Бюлетин Февруари 26: Жилища, климат и социална справедливост – нови политики в Европа и България

Видео

АКЦЕНТ НА МЕСЕЦА
Между социалната амбиция и институционалните слабости – какво следва за третата версия на плана?

  • Втората версия на Социалния климатичен план е по-добре структурирана и съдържа конкретни предложения в сравнение с първия вариант.
  • В плана вече има данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд.
  • Заделя и значими инвестиции в нулев емисионен транспорт, насочени към отдалечени и слабо обслужвани райони – знак за социална справедливост.
  • Експертни и неправителствени организации са включени като страна в процеса на подготовка.
  • Остават въпроси как и кои са механизмите, гарантиращи, че средствата действително ще достигнат до уязвимите групи.
  • Основният риск е свързан с прилагането и административния капацитет.

Социалният план за климата (СПК) е стратегическият документ, с който страната ни ще може да използва средства от европейския Социален фонд за климата, създаден да подпомогне уязвимите домакинства и малкия бизнес в прехода към по-чист транспорт и отопление. Фондът разполага с 87 млрд. евро, от които България ще получи 2,49 млрд. евро, допълнени от национално съфинансиране. Планът трябва да успее да гарантира, че новите въглеродни такси няма да засегнат най-силно хората с ниски доходи, а средствата ще бъдат насочени към енергийна ефективност, модернизация на сградите, чист транспорт и директна подкрепа за домакинствата.

Представяме ви моментна картина на Социалния план за климата очертана от експерти, участвали в подготовката и консултациите по него. Доц. д-р Теодора Пенева – изследовател по енергийна бедност, Цвета Наньова – експерт по жилищна политика и обновяване на сградите, и Даниел Попов – анализатор на публичните финанси и транспортната политика. Всеки един от тях представя и анализира различните страни в плана, за да стане ясно какво се е случило през последната половин година и кои мерки могат реално да достигнат до уязвимите групи, има ли рискове, както и какви са очакванията за третата версия на Плана.

В края на миналата година беше изпратена втора версия на Плана към Европейската комисия (ЕК). В нея са направени важни стъпки – добавени са данни за транспортната бедност и са заложени мерки за обновяване на жилищния фонд и инвестиции в нулев емисионен транспорт. В същото време остават предизвикателства, свързани с координацията на програми и фондове, критерии за разпределение на средствата и ограничен капацитет за техническа подкрепа на бенефициентите.

Къде е Социалният план за климата днес?

Година след началото на подготовката му, българският Социален план за климата все още е в процес на преработка. През ноември втората версия на Плана беше изпратена до ЕК. А през декември Министерски съвет (МС) започна кръг от консултации на тази чернова с представителите на НПО и бизнес сектора. Процесът отбелязва положителен прецедент – Планът е първият български програмен документ в последните години, който се разработва в открит диалог с гражданския сектор, като редица предложения вече са дискутирани и взети предвид.

Какво се случи на европейската сцена?

На европейско ниво стартирането на ЕСТЕ2 се отлага с една година – ход, който директно влияе върху приходите в Социалния фонд за климата и поставя под въпрос навременното и достатъчно финансиране на мерките, особено в началния период.

Паралелно с това на европейско ниво е създаден механизъм за финансиране на Социалния фонд за климата към Европейската инвестиционна банка, за да осигури предварително финансиране и подкрепа за държавите членки преди пълното въвеждане на схемата.

Напредъкът у нас

У нас бяха приети законодателните промени за въвеждането на новата схема за търговия с емисии (ЕСТЕ2), но транспонирането ѝ не гарантира нито одобряване на Плана от ЕК, нито финансирането му.

През ноември беше актуализиран механизмът за управление на плана с по-широк институционален обхват и по-ясни дефиниции за уязвимите групи. Паралелно се създаде и координационен механизъм за изграждане на информационна система за определяне на енергийно бедните домакинства. Действащата в момента наредба от края на 2023 г. не се приложи на практика, сега се предлага за обществено обсъждане нова наредба, публикувана преди дни – 10 февруари. Системата се очаква да стане оперативна до края на март и напълно функционална до юни.

