Категория: Новини

26.06.202526.06.2025 Новини

Въпреки че България е генерирала на 4,36 млрд. евро от продажба на въглеродни квоти за 5 години, няма яснота дали са инвестирани в зелена трансформация. 

• Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ) е въведена през 2005 г.

• Работи на принципа “ограничавай и търгувай”, като се поставя ограничение (таван) на общото количество парникови газове, които могат да бъдат емитирани от инсталациите в обхвата ѝ.

• Системата преминава през 4 фази, в рамките на които вече е постигнато значително намаление на емисиите от 50%.

• ЕСТЕ стимулира прехода към нисковъглеродна икономика, като мотивира бизнеса да възприема по-чисти технологии и намалява общите емисии в региона.

• Системата генерира приходи от търговете за квоти за емисии. Тези средства се разпределят между държавите членки на ЕС и се използват за финансиране на зеления преход и подкрепа на Фонда за иновации и Фонда за модернизация.

• Новата система за търговия с емисии (ЕСТЕ2), която ще започне от 2027 г., има за цел да разшири ценообразуването на емисии в сектори, като транспорт и сгради, като включва и домакинства и микропредприятия, за да се гарантира, че ЕС изпълнява целите си в областта на климата.

• ЕСТЕ2 ще насърчи прехода към по-чисти технологии и ще увеличи приходите, които могат да бъдат реинвестирани в зеления преход. Същевременно новата система предоставя механизми за защита на уязвимото население от непропорционални разходи.

На 4 април 2025 г. Европейската комисия обяви, че Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ) е намалила емисиите в обхванатите сектори с 50% спрямо нивата от 2005 г. Това постижение в рамките на 20 години доказва ефективността на системата като основен инструмент за декарбонизация на европейската икономика. През 2024 г. емисиите по системата намаляват с 5% спрямо 2023 г. Секторът на електрическата енергия е основният двигател на този напредък. Производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) нараства с 8%, а от ядрена енергия – с 5%, докато емисиите от въглища и природен газ намаляват съответно с 15% и 8% .​

Въпреки тези успехи, някои сектори, като авиацията, показват увеличение на емисиите. През 2024 г. последните нарастват с около 15%, частично поради разширяване на географския обхват на системата.​

ЕСТЕ ангажира не само сектори, но и политическите и икономическите лидери, които са задължени да прилагат ефективни политики за преход към нисковъглеродна икономика, а също така и гражданите и потребителите, които да изпитат ефектите от климатичните политики и промените в цените на енергията. Познаването на тези аспекти е важно за адаптацията към променящия се регулаторен и икономически климат в ЕС, както и за осигуряване на устойчивото бъдеще на икономиката и околната среда.

Какво представлява Европейската система за търговия с емисии?

ЕСТЕ е основен инструмент на политиката на ЕС за борба с изменението на климата и за намаляване на емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин. Въведена е през 2005 г. с Директива 2003/87/ЕО, която създава правната рамка на системата и е първата и най-голяма система за търговия с емисии в света. Работи на принципа „ограничаване и търговия“ (Cap&Trade), с таван за общото количество парникови газове, отделяни от определени сектори – предимно енергетика, индустрия, авиация и морски транспорт.

Въведена е във всички страни от ЕС, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, а от 2020 г. е свързана и с Швейцарската система за търговия с емисии.

Тази система насърчава ограничаването на емисиите на енергоемки инсталации (електроцентрали и промишлени инсталация) и авиокомпании, които оперират между страните, участващи в системата на пазарен принцип. Същевременно генерира приходи за финансиране на прехода към климатична неутралност на ЕС.

Системата на търговия с емисии на ЕС е най-големият пазар на въглеродни емисии в света. Тя е и в центъра на европейската политика за климата, насочена към постигане на целите за намаляване на парниковите газове и изпълнение на международните споразумения, които целят ограничаване на глобалното затопляне. До 2023 г. системата обхваща емисии от над 10 000 инсталации и авиокомпании в ЕС – общо около 38% от общите емисии на ЕС. От 2024 г. – и тези от морски транспорт.

В момента ЕСТЕ е в четвърта търговска фаза – от 2021 до 2030 г. и според пакета „Подготвени за цел 55“ – целта за ЕСТЕ до 2030 г. – се повишава на 62% спрямо нивата от 2005 г.

Какво ще се промени с новата реформа: по-бързо намаляване на тавана, по-малко квоти на пазара Източник

Съгласно Европейското законодателство за климата, ЕС цели постигане на климатична неутралност до 2050 г. ЕСТЕ играе решаваща роля за постигането на тази цел. Това наложи преразглеждане на Директива 2003/87/ЕО за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на ЕС в 2023 г., като промените са въведени с Директива (ЕС) 2023/958 и Директива (ЕС) 2023/959 за стационарните инсталации, въздухоплаването и морския транспорт.

ЕСТЕ стимулира прехода към нисковъглеродна икономика, като мотивира бизнеса да преминава към по-чисти технологии и намалява общите емисии в региона.

Как работи ЕСТЕ?

• На принципа „ограничаване и търговия“ (Cap&Trade)
• Общият обем парникови газове, които могат да бъдат емитирани всяка година от инсталациите в обхвата на системата, са обект на ограничение (таван), който намалява ежегодно в съответствие с целта на ЕС за климата.
• В рамките на това ограничение инсталациите получават безплатно или купуват квоти за емисии, с които могат да търгуват.
• Една квота е правото да се отдели 1 тон еквивалент на въглероден диоксид (CO2eq). С намаляването на тавана, намалява и предлагането на квоти за въглеродния пазар на ЕС.
• В края на всеки период на съответствие (обикновено 1 г.) инсталациите трябва да предадат квоти, равни на емисиите си през изминалата година. Данните се верифицират. В случай, че не предадат необходимия брой квоти, подлежат на глоби.
• Търговията гарантира намаляване на емисиите, там където цената за това е най-малка.
• Високата цена на квотите насърчава инвестициите в чисти, нисковъглеродни технологии.

