Категория: Новини

21.05.202429.05.2024 Новини

Разговор на Яна Спиридонова с Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, за БНР – Радио България.  

Участват ли и доколко участват българските домакинства в енергийния преход към климатична неутралност? Гост в предаването „Радиокафе“ беше Минчо Бенов – национален директор на Хабитат България. От организацията работят изключително много за ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС.

„Българските домакинства участват в изключително ограничен мащаб, общо взето участието може да се сведе до тези, които в крайна сметка санираха сградите, в които живеят основно по първата програма, която обхвана около 2200 сгради. Сега тя продължава, ще бъдат обновени още около 1000 сгради по първата фаза на Плана за възстановяване и устойчивост. В момента по втората фаза са кандидатствали малко под 300 сгради. Но какво значи те да участват в енергийния преход към климатична неутралност? Всъщност ангажиментът за постигането на климатична неутралност до 2050 година на ЕС предполага прилагането на доста политики и мерки, които са свързани с намаляване на емисиите на парниковите газове, на съкращаване на използването на фосилни горива и прочее“, каза Бенов.

Той допълни, че българските домакинства са затруднени да участват в този преход, тъй като нивата на енергийна бедност са високи и около 1 млн. и 800 хиляди домакинства са в това положение. За да бъде пълноценно и справедливо тяхното участие те имат нужда от целенасочено подпомагане и трябва помощите да бъдат насочени там, където са необходими, а не както досега да се подпомагат всички. Ефектът за постигане на въглеродна неутралност, поне що се отнася до сградния сектор, идва основно оттам.

По отношение на енергоспестяващите крушки той посочи, че те са най-малкото нещо, което може да се направи за пестене на енергия. На предстоящо събитие на 22 май 2024 г. ще бъде дискутирано как домакинствата сами да си подпомогнат, като произвеждат енергия от ВЕИ, а не само като я пестят. Събитието е за журналисти и ще бъде разделено на 4 панела, като целта му е информацията за Зелената сделка да бъде представена обективно по медиите.

Бенов отбеляза, че България трябва да създаде конкретни национални цели, които да показват какъв е приносът на страната към това европейско усилие. Освен това всички български общини трябва да имат социален план за климата. По думите му първата и втората фаза по програмата за енергийна ефективност на сградите са били със 100% грант, а сега предстои трета, при която е нужно 20% самоучастие от собствениците на жилищата.

„Промяната в поведението ни доказано може да доведе до значителни спестявания на енергия. Нещо супер елементарно е например, когато домакинята готви да готви на по-ниска температура с капак върху тенджерата. Да се използва разклонител, който има прекъсвач, да се пускат щори или пердета, когато навън е много горещо и имаме нужда да охлаждаме жилището си. Добро уплътнение на прозорци, на врати, най-добре е те да са енергоефективни, това са наистина простички неща. И да променим това наше разбиране, че за да ни е топло трябва да е 30 градуса в помещението“, каза Бенов.

Той посъветва когато се купува електроуред той да е енергоспестяващ, тъй като това е разход, който не правим често. Също така при експлоатацията на електроуредите да прочетем как правилно трябва да ги използваме. Третият панел от събитието ще разгледа облекчаването на административните процедури при използването на инсталации за ВЕИ, които са със сравнително ниска мощност, до 20 KW.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл тук: Българските домакинства и климатичната неутралност

Източник: БНР – Радио София 

---

21.05.202429.05.2024 Новини

Интервю на Диана Дончева с Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, в предаването „Преди всички“ по БНР – Програма Хоризонт.  

В България енергийната бедност няма точна цифра, но очакванията са от 1,8 до 2 млн. да са енергийно бедни. Тя е пряко свързана с икономическата бедност, просто такива са доходите в България. Това прогнозира Минчо Бенов, директор на Хабитат България, в интервю пред БНР.

„През 2023 г. беше отработена и приета дефиниция за енергийна бедност и беше разработена наредба за прилагането на дефиницията. А какво не се направи? Не бе избрана или определена институция, която да отговаря за картографирането на енергийно бедните, за да се види кои домакинства са бедни, а и не са разработени механизмите, с които ще бъдат подпомагани домакинствата“, посочи той.

• България запазва едно от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС

Бенов коментира, че в момента приключва втората фаза по Националния план за устойчивост. Одобрени за 305 домакинства за саниране на жилищата им.

„От кандидатствалите 3000 в първата фаза, 2700 не можаха да се класират и има голямо разочарование. Програмата претърпя промени в посока, че се изисква 20% съфинансиране от собствениците на жилищата, което е причината за по-нисък интерес“, смята той.

• Жилищното саниране в Пазарджик забуксува заради липса на пари

Според него посоката да се иска самоучастие е изключително правилна:

„Не бива нищо да се прави без пари. Това е ангажимент на собствениците, но защо не обезпечихме финансовите инструменти за домакинствата, които не могат да си позволят съфинансиране, например дългосрочни безлихвени заеми?“.

ЕК: България да доразвие подхода си за справяне с енергийната бедност

Бенов смята, че облекченията на процедурата за поставяне на възобновяеми източници на енергия за домакинства е в правилната посока.

„За източници до 20 киловата административните процедури ще бъдат много облекчени. Доскоро дали ще правиш соларен парк или ще си сложиш на парапета на балкона слънчеви батерии, процедурите бяха едни и същи. Сега са облекчени и се третират като преместваеми обекти. Нужно е проект и да се уведоми общината за проект за възобновяеми източници за домакинства, за произвеждане на енергия за собствени нужди“, обясни директорът на Хабитат България.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл тук: Минчо Бенов: Няма регистър, но се очаква у нас да има 1,8 – 2 млн. енергийно бедни

Източник: БНР – Програма Хоризонт

---

18.05.202401.07.2024 Новини

Делегация от български експерти, водена от Национална мрежа за децата, се включи в двудневен семинар между България, Испания и Чехия по темите за детската бедност и жилищните политики в Мадрид, Испания. Събитието се организира съвместно с правозащитната организация Eurochild и Мрежата за децата в Испания (Plataforma de Infancia’s) и беше в контекста на Европейската детска гаранция (ЕГД) – първата специална политическа рамка на ЕС и инструмент, който се фокусира върху справянето с детската бедност и социалното изключване.

В България нямаме жилищна стратегия вече цели 7 години, нямаме добро законодателство, което да дава възможности на общините да строят и да управляват социални жилища. Затова обучителният семинар в Мадрид с членове и заинтересовани страни беше ценна възможност да обсъдим актуалните правни и финансови рамки и политики, свързани с жилищното настаняване с представители на министерства, общини и организации на гражданското общество. Дискусиите идентифицираха пропуски, основни предизвикателства и препоръки относно жилищните политики към уязвими групи в двете страни.

