Болшинството от жителите на квартали с концентрация на бедност в община Сливен имат желание да узаконят жилищата си

На 11.06.2021 г., Хабитат България организира кръгла маса с участието на представители на Община Сливен и други заинтересовани страни, на която представи резултатите от проведеното социологическо изследване „Жилищни потребности и нагласи на семействата в квартали с концентрация на бедност в Община Сливен“. Цел на дискусията бе ангажирането и активното участие от страна на публичните власти при формулирането на отговарящи на реалните нужди общински жилищни политики, програми и наредби.

Инициативата е част от проекта „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, който Хабитат България изпълнява с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г. Проектът допринася за разработването на адекватни общински и национални жилищни политики, свързани с подобряване жилищните условия на уязвими групи от населението.

В периода 20 юли – 20 октомври 2020 г. се проведе задълбочено социологическо изследване на жилищните нужди и действащите общински жилищни политики в ромските общности в Сливен и Търговище. Общо 800 домакинства бяха анкетирани, от които 310 в кв. „Надежда“ – гр. Сливен, 140 в с. Тополчане – община Сливен, 150 в кв. „Малчо Малчев“ – гр. Търговище и 200 в с. Голямо Ново – община Търговище.

Аналитичният доклад, съдържащ обобщени резултати от проучването, бе изготвен от доц. Алексей Пампоров – социолог в Институт по философия и социология на Българска академия на науките (БАН) и обхваща три основни тематични полета:

1. Условия на живот (жилища, инфраструктура, отопление);
2. Собственост на жилищата и нагласи към узаконяването им (документи за собственост, нагласи към узаконяване, идеалната нова къща, достъп до общинско жилище);
3. Доходи на домакинствата и нагласи към целево микрокредитиране (доходи на домакинствата и нагласи към използване на микрокредити).

С част от резултатите на анкетираните домакинства в кв. „Надежда“ – гр. Сливен и с. Тополчане – община Сливен, може да се запознаете по-долу:

● По отношение на инфраструктурната обезпеченост на жилищата в кв. „Надежда“ само 26,8% от анкетираните имат тоалетна вътре в жилището и само 33,2% – баня. В с. Тополчане тоалетна вътре в жилището имат само 19,3%, а баня – 35%.

● В двете изследвани локации около 75% от анкетираните са свързани с общинската електропроводна мрежа, а останалите или нямат достъп до електроенергия ( 0,7% в кв. „Надежда“ и 2,1% в с. Тополчане), или вземат от съседи на базата на лични договорки ( 24,7% в гр. Сливен и 22,1% в с. Тополчане).

● За разлика от достъпа до електроенергия, достъпът до течаща питейна вода е значително по-затруднен. На практика в кв. „Надежда“ едва две трети от домакинствата са свързани с общинската мрежа. Въпреки това най-проблемна изглежда ситуацията в с. Тополчане, където приблизително 17% от домакинствата нямат достъп до пиейна вода и няма от къде да вземат в близост.“

●Според изследването, достъп до канализация имат около 70% от домакинствата в двете населени места в Сливенско, останалите имат или септична яма или нямат канализация.

● Достъпът до сметосъбиране също разкрива значим инфраструктурен проблем в условията на живот в тези квартали. Над 2/3 от домакинствата в Сливен изхвърлят боклука си в торби пред вратата на жилището, които биват събирани няколко пъти седмично. Предвид гъстотата на заселване на квартала обаче това е рискова предпоставка за възникване на нежелани епидемични обстоятелства, свързани с болести породени от лошата санитарна среда. Кв. „Надежда“ обаче не е най-проблемното място в това отошение. В с. Тополчане под 1/4 от домакинствата имат достъп до контейнери за сметосъбиране, а при почти половината домакинства никой не събира изхвърлените боклуци.

● Отоплението през зимата може да се превърне в значим фактор за задълбочаване на бедността или за циклично попадане в капана на бедност, поради натрупани дългове, от една страна. От друга страна е пряко свързано с качеството на въздуха, който домакинствата са принудени да дишат през зимния отоплителен сезон. Основният източник на отопление са т.нар. печки на твърдо гориво (дърва и въглища). В кв. „Надежда“ е регистриран и относително висок дял на домакинствата, които се отопляват с електрически ток, посредством радиатори, калорифери или климатици – 18,6%.

● За да оптимизират своите разходи, домакинствата използват различни подходи за отопление на жилищата си през зимата. Данните показват, че между различните квартали не се наблюдават твърде големи разлики. В кв. „Надежда“ има лека тенденция да се отопляват всички стаи, както и спалните да се затоплят само преди лягане в малко по-висока степен, докато в с. Тополчане е малко по-висок делът на домакинствата, които се събират да живеят само в една стая от жилището.

●Относно наличните документи за собственост в кв. „Надежда“, какъвто и да е документ за собственост имат едва 12,8% от анкетираните. Почти три четвърти от домакинствата нямат никакъв документ. Съвкупността от домакинства в с. Тополчане е разделена на две приблизително еднакви части – 56,9% имат някакъв документ за собственост, докато останалите 43,1% нямат документи или не знаят дали има такива.

● Във всички изследвани квартали се наблюдава изключително високо ниво на желание жилището да бъде узаконено – съответно 100% в с. Тополчане и 60% в кв. „Надежда“. В Тополчане почти ултимативното условие обаче е да няма големи разходи свързани с тази процедура. Вероятната причина за това е, че все пак домакинствата в тези места притежават нотариален акт или друг документ за собственост и узаконяването фактически ще засегне някои пристройки или преустройства на жилището. Съгласието в Сливен също е много високо, като приблизително 40% са декларирали, че биха узаконили жилището си, дори и да има съществени разходи, свързани с това.

● Близо 70% от анкетираните биха закупили земя или имот на друго място извън квартала. Основният фактор, поради който имат колебание за преместване извън квартала е дали биха имали достатъчно средства за такава инвестиция (68,5% в кв. „Надежда“), но има и други значителни причини за отказ. В с. Тополчане водещият фактор за нежелание е обстоятелството, че в квартала живеят роднините и приятелите (67,8%), а 28,5% харесват местоположението и условията си на живот.

● Впечатление прави и високият процент респонденти, които биха похарчили пари за сериозен основен ремонт на настоящето си жилище и за неговото узаконяване. В кв. „Надежда“ над 3/4 от домакинствата биха се опитали да съберат пари за узаконяване на постройката си. В с. Тополчане респондентите са по-склонни да инвестират средства в смяна на дограмата и ремонт на покрива.

●Проучването доказа, че изследваните общности са действително с концентрация на бедност. В с. Тополчане, където е и най-висок рискът от бедност, 87,5% от домакинствата живеят с доходи под националната линия на бедност за съответната година, а специфичната линия на бедност е 147 лв. В кв. „Надежда“, доходите са по-високи и там под националната линия на бедност живеят 57% от жителите на квартала.

След провеждането на срещите и консултациите с общинските власти, гражданите и други заинтересовани страни, пълният доклад ще бъде финализиран и предоставен за публичен достъп на уебсайта на Хабитат България: www.hfh.bg

За организацията:
От 2016 г., Хабитат България работи успешно в община Сливен в рамките на инициатива за подобряване на жилищните условия чрез предоставяне на микрофинансиране за жилищни подобрения на семейства с ниски доходи. За период от 4 години организацията е предоставили подкрепа за подобряване на жилищните условия на над 560 семейства от кв. „Надежда“ на обща стойност над 111 000 лева.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Подслон за човечеството/Хабитат България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.