Категория: Новини

13.03.202514.03.2025 Новини

Становище от 12 граждански организации, сред които и Хабитат България, по „Проект на ПМС за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции”, публикуван на сайта за обществени консултации https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8943

Социалният план за климата (СПК) има за цел да смекчи социалните последици от включването на емисиите на парникови газове от сградите, автомобилния транспорт и допълнителни сектори в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии (ЕСТЕ 2). Поради ограничените ресурси на СПК средствата трябва да бъдат насочени изцяло към уязвими домакинства и микропредприятия, засегнати от енергийна и/или транспортна бедност, като подкрепата да бъде предоставяна единствено на най-нуждаещите се.

Разработването на СПК следва да се основава на прозрачни и приобщаващи процеси с активно гражданско участие. Обществените консултации и информационните кампании трябва да осигурят информираност относно предстоящите ценови промени, свързани с ЕСТЕ 2, както и възможностите за облекчения чрез СПК и приходите от схемата. За да се гарантира ефективно отразяване на нуждите на засегнатите групи, е необходимо да се ангажират широк кръг партньори – неправителствени организации, синдикати, енергийни общности, академични институции, консултативни групи, представители на маргинализирани общности, микро-, малки и средни предприятия, както и енергийно бедни граждани.

Социално-икономическата уязвимост е многопластова, поради което СПК трябва да осигури прилагане на мерките по начин, който не допуска изключването на групи в неравностойно положение. Гарантирането на справедлива и ефективна подкрепа изисква активен диалог и координация с всички заинтересовани страни, уеднаквяване на процеса на консултация, участие спрямо изискванията на Регулацията за СФК, Ръководствата за добри практики относно СФК, както и прилагането на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейския кодекс на поведение за партньорство.

СПК следва да бъде представен на Европейската комисия до 30.06.2025 г. В момента липсват определена времева рамка, ясно разписани етапи, правила за прозрачност, работен график и структурирана процедура за програмирането му с участие на заинтересованите страни. Липсват определени срокове за разработване и консултации на първа чернова за обсъждане, финална чернова, както и за начало на действието на Плана. Освен това в постановлението липсват срокове за извършване на екологична оценка от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на Социалния план за климата. Освен от забавянето и неяснотата на процеса, искаме да изразим притеснението си от закриването на координационното звено към МС, по-малко от 4 месеца от крайния срок за предаване на Плана, и липсата на ясни рамки, по който ще продължи работата по СПК. В допълнение, в съобщението за Проект на ПМС на портала за обществени консултации, дори не е обозначено къде и на кого заинтересованите страни трябва да предоставят становищата си.

Съществен дефицит в общественото пространство е липсата на широка информационна кампания, която да популяризира и обясни както ползите от въвеждането на политиките на ЕС за българските граждани, така и пречките които имаме при тяхното изпълнение. Затова е необходимо Дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет да създаде и приложи навреме широка информационна кампания в националните медии.

С оглед на това предлагаме:

• Излъчване на наблюдатели от гражданския сектор в Междуведомствената комисия.
• Създаване на експертни работни групи във всяко ресорно министерство с участие на представители на гражданския сектор.
• Създаване на мониторингов комитет, следящ процеса по подготовка и изпълнение на СПК, с участие на представители на гражданския сектор.

Предложената в чл. 7, т. 1 Информационна система за Социалния фонд за климата е по същество система за контрол и отчитане на разходите по СФК в рамките на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове (ИСУН). Тя няма връзка с информационната система за идентифициране на уязвимите домакинства, регламентирана в Наредбата към чл. 38д на Закона за енергетиката, която трябва да се създаде и поддържа, за да се гарантира коректното идентифициране на целевата група домакинства в енергийна бедност.

С оглед на закъснелия процес, липсата на данни и сложността на идентифицирането на уязвимите групи, предлагаме да се създаде допълнителен механизъм за насърчаване на сътрудничеството и редовен обмен на информация между заинтересованите страни. Това включва:

• Създаване на електронна платформа за обмен на информация между отговорните институции и заинтересованите страни.
• График за редовни срещи, които да осигурят двустранна комуникация и координация в допълнение към стандартните обществени консултации.

Необходимо е да се засили институционалният капацитет на местните власти, икономическите и социалните партньори и гражданските организации, за да могат те да участват смислено в подготовката, изпълнението, мониторинга и последващата оценка на СПК. Управляващите органи трябва да гарантират, че има достатъчно персонал за изпълнение на мерките по СКП, включително за последващи процеси с участващите заинтересовани страни.

Достъпът до СПК трябва да бъде лесен и ясен, без да създава административна тежест за микропредприятията и уязвимите домакинства. В същото време управляващите органи трябва да разполагат с достатъчен капацитет за ефективно управление на процеса. Заявленията следва да бъдат достъпни както в дигитален, така и във физически формат. Социалните партньори – неправителствени организации, местни мрежи, жилищни асоциации, енергийни общности, и др., могат да допринесат за по-бързо и ефективно разпределение на средствата.

Домакинствата могат трайно да преодолеят енергийната бедност и зависимостта си от изкопаеми горива чрез съчетаване на дългосрочни енергоспестяващи мерки с временна финансова помощ. Тези мерки подобряват топлинния комфорт, носят здравни ползи и насърчават активното участие на гражданите в енергийния преход.

За да бъдат енергийните подобрения достъпни за домакинства с ниски доходи, схемите за подкрепа трябва да включват субсидии, авансови плащания и предоставяне на техническа помощ. Това ще осигури достъп до енергийна ефективност за най-уязвимите групи и ще допринесе за реално намаляване на разходите за енергия.

За идентифициране на уязвимите домакинства няма информационна система по реда на чл. 38д, ал.5 от Закона за енергетиката, въпреки че с Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия, в Глава IV бе регламентиран ред и механизъм за функциониране на информационната система. От м. декември 2023 г. до момента Министерският съвет не е определил отговорна институция, която да създаде и поддържа информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия. По силата на същия член от ЗЕ, тази институция следва да е определената и за нуждите на СПК. Ето защо считаме, че именно в Проекта на ПМС за СПК тази институция следва да бъде ясно определена и да започне незабавни стъпки по създаването на Информационната система по чл. 38д от ЗЕ.

