Бюлетин Март 26: Да отворим вратата към по-устойчиви домове

Видео

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА: До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради

  • До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ – както многофамилни, така и еднофамилни жилищни сгради.
  • До 2035 г. реновираните жилищни сгради трябва да достигнат около 79 милиона квадратни метра.
  • До 2030 г. около 15,4 милиона квадратни метра нежилищни сгради трябва да бъдат обновени и около 19,6 милиона до 2033 г.

Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов. Разчетите са залегнали в обявения на 16.02.2026 г. за публична дискусия Национален план за сградно обновяване до 2050-та година.

Снимка: Habitat for Humanity

„Целите са амбициозни, но не са политически избор“, посочи министър Найденов и подчерта, че те произтичат от европейското законодателство. По думите му европейската  директива за енергийни характеристики на сградите изисква държавите членки да ускорят значително обновяването на сградния фонд и България трябва да изпълни тези цели, „като планът показва как това може да стане по реалистичен и устойчив начин.“

Според министъра изпълненото на плана означава по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура, развитие на строителния сектор и местните икономики, увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата. По думите му изпълнението на целите, заложени в плана, е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна, която ще подобри качеството на живот на хората и ще обнови българските градове.   

Средствата, необходими за предвиденото в Плана енергийно обновяване на сградния фонд, възлизат общо на около 20 млрд. евро.

„Те ще бъдат осигурени с микс от финансови инструменти – на българската държава, на Европейския съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация, Фонда за справедлив преход“, обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова. Тя подчерта, че Фондът ще бъде ключовият финансов инструмент, който ще комбинира грантове, гаранции и кредити и ще мобилизира значително повече инвестиции в сградно обновяване. Първият приоритет на фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради. Очаква се първите програми, насочени към този сегмент, да стартират в рамките на годината.

Цели и предвиждания за устойчиво обновяване на сградния фонд

  • Предвижда се поставените цели да бъдат изпълнени чрез реализацията на текущите програми, изпълнението на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, втория етап на Националната програма за енергийна ефективност.
  • Една от основните цели на плана е да се прекрати практиката на краткосрочни програми, които да достигат до малък кръг граждани, и да се създаде устойчив пазар за сградно обновяване.
  • Предвижда се да бъдат изградени центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите и бизнеса по целия процес – от подготовката на проекта до финансирането и реализацията.
  • Планът предвижда да се подобри координацията между ключовите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и общините.

Източник: До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищни сгради

ЖИЛИЩА

С първа експертна дискусия започна широкото обществено обсъждане на националния план за сградно обновяване

Декарбонизационният фонд ще бъде ключов инструмент за ускоряване на инвестициите в сградния сектор

Първата широка експертна дискусия, посветена на бъдещия Национален план за сградно обновяване, се проведе на 17 март в „Гранд Хотел София“ в рамките на конференцията „Финансиране за енергийна ефективност: Националният план за сградно обновяване и ролята на местните власти“, организирана от Общинска мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Събитието събра представители на националните институции, местните власти, европейски организации и експертната общност с цел да очертае устойчивата финансова и институционална рамка за обновяването на сградния фонд в България.

Конференцията беше открита от Таня Христова, кмет на Габрово и председател на УС на ЕкоЕнергия, която подчерта значението на енергийната ефективност като ключов инструмент за подобряване на качеството на живот и справяне с енергийната бедност. Тя акцентира и върху необходимостта от спешни действия, тъй като всяко забавяне на инвестициите означава пропуснати ползи както за гражданите, така и за местните икономики.

От своя страна Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, подчерта, че реализирането на целите на Националния план изисква нов тип финансови инструменти и дългосрочен подход: 

Снимка: ЕнЕфект

„Изключително важно е да се спазят сроковете за Националния декарбонизационен фонд, защото този инструмент ще даде необходимия фокус. В жилищния сектор има огромен неизползван потенциал и реален интерес от страна на гражданите да инвестират в домовете си, ако им бъдат предложени работещи решения.“ 

В дискусията бе поставен силен акцент върху необходимостта от изграждане на ефективен финансов инструментариум и по-добра координация между институциите. Димитър Ганев, председател на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация, обясни, че фондът ще предложи широк спектър от комбинирани финансови инструменти, включително грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, като основният фокус ще бъде върху домакинствата, публичните сгради и бизнеса. Очаква се той да започне работа до края на годината, като целта е да се постигне трайна промяна от кампанийно към устойчиво финансиране. 

