Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа призова България за по-силна защита на жилищните права и развитие на жилищната медиация

Майкъл О’Флахърти препоръчва новата Национална жилищна стратегия да отчете потребностите на ромските общности, включително в неформалните селища, да се осигури по-широк достъп до социални жилища и да се разшири ролята на ромските медиатори в жилищния сектор. В официалния си отговор българските власти представят предприетите и планираните мерки.

13 октомври 2026 г. – Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Майкъл О’Флахърти отправи конкретни препоръки към България за подобряване на жилищните условия на ромските общности, гарантиране на достъпа до адекватно жилище и засилване на защитата при принудително извеждане от домовете.

Препоръките са изложени в официално писмо от 1 октомври 2026 г. до министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова, публикувано на 13 октомври 2026 г. заедно с отговора на българските власти от 9 октомври. Двата документа са продължение на посещението на комисаря в България в края на юни и началото на юли 2026 г., по време на което той проведе срещи с представители на държавните институции и неправителствения сектор, сред които и Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. В рамките на консултациите бяха обсъдени ключови въпроси, свързани с жилищните права и социалното включване.

Новите препоръки поставят във фокуса на институционалния диалог разработването на приобщаваща Национална жилищна стратегия, увеличаването на жилищния фонд за социално настаняване, сигурността на правото на обитаване, законовите гаранции при принудително извеждане и развитието на жилищната медиация.

Националната жилищна стратегия трябва да обхване и неформалните селища

Комисар О’Флахърти приветства работата по нова Национална жилищна стратегия, но препоръчва тя изрично да разгледа жилищните потребности на ромските общности, включително на хората в неформални селища.

„Накрая, приветствам работата на правителството по разработването на нова Национална жилищна стратегия. Би било полезно в нея специално да бъде разгледана жилищната ситуация на ромските общности, включително на тези, които живеят в неформални селища.“

Комисарят отчита напредък в намаляването на бедността, социалното включване, образованието и заетостта, но изразява загриженост относно продължаващата дискриминация, антициганизма и жилищната несигурност. Той посочва, че част от хората, живеещи в неформални селища, нямат сигурност относно правото си на обитаване и срещат затруднения при достъпа до основни услуги, включително здравеопазване и образование, както и при получаването на адресна регистрация и документи за самоличност.

Препоръчва се ефективен и недискриминационен достъп до социални жилища и до жилищния пазар като цяло, както и подходящо национално финансиране за увеличаване на жилищния фонд за социално настаняване.

Жилищните медиатори – конкретна препоръка с пряко значение за Хабитат България

Сред ключовите акценти е препоръката успешният модел на ромските медиатори в здравеопазването да бъде разширен и в жилищния сектор.

„Въз основа на успешния модел на ромските медиатори в области като здравеопазването насърчавам разширяването на тяхната роля и в жилищния сектор.“

Тази препоръка е от особено значение за Хабитат България, която още през 2014 г. разработва и пилотно прилага услугата „жилищен медиатор“. Впоследствие тя намира място и в Плана за действие към Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2030.

Планът предвижда поетапно назначаване на 265 жилищни медиатори, финансирани от държавния и общинските бюджети. За реалното въвеждане на услугата обаче е необходимо Министерският съвет да вземе решение за осигуряване на финансирането и регламентиране на нейното прилагане.

Жилищните медиатори имат важна роля за връзката между уязвимите общности и местните институции. Те могат да съдействат за подобряване на жилищните условия, достъп до общински жилища, ориентиране в административните процедури и упражняване на жилищните права.

По-силни гаранции срещу принудително извеждане и събаряне на жилища

Комисарят изразява загриженост относно повтарящите се случаи на принудително извеждане и събаряне на жилища, включително действията в „Захарна фабрика“ в София през април 2025 г. и в квартал „Лозенец“ в Стара Загора. Той подчертава, че дори когато принудителното извеждане се обосновава с легитимни цели, свързани с общественото здраве, безопасността или устройствените изисквания, е необходима задълбочена оценка на пропорционалността, която отчита индивидуалните обстоятелства на засегнатите хора.

„По-специално, тази рамка следва да има за цел да предотвратява оставането на хората без дом и причиняването на допълнителни вреди на засегнатите лица, включително когато те не разполагат с формално правно основание за собственост или ползване на имота.“

Той препоръчва въвеждането на ясна законова рамка, която изрично да изисква оценка на пропорционалността на всяка мярка за принудително извеждане и да гарантира ефективни правни средства за нейното оспорване. Когато извеждането или събарянето са неизбежни, преди изпълнението на съответните заповеди следва да бъде осигурено подходящо алтернативно жилищно настаняване, със защита на децата и другите уязвими групи и действително участие на засегнатите хора. В по-широк план комисарят подчертава необходимостта от сътрудничество между националните и местните власти в областта на жилищната политика, социалната закрила, здравеопазването и правната помощ, с участие на гражданското общество, ясно разпределени отговорности и осигурено финансиране.

