Теодора Пенева отговаря на въпроса „Защо е важно коректно да определим хората, които са в енергийна бедност?“

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийната бедност, енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса „Защо е важно коректно да определим хората, които са в енергийна бедност?“ отговаря Теодора Пенева, Институт по икономически изследвания на БАН и Старши експерт „Климат и енергия“ към WWF България.

Научете какво е предложението за дефиниция за енергийна бедност и докъде стигнахме с официалното му приемане, като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Добър ден на всички, които ще гледат това видео. Поредното видео интервю, което снима Хабитат България във връзка с нашето желание да информираме обществеността за актуални проблеми в областта на енергийната ефективност, енергийната бедност, въобще дейностите, които са свързани с климата.

Днес сме поканили г-жа Теодора Пенева, която освен в качеството си на представител на научните среди беше и зам.-председател на Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност, създадена миналата година, към заместник министър-председателя с ресор “климат” и по точно към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка.Здравейте, г-жо Пенева!

Теодора Пенева: Здравейте и благодаря за поканата!

Ася Добруджалиева: Ние благодарим, че приехте!

В нашето общество има много разнопосочни сигнали за това важни ли са проблемите на климата, трябва ли да се работи по тях, каква е тази Зелена сделка и защо въобще нещо ни се насажда отнякъде. Има много голямо неразбиране, че всичко това, което обединените усилия на страните от Европа дават като резултати, новите политики, които се провеждат са всъщност в полза на цялото ни общество и на планетата ни.

И като част от желанието всички тези промени, които имаме в законодателството, които са насочени към едни много по-сериозни ограничения свързани със замърсяването на въздуха с емисии на парникови газове имат различни последствия за хората. Част от тях за свързани с това, че разходите за енергия ще стават вероятно по-големи. Както е известно в обществото различните хора имат различно ниво на доходи, различна степен на енергийна ефективност на жилищата си и на практика различна консумация на енергия, тоест една значителна част от хората ще бъдат в затруднени условия за това да осигуряват енергийният си комфорт.

В тази връзка искам да подчертая, че това, което се прави за определяне на хората в енергийна бедност и бих искала да Ви помоля да ни кажете каква е дефиницията към момента за енергийна бедност, която всъщност и с усилията на Комисията, за която вече споменах беше в някаква степен формулирана.

Теодора Пенева: Дефиницията за домакинства в положение на енергийна бедност гласи, че това са домакинства, които при действащите цени на енергийни ресурси са с разполагаем средномесечен доход на член от домакинство за предходната година до официална линия на бедност, след като е намалено с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и които домакинства поради това нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакински нужди.

Ася Добруджалиева: Всъщност това е дефиницията, която се предлага да бъде записа в Закона за енергетиката. Това като дефиниция е добре, но всъщност оттук нататък какви ще са на практика конкретните критерии, по които ще се определя в каква степен домакинството е в енергийна бедност.

Теодора Пенева: Дефиницията ще служи за целите на инвестиционните програми и схеми за саниране, за подмяна на отоплителни системи и други. Докато критериите ще се прилагат по-скоро за краткосрочни мерки като разсрочено плащане на сметките за енергия през отоплителния сезон или непрекъсване на доставките на енергия през този сезон. Тук групата е по-различна от тази, която е определена с дефиницията, малко по-тесен е кръга на домакинствата, които са обхванати с тези критерии. Те са четири вида критерии:

• Първи критерий за лица над 65 години, живеещи сами или с други лица над 65 години с разполагаем доход под официалната линия на бедност.

• Втори критерий за лица с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане с разполагаем доход под официалната линия на бедност.

• Трети критерий за лица, които имат нужда от помощни средства зa независим живот или за медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия.

• Четвърти критерий за лица, които получават месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.

Това са критериите, малко по-тесен е кръга, но въпреки всичко той вече обхваща групите, които са обслужвани от Министерството на труда и социалната политика, конкретно от Агенция за социално подпомагане. За тях имаме данни, има административно обслужване и няма необходимост от допълнителна административна работа за тяхното определяне и идентифициране.

Ася Добруджалиева: По отношение на инвестиционните цели, които ще има за намаляване на разходите на енергия с помощта на мерки за енергийна ефективност, за тях очаква ли се също така да има по-детайлно разписани критерии, които да са свързани с оценка на състоянието на жилището, консумацията на енергията?

Теодора Пенева: Предвид, че групата на домакинствата, които попадат под тази дефиниция е действително доста голяма, може би около 1 милион домакинства в България или над 2,5 милиона души. Тук административният разход за едно такова обслужване би бил много голям, ако се създава специална администрация. Още повече, че програмите и проектите са с ограничен ресурс, те имат местен характер и затова в Наредбата, която е разработена в момента се предвиждат те да бъдат администрирани в самите програми, които са за съответно инвестиционните програми за саниране или за смяна на отоплителната система или инсталиране на система на възобновяем източник на енергия. В този смисъл бъдещите програми трябва да предвиждат сами административната и техническата подкрепа за енергийно бедните домакинства. И в рамките на всяка една програма, те ще бъдат определяни ползвайки една обща информационна система, която може да бъде достъпна до доставчиците и администраторите на всички програми, включително и на доставчиците на енергия, ако става въпрос за услуги, с които те се занимават.

Ася Добруджалиева: Много благодаря за тази информация! Очаква ли се официалното приемане на дефиницията да се случи в близко време? Каква е тенденцията?

Теодора Пенева: Много малко остава, за да бъде приета тази дефиниция. Първото нещо, което трябва да се направи е министър-председателя на България да определи, кое ще бъде отговорното министерство за поддържане и управление за информационната система. Разбира се, като е добре да има разработени политики и стратегия за намаляване на енергийната бедност, които да са в синхрон с всички останали политики в социалната сфера и в енергийната ефективност и съответно политиките за климата и чист въздух.

Втората стъпка е, че цялата нормативна уредба трябва да бъде пусната за обществено обсъждане. Това може да се случи веднага, след като се разбере кое ще бъде отговорното министерство и обсъждането е в рамките на месец, месец и нещо, което е необходимо и важно. Защото това е проблем, който засяга голяма част от обществото и е важно то да протече по нормалния начин. Ако трябва първо да премине през обсъждане в рамките на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност, след това да бъде пуснато за обществено обсъждане, като най-добрият вариант е да бъдат организирани дискусионни форуми по темата, телевизионни предавания, което е част от популяризирането на самите нормативни документи, за да може да се получи по-широк кръг мнения, коментари и да има по-широко приемане в обществото, да се обяснят добре защо са избрани тези варианти, а не други, да има време за аргументации и наистина по-широко приемане. Така, че този процес в рамките на два-три месец съвсем спокойно може да приключи и да се входира в парламента, където вече ще бъде предмет на обсъждане от депутатите и от политическите партии, но предполагам, за да стигне дотам все пак изпълнителна власт трябва да е взела основните решения за това как ще се случат нещата.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за това интервю. Надявам се, че сме внесли малко повече светлина по темата. Хубав ден, всичко добро!

Теодора Пенева: Благодаря Ви! Всичко добро!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване