Могат ли в част от необитаемите жилища да заживеят социално нуждаещи

Новини

Разговор на Невена Николова с Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, за Радио София – БНР. 

Жилищна политика не се провежда у нас. Такава липсва. България спешно се нуждае от стратегия за жилищната политика с хоризонт до 2050 година. Опитите от 2017 г. досега не са дали резултат, въпреки анализи и доклади от различни институции и организации.

93% от общините смятат, че трябва да получават средства от държавата за социалната функция, който упражняват при настаняване на нуждаещи се групи хора. Това коментира пред БНР-Радио София Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България.

По думите му, проблемите са ясни, но трябва да се очертаят в стратегически документ и да има политическа воля за подобряване на жилищните условия на всички домакинства.

Снимка: Георги Нейков, БНР / Строителството на нови жилища продължава, а само в София необитаеми са над 25% от имотите.

Той обясни, че е създаден и нов общински жилищен фонд с финансиране по оперативните програми за регионално развитие от 2012 г. – в 24 общини се построиха 998 жилища, но „това е капка в морето“.

„Общините нямат никакъв законов ангажимент да строят жилища и предоставят тази услуга. Такива задължения имаше при социализма. Ако някъде се прави, това е само от добро желание. Общините не получават никаква подкрепа и не са мотивирани да го правят. Ангажиментът е голям, а за поддръжката е нужен бюджет и капацитет“, изтъкна още Бенов.

Той изложи начин да се подпомагат тези услуги през т.нар. делегирани бюджети към общините. В момента всеобщото разбиране за социално жилище у нас е общинското, но това е погрешно. Услугата трябва да обхваща много повече групи нуждаещи, а в помощ на идеята могат да влязат в действие необитаемите жилища.

По последни данни необитаемите жилища са изключително много – 39 на сто. В София са между 25 и 30 процента. В същото време според Евростат страната ни е на второ място по пренаселеност на жилищата – в градовете те са 48 процента.

Минчо Бенов подчерта, че в България трябва да разберем какъв неизползван ресурс са тези необитавани жилища. И да спрем да действаме на принципа „Вода гази, жаден ходи“. Има социални категории хора, които могат да живеят в тези празни домове, а държавата да подкрепя по някакъв начин наематели и наемодатели.

В много страни всяко второ и следващо жилище се облага с прогресивно по-висок данък. Във Франция дори се изчислява пропуснатото при евентуално отдаване под наем та съответния необитаван имот.

Може да има посредник между наематели и наемодатели, дори тази роля може да изпълнява общината, допълни Бенов.

За защита на наемателите може да се предвиди специфична регулация, която да ги защитава, например срещу рязко повишаване на таксата. Неслучайно често тези взаимоотношения попадат в сивия пазар.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл тук: Могат ли в част от необитаемите жилища да заживеят социално нуждаещи

Източник: Радио София – БНР


Становище по Проект на Наредба за енергийната бедност

Новини

Хабитат България, с подкрепата на ЕнЕфект, БАИС и БАКБ внесе в МЕ, МТСП и МРРБ становище по проект на Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинства в положение на енергийна бедност и на статут на уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия свързани с изискване за намаляване на енергийната бедност.

Организациите настояват в наредбата да има изчерпателни критерии за домакинства в положение на енергийна бедност и уязвими клиенти; прецизиране на методиката за определяне на прогнозен брой на домакинства в енергийна бедност, както и на процедурата за удостоверяване на обстоятелствата за това дали домакинството е в положение на енергийна бедност.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук:
Становище по Проект на Наредба за енергийната бедност


Начини за постигане на енергийна ефективност в новото европейско законодателство

Новини

Може ли България да промени досегашния си подход, за да увеличи енергийната си ефективност по икономически оправдан начин?

Има два регламентирани подхода за насърчаване и увеличаване на енергийната ефективност – схема за индивидуални задължения на енергийни предприятия, които трябва да постигат енергийни спестявания при клиентите си; и алтернативни мерки. Почти всички държави в ЕС се опитват да намерят баланс между двата подхода, който да работи без непропорционална икономическа и социална тежест. В България от 2017 г. насам основната тежест беше поставена върху първия начин, но не беше постигнат практически резултат. Алтернативните мерки означават всякакви други възможни политически, финансови, икономически, нормативни и социални инструменти, които могат да стимулират и увеличат енергийната ефективност.

“Енергийната ефективност на първо място” в законодателството на ЕС 

“Енергийната ефективност на първо място” е принцип, който е развит нормативно с конкретни мерки и изисквания в новата Директива за енергийната ефективност (№ 2023/1791). Той беше изведен политически още при проектирането на Енергийния съюз и на Зелената сделка. За да разберем “първото” му място, трябва да разгледаме и останалите основни колони в съвременните енергийни и климатични политики на Европейския съюз (ЕС).

Европейският съвет е поставил амбициозна цел за ЕС – намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Законодателството на ЕС ясно посочва, че тези цели са задължителни за ЕС и неговите държави-членки. За да се ориентираме докъде сме с тези цели – към 2020 г., емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с приблизително 30% от 1990 г. насам.

За да се постигнат големите цели на Зелената сделка, има няколко алтернативни пътя:

  1. максимална енергийна ефективност и кръгова икономика,
  2. максимална електрификация чрез ВЕИ мощности,
  3. водородът като краен енергоносител,
  4. или въглеродно неутрално използване на газ и горива (вкл. чрез хранилища на CO2).

Всеки един от тези пътища самостоятелно изглежда почти непостижим – или защото е твърде скъпо, или е технологично невъзможно, или защото е неприложимо в дадена икономическа и социална среда. Затова в повечето случаи е необходима комбинация от всички или поне няколко от четирите абстрактни пътя. Именно в този контекст, енергийната ефективност е изведена като първо и основно необходимо условие за осъществяване на всички останали възможни подхода. Това е така, защото по този начин при всички положения се намалява цената за всички други мерки, както и социалния ефект при свръхголяма нужда от енергия, която не всеки може да си позволи.
Емисиите в Европейски съюз трябва да намалеят с 55% до 2030 г.

Източник снимка: Consilium.europa.eu.

В контекста на Енергийния съюз, стратегическите отправни точки са пет – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, иновации и развойна дейност. 

В Регламента за управление на Енергийния съюз (№ 2018/1999) принципът за “енергийната ефективност на първо място“ е нормативно дефиниран – отчитане във възможно най-голяма степен в енергийното планиране и в решенията в областта на политиките и инвестициите на алтернативни разходо-ефективни мерки за енергийна ефективност. Видяно в оперативен порядък, принципът означава, че всяка нова икономическа дейност или инфраструктурно развитие трябва да отчита на първо място как да се постигне възможно най-високо ниво на енергийна ефективност, например:

  • какви производствени мощности да се инсталират;
  • как сградата да потребява възможно най-малко енергия;
  • как транспортът да изразходва най-малко гориво и т.н.

Енергийната ефективност обаче означава дълбока технологична промяна в производството, услугите, в транспорта, в строителството. Не е евтино и очевидно не се постига от само себе си.

Защо е необходима европейска и национална политика за енергийна ефективност?

Както посочихме по-горе, енергийната ефективност в Европа е необходима за намаляване на въглеродния отпечатък на континента – постигане на климатичните цели, както и за намаляване на зависимостта от външни доставки на енергия. Затова Директивата за енергийна ефективност поставя конкретни цели за постигане на нови годишни спестявания в целия съюз. С новата Директива от тази година, към 2028 г. нивото на нови годишни спестявания в ЕС е 1,9%, което е повече от двойно по-висока цел от тази, която е приложима към настоящия момент (0,8%).

В момента целите за нови годишни спестявания са следните:

Важна подробност е, че спестяванията, постигнати през дадена година, трябва да се запазят през всички следващи години. И всяка нова година трябва да се постигнат допълнителни спестявания, равни на определения процент спрямо енергийното потребление от предходната година. Така през 2030 г. потреблението на енергия трябва да е 13,7% по-ниско от това през 2020 г.

