Апостол Дянков отговаря на въпроса „Какво представлява Европейската схема за търговия с емисии?“

21.06.202326.07.2023 Видео

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийната бедност, енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса „Какво представлява Европейската схема за търговия с емисии и какви са плановете за нейното разширяване?“ отговаря Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат и енергия” към WWF България.

Ася Добруджалиева: Здравейте, това е поредното ни интервю с експерти, които работят в областта на климата и енергията и могат да дадат достъпна информация за това какво се постига и какво целим да постигнем в рамките на Европейския съюз с новите цели, с пакета документи ‘’Подготвени за цел 55”, 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 година.

Какви са възможностите процесът да бъде добре финансиран, добре подпомаган, как той ще помогне на енергийно бедните да се справят с проблемите на енергийната криза? Много са темите, които биха могли да бъдат коментирани, но днес фокусът ни е върху Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС).

Поканили сме Апостол Дянков, който е ръководител на програма “Климат и енергия” към WWF България. Здравей, Апостол!

Апостол Дянков: Здравейте на всички зрители!

Ася Добруджалиева: Благодаря ти много, че прие поканата ни. Това, с което искам да започнем е да се опитаме на разбираем език да кажем какво представлява търговията с емисии. Какво са емисиите на първо място, защото може би за част от хората това също не е съвсем ясно какво са тези емисии.

Апостол Дянков: Европейската схема за търговия с емисии е пазарен инструмент. Той следва логиката на схемите за търговия с емисии, които се доказаха още през 20-ти век като възможно икономическо рентабилно решение на проблемите със замърсяването. Първите схеми за търговия с емисии не са били за въглероден диоксид, бяха за серни и азотни оксиди в Северна Америка през 80-те години на 20-ти век. И те успяха много ефективно да доведат до намаляване на емисиите от промишлените предприятия на тези серни и азотни оксиди, които причиняваха например киселинния дъжд и много сериозни локални поражения върху околната среда.

Успешният механизъм за Схемата за търговия с емисии е свързан и той зависи от самоинициативата на пазарните играчи, тоест на компаниите и предприятията, да търсят най-ефективния за тях и най-икономически рентабилния начин да намалят даден замърсител. Това се прилага все по-често с въглеродните емисии. Европейската схема за търговия с емисии не е единственият такъв пример. Такива схеми функционират на национално, както и на регионално и общинско ниво в редица държави, например в Северна Америка, все повече и в други държави навлизат. Той се смята за по-гъвкав инструмент от например налагането на въглероден данък, тоест представите, че имахме въглероден данък върху всички стоки и услуги на базата на въглерода, който е бил емитиран за тяхното генериране или производство. Това е доста негъвкав инструмент.

При Схемата за търговия с емисии всъщност въглеродът получава цена. Ние бихме искали тя да бъде близка до екологичната и социална цена на въглерода, тоест това, което въглеродният диоксид ще причини благодарение на климатичните ефекти и щети през следващите десетилетия. За съжаление това не е точно така и цената на въглерода на Европейската борса и на други места е доста по-ниска, но тя все пак е много важен стимул за предприятията, защото, когато трябва да заплащате въглеродни емисии, например както е в Схемата за търговии с емисии в Европа – 1 тон въглероден диоксид струва от няколко години над 50 евро, това е един сериозен стимул да намалите тези емисии.

Как може да се намалят емисиите? Тези предприятия, които са най-икономически ефективни, които могат да намалят своите емисии благодарение на внедряване на иновации, благодарение на инвестиции в по-щадящи околната среда и беземисионни, например промишлени инсталации, те успяват да намалят инвестициите и продават допълнителни емисии на пазара на тези предприятия, които не се справят толкова добре и се налага все още да купуват емисии.

В Схемата за търговия с емисии има няколко индустрии, които са много трудни за декарбоннизиране. Такива са например производство на стомана, както и производството на цимент. За такива индустрии действително се налага те да плащат за своето замърсяване, за климатичните щети от въглеродния диоксид.

Разбира се ние се надяваме, че точно инструменти като Схемата за търговия с емисии ще доведе до пробивни иновации в тези сектори да се декарбонизират. Например вече има технологии за нулево въглеродна стомана, надяваме се, че и при цимента това ще се случи. И Схемата е един гъвкав стимул, който поддържа една цена на въглеродните квоти, тоест 1 тон въглероден диоксид има цена на пазара в Европейския съюз и предприятията се съобразяват с нея.

Дали тази Схема е перфектна, разбира се, че не. Тя съдържа различни клаузи, които например в момента позволяват на предприятията да получават безплатни квоти с емисиите за част от своите емисии и в миналото тези безплатни квоти доста изкривяваха пазара, но той е така направен, че те ще бъдат изтеглени в следващото десетилетие от пазара. Като целта е благодарение на тази гъвкава схема Европейският съюз да постигне от енергийния и индустриалния сектор около 43% намаляване на емисиите от тези сектори спрямо 2005-та като базова година.

Ася Добруджалиева: Приходите от Схемата за търговията с емисии как се ползват към момента?

Апостол Дянков: Това е отворен въпрос. Тези приходи се събират от държавите, тоест трябва да се знае, че това е един вид държавен приход, така както са другите вредни такси, например като цигарите, и е въпрос до голяма степен на самата държава какво ще направи с тях. Например имаме така наречения Модернизационен фонд, който би позволил да се направят директни инвестиции в модернизиране и безвъглеродни индустрии. За съжаление в България все още не се ползва широко този фонд, както в други държави. Предстои да бъдат планирани инвестиции по този фонд.

През последните години заради енергийната криза част от постъпленията от Схемата за търговията с емисии отиваха за директни енергийни помощи насочени към бизнеса. Знаете, че над определена цена за електроенергия – това се поемаше от държавата. Това не е най-добрата практика, тъй като всъщност това елиминира целият стимул, който се създава от Схемата за търговия с емисии. От друга страна цената на електроенергията наистина беше крайно вулативна тоест нямаше предсказуемост как тя ще се движи във времето и затова беше необходимо Схемата, самата цена на емисиите, както и цената на електроенергията да бъдат приведени благодарение на тези механизми с някаква предсказуемост.

Предприятията трябва да знаят, че тази Схема ще продължи, тоест те ще трябва да заплащат своето въглеродно замърсяване. И така те ще имат стимул наистина да въведат най-добрите, те са енергоспестяващи, спестяващи емисии, изобщо иновативни, технологични и оперативни иновации.

Ася Добруджалиева: Това е изключително важно, че по този начин се стимулира действително обновяване на технологични процеси, въвеждане на най-съвременните и най-добри практики, които редуцират драстично замърсяването с парникови газове. И това е всъщност смисъла на Схемата за търговия с емисии. И понеже резултатите от нея са доста добри, в момента в “Подготвени за цел 55”, в този пакет от документи, ново Европейско законодателство за постигане на целите за климата се предложи въвеждане на втора Схема за търговия с емисии, която да включва и нови участници освен известните досега. Малко повече за тази нова Схема, ако можеш да ни кажеш?

Апостол Дянков: Тази нова Схема е част от пакета “Подготвени за цел 55” и тя цели два от секторите, които до този момент не се покриваха, те са свързани с емисиите от страна на домакинствата, а именно сгради, по точно отоплението в сградите основнно и транспорт да бъдат покрити също от Схема за търговия с емисии. Това няма да става директно, тоест домакинствата няма да трябва да си купуват квоти за тази Схема. Но се планира тази Схема да обхване поетапно тези сектори, така, че да кажем доставчиците на горива за бита по същия начин да заплащат емисии. Тоест, ако Вие имате вкъщи, например котел на газ, както и горивото за транспорт, което използвате, то ще бъде подложено на тази Схема и индиректно това ще доведе до някакво оскъпяване на тези горива, което ще е стимул за домакинствата да преминат към по-ефективни на първо място и на второ място по-екологично устойчиви и нискоемисионни форми на отопление и транспорт, например електрическа мобилност или отопление с термо помпи, което не изисква генерирането на емисии.

Ася Добруджалиева: Също така с възможности за подобряване на енергийната ефективност на домовете, което би довело до по-малка консумация на енергия за отопление. Каква е идеята да се ползват приходите от втората Схема за търговия с емисии? Тя има социална функция също така.

Апостол Дянков: Точно така. Начинът, по който извършваме енергийният преход към беземисионна енергия в Европейския съюз залага на принципа за социалната справедливост. Това означава, че голяма част от приходите от тази нова Схема за търговия с емисии, доколкото знам по последното споразумение е около 65 милиарда евро на европейско ниво, ще бъдат алокирани за така наречения Социален климатичен фонд.

Целта на Социалния климатичен фонд ще бъде да подпомогне домакинствата с насочени целеви инвестиционни мерки в рамките, на които например ще бъдат правенни тези модернизации в сградния фонд – енергийна ефективност, преминаване към термо помпи и други ефективни методи за отопление беземисионни. Ние очакваме този фонд да стартира в България, като това ще стане след 2026 година.

Тук е важно да се спомене ролята на българското правителство. Тя трябва да се създаде Социален климатичен фонд, тоест министерствата в момента начело с Министерството на труда и социалната политика трябва да създаде национален план, според който ще се изразходват средства от този фонд, така че те на първо място да минимизират ефекта върху най-уязвите хора енергийно бедните домакинства, за които сега се готви дефиниция. Част от тези пари ще отидат за директни помощи. Много е важно максимална част от тези пари да отидат за дългосрочни инвестиционни мерки за тези домакинства, които да могат да ги обхванат и трайно да решат проблема с енергийната бедност, когато домакинствата станат енергийно независими.

Ася Добруджалиева: Много ти благодаря, Апостол, за интервюто и за споделената информация. Надявам се, че тя ще е полезна за хората. До нови срещи!

Апостол Дянков: Благодаря и аз!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

---