Николай Налбантов, директор „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, подчерта, че едно от ключовите предизвикателства ще бъде осигуряването на ресурс за фонда, както и създаването на механизъм за обслужване на крайните получатели чрез „едно гише“, който да улесни гражданите и бизнеса при кандидатстването. 

В дискусията участие взеха и Малина Крумова, заместник-министър на околната среда и водите, Силвия Резеши от Генерална дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, които акцентираха върху необходимостта от по-силна междуинституционална координация, изграждане на устойчива финансова рамка и активна роля на местните власти при прилагането на политиките за сградно обновяване. Бе подчертано, че успешното изпълнение на плана изисква не само ясни цели, но и ефективни механизми за тяхното прилагане на местно ниво, както и по-добра подкрепа за собствениците чрез техническа помощ, достъп до информация и адекватни финансови инструменти. 

В контекста на заложените цели в Националния план:

  • До 2035 г. България трябва да постигне 20-22% намаление на потреблението на крайна енергия в жилищния сектор – което означава обновяване на над 79 млн. кв. м. жилищна площ.
  • До 2033 г. трябва да бъдат обновени и най-неефективните 26% от нежилищния сграден фонд – това са сградите в енергиен клас D или по-нисък, които имат най-високо енергийно потребление и най-голям потенциал за спестявания.
  • До 2035 г. в хоризонт общите инвестиции. се изчисляват на над 19 млрд. евро.

Тези цели ясно показват, че сградното обновяване няма как да се случи само с публични грантове, но ако се намерят правилните механизми, то може да се окаже реален инструмент както за икономически растеж, така и за значително намаляване на разходите на домакинствата и защита от постоянните енергийни кризи.

Презентациите можете да видите тук

Източник: С първа експертна дискусия започна широкото обществено обсъждане на националния план за сградно обновяване

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

Oбнoвeни пpaвилa зa eнepгийнa eфeĸтивнocт: B Бългapия тpябвaт инвecтиции oт €11 милиapдa caмo зa жилищaтa

Брюксел актуализира правилата за енергийна ефективност на сградите, което засяга и България. Новият пакет мерки цели намаляване на енергийните разходи, ускоряване на инвестициите в чиста енергия и ограничаване на енергийната зависимост на ЕС. България трябва да обнови 79 млн. кв. м жилищни сгради до 2035 г., като за жилищния сектор са необходими около €11 млрд., а за нежилищните сгради – около €8 млрд. Новите правила за „сгради с нулеви емисии“ (NZEB) ще важат задължително за всички нови сгради от 2030 г., а за публичните – още от 2028 г.

Въвеждат се и промени в сертификатите за енергийни характеристики (CEX) с рейтинг от „A“ до „G“, като се разширяват случаите на сертифициране. Основните направления в обновената директива са: саниране, декарбонизация, модернизация с интеграция на системи и поддържащи мерки. Целта е обновяване на най-енергонеефективните сгради първо, като се търсят финансови механизми чрез грантове, кредитни линии и частно финансиране. Засега обаче липсва ясна рамка за финансиране, като през 2026 г. предстоят обсъждания с представители на строителния бизнес, общините и финансовите институции.

Източник Money.bg и линк към цялата статия: Oбнoвeни пpaвилa зa eнepгийнa eфeĸтивнocт: B Бългapия тpябвaт инвecтиции oт €11 милиapдa caмo зa жилищaтa

Енергийните общности работят в Европа. Какво ги спира в България?

  • Енергийните общности като модел за производство и съхранение на енергия имат потенциала да изиграят ключова роля за справянето с кризите на енергийния пазар.
  • Единствените създадени енергийни общности в България са в Габрово, Бургас и София. Те са принудени да продават произведената енергия, но нямат възможност да я използват за себе си. 
  • Липсата на стимули води и до по-малко интерес от създаването на повече енергийни общности от гражданите.
  • Основният извод от доклада на Европейската сметна палата е, че енергийните общности имат висок потенциал, но развитието им изостава заради липса на правила, данни и подкрепа. Решението минава през по-ясни политики, реалистични цели и по-широко включване на хората.
  • 6те мерки: …
  • Особено важно за България е произведената електроенергия да може директно да се споделя между членовете на общностите.

