
Дом. Приятели. Спокойствие.
Три думи. Така изглежда мястото, в което едно 17-годишно момче или момиче от Благоевград би искало да живее след десет години.
Поне така го описва Христо Стоицов, анализатор в Сдружение „Югозападен обществено-информационен център“ (ЮОИЦ) – местният партньор на Хабитат България в проекта „АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения“.
Но зад тези три думи стои много по-голям въпрос.
Как младите хора си представят дома, града и мястото си в него?
И още по-важното готови ли сме не просто да ги попитаме, а действително да чуем отговора?
От партньорството към един общ въпрос
За ЮОИЦ включването в „АлфаДом“ среща две теми, които са пряко свързани с работата на организацията – младите хора и развитието на средата, в която те живеят.
„Нашата организация работи с различни възрастови групи, като в последните години фокусът ни е върху младежите и предизвикателствата, с които те се сблъскват. Това, което ни привлече в проект „АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения“ е близостта на интересите ни. Фондация Хабитат България и нейният екип имат много богата експертиза в областта на жилищните решения и урбанистиката, което беше водещо за нас да ги предпочетем като водещ партньор.“
Зад партньорството обаче стои и конкретна местна цел: да се чуе не само от какво имат нужда младите хора, но и какво самите те искат да променят.
„Всъщност, идеята ни е да проверим какви са нагласите, настроенията и нуждите на младите хора по отношение на жилищата и градската среда в област Благоевград. Най-вече какво биха предложили да се подобри на местно ниво и доколко тези предложения биха могли да бъдат приети и внедрени в общинските планове и визиите за развитие на градовете и селата в областта. Именно това стоеше в основата на нашето участие в това проектно предложение.“
Да погледнеш жилищния въпрос през очите на младите
Жилището е тема, която възрастните често обсъждат вместо младите през цени, кредити, собственост, наследство и възможности за реализация.
„АлфаДом“ опитва да обърне перспективата.
Как изглежда същият въпрос през очите на тези, които тепърва ще избират къде и как да живеят?
За ЮОИЦ това също е нова територия.
„В интерес на истината, трябва да призная, че този въпрос не е попадал във фокуса на работата ни с младите хора, за нас също е предизвикателство да погледнем през техните очи към този проблем, който традиционно е екзистенциален за българина като цяло. Интересно ни е да проследим в рамките на проекта как младежите разбират и третират жилищния въпрос и как те си представят бъдещото си жилище и градска среда.“
И може би именно тук се крие една от най-важните идеи на проекта: възрастните да не предполагат предварително, че вече знаят отговора.
„Лично аз се надявам да ни изненадат положително, защото не бива да подхождаме с мисленето, че само ние знаем кое е най-добро за нашите деца, а да им оставим възможността те самите да изградят своето собствено пространство. За разлика от предходните поколения, те имат много повече информация и даже непосредствен опит (напр. от пътуванията си по Програма ЕРАЗЪМ) за начина, по който живеят техните връстници в Европа и вече са изградили мнение кое им харесва и кое не.“
Големият град или завръщане към корените?
Благоевград и областта не съществуват изолирано от процесите, които променят живота на младите хора в цялата страна.
Образование. Работа. По-високи доходи. Големият град продължава да привлича.
Но от другата страна стоят цената на жилището, трафикът, пренаселеността и липсата на зелени пространства.
„Не смятам, че има някаква съществена разлика или специфика, която да отличава Благоевградска област в статистическо отношение от другите подобни на нея области. Най-общо казано, привличането на младите към големите центрове като София, Пловдив, Варна поражда еднотипни „миграционни“ процеси, от една страна стои възможността за продължаване на образованието, професионалната реализация и високо платената работа, от друга страна обаче пренаселеността, транспортът, липсата на зелени пространства и основно цената на жилищата обуславят нежеланието да се остане в тези градове, а да се търси „завръщане към корените“.“
И точно тук първите разговори с младите започват да добавят още един пласт към историята.
Самостоятелност – но не непременно далеч от семейството
Анализът на анкетите и фокус групите все още не е приключил. Затова е рано да се правят окончателни заключения.
Но едно наблюдение вече прави впечатление.
Младите искат самостоятелност. Искат свое жилище и живот извън дома на родителите си.
Това обаче не означава непременно да бъдат далеч от тях.
„С уточнението, че все още не сме приключили с анализа на анкетите и фокус групите, ще си позволя да споделя едно лично наблюдение, което ми направи впечатление по време на работата. Желанието за самостоятелно жилище и живот извън семейството е ясно изразено, но също така се подчерта и желанието да са по-близо до родителите си, за да се грижат за тях, когато вече остареят и имат нужда от подкрепа, може би затова и животът в чужбина се вижда по-скоро като недостатък, отколкото като предимство. В този смисъл, вероятно, Алфа поколението по-скоро би търсило реализация в страната и ре/пре/моделиране на градските пространства и живот по-близко до родителите си, отколкото предишните поколения (Милениумите и Джен Зи).“
Това е важен нюанс.
Независимостта и близостта до семейството не изглеждат непременно като две противоположни посоки. За някои младежи те може да бъдат част от една и съща представа за бъдещето.