С това приключи вторият цикъл по подготовката и актуализираната версия е била изпратена до Европейската комисия. В нея са предвидени промени в обхвата на мерките, включена е нова инвестиция и са допълнени елементи, свързани с планираните инвестиции на МОСВ.

Снимка: unsplash.com

Доц. д-р Теодора Пенева: Зад формалния напредък остават ключови въпроси и неизвестни

Зад отчетения формален напредък във втората версия на Социалния план за климата остават три съществени проблема, които поставят под въпрос неговата социална ефективност. Липсва социален анализ на разширената схема за търговия с емисии, финансовата рамка е неясна и няма стратегическа координация.

Цвета Наньова: Многофамилните сгради — универсален грант без гаранция за социален ефект

Във втория вариант на Плана мерките за обновяване на многофамилни жилищни сгради почти не се променят – и това трудно може да се приеме като добра новина. Общините остават водещи бенефициенти, а моделът продължава да наподобява досегашните програми с пълно грантово финансиране. Вместо да адресира натрупаните проблеми, това поставя въпроса дали подкрепата действително ще достигне до енергийно бедните домакинства или отново ще се възпроизведе неравномерният достъп между различните общини и групите собственици.

Даниел Попов: Транспортът: социална услуга или зелена инфраструктура?

“Версия 2.0” на плана включва повече данни за транспортната бедност в България и потвърждава оценките на НПО сектора, че тя засяга съществена част от населението. Добавени са и изчисления за екологичния ефект на инвестициите чрез спестени вредни емисии, както и първоначални резултати от проучвания сред общините за липсата на адекватен обществен транспорт. Въпреки това събирането на надеждни данни остава основно предизвикателство – проблем, отбелязан и от ЕК.

Целия текст може да прочетете тук: Социалният климатичен план – версия 2.0: видим напредък и ключови рискове при прилагането

В предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович по темата коментираха доц. д-р Теодора Пенева, изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и старши експерт по климат и енергия във WWF България, Даниел Попов, експерт в екологично сдружение “За Земята” и в мрежата на Bankwatch и Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България.

Социалният план за климата на ЕС цели да смекчи ефекта от разширяването на схемата за търговия с емисии върху домакинствата и малкия бизнес. България е нетен получател по механизма, но достъпът до средствата зависи от транспонирането на директивата и ясна методология за разпределението им. В същото време страната остава с най-висок дял на домакинства в риск от енергийна бедност в ЕС, а политиките в сектор сгради и транспорт продължават да срещат структурни предизвикателства.

Гледайте целия разговор във видеото тук → 

Социалният план за климата предвижда близо 3,3 млрд. евро, което включва 2,5 милиарда евро европейско финансиране и 25% участие от национален принос, за да смекчи въздействието от новите въглеродни такси върху сградите и транспорта, които трябва да влязат в сила от 1-ви януари 2028 г. 

Източник Bloomberg TV Bulgaria: Близо 28% от домакинствата в България са в риск от енергийна бедност

ЕНЕРГИЙНА БЕДНОСТ

Просрочени плащания и отопление – 18% от българите имат финансови затруднения с жилището

Все по-малко стават българите, които не могат да си позволят да отопляват дома си адекватно. 16% от населението обаче все още имат проблем да осигурят отоплението си. Това са все още прекалено високи стойности на фона на почти двойно по-ниски в останалите държави от Европейския съюз.

Времената, в които 70% от българите са живеели на студено, са останали в миналото. Между 2005 и 2010 г., процента вече пада, но още се запазва твърде висок – повече от половина хора и тогава живеят на студено. Стойността продължава да пада все повече и повече през следващите години, докато през 2023-а слиза под 20. Що се отнася до средните стойности в останалите държави, през последните 20 години от Евростат не отчитат почти никакви промени.

Какво значи това за нас? Тъй като голяма част от държавите все още не са подали данните си за 2025-а, ще разгледаме тези от предходната година, където сме на първо място, като си го делим с Гърция. През 2024-а за 19% от българите и 19% от гърците топлото вкъщи е било лукс. Близо, но след нас са литовците и испанците, а най-силни по този показател са били във Финландия, където едва под 3% от хората са се затруднили да отделят средства за отопление.