 

Това са общи цели за ЕС и отделните държави ще поемат различна тежест според обективни критерии. Когато беше готвен Националният план енергетика и климат през 2020 г., целите бяха константни – 0,8% всяка година до 2030 г. Сега България трябва да увеличи амбицията си с актуализацията на Плана тази година.

Как се постигна енергийна ефективност в България?

В резюмето по-горе посочихме, че националната цел за енергийна ефективност може да се преследва чрез два типа мерки: схема за задължения за енергоспестяване и алтернативни мерки.

Схемата за задължения за енергийни спестявания установява индивидуални цели към определени енергийни предприятия за постигане на спестяване в крайната енергийна консумация. Изпълнението на задълженията се отчита ежегодно. Индивидуалните задължения за енергоспестяване трябва да покрият разликата между текущите национални цели и прогнозното енергоспестяване от алтернативни мерки. Изчислението се актуализира всяка година. Следователно индивидуалните задължения към задължените страни се установяват година по година. Всяко постигнато енергоспестяване трябва да има продължителен ефект до края на 2030 г.

Следва да се отбележи, че схемата за индивидуални задължения беше въведена в България късно, през 2017 г., и особено в началото не постигаше целите. Основните проблеми, които се изтъкваха тогава, бяха:

  • на практика доставчиците на енергия нямат икономически стимул да намаляват потреблението на клиентите си на предлаганата енергия;
  • разходите за постигане на целите не се отчитаха като регулаторни разходи при регулираните цени, например на крайните снабдители на електрическа енергия;
  • липсва вторичен ефективен пазар на удостоверенията за енергийни спестявания – т.е. липсват пазарен стимул за тези дейности.

Все пак от 2020 г. насам общата цел по индивидуалната схема не намалява, т.е. алтернативните мерки не дават повече резултати, но задължените лица в момента декларират изпълнение на задълженията си.

Алтернативните мерки могат да бъдат различни национални политики, които водят до енергоспестяване в крайната енергийна консумация, различни от схемата за индивидуалните задължения или други нормативно установени в ЕС норми за енергийна ефективност.

Алтернативни мерки се предвиждат и в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Такива мерки трябва да се определят и в плановете за енергийна ефективност и програмите за тяхното изпълнение за определен програмен период, които централната и местните власти са длъжни да приемат. Тези мерки включват помощ за реализиране на инструменти за енергийна ефективност и възобновяема енергия в рамките на оперативните програми (Оперативна програма “Околна среда” и Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”) и национален механизъм за финансиране на енергийната ефективност.

Има ли възможност за по-ефикасен подход за постигане на енергийна ефективност?

В много страни в ЕС беше установено, че схемата за индивидуални задължения за енергийна ефективност не може да бъде основен подход за намаляване на потреблението на енергия. Новата Директива за енергийната ефективност запазва двата подхода – на индивидуални задължени и алтернативни мерки, но въвежда, където може, и нови приложими алтернативни политики и цели.

“Енергийната ефективност на първо място” е принцип, който би трябвало да се следва и от публичния, и от частния сектор. Частният икономически интерес обаче диктува (метафорично), че ако може да се постигне намаляване на разхода за производство на един молив с 50%, производителят по-скоро ще започне да произвежда два молива със същото количество енергия. Това явление е познато още като Парадокс на Джевънс или ефект на “отскачането” и има по-голямо проявление в страни, които се развиват, като България. По същия начин енергийните предприятия нямат икономически стимул да помагат на клиентите си да купуват по-малко енергия. Енергийно бедните хора, ако имат средства за получаване на повече енергия, ще увеличат комфорта в домовете си, вместо да топлят, например само една стая по-евтино. Така и там няма да се постигне спестяване в страни като България.

Публичният сектор обаче е призван да следва политиките без бремето на абсолютния икономически императив за печалба. 