ЕСТЕ през годините и къде е сега?

Европейската система за търговия с емисии премина през три основни фази, в момента сме в четвърта фаза. Всяка има свои характеристики и регулаторни подходи към въглеродните емисии.

Фаза 1: Пилотна фаза (2005 – 2007 г.): Тестване. Свръхпредлагане на квоти

Идеята на този начален етап е да тества системата и да установи рамката.

Основни характеристика са:

• Повечето квоти в тази фаза са разпределени безплатно въз основа на “исторически емисии”.
• Целта е създаване на пазар за въглеродни кредити, но системата за разпределение създаде пазарни изкривявания.
• Заради недостатъчните ограничения на емисиите се стига до свръхпредлагане на квоти. Излишъкът от квоти обаче не може да се прехвърля към Фаза 2.
• В тази фаза влизат едва няколко сектора като производство на енергия и тежка промишленост.

Фаза 2: (2008 – 2012 г.) По-строги правила, по-голямо покритие. Връзка с механизмите на Протокола от Киото

Основни характеристика са:

• Таванът е намален, държавите въвеждат Национални планове за разпределение (NAP) на квоти. В тях данните са за действителните емисии от Фаза 1.
• Разпределения: Приблизително 90% от квотите се разпределят безплатно, провеждат се първите търгове.
• Първият период на обвързване с Протокола от Киото – Механизъм за чисто развитие (CDM) и Съвместно изпълнение (JI), така че ЕСТЕ вече е свързана с международните пазари на въглеродни емисии. Много български индустрии, компании и общини се възползват от механизма за съвместно изпълнение за свои проекти за декарбонизация и модернизация.
• Няколко държави включват емисиите на NOx от производството на азотна киселина.
• Исландия, Норвегия и Лихтенщайн се присъединяват към ЕСТЕ, а в края на периода – и авиацията. ЕС временно ограничава обхвата на системата за въздухоплаване до полети в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП) с изключение за оператори с ниски емисии.
• С финансовата криза от 2008 г. икономическият спад води до срив в търсенето на квоти за емисии, цената пада значително и ефективността на системата е подкопана.

Фаза 3: (2013 – 2020 г.) Централизиран подход, реформи

Големи реформи и структурни промени, основани на опита и грешките от първите две фази.

Основни характеристика са:

• Единен таван на емисиите за целия ЕС и централизирано разпределение на квоти.
• Продажба на квоти чрез търгове, с по-малко безплатни разпределения.
• Резерв за стабилност на пазара (MSR) регулира излишъка от квоти и подобрява ценовата стабилност.
• Разширява се покритието на системата, включва повече сектори и парникови газове.
• Безплатните квоти се разпределят по хармонизирани правила, така че да се намали риска от изместване на въглеродни емисии.
• Производителите на енергия купуват квоти, тъй като могат да прехвърлят разходите си към потребителите. Безплатните квоти за електроенергийния сектор са разрешени в етап 3 като дерогация (изключение) от общото правило, че този сектор трябва да придобива своите квоти чрез търг или на пазара. Те покриват инвестициите за модернизиране на енергийния сектор в осемте държави членки, прилагащи дерогацията, включително и в България.
• ЕС започва да проучва възможностите за свързване на системата си с други въглеродни пазари, като Швейцария.

Изискването операторите да плащат за своите квоти чрез търгове следва принципа „замърсителят плаща“ и ги стимулира да намалят емисиите на парникови газове.

Фаза 4: (2021–2030 г.) Засилване на амбиции. Нови сектори и механизми

Основни характеристики са:

• По-амбициозно намаляване на емисиите, в съответствие с цел за спад с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. (като част от Европейската зелена сделка).
• Процентът на квоти, продавани на търг, продължава да се увеличава – прогнозите са това да стигне до около 57%, което допълнително ще намали безплатното разпределение за индустриите.
• Защитата срещу изтичане на въглеродни емисии е засилена с по-целенасочена подкрепа за най-уязвимите сектори чрез Механизма за коригиране на въглеродните граници (CBAM).
• Резервът за стабилност на пазара (MSR) става по-динамичен, за да се адаптира по-добре към пазарните условия, премахвайки квотите по-бързо, когато има излишък.
• ЕС започва да свързва ЕСТЕ с други международни пазари на въглеродни емисии.
• Морското корабоплаване е интегрирано в системата.
• Правилата за безплатно разпределение стават по-строги, постепенно се премахват или заменят с по-конкурентни стимули за иновации.

Преразглеждане на ЕСТЕ през 2023 г. заради Европейската зелена сделка

Какви са основните промени:

• Таванът е по-строг, за да се намалят емисиите с 62% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Това обхваща и емисиите от морския транспорт от 2024 г.
• Безплатното разпределение на квоти за компаниите е намалено спрямо по-строгите ограничения в зависимост от усилията за декарбонизация. За авиационния сектор безплатното разпределение е премахнато от 2026 г.
• Резервът за стабилност на пазара отново е преразгледан, за да насърчи баланса в реформирания въглероден пазар на ЕС.
• Мобилизирани са повече ресурси за подкрепа на хората и бизнеса в зеления преход. Държавите членки са се ангажирали да използват всички приходи от ЕСТЕ (или финансов еквивалент) за действия в областта на климата и справедлив, зелен преход. Съответно са увеличени бюджетите на Фонда за иновации и Фонда за модернизация.
• Създава се нова, самостоятелна система за търговия с емисии, наречена ЕСТЕ2, която обхваща емисиите от сгради, транспорт и други сектори, които не са в обхвата на действащата ЕСТЕ. Новата система ще започне да функционира през 2027 г. и ще допълни други политики на Европейската зелена сделка в тези сектори.
• Създава се Социален климатичен фонд (SCF), за да се справи със социалното въздействие на ценообразуването на въглеродните емисии в секторите, обхванати от ETS2, като гарантира, че уязвимите граждани, особено домакинства в енергийна и транспортна бедност, и микропредприятията няма да бъдат изоставени в зеления преход. SCF ще мобилизира 86,7 милиарда евро от приходите от ETS2 през периода 2026-2032 г.

