава по-добро качество, цена и пазарни условия. Зелената сделка помага за ефективността и конкурентоспособността, каза Добруджалиева.

Тепърва у нас предстои участието на домакинствата в Зеления преход да се засили, като нови законодателни промени ги стимулират за включването им. Все още има нужда от подобрение на нормативната уредба, но това е добро начало, каза Алексиев.

Законодателната рамка има нужда от подобрения, като сегашният ѝ вид облекчава инсталирането на ВЕИ в еднофамилните жилищни сгради, но многофамилните жилищни сгради трябва да имат равен достъп и равни прави за производството на енергия за собствени нужди. Множеството собственици в многофамилните сгради забавят процеса, като той трябва да се извършва поетапно.

„Принципът енергийната ефективност на първо място е най-добрата икономическа, екологична и социална логика – да намаляваме консумацията на енергия. Този принцип трябва да бъде водещ и за домакинствата. Ключовото тук е, че държавата има ангажимент да насърчава домакинствата да изпълняват дейности по дълбокото енергийното обновяване на сградите, в които живеят, а не да поема цялата роля какъвто е казуса в България. От 10 години следваме един и същи подход, който не показва високо качество на резултатите. От друга страна темпът, с който обновяваме сградите е изключително бавен. Успели сме да обновим около 2400 сгради (многофамилни) за около 10 г. С този темп не може да постигнем целите, които имаме до 2030 г. и до 2050 г.“

Според дългосрочната стратегия на страната трябва да се обнови целия жилищен фонд, като многофамилните жилищни сгради са около 65 000. Има много какво да се прави и е важно да променим модела – трябва да има подпомагане, насърчаване от страна на държавата, но не 100% грант, който се дава на хората без значение от тяхното социалноикономическо състояние. Трябва да се подходи диференциран подход, за да се върви с ускорен темп.

Данни разкриват, че новите енергийни проекти на домакинствата са изключително малко в програмата, която изисква 20% самоучастие. Гостите обясниха, че тези програми се изпълняват в определен срок, като в първият етап държавата е предоставяла грант от 100%. Тук идва и грешният подход на управляващите, тъй като са дали знак, че грантовете ще достигнат 100% отново, което кара хората да изчакат и да задържат проектите си. Също така трябва да има евтини финансови ресурси, които да бъдат използвани от гражданите за такива проекти.

Ролята на енергийно бедните домакинства трябва да е равнопоставена с другите, но подкрепата за тях да бъде по-голяма от тази за останалите. Според Добруджалиева енергийно бедните трябва да се превърнат в двигател на този процес, тъй като ще имат право на 100% грант.

Целия коментар гледайте във видеото тук:

Източник Bloomberg TV Bulgaria: България няма да постигне целите си с този темп на енергийно обновяване на сградите


Възобновяема енергия у дома: какво трябва да знаем?

Новини

Въпреки че процедурата за производството на възобновяема енергия до 20 kW за собствено потребление е улеснена, има редица условия, които гражданите трябва да имат предвид при планирането.

Инсталирането на средства за производството на енергия от възобновяеми източници в известна степен бе улеснено чрез промените в нормативната уредба у нас в края на 2023 г. Статията представя в обобщен вид процеса по инсталиране на средства за производство на енергия от възобновяема енергия за собствено ползване, който би бил полезен на домакинствата. По-конкретно се разглежда процедурата, свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим.

Опитът за реализирането на т.нар. енергиен преход е съвкупно усилие за децентрализиране на производството на енергия от възобновяеми източници (ЕВИ) от страна на множество участници – както от представители на централната и местната власт, сферата на индустрията, транспорта и услугите, така и от страна на гражданите. Гражданите, за разлика от бизнеса и публичните администрации, нямат допълнителни средства, самостоятелен капацитет или време за натрупване на знания за изграждане на проекти за производство на енергия от ВИ. Те са тези, които имат реална нужда от сериозна, целенасочена и последователна подкрепа чрез предоставяне на консултации и отворени комуникационни платформи за стъпките на административните процедури при изграждането на проекти за възобновяема енергия. Особено важно е да се разпространява информация, свързана с наличните възможности за производство на собствена енергия, което би подпомогнало и по-плавния преход към настъпващата либерализация на енергийния пазар за битовите потребители.