България, заедно с другите държави членки в ЕС, е представила своя План за действие за приложение на Гаранцията, част от който е грижата за деца, отглеждани от самотни родители и деца от ромски или мигрантски произход, живеещи в лоши условия и бедност. Планът също подчертава липсата на конкретни мерки в областта на жилищната политика, които да окажат подкрепа на уязвими деца и семействата им в осигуряването на адекватни жилищни условия. От самото начало на приемането на ЕГД Национална мрежа за децата активно съдейства с експертна работа и с много предложения, тъй като Гаранцията е инструмент за цялостна реформа в политиките за децата и в комплексната интегрирана подкрепа към семействата.

За обмен на опит в делегацията се включиха експерти от държавни институции и представители на неправителствения сектор от България, Испания и Чехия. Сред представителите от българска страна бяха Огнян Друмев и Силвана Маринчева от МТСП, Даниел Йорданов и Гергана Цанова от МРРБ, Минчо Бенов от Хабитат България (Фондация „Подслон за човечеството”), Георги Георгиев от Националната асоциация на здравните медиатори, д-р Елена Кабакчиева от Фондация “Здраве и социално развитие”, Мила Гиздова от Националното сдружение на общините в България, Светослава Миткова и и Таня Маркова – експерти от “Eвропейски проекти и програми”, Георги Богданов – зам.-кмет на район Нови Искър, Камен Костов – зам.-кмет на Сливен, Първан Дангов – кмет на Дупница, представители от “Тръст за социална алтернатива” – Анна Ризова, Искра Стойкова и Даниела Михайлова и част от екипа на НМД – изп. директор Георги Богданов, Георги Еленков, директор “Политики за децата” и Белла Дамянова, координатор “Политики за децата”.

Изпълнителният директор на НМД Георги Богданов откри срещата в Мадрид, заедно със Сабине Салиба, генерален секретар на Eurochild. В панела “Социалните жилища в Националните планове за действие по Гаранцията” Георги Еленков, директор “Политики за децата” на НМД представи предизвикателствата в България.

Ето няколко акцента от данните, които представихме.
– В България детската бедност е намаляла с 8,3% от 2014 до 2021 г., но остава една от най-високите в ЕС – 26,1% или всяко четвърто дете живее в бедност.
– Делът на хората в риск от бедност или социално изключване у нас е сред най-високите в ЕС.
– През 2022 г. 4 от 5 деца, чиито родители са с основно или без образование, са живели в бедност.
– При уязвимите групи достъпът до жилище се характеризира с висок дял на зле поддържани постройки, с конструктивни проблеми и ниска енергийна ефективност, с лоши условия за живот.
– Младите семейства и такива с ниски доходи имат затруднен достъп до наем или собствено жилище.
– Младите хора, напускащи резидентни услуги са социална група, която се нуждае от подкрепа и настаняване (т.е. в жилища под наблюдение) в процеса на социализация и изграждане на умения за независим живот.
– За етническите роми повече от половината текущи разходи за живот (55%) са за наем, отопление, комунални услуги, ремонт и др. За етническите българи и етническите турци този показател е около 20%. Почти 60% от ромите не могат да си позволят да отопляват домовете си.
– В България има остра нужда от социални жилища и национална жилищна политика за премахване на жилищната бедност.

Национална мрежа за децата от години се застъпва за приемането на Национална жилищна стратегия и въвеждане на нов модел на жилищно настаняване, предлагащ трайни решения за оптимизиране на сградния фонд и увеличаване на социалните жилища. От ключово значение е предоставянето на комплексни социални услуги, вкл. система от диференцирани мерки за подобряване на икономическия и социален статус на семействата в уязвимо положение, в това число мерки за жилищно настаняване, повишаване на трудовата и образователната квалификация, посредничество при наемане на работа и др.

Георги Еленков подчерта и други мерки, за които НМД се застъпва:
– легализация на незаконни жилища, когато е възможно и при условие, че не представляват опасност, нямат структурни проблеми и не нарушават границите на собствеността;
– възможности за закупуване на жилище на семейства с деца с държавна субсидия за строителство или закупуване на жилище за млади семейства с деца;
– семейно ориентиран подход – за адекватни грижи към децата, осигуряване на заетост на родителите и др.

НМД е направила голям брой предложения за подобряване на Плана за действие по ЕДГ и е част от Постоянната експертна работна група към МТСП, натоварена с изготвянето на 2-годишния Оперативен план (2023-2024 г.) към Гаранцията. Един от основните проблеми при изпълнението на целите на ЕДГ за деца на ЕС е липсата на интегрирана междуинституционална система с данни за броя на децата от уязвими групи, която да позволява идентифициране на специфичните им нужди от услуги и подкрепа.Няма налични данни за благосъстоянието на децата; брой на децата, които се обучават индивидуално; брой на децата със специални образователни потребности; достъпа до транспорт до и от училище, когато детето иска да учи в училище в друго близко местоположение и т.н.

Конкретно за гетоизираните общности НМД се застъпва за мерки за ранно детско развитие и ранна детска интервенция.. Искаме също конкретна гаранция за закриване на последните 4 ДМСГД (дом за медико-социални грижи за деца) възможно най-бързо и предоставяне на интегрирани медико-социални услуги за децата от тези домове; допълнителна образователна и психо-социална подкрепа за децата, настанени в социално-педагогически и възпитателни интернати; укрепване на междуинституционалното сътрудничество; засилване ролята на местните власти в процеса на планиране и прилагане на мерките по Гаранцията; развиване на ефективни обществени услуги; подсигуряването им с достатъчно човешки и финансови ресурси и др.

Първият ден от семинара застъпи и темите за текущата правна и финансова рамка и политики в България и Испания; инструменти на ЕС в жилищното настаняване; пропуски и препоръки за националните жилищни политики; налично финансиране от ЕС за подкрепа на промени в жилищната политика; социалните жилища в Националните планове за действие в Испания и България. В отделните панели експертите от МТСП говориха за уязвимите групи деца в България, за ключовата роля на общините и местните политики за превенция и намаляване на бедността на различни нива – жилищно финансово, образователно, здравно, психологическо, кадрово.

Представена беше Законовата регулация на жилищното настаняване и акценти, касаещи националната жилищна политика в ресора на МРРБ и как тези политики се имплементират на местно ниво чрез ключовата роля на общините. Беше отбелязана важността на “Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване – 2030” и на новата “Национална стратегия за равноправие, включване и участие на ромите”. Акцент беше поставен и върху закона за социалните услуги, който осигурява подслон в случаи на лица и семейства на улицата, лица в ситуация на криза, деца свидетели и жертви на домашно насилие и трафик, бременни жени и майки в риск. Експертите от министерството представиха и платформата „Общински дом” (obshtinskidom.bg), чиято цел е да се създаде механизъм за достъпно и прозрачно взаимодействие и обмен на информация между общинските администрации, ангажирани с жилищните политики и представителите на гражданското общество.