Предложеното разпределение на средствата от СФК между области на интервенции не е мотивирано. Разпределението на средства за сгради, транспортен сектор, пряко подпомагане на доходите и техническа помощ, би следвало, съгласно член 6, параграф 1, буква г) и д) от регламента, да се определя въз основа на: 1) прогнозата за вероятните последици от увеличението на цените и 2) прогнозиране на броя и определяне на уязвимите домакинства, уязвимите микропредприятия и уязвимите ползватели на транспорт. Например за достъпа до обществен транспорт и основни услуги, би следвало да се определят най-засегнатите области. Важно е да се подчертае, че включването на мерки за предоставяне на пряко подпомагане на доходите не е задължително (член 4, параграф 3 от Регламента за СФК). Освен това то следва да се използва от 2027 г., след като ЕСТЕ 2 бъде напълно въведена. Директното подпомагане на доходите трябва да бъде временно и постепенно да се премахва с набиране на сила на структурните мерки.

В допълнение, трябва да се прави разграничение между незадължителна директна подкрепа на доходите и структурни мерки и инвестиции, които трябва да бъдат включени в плановете в съответствие с член 8, параграф 1 от Регламента за СФК. За целите на Фонда всяка мярка, която има за цел да окаже положително дълготрайно въздействие върху постигането на климатична неутралност в ЕС до 2050 г., или да намали зависимостта от изкопаеми горива, не трябва да се счита за пряка подкрепа на доходите.

Например ваучер, който може да бъде изразходван само за подмяна на прозорци в жилища, обитавани от уязвими домакинства, се счита за структурна мярка, а не за пряко подпомагане на доходите, тъй като има за цел да повиши енергийната ефективност на сградата и има общо положително въздействие върху климата. По същия начин, ваучер за обществен транспорт (напр. портфейл за мобилност) или целева намалена тарифа за обществен транспорт няма да се считат за пряко подпомагане на доходите, тъй като и двете мерки насърчават използването на обществен транспорт, което е по-чисто решение от използването на частни транспортни средства, захранвани от изкопаеми горива.

Фактът, че към момента информационна система по чл.38д не съществува, поставя под риск идентифицирането на уязвимите домакинства. Лицата, които към момента са заявили помощ за отопление и са одобрени за нея, са на практика идентифицирани уязвими домакинства, които са в екстремна енергийна бедност и подкрепата по линия на СФК може на първо време да бъде фокусирана именно върху тях. Тази група от хора е запозната с процеса на кандидатстване, приема го и има доверие в него. Напълно приложимо е бланката на заявлението за помощ за отопление да бъде разширена и да се превърне в заявление и за помощ за отопление, и за помощ от СФК. Достатъчно би било в бланката да се отбележи, че освен помощ за отопление лицето кандидатства и за подкрепа от СФК, която да бъде ограничена до няколко конкретни мерки, които могат да бъдат изпълнявани самостоятелно във всяко домакинство – най-вече смяна на дограма и смяна на отоплителен уред. Това означава, във формуляра освен всичко друго, което лицето декларира за доходи, имотно състояние, социален статус и др., да има още 2 реда, в които то декларира състоянието на дограмата му – стара, частично сменена, нова и вида на отоплението, което ползва. Така използвайки съществуващ процес, заявленията приети и обработени от АСП, ще бъдат споделяне с МРРБ, които са отговорна институция за мерките за сградите. Одобрените лица ще имат право на ваучер на стойност, например 2500 лв, с който могат да отидат при предварително одобрен от МРРБ доставчик на услугата подмяна на дограма или доставчик на услуга смяна на отоплителен уред и да постигнат частично подобряване на енергийните характеристики на жилището си, намаляване с 30% на загубите на топлина и съответно на разходите за енергия.

За по-лесното запознаване с предложените от нас промени и тяхната мотивация по ПМС за СПК прилагаме следната таблица: Предложения за промяна на ПМС за Социалния план за климата

Имайки предвид важността на горепосочените предложения и експертизата на членовете на гражданските и академичните организации, които представляваме, смятаме за важно да продължи диалогът между нас и отговорните министерства. В тази връзка бихме оценили положително, ако определите лице/а за контакт.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук: Становище по ПМС за Социалния план за климата

---

04.03.2025 Новини

На българския национален празник 3 март отговорните политици и институциите да гарантират националния интерес и сигурност, като изпълнят енергийните реформи, предвидени по Националния план за възстановяване и устойчивост, настоява Коалиция за климата – България. ККБ обединява над 50 енергийни експерти, учени, неправителствени и бизнес организации, сред които е и Хабитат България, които взаимодействат за ограничаване на изменението на климата.

България рискува да загуби най-малко 1,2 млрд. лв. безвъзмездни средства от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). На 26.02.2025 г. МС оповести на брифинг, че възнамерява да се откаже от множество вече одобрени проекти. Надвисналият финансов крах се дължи на неизпълнени от България условия за реформи в енергетиката.

Противно на лансираните от министъра на енергетиката Жечо Станков оправдания, ККБ е длъжна да изясни, че:

1. Предвидените по НПВУ реформи съвсем не са произволни: години наред те бяха част от годишните мониторингови доклади ня ЕС. Българската икономика продължава да е въглеродно най-интензивна в съюза, а от там и най-бедната, сочи справка към доклада на ЕК от юли 2024 г., по напредъка на България по рамката за определяне на националните приоритети за реформи и наблюдение на тяхното изпълнение, известна като “Европейски семестър”.  Ето защо енергийните реформи логично залегнаха в регламента на ЕС като условие за получаване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.
2. Чрез въпросните реформи България защитава националния си интерес и укрепва националната си сигурност, която е част от общата сигурност и енергийна независимост на обединена Европа!
3. Неразбиране и политическо напрежение създават не реформите, а отказът да бъдат разяснени ползите от тях, както и бездействието за реализацията им, в ущърб на националния интерес и благополучието на всеки български гражданин.

Климатичните изменения изострят съществуващите в световен мащаб напрежения като предизвикват нови конфликти от политически, дипломатически, икономически, финансов, социален и военен характер, както и бежански вълни, които все по-осезаемо засягат Европа.

България е сред 10те най-засегнати страни в света от екстремни метеорологични явления в резултат на климатичните промени за 2022 г.,  сочи Индексът на климатичния риск на Germanwatch, който бе представен на Конференцията по сигурността в Мюнхен. Индексът оценява смъртност сред населението и щети за икономиката, причинени от екстремни жеги, пожари, наводнения, бури – явления, които стават все по-чести и все по-интензивни в нашия регион.