ЕСТЕ2: Нова система за търговия с емисии

Новата система ще започне от 2027 г. и ще обхваща емисиите от сгради, транспорт и други сектори, които не са включени в действащата ЕСТЕ, целта отново е да ги намали.

ЕСТЕ2 ще разшири ценообразуването на въглеродните емисии в тези сектори като насърчи прехода към по-чисти технологии и увеличи приходите, които да бъдат инвестирани в зеления преход. Това ще засегне цените на горивата, разходите за отопление на домакинствата и микропредприятията, използващи такива горива. Може да доведе до приемането на по-чисти алтернативи. Същевременно ще предостави механизми за защита на уязвимото население от непропорционални разходи и инвестиции в нисковъглеродни технологии, които спестяват и разходите им за енергия и горива.

Така домакинствата и транспорта вече ще бъдат обект на търговия с емисии, ще трябва да плащат за въглерода, който отделят – с данъци върху горивата или чрез цени на въглерода, които се предават от бизнеса.

ЕСТЕ2 поставя регулирането нагоре по веригата, т.е. върху лицата, задължени да плащат акцизи върху енергията, а не върху крайните потребители на горива. Мониторингът и докладването на емисиите вече започна – от 1 януари 2025 г. Квотите няма да са взаимозаменяеми с тези, търгувани в съществуващата ЕСТЕ, и ще излизат на пазара само чрез търг.

Разпределение на приходите от ЕСТЕ2

Приходите ще финансират преходи към зелена енергия, подобрения на енергийната ефективност и социални програми за подпомагане на уязвими потребители, които може да се сблъскат с по-високи разходи за енергия. Част от тях ще се насочат към Социалния климатичен фонд за уязвимите домакинства.

Цената на въглерода се предава на потребителите и разходите за гориво и енергия за отопление/охлаждане се очаква да се повишат. Това следва да насърчи преминаването към по-чисти алтернативи като електрически превозни средства и възобновяеми енергийни източници за отопление (напр. термопомпи, слънчева енергия и др.).

Социални и икономически съображения

Основна грижа е как да се смекчи социалното въздействие върху домакинствата с ниски доходи и регионите, които силно зависят от изкопаемите горива. За да се гарантира справедливост, системата трябва да включва разпоредби за отстъпки, социални компенсации или програми за зелен преход за работници и домакинства, които са най-засегнати от увеличените разходи за въглерод. Социален климатичен фонд ще работи със социалното въздействие на ценообразуването на въглеродните емисии, за да гарантира, че уязвимите граждани, особено домакинства в енергийна и транспортна бедност, и микропредприятията няма да бъдат изоставени в зеления преход. Фондът ще мобилизира 86,7 милиарда евро от приходите от ЕСТЕ2 през периода 2026-2032 г.

Мониторинг и съответствие

Ще се изискват точни данни за емисиите от компании в сектори като транспорт и сгради. Редовното докладване, проверка и необходимостта компаниите да притежават квоти (под формата на разрешителни) за емисиите си, ще гарантират съответствие със системата. Опростяването и реформите на Чистия индустриален пакт ще засегнат и ЕСТЕ, и ЕСТЕ2.

Къде отидоха приходите от въглеродни квоти в България?

България влиза в ЕСТЕ през втората фаза на схемата, като Националният план за разпределение на квоти е одобрен от ЕК през 2010 г. В началото участващите инсталации са 147, а към момента инсталациите са под 100.

Прилагането на ЕСТЕ в България е регламентирано в Закона за ограничаване изменението на климата, приет през м. март 2014 г. Първоначално е постановено всички приходи от средства от тръжни продажби на квоти да се превеждат по бюджета на Предприятието за дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Приходите от продажба на авиационни квоти остават по бюджета на ПУДООС и може да се разходват чрез Националния доверителен екофонд (НДЕФ) по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите. Приходите от авиационни квоти за последните 5 години (2020 -2024 г.) възлизат на 14,5 млн. евро. 

Фигура 1: Генерирани приходи за България от продажби чрез търг на квоти за емисии на парникови газове от инсталации за 5 годишен период. в милиони евро. Източник: Министерство на енергетиката.

Една година по-късно, през 2015 г., законът е изменен и е решено приходите от продажба на квоти от инсталации (изключени са приходите от авиационни квоти), да се внасят във Фонд “Сигурност на електроенергийната система”. За същия период 2020-2024 г., тези приходи възлизат на 4,36 млрд. евро.

Фигура 2: Генерирани приходи за България от продажби чрез търг на авиационни квоти за емисии на парникови газове за 5 годишен период. в милиарди евро. Източник: Министерство на енергетиката.

В публикуваните на страницата на Министерство на енергетиката ежемесечни отчети на фонда няма бюджетна линия за размера на приходите от квоти, както и яснота дали са разходени за дейности водещи до ограничаване изменението на климата. Тези средства биха могли да станат гръбнака на Националния декарбонизационен фонд, ако в страната имаше политическа воля за инвестиции в зелена трансформация.

---

Автор: Райна Ангелова е автор в Климатека. Тя е завършила магистърска програма в Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“. Трудовата си биография започва като научен сътрудник в КНИППИ „Нипроруда“. В периода 2010 – 2017 г. е Национален координатор към IPCC. Работила е като държавен експерт и началник отдел „Прилагане на европейската политика по изменение на климата“ към дирекция „Политика по изменение на климата“. Има специализация в Япония по „Енергийна ефективност за Централна и Източна Европа”. Била е преподавател към департамент „Науки за земята и хората” в НБУ. Понастоящем е старши експерт „Енергия и климат“ към WWF България.

---

---

16.06.202516.06.2025 Новини

Вече 2 години работата по фонда е “на трупчета”, което пречи на развитието ни в енергийна ефективност

• Националният декарбонизационен фонд (НДФ) стои замразен вече над 2 години, въпреки че проектът е ключов за зеления преход на България и трябваше да е готов до края на 2024 г.

• НДФ е замислен като централен инструмент за финансиране на енергийна ефективност, насочен към домакинства, общини и малък бизнес, с гъвкава комбинация от грантове, заеми и гаранции.

• НДФ би изсветлил процеса по финансиране на декарбонизация.

• Предложената структура за НДФ е проста и съобразена с българските реалности.

• Забавянето на фонда блокира инвестиции, създава пазарни изкривявания и води до значителни загуби, както и до пропуснати социални и икономически ползи. Липсата му води и до неефективно разходване на публични ресурси и нисък контрол върху резултатите, тъй като сегашните грантови програми са кампанийни, без мониторинг и дългосрочен ефект.

• Според начертания експертен план НДФ трябваше да е напълно работещ в края на 2024 г. При възобновяване на процеса – дори и това да се случи сега веднага – ще трябва още един цикъл от близо 2 години.

• Сега топката е в ръцете на правителството: следващата стъпка за реализация ще бъде от страна на Министерство на енергетиката, което е важно да работи с Регионалното министерство (МРРБ), възможно е да се включат и други ведомства като Министерство на екологията например.

---

Автор: Марко Марков е финансов експерт с богат над 15 годишен опит в областта на инвестициите в устойчива енергия – зеленото финансиране в ЕС и в световен мащаб, натрупан по време на работата му с водещи международни институции като ЕБВР, ЕИБ, Световна банка, Зеления фонд за Климата, Агенциите за индустриално развитие на ООН. Той е ръководител на екипа на ЕИБ, отговарящ за структурирането на НДФ. В тази роля, той координира анализите на пазара, разработването на инвестиционната стратегия и предложенията за финансови инструменти. Участва активно в консултациите с правителството, индустриални и професионални организации, енергийни експерти и финансови институции при разработването на фонда. 

---

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---

29.05.202508.07.2025 Новини

Представители на институции, гражданския сектор и бизнеса се включиха в обсъждането на проектни интервенции по трите основни компонента на бъдещия Социален план за климата – сгради, транспорт и социална подкрепа.

На 13 май 2025 г. в Гранитната зала на Министерския съвет се проведе работна среща на тема: „Социалният план за климата – представяне на предложения за мерки по отделните компоненти и диалог със заинтересованите страни“.

Събитието беше част от процеса на изготвяне на националния Социален план за климата – ключов документ, чрез който България ще кандидатства за финансиране по новосъздадения Социален фонд за климата на ЕС, с прогнозен бюджет за страната ни в размер до 2,5 млрд. евро за периода 2026–2032 г.

Работната среща бе открита от вицепремиера и министър на иновациите и растежа г-н Томислав Дончев, като приветствия поднесоха и представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и Министерството на земеделието и храните – институции, отговорни за подготовката на съответните компоненти от Плана.

Представените мерки в рамките на Социалния план за климата са структурирани в три основни компонента и предвиждат конкретни интервенции, насочени към преодоляване на енергийната бедност, подобряване на достъпа до устойчив транспорт и временно компенсиране на социалните ефекти от разширяването на Схемата за търговия с емисии (ETS2).

Предвижда се създаване на енергийни общности с активно участие на уязвими домакинства, стимулиране на обновяването на жилищния сграден фонд чрез индивидуални и интегрирани мерки за енергийна ефективност, както и подпомагане на микропредприятия при прехода към нисковъглероден транспорт. Мерките целят не само намаляване на емисиите, но и социално включване и равнопоставен достъп до зелени технологии и услуги.

В рамките на срещата бяха представени основните проектни мерки по трите ключови компонента:

Компонент 1: Сгради (МРРБ)

• Обновяване на многофамилни сгради с фокус върху енергийно бедни и уязвими домакинства.
• Създаване на енергийни общности, в които да присъстват задължително енергийно бедни и уязвими потребители.
• Програма „Топъл дом“ за обновяване на еднофамилни жилища на енергийно бедни домакинства, включително уязвими домакинства.
• Декарбонизация на отоплението и охлаждането – замяна на стари системи в райони без топлофикация.

Компонентът „Сгради“ е сред най-ключовите в Социалния план за климата, като включва четири целенасочени интервенции за справяне с енергийната бедност. На преден план е поставено обновяването на многофамилни жилищни сгради, в които живеят енергийно бедни и уязвими домакинства – мярка, стъпила на добри практики от Плана за възстановяване и устойчивост и програмата „Развитие на регионите“, но със засилена социална насоченост.

Снимка: МРРБ

Втората мярка предвижда подкрепа за създаване на енергийни общности, включващи задължително присъствие на енергийно бедни и уязвими потребители – чрез провеждане на информационни кампании, предварителна техническа подготовка, изграждане на ВЕИ инсталации и интелигентни системи за управление на енергията.

Програмата „Топъл дом“ се фокусира върху индивидуалното обновяване на еднофамилни жилища, в които живеят енергийно бедни домакинства, включително уязвими домакинства. Пълно обновяване, както и единични мерки за енергийна ефективност – според нуждите на крайния получател.