Всичко започва от децата. 

В Баленя (Испания), в Амстердам, в район Витоша в София, примерите за енергийни общности на училища и детски градини светят ярко. Родителите и учителите разказват на децата за производството на енергия от слънцето, а децата разбират още от малки, защото виждат панелите на покривите на сградите, където ходят всеки ден. В Нидерландия дори получават „слънчеви“ джобни като възвръщане на инвестицията, която родителите им са направили. 

Примерите за енергийни общности в Европа вече са десетки хиляди, в България също има такива. И общото между тях е, че на преден план винаги е изведена споделена цел на общността – да имат по-ниски сметки за ток, да подобрят качеството на живот в града си, да помогнат на уязвимите, да научат децата си на нещо полезно за природата. 

От 2018 г. като европейски граждани имаме право да произвеждаме собствената си енергия, а това законодателство е в сила и в България през последните две години. Докъде обаче са стигнали европейските държави и къде се намира България? В текста разглеждаме специална оценка на Европейската сметна палата (ЕСП), която анализира ситуацията в Полша, Румъния, Италия и Нидерландия, и я допълваме с примери от България, базирани на пряк опит от участието в енергийни общности в Габрово, Бургас и София.

Източник Климатека и линк към цялата статия: Енергийните общности работят в Европа. Какво ги спира в България?

Фиг. 1: Какво представлява енергийната общност. Източник: Европейската сметна палата

ПРОЕКТ BIOJUST – Справедлив преход за домакинствата, зависими от твърди горива

Ново партньорство с Община Смядово

Във връзка с удължаването до 31 март 2026 г., срока на проект “EUKI – BioJust: Just Transition for solid-fuel dependent households / Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива, GIZ: 81301799, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK), в края на м. януари 2026 г., бе сключено рамково споразумение за партньорство с трета пилотна община – Община Смядово.

Общината идентифицира 15 домакинства в енергийна бедност, които са самотно живеещи лица на възраст над 65 години, вкл. такива с увреждания с ТЕЛК над 50%, получават помощи за отопление за сезон 2025-2026 г., отопляват се с твърди горива, обитават несанирани еднофамилни жилищни сгради и са с доходи под прага на бедност. За тези лица в рамките на проекта бяха осигурени средства в размер на 11790 евро за закупуване на климатици клас А+++, които да заменят замърсяващите и трудни за обслужване печки на дърва, а също така да осигурят охлаждане на жилището в условията на затоплящ се климат и екстремно горещи вълни. 

В средата на м. март за избраните домакинства бе проведено обучение за енергийна ефективност, в което бяха направени самооценки за енергийните характеристики на жилищата на бенефициентите, а също на техните навици за пестене на енергия. Дадени бяха съвети за подобряване стъпка по стъпка на енергийната ефективност на жилищата, а също как да се ползват инсталираните климатици.

Бе проведен и семинар с представители на общинската администрация за изграждане на местен капацитет за енергиен преход за домакинства в енергийна бедност на база международни добри практики за преодоляване на енергийната бедност. В него се включиха над 25 служители, ангажирани с инженерните, технически и социални аспекти на енергийната бедност, както и ръководството на общината.

По време на семинара бяха представени и оценки на енергийното потребление в община Смядово, състоянието на жилищния фонд и нуждите от енергийна обновяване, както и оценка на домакинствата в енергийна бедност. Представени бяха предстоящи възможности за финансиране на частични мерки за енергийна ефективност на сградите от Социалния фонд за климата, Националния фонд за декарбонизация и текущи национални програми.

Бихме искали да изразим благодарност към ръководството на Община Смядово, в лицето на Кмета Иванка Петрова и заместник кмета Димитрина Маринова, които успяха в изключително кратки срокове да организират изпълнението на всички дейности по проекта и от 25 март 15-те домакинства вече ползват инсталираните климатици.