Неслучайно само преди броени месеци за пръв път екстремните температури допринесоха за загуба на човешки живот и имущество, в следствие от масови пожари в България. Страната нито може да губи повече човешки живот заради бездействието спрямо климата, нито може да си позволи такова закъснение. На този фон, особено цинично е оповестеното намерение на управляващите да се откажат или да предоговарят поставената цел за намаляване с 40% до 2026 г. на емисиите от въглища. Тази цел е кумулативна и се постига стъпаловидно, т.е. чрез междинните й индикатори.

Отказ от решителни климатични политики в момента,  би коствал на България 59 милиарда евро бъдещи загуби от свързани с климата екстремни събития. За това предупреждава току що публикуван доклад от мрежата CAN Europe, озаглавен. “Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи”.  Според доклада, ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса не само би предотвратило тези и други загуби, но и ще донесе допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро — или почти 10% от БВП на България за 2022 г. Избегнатите икономически загуби за България, както и високата цена на бездействието, илюстрира приложената по-долу графика, предоставена от “За Земята” – член на CAN и на Българската коалиция за климата (ККБ).

От злополучния брифинг на МС се разбра, че загубите на средства по НПВУ може да са много повече от вече оповестените 650 милиона евро за 2-то плащане от НПВУ. Страната рискува загуба на над половината средства от плана, в размер на около 2-3 милиарда евро. Толкова сериозно орязване и загуба не само уврежда националния интерес на България, в момент когато страната предприема дълго отлаганото усилие да изпълни всички изисквания за влизане в Еврозоната. То граничи с национална измяна.

Причините не са само политически и лобистки. Министърът на регионалното развитие Иван Иванов пред БНТ определи забавените процедури като “престъпно бездействие”! Тромавата и неработеща администрация често парализира енергийни и други реформи, жизненоважни за националната сигурност и интерес.

Наложителни действия

ККБ настоява за незабавни решителни мерки за подобряване на ефективността на администрацията. За да имат ефект, те трябва да се приемат в самото начало на управленския мандат на кабинета. За тази цел трябва спешно възстановяване на хоризонталната координация в правителството за координиране на изпълнението на проектите по НПВУ и реформите за декарбонизация, с търсене на активна подкрепа от гражданското общество.

Спешно приемане на Пътната карта за климатична неутралност със срокове и етапи за постепенно преустановяване употребата на въглища, ще засили позицията на България в преговорите за спасяване на поне част от второто плащане. Такава карта ще повлияе позитивно на бъдещите инвестиции в енергийна трансформация не само от НПВУ, но и от Фонда за справедлив преход и други национални и международни финансови инструменти. Картата ще осигури предвидимост за бизнеса и гражданите относно управлението на енергетиката,  очакваните инвестиции, и ефекта върху цялата икономика.

В следващите месеци е нужно приоритетно изпълнение на малкото проекти, които пряко подпомагат хората и домакинствата. Такива са проектите за инсталиране на соларни инсталации по покриви, за енергийно обновяване на сградите, създаването и операционализирането на Националния фонд за декарбонизация и неговите подфондове и др., както и осъществяване на зелената и цифрова трансформация в страната, в директна полза на гражданите.

Следните стъпки са от ключово значение за сигурността на страната и хората и изискват политическа воля:

● Приемане на целта за климатична неутралност до 2050 г. и включването й в  Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК). Законодателни и управленски усилия за ефективно намаляване на емисиите на парникови газове и заместване на замърсяващите атмосферата производства с устойчиви и щадящи климата алтернативи. Въвеждане на системен подход при осъществяване на действия за адаптация към изменението на климата.
● Гарантиране на изпълнението на националните ангажименти за постигане на предвидените цели на ЕС по Парижкото споразумение за климата. Оценка и регулярна актуализация на специфичните рискове за секторите на българската икономика от неблагоприятни ефекти на климатичните промени.
● Възстановяване на възможността за многостепенен и мултисекторен диалог в рамките на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) и тематичните подкомисии: за енергиен преход (КЕП), за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност (КЕЕПЕБ), за устойчива мобилност и др.
● Възстановяване на длъжността “вицепремиер по климата” като част от структурата на МС, координираща интегрирането на климатичните политики във всички секторни политики.
● Обезпечаване на независим експертен и научен принос, без политически и икономически вмешателства, за формулиране, подготовка, изпълнение, отчитане и оценка на политиките, свързани с климата.
● Подготовка, навременно информиране и ангажиране на населението за предотвратяване на климатичните изменения и адаптиране към тях. Участие на обществеността при формирането и изпълнението на политиките и мерките на национално и местно ниво. Прозрачност и отчетност на институциите пред обществото.

Приоритетите и работната програма на ЕК, заложени в следващата Многогодишна финансова рамка, Споразумението за чиста промишленост и Плана за действие за достъпна енергия, ускоряват декарбонизацията и преминават към минимизиране на използването на изкопаеми горива. България трябва използва, а не да се опитва да възпрепятства постигането им! Загуба на средства от НПВУ би забавило изключително много икономиката и конкурентоспособността и ще прехвърли целия неизбежен разход за зеления преход върху националния бюджет. Напротив, приоритетно изпълнение на реформите по НПВУ и максимално изпълнение на стратегически важните проекти, ще донесе икономически просперитет и съпътстващи ползи като намаляване на енергийната бедност, спестяване от внос на горива и – не на последно място, по-здравословен и щастлив живот на българите и по-ниски здравни разходи.

Източник: Коалиция за климата – България Националният интерес изисква енергийна независимост и възобновяеми енергоизточници: Изпълнете реформите по НПВУ!

 

---

28.02.202504.03.2025 Новини

66,8% от собствениците на сгради са предприели частични мерки, но те не са достатъчни, за да постигнат нужния ефект.
• Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. 93% от жилищните сгради в България не са енергийно ефективни, което води до високи сметки, нисък комфорт и увеличаване на енергийната бедност.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на 20% съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Неизпълнението на реформите заложени в ПВУ ще спре европейското финансиране за енергийно обновяване.
• Отново се задава дългово финансиране със средства от държавния бюджет и 100% грант „на калпак”.

С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава. 

Концепцията, че „най-евтината енергия е спестената енергия“, става все по-разбираема за хората.

Самостоятелно или цялостно обновяване на жилищната сграда, в която живеем?
Според преброяване на НСИ от 2021 г., 66.8% от собствениците са предприели частични мерки – 49% от жилищата изцяло са с енергоспестяваща дограма, а още 17.8% са с частично сменена дограма. Тоест каквото могат да организират със собствени финансови средства и усилия, хората устойчиво го правят.

