94% от българите се тревожат от цените на енергията

02.06.202604.06.2026 Новини

94% от българите се тревожат от цените на енергията: експерти, институции и граждански организации  търсят решения срещу енергийната бедност

На 1 юни Центърът за професионално обучение „Рувекс“ в София се превърна в място за среща между практика, експертно знание и обществен дебат. В рамките на съвместното събитие на Хабитат България и Екологично сдружение „За Земята“ – „Домашна възобновяема енергия срещу енергийна бедност“, представители на институции, гражданския сектор, техническите университети, експерти-практици, курсисти и медии обсъдиха как възобновяемата енергия може да се превърне в реално решение за хилядите български домакинства, изправени пред растящи енергийни разходи и несигурност.

Събитието беше организирано в две взаимно допълващи се части. Практическата част даде възможност на участниците да посетят специализираните лаборатории на ЦПО „Рувекс“ и да се запознаят с работата на съвременни фотоволтаични инсталации и системи за битова гореща вода, термопомпи и системи за съхранение. Специалисти с дългогодишен практически и преподавателски опит демонстрираха възможностите на съвременните енергийни технологични решения и подчертаха все по-голямото търсене на квалифицирани кадри в сектора на възобновяемата енергия.

Втората част беше посветена на обществените нагласи, предизвикателствата пред домакинствата и необходимите политики и мерки за наистина справедлив енергиен преход. Бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване на агенция „Маркет ЛИНКС“, проведено през май 2026 г. по поръчка на Хабитат България сред 1008 пълнолетни българи.

Резултатите от проучването очертават тревожна картина – 94% от българските граждани са притеснени от растящите цени на енергията, като две трети (66%) определят тревогата си като много сериозна. Най-засегнати остават възрастните хора, жителите на малките населени места и домакинствата с по-ниски доходи. Изследването показва, че енергийната криза се възприема не само като икономически проблем, но и като фактор, който задълбочава социалните неравенства.

Сред най-често посочваните решения за справяне с растящите разходи за енергия се открояват мерките за енергийна ефективност. Според изследването 28% от анкетираните възнамеряват да инвестират в изолация и подмяна на дограма през следващите 3–5 години. Същевременно инвестициите във фотоволтаични системи и батерии за съхранение на енергия остават по-достъпни основно за домакинствата с по-високи доходи. За част от населението, особено в селските райони, традиционните горива продължават да изглеждат като единствена реалистична алтернатива.

Проучването откроява и редица пречки пред навлизането на възобновяемите енергийни решения в домакинствата. Най-сериозната бариера остава високата първоначална инвестиция, посочена от 50% от анкетираните. Втората по значимост пречка е свързана с многофамилните жилищни сгради – 26% от респондентите споделят, че им е трудно да постигнат съгласие със съседите за подобни инвестиции. Близо една пета от участниците в изследването (19%) посочват административните трудности и липсата на информация относно процедурите и необходимите разрешителни като възпиращ фактор. Резултатите показват, че финансовите, организационните и информационните бариери продължават да ограничават достъпа на много домакинства до възобновяеми енергийни източници.

Особено показателен е фактът, че 83% от анкетираните смятат, че държавата не прави достатъчно, за да подкрепи домакинствата в процеса на енергийния преход. От тях 53% са категорични в тази оценка, а още 30% по-скоро не виждат достатъчна подкрепа. На този фон едва 8% дават положителна оценка на действията на държавата, като само 2% са напълно убедени, че предприеманите мерки са достатъчни. Тази нагласа се споделя от хора с различна възраст, доходи и местоживеене, което показва наличието на широк обществен консенсус за необходимостта от по-активни и по-добре насочени политики в подкрепа на домакинствата.

Сериозен интерес предизвика и темата за енергийните общности за възобновяема енергия – модел, при който гражданите споделят производството и потреблението на енергия. Резултатите от проучването показват, че 34% от анкетираните биха се включили в подобна общност, ако това доведе до значително намаляване на сметките им за електроенергия. За други 24% ключово условие е общността да бъде управлявана от компетентни и надеждни хора, а 10% виждат възможност в продажбата на произведена електроенергия. В същото време 32% заявяват, че не проявяват интерес към подобен модел – предимно жители на селата и малките населени места, а 20% посочват като пречка трудностите при постигане на съгласие със съседите. Данните показват, че потенциал за развитие на енергийните общности в България съществува, но успешното му реализиране изисква ясна нормативна рамка, доверие и работещи пилотни проекти.

В рамките на интерактивната World Café сесия експертите от „За Земята“ представиха първоначални резултати от международното си проучване на добри практики срещу енергийната и транспортната бедност, реализирано по проекта Plan4Climate с подкрепата на програма LIFE на Европейския съюз, което ще излезе във финален вид есента. Участниците обмениха опит и идеи, анализираха силните и слабите страни на българския Социален план за климата и обсъдиха успешни примери от други европейски държави, приложими и към българската действителност.

Светослав Стойков от „За Земята“ акцентира върху необходимостта публичните средства да достигат до домакинствата, които действително се нуждаят от подкрепа, като бъдат съчетани с инструменти, които трайно подобряват качеството на живот и намаляват риска от изпадане в енергийна бедност, както и допринасят за дългосрочното изваждане на енергийно бедните от тази категория. Даниел Попов представи анализ на мерките срещу транспортната бедност в българския Социален план за климата и подчерта необходимостта от по-добра достъпност на обществения транспорт извън големите градове.

Общото послание на участниците беше ясно – успешният енергиен преход не може да бъде само технологичен. Той трябва да бъде социално справедлив, достъпен и насочен към хората, които са най-уязвими от енергийните сътресения. Това изисква интегрирани решения, които съчетават енергийна ефективност, възобновяема енергия и системи за съхранение, енергийни общности, професионално образование, финансова подкрепа и активна информационна работа.

Събитието показа, че решения съществуват – от мерки за енергийна ефективност и домашни възобновяеми енергийни системи до енергийни общности и по-добре насочени публични политики. Предизвикателството пред България е тези възможности да достигнат навреме до хората, които имат най-голяма нужда от тях, така че зеленият преход да екологичен и социално справедлив.

Социологическо изследване: Нагласи към енергийния разход и справяне с него на ниво домакинство

Програма и презентации:
Покана и програма
Нагласи към енергийния разход и справяне с него на ниво домакинство, Станислава Чипова, Market LINKS
Транспортна бедност напредък в работата по Социалнен план за климата, Даниел Попов, ЕС „За Земята“ и CEE Bankwatch Networ
Научно обосновани стратегии за намаляване на енергийната бедност, Светослав Стойков, ЕС „За Земята“

---

---

Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в областта на жилищната енергийна ефективност и преодоляването на енергийната бедност.

Събитието се организира в рамките на проекта на За Земята „Plan4Climate“, получил финансиране по програмата LIFE на Европейския съюз. Информацията и мненията, изложени в настоящия текст, са на авторите и не отразяват непременно официалното становище на Европейската комисия.

---