Така към днешна дата, със средства в размер на 50 хил. евро, осигурени от Европейската инициатива за климата, проектът успя да подпомогне реално 73 домакинства в енергийна бедност, от които 25 в Община Берковица, 33 в Луковит и 15 в Смядово, да подменят старите печки на дърва с климатици клас А+++, да сменят дограма, да получат материали за топлоизолация на външни стени, или да подменят стари бойлери за гореща вода с такива клас А. Наред с това, проектът даде насоки и перспективи пред трите общини за продължаване на действията за преодоляване на енергийната бедност, както и наръчник за планиране на енергийния преход на домакинства в енергийна бедност за всички общини в страната. 

Финалната кръгла маса 

На 30 март 2026 година се проведе финалната кръгла маса по проект BioJust,  организирана от WWF България и Хабитат България на тема: Предизвикателства и решения на проблема с енергийната бедност, в контекста на Националния план за сградно обновяване.

Целта на кръглата маса бе въз основа на представените материали да се направи експертна дискусия за целите и приоритетите на бъдещия национален план за сградно обновяване, подходите и мерките за подпомагане на домакинствата в енергийна бедност.

В рамките на събитието бяха представени:

  • резюме на основните приоритети и предвидени интервенции в националния план за сградано обновяване от  д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект;
  • резултати от проведено социологическо проучване относно състоянието и потребностите на домакинствата в еднофамилни жилищни сгради от Цветелина Стоянова от Агенция Маркет Линкс;
  • предложения и препоръки за усъвършенстване на плановете и изпълнителските механизми с оглед по-ефективно адресиране на енергийната бедност, представени от доц. д-р Теодора Пенева;
  • разработени онлайн инструменти в сферата на енергийната бедност, представени от Райна Попова, проектен ръководител във WWF България.

Участниците в дискусията подчертаха важността на осигуряването на системно финансиране на сградното обновяване чрез бъдещия Национален фонд за декарбонизация.

Ивайло Алексиев, изп. директор на АУЕР, сподели, че проектът на Националния план за сградно обновяване е публикуван и ще бъде обсъждан с различни експертни общности.

Ася Добруджалиева от Хабитат България посочи, че от Държавния бюджет може ежегодно да се осигуряват поне 0.2% за енергийно обновяване и поне 25% от приходите от Схемата за търговия с емисии, което в комбинация със средства от различни програми би дало сигурност и предвидимост на финансирането и резултатите за декарбонизация на сградния фонд.

Научете повече тук: BioJust 

ВЕИ

Проект за изменение на Закона за енергия от възобновяеми източници ще финализира транспонирането на европейските директиви RED II и RED III

В Народното събрание е внесен проект за изменение и допълнение на Закона за енергия от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Законопроектът е разработен за постигане на пълно съответствие на българското с европейското законодателство при транспонирането на европейската Директива (ЕС) 2023/2413 (RED III) по отношение на насърчаването на ВЕИ. 

Предложените изменения в закона са част от мерките, предприети след поредната наказателна процедура срещу България, образувана през 2025 г. от Европейската комисия във връзка с пълното транспониране на директивата. С Решение от 22 януари 2026 г. Съдът на ЕС осъди България по друга процедура за нарушение, свързана с транспонирането на предходна директива, отнасяща се за ВЕИ – 2018/2001 (RED II).

Законодателството по отношение на енергийните общности и домакинствата производители на енергия за собствени нужди не е довършено, коментира пред БТА Петко Ковачев, експерт по енергийни политики. Според него се наблюдава колизия между процеса на стартиране на крупни инвестиции в зелена енергия и липсата на реална децентрализация при внедряването на ВЕИ системи. Българският Закон за енергия от възобновяеми източници досега формално е хармонизиран с европейските директиви RED II и  RED III, но голямото предизвикателство остава практическото приложение, особено по отношение на административните процедури и различните подходи на електроразпределителните дружества, смята инж. Недко Пашамов, оторизиран дистрибутор за България на Eco Green Energy, експерт в областта на фотоволтаичните системи, автор на книгата „Въведение във фотоволтаиката“, член на Българската фотоволтаична асоциация.