А как изглежда „домът на бъдещето“?
Когато говорим за поколението Алфа, лесно е да проектираме върху него собствените си представи за „умни“, автономни и енергийно ефективни домове.
Самите млади обаче все още изграждат своята представа.
„Смятам, че все още не са изкристализирали някакви по-специфични или отчетливи разлики или тенденции, доколкото темата все още не е дневен ред на поколение Алфа. Можем да кажем, че на този етап, те репродуцират възгледите на родителите си по отношение на разбиранията за жилището и „дома на бъдещето“, доколкото нямат собствен опит с „изграждане на дом“, пригодна и устойчива среда. Представата им е по-скоро неспецифицирана и обща – „голяма къща с двор“ отколкото специфична – автономна къща, енергийно ефективна и как да се постигне това и какви биха били предимствата. Разбира се, намирам това за напълно нормално, предвид това, че значителна част от предходните поколения дори не се замисляха върху тези конкретни проблеми на дома.“
Тъкмо затова „АлфаДом“ не търси готови отговори.
Проектът създава пространство, в което тези отговори тепърва могат да бъдат формулирани – през разговори, анкети, фокус групи, лаборатории, работа с експерти, Home Hack и срещи с институциите.
Да останеш, да се върнеш или да тръгнеш?
Когато си на 17, отговорът едва ли е окончателен.
Но мястото, в което израстваш, хората около теб и усещането дали принадлежиш към една общност вече участват в избора.
„На този етап от живота на поколението Алфа, безспорно мястото (градът, селото, махалата), местната общност (приятели и роднини), но и социалните мрежи играят основна роля във формирането на светогледа им. По мое мнение, те са по-склонни да възпроизвеждат моделите по отношение на жилището (домът) и взаимоотношенията с другите, които са унаследени непосредствено от техните родители. В този контекст, тийнейджърите са по-склонни да се „задържат“ (оставане, пребиваване и завръщане) в региона, отколкото да търсят установяване за неопределен период от време извън региона. Разбира се, това е само една моментна „снимка“ на Алфа поколението и както те сами признават „не знаят накъде ще ги завърти живота“, но като цяло не им се ходи „нагоре“ (имат предвид София или Пловдив).“
„Не знаят накъде ще ги завърти живота.“
Може би точно това е най-честният отговор, когато питаме едно поколение, което все още не е направило първите си големи житейски избори, къде ще живее след десет години.
Но това не означава, че е рано да бъде включено в разговора за бъдещето на своите градове.
Напротив.
От мнение към участие

Истинският тест за „АлфаДом“ няма да бъде само колко млади хора са попълнили анкета или са участвали във фокус група.
Въпросът е дали техните идеи ще успеят да преминат следващата граница – от споделено мнение към реално гражданско участие.
И дали институциите ще бъдат готови да ги чуят.
„Без значение от поколението, всички ние искаме да превърнем жилището не само в място за обитаване, а в дом. Много се надявам младите да бъдат по-активни и по-взискателни като граждани и да изискват от институциите да се съобразяват с техните нужди (а не просто нещо, което се е формирало или формулирало в даден проект, да намира отражение в поредната общинска стратегия за градско планиране и развитие и да не се изпълнява). Подобно на останалите поколения и при Алфа е налице необходимостта от удобна и близка градска инфраструктура: най-вече детски градини, училища, паркове и паркинги.“
Очакването към поколението Алфа всъщност отива още по-далеч.
„Смятам, че поколението Алфа ще има по-голям шанс да промени начина на мислене и действие на институциите по отношение както на жилищните политики, така и по отношение на цялостното градско планиране.“
Защото домът никога не е само четири стени.
Той е улицата отвън. Училището наблизо. Паркът. Приятелите. Семейството. Възможността да останеш – или да се върнеш.
И може би затова, когато разговорът стига до най-простия въпрос – с кои три думи бихте описали мястото, в което едно 17-годишно момче или момиче от Благоевград би искало да живее след десет години? – отговорът не е „модерно“, „голямо“ или „технологично“.
Отговорът е:
„Дом (семейство), приятели, спокойствие.“
Първите разговори в рамките на „АлфаДом“ вече започват да очертават тази картина. Предстоят следващите стъпки – работа с младите хора, експерти и местните общности, в които техните идеи ще бъдат развивани, обсъждани и превръщани в конкретни предложения.
Защото домът на поколението Алфа все още не е построен.
Но разговорът за него вече започна.
Прочетете повече за проекта тук:
- АлфаДом – Младите предлагат жилищни решения
- Проучване за жилищните нужди на младите хора в област Благоевград
- АлфаДом: домът, който тепърва ще бъде нарисуван

Материалът е изготвен с подкрепата на Швейцарско-българската програма за сътрудничество, Механизъм за гражданска ангажираност и прозрачност (МГАП) 2024–2029. Изразените възгледи и мнения са изцяло на Хабитат България и не отразяват непременно тези на правителствата на Швейцария и България. www.swisscetf.bg







