Становище на ВВФ България и Хабитат България, относно “Проект на Социален план за климата на Република България – юни 2025 г.”

Уважаеми г-н Дончев,

Във връзка с представения проект на Социален план за климата, изразяваме следното експертно становище относно неговия общ дизайн и конкретните мерки, с цел конструктивно подобряване на ефективността и справедливостта при изпълнението му.

След проведените обществени консултации социалният елемент в актуализирания Социален план за климата е значително засилен спрямо първоначалните неофициални версии. Това се отразява ясно, както в преразпределението на бюджета – с увеличени средства за сградна енергийна ефективност, междуградски транспорт и мобилни здравно-социални услуги в малки населени места, така и в прилагането на мерки като ваучерната система за енергийно ефективни уреди, насочена към уязвими домакинства.

Част от тези положителни промени отразяват конкретни мнения и предложения, изразени по време на обществените консултации, което е знак за по-отворен и отговорен подход в процеса на планиране. Макар да приветстваме приоритизирането на сектор „Сгради“ с 45% дял от общия бюджет (спрямо 39% за транспорт и 13.4% за директна подкрепа на доходите), както и осигурените средства за техническа помощ, трябва да подчертаем, че основополагащи концептуални слабости подкопават реалната ефективност и справедливост на Плана.

1. Липсата на интегрирана национална информационна система, прилагаща оценка според действащите официални дефиниции за енергийна бедност и Наредбата за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия, се явява пречка за обективно идентифициране на целевата група за сектор “Сгради”.

Препоръка: До стартирането на национална информационна система за идентифициране на енергийно бедни домакинства, в сектор “Сгради” да се изпълняват само мерки, които таргетират домакинства, получаващи помощ за отопление, в еднофамилни сгради.

 

2. Изчислението на въздействието и компенсационната необходимост е силно занижено и неточно. Изчислението на допълнителните разходи за домакинствата прилагано по метода „отгоре надолу“ не отчита състоянието на жилищата, типа отопление, нито социално-икономическия профил на домакинствата. Резултатът – изкуствено ниска оценка от 48 лв./годишно допълнителен разход за емисии – води до заблуждение за реалната тежест върху енергийно и транспортно бедните и уязвими групи.

Препоръка: Да се приложи „отдолу нагоре“ методика, базирана на реално енергийно потребление и въглероден отпечатък на различни домакинства, включително по тип отопление и регион. Важно е да се отчете и изчисли косвеният ефект на новата схема върху цената на дървата за огрев и да се включи в общата оценка на въздействие. Да се публикува методологията за изчисление на въглеродния отпечатък, включително данни за средно= потребление на енергия и емисии в различните типове домакинства.

 

3. Бюджетът за мерки, насочени пряко към енергийно бедните, е ограничен. Само част от предвидените средства – 200 млн. за „Топъл дом“ и неуточнени дялове от останалите програми – са насочени към домакинства, получаващи помощи за отопление. Мярката за енергийно ефективни уреди не пояснява какво е уязвими домакинства, и дали това са отново и тези, които са засегнати от ETS 2.

Препоръка: Ясно разграничаване на бюджетите за уязвими и засегнати отETS 2 групи в рамките на една и съща мярка, и изрично нормативно определяне на критериите за „засегнати от ETS 2“ домакинства.

 

4. Липсват правила за разпределение на помощите между различните групи. При близо 900 000 енергийно бедни домакинства и 121 000 допълнително потенциално засегнати от ETS 2, мерките би трябвало да се разпределят пропорционално. Това не е посочено никъде.

Препоръка: Да се въведе квотен принцип – не повече от 15% от бюджетите за мерки да се насочват към засегнатите от ETS 2, а останалите – приоритетно към енергийно бедните домакинства.

 

5. Липсва стратегическа визия за намаляване на енергийната бедност. Налице е липса на координирана стратегия и свързаност между различните механизми за подкрепа на домакинства в енергийна бедност. Планът се разглежда като набор от изолирани мерки, вместо като инструмент от по- широка интегрирана политика за преход към климатична справедливост или намаляване на енергийна бедност.

Препоръка: Да се оцени каква част от една обща рамкова цел за намаляване на енергийната бедност до 2030 г. се изпълнява чрез СПК и с какви функции.

 

С пълния текст на становището можете да се запознаете и тук:
Становище на ВВФ България и Хабитат България, относно Проект на Социален план за климата на Република България – юни 2025