Във втория ден на срещите за обмен на опит делегацията ни беше на посещение на Fundacion secretariado gitano – организация, която развива в Испания пълен спектър от дейности, които допринасят за пълноценно гражданско участие на ромите, подобряване на условията им на живот, насърчаване на равно третиране и предотвратяване на всички форми на дискриминация, както и признаването на културната идентичност на ромската общност. Във фондацията говорихме за ромската общност в Испания и добрите примери за програми за интеграцията им. Беше споделен личният опит от страна на бенефициенти на услуги – хора от ромска общност, получили подкрепа за социална интеграция, включително със съдействие за жилище, попълване на документи, намиране на работа.

Впечатление направи моделът, по който работят с голямата цел за интегриране на хора от ромска общност в социума като контрапункт на сегрегацията и негативните й ефекти. Всичко това е съпътствано от много работа на терен, директна здравна и образователна подкрепа за децата и семействата.

Денят премина в дискусия кои добри практики могат да бъдат интегрирани в политиките у нас, както и как всеки експерт може да допринесе със своята експертиза и позиция, изграждайки мрежа на обмен, в която крайният бенефициент да получи качествена услуга, гарантираща му достоен живот.

Изказваме благодарност към домакините ни в Испания и колегите, които се включиха в българската делегация.

—

Eurochild обединява над 200 организации в 37 държави в Европа и осъществява застъпничество за правата и благоденствието на децата в близко сътрудничество със структури на Европейския съюз. Национална мрежа на децата е член на Eurochild повече от 11 години и е основен национален партньор за България в редица фокусни политики, сред които и ефективното прилагана на Гаранцията, която цели да постигне достъп до здравеопазване, образование, детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим за застрашени от бедност и уязвими групи деца в ЕС.

Източник: Национална мрежа за децата

---

21.03.202403.04.2024 Новини

Над 90% от жилищата в България подлежат на саниране и за повечето от тях това е спешна стъпка

Енергийно ефективното реновиране на жилищния фонд в България е приоритет, целящ намалено потребление на енергия и оптимизиране на финансовите разходи, а по този начин ограничава и енергийната бедност, поощрявайки енергийната автономност. Този тип реновиране също така допринася за значителното подобряване на здравето, комфорта, благоденствието и условията на живот за хората. В същото време подпомага и опазването на околната среда и спомага за намаляване на климатичните промени.

Защо е важно енергийното реновиране?

Енергийната ефективност е разумна инвестиция, която води до намалено потребление на енергия и спестяване на финансови средства, както и до по-малко замърсяване на въздуха от вредни емисии, а в резултат – и до здравословна, комфортна жизнена среда, която ограничава ефектите от климатичните промени.

Санирането на сгради е възможност за енергийна независимост и преодоляване на енергийната бедност, както и за удължаване на живота на сградния фонд и пазарната му стойност, а също така и стимулира местната икономика, като осигурява работни места.

Каква е връзката между енергийната ефективност и здравословната жизнена среда?

Човешкото здраве е пряко свързано с чистотата на въздуха: 300 000 души загиват всяка година в Европа вследствие на замърсен въздух, като броят в България е между 11 и 14 хиляди души. През 2021 г. 97% от жителите на градовете са били изложени на вредни концентрации фини прахови частици ФПЧ_2.5, водещи до смъртта на близо 240 000 души годишно, като над 50% от тях са резултат от потреблението на енергия.

Производството, доставката и консумацията на енергия са основен източник и на останалите вредни емисии, които водят до множество здравословни проблеми. Отказът от въглища в България може да спаси до 3600 живота годишно и да спести до 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, показва изследване на “Грийнпийс”.

Всеки човек вдишва около 14 кг. въздух всеки ден, включително и замърсители като: фини прахови частици, амоняк, метан, озон, серни окиси, азотни окиси, неметанови летливи органични съединения, въглероден окис, въглероден двуокис. Тези вредни вещества попадат в белите дробове и кръвоносните съдове и причиняват респираторни заболявания като астма, рак на белите дробове, инфаркт, главоболие и много други.

Въпреки че за 30 години количеството на вредните емисии е намаляло 3 пъти, през 2021 г. са регистрирани около 20 милиона тона вредни емисии в атмосферния въздух и визията на Европейския съюз е за нулево замърсяване на въздуха през 2050 г.

Статистическите данни за България показват, че вредните емисии в атмосферата през 2021 г., се равняват на 43 хиляди тона, като почти 65% са резултат от производството на енергия. Този огромен процент може да бъде намален драстично при правилното внедряване на мерки за енергийна ефективност в обществения и жилищен сектор.

Фигура 1: Сравнителна характеристика между ново строителство и енергийно ефективна „пасивна“ сграда. Източник

В допълнение, висококачественото енергийно ефективно саниране осигурява благоприятни жизнени условия: топлинен и звуков комфорт, оптимална температура и влажност на въздуха, както и предпазва обитателите на сградата от противопоказни за здравето фактори като конденз, мухъл и плесени, студени ограждащи повърхности и въздушни течения.

Повишаването на енергийната ефективност е главното решение за преодоляване на енергийната бедност в България, която е на първо място в ЕС по процент на енергийно бедни граждани за 2020 г.

Най-евтината енергия е спестената и енергийната ефективност е основен ключ

Скокът на цената на електроенергия в ЕС само за последните 2 години е 250%. В България цената на електроенергията за домакинствата е от най-ниските в Европа и ЕС, но последните 11 години се е увеличила с 30% и тенденцията е за постоянен ръст, още повече, че предстои отпадане на регулираните цени на енергия за битовите потребители през 2025 г. А една стара жилищна сграда, която не е реновирана, изразходва между 250 и 400 кВч / кв.м. годишно количество енергия за отопление и охлаждане – средно около 32 500 кВч за жилище от 100 кв.м., което се равнява на близо 7000 лв. годишен разход за отопление и охлаждане. За сравнение една нискоенергийна „пасивна“ сграда спестява до 75% енергия за отопление при ново строителство и до 90% , ако стандартът се приложи за реновация. Една санирана сграда в България спрямо изискванията в наредбата от 01.01.2024, би спестила между 50% и 75% енергия, при минимално потребление на енергия за отопление и охлаждане между 90 и 180 кВч/кв.м. Нискоенергийните сгради употребяват до 25 пъти по-малко общо количество енергия, респективно цените за отопление и охлаждане на месечната база са до 25 лв. за 100 кв.м. площ.