Със законопроекта се цели завършване на транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2413 в българското законодателство, крайният срок за което беше на 21.05.2025 г., се посочва в мотивите към проекта. RED II и RED III са ключови европейски директиви, които определят стратегическата рамка за ускоряване на прехода към чиста енергия в ЕС. RED II е вторият вариант на европейската директива за насърчаване на ВЕИ (Renewable Energy Directive – RED). Сред основните цели в нея са увеличаване на дела на възобновяемите източници във всички сфери – електроенергия, отопление и охлаждане, транспорт. В Директива 2018/2001 (RED II) се залага достигане на 32 процента дял на ВЕИ в общото енергийно потребление до 2030 г. В RED III тази цел е надхвърлена, поставяйки амбициозната рамка от 42.5 на сто задължителен дял на ВЕИ до 2030 г., с програма максимум от 45 процента. Основен момент в третата директива са ускорени разрешителни процедури за проекти с ВЕИ.

Внесеният законопроект на Министерството на енергетиката е одобрен на заседание на Министерския съвет на 28 януари 2026 г., уточнява пресцентърът на МЕ. В мотивите, съпровождащи проекта за изменения в ЗЕВИ, се посочва, че промените са свързани с улесняване използването на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, развитие на зони за ускорено внедряване на ВЕИ, стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия.

Много от досегашните промени в България, свързани с прилагането на директивите RED II и  RED III, са само „де юре“, на практика част от текстовете остават формални, смята инж. Недко Пашамов. Той има дългогодишен опит в проектиране и изграждане на фотоволтаични системи в цялата страна, с над 200 реализирани фотоволтаични проекта в България, Северна Македония и Швейцария.  След комуникация и с трите ЕРП-та у нас, инж. Пашамов е категоричен, че всяко от електроразпределителните дружества има различни изисквания и подходи при процедурите за присъединяване на фотоволтаични системи. Напоследък се забелязва изключително трудна комуникация с ЕРП-та по тези въпроси, допълва специалистът по соларни системи.

В европейските директиви се говори за улеснена процедура за инсталиране на домашни системи, както и за фирмени до 5 мегавата за собствено потребление, но в България това често е неизпълнимо на практика, обяснява инж. Пашамов. По думите му процедурите около съгласуване и присъединяване на подобни фотоволтаични системи остават проточени във времето, независимо от препоръчителните срокове в директивите и интерпретацията им в българските закони. При самата реализация се срещат много трудности, главно от административен характер, допълва специалистът. „Най-сериозните затруднения са свързани с координацията между основните участници в сектора – КЕВР, БЕХ, ЕСО и електроразпределителните дружества.

Въпреки че всяка институция действа в рамките на своите правомощия, липсата на синхронизация често води до забавяне на проекти и неяснота за инвеститорите и потребителите“, смята инж. Недко Пашамов. Според него забавянето на ВЕИ проекти означава по-бавен преход към по-евтина и устойчива енергия, както и по-голяма зависимост от конвенционалните енергийни източници. Именно в директивата RED III се поставя силен акцент върху съкратените срокове за разрешителни и по-лесно изграждане на малки и децентрализирани ВЕИ, обяснява соларният специалист. Той очаква следващите законодателни промени да доведат до ясни процедури и предвидима среда за инвеститори и потребители.

Източник БТА и линк към цялата статия: Проект за изменение на Закона за енергия от възобновяеми източници ще финализира транспонирането на европейските директиви RED II и RED III

Революцията на ВЕИ в Испания поддържа ниски сметки за енергия

Войната с Иран потопи света в енергийна криза, която се случи за една нощ. Затварянето на Ормузкия проток и намаленият износ на енергия от Близкия изток предизвикаха опасения от по-високи сметки за вече претоварените домакинства. Но една европейска държава е в добра позиция да се справи с тези сътресения благодарение на инвестициите си във възобновяема енергия, предава Евронюз.

