Бюлетин Януари 25: Енергийната бедност и Социалният фонд за климата

Видео

До 30 юни 2025 г. българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. 

  • ПОНЕ 30% ОТ ХОРАТА В СТРАНАТА ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
  • НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЕФИНИЦИЯТА за домакинства в условия на енергийна бедност при предоставяне на финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия).

  • ЛИПСВА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ за разработка на цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.

  • ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗДЕЙСТВИЕ задълбочава кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г.

Общият размер на финансирането за България е 2.28 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г. С тях ще бъдат финансирани три вида групи: 

  1. уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи;
  2. уязвими микропредприятия;
  3. уязвими потребители на транспорт.

Приблизително 1 млрд. евро се очаква да бъдат разпределени за енергийна ефективност на сградния фонд при домакинствата (от група 1).

Все още не е ясно обаче какви обективни индикатори ще се приложат за дизайна на фонда и разпределение на мерките. Тези групи ще бъдат засегнати от покачването на цените на транспортните горива – петрол, дизел и т.н., както и на горивата за отопление/охлаждане в сградите. Има очаквания групата на уязвимите потребители на транспорт да е много по-широка от тази на енергийно бедните, и да включва възрастни, деца и хора с увреждания без доходен критерий. Все още не е разработена дефиниция за уязвими предприятия, но се очаква това да бъдат предприятия на градски и междуградски транспорт, на образователни, социални и здравни услуги, предприятия с висок дял на разхода за транспорт в общия, и др.

Защо всички трябва да участват в разговора?

Очаква се правителството да включи гражданското общество, представители на бизнеса, неправителствения сектор и научната общност в обсъжданията на Социалния климатичен план. Включването на широк кръг експерти е необходимо поради особеностите на целевата група, нейният широк обхват и специфични проблеми. Важно е да се вземат предвид опита на бизнеса от жилищното обновяване, на академията и неправителствения сектор от проекти в сферата на енергийната и транспортната бедност и работата с уязвими групи на терен.

За съжаление, консултациите и общественото обсъждане на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата бяха белязани от кратки срокове и игнорирани препоръки. Това поражда опасения сред експертите, че подобен подход може да се повтори. Това би било в противоречие на изискванията и на Европейската комисия разписани в Регламента на социалния климатичен фонд, и на принципите на гражданственост и демокрация в процесите на вземане на политически решения, засягащи широк кръг от уязвими групи.

Какво е енергийна бедност и защо официалната дефиниция все още не се прилага?

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението.

* По данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г., Таблица VII.1. Оценка на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност, стр.64.

Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.  

Прочетете цялата статия на доц. д-р Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България, един от най-изявените експерти по темата „Енергийна бедност“: Над 2 милиарда евро от бъдещия Социален фонд за климата трябва да бъдат насочени за подкрепа на уязвими групи в България

Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. 

Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При темп на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради, които са над 66 000. За над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност, към момента няма никаква подкрепа от страна на държавата, а в тях живее половината от населението. Сред пречките за прилагането на дефиницията за енергийна бедност са липсата на политическа воля за отговорно министерство и административен капацитет за създаване и управление на информационна система за процеса.

Тази информационна система е предвидено да съхранява данни за доходите на домакинствата и сградните характеристики на жилищата, и по автоматичен път да предоставя информация за статута им при проверка от администраторите на програми и схеми. При наличие на близо 1.8 милиона души в енергийна бедност, изпълнителната власт (в лицето на министерствата и общините) е категорична, че това е единственият начин за администриране.

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Проверите дали Вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента ТУК 

Какви са 4-те основни предизвикателства, които ще стоят пред българското правителство?

  1. Изборът на институция, която да оглави създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни домакинства.
  2. Вписването на отговорната институция в Закона за енергетика и други свързани нормативни актове.
  3. Редакцията на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Възможно е също така да се направят и корекции в частта за определяне цената на електроенергия в условията на либерализиран пазар и на мониторинг (виж Темата на фокус в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2024 г.).
  4. Определянето на фонд за финансиране на мерките за енергийно бедните домакинства или отделни компоненти за подкрепа на първоначална инвестиция в мерки.

Чуйте мнението на доц. д-р Теодора Пенева в новия съвместен подкаст на Хабитат България и БНР, озаглавен „Достъп до енергийно обновяване на жилищата“: Енергийната бедност и Социалният фонд за климата

На 18 декември 2024 в Сохо, София, се събраха представители на НПО сектора, браншови организации, КНСБ, МС, МТСП, МРРБ, МОСВ и Института за икономически изследвания при БАН като основен фокус на срещата беше темата за енергийната бедност в страната като проблем и бъдещето на Социалния климатичен фонд (СКФ). 

Докладите предизвикаха оживени дискусии и голям интерес. От страна на институциите стана ясно, че междуведомствена работна група за разработване на СКФ е сформирана, но към момента все още няма яснота дали ще бъде създадена възможност  представители на гражданското общество, бизнеса и академията да се присъединят. От Министерски съвет, които към момента оглавяват процеса по създаване на СКФ за България, проявиха интерес да разгледат докладите в детайл в рамките на работна група. По време на срещата бяха представени два доклада изготвени от WWF България и с подкрепата на Хабитат България и ИИИ на БАН.

В първия доклад фокусът бе: Представяне на финансовите инструменти за декарбонизация на сектора на жилищните сгради в България както и препоръки за тяхното развитие – разработен в рамките на проект EUKI BioJust. Докато втория доклад предложи: Географски подход за индексиране на енергийната бедност – разработен с финансовата подкрепа на ЕСФ.

Прочетете повече тук: Предизвикателства и решения пред проблема с енергийната бедност в контекста на Социалния фонд за климата

Проект BioJust е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK).

В момента WWF България, в сътрудничество с Института за икономически изследвания при БАН, разработва карта на енергийната уязвимост на домакинствата с индекс на енергийната бедност по области и региони. Когато бъде завършена, тя ще бъде изпратена до всички релевантни институции, като ще бъде публикувана и на wwf.bg. Тази карта ще бъде от полза за администрациите по места, като не само ще ги насочва към конкретните проблеми и нужди на домакинствата, но и да послужи като фундамент за създаването на план за действие за справяне с енергийната бедност.

Ако искате да се включите в полезни дискусии и обучения или да получите повече материали по темата, присъединете се към нашата Facebook група Зелено отопление и чиста енергия у дома | Да намалим въглеродния отпечатък

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Енергийната бедност и Социалният фонд за климата

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

Още от категорията