Фигура 2: Топлинни печалби и загуби според видовете сгради за Северна Европа. Източник

Разумна инвестиция

Санирането е изгодна  инвестиция, която се изплаща за около 7 години, а в рамките на жизнения цикъл на сградите спестява огромни финансови средства. Очакванията за либерализиране на цените на енергийния пазар и константното им нарастване, водят до скъсяване срока за възвръщане на инвестицията. Допълнителен плюс е, че реновирането увеличава живота на жилищния фонд и повишава пазарната му цена. 

Фигура 3: Краткосрочната инвестиция в енергийна ефективност резултира в дългосрочно спестяване на финанси и вредни емисии. Източник

Енергийна ефективност в законодателството на ЕС

Сградите са най-големият консуматор на енергия в Европа и строителният сектор е изключително важен за постигане на енергийните и климатични цели на ЕС – 85% от сградите са построени преди 2000 г. и 75% от тях имат много ниски енергийни характеристики. С цел подобряването им, ЕС приема Директивата за Енергийни Характеристики на Сградите и Директивата за Енергийна Ефективност, насочени към постигане на висока енергийна ефективност и декарбонизация на строителния сектор до 2050 г., включително и чрез мерките за нови сгради и реновации, част от пакет “Fit for 55”, както и създаване на стабилни условия на бизнеса и информираност за потребителите относно спестяването на енергийни и финансови ресурси.

Фигура 4: Необходимостта от енергийната ефективност. Адаптирано от: Източник

Директива за енергийни характеристики на сградите 

Предложените през 2023 г. промени в директивата целят намаляване на вредните емисии в строителния сектор с поне 60% до 2030 г., както и мерки за:

• Подкрепа реновирането на сградите с най-ниски енергийни характеристики;
• Национални стратегии за намаляване на средната първична енергия в жилищни сгради;
• Подобряване на стандартите за нови сгради и по-амбициозна визия за нулево-емисионно строителство;
• Подобряване на дългосрочните стратегии за реновация;
• Дигитализация на сертификатите за енергийни характеристики;
• Въвеждане на енергийни паспорти за реновация;
• Въвеждане на услуга “на едно гише”;
• Подобряване на системите за отопление, охлаждане, вентилация, ВЕИ, зарядни станции.

Директива за енергийна ефективност на ЕС

Актуализацията на Директивата за енергийна ефективност от 2023 г., значително увеличава амбициите на ЕС за повишаване на енергийната ефективност и цели:

• намаляване общото потребление на енергия с 11.7% до 2030 г.;
• увеличаване средното годишно спестяване на енергия с 1.49% за периода между 2024 г. и 2030 г.;
• приоритизиране на социалните жилища във връзка с намаляване консумацията на енергия;
• увеличаване годишния задължителен минимум на реновирани сгради до 3%;
• поощряване на локални планове за отопление и охлаждане в големите общини;

Промените в директивата установяват принципа „енергийна ефективност на първо място“, който цели осигуряване на производство само на необходимата енергия; избягване на инвестиции в блокирани активи; намаляване на необходимостта от енергия и управлението ѝ по финансово ефективен начин.

Добри практики

Информационното обслужване е важен елемент за подкрепа на гражданите при реализирането на проекти за енергийна ефективност и пример за това са т.нар. „енергийни офиси“. България вече също прави първите си стъпки в тази сфера. Друг добър пример в това отношение може да се даде с испанската практика “Reformanerr“: виртуално „гише“, където може да се намери всичко необходимо, за да се подготви, проектира, финансира и изпълни енергийното обновяване на всеки дом.

Реновации в действие: проектиране и строителство

Европа изобилства от първокласни примери за реновиране, какъвто е проектът за „Трансформация на 530 жилищни единици“ в гр. Бордо, Франция. Преобразяването започва отвътре-навън: към всички жилища са добавени зимни градини, които повишават комфорта на апартаментите чрез допълнително пространство, повече естествена светлина, мобилност и гледки, а също така и топлинни печалби, които подобряват енергийната ефективност. Върху покрива са добавени допълнителни архитектурни обеми и пространства, които превръщат блока със социални жилища в съвременна сграда.

Фигура 5 (в ляво): „Трансформация на 530 жилища“, гр. Бордо, Франция, Източник

Фигура 6 (в дясно): „Трансформация на 530 жилища“: поглед от „зимната градина“, гр. Бордо, Франция, Източник

 

Черешовият двор, Слънчевият двор и Дворът с липите

През 2015 г. посетих три панелни комплекса в гр. Дрезден, в процес на реновиране – “Черешовият двор“ веднага ме наведе към асоциации с добре познатите панелни комплекси в България, защото реновацията му предстоеше. Строителният инженер на обекта, ме отведе до „Слънчевия двор“ – комплекс в процес на саниране, чиито фасади бяха обагрени в жълтеникави „слънчеви“ цветове и под чийто вътрешен двор беше изграден подземен гараж. 

Фиг. 7: Реновиране на съществуващ панелен жилищен комплекс в гр. Дрезден, Германия: Фасади, Източник 

Санирането е нискобюджетно, обмислено в детайли и с правилен подбор на строителни материали. Добавен е допълнителен слой топлоизолация, фасадната дограма е подменена. Партерът е решен с обществени функции като магазини, фризьорски салон и др. Композицията на фасадите е трансформирана чрез поставяне на външни тераси от предварително заготвени „префаб“ бетонни елементи, изнесени на самостоятелна конструкцията без „термомост“ и осигуряващи слънцезащита през летния сезон заради правилното проектиране – хармония между функция и естетика. В сградата са подменени всички инсталации, запазено е топлофикационното централно отопление и е осигурена достъпна среда чрез добавяне на асансьорни клетки, жилища без прагове, а общите части са освежени в „слънчевите“ цветове на сградата и озарени с положителни благопожелания – изглежда приликите с България бяха дотук…

Последната ни спирка беше „Дворът с липите“, който вече беше реновиран: спокойните зелени тонове обагряха фасадите и балконите на външна конструкция, които изскачаха пред фасадите заедно с гостоприемните, прозрачни входни вестибюли.

Фигура 8: Реновиране на съществуващ панелен жилищен комплекс в гр. Дрезден, Германия: Общи части интериор с надписи: Щастие, Живот и др., Източник 

Един от значимите плюсове на панелните жилищни комплекси са междублоковите пространства. П-образният двор беше облагороден с елементи, създаващи уют, хармония и спокойствие: озеленяване, кътове за отдих, детска площадка. Освен това фасадите бяха перфорирани от хоризонтални шлицове, в които намират убежище прилепи – защитени видове в района на Дрезден, с чийто местообитания е съобразено архитектурното решение.

Фигура 9: Реновиране на съществуващ панелен жилищен комплекс в гр. Дрезден, Германия: вътрешният двор на „Двора с липите“, Източник 

Какви са възможностите и предизвикателствата за реновиране на жилищни сгради в България?