Друга важна интервенция предвижда декарбонизация на отоплението и охлаждането в сгради, извън обхвата на централизираните топлофикационни системи. С основа цел смекчаване на социално-икономическите последици от прехода към разширяването на схемата за търговия с емисии (ETS2).

Последвалата дискусия открои нуждата от въвеждане на информационна система за идентифициране на домакинствата в енергийна бедност; от промяна на грантовото подпомагане за енергийно обновяване, което да осигурява 100% финансиране единствено за енергийно бедни, а за останалите да има диференциран подход в съответствие с доходите, но не по-висок от 50%; прилагане на ваучери за енергийно обновяване на еднофамилни сгради за осигуряване на подкрепа за по-голям брой домакинства и др.

Компонент 2: Транспортен сектор (МЗХ)

• Устойчив транспорт в селските райони чрез закупуване на нискоемисионни превозни средства и изграждане на зарядна инфраструктура.
• Подкрепа за уязвими микропредприятия за преминаване към превозни средства с нулеви емисии.
• Редовно обслужване с електрически влакове по електрифицирани железопътни линии – разширение на съществуваща мярка по ПВУ.

Компонент 3: Пряко подпомагане на доходите (МТСП)

• Годишни компенсации за уязвими домакинства и ползватели на транспорт, като преходна мярка при повишаване на разходите вследствие от включването на сградите и транспорта в схемата за търговия с емисии (ETS2).
• Мерките ще бъдат временни и намаляващи във времето, като целта е да осигурят буфер до реалното въздействие на дългосрочните инвестиции.

Срещата премина с активен диалог и участие на представители на държавни институции, НПО, академичните среди, бизнеса и социалните партньори. В обсъжданията бяха поставени акценти върху необходимостта от гъвкави, целенасочени и справедливи механизми за подкрепа, които да достигнат до реално уязвимите групи.

Предстои продължение на обществените консултации, както и окончателното оформяне и изпращане на Социалния план за климата към Европейската комисия. Работната среща беше важна стъпка към изграждането на устойчив и социално справедлив преход към зелена икономика в България.

---

В майското издание на видео подкаста „Капитал Green“ за 2025 г., водещият Ивайло Станчев – главен редактор на вестник „Капитал“, разговаря с Ася Добруджалиева – мениджър проекти в Хабитат България. Темите в епизода включват енергийното обновяване на жилищния сграден фонд, достъпа до чиста енергия от възобновяеми източници, прилагането на зелени политики и предизвикателствата, свързани с климатичните промени. Гледайте целия подкаст тук:

---

Знаете ли колко енергия сте използвали през изминалата зима? Може би не. Но ако имате фотоволтаик със сигурност следите потреблението на ток и месечните показания на електромера. Това е един от „страничните“ ефекти, който фондация „Хабитат България“ наблюдава при изпълнението на проекта SUNRISE, в рамките на който през октомври 2024 г. беше поставен пилотно един фотоволтаик на балкона на домакинство в социално жилище в Дупница. Основният въпрос обаче е каква част от енергията на домакинството може да покрие само един соларен панел на балкона? Резултатите от пилотния проект, при това в зимни условия, вече са налице. Прочетете цялата статия на Рая Лечева за в-к “Капитал” тук: Равносметката: С един панел на балкона – 25% по-малко разходи за ток

---

През май 2025 г. Habitat for Humanity отбелязва две години от старта на глобалната кампания Home Equals, чиято цел е подобряване на достъпа до адекватно жилищно настаняване в неформалните селища чрез промени в политики и системи. До момента кампанията е постигнала значителен напредък:

• 53 политически промени са приети в 12 държави;
• Над 6,6 милиона души са получили подобрен достъп до жилище;
• Правителствата в 9 страни са насочили над 1,23 милиарда щатски долара за жилищни решения в неформални селища.

В рамките на юбилея, Habitat публикува и отворено писмо до лидерите на Г-7 с призив за по-силни ангажименти към подобряване на условията на живот, включително чрез съгласуване на политики, устойчиви на климатични промени, и по-добра отчетност в помощта за развитие.

---

Европейският алианс на кметовете за жилищна политика представи своите препоръки към Европейската комисия в рамките на Европейския план за действие в областта на жилищното настаняване. В резюмето се подчертава, че за справяне с жилищната криза са необходими:

• повече финансови средства от ЕС;
• по-строги регулации за ограничаване на спекулациите на пазара на имоти;
• преразглеждане на правилата за държавна помощ.

Местните власти настояват за по-активна роля на Европейския съюз в подкрепа на достъпното и устойчиво жилищно настаняване. Прочетете повече тук: THE EUROPEAN HOUSING ACTION PLAN: SUMMARY

---

Очаквайте скоро: На 2 юни 2025 г. ще се проведе второто издание на Heat Action Day – глобална инициатива, организирана от Конвент на кметовете, насочена към повишаване на осведомеността относно рисковете от екстремни горещини в градовете. Темата тази година е „Разпознаване и реагиране при топлинно изтощение и топлинен удар“, като се насърчават градовете да организират образователни кампании, работилници и други събития, за да информират гражданите как да се предпазят от горещините. Градовете могат да участват, като осветят обществени сгради в оранж цвят, споделят добри практики и ангажират общността с действия относно адаптация към климатичните промени.
Включете се тук: #BeatTheHeat

---

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Диалог за Социалния план за климата: Представяне на ключови мерки и среща със заинтересованите страни

---

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

---

20.05.2025 Новини

„Зелена“ енергия с мирис на боклук: 2/3 от ВЕИ до 2030 г. ще са от биомаса, включително вносни отпадъци.