А може ли просрочените плащания по разходите за едно жилище да бъдат част от проблема с липсата на средства за топло? Това са всякакъв вид плащания по ипотека, наем или комунални услуги. И тук виждаме, че процентът на българите с такива задължения спада с годините. Макар и доста по-плавно. За последните 5 години се е понижил с 2 пункта. Българите, които сега имат вид просрочено плащане, са 18% от населението.

Така че и по този показател, заедно с гърците, сме в челните редици на Европа. С тази разлика, че тук те ни изпреварват значително. В южната ни съседка близо 43% от населението има просрочено плащане по жилището си. Румъния, Испания и Кипър допълват списъка на първите 5 държави с най-много задължения, докато в Европейския съюз средно 9% от хората са живели в такива домакинства през последната година.

Прочетете цялата новина тук: „Числата на седмицата”: Всеки шести българин се затруднява да си осигури отопление

ЖИЛИЩА

България е на последно място в ЕС по отношение на жилищните помощи в рамките на по-широките разходи за социална закрила в Европа.

Страната ни, заедно с Хърватия, е в дъното на класацията за жилищно подпомагане с безпрецедентните 0 евро помощ за разходи за настаняване на затруднени лица, пише Евронюз.

Това не е изненада, защото в българския Закон за социалните услуги няма социално жилищно настаняване, въпреки, че това е услуга в ЕС от Общ икономически интерес, която следва да се субсидира от държавата. Единствената форма на подкрепа се явяват остарелите и амортизирани общински жилища, услуга, която общините не са задължени да осигуряват и голяма част от общинския жилищен фонд беше разпродаден. Така в страната има само около 35 200 общински жилища и едва около 900 общински социални жилища изградени със средства от ОПРР през последните програмни периоди. В допълнение, вече 10 години България има само проект на Национална жилищна стратегия, който нито едно правителство не пожела да приеме и да осигури адекватно финансиране по него.

Kои държави предоставят най-високи жилищни помощи? И колко харчат европейските правителства на човек за жилищна подкрепа? Данните обхващат публични интервенции, насочени към подпомагане на домакинствата да покрият разходите си за жилище, включително подкрепа за наем, социални жилища и помощи за собственици, обитаващи жилища.

Според Евростат жилищното строителство е представлявало 1,35% от общите разходи за социална закрила в ЕС през 2024 г. Това възлиза на 66,5 милиарда евро, което се равнява на 0,37% от БВП на ЕС и 148 евро на глава от населението. Жилищните помощи на човек варират значително в различните страни в Европа. Те варират от почти 0 евро в България до 755 евро в Ирландия.

Първият по рода си план за жилищно настаняване на ЕС. Наскоро представеният Европейски план за достъпни жилища се фокусира „върху увеличаване на предлагането на жилища, стимулиране на инвестиции и реформи, справяне с краткосрочните наеми в райони, подложени на жилищни затруднения, и подкрепа на най-засегнатите хора. Успехът на плана ще се определя от капацитета на местно ниво за посрещане на тези нужди. Достъпността трябва да бъде нашата цел, а най-достъпните жилища са държавните, кооперативните и социалните жилища“, коментира Марко Коради, президент на Housing Europe.

Прочетете цялата новина тук: България отново последна с 0 евро помощ: Европейски план за достъпни жилища

 

Жилищната криза в ЕС изисква иновативно финансиране и по-добро политическо сътрудничество

Жилищната криза в Европа се задълбочава и изисква нови финансови инструменти и по-силна координация между европейските институции, националните правителства и местните власти. Според експерти и представители на сектора, недостигът на достъпни жилища се превръща в едно от най-големите социално-икономически предизвикателства в ЕС, като инвестициите в ново строителство и обновяване на жилища изостават значително от реалните нужди. Ключов проблем остава достъпът до финансиране, особено за проекти за достъпни и енергийно ефективни жилища.

В статията се подчертава, че решаването на кризата изисква по-широко използване на иновативни финансови механизми, включително мобилизиране на частни инвестиции, развитие на капиталовите пазари и по-ефективно използване на европейските фондове. Експертите посочват, че освен финансирането, е необходимо и по-добро сътрудничество между различните нива на управление – ЕС, държави членки и местни власти – за да се ускорят жилищните политики, строителството на нови жилища и реновирането на съществуващия сграден фонд.