Затова Директивата за енергийна ефективност признава в Глава II “Водеща роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност”. Всички задължения за публичните органи в тази глава са именно алтернативни мерки, които трябва да смекчат – от една страна, бремето върху схемата за индивидуални задължения, а от друга – да стимулират икономиката в целената посока.

Само ще маркираме публичната роля за постигане на енергийна ефективност:

  • енергийно потребление на всички публични органи, взети заедно, в дадена държава трябва да намалява с най-малко 1,9% годишно в сравнение с 2021 г.
  • сградите на публичните органи трябва да са “образец” за подражание. Основно задължение е да се санира поне по 3% от разгънатата площ на обществените сгради годишно. Друг пример в това отношение е изискването за нулеви емисии на сградите – от 2026 г. за новите сгради, заети, управлявани или притежавани от публични органи; а от 2028 г. – за всички нови сгради.
  • обществените поръчки над определена цена, установена общо за ЕС, винаги трябва да осигуряват продукти, услуги, сгради и строителни работи с високи показатели на енергийна ефективност, освен ако това е технически невъзможно.

Освен тези преки задължения на публичните органи, които изчерпват в голяма степен възможностите според дейностите им, за държавата и общините остава необходимостта да създадат условия за разгръщане на повече алтернативни мерки за енергийна ефективност в частния сектор. Такива могат да се осъществяват чрез законодателни стандарти и задължения, финансови и фискални стимули, улеснено административно обслужване, публично частни партньорства и др. Няколко по-конкретни примера са:

  • Завишени нормативни стандарти за уреди, сгради, инсталации (ако се спазват минималните стандарти съгласно законодателството на ЕС, не се постига и зачита допълнително енергийно спестяване).
  • Насърчаване да се предприемат реални действия след задължителните енергийни одити на сгради и предприятия.
  • Данъчни облекчения за постигане на определено ниво на енергийна ефективност на сгради, инсталации, съоръжения.
  • Създаване и използване на национални фондове за енергийна ефективност.
  • Стимули за преносните предприятия за изграждане на умни мрежи.
  • Единни общински звена за енергийна ефективност и ВЕИ с цел улесняване на разрешителните процедури за подобряване на енергийния клас на сградите, както и за улеснен достъп до проекти и финансиране. Центровете могат да работят и като информационни и обучителни хъбове, като енергийни офиси.
  • Публично-частни партньорства за изграждане на зарядни станции за електроавтомобили.
  • Насърчаване на енергийни общности, затворени вътрешни мрежи, високо-ефективни инсталации за собствено потребление на възобновяема енергия (като термопомпи, геотермална енергия).
  • Ефективен пазар на белите сертификати, и др.
Източник снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз).

Ефективният градски транспорт е важна част от постигането на енергийна ефективност и чиста градска среда. 

На централно ниво държавата следва да полага необходимите законови условия за улеснение на такива проекти, както и в създаване на подходящи схеми за финансиране, за насърчаване и на подходяща фискална политика.

Общините обаче имат огромно значение за непосредственото осъществяване на проектите и подпомагане на хората чрез: 

  • Честни обществени поръчки.
  • Реновация на централните топлофикации чрез въвеждане на технологии за възобновяема енергия, децентрализирани високоефективни мрежи.
  • Центровете за административно обслужване.
  • Трафик и транспорт – ефективно управление на трафика; ефективен градски транспорт; разумно планирана градска среда, която намалява трафика; повече привлекателни градски средища с пешеходен достъп, нискоемисионни зони и др.
  • Електрификация (напр. за София – възстановяване на лифтовете към Витоша).
  • Контрол за спазване на строителните норми.
  • Участие в енергийни общности заедно със своите граждани.
  • И други.

Енергийната ефективност, освен всичко друго, е много важен инструмент за смекчаване на проблемите, свързани с енергийната бедност. Принципът “Енергийната ефективност на първо място” има изключително голяма роля именно за структурно решаване на проблема с енергийната бедност, защото осигурява комфорт на обитаване при много по-ниско потребление на енергия. И европейските политики напътстват, че много от мерките трябва да се прилагат приоритетно при бедни домакинства, особено безвъзмездните помощи и проекти.