• Секторът „Отопление и охлаждане“ (2О) задоволява ежедневните нужди на хората от енергия в домовете им. В по-широк смисъл той обхваща и всички останали сгради: административни, обществени, производствени и др.
• Близо 2 милиарда климатици работят по целия свят – 70% са в жилищния фонд, охлаждането е един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия.
• Секторът има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения. До 2030 г. България планира 44% от енергията за отопление и охлаждане да идва от ВЕИ, а до 2050 г. този дял да нарасне до ¾ от сектора.
• В България липсват официални статистически данни за енергийните потоци за отопление и охлаждане, и свързаните с тях разходи.
• Цялостната ситуация в момента е притеснителна: остарял сграден фонд, инвестиции в енергийна ефективност без видими резултати и липса на данни и прогнози за отоплението и охлаждането. Това води до по-ниско качество на живот и високи сметки за гражданите.
• Проблемите са решими, но трябват политическа воля, прилагане на най-добрите практики и ефективно използване на ограничените финансови ресурси, включително привличане на лични финанси от гражданите и фирмите.

Използването на енергия за отопление и охлаждане е ежедневие за всички нас. Досегашните енергийни концепции и системи са изградени на основата на условно стабилната 4-сезонна климатична картина за България, характерна за ХХ век. Тя обаче вече не е толкова стабилна, напротив – климатичните промени доведоха до сериозни промени в сезонните характеристики на климата в страната. Заедно с изискванията за опазване на околната среда и човешкото здраве, те изискват нови решения както на концептуално, така и на технологично ниво, така че да се запази и повиши комфорта на хората, като в същото време се намали и енергийната бедност. Все повече се засилва ролята на решенията, които се взимат от отделните семейства или от малки общности (сградни, съседски, квартални). Влиянието на технологичния напредък и на финансово-икономическите възможности на индивидуалните участници става решаващо.

Отоплението на помещения и подгряването на вода покрива почти половината от световното потребление на енергия в сградите. В световен мащаб около 40% от домакинствата се нуждаят от система за затопляне на помещения през част от годината, като това е и е основен компонент от разходите за енергия в домовете, особено в по-студените климатични условия.
Приблизително 2 милиарда климатици работят по целия свят. Близо 70% от тях са в жилищния фонд. Така охлаждането на пространствата става един от водещите двигатели на нарастващото търсене на електроенергия в сградите, както и на добавянето на производствени мощности за посрещане на пиковото търсене на енергия. Близо 2/3 от потреблението на топлинна енергия все още разчита на изкопаеми горива. Независимо от това, ефективните и нисковъглеродни технологии за отопление са във възход. Продажбите на термопомпи (тук включваме и познатите у нас „климатици“, които са форма на термопомпи тип „въздух-въздух“), централна технология за декарбонизиране на топлината, растат с рекордни нива, особено в Северна Америка и Европа. Те – наред с други чисти варианти за отопление – са леснодостъпни и развити, но са необходими значително по-бързи темпове на внедряване, за да се постигне сценарий за нулеви нетни емисии до 2050 г.
През следващите три десетилетия се очаква употребата на климатици рязко да се увеличи. Климатичните промени налагат осигуряването на справедливо задоволяване на нуждите от охлаждане да е от първостепенно значение. Стандартите за ефективност са ключова мярка за намаляване на емисиите, заедно с пасивните, природосъобразни и алтернативни решения за климатиците и подобрения дизайн на сградите и районите.
Източник: Международна агенция по енергетика

В секторът на отоплението и охлаждането (2О) в България все още липсва достоверна статистика за енергийната консумация и емисиите от парникови газове, които причинява. Данните, които намираме за него в Националния статистически институт (НСИ) и стратегическите документи за енергетиката и климата са трудно сравними без допълнителни данни и серия от преобразувания. А от 2027 г. 2О (като част от сектор „Сгради“), заедно със секторите „Транспорт“ и „Допълнителни сектори“ (главно малките индустрии, оставащи сега извън Европейската схема за търговия с емисии) стават част от така наречената втора схема за търговия с емисии (ETS 2), която е заложена в Директива 2003/87/EO (ETS).

В националната статистика секторът 2О е включен – но без да бъде разграничаван – в сектора „Домакинства“, който заема 21,5% (2023 г.) от крайното енергийно потребление (КЕП). В „Домакинства“ влизат и други енергийни дейности като използването на електрическа енергия за осветление, готвене, домашни работилници и др.

В същото време секторът „Отопление и охлаждане“ има голям потенциал за развитието на чисти и достъпни решения, както в посока на използване на различните технологии (по вид и големина), така и като комбинации на основата на местни и регионални възобновяеми ресурси. Този сектор предлага гъвкавост, ефективност и икономия на ресурси, включително финансови, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Освен това отоплението и охлаждането са в пряка връзка с енергийната ефективност на сградите и на уредите, използвани за задоволяване на различните нужди, както и с новите системи за „умно управление“, което увеличава възможностите за намаляване на енергийната консумация, а оттам – и за намаляването на емисиите на парникови газове. Налице са обаче и проблемите, произтичащи от качеството на сградния фонд, наличието на многофамилни сгради с голям процент необитаеми жилища, енергийната бедност, неузаконен сграден фонд, обитаван от маргинализирано население и други.

Отоплението и охлаждането са важен елемент от живота и развитието не само на домакинствата, но и на индустрията, транспорта и услугите в цялото им многообразие. В случая на България, със засилването на климатичните промени, се увеличава дела на енергията за охлаждане през горещите сезони – нещо, което не беше толкова изразено само преди няколко десетилетия. За съжаление и в тази посока Националния статистически институт (НСИ) все още не събира конкретни данни – проблем, който не е само български.