Нагласите на хората за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор осезаемо нарастват, но политиката на 100% грантови програми за 10 години успя да покрие нуждите на едва 4% от жилищния фонд. Според експертни изчисления, ако темповете се запазят, ще са ни необходими 200 години, за да бъдат обновени всички нуждаещи се сгради.

Жилищна сграда в квартал Захарна Фабрика в София, преди и след. Източник: БАКК

Как се финансира енергийното обновяване на жилищните сгради в Европа?
Устойчивият модел за финансиране на обновяването за енергийна ефективност, възприет в Европа, е трикомпонентен (фиг. 1).
Как всъщност се случва процесът в България?
България започва обновяването значително по-късно, което от своя страна дава възможност да се използва чуждия опит, с адаптиране към местните условия.

Моделът има доказано много преимущества:

• По-справедливо използване на ограничения публичен финансов ресурс, доколкото 100% грантова помощ облагодетелства една малка част от потребителите за сметка на всички данъкоплатци;
• Значително ускоряване на темповете за обновяване на сградите и достъп до реализация на енергийна ефективност за много повече хора;
• Възможност собственици с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес;
• Повишено участие на собствениците във вземането на решения и контрол, което обезпечава по-високото качество на изпълнението и намалява корупционния потенциал при харчене на публичен ресурс;
• Средствата, раздадени като заемен ресурс, се връщат и ползват многократно за обновяване на още сгради.

Моделът е широко приложим и може да бъде надеждна основа за масово обновяване на жилищния сграден фонд.

Така беше реализирано Демонстрационно обновяване от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с подкрепата на Програма на ООН за развитие (ПРООН), с цел да предложи препоръки как успешният пилотен проект да прерасне в системна политика за мащабно обновяване.

Идентифицирани бяха две основни групи предизвикателства:

1. Организация: Обновяването е сложна дейност, за която собствениците често нямат необходимата експертиза. Осигуряването на техническа помощ е от ключово значение. Това днес се обозначава с термина „обслужване на принципа one-stop shop“, който обхваща целия процес.
2. Финансиране: Публичната финансова подкрепа трябва да бъде структурирана така, че да даде възможност за участие на всички собственици, включително и на тези с ниски доходи, каквито има практически във всяка сграда.

Направените препоръки останаха добронамерено пожелание, валидно и до днес, а неизпълнението им е основната причина за провала на следващи опити за въвеждане на модела на съфинансиране.

Какви бяха успехите и предизвикателствата на програмите за енергийно обновяване в България от 2007 г. насам?

• Пилотни стъпки и първи успехи

Демонстрационният проект (ПРООН), който се проведе в периода 2007-2011 г. постави началото на енергийното обновяване в страната. С бюджет от 11 милиона лева, той успешно обнови 50 сгради, като използва модел на 50% безвъзмездно финансиране и безплатна техническа помощ. Този подход се оказа ефективен, балансирайки грантове и кредити и въвеждайки новаторска система за кредитиране на етажната собственост от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

• Разширяване на обхвата и първи трудности

Програмата “Енергийно обновяване на българските домове” (ЕОБД), започнала по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) се проведе в периода 2007-2013 г. Тя разшири мащаба, с бюджет от 50 милиона лева. Програмата се сблъска със значителни предизвикателства.

Забавената, съпроводена с проблеми реализация на програмата послужи като оправдание за преминаване към 100% БФП, въпреки че първоначално се предлагаха 75%. В рамките на програмата успяха да се обновят само 158 сгради, като, други 137 бяха прехвърлени за изпълнение към следващата програма, която започна през 2015 г.

• Първата широкомащабна национална програма, която беше финансирана с националния бюджет

Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС), която се проведе в периода 2015-2020 г. отбеляза значителен скок с бюджет от 2 милиарда лева. Положителното в нея беше, че успя да демонстрира ползите от цялостното енергийно обновяване и да промени обществените нагласи. Въпреки това, програмата забави развитието на пазара на енергийно обновяване, защото имаше редица недостатъци.

Съвременни инициативи и бъдещи перспективи

Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. с бюджет от 103 млн. лв. обнови 429 сгради, но повтори недостатъците на НПЕЕМЖС, по същите причини — предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ на ограничен кръг от бенефициенти. Сходен модел е заложен и в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – Етап 1 (2024-2026 г.), който разполага с 1,129 млн. лв. за обновяване на едва 756 сгради.

ПВУ – Етап 2 (2024-2026 г.) планиран като преход от 100% грант към устойчив модел на съфинансиране на обновяването постигна скромни успехи – 282 кандидатстващи сдружения за едва половината от наличния финансов ресурс в размер на 282 млн. лв. Новите правила за собствениците и повишени отговорности, без осигурена техническа помощ, изискване за 20% финансово участие, не подкрепено с финансови инструменти затруднява достъпа до програмата.

Ниското участие отново послужи като оправдание за връщане към практиката на 100% финансиране от публичен ресурс. Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027 г. отвори две нови схеми по ПО1 и ПО4 със съответно 95% и 100% БФП за обновяване на многофамилни жилищни сгради.

Анализът на тези програми разкрива няколко ключови извода:

1. Програмите със 100% безвъзмездно финансиране са със силно ограничен обхват – малък брой обновени сгради, а десетки хиляди нуждаещи се остават без никаква финансова помощ.
2. Ограниченият публичният ресурс, който се използва еднократно чрез 100% БФП, не дава възможност за реинвестиране на спестяванията, като по този начин прави невъзможно разширяването на програмата.
3. Вместо кампанийни инициативи, има необходимост от постоянно действаща програма, с комбинирано финансиране.
4. Необходимо е създаване на потенциал за по-голям обхват при по-ниски нива на безвъзмездно финансиране.
5. Предоставянето на адекватна квалифицирана техническа помощ за собствениците успява да активира интереса им. И обратно, нерешените проблеми или липсващите възможности за осигуряване на финансовото самоучастие се явяват значима пречка за част от домакинствата в една сграда, а това е спирачка за всички, които живеят там.

Прочетете цялата статия на Цвета Наньова, заместник-председател е на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и изпълнителен директор на Българо-австрийската консултантска компания (БАКК): Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина

Справяне с градската уязвимост: Стратегическа инвестиция в стабилност и устойчивост

На 4 февруари 2025 г. близо 200 участници се събраха в Брюксел за конференцията „Градска уязвимост и бъдещето на международното развитие“, организирана съвместно от Cities Alliance и Habitat for Humanity International. Събитието беше фокусирано върху това как стратегическите инвестиции в уязвими градски райони могат да насърчат дългосрочното развитие и глобалната стабилност.