Какви са промените в законодателството от края на 2023 г.?

В края на 2023 г. бяха направени промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и Закона за енергетиката (ЗЕ) в опит да бъдат транспонирани текстовете от Директивите 2018/2001 и 2019/944, свързани с общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и насърчаването на производството на енергията от ВИ. Това се случи в резултат на необходимото транспониране на законодателни актове на Европейския съюз за насърчаване на по-добрия достъп до екологична енергия от страна на Съюза в неговите усилия за реализирането на енергиен преход и ограничаване на вредните последствия от човешката дейност върху климата.

Директивата за енергията от възобновяеми източници 2018/2001 (RED II) създаде обща рамка за насърчаване на ВЕИ в Европейския съюз (ЕС), която включва въвеждането на опростена процедура и уведомителен режим за намеренията за изграждане на децентрализирани системи за производство и съхранение на енергия от ВЕИ. Директивата определяше цел от 32% за общ дял на ВЕИ в потреблението на енергия до 2030 г. Тя беше преразгледана и изменена с Директива 2023/2413 (RED III), в сила от 20 ноември 2023 г. С нея вече се определя

обща цел за възобновяема енергия от поне 42,5% и амбиция за 45%, която е задължителна на равнище ЕС до 2030 г.

Директивата за общите правила за вътрешния пазар за електроенергия 2019/944 определя рамката за адаптирането на европейските правила към новата пазарна реалност, свързана с постигането на обща цел за декарбонизация на енергийната система, като създава нови възможности, а и предизвикателства за участниците на пазара. С документа се въвеждат понятията „активен клиент“ и „гражданска енергийна общност“, които реферират към крайните клиенти на електроенергия, в т.ч. битовите клиенти, или група от действащи съвместно клиенти, които произвеждат, съхраняват, потребяват и продават електрическа енергия, като същевременно им се предоставят права и се вменяват задължения.

В края на 2023 г., когато бяха направени законодателните изменения, макар и със сериозно закъснение у нас, също бяха въведени тези понятия. Дефиницията за „гражданска енергийна общност“ е поместена в § 1. т. 76 от Допълнителни разпоредби (ДР) на ЗЕ. Гражданска енергийна общност представлява правен субект, основан на доброволно участие от страна на физически лица, общини или малки предприятия, който може да извършва дейности по производство, включително на ВЕИ енергия, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхранение на електрическа енергия, услуги за повишаване на енергийната ефективност или услуги за зареждане на електрически превозни средства или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери.

Има ли ограничения, които налага законът?

Според анализа на проблемите на правната уредба за ВЕИ, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), законът изключва възможността за участие на микропредприятията в тези общности, тъй като те не са изрично упоменати в текста. Това на практика може да ограничи 93% от всички предприятия у нас, което изглежда притеснително, когато става въпрос за прилагане на реални мерки за енергийна децентрализация.

По дефиниция „активен клиент“ е онзи, който запазва правата си на краен клиент и придобива такива, с които да потребява, съхранява, продава енергия или участва в схеми за гъвкавост, енергийна ефективност при условие, че тези дейности не са основните му/им търговски или професионални дейности.

Понятието „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“ има ключово значение за успеха на приложението на малки инсталации за производство на енергия от ВИ и реалната енергийна трансформация.

Механизми в помощ на местните власти

Административните центрове към общините или офисите „на едно гише“, които са част от последните промени на Закона за енергията от възобновяеми източници, имат за цел да подпомагат и улесняват гражданите в процедурата по изграждане на инсталации за производство на енергия от ВИ. Въпреки това голяма част от общините все още не разполагат с такива центрове, тъй като са в процес на изграждане и трупане на специфичен капацитет и компетенции. В тяхна помощ и подкрепа, а и съгласно ЗЕВИ, е изготвен Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024) от Агенция за устойчиво енергийно развитие, в който са описани подробно процедурите, свързани с изграждането на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници. Наръчникът обединява полезна информация, както за изграждането на големи инвестиционни проекти, така и такива, свързани с нуждите на отделните потребители.