Алтернативно, ако дадена държава желае да запази енергийната интензивност на икономиката си, както България заявява често, за да се впише в дневния ред на европейските климатични политики, трябва да разчита на много висока технологична промяна в енергийните източници, производствени мощности и носители. Последното обаче също се отрича в момента от голяма част от енергийната общност, което поставя страната ни в патова ситуация, особено когато не се адресира социална нужда от обновяване на сградния фонд и справяне с енергийната бедност. Очакваме с нетърпение актуализирания Национален план за енергетика и климат, който трябва да бъде подготвен до края на годината и представен за обществено обсъждане.


Автор: Павлин Стоянов е част от авторския кръг на Климатека. Той е юрист, завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специализирал e английско и европейско право към Кеймбридж. Развива правни технологии и специализира в областите енергетика и климат от почти 15 г. Павлин е ръководител за България на екипа, консултирал моделирането на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 г. (ИНПЕК).


В статията са използвани материали от:

  1. www.statista.com/statistics/780410/total-greenhouse-gas-emissions-european-union-eu/#:~:text=EU GHG emissions have fallen,achieving net zero by 2050
  2. energy.ec.europa.eu/news/new-energy-efficiency-directive-published-2023-09-20_en#:~:text=The new, recast Energy Efficiency,into force in 20 days
  3. energy.ec.europa.eu/news/european-green-deal-energy-efficiency-directive-adopted-helping-make-eu-fit-55-2023-07-25_en
  4. energy.ec.europa.eu/topics/energy-efficiency/energy-efficiency-targets-directive-and-rules/energy-efficiency-targets_en
  5. energy.ec.europa.eu/topics/energy-efficiency/energy-efficiency-targets-directive-and-rules/energy-efficiency-directive_en
  6. eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1695186598766&uri=OJ:JOL_2023_231_R_0001
  7. www.consilium.europa.eu/en/infographics/fit-for-55-how-the-eu-will-turn-climate-goals-into-law/
  8. www.consilium.europa.eu/en/policies/energy-union/
  9. Източник заглавна снимка: Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.


За четвърта поредна година се проведе Национален ден на обновяването

Видео

Събитието бе организирано от сдружението „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria), което обединява организации, заинтересовани от устойчивото развитие на енергийно ефективното обновяване на сградния фонд в Република България за постигането на заложените на европейско ниво цели. Мотото на организацията е „най-евтината и чиста енергия е спестената енергия“.

Домакин на събитието беше Камара на строителите в България (КСБ), която е от активните членове на „Да обновим България“. То се проведе на 19.10.2023 г. в хибриден формат – от 10.00 ч. в зала 1.5 на КСБ, ул. „Михаил Тенев“ №6 и онлайн посредством платформата Microsoft Teams.

Денят на обновяването бе открит от инж. Йордан Николов – изпълнителен директор на БАИС и председател на Renovate Bulgaria. Най-напред той предложи да се изслушат видео обръщенията от Брюксел и след това даде думата на присъстващите гости.
Снимка: вестник Строител

Събитието започна с видеообръщение от Кадри Симсон – европейски комисар по въпросите на енергетиката, която подчерта, че днес, благодарение на новите строителни методи, материали и продукти, новите сгради консумират по-малко от половината енергия в сравнение със сградите, построени преди първата Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD). Но това са нови сгради, които не представляват сградния фонд на ЕС. 85% от сегашните жилищни сгради са построени преди 2010 г. и делът им ще останае такъв до 2050 г. 75% от тях са с лоши енергийни характеристики. Ако искаме да постигнем целите си, трябва да работим върху съществуващите сгради. Комисар Симсон, допълни че се нуждаем от стабилни разпоредби в най-важните области, особено по отношение на минималните стандарти за енергийна ефективност (MEPS), постепенното премахване на отоплителните котли на изкопаеми горива и стандартите за нулеви емисии при ново строителство.