Джонатан Рекфорд, главен изпълнителен директор на Habitat for Humanity International, подчерта значителното въздействие на малките интервенции, като заяви: „Склонни сме да мислим за голяма инфраструктура, но малките интервенции могат да имат огромно въздействие.“ Това подчертава ангажимента на Habitat for Humanity към справянето с градската уязвимост чрез целенасочени, обществени решения. Прочетете повече тук: Addressing Urban Fragility: A Strategic Investment in Stability and Resilience

През февруари 2025 г. Комисията за енергийни преходи (ETC) публикува доклад „Постигане на сгради с нулеви въглеродни емисии: електрически, ефективни и гъвкави“, който представя цялостна картина на емисиите и енергийното потребление в сградния сектор. Докладът подчертава, че глобално сградния сектор допринася за една трета от емисиите на парникови газове (12,3 GtCO₂ през 2022 г.), произтичащи от използването на изкопаеми горива за отопление, охлаждане, готвене, осветление, захранване на уреди, както и от строителството на жилищни и търговски сгради.

За декарбонизация на сградите се препоръчват три основни приоритета:

• замяна на изкопаемите горива с електрификация
• значително подобряване на енергийната ефективност
• изграждане на ефективни и нисковъглеродни сгради.

Докладът също така анализира седем различни, но взаимосвързани предизвикателства, включително декарбонизация на отоплението, увеличаване на достъпа до достъпно охлаждане и подобряване на достъпа до чисто готвене. Запознайте се с целия доклад тук: Achieving Zero-Carbon Buildings: Electric, Efficient and Flexible

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Подкрепата на държавата за енергийното обновяване на жилищата отново на пауза?

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

---

26.02.202527.02.2025 Новини

66,8% от собствениците на сгради са предприели частични мерки, но те не са достатъчни, за да постигнат нужния ефект.

• В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен.
• С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд.
• Нов опит за смяна на модела от 100% БФП с модел на съфинансиране чрез Плана за възстановяване и устойчивост, за пореден път, не се случи.
• Как ще продължи обновяването за енергийна ефективност в жилищния сектор, остава загадка повече от 15 години след началото му в България.
• С нарастването на цените на енергията интересът на българите към мерките за енергийна ефективност се повишава. 

Защо енергийна ефективност в жилищния сектор е толкова значима?

Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. 93% от жилищните сгради в България не са енергийно ефективни, което води до високи сметки, нисък комфорт и увеличаване на енергийната бедност.

Концепцията, че „най-евтината енергия е спестената енергия“, става все по-разбираема за хората.

Жилищна сграда в квартал Захарна Фабрика в София, преди и след. Източник: БАКК

 

Самостоятелно или цялостно обновяване на жилищната сграда, в която живеем?

Според преброяване на НСИ от 2021 г., 66.8% от собствениците са предприели частични мерки – 49% от жилищата изцяло са с енергоспестяваща дограма, а още 17.8% са с частично сменена дограма. Тоест каквото могат да организират със собствени финансови средства и усилия, хората устойчиво го правят.

Същевременно поредица проучвания, проведени от Българо-австрийската консултантска компания (БАКК) и Енергийна агенция ЕнЕфект с помощта на Алфа Рисърч, показват, че в голямата си част собствениците осъзнават, че инвестициите в единични мерки в жилището са полезни, но с краен ефект, далеч по-малък от онзи, който би се постигнал при енергийното обновяване на цялата сграда. Безспорен принос за тези нагласи имат резултатите от Националната програма за енергийна ефективност (2015–2020) – 78% от нейните бенефициенти декларират, че след обновлението сметките им за отопление са намалели.

---

С такива ефекти може да бъде обяснен големият интерес към отворените програми за кандидатстване впоследствие: за 100% БФП по първия етап на Програмата за саниране от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха подадени 3053 заявления при наличен финансов ресурс в размер на 1.13 млрд. лв., оказал се достатъчен за едва 756 (многофамилни) сгради. Нагласите на хората за подобряване на енергийната ефективност в жилищния сектор осезаемо нарастват, но политиката на 100% грантови програми за 10 години успя да покрие нуждите на едва 4% от жилищния фонд. Според експертни изчисления, ако темповете се запазят, ще са ни необходими 200 години, за да бъдат обновени всички нуждаещи се сгради.

---

Как се финансира енергийното обновяване на жилищните сгради в Европа?

Устойчивият модел за финансиране на обновяването за енергийна ефективност, възприет в Европа, е трикомпонентен (фиг. 1), като включва комбинация от:

1. БФП в размер под 50%, която да покрие част от разходите и да направи възможно изплащането на заем за сметка на реализираната икономия на енергия в разумен срок;
2. Собствено финансиране, осигурено чрез улеснен достъп до кредитен ресурс, обезпечен с държавни гаранции (кредитите се предоставят на етажната собственост, а не индивидуално);
3. Допълнителна целева помощ (до 100% БФП), която се предоставя само на социално уязвими собственици/енергийно бедни.

Фигура 1: Трикомпонентен устойчив модел за финансиране. 

Моделът има доказано много преимущества:

• По-справедливо използване на ограничения публичен финансов ресурс, доколкото 100% грантова помощ облагодетелства една малка част от потребителите за сметка на всички данъкоплатци;
• Значително ускоряване на темповете за обновяване на сградите и достъп до реализация на енергийна ефективност за много повече хора;
• Възможност собственици с ниски доходи да участват финансово в обновителния процес;
• Повишено участие на собствениците във вземането на решения и контрол, което обезпечава по-високото качество на изпълнението и намалява корупционния потенциал при харчене на публичен ресурс;
• Средствата, раздадени като заемен ресурс, се връщат и ползват многократно за обновяване на още сгради.

Моделът е широко приложим и може да бъде надеждна основа за масово обновяване на жилищния сграден фонд.

От къде идват препоръките за България?

В началото на новия век описаният по-горе модел се утвърждава в страните от Централна Европа и Балтика. Литовският опит за смесено финансиране на обновяването на многофамилни сгради отдавна е високо оценен като „добра практика“ от европейските финансови институции и препоръчван като подходящ за адаптация към българските условия (Световна банка, март 2024 г.).