„Един от основните проблеми е, че в повечето статистически бази данни няма конкретна разбивка на потреблението на топлина (съответно и на охлаждане). Вложеното гориво, използвано за отопление и охлаждане, е част от общото потребление на енергия по сектори и не може да бъде намерено в – или извлечено от – повечето съществуващи енергийни баланси. Всеки анализ на сектора ще бъде ограничен от наличните статистически данни, тъй като трябва да се извърши много по-сложно проучване, преди да се появи каквато и да е информация за вложената енергия и крайното потребление в сектора на отоплението и охлаждането.“

„Decarbonisation of heat in Europe: implications for natural gas demand“, May 2018, Anouk Honoré, Oxford

Интегрираните национални планове „Енергия и климат“ (ИНПЕК, на английски NECP) бяха въведени с Регламент за управление на енергийния съюз и действия в областта на климата (ЕС) 2018/1999, договорен като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, приет през 2019 г.

Националните планове очертават как държавите от ЕС възнамеряват да се справят с 5-те измерения на енергийния съюз:

1. декарбонизация;
2. енергийна ефективност;
3. енергийна сигурност;
4. вътрешен енергиен пазар;
5. изследвания, иновации и конкурентоспособност.

Фиг. 1: 5-те измерения на енергийния съюз. Източник

Този подход изисква координиране на целите във всички държавни служби и осигурява ниво на планиране, което да улесни публичните и частните инвестиции за постигане на климатична устойчивост.

За разбирането на термина „климатична устойчивост“ (climate resilience) предлагам следният текст от сайта на Union of Concerned Scientists (Съюз на загрижените учени):
„Климатичната устойчивост се отнася до успешното справяне с и управление на въздействията от изменението на климата, като същевременно се предотвратява влошаването на тези въздействия. Едно общество, устойчиво на изменението на климата, би било нисковъглеродно и подготвено да се справи с реалностите на един по-топъл свят. Има само един реален начин за постигане на климатична устойчивост: намаляване на емисиите, задържащи топлината, които движат изменението на климата, като същевременно се адаптираме към неизбежните промени – и да го правим по начини, които правят света по-справедлив и справедлив, а не по-малко.

До 30 юни 2023 г. държавите членки трябваше да представят своите проекти на актуализирани планове в съответствие с член 14 от Регламента за управление.

На 24 октомври 2023 г. Европейската комисия (ЕК) публикува своята техническа оценка на докладите за напредъка на ИНПЕК за постигане на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата.

На 18 декември 2023 г. ЕК публикува своята оценка на проектите на актуализирани ИНПЕК за целия ЕС, заедно с индивидуални оценки и специфични за всяка държава препоръки за 21-те държави членки, които са представили навреме своите проекти на планове.

5 държави членки представиха своите проекти на актуализирани ИНПЕК на по-късен етап. Оценките и препоръките за тези страни бяха публикувани на 23 февруари 2024 г. и 26 април 2024 г.

Държавите членки трябваше да представят окончателните си актуализирани планове, като вземат предвид оценката и препоръките на Комисията до 30 юни 2024 г. България предаде своя ИНПЕК на 15 януари 2025 г.

Кои са основните цели в сектора на отоплението и охлаждането, заложени в плана „Енергия и климат“?

Основната цел е увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). До 2030 г. България планира 44% от общата консумирана енергия в този сектор да идва от ВЕИ. Заложената цел за сектора от ЕК е 52,4%, – това сериозно разминаване показва поредните ниски амбиции на българските институции.

Очаква се и леко намаляване на общото енергийно потребление в сектора – с около 12% до 2050 г. Това само по себе си не е голям спад, но важното е, че делът на ВЕИ ще продължи да расте. До 2050 г. се предвижда 75% от енергията за отопление и охлаждане да идва от възобновяеми източници, което означава, че 3/4 от сектора ще разчита на чиста енергия.

Разбивката по видове горива и горивни инсталации показва къде се крие проблемът. 

През 2030 г. (спрямо 2022 г.) делът на биомасата в общия енергиен баланс нараства почти тройно (от 10,71% на 29,29%), докато дяловете на термопомпите и слънчевите инсталации нарастват сравнително слабо (от 1,96% на 6,28% и от 0,33% на 1,4% съответно). Т.е. от очакваните 44,01% ВЕИ в сектора 2О през 2030 г., 2/3 ще идва от биомаса, а само 1/3 – от нови технологии като термопомпи и фотоволтаици. 

Интересен факт е, че макар използването на биомаса от селското стопанство да намалява – от 194 ктне (килотона нефтен еквивалент) през 2022 г. до 158 ктне през 2030 г., се очаква да започне внасяне на такава биомаса – около 12 ктне още през 2030 г., като вносът може да нарасне до 154 ктне до 2050 г.

Подобни прогнози повдигат въпроса дали Министерството на енергетиката залага увеличаване вноса на отпадъци за енергийни нужди под маската на изпълнение на политиките по декарбонизация.

Тук се налага уточнението, че в ИНПЕК липсва предвиждане каква част от отоплението и охлаждането ще бъде покривана от електроенергия. Очаква се 49,34% от производството на електроенергия през 2030 г. да идва от ВЕИ – отново без подробности каква част от него ще се използва в отоплението и охлаждането.

Още по-неясни са целите относно намаляването на емисиите от парникови газове от сектора „Отопление и охлаждане“. Докато в другите части на ИНПЕК има обособени прогнози, за декарбонизацията се използва обобщението „Други сектори“, където заедно с „жилищния сектор“ са включени и услугите, административните сгради, селското и горското стопанство и риболова.

Според плана общото намаление на емисиите на СО₂ в тези „други сектори“ е дадено за 1988 г., 1990 г. и 2021 г., но липсват каквито и да е предвиждания за 2025 г., 2030 г. и след това, дори на обобщено ниво.

Къде все пак са „скрити“ емисиите от отоплението и охлаждането? 

На две места:

1. Производството и преносът на топлинна енергия и енергия за охлаждане за обществени нужди са включени в подсектор „Енергийни индустрии“;
2. Отоплението и охлаждането за битови нужди е включено в „Домакинства“.