Броят на жилищата в България е близо 4.3 милиона към 01.01.2023 г., като по статистически данни близо 50% от тях са апартаментни многофамилни блокове и огромен процент от тях подлежат на реновация.

Над 90% от общия брой жилища в България подлежи на саниране и за повечето от тях това е спешна стъпка. Данни от края на 2016 г. показват, че близо 1.7 милиона българи живеят в 900 000 жилища в близо 19 000 панелни сгради, многофамилните блокове с масивна носеща конструкция от стоманобетонен скелет са над 75 000 – с над 500 000 апартамента в тях, чийто брой понастоящем е значително увеличен, а масивните сгради с носеща конструкция от тухли са общо 2.1 милиона.

След влизането в сила на наредбата за енергийна ефективност през 2000 г., бяха въведени в експлоатация едва 7% от обитаваните жилищни сгради, а останалите 93% подлежат на цялостно енергийно ефективно саниране. Макар в периода до 2024 г. да са построени още 1 милион жилища, по-голямата част от тях също са с по-ниски енергийни характеристики спрямо актуалните цели на ЕС за сградния фонд.

Актуална наредба за енергийна ефективност

От първи януари тази година в България влезе в сила актуализация на наредбата за енергийна ефективност (чл. 21, ал.1, т.1), която задължава всички нови сгради да бъдат проектирани и изпълнени като „почти нулево енергийни сгради“ с клас „А“ за енергийна ефективност, а условията за реновиране са за клас “B”, като минимум 55% от енергията за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода е енергия от ВЕИ.

Финансиране
Понастоящем само около 2000 сгради са санирани по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и ежегодно се реновират по няколко десетки сгради по Оперативна Програма Региони в Растеж 2014 – 2022, в които живеят едва близо 300 000 българи. Недостатъците са свързани с предоставянето на 100% грант за всички собственици, а не само за „енергийно бедни“ граждани и липсва диференциран подход за финансиране спрямо доходите, както и управлението на проектите от страна на общините, което води до слаб контрол, ниско качество и липса на участие от страна на собственици и етажна собственост. По програмата Национален план за възстановяване и устойчивост са подадени над 3000 предложения за финансиране на 1-ви етап, в очакване на резултат от класирането.

Добра новина е, че запитани дали искат сградата им да бъде санирана – 71% от анкетираните отговарят положително, а 90% са убедени, че вместо частични ремонти единственото решение е цялостно саниране – надежда за край на тенденцията за „работа на парче“.

Фигура 10: Жилищна сгради подлежаща на реновация. Източник

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на България за периода 2021 – 2030 г. предвижда намаляване на крайното потребление на енергия с 31,67% и в България са необходими целенасочени усилия, за да бъде извървян предначертаният път.

Фигура 11: Саниран жилищен блок в гр. Сопот. Източник

Какви са препоръките и перспективите пред България?

Първите стъпки са свързани с добра обществена информираност, напълно “прозрачни” и улеснени административни услуги за кандидатстване за финансиране, включително реалистични срокове, както и управление на процеса – в това число и законови мерки, с цел организация на санирането, напр. взимане и приемане на общо решение за саниране спрямо Закона за управление на етажна собственост.

Кандидатстването може да бъде подобрено чрез онлайн форми на „one-stop-shop“ за предоставяне на техническа помощ на етажната собственост за подготовка на проектна документация, кандидатстване и управление на проекта.

Във връзка с финансирането препоръката е за 100% грант само за енергийно бедни, уязвими домакинства, с ниски доходи – само при дълбоко енергийно обновяване на сградите.

Необходимо е и осигуряване на евтини финансови ресурси за самоучастие на домакинствата, например безлихвен заем за енергийно обновяване, което е работеща практика във Франция и други европейски страни. Друга полезна мярка е постоянното нарастване на самоучастието: в страните от ЕС грантовият компонент е от 25 до 50% за вентилация на сградата, ВЕИ и прочее, а останалите мерки са от самоучастие.

Важен елемент са предвидимите правила и ясните перспективи за енергийни одитори, проектанти и строителни компании.

Качественото архитектурно проектиране е най-важната стъпки към успеха. Това включва предлагане на подобрения в конфигурацията на помещенията, в това число и възможност за увеличаване на площта чрез допълнителни външни обемно-пространствени решения, тераси на външна конструкция, както и планиране на допълнителни функции – например използване на плоски покриви за офис площи, ВЕИ и градско земеделие. Архитектурата включва и естетическо и красиво цветово решение; енергийната ефективност чрез полагане на качествени материали за топло- и шумоизолация, осигуряване на въздухоплътност, подходящи прозорци и работа до най-малкия детайл.

Необходими стъпки са: конструктивното обследване на носещите сградни елементи и укрепване; подмяна на сградни инсталации (електрозахранване, ВиК, отопление, вентилация и климатизация, асансьори); осигуряване на достъпна среда; проектиране на ВЕИ за производство на електро- и топлинна енергия, както и ландшафтно планиране на общите пространства, включително озеленяване, детски площадки и кътове за отдих, настилки, осветление и сметосъбиране.

Истинско и дългосрочно реновиране на жилищни сгради е възможност единствено чрез избор на изпълнители на база на качество, вместо на най-ниска търгова цена, както и чрез отказ от потенциални порочни корупционни практики, а също така и чрез качествен контрол върху строително-монтажните работи.

Фигура 12: Реновиране на Плевня: промяна в начина на мислене и чувство за съхранение на ценностите в архитектурно – строителния контекст, Германия. Източник

Европейските цели за нулеви въглеродни емисии до 2050 г., в това число и високите нива на енергийна ефективност и енергийна независимост, са най-разумната инвестиция в енергоемкия архитектурно-строителен сектор. Необходимо е огромен процент жилищни сгради в ЕС, а и в България, да подобрят значително своите енергийни характеристики по пътя към природосъобразен живот и здравословна, климатично-неутрална жизнена среда. И това е път, който България следва да извърви успешно, като прилага работещи и утвърдени принципи, както и иновативни практики. Енергийната ефективност може да се постигне и чрез екологични строителни материали, които допълнително да намалят отрицателното въздействие на жилищен сектор върху човешкото здраве, климата и околната среда.

---

Автор: Apxитeĸт Beceлин Beceлинoв e част от авторския кръг на Климатека, той е сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил е специалност “Архитектура” в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa cpeдa (DBU) на тeмa: “Πacивни cгpaди oт ecтecтвeни материали”. Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и peшeния в oблacттa нa мoдyлнo и ycтoйчивo cтpoитeлcтвo. Разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната apxитeĸтypa.