Последва видеообръщение от Адриан Джойс – Директор на Renovate Europe Campaign.
Г-н Джойс започна с думите, че енергийното обновяване е трудна тема, но тя е изключително важна за нашата икономика, за хората и за индустрията. Г-н Джойс наблегна и върху това, че въвеждането на MEPS ще означава, че ще има етапи по пътя на обновяването, а разработването на тези етапи ще бъде основна задача на всяко министерство от държавите-членки на ЕС, след като EPBD (ДЕХС – директивата за енергийните характеристики на сградите) бъде приета на европейско равнище. Според директора на Renovate Europe Campaign спирането на 100% грантово финансиране при обновяванията е стъпка напред за страната ни и е много важно да привлечем частно финансиране, което да се присъедини към публичното, за да осигурим достатъчно средства за предстоящата вълна на обновяване.

Искра Михайлова – депутат от ЕП също се включи с видеообръщение.
Според г-жа Михайлова обновяването на сградния фонд в ЕС е процес, който намира отражение и приложни допирни точки в цялата политика за климатична неутралност. Обновяването на сградния фонд намира отражение в много от законодателните промени – от променената директива за енергийна ефективност, директивата за енергийните характеристики на сградите, през директивата за пазара на строителните материали, до Социалния фонд за климата. Евродепутатът, сподели и че предстои страните членки на ЕС да актуализират своите национални планове за енергетиката и климата, да интегрират новото законодателство и да изпълнят целите си по Зеления пакт.

На живо от летището в Страсбург се включи и Радан Кънев – депутат от ЕП.
Г-н Кънев също коментира тристранните преговори по EPBD. Според евродепутатът след промените директивата ще бъде с много по-слаба амбиция в сравнение с първоначалното предложение от Европейската комисия и Европейския парламент. Резултатът от преговорите е много силен натиск от националните правителства, които искат да запазят основните параметри на това законодателство в свои ръце. По този начин директивата се превръща в широка рамка, в която националният закон ще определя кои сгради са с най-ниски енергийни характеристики и кой тип сгради в дадена държава да бъдат обновени и какви да бъдат енергийните стандарти. Това означава, че отговорността върху правителството и законодателя във всяка отделна държава става огромна.

Последва изказване и от Ангелина Бонева – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Г-жа Бонева, сподели че в България предстои „квантов скок“ при обновяването на сградния фонд. За него се говори отдавна, но още не е осъществен. За да стане това възможно, е нужен мащаб, който не може да бъде осигурен при сега съществуващото 100 процента безвъзмездно финансиране. По думите на заместик-министъра има обективни пречки пред разгръщането на мащаба и той се вижда в подадените повече от 3 хиляди проектни предложения за обновяване по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) на стойност от над 4 млрд. лева, при заделен ресурс от 1 млрд. лева. Според г-жа Бонева промяната на модела за цялостно поемане на разходите по проекти за жилищно и сградно обновяване не означава цялостно изтегляне на публичните средства в този процес. Безвъзмездната подкрепа ще остане част от подкрепата и това се вижда както на национално, така и на европейско ниво.

В залата бе и Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).
Г-н Алексиев отбеляза, че пазарът на енергийно ефективни услуги в България не е развит и непазарните грантови схеми продължават да забавят това развитие. От друга страна, има все повече предизвикателства, във връзка с повишаването на изискванията във всички посоки на енергийната ефективност (ЕЕ). Това прави нормативната уредба в областта на ЕЕ и възобновяемите източници изключително динамична. Във връзка с това, през следващите няколко години от критично значение ще бъде да се тестват и развият моделите за услуги на едно гише (One stop shops), за да помогнат собствениците на сгради да се ориентират в нормативната уредба, касаеща енергийно ефективното обновяване и в сложните процеси, свързани с администрирането и организацията на процеса.