В Литва, когато става дума за обновяване на стари жилища, използват комбинирани методи за финансиране – част от парите се дават като безвъзмездни средства (пари, които не трябва да се връщат), а останалата част – като заеми с много ниска лихва. Заемите са дългосрочни и се дават на асоциации на собственици на жилища, като не е нужно да предоставят допълнителни гаранции и обезпечаване, освен банкова сметка, през която се плащат разходите за поддръжка на сградата. Съществува и система за защита срещу загуби, при която ако банките понесат щети от заеми, публични средства покриват 80% от тези загуби. Това важи за всеки изискуем кредит и за загуби, които не надвишават 25% от общите загуби на всички кредити в системата. Когато дадена сграда се обновява, безвъзмездната финансова помощ, покрива следните разходи:

• пари за изготвяне на инвестиционен план как да се подобри сградата;
• проверки преди и след ремонта, за да се види колко енергия се спестява;
• технически проект и административно управление на целия процес;
• помощ за намаляване на лихвите по заеми, за да са по-достъпни;
• отстъпки от 30-40% от разходите, ако сградата отговаря на определени енергийни стандарти, което позволява част от заема да бъде изплатена по-рано.

Един добър пример, от който можем да се учим, е този на Гърция

Значителното увеличение на енергийната ефективност на домовете в Гърция е резултат на програма за субсидиране за подобряване на енергийната ефективност. Тя работи от 2011 г. и е винаги достъпна, което дава на хората възможност да планират ремонтите си спокойно и предварително.

В допълнение, принципът „първи дошъл, първи обслужен / first come – first serve“ е заменен с разработена точкова система, при която съотношението между грант (БФП) и безлихвени кредити е поставено изцяло в зависимост от разполагаемите доходи на домакинствата. (Metropolitan Research Institute, ноември 2024 г.)

Как всъщност се случва процесът в България?

България започва обновяването значително по-късно, което от своя страна дава възможност да се използва чуждия опит, с адаптиране към местните условия. Така беше реализирано Демонстрационно обновяване от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) с подкрепата на Програма на ООН за развитие (ПРООН), с цел да предложи препоръки как успешният пилотен проект да прерасне в системна политика за мащабно обновяване.

Идентифицирани бяха две основни групи предизвикателства:

1. Организация: Обновяването е сложна дейност, за която собствениците често нямат необходимата експертиза. Осигуряването на техническа помощ е от ключово значение. Това днес се обозначава с термина „обслужване на принципа one-stop shop“, който обхваща целия процес.
2. Финансиране: Публичната финансова подкрепа трябва да бъде структурирана така, че да даде възможност за участие на всички собственици, включително и на тези с ниски доходи, каквито има практически във всяка сграда.

Направените препоръки останаха добронамерено пожелание, валидно и до днес, а неизпълнението им е основната причина за провала на следващи опити за въвеждане на модела на съфинансиране.

Какви бяха успехите и предизвикателствата на програмите за енергийно обновяване в България от 2007 г. насам?

През последните две десетилетия България предприе редица инициативи за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради. На фигура 2 е представена хронологията и бюджетите по всяка една от програмите.

Фигура 2: Финансиране на енергийната ефективност в България в периода 2007 – 2030 г. По данни на автора от публично достъпни източници. Визуализация: Асен Ненов за Климатека

По-долу разглеждаме ключовите програми и техните резултати.

Пилотни стъпки и първи успехи

Демонстрационният проект (ПРООН), който се проведе в периода 2007-2011 г. постави началото на енергийното обновяване в страната. С бюджет от 11 милиона лева, той успешно обнови 50 сгради, като използва модел на 50% безвъзмездно финансиране и безплатна техническа помощ. Този подход се оказа ефективен, балансирайки грантове и кредити и въвеждайки новаторска система за кредитиране на етажната собственост от Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

Разширяване на обхвата и първи трудности

Програмата “Енергийно обновяване на българските домове” (ЕОБД), започнала по Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) се проведе в периода 2007-2013 г. Тя разшири мащаба, с бюджет от 50 милиона лева. Програмата се сблъска със значителни предизвикателства, като:

• Ограничена ефективност на техническата помощ в отдалечените райони – беше предоставена помощ едва в 7 региона, което доведе до затруднен достъп на хората от по-отдалечените селища.
• Неуспешен модел за кредитиране на физически лица – бяха предлагани кредити от КТБ на физически лица, вместо на етажната собственост. Това доказа своята несъстоятелност и в резултат не беше предоставен нито един кредит, защото като правило нуждаещите се не отговарят на пазарните изисквания на банките.

Забавената, съпроводена с проблеми реализация на програмата послужи като оправдание за преминаване към 100% БФП, въпреки че първоначално се предлагаха 75%. В рамките на програмата успяха да се обновят само 158 сгради, като, други 137 бяха прехвърлени за изпълнение към следващата програма, която започна през 2015 г.

Първата широкомащабна национална програма, която беше финансирана с националния бюджет

Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС), която се проведе в периода 2015-2020 г. отбеляза значителен скок с бюджет от 2 милиарда лева. Положителното в нея беше, че успя да демонстрира ползите от цялостното енергийно обновяване и да промени обществените нагласи. Въпреки това, програмата забави развитието на пазара на енергийно обновяване, защото имаше следните недостатъци:

• Ограничен брой облагодетелствани сгради – само 2022 сгради
• Липса на социална насоченост – бяха облагодетелствани само ограничен кръг от сгради, избрани на принципа: „първи дошъл, първи обслужен“
• Администрирането на процеса беше възложен на общините – неприсъща дейност за публични власти и пречка за създаване на капацитет извън тях.

Съвременни инициативи и бъдещи перспективи

Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР) 2014-2020 г. с бюджет от 103 млн. лв. обнови 429 сгради, но повтори недостатъците на НПЕЕМЖС, по същите причини — предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ на ограничен кръг от бенефициенти. Сходен модел е заложен и в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) – Етап 1 (2024-2026 г.), който разполага с 1,129 млн. лв. за обновяване на едва 756 сгради.

ПВУ – Етап 2 (2024-2026 г.) планиран като преход от 100% грант към устойчив модел на съфинансиране на обновяването постигна скромни успехи – 282 кандидатстващи сдружения за едва половината от наличния финансов ресурс в размер на 282 млн. лв. Новите правила за собствениците и повишени отговорности, без осигурена техническа помощ, изискване за 20% финансово участие, не подкрепено с финансови инструменти затруднява достъпа до програмата. Липсата на ясна комуникационна стратегия и противоречивите послания по време на предизборните кампании още повече разколебават потенциалните кандидати.