---

В публикацията са използвани материали от:

1. 1. 1. Замърсяване на атмосферния въздух в ЕС
      2. Наредба за енергийни характеристики на сгради в България
      3. ArchDaily: най-посещаваната платформа за архитектура в света: www.ArchDaily.com
      4. Реновиране на панелни жилищни комплекси в гр. Дрезден, Източна Германия
      5. NatureTecture | Природа + Архитектура – Портал за „Устойчива Архитектура“: www.vnv.bg
      6. Индекс за качеството на въздуха в Европа
      7. НСИ: Емисии на вредни вещества в атмосферата от индустриални, горивни и производствени процеси
      8. НСИ: Цени на електроенергията по тип потребител
      9. Директива за енергийните характеристики на сгради в ЕС
      10. Директива за енергийна ефективност в ЕС
      11. Актуализация на Директива за енергийна ефективност в ЕС
      12. Скорост за реновиране на сгради
      13. Fit for 55: как сградите в ЕС да бъдат по-зелени
      14. Дългосрочни стратегии за реновиране на сгради в ЕС
      15. One-stop-shop офиси за реновиране на сгради
      16. ДЪЛГОСРОЧНА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДПОМАГАНЕ ОБНОВЯВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СГРАДЕН ФОНД ОТ ЖИЛИЩНИ И НЕЖИЛИЩНИ СГРАДИ ДО 2050 Г
      17. Какво спъва повишаването на енергийната ефективност на сградите у нас?
      18. Панелни домове – предимствo или безспорнo ограничениe
      19. 290 хиляди българи живеят в енергийно ефективни домове
      20. 93% от сградите у нас не са енергоефективни
      21. 14 многофамилни сгради са били санирани по държавната програма у нас през 2022 г.
      22. Caниpaнe зa нaд 1 милиapд лeвa в Бългapия: финaнcиpaнeтo вeчe нямa дa e eднaĸвo зa вcичĸи
      23. Безплатното саниране свърши, сега започва истинското – с участие на хората
      24. Какво се случва с втория етап на програмата за саниране
      25. Заглавна снимка: „Дворът с липите“: реновиране на съществуващ панелен жилищен комплекс в гр. Дрезден, Германия, Източник

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---

20.03.202411.04.2024 Новини

Разговор на Гергана Манчева с Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, за БНР – Радио България.  

Минчо Бенов: Общините допускат незаконно строителство в големи мащаби, пренаселването става все по-голямо и жилищните условия на хората – все по-лоши.

Домът е мястото, където като с лупа се виждат всички нерешени проблеми в обществото ни. Трудно е да говорим за ранно детско развитие ако децата спят на едно легло или живеят в една стая с родителите си чак до тийнейджърска възраст. Трудно е да говорим за образование, ако те нямат място, на което да се подготвят. Не може да се говори и за здравеопазване, ако децата нямат възможност да се изкъпят и да поддържат хигиена и т.н.

32% от населението в България живее в риск от бедност и социално изключване – сочат данните на националната статистика за 2022г. Това поставя България сред страните с най-голям риск за населението от бедност и от всички негативи, които произтичат от това. Тези семейства не  могат да покриват основните си битови нужди, затова рядко успяват да отделят от бюджета си за подобряване на жилищните условия – посочват от неправителствената организация Хабитат България, която прилага модел за подобряване на жилищата на най-бедните в различни квартали и селища на страната ни.

Към тях е насочен проект за микрофинансиране на належащи ремонти и подобрения. Парите се разпределят чрез местна организация, която управлява субсидията, възлизаща през 2023г. на 20 хил. лв. Индивидуалният заем е в размер на 1200лв., за ремонт на покрив, санитарен възел, помещения, както и за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Получателите се задължават да върнат средствата след една година, тъй като тези пари се отпускат отново на други кандидати. Така микрофинансирането се явява устойчив начин за помощ, различен от познатия модел на социално подпомагане, който прави хората пасивни.

„Работим на места, където икономическата и жилищната бедност имат ужасяващи размери. Хората живеят в условия, неприемливи за 21-ви век и дори е недопустимо в страна от ЕС да съществуват такива квартали и общности“ – казва  Минчо Бенов, директор на Хабитат България:

„Проблемът за съжаление се задълбочава през годините, а ние се насочихме тъкмо към неговото разрешаване, защото това е мисията на Хабитат България. Това е организация в обществена полза, която има цел да работи за подобряване на жилищните условия в страната и елиминиране на жилищната бедност. Тази програма съществува от 2008 г. и за целия период сме финансирали индивидуални заеми за повече от 1 млн. и 800 хил. лв. Подходът ни работи, защото възвращаемостта, която имаме с редовното обслужване на тези заеми, е изключително висока. До март 2020г., когато започна пандемията, имахме възвращаемост над 97%, което е изключително високо ниво, особено като се има предвид рисковата среда, в която работим. От м.г., откакто я рестартирахме, до сега имаме само  един просрочен заем. Хората взимат и втори, и трети заем, така че поетапно да си решат и по-големи проблеми, което видимо се случва и програмата работи.“

Неправителствената организация е насочила усилията си към места с изключителна бедност. Много ниските доходи на хората не им дава възможност да получат финансиране по обичайния път.  „Затова подходът там трябва да е чрез комбиниране на различни инструменти за подкрепа“– пояснява Минчо Бенов:

„Освен достъпа до това безлихвено финансиране, ние сме разработили и предлагаме в тези общности три различни обучителни модула – за финансова грамотност, за пестене на ресурси и практически съвети за това, как се строи законно и как се правят различните видове ремонти. Освен това, всяка година предоставяме безлихвено финансиране на общностите за местни инициативи, които те предварително са предложили. По този начин фондацията постига реални цели. Например в Ботевград, в част от селата се направи улично осветление със соларни лампи, на семействата бяха раздадени енергоспестяващи крушки, а в едно село, близо до Търговище се прави нова детска площадка.“

Хабитат България е партньор на държавата и в разработването на политики на национално ниво, но от работата на терен става ясно, че в подкрепата за най-бедните общности държавата отсъства. Общините през последните 30 години не си изпълняват задълженията, допускат незаконно строителство в големи мащаби, пренаселването става все по-голямо и жилищните условия на хората – все по-лоши – обобщава Мичо Бенов. По думите му, дългогодишната работа на фондацията дава знак, че промяна може да има, но само ако се насочат повече средства и отговорно отношение от страна на държавата.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл тук: Хабитат България: Големият проблем за опасните жилища не е сред приоритетите на държавата

Източник: БНР – Радио България

---

28.02.202412.04.2024 Новини

Разговор на Георги Иванов и Харитина Агопян с Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, за Радио Фокус.  

Семейства с ниски доходи от определени райони, с които Хабитат България работи могат да се възползват от програма за безлихвен заем, за да ремонтират жилището си. Това каза Минчо Бенов, директор на организацията в “Денят на Фокус“ по Радио “Фокус“.