В подкрепа на гражданите

Нормативната уредба регламентира по-голямата част от случаите, свързани с изграждането на инсталации за производство на енергия от ВИ. Съществуват особености при реализирането на такива намерения в редица случаи – за собствено ползване, за продажба и за комбинация от двете. Също така има разграничение при количествата инсталирана мощност на инсталациите – до 10,8 kW; до 20 kW; до 30 kW; до 1 MW; до 5 MW и др. Оказва се, че не е съвсем просто да се установи редът, по който дадена инсталация може да бъде изградена. Съществуват множество условности, заради които трябва предварително да се определят целите на желаещият да потребява/произвежда/съхранява/споделя и/или агрегира енергия от ВИ, заедно с капацитета на инсталацията, местоположението и предназначението ѝ.

Основната процедура за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници е регламентирана в чл. 26 от ЗЕВИ.

Текущата статия разглежда процедурата свързана с инсталации, предназначени за производство на енергия за собствени нужди до 20 kW, подходяща за еднофамилни къщи, вилни зони и малки обекти, тъй като тя подлежи и на облекчен режим. 

Няколко важни етапа от подготовката

За желаещите (инвеститори) да изградят системи за производство на енергия от ВИ е необходимо да се обърнат към компания, която инсталира такива. Причината е, че Законът за енергията от възобновяеми източници изисква специализирани дейности да се извършват от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация, което представлява и гаранция за успешното функциониране на системите. Такива дейности включват монтирането на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и геотермални системи. С компанията инсталатор може да се уточни моделът на инсталацията – каква да е мощността; дали да бъде за собствено потребление, да бъде изцяло за продажба на електроенергията или комбинация от двете; къде да бъде инсталирана – в прилежащите площи, на покривните конструкции или на фасадите на сградата; с каква ориентация да са например слънчевите модули; дали да бъдат добавени батерии и с какъв капацитет. Едва след това се пристъпва към административната процедура, регламентирана от нормативната уредба.

Има различни възможности и параметри при изграждането на енергийни системи от ВИ, които гражданите следва да вземат под внимание:

Централите за производството на енергия от слънцето се разграничават по тип на:

  • производството на енергия – топлинна и електрическа енергия, производство на топла вода;
  • начин на свързване – мрежови, автономни или хибридни;
  • разположението на модулите – на фасадата, покрива или на земята;
  • предназначението за снабдяване с енергия – за дом, офис, фабрика, хотел, кемпер или яхта.

Всички тези случаи предвиждат различен подход при проектирането и подбора на оборудването. Разбира се, всеки случай е индивидуален и зависи от редица фактори – природогеографски, икономически, технически и екологични;

  • Определянето на необходимото количество енергия, което се цели да бъде произведено зависи от техническите особености и ограничения на избраната технология, място/терен и възможностите за производство в следствие от наличния природен ресурс. Най-често по нашите ширини това е енергията от слънцето. Например, еднофамилна сграда може да има достатъчно площ на покрива за изграждане на фотоволтаична система, която да обезпечава нуждите на домакинството, докато покривното пространство на многофамилните сгради е различен случай и изграждането на такава система зависи, както от решение на Общото събрание на етажната собственост, така и от детайлно изготвени предварителни анализи. Наред с това в случаите с многофамилните сгради все още не са регламентирани всички процедури в подзаконови актове;

  • Географското положение на терена, степента на засенченост, близостта до високи сгради и/или дървета имат особено важно значение за количествата на енергията, която може да бъде добита. Оптималният ъгъл на фотоволтаичните панели зависи от сезонното движение на слънцето и за да се постигне най-добър ефект като производителност би трябвало да има възможност панелите да бъдат накланяни. Обичайно, обаче, те са с фиксирана позиция. Идеалният наклон на панела е този, който позволява на слънчевите лъчи да образуват ъгъл от 90 градуса с повърхността на панела. Това, разбира се, може да се постигне донякъде от соларните системи, които „проследяват“ положението на слънцето, но те са по-скъпи. Отново е необходимо да се определят целите – дали да се получи максимално количество енергия за денонощието, дали да се цели в по-равномерното производство на енергия или да се търси максимален ефект сутрин и привечер, когато обичайното потребление е най-високо. Затова за дадена географска ширина е необходимо конкретно да се определи подходящата позиция на панелите спрямо нуждите. От този линк може да бъде направена симулация за прогнозното производство при въвеждането на конкретни данни и параметри на системата за определяне на оптималния ъгъл спрямо конкретните цели.