Той настоява за пълно изпълнение на относимите решения на Европейския съд по правата на човека, включително по делата „Йорданова и други срещу България“ и „Алексиева и други срещу България“. В решението по второто дело Съдът посочва законодателните изменения като предпочитан подход за преодоляване на установените проблеми.

Позицията на българските власти: предприети мерки и предстоящи действия

В официалния отговор от 9 октомври 2026 г. министър Наталия Ефремова представя информация от компетентните институции за жилищната политика, социалното включване и защитата на уязвимите групи.

Национална жилищна стратегия. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) разработва стратегията, която трябва да определи дългосрочната визия, приоритетите, механизмите за изпълнение и разпределението на отговорностите между институциите и заинтересованите страни.

Инвестиции в социални жилища. В отговора си българските власти посочват, че по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 г. са реализирани 18 проекта за социални жилища на обща стойност 49,8 млн. лв. В рамките на тези проекти са обновени 834 жилищни единици и са подобрени жилищните условия на 1688 души от маргинализирани групи, включително роми.

По Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. са сключени още четири договора за изграждане и/или обновяване на социални жилища на обща стойност 37,5 млн. евро.

Адресна регистрация. В отговора си българските власти посочват измененията в Закона за гражданската регистрация от октомври 2024 г., които дават възможност за регистрация на служебен адрес. Според представените данни към ноември 2025 г. близо 50 000 души са регистрирани на такъв адрес, а в периода от 6 януари 2025 г. до май 2026 г. са издадени 3931 документа за самоличност на лица със служебна адресна регистрация. В писмото си комисарят обаче обръща внимание на затрудненията, свързани с непоследователното прилагане на законовите промени.

Законодателна защита. В официалния отговор българските власти признават необходимостта от конкретни законодателни изменения във връзка с решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Алексиева и други срещу България“. Представена е и позицията на местните власти относно предоставената социална подкрепа и възможностите за алтернативно настаняване на засегнатите хора при случаите на принудително извеждане в София и Стара Загора.

Хабитат България: от препоръки към устойчиви жилищни решения

Темите в писмото са пряко свързани с дългогодишната застъпническа работа на Хабитат България за правото на адекватно жилище, преодоляване на бедността, подобряване на условията на живот в неформалните квартали и развитие на жилищната медиация.

В рамките на глобалната инициатива HOME EQUALS на Habitat for Humanity Хабитат България изпълнява проекта „Подобряване на жилищните условия в неформални квартали“ в Кюстендил и Берковица. Организацията работи съвместно с местните общности, общините и други местни партньори за осигуряване на по-добри жилищни условия, достъп до основна инфраструктура и насърчаване на политики, съобразени с реалните потребности на жителите.

Препоръките на комисаря подчертават необходимостта от последователни действия на национално и местно ниво, които да превърнат заложените в стратегическите документи ангажименти в конкретни мерки за по-добри жилищни условия и ефективна защита на жилищните права.

Препоръки и за по-добра защита на възрастните хора

На 13 октомври Съветът на Европа публикува и второ писмо на комисаря, посветено на дългосрочната резидентна грижа за възрастните хора. Майкъл О’Флахърти приветства предприетите реформи, но обръща внимание на необходимостта от преодоляване на недостига на персонал, повишаване на експертния капацитет в областта на гериатрията и подобряване на грижите за хората с деменция. Сред основните му препоръки са по-добрата интеграция на здравните и социалните грижи, независимият мониторинг, защитата от злоупотреби и въвеждането на механизми за подкрепено вземане на решения.

Следващата стъпка: конкретни действия

Разработването на новата Национална жилищна стратегия е възможност препоръките на комисаря да намерят отражение в конкретни мерки за подобряване на условията в неформалните селища, разширяване на достъпа до социални жилища, засилване на защитата при принудително извеждане от домовете и развитие на жилищната медиация. За постигането на устойчиви резултати са необходими ясно разпределени отговорности, осигурено финансиране и активно участие на засегнатите общности.

Хабитат България продължава да работи за жилищни политики, които поставят потребностите, правата и достойнството на хората в центъра на решенията.

Източници и допълнителна информация:
Съвет на Европа – прессъобщение, 13.10.2026 г.
Писмо на комисар Майкъл О’Флахърти, 01.10.2026 г.
Отговор на министър Наталия Ефремова, 09.10.2026 г.
Снимка на корица: Съвет на Европа