“По данни на Националния статистически институт за бедност и социално включване, в България 35,2% от населението е в риск от бедност и изключване. Почти 40% от хората живеят в пренаселени жилища. 7,5% от българите нямат баня, а 13,2% нямат тоалетна в жилището си. 27,5% са в невъзможност да се отопляват през зимата.

Целта на организацията е чрез микрофинансиране и общностно подпомагане да се подобряват постепенно жилищните условия в страната. Изпълняваме програмата от 2008 г. Тя включва достъп до микрофинансиране, защото работим с уязвими групи, които нямат достъп до обичайни институти на финансиране. Отпускаме безлихвени краткосрочни заеми за жилищни подобрения. Обучения за финансова грамотност и управление на бюджет, енергийна ефективност и практически съвети за поддържане на дома и ремонти са в основата на нашата работа%, каза още Бенов.

“Всяка година предоставяме на кандидатите, минали процедура за одобрение, безлихвено финансиране за техни общностни инициативи. Идеята ни е местните проекти да помагат за подобряване на инфраструктурата, пестене на енергия, по-чист въздух и пр“, споделиха още от “Хабитат България“.

Могат да кандидатстват домакинства от 6 места в страната – Кюстендил, Ракитово, Търговище, Бургас, Сливен и Ботевград. “На тези места разчитаме на партньорите си, които познават обстановката и могат да направят предварителен подбор на кандидатите“, каза още Бенов.

“Подпомагаме семейства с относително ниски доходи – месечно до 80% от средния доход. Те действително трябва да докажат належаща нужда от ремонт, че могат да обслужват задължението си въпреки ниските си доходи и то да го обслужват, без да изпадат в крайни затруднения. От 2014 г. до март 2020 г. имахме общо обслужване на портфейла от 97,2% – много малка част от заемите бяха неизпълнени или със закъсняло изпълнение. Сега имаме 100% възвръщаемост – нито един закъснял или неизпълнен заем.

1200 лв е максималният размер на заема. Насърчаваме домакинствата, които са изрядни платци, да кандидатстват за втори и трети заем, за да могат да подобрят жилището си.

Против сме да се дават пари и да се предоставят услуги без ангажименти. При неизпълнение организацията предприема съдебни мерки, независимо колко малко е необслуженото задължение. Между 2014 и 2020 г статистиката сочи, че най-голяма част – 38% от ремонтите, са вътрешни – смяна на подови настилки, плочки, измазване. 21% са заеми за пестене на енергия – смяна на дограма и топлоизолация. 20% са за санитарни нужди – изграждане на баня и тоалетна. 13% за ремонт на покриви. 3% са за прокарване на течаща вода“,дадоха още подробности по темата от “Хабитат България“.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл тук: Семействата с ниски доходи могат да се възползват от безлихвен заем за ремонт на жилище

Източник: www.focus-news.net

---

27.02.202427.02.2024 Новини

Как европейските климатични цели се постигат на национално ниво?

През февруари 2024 г. бе публикувана актуализирана версия на Интегрирания план за енергетика и климат. Работата по подобряването му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни. По този начин ще може да се отключи потенциала на енергийната ефективност и да се гарантират по-добри условия за живот и по-комфортна и здравословна жилищна среда, в това число и сред уязвимите домакинства. Част от предложенията на експерти в областта включват определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, които да са насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства. Необходимо е и да се стимулират инвестициите на гражданите във възобновяеми енергийни източници, успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Каква е актуалната климатична политика на Европейския съюз?

Борбата с изменението на климата е в центъра на политиката на ЕС, като Европейският зелен пакт е пътната карта за постигане на нисковъглеродна икономика. С условието, че този преход ще бъде справедлив и приобщаващ за всички, Европа заяви позицията си да стане първият климатично неутрален континент до 2050 г. За тази цел, през 2021 г. бе представен пакетът “Подготвени за цел 55“, който е набор от законодателни предложения и изменения на съществуващото законодателство на ЕС, позволяващи на Съюза да намали своите нетни емисии на парникови газове и да постигне климатична неутралност.

В допълнение, през май 2022 г. Европейската комисия представи плана REPowerEU. Той се основава на изпълнението на предложенията от пакета „Подготвени за цел 55“, които са в подкрепа на амбициозната цел на ЕС за постигане на намаляване с най-малко 55% на нетните емисии на парникови газове до 2030 г. и на климатична неутралност до 2050 г. в съответствие с Европейския зелен пакт. Механизмът за възстановяване и устойчивост, който беше създаден след кризата с COVID-19 като временен инструмент за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, е основният инструмент за финансиране на плана REPowerEU.

Какви действия предприемат държавите членки на ЕС?

Заложените цели на общоевропейско ниво могат да се осъществяват само чрез активните действия на държавите членки на ЕС. Затова през 2019 г. се въвеждат национални интегрирани планове в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), които определят дългосрочните цели и мерки на държавите членки в 5 измерения: Енергийна ефективност, Енергиен пазар, Енергийна сигурност, Декарбонизация и Иновации и конкурентоспособност.

България е задължена да представи актуализирана версия на ИНПЕК до 30 юни 2024 г., която да отрази бележките и коментарите на Комисията от октомври 2020 г., както и по-високите цели, поставени с Европейската зелена сделка, Европейския закон за климата, Пакета „Готови за 55“, Плана RЕPowerEU и Плановете за възстановяване и устойчивост. Версията на Плана, публикувана на сайта на Европейската комисия през февруари 2024 г., дефинира амбициозните цели и мерки, свързани с:

• процеса за трансформация на националния енергиен микс;
• декарбонизация с устойчиво и достатъчно намаляване на емисиите в енергийния сектор чрез нови нисковъглеродни технологии и плавен преход към източници с ниски въглеродни емисии;
• приемане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г.

Фигура 1. Хронология на ИНПЕК. Източник: Авторът по данни от ЕК

Какви са политиките за домакинства в положение на енергийна бедност?

Намаляването на нивото на енергийна бедност е една от главните стъпки за осъществяване на успешен и справедлив енергиен преход в България. За тази цел през ноември 2023 г. бе приет Законът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който за първи път задава национални определения за “домакинство в положение на енергийна бедност” и “уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия”. Законът залага и изготвянето на Дългосрочна програма за намаляване на енергийната бедност с цялостен пакет от мерки за постигане на цел до 2050 г.

Според дефиницията, “домакинство в положение на енергийна бедност” е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година, по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия, и което поради това няма достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди. По оценки на експерти, близо 40% от домакинствата в България попадат в обхвата при така зададеното определение.

През декември 2023 г. е приета и Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия. Съгласно разпоредбите ѝ, оценката на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност се извършва от Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Създаването и поддържането на информационна система за домакинствата в положение на енергийна бедност и за уязвимите клиенти за снабдяване с електрическа енергия следва да се осъществяват от национална отговорна институция, определена за разработването на Националния социален климатичен план с акт на Министерския съвет.

