Инж. Йордан Николов отговаря на въпроса „Кои са предимствата от въвеждане на минимални енергийни характеристики на сградите?“

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса „Кои са предимствата от въвеждане на минимални енергийни характеристики на сградите? отговаря инж. Йордан Николов, Изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Научете какви са изискванията към съществуващите жилищни сгради и стандартите за новите за постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050 г., като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Здравейте от импровизираното студио на Хабитат България. Продължаваме видео интервютата с експерти по темите, които са свързани със Зелената сделка, Пактът за климата, постигането на въглеродна неутралност, цели, които Европейският съюз и България като част от него си поставя за близките десетилетия.

Поканили сме днес г-н Йордан Николов, който е дългогодишен наш партньор, представител на Българска асоциация за изолации в строителството, неин Изпълнителен директор, а също така и Координатор и инициатор на кампанията Renovate Bulgaria, която е част от Renovate Europe, насочена изцяло към енергийното обновяване на сградите в Европа.

Здравейте, г-н Николов! Темата, която днес ще разискваме е свързана с нещо, което е отлично познато за Вас, Директивата за енергийните характеристики на сградите и предлаганите нови промени в нея с оглед постигането на целите за въглеродна неутралност. Какви са всъщност тези основни промени, които сега се предлагат и обсъждат?

инж. Йордан Николов: Здравейте! Обсъждат се много промени. Доколкото имам информация мина едно заседание на Комисията на Европейския парламент по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), в което има направени предложения. Разбира се допълнително ще бъдат разгледани и в пленарна зала ще бъдат приети.

Ако ме питате за моето лично мнение, това, което е прието като цели, поне що се отнася до класа на енергийна ефективност на сградите, не ме удовлетворява и ми се струва, че целите, които са заложени не са достатъчно амбициозни. И бих могъл да се обоснова. Има неща, които меко казано ми се струват странни. Приемаме цели, които са свързани с достигането на определен клас по енергийна ефективност до 2030-та година и после достигане на по-висок клас до 2033-та година. Може би трябва да видим пълния текст, за да разберем за какво става дума, но от нашата гледна точка на хора, които се занимават с топлоизолацията на ограждащата конструкция на сградите ми се струва малко странно, защото повишаването на енергийната ефективност в един такъв следващ период и то толкова кратък от три години меко казано е невъзможно с методите на строителните дейности.

Тоест, ако ние искаме да повишим енергийната ефективност на сградите чрез добавяне на слой топлоизолация – това е абсолютно неразумно. Това трябва да го правим от самото начало до възможно най-високия клас тъй като цената на топлоизолацията не е големия процент разходи в енергийно ефективното обновяване в частта му сградна обвивка. Така че, нека да излезе тази Директива в някакъв по-последен вариант, за да мога тогава да преценя.

Но аз смятам, че ние като Renovate Bulgaria и още повече като представители на строителния бранш би трябвало да коментираме и да искаме изясняване на тези въпроси, защото ако се касае само за намаляване на въглеродните емисии, нещата стоят по един начин. Това не би било и няма как да бъде свързано с конкретните сгради, защото енергийната ефективност на конкретната сграда се отнася за конкретната сграда. Не можем да говорим за първични енергии и произход на енергията и т.н., защото сградата си е сграда. Да, това, което можем да добавим са възобновяеми източници, можем да добавим термопомпи и т.н., но самият въпрос с енергийната ефективност на сградата, тоест липсата на загуба на енергия не може да се реши по този начин.

Ася Добруджалиева: Да, разбирам, подходът на Комисията очевидно е насочен към това стъпка по стъпка да постигаме по-висок клас на сградите, но в същото време Вие сте абсолютно прав, че когато се извършва тази процедура, този строителния процес на поставяне на топлоизолацията всъщност труда е идентичен независимо от това дали слагаме 3, 6 или 16 см. изолация. Така че, действително най-вероятно става въпрос за тази част от дейностите, които се изпълняват по сградите, които са свързани с това да се намали консумацията на енергия, включително и с ползването на ВЕИ.

Всъщност по отношение на Директивата тези минимални енергийни характеристики на сградите, които искат да се въведат като изисквания, за тях какво мислите? Защото те третират от една страна сградите, които предстоят да бъдат изграждани, тоест новопостроените сгради и съществуващите стари сгради.

инж. Йордан Николов: С риск да повторя малко от това, което казах преди бих искал да кажа, че поставянето на цели за достигане на клас Е на енергийна ефективност и след това допълването му до клас Д, на мен ми се струва дори за нови сгради, поне от строителна гледна точка, ми се струва безсмислено.

Безсмислено е, защото, когато ние инвестираме в тази сграда трябва да разделим предмета на енергийната ефективност на две части. Имаме така наречения статичен компонент, това е сградата, това е нейната сградна обвивка, значи стени, покрив, дограма. И другият компонент това са инсталациите. На първо място трябва да стои статичния компонент, защото когато ние решим статичния компонент той стои в целия живот на сградата. Докато другият компонент доставката на енергия е нещо, което се развива много по-бързо. Може действително да се прави поетапно, тоест ние не трябва веднага да инвестираме във фотосоларни системи или в термопомпи и т.н., този процес може да стане постепенно. Докато другото няма никакъв смисъл да го правим постепенно. Чисто икономически няма смисъл да го правим. Както казахте труда е един и същ, всички съпътстващи материали са едни и същи. Единствената разлика е в дебелината на топлоизолацията, тоест ние оттам какво ще спестим? Ще спестим 5% ,10% от общата стойност и после още веднъж трябва да ги направим тези работи, за да повишим енергийната ефективност.

Ася Добруджалиева: Призивът, от това, което казвате, ако мога да обобщя е към всички, които са обитатели на многофамилни жилищни сгради, които имат нужда от енергийно обновяване да се прави най-добрата възможна изолация към момента, за да се постига наистина дълготраен ефект за енергийното обновяване на сградата и също така удължаване на нейния живот по този начин тъй като тя се съхранява. Но специално за новите сгради при тях всъщност вече има изисквания за нулеви емисии, не просто нулева консумация на енергия, но и нулеви емисии.

инж. Йордан Николов: Да, при новите сгради, които сега ще бъдат проектирани още отсега могат да се заложат ефективни системи за климатизация, защото каквото и да говорим, да сигурно и другите домакински уреди имат влияние, говорим за перални, бойлери и кухненски печки и т.н., но битката, която се води в момента, поне по моите разбирания, е битката за разходите на енергия за климатизация, било отопление през зимата и охлаждане през лятото. Така че, когато се проектират новите сгради би трябвало да се заложи вече възможността да бъдат използвани такива нови системи. Трябва да има място за фотосоларни панели, трябва да има възможност да се поставят съответно батерии за съхраняване на енергията, трябва да има възможност цялата сграда, да кажем, нейното отопление да бъде осигурено с термопомпи от най-различен характер и т.н. Защото при сградите, които се обновяват сега в повечето случаи не е възможно да се приложи да кажем термопомпа, защото при сградите, които нямат централна отоплителна инсталация или охладителна инсталация това няма как да стане. При тях има страшно много строителни дейности, които трябва да бъдат извършени. Трябва да се направи най-напред сградната инсталация и след това да се мисли и за поставянето на термопомпи.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за отделението време. Надяваме се, че тази информация от интервюто ще бъде интересна за нашите посетители на страницата ни. Хубав ден!

инж. Йордан Николов: Благодаря! Хубав ден и на Вас!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване