Становище относно Проект на Национален план за сградно обновяване до 2050 г.

На вниманието на г-н Иван Шишков
Министър на регионалното развитие и благоустройството
Копие: На вниманието на Изпълнителния Директор
На Агенцията за устойчиво енергийно развитие

СТАНОВИЩЕ на Фондация „Подслон за човечеството“ / Habitat for Humanity Bulgaria

ОТНОСНО: Проект на Национален план за сградно обновяване до 2050 г.

Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) отразяа засилената амбиция на Съюза в областта на климата и енергетиката, която изисква нова визия за сградите: сгради с нулеви емисии с много ниски енергийни нужди, нулеви въглеродни емисии от изкопаеми горива на място и нулеви или много малко експлоатационни емисии на парникови газове. Всички нови сгради следва да бъдат с нулеви емисии до 2030 г., а съществуващите сгради следва да бъдат преобразувани в сгради с нулеви емисии до 2050 г. Заложените цели от ЕС са изключително високи и за да бъдат постигнати от България е необходимо да се създаде ясна и прогнозируема стратегическа, нормативна, финансова и административна среда за тяхното постигане, базирана на натрупания до сега български опит и добрите практики в ЕС.

Националният план за сградно обновяване, който се изисква в чл. 3 от ДЕХС е ключов инструмент за изпълнение на европейските цели за климатична неутралност до 2050 г. Той следва да покаже как ще трансформираме сградния си фонд чрез системно повишаване на енергийната ефективност, декарбонизация на отоплението и охлаждането, намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване на енергийната бедност. Задачата за нас е изключително трудна, защото сградния фонд е стар и амортизиран, с лоши енергийни характеристики, много ниско ниво на обновяване до момента фокусирано върху многофамилните сгради, в режим на етажна собственост, която трудно се сработва и взема решения, висок % на енергийно бедни домакинства, уязвими и с ниски доходи. Ето защо качеството на Националния план ще има пряко отражение както върху изпълнението на европейските цели, така и върху качеството на живот на гражданите.

Водени от тази позиция по-долу сме изложили нашите коментари по документа, с фокус жилищните сгради:

1. Изключително сме удовлетворени от централната теза на плана: „Инвестиционните потребности за обновяване и декарбонизация на сградния фонд са от такъв мащаб, че не могат да бъдат посрещнати единствено чрез публични бюджети и безвъзмездно финансиране.“ Това е подход, който Хабитат България защитава вече 10 години – 100% грант означава, мудност, незаинтересованост, лошо качество, непропорционална подкрепа, дискредитиране на пазарното енергийно обновяване и отблъскване на банковия сектор. Необходимо е задължително самоучастие на собствениците, ясни критерии за подбор и диференциране на помощта според социалния статус.

2. Използваме повода отново да поставим въпроса на липсващата повече от 10 години Национална жилищна стратегия с хоризонт 2050 г., в която вече няма да е необходимо да се анализират енергийните характеристики на жилищата и да се планира енергийното им обновяване, защото това е във фокуса на НПСО, но ще трябва да зададе целите за социалната жилищна политика и преодоляване на жилищната бедност.

3. Считаме, че за изпълнението на амбициозните цели на ДЕХС е необходимо да се въведе ясно законово задължение на собствениците на жилища да предприемат мерки за дълбоко обновяване на сградите до 2050г. Това включва и ограничения за разпореждане със собствеността (продажба, отдаване под наем, ипотекиране и т.н.), ако строежът не отговаря на стандартите за енергийна ефективност.

4. НПОС в много голяма степен се доближава до рамков стратегически документ – подобно на Дългосрочната стратегия от 2020 г., а би трябвало да бъде подробен план за изпълнение на тази стратегия. В редица раздели липсват конкретни количествени показатели, подробни механизми за прилагане на различните мерки, мониторинг и ясни връзки между поставените цели и предвидените мерки. Необходимо е да се разработи ясна пътна карта с междинни етапи до 2030, 2040 и 2050 г.;

5. Финансовите механизми трябва да бъдат ясно описани, както и планираните финансови потоци и източници. Крайно време е приходите от търговия с емисии, които от 2015 г. постъпват във Фонд Сигурност на енергийната система, да бъдат използвани за декарбонизационни мерки, каквато е енергийното обновяване на сградния фонд. В този смисъл, основна част от тези приходи следва да постъпват в новосъздадения Национален фонд за декарбонизация, като му осигуряват системни постъпление в рамките на поне половин милиард евро годишно.

6. Необходимо е въвеждане на дългосрочни, предвидими системи от мерки, които да подпомагат собствениците в изпълняването на горе посоченото задължение, като се насърчава ранното предприемане на действия за обновяване на сградите. Това означава финансовата подкрепа да намалява плавно до края на целевия период 2050г. Например, грантовата помощ може да стартира от 70% в първите 2 години и постепенно да пада до 20% през последните 5 години до 2050-та, но информацията за това да е надлежно разпространена сред гражданите.

7. Да се осигурят механизми за диференцирано финансиране и достъп до безлихвен финансов ресурс, за собственици, които не могат да обезпечат своето участие в обновяването на сградите. Информационната система за домакинства в енергийна бедност и уязвими клиенти, която е в процес на разработване, следва да позволи този подход да стане задължителен.

a. За хората, които могат да покрият изискванията на банките, този финансов ресурс може да бъде безлихвен в рамките на определен период от време, например за половината от срока на договора за заем, с възможност за предварително погасяване на цялата сума.

b. За хора с ниски доходи, които не отговарят на изискванията на банките, следва де се осигурят механизми за микрофинансиране от небанкови институции. Това могат да са програми включително на общините или на НПО, които да предоставят безлихвен заемообразен ресурс за целия срок на действие. Ключово важно е средствата да са възмездни, но безлихвени, за да се преодолее психологическата бариера и страха, че лихвата може да нарасне неконтролируемо (ситуации, в които българските граждани са изпадали неколкократно).

c. За най-уязвимите домакинства да се запази възможността за 100-процентово грантово финансиране.

8. Субект и движеща сила на обновяването на многофамилните жилищни сгради следва да е Общото събрание на етажната собственост или оправомощени от него лица (професионални домоуправители, консултанти и т.н.). Прехвърлянето към общините на отговорности по кандидатстване, проектиране, строителство и контрол на енергийното обновяване на частни сгради води до занижено качество и порочни практики.

9. Етажната собственост, както и домакинствата в еднофамилни сгради, особено тези в енергийна бедност и социално изключване, следва да имат финансова подкрепа за достъп до компетентна и комплексна техническа помощ, например OneStopShop.

10. Енергийното обновяване за енергийно бедни и уязвими лица трябва да бъде обвързано с подмяната на отопление, което е на твърди или фосилни горива за да допълва политиките за качество на въздуха и намаляване рисковете за здравето.

11. Европейският план за жилища на достъпни цени, който ЕК представи в края на 2025 г., ще бъде подкрепен и от подготвяния в момента Енергиен пакт за гражданите, насочен към по-нататъшно намаляване на сметките за енергия, осигуряване на справедлив преход, премахване на енергийната бедност и разширяване на правата и възможностите на хората и общностите. В този смисъл, един от най-достъпните ВЕИ е слънчевата енергия и интегрирането на слънчеви панели на балкони, фасади и покриви на сгради следва да е допустима мярка при обновяването на жилищните сгради. Напоследък в Германия при саниране и ново строителство на балконите на всички апартаменти се инсталират ФВ панели до 800 W, което не само не нарушава фасадата на сградата, а й придава модерен облик.

12. Енергийната бедност е най-голяма в кварталите с най-голяма жилищна бедност, но за да имат достъп до енергийно обновяване пърро в тях следва де се приложат устройствени политики, което още веднъж подчертава необходимостта от приемане на Национална жилищна стратегия, чиито хоризонт също би следвало да е 2050г., която да даде верните подходи и механизми за подобряване на жилищните условия в бедните квартали.

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук: Становище относно Проект на Национален план за сградно обновяване до 2050 г.