Ниското участие отново послужи като оправдание за връщане към практиката на 100% финансиране от публичен ресурс.

Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027 г. отвори две нови схеми по ПО1 и ПО4 със съответно 95% и 100% БФП за обновяване на многофамилни жилищни сгради.

Ако продължим така, няма да успеем дори да се доближим до целта за 2030 г. – да обновим над 19 милиона квадратни метра жилищна площ. Тази цел е записана в Националната стратегия за обновяване и е потвърдена в плана за енергия и климат, редакция от 2024 г. С осигурения до момента ресурс, в най-добрия случай обновените сгради ще достигнат до 5 млн. кв. м. и не е ясно как ще бъдат финансирани останалите 14 млн. кв. м. без привличане на самоучастие от собствениците.

Какви са поуките и препоръките?

Анализът на тези програми разкрива няколко ключови извода:

1. Програмите със 100% безвъзмездно финансиране са със силно ограничен обхват – малък брой обновени сгради, а десетки хиляди нуждаещи се остават без никаква финансова помощ.
2. Ограниченият публичният ресурс, който се използва еднократно чрез 100% БФП, не дава възможност за реинвестиране на спестяванията, като по този начин прави невъзможно разширяването на програмата.
3. Вместо кампанийни инициативи, има необходимост от постоянно действаща програма, с комбинирано финансиране.
4. Необходимо е създаване на потенциал за по-голям обхват при по-ниски нива на безвъзмездно финансиране.
5. Предоставянето на адекватна квалифицирана техническа помощ за собствениците успява да активира интереса им. И обратно, нерешените проблеми или липсващите възможности за осигуряване на финансовото самоучастие се явяват значима пречка за част от домакинствата в една сграда, а това е спирачка за всички, които живеят там.

Какво да се направи, за да се ускори и разшири обновяването на жилищата?

Посоката за действие е ясна още от първата програма за обновяване (2009 г.), впоследствие заложена в Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд (2020 г.) и последващите документи, подкрепени от Европейската комисия.

За да се ускори процесът, усилията трябва да бъдат насочени към: създаване на средносрочна програма за енергийно обновяване на жилищния фонд, подкрепена с устойчив финансов механизъм, вместо към спорадични програми с различни условия.

Този механизъм трябва да комбинира грантови средства и специализирани кредитни продукти, като осигурява равнопоставен достъп на всички собственици до финансиране при реализация на инвестиционни намерения. А безвъзмездно финансиране (до 100%) да се предоставя единствено на социално уязвими и енергийно бедни домакинства.

Успехът на съседна Гърция, еднозначно демонстрира ползите и устойчивостта на модела.

Осигуряване на техническа помощ чрез „one-stop shop“ обслужване — центрове за комплексно обслужване, които да предоставят ефективна, квалифицирана и адекватна помощ на собствениците през всички етапи на процеса, е другата ключова предпоставка за успех.

Това е потвърдено от фактът, че 2/3 от софийските кандидатури по втория етап на ПВУ дойдоха от едва 5 района, благодарение на предоставените услуги от Центъра за комплексно обслужване на БАКК АД.

Реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) бяха предвидени като мерки за изпълнение на горното. По-малко от 2 години преди края му, картината не е оптимистична:

• „One-stop shop“ обслужване: Вместо да се трансформират в истински центрове за техническа помощ, 28-те областни информационни центрове бяха формално обозначени като такива, без да отговарят на реалните нужди на хората.
• Национален фонд за декарбонизация (НФД): Очакваше се той да реши въпросите с финансирането, но към момента има само предложение за преименуването му на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ (ФЕЕВИ), без яснота за неговата структура, ресурси и управление.
• Дефиниция за енергийна бедност: Дефиницията е приета в

  Закона за енергетиката, но тя е на практика неизползваема, защото липсва компетентен орган, отговорен за информационната система за идентифициране на енергийно бедните домакинства. Не е създаден и фонд за първоначални инвестиции или грантове в схеми със съфинансиране.

Европейските закони — ясни правила и помощ за нужните промени

Неизпълнените реформи продължават да са отворени предизвикателства. От година насам въпроси като начините на финансиране, лесния достъп до информация („one-stop shop“ обслужване) и как точно се определя енергийната бедност в контекста на обновяването на дома за по-голяма енергийна ефективност вече са част от изискванията в новите европейски правила за енергийна ефективност и сгради (Директивата за енергийна ефективност (ЕС) 2023/1791 и Директивата (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите).

Дали това ще ускори процеса, не е сигурно, като се има предвид досегашният опит. Но се надяваме, че ще даде допълнителен стимул най-накрая да започне по-устойчиво и справедливо обновяване на жилищата чрез съфинансиране.

Заглавна снимка: Жилищна сграда в гр. Свищов. Източник: БАКК

---

Виж още: 

---

Автор: Цвета Наньова е автор в Климатека. Заместник-председател е на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА) и изпълнителен директор на Българо-австрийската консултантска компания (БАКК). Тя е водещ експерт в жилищната политика и енергийната ефективност с международен опит, включително към ООН. БАКК участва в разработването на модела „one-stop shop – обслужване“ за съфинансиране на енергийното обновяване. Наньова е консултант по национални политики и е участвала в разработването на Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд. Преподава в магистърската програма „Фасилити мениджмънт“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

---

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---

26.02.202505.03.2025 Новини

Становище относно Социалния план за климата бе разработено от осем водещи организации, сред които Хабитат България, Екологично сдружение „За Земята”, СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид), WWF България, „Грийнпийс“ – България, Софийска енергийна агенция СОФЕНА, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Институт Кръгова Икономика.