Как мерките в ИНПЕК засягат българските домакинства в положение на енергийна бедност?

Към настоящия момент, в България се прилага мярка за подпомагане на най-уязвимите лица и семейства, отговарящи на определените критерии за доходи и имуществено състояние, като през отоплителния сезон на тези лица и семейства се предоставя целева помощ за отопление от системата за социално подпомагане. Помощта за отоплителния сезон 2023/2024 г. е в размер на 109,39 лв. месечно или 546,95 лв. за целия отоплителен период от ноември до март.

Освен тази мярка, ИНПЕК не предвижда конкретни цели за намаляване на енергийната бедност, като все още не е ясно определен брой на засегнатите. От съществено значение е да бъдат установени подходящи мерки и целеви инструменти, които да адресират нуждите на най-уязвимите домакинства, включително чрез Декарбонизационния фонд и Социалния климатичен фонд.

За първи път се представя предложение за създаване на Обсерватория за енергийна бедност, но без конкретни срокове и разписани дейности. Без отговор остава и въпросът коя ще бъде национално отговорна институция, определена за разработване на Национален социален климатичен план.

Какво предвижда актуализираният План по отношение на енергийната ефективност?

Прегледът на мерките, заложени в измерението “Енергийна ефективност” от 2020 г. насам показва, че изпълнението им буксува. Една от основните мерки в е създаването на Национален декарбонизационен фонд, чрез който да се въведе механизъм за финансиране на енергийна ефективност в сградния фонд. Все още липсват яснота и разпределение на средствата за Фонда, като така се създава предпоставка за пренебрегване на ключови, но сложни за управление сектори като жилищните сгради. 

Според оценката на организации от бранша, предвидените средства не са достатъчни за постигане на заложените цели в Дългосрочната национална стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г.

Допълнително не са взети предвид актуалните изменения в Директивата за енергийните характеристики на сгради на европейско ниво. Освен това от Плана отсъства методология за провеждането на националната политика за новите сгради с близко до нулево потребление на енергия. Задължителното изискване за нулеви емисии в новите сгради на публични органи от 2027 г. също не е споменато.

Препоръчително е да се анализират всички политики и мерки, с оценка на потенциалния им ефект при моделиране на крайното енергопотребление и изготвяне на прогноза до 2030 г. Необходима е преоценка на политиката за ново строителство в жилищния сектор, като се насърчи използването на данни от Националния статистически институт и обследванията за енергийна ефективност.

Как Планът може да подобри енергийния комфорт в българските домакинства?

Предвид основните пропуски в актуалната версия на Плана, работата по актуализацията му в предстоящите месеци представлява ценна възможност целите и мерките в него да станат по-амбициозни, като се вземе предвид позицията на заинтересованите страни.

Следните препоръки са предоставени в рамките на експертни кръгли маси и публикувани писмени становища.

Предложенията са насочени към повишаване на енергийната ефективност и намаляване на енергийната бедност в българските домакинства, като въвеждането им би могло да спомогне за постигането на по-комфортна и здравословна жилищна среда.

1. Формулиране на политики и мерки, насочени към намаляване на енергийната бедност до 2030 и 2050 г. чрез оценка на сегашното положение на засегнатите домакинства, поставяне на конкретна цел и определяне на индикатори за оценка.
2. Извършване на анализ на социалните рискове и възможности, включително въздействията върху заетостта и уменията, свързани с климатичния и енергийния преход.
3. Определяне на конкретни мерки за енергийна ефективност, насочени към подпомагане на енергийно бедни домакинства.
4. Приложение на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и залагане на по-високи темпове на енергийно обновяване на жилищните сгради.
5. Конкретизация на финансовите ресурси за подпомагане на политиките за енергийна ефективност, за да се стимулират частните инвестиции на домакинствата и да се облекчи сегашната зависимост от изцяло грантово държавно финансиране.
6. Въвеждане на стандарти за дълбочинно обновяване, които да гарантират определен висок процент енергийни спестявания, предвидени в актуализираната Директива за енергийните характеристики на сградите, която предстои да бъде приета през 2024 г.
7. Разработване на мерки за ефективност и оптимизация на процесите като административни услуги на едно гише.
8. Въвеждане на норми за интелигентни сгради чрез изграждане на системи за наблюдение на сградите, които могат да помогнат за намаляване на потреблението на енергия и оптимизиране на системите за отопление, охлаждане, осветление и вентилация.
9. Уточняване на възможностите за компенсиране на битовите клиенти за разходите за закупуване на електрическа енергия в рамките на регулаторния процес за либерализация на електроенергийния пазар, с ясно определени източници на финансиране.
10. Улесняване на достъпа до технологии за възобновяема енергия за гражданите с цел постигане на почти нулево потребление на енергия в жилищните сгради чрез стимули за домакинствата да инвестират във ВЕИ успоредно с процеса на обновяване на сградите.

Залагането на гореописаните политики за енергийна ефективност в Плана е ключова възможност да се подобрят енергийните характеристики на жилищния сграден фонд, като се гарантират спестявания за уязвимите домакинства. Изпълнението им ще засили ангажиментите на България по отношение на Парижкото споразумение и Европейската зелена сделка, започвайки законодателни инициативи за промяна в нормативната уредба.

---

Автор: Калина Цолова е автор в Климатека и работи като анализатор в програмата “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията. Тя участва в проекти в областта на политиките за справедлив енергиен преход, енергийната ефективност на сградите, адаптацията към и смекчаване на изменението на климата, както и иновативното градско развитие. Има опит и в сферата на зелените бизнес модели, рамката ESG и развитието на устойчиво лидерство. Завършила е магистратура по управление на проекти в строителството в Университет по архитектура, строителство и геодезия.

---

В статията са използвани материали от следните публикации:

1. 1. Европейска Комисия, Актуализиран Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г., февруари 2024 г.
   2. Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
   3. Постановление № 267 от 7 декември 2023 г. за приемане на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия
   4. Владимиров М., Рангелова К. и Цолова К. Отново на кръстопът. София: Център за изследване на демокрацията, 2023
   5. Становище относно проекта за: Актуализация на “Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България” Изготвено от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект
   6. Европейска Комисия, Осъществяване на Европейския зелен пакт, 2023 г.
   7. Европейски съвет, Подготвени за цел 55 – Планът на ЕС за екологичен преход, 2023 г.
   8. Състояние на Енергийния съюз, 2023 г.
   9. Европейска Комисия, Чиста енергия за всички европейци, 2023 г.
   10. https://www.investor.bg/a/518-energetika/389889-nad-40-protsenta-ot-domakinstvata-u-nas-sa-energiyno-bedni-spored-ekspert
   11. Източник заглавна снимка: Pixabay

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---