Източник: EU’s housing crisis needs innovative finance, better political cooperation

ДОКЛАДИ 

Жилищата в центъра на енергийния преход: доклад на ЕС предупреждава за риск от изключване на уязвими домакинства

Нов доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA) анализира как политиките за енергийна ефективност на сградите и внедряването на чиста енергия влияят върху достъпа до жилище и социалното равенство в ЕС. Сградният сектор е отговорен за приблизително 34% от енергийните емисии на парникови газове, а около 75% от сградния фонд в ЕС остава енергийно неефективен, което подчертава ключовото значение на обновяването на жилищата за постигане на климатичните цели. В същото време цените на жилищата в ЕС са нараснали с 48% за по-малко от десет години, което прави достъпа до енергийно ефективни жилища все по-труден за домакинствата с ниски и средни доходи.

Докладът показва, че редица програми за енергийно обновяване и внедряване на чисти енергийни решения не достигат до най-уязвимите групи – включително хора с ниски доходи, възрастни хора, хора с увреждания и наематели. Често именно тези домакинства живеят в най-неефективните жилища, но срещат сериозни пречки за достъп до финансиране за реновации. В някои случаи обновяването на сградите може да доведе и до повишаване на наемите и риск от изселване на наемателите. Основният извод на анализа е, че европейските и националните политики за климатичен и енергиен преход трябва по-ясно да интегрират подход, основан на основните права, за да се гарантира справедлив преход и да се предотврати задълбочаването на социалните неравенства.

Доклад: Fundamental rights and housing in the EU’s climate and energy transition

Преглед на жилищното изключване в Европа 2025 (десети доклад)

Новият доклад на FEANTSA представя тревожна картина за развитието на бездомността и жилищното изключване в Европа. Данните показват, че бездомността нараства в повечето европейски държави, което поставя под съмнение целта на ЕС за прекратяване на бездомността до 2030 г. Броят на хората без стабилно жилище в Европа се оценява на близо 1,3 милиона, като увеличението се наблюдава в редица държави вследствие на нарастващите наеми, недостига на достъпни жилища и недостатъчните социални политики.

Докладът дава конкретни примери за влошаване на ситуацията: във Финландия бездомността се увеличава с 11% през 2024 г., което е първият ръст от повече от десетилетие; в Дания броят на бездомните достига 5 989 души, което е увеличение с 20% спрямо 2009 г.; а в Ирландия броят на възрастните в спешни приюти нараства от 2 385 през 2014 г. до 9 347 през 2023 г. – ръст от 292%. Анализът заключава, че въпреки европейските инициативи и ангажименти, включително създаването на Европейската платформа за борба с бездомността, напредъкът остава крехък, а структурните проблеми на жилищните пазари продължават да задълбочават социалното изключване.

Доклад: 10th Overview of Housing Exclusion in Europe 2025

Глобален доклад за вътрешното разселване 2025

Според новия доклад на Internal Displacement Monitoring Centre (IDMC) броят на хората, принудени да напуснат домовете си, но оставащи в рамките на собствената си държава, достига рекордните 83,4 милиона души в края на 2024 г. – повече от два пъти повече в сравнение с 2018 г. Около 90% от вътрешно разселените (73,5 млн.) са принудени да бягат заради конфликти и насилие, като най-тежката криза е в Судан, където броят им достига 11,6 милиона – най-високият регистриран за една държава.

Докладът показва, че освен конфликтите, климатичните бедствия също са основен двигател на вътрешното разселване. Природни бедствия като наводнения, бури и суши са довели до милиони нови разселвания, включително 11 милиона само в Съединените щати през 2024 г., а в Южна Азия броят на разселванията вследствие на бедствия почти се утроява до 9,2 милиона. Анализът заключава, че вътрешното разселване се превръща във все по-масов глобален феномен, който изисква по-силна интеграция на политики в областта на сигурността, климатичната адаптация и развитието, както и по-стабилно финансиране за подкрепа на засегнатите общности.

Още от категорията