  • Анализ на обичайното потребление на енергия в обекта и калкулиране на прогнозните количества енергия, която би могла да се произведе с планираната за изграждане инсталация за производство на енергия от ВИ са задължителни преди взимането на окончателното решение дали да се изгражда ВЕИ инсталация. Това дава насока на желаещия/инвеститора да прецени дали вложената инвестиция и очакваното количество на произведената енергия биха задоволили нуждите от енергия на обекта и за какво – само за собствено потребление, за продажба към мрежата или комбинация от двете;

  • Дейностите по производство на енергия от ВИ, дали за собствено потребление, за продажба към мрежата или комбинация от двете, подлежат на различен тип третиране от страна на нормативната уредба и съответно административните процедури регламентират различни срокове и набор от изискуеми документи.

Изграждане на инсталация за собствено потребление

Тъй като у нас фотоволтаичните системи представляват най-висок интерес сред жителите, а и намират по-широко приложение от останалите възобновяеми енергийни източници накратко по-долу е описан процесът по достъпен и разбираем начин. Описанието е насочено към инсталации за производство на енергия от ВИ до 20 kW за собствени нужди, като за такива инсталации не се изисква разрешение за строеж, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и промените от края на 2023 г. Процедурата включва подаване на уведомление за инвестиционно намерение до главния архитект на съответната община в срок до 14 дни преди започването на изграждането ѝ. В уведомлението се описва мощността на инсталацията и разположението ѝ, като към него се прилагат проектни решения в части “Конструкции”, “Електро” и/или “ОВК” с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава. След извършване монтажа на инсталациите собственикът на обекта, заедно с изпълнителя на монтажа подписват декларация, с която в 14-дневен срок след монтажа уведомяват главния архитект на общината и оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, че инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация.

Традиционно, процедурата по присъединяване на ВЕИ инсталации включва проучване от страна на оператора на мрежата, в резултат на която се изготвя становище от него за условията и реда на включване на производителите. Съгласно ЗЕВИ за някои инсталации, включително такива за потребление на собствена електрическа енергия с мощност до 10,8 kW, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището.

Съгласно Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи мрежовите оператори са длъжни да осигурят възможност за осъществяване на онлайн комуникация, включително отправяне на конкретни въпроси за процедурата по включване към мрежата и изкупуване на енергия от ВИ, с ползвателите на мрежата и с лицата, на които предоставят услуги.

По-долу са представени онлайн връзки, чрез които могат да се видят бланки и да се подават запитвания към трите отделни мрежови оператора:

В цитираната наредба може да се намери допълнителна информация за последователните стъпки при присъединяване на различни видове инсталации в различните случаи към електрическите мрежи.

Използването на системи за производство на ВЕИ за собствени нужди в еднофамилни сгради и малки обекти има важно значение за намаляването на емисиите на парникови газове. В зависимост от нуждите, разположението, техническите ограничения и капацитета на инсталацията, подобни системи могат да покрият до 60% от годишните нужди на дадено домакинство. Въпреки това значителна част от жителите на страната обитават многофамилни сгради, за които в момента процедурата по инсталиране на самостоятелни или общи ВЕИ системи крие много въпросителни. Във връзка с това се очаква да бъдат изготвени още допълнения и промени в законодателната рамка.

Добър пример за малки соларни инсталации

Съществуват и други варианти за оползотворяване на енергията от слънцето за нуждите на дома чрез по-малки инсталации за соларна енергия чрез директно включване и инсталиране върху фасади и балкони. Такъв е примерът с проекта SUNRISE, който се разработва с цел да стимулира въвеждането на инструменти за подпомагане и насърчаване на домакинствата в инсталирането на Plug-in PV (до 800 W с щепсел за включване в контакт), включително нетно отчитане на произведената и потребена енергия на годишна база, и се стреми да допринесе за постигане на по-високите цели на Европейския съюз за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г.