От 2019 г. насам Испания е удвоила своя вятърен и слънчев капацитет, добавяйки над 40 GW – повече от всяка друга държава от ЕС, с изключение на Германия, чийто пазар на електроенергия е два пъти по-голям от испанския. В резултат на това цената на електроенергията в Испания е много по-малко повлияна от постоянно променящата се цена на газа, която се увеличи с 55% в деня след началото на войната срещу Иран и продължава да се покачва. Сметките за енергия на Испания са едни от най-ниските в Европа

Според доклада на Ember, между 2020 и 2024 г. Испания е намалила сметката си за внос в енергийния сектор повече от всяка друга страна от ЕС. Това се случи чрез добавяне на нови слънчеви и вятърни паркове, които са спестили 26 милиарда кубически метра внос на газ на стойност 13,5 милиарда евро. През август 2025 г. Испания изобщо не е използвала енергия от въглища. Това е далеч от само 10 години по-рано, когато въглищата представляваха една четвърт от електроенергията на страната. Преминаването ѝ към възобновяеми енергийни източници беше голяма победа за сметките за енергия на домакинствата. През 2019 г., преди вятърната и слънчевата революция в Испания, страната имаше едни от най-високите цени на електроенергията в Европа. Сега тя има едни от най-евтините.

Възобновяемите енергийни източници са еднократни и фиксирани разходи. Тъй като правителствата са под постоянен натиск да намалят дълга и данъците, производството на енергия трябва да струва възможно най-малко. За разлика от вятърните турбини и слънчевите панели, които държавите купуват и инсталират веднъж, петролът и газът трябва да се купуват непрекъснато, като цените са подложени на непредсказуеми сътресения, като например война.

Нов доклад, публикуван на 11 март от Комисията по изменение на климата на Обединеното кралство, потвърждава тази теза – общата цена за достигане на нетна нула до 2050 г. вероятно няма да бъде по-голяма от цената на един-единствен шок в цените на изкопаемите горива, като този, предизвикан от войната в Украйна. Моделирайки подобна криза, която ще се случи през 2040 г., проучването установи, че ако Обединеното кралство е на път към нулеви нетни емисии, сметките за енергия на домакинствата ще се увеличат само с 4%, в сравнение с 59% без действия в областта на климата.

Източник ESGNews.bg и линк към цялата статия: Революцията на ВЕИ в Испания поддържа ниски сметки за енергия

ПРОВЕРКА НА ФАКТИТЕ

Не е вярно, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия

  • Твърдението, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия, е невярно;
  • Няма необходимост съоръженията за производство на ток от слънце и вятър да бъдат балансирани от газови централи – в България инсталираните соларни и вятърни мощности надвишават тези на газ почти 10 пъти;
  • Цената на слънчевата енергия е спаднала с около 80% за десетилетие, а вятърната – с около 40%;
  • Сред новите енергийни мощности най-скъпо е електричеството от нови ядрени централи.

Възобновяемата енергия в ЕС и в България

Според данни на Eurostat, през 2024 г. възобновяемите източници осигуряват около 47,5% от електроенергията в ЕС, като най-голям принос имат вятърната и слънчевата енергия. Анализите на енергийния сектор показват, че в Южна Европа новите соларни централи могат да произвеждат електричество за около 30–40 €/MWh, докато наземните вятърни паркове струват приблизително 40–60 €/MWh.

В България през последните години се изграждат нови фотоволтаични паркове. През 2025 г. страната е добавила 1,416 GW нови соларни мощности, като това е трета поредна година с над 1 GW нови инсталации, а общият инсталиран капацитет за производство на слънчева електроенергия достига около 6 GW.

По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в слънчеви дни през март фотоволтаичните мощности в националната мрежа осигуряват над 40% от произведената в страната електроенергия – чувствително повече от двата блока на АЕЦ „Козлодуй“.

Производствените цени на тока и сметките на домакинствата

В България производствените цени на тока според използвания енергоизточник не се отразяват директно в сметките за ток на българските домакинства, защото те купуват електроенергия по регулирани от държавата тарифи.

В периода на първоначално навлизане на енергията от възобновяеми източници, себестойността ѝ е по-висока и в много държави в Европа инвестициите в производството ѝ се насърчават от държавите чрез различни мерки като например преференциални цени на изкупуване.