По този начин намалението на емисиите от 2О за „обществени нужди“ е напълно скрито.

Нещо повече, изречението: „Секторът на енергийните индустрии се състои от съоръжения за производство на електрическа енергия и топлинна енергия и енергия за охлаждане в голям мащаб“ (на стр. 288), подсказва, че в тази категория може би е скрито и производството на топлинна енергия от големите топлофикационни дружества, които доставят топлинна енергия за бита, като тези в София, Пловдив и др.

Информацията за емисиите от домакинствата в Плана също е противоречива

На стр. 70 и 292 от ИНПЕК се намират две почти идентични графики – или поне имат едно и също заглавие – Фигура 3 и 47: „Емисии на CO₂ в енергетиката по сектори в България – исторически данни (2022 г.) и прогнози (B)EST WAM (2025 – 2050 г.), (Mtn CO₂-eq)“. Но дотук с приликите, защото данните в двете графики се различават значително, без ясно обяснение коя от тях отразява коректните прогнози.

Фигура 3: Емисии на CO2 в енергетиката по сектори в България исторически данни (2022 г.) и прогнози (B)EST WAM (2025-2050 г.), (Mtn CO2-eq) (Стр. 70)

​​Фигура 47: Емисии на CO2 в енергетиката по сектори в България исторически данни (2022 г.) и прогнози (B)EST WEM (2025-2050 г.) (Mtn CO2-eq) (Стр. 292)

Според Фигура 3, емисиите в сектора „Домакинства“ намаляват от 0,40 млн. т СО₂ екв. (2022 г.) на 0,21 млн. т (2030 г.) и едва 0,02 млн. т през 2050 г.

Според Фигура 47, обаче, емисиите не само не намаляват, а дори се увеличават – от 3,26 млн. т (2022 г.) на 3,52 млн. т (2030 г.), като се очаква спад до 2,77 млн. т през 2050 г.

Какво означава това разминаване?

Фигура 3 представя оптимистична картина, докато Фигура 47 поражда съмнения по постигнатия напредък. Ако вторият сценарий е верен, това би могло да е още едно доказателство, че зависимостта от биомаса и по-бавният темп на въвеждане на алтернативни технологии като термопомпи и слънчеви инсталации може да забави постигането на целите за климатична неутралност.

България изглежда влиза с не много ясни цели и прогнози и с липсваща статистика за сектора „Отопление и охлаждане“ в новите предизвикателства, свързани с декарбонизацията до 2030 г. и след това – до 2050 г. Това засяга целия сграден фонд на страната – от жилищния, включително всички останали сгради: административни, обществени, производствени и всякакви други. Това е сигнал за бъдещи трудности пред тези, които ще правят анализите и тези, които ще вземат решенията на тяхна база.

Сериозен проблем, засягащ енергийната ефективност на сградите е липсата на практическа верификация (чрез измервания и други преки и косвени способи) на ефектите от вече приложените инвестиции в енергийна ефективност.

В българската реалност се сблъскваме и с друг сериозен проблем – 100% безвъзмездно финансиране, осигурено с публични средства (бюджетни, европейски) на мерките за енергийна ефективност. Това води до липса на контрол върху разходите, ниско качество на крайните резултати, липса на „дълбоко обновяване“ на сградите – а като краен ефект и запазване на сравнително високо енергийно потребление за отопление и охлаждане.

И ето я цялостната картина: амортизиран в голямата си част сграден фонд + инвестиции в енергийна ефективност с неясен резултат + липса на данни, цели и прогнози за енергията за отопление и охлаждане.

Резултатът се отразява на качеството на живот и работа и на личните финанси на гражданите. 

Някъде в сянката на непосредствените проблеми остават и неясните цели за декарбонизация.

Посочените проблеми са решими, при това в сравнително недълги срокове. 

За целта – освен поредните стратегии и планове, е необходимо да се въведат всички възможни инструменти за събиране и обработване на информация, включително и нейната последваща верификация, за да се ликвидират рисковете за подаване на противоречиви прогнози като посочените в този текст.

Необходимо е и адекватно използване на вече познати, но слабо използвани у нас инструменти, като например пазарите на гаранциите за произход, „белите“ и „зелените“ сертификати и др., за да може на първо място да се натрупат достоверни бази данни и друга информация, на базата на която да се вземат и адекватни решения.

Не се използват достатъчно, да не кажем никак, и инструменти като евтини и безлихвени кредити за енергийно обновяване, техническа помощ за домакинствата, дълбокото (пълно) сградно обновяване, включващо избор и прилагане на най-подходящи схеми за отопление и охлаждане. Ограничаването на 100%-то безвъзмездно финансиране само до енергийно бедните домакинства е ефективен инструмент за мобилизиране на частни ресурси в за този сектор.

А междувременно българската администрация трябва да се постарае и да изчисти проблемните данни, касаещи отоплението и охлаждането (а и за другите сектори, разбира се) в ИНПЕК. Още повече, че този план е в основата и на Дългосрочната стратегия за справяне с изменението на климата до 2050 г. – още един проблемен стратегически документ.

Отговорните ведомства, които е редно да изпълнят тази важна стъпка са Министерство на енергетиката (МЕ), Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

---

Автор: Петко Ковачев е автор в Климатека. Той има над 30 години опит в енергийните политики на България. Работил е за природозащитни организации и „Зелените“ („Зелено движение“), като участва в кампании и експертни групи. От 2014 г. в „Зелени закони“ коментира енергийното законодателство. През 2023 г. работи по реформи за енергийните общности. Участвал е в анализи за ЕК и НПО в ЕС. Автор и съавтор е на изследвания за енергетиката на България и ЕС, като е оценявал и адекватността на климатичните политики в оперативните програми на България.

---

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---