Снимка: Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO), проект SUNRISE

В България фотоволтаиците за балкони и фасади с щепсел или т. нар. Plug-in PV са все още непопулярни в сравнение със страните от Западна Европа. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но потенциалът им за информиране и демонстриране на ползите сред гражданите при оползотворяване на слънчевата енергия и за мотивирането им да инсталират по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради са големи. Според Регламент 2016/631 на Комисията от 14 април 2016 г. за установяване на Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа, системите с мощност под 0,8 kW не се считат за значими за електроразпределителната мрежа. Чрез тези системи може да се достигне до 30% осигуряване на годишната нужда от енергията, необходима за едно домакинство.

Използването на соларни системи за покриване на част от нуждите от енергия за домакинствата има големи предимства. Освен че тези системи допринасят за ускоряването на енергийния преход, те могат да имат положителна роля при настъпващата либерализация на пазара за битовите потребители чрез постигането на оптимални разходи за електроенергията.


В следваща статия ще бъде разгледан случаят, в които се изгражда инсталация (най-често фотоволтаична система) за продажба и комбинация – за собствени нужди, и за продажба към мрежата. 


Автор: Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на електроенергетиката, възобновяемата енергия и ефективните енергийни решения в производството. От 2017 г. е част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийно планиране в България.


В публикацията са използвани материали от:

  1. Директивата за енергията от възобновяеми източници 2018/2001 (RED II)
  2. Директивата за общите правила за вътрешния пазар за електроенергия 2019/944
  3. Директива 2023/2413 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 октомври 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета(RED III)
  4. Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ)
  5. Закон за енергетиката (ЗЕ) 
  6. Закон за устройство на територията
  7. Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи
  8. Алексиева, Р., Филипова, А., Бенов, В., (2024) ВЕИ на бързи обороти: Премахване на пречките пред децентрализацията и демократизацията на енергийния преход в България. Анализ, Център за изследване на демокрацията, от: https://csd.eu/fileadmin/user_upload/publications_library/files/2024_2/RES_HS_BG_3v.pdf
  9. Наръчник за процедурите при изграждане или реконструкция на енергийни обекти и съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници (Версия 02/26.04.2024), Агенция за устойчиво енергийно развитие, 2024
  10. Проект SUNRISE
  11. Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


Високите доходи в София увеличават броя проекти за саниране на жилища, “Директно”, Bulgaria ON AIR

Видео

Нужни са финансови инструменти в помощ на собствениците, каза Минчо Бенов

В София има най-много проекти за финансиране по втория етап по програмата за саниране. Това е програмата, по която се изисква 20% съфинансиране от собствениците. Данните бяха съобщени от Министерството на регионалното развитие и благоустройство.

“Относително по-високите доходи в София позволяват на повече хора и домакинства да покрият своето самоучастие. Друга причина според мен се крие в това, че така наречените “услуги на едно гише”, тоест техническата подкрепа за собствениците на жилища беше обезпечена на ниво район, а в страната беше обезпечена на ниво областни информационни центрове и тази помощ не можа да стигне до всички”, заяви директорът на Хабитат България Минчо Бенов в студиото на предаването “Директно”.

Той посочи, че е задължително да има финансови инструменти, които да подпомагат самоучастието на собствениците.

“Ние знаем обективно във всяка една сграда има домакинства, в които хората просто не могат да покрият това самоучастие. Тези финансови инструменти трябва да са в най-добрия случай дългосрочни, безлихвени и да осигуряват участието на всички собственици в процеса”, отбеляза Бенов пред Bulgaria ON AIR.

Гледайте целия разговор във видеото тук: Високите доходи в София увеличават броя проекти за саниране на жилища


Смисълът: Бедността и решенията, които работят

Видео

Разговор на Мария Черешева с Кадрин Хасанов от Асоциация “Интегро” и Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, за рубриката “Смисълът” по Дарик радио. 

Какво означава да си роден в крайна бедност и виновни ли са бедните, че живеят в недоимък?

Защо у нас стотици хиляди хора работят, и продължават да живеят под прага на бедността?

Кои са факторите, които тласкат хората към капана на бедността и решенията, които могат да им помогнат да излязат от него?

Толкова сложни и скъпи ли са, или при смяна на приоритетите и най-социално изключените части от населението могат да станат пълноценна част от обществото?

Гледайте целия разговор във видеото тук: 

Източник Дарик радио: Смисълът: Бедността и решенията, които работят