С масовото навлизане и поевтиняването на ВЕИ технологиите тези преференции намаляват или напълно се премахват. В България допълнителната такса за „зелена енергия“, която потребителите плащат, е премахната като компонент в сметките за ток през 2013 г., а през 2015 г. е създаден Фондът за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), от който се покриват разходите на обществения доставчик НЕК за изкупуване на ток от определени производители на преференциални цени. Първоначално част от приходите в ФСЕС постъпват от така наречената „цена за задължения към обществото“, която е компонент при ценообразуването на тока. През последните няколко години обаче размерът на този компонент е нула.

Според действащото в момента законодателство на преференциални цени се изкупува единствено електроенергията от малки ВЕИ централи с инсталирана мощност до 500 kW. През 2024 г. – последната, за която има пълни данни – количеството ток от ВЕИ, закупен от НЕК на преференциални цени, е малко над 1,5% от общата електроенергия, закупена от обществения доставчик. В това число влизат не само соларни и вятърни инсталации, но и микро ВЕЦ, съоръжения за изгаряне на биомаса и др.

Проверено: 

Твърдението, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия, е невярно. Няма необходимост съоръженията за производство на ток от слънце и вятър да бъдат балансирани от газови централи – в България инсталираните соларни и вятърни мощности надвишават тези на газ почти 10 пъти. Цената на слънчевата енергия е спаднала с около 80% за десетилетие, а вятърната – с около 40%. Сред новите енергийни мощности най-скъпо е електричеството от нови ядрени централи.

Източник Factcheck.bg и линк към цялата статия: Не е вярно, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия

 ДОКЛАДИ

Специален доклад 10/2026: Енергийни общности – Все още нереализиран потенциал

Планира се гражданите на ЕС да започнат да генерират половината от енергията от възобновяеми източници, необходима за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Енергийните общности са правни субекти, чрез които се дава възможност гражданите, малките предприятия и местните органи да произвеждат, управляват, споделят и потребяват собствена енергия.

Те могат да допринесат към осъществяването на енергийния преход, да подобрят финансовата достъпност на енергията и да засилят ролята на гражданите в съответните процеси. ЕС е постигнал едва 27% от целта си за създаване на поне една енергийна общност във всяка община с население над 10 000 жители до 2025 г. Тази цел не е съотносима и не е получила необходимата подкрепа за реализацията си, а изпълнението ѝ не се наблюдава в достатъчна степен.

Остават неясни определенията на ЕС, свързани с участието на сдруженията на собствениците на апартаменти. Освен това правителствата не са създали всички необходими условия за подпомагане на развитието на общностите, като например стимули за съхранение на енергия с оглед на облекчаването на електроенергийната мрежа. Препоръките на Европейската сметна палата са насочени към преодоляване на тези недостатъци.

Доклад: Специален доклад 10/2026: Енергийни общности – Все още нереализиран потенциал
Позиция на „Грийнпийс“ – България: ЕК представи нов Енергиен пакет за гражданите – за по-ниски сметки и по-чиста енергия

Доклад на ККБ „На карта: Готовност на общините за адаптация към климатичните изменения“

През 2024 г., по време на среща в София между Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) на ООН и представители на Коалиция за климата – България (ККБ), IPCC определи „Градската адаптация“ за приоритет за текущия оценъчен цикъл (2023-29).

В отговор членове на Коалиция за климата – България, предприеха сравнителен анализ на 265-те български общини. Тяхна основна цел бе да бъде предизвикан интерес и желание за действие. Разчитахме на това, че сравнителният анализ ще бъде мобилизиращ и мотивира хората на място – за които случващото се и съответните очаквания са действително сериозни – да започнат активно да действат, да мислят, да планират и да променят приоритети, регулации, навици и инвестиции в посока адаптация към ясно предвидими рискове от конкретни природни събития.

Настоящият доклад представя сравнителен преглед на състоянието и готовността на 265-те български общини да се справят с климатичните рискове и да планират адаптацията си. Анализът обхваща десет ключови теми – енергия, сгради, мобилност, гори, храни и земеделие, отпадъци, води, познания за климата, неравенства и администрация. Данните са събрани чрез интервюта с представители на местната власт и активни граждани и отразяват тяхната експертна преценка за реалното състояние на място.

Доклад: Доклад на ККБ „На карта: Готовност на общините за адаптация към климатичните изменения“

ЕВРОПЕЙСКАТА СХЕМА ЗА ТЪРГОВИЯ С ЕМИСИИ (ЕСТЕ) 

Може ли България да „спре“ търговията с емисии?