С част от конкретните предложения в становището можете да се запознаете тук:

Уважаеми г-н Дончев,

На първо място, бихме искали да благодарим за поканата за участие в организираната от DG CLIMA, Администрацията на МС и МОСВ, среща на заинтересованите страни в началото на м. февруари, относно въвеждането на Европейската схема за търговия с емисии 2 (ЕСТЕ2) и Социалния фонд за климата (СФК). Считаме, че срещата бе полезна за всички участващи и показа различни гледни точки за проблемите и техните решения. В условия на крехка политическа стабилност, без все още да са транспонирани ключови директиви за ЕЕ и ВЕИ, противоречащи си или неизпълнени стратегически и програмни документи, създаването на смислен и работещ Социален план за климата (СПК) до 30 юни 2025 г., е огромно предизвикателство. Като представители на организации на гражданското общество, които работят активно за постигане на целите за климатична неутралност и преодоляване на енергийната бедност, бихме искали да заявим нашата готовност да участваме в процеса на създаване на СПК и да Ви запознаем с част от нашите предложения:

1. ПРОЗРАЧЕН И СТРУКТУРИРАН ПРОЦЕС НА РАЗРАБОТВАНЕ НА СПК, ГАРАНТИРАЩ УЧАСТИЕ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ

1.1. Публикуване на точна, ясна и изчерпателна информация относно програмирането на СФК – процес, структура, установяване на състав на работна група и създаване на информационен канал за приемане на данни и доклади.
1.2. Планиране на мащабна информационна кампания и разработване на специален информационен канал или портал, финансиран от фонда, който да обединява и предоставя цялата налична информация от фонда, включително актуални проектни предложения, насоки за кандидатстване, данни, отчети, анализи и друга релевантна документация.
1.3. Възстановяване работата на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност и Комисията за устойчива мобилност към Консултативен съвет за Европейската зелена сделка (КСЕЗС) към МС и разглеждане и обсъждане на работата на работната група към МС по СПК пред тази комисия, във времеви срок оставящ достатъчно време за коментари и реакция от членовете на комисията поне две седмици преди публикуването ѝ за обществено обсъждане.
1.4. Уеднаквяване на процеса на консултация и участие с изискванията на Регулацията за СФК, както и с Ръководствата за добри практики относно СФК, публикувани на страницата на ГД Климат.
1.5. Прилагане на принципа на партньорство, съгласно заложеното в Регламент (ЕС) 2021/1060 и Европейският кодекс на поведение за партньорство.

2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНИЯ ФОНД ЗА КЛИМАТА СПОРЕД ДЕФИНИЦИИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНА И ТРАНСПОРТНА БЕДНОСТ

Правителството има задължението по Интегриран план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), както и задължение по чл. 8 от Закона за енергетиката да създаде дългогодишна програма за намаляване на енергийната бедност с цели до 2030, 2040 и 2050 г. Към момента, направената от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) оценка на броя лица в енергийна бедност, по методиката за оценка на броя на енергийно бедните домакинства в чл.16-18 от Наредбата за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, е изчислена на 1,809 млн. души през 2023 г. Все още не е създадена и Национална обсерватория по енергийна бедност, ангажимент за каквато е поет в ИНПЕК.

3. МЕХАНИЗМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЕНЕФИЦИЕРИТЕ ПО СФК

Важно е да се отбележи, че размерът на средствата в СФК, определен на 65 милиарда евро, е само 34% от приходите от ЕСТЕ2, за периода 2026-2032 г., (общо 5,746 милиона квоти ще бъдат продадени на търг и ако приемем средна цена от 45 евро, общите приходи ще бъдат най-малко 258,6 милиарда евро). Останалите 66% ще отидат директно в държавите членки, които са свободни да увеличат процента на съфинансиране за своите СПК над задължителния минимум от 25%. Като се има предвид огромната финансова разлика между осигурения фонд (2,5 млрд евро за България) и необходимостта от справяне с въздействието на ЕСТЕ2 и енергийната бедност като цяло, всички останали приходи от ЕСТЕ2 (вероятно около 5 млрд. евро), трябва да бъдат насочени към СФК. Нещо повече, крайно време е България да започне да използва приходите от ЕСТЕ1 за целите на климата, вкл. част от тях да постъпват в СФК.

4. СИНХРОНИЗИРАНЕ НА СПК С ДРУГИ РЕЛЕВАНТНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ, ПРОГРАМИ И ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ

Националните стратегически документи не са с необходимото качество, което да позволи адекватното изпълнение на политиките. Така дори СПК да бъде синхронизиран със съответните национални документи, това няма да доведе до желания стратегически резултат заложен в Регламента за СФК.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук: Становище относно Социалния план за климата

---

Сподели в интернет:

Още от категорията

• Становище по ПМС за Социалния план за климата 13.03.2025 - Становище от 12 граждански организации, сред които и Хабитат България, по „Проект на ПМС за организация и координация на подготовката на Социалния план за климата на Република България и за определяне на органите и структурите, отговорни за неговата подготовка и управление, и на техните основни функции”, публикуван на сайта за обществени консултации https://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=8943 Социалният план […]
• Националният интерес изисква енергийна независимост и възобновяеми енергоизточници: Изпълнете реформите по НПВУ! 04.03.2025 - На българския национален празник 3 март отговорните политици и институциите да гарантират националния интерес и сигурност, като изпълнят енергийните реформи, предвидени по Националния план за възстановяване и устойчивост, настоява Коалиция за климата – България. ККБ обединява над 50 енергийни експерти, учени, неправителствени и бизнес организации, сред които е и Хабитат България, които взаимодействат за ограничаване […]
• Бюлетин: Подкрепата на държавата за енергийното обновяване на жилищата отново на пауза? 28.02.2025 - 66,8% от собствениците на сгради са предприели частични мерки, но те не са достатъчни, за да постигнат нужния ефект. • Според Дългосрочната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г. 93% от жилищните сгради в България не са енергийно ефективни, което води до високи сметки, нисък комфорт и увеличаване на енергийната бедност. • С ограничените публични […]
• Цялостното обновяване на жилищните сгради е желано от мнозина, но е достъпно за малцина 26.02.2025 - 66,8% от собствениците на сгради са предприели частични мерки, но те не са достатъчни, за да постигнат нужния ефект. • В България 93% от жилищния фонд не е енергийно ефективен. • С ограничените публични ресурси и досегашната практика за 100% безвъзмездна финансова помощ (БФП), санирането е стигнало до едва 4% от съществуващия жилищен сграден фонд. […]
• Становище относно Социалния план за климата 26.02.2025 - Становище относно Социалния план за климата бе разработено от осем водещи организации, сред които Хабитат България, Екологично сдружение „За Земята”, СНЦ „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети” (Орион грид), WWF България, „Грийнпийс“ – България, Софийска енергийна агенция СОФЕНА, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Институт Кръгова Икономика. С част от конкретните предложения в становището […]
• Становище по Закона за изменение и допълнение на Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗИД на ЗЕВИ) 13.02.2025 - На вниманието на г-н Жечо Станков Министър на енергетиката Проект на промени в Закона за енергията от възобновяеми източници Уважаеми г-н Станков, Целта на ЗИД на ЗЕВИ е да транспонира напълно ДИРЕКТИВА (ЕС) 2018/2001 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Обръщаме внимание, […]