Четирима експерти анализират: какво реално реши парламентът, каква е цената за България, защо ЕСТЕ е ключова за икономиката и защо подобни популистки решения нямат практическа тежест:

  • Българският парламент ефективно блокира почти 900 млн. евро от предвидените за страната ни по ПВУ.
  • Българското Народно събрание не може да спре търговията с въглеродни емисии. Европа не мисли как да спира търговията с емисии, а как да я използва по-ефективно.
  • Говоренето за „спиране“ има привидна тежест само в предизборните игри, но не и в реалната политика, свързана с климата и в частност финансовите инструменти, какъвто е търговията с емисии.
  • Европейската схема за търговия с емисии е основният инструмент на ЕС за намаляване на емисиите по икономически възможен начин.
  • Истински сериозният проблем е зависимостта на страната ни от изкопаеми горива. И докато популисткият шум расте, тази зависимост и климатичната криза се задълбочават.
  • Този модел на търговия с емисии е постигнал резултати 3–4 пъти по-евтино от данъци или административни ограничения.

В рамките на дни българският парламент прие решения, насочени срещу Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и климатичните политики на ЕС, създавайки впечатление, че страната може едностранно да „спре“ или промени тяхното прилагане.

Какво обаче реално означават тези действия, възможно ли е България да промени позицията си в рамките на ЕС и защо ЕСТЕ остава ключов инструмент за модернизация на икономиката и енергийния преход?

Климатека събра гледните точки на четирима експерти по климат, енергийни политики и зелена икономика. Те разглеждат различните ъгли – политически, икономически, европейски и исторически и очертават какво реално се случва, защо схемата е важна и защо не може да бъде „спряна“ с политическо решение. Петко Ковачев вижда в това предизборен ход без реален ефект, Георги Стефанов напомня, че подобни решения нямат тежест на европейско ниво, Райна Ангелова подчертава ролята на ЕСТЕ за инвестиции и модернизация, а Апостол Дянков поставя въпроса по-широко – като избор между пазарни механизми и цената на кризите.

Източник Климатека и линк към цялата статия: Може ли България да „спре“ търговията с емисии?

HABITAT FOR HUMANITY  

Кампания „Да отворим вратата“ Let’s Open the Door

Хабитат България се включва в глобалната кампания „Да отворим вратата“ (Let’s Open the Door), която цели да привлече вниманието към глобалната жилищна криза и да насърчи достъпа до безопасни и адекватни домове.

В световен мащаб всеки 1 от 3 души не обитават безопасен и достъпен дом, а над 2,8 милиарда души изпитват различни форми на жилищна несигурност, което оказва сериозно влияние върху здравето, образованието, икономическата сигурност и общото благополучие на поколенията.

Кампанията отбелязва 50 години от създаването на Habitat и включва поп-ъп инсталации, строителни проекти и дигитални истории на семейства от над 60 страни.

И в Европа проблемът е значителен: над 30 милиона жилища стоят празни, докато 17% от домакинствата живеят в пренаселени условия, а 15% от населението има проблеми като течащи покриви или влага. Осигуряването на безопасен и достъпен дом е ключово за стабилността, здравето и образованието. Инвестициите в качествени жилища могат да доведат до увеличение на БВП с 10,5%, до по-голям брой деца в училище и намаляване на предотвратими смъртни случаи. Кампанията призовава за съвместни усилия чрез доброволчество, застъпничество и финансиране, за да се намали жилищният дефицит и всеки да има достъп до дом.

ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ

Europe Housing Day 2026

Europe Housing Day 2026 ще се проведе на 20 април в Брюксел, както и онлайн. Събитието ще разгледа ключови въпроси за бъдещето на жилищата в Европа. Част от темите са достъпните жилища, намаляването на енергийната бедност чрез повече енергийно ефективни сгради, финансиране от ЕС по новата МФР, както и от частни източници и превръщане на празни сгради в достъпни жилища. Организатор еHabitat for Humanity и заедно със свои партньори събира политици, експерти и представители на сектора за обмен на идеи и решения. 

Линкове за регистрация:

Още от категорията