Събитието съдържаше три тематични панела и последващи дискусии. Програма ReDay 2023

• Модератор на първия панел бе инж. Йордан Николов – изпълнителен директор на БАИС и председател на Renovate Bulgaria.
Той направи кратка презентация на актуалното състояние на ЕЕ обновяване в България и непосредствените проблеми, които предстоят за решаване. Инж. Николов представи и най-новите момент и от изменената EED (Директивата за енергийна ефективност) и от съгласуваните тристранни преговори по EPBD (ДЕХС) от 16.10.

• Модератор на втория панел беше Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Той сподели резултати от проучване за състоянието на професионалното образование, и по-специално на подготовката на необходимия човешки ресурс за ускорено сградно обновяване в България, като предложи и пътна карта за повишаване на квалификацията.

• Модератор на третия панел бе Цвета Наньова, заместник – председател на УС на БГФМА
Тя наблегна на нормативните и организационните предизвикателства пред енергийно-ефективното обновяване. Засегна и важната роля на центровете за комплексно обслужване и обслужване на едно гише (One stop shops) за ускоряване на процеса на енергийно ефективно обновяване на сградния фонд.

Видеозапис от събитието може да гледате тук:

Част първа:

Част втора:


4-ти ден на обновяването в България

Новини

Национален ден на обновяването ще се проведе за четвърта поредна година на 19.10.2023 г.

Събитието ще бъде в хибриден формат – от 10.00 ч. в зала 1.5 на Камара на Строителите в България, ул. „Михаил Тенев“ №6 и онлайн посредством платформата Microsoft Teams. Линк за регистрация: https://shorturl.at/xAEMX

Конференцията ще се организира от името на сдружение „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria), национален партньор на европейската кампания „Renovate Europe”, чиято основна цел е намаляване на потреблението на енергия на сградния фонд в Европейския съюз с 80% до 2050 г., чрез подкрепа за законодателни промени и стимулиране на амбициозни национални програми за обновяване.

„Да обновим България“ (Renovate Bulgaria) обединява организации, заинтересовани от устойчивото развитие на енергийно ефективното обновяване на сградния фонд в Република България за постигането на заложените на европейско ниво цели. Мотото на организацията е  „най-евтината и чиста енергия е спестената енергия“. Основните цели на Renovate Bulgaria са постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г. Създаване на стабилна среда за вземане на инвестиционни решения и възможност на потребителите и предприятията да правят по-информиран избор за пестене на енергия и средства чрез ЕЕ обновяване на сградния фонд.

Обновяването е още по-актуално в момента, когато недалеч от България бушува война, когато цените на енергията достигнаха исторически високи стойности, когато енергията се използва като оръжие.

Целта на ежегодно провеждания (от 2020 г.) „Ден на обновяването“ е да популяризира в обществото и пред политическото ръководство на България необходимостта от ускоряване и задълбочаване на процеса на енергийно ефективно обновяване на сградния фонд като най-устойчивото решение за постигане на стратегическите цели за намаляване на потреблението на енергия и преодоляване на опасностите от енергийна бедност и загуба на конкурентоспособност на българската индустрия.

Научете повече за събитието:
Покана ReDay 2023
Програма ReDay 2023


Над 10 000 чакащи у нас за общински жилища

Новини

Разговор на Божидар Янев с Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България, за Радио София – БНР. Снимка: Радио София

Необходима е Национална жилищна стратегия с хоризонт 2050 г., сочи проучване сред общините

Необходимо е да се разработи и приеме Национална жилищна стратегия с хоризонт 2050 г., сочи проучване на състоянието и управлението на общинския жилищен фонд в България, проведено от „Хабитат България“ и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

90% от анкетираните общини съобщават, че е нужна социална жилищна политика у нас. 93% са посочили, че най-необходимата подкрепа от държавата към общините е финансовата. В момента няма законово регламентиране на социалното жилищно настаняване като ангажимент на общините. Затова 34% от тях смятат, че е необходимо подобно регламентиране.

83% от общините казват, че социалното жилищно настаняване трябва да бъде регламентирано в Закона за социалните услуги, а 56% от анкетираните представители смятат, че не е стратегически правилно да се продава общинския жилищен фонд.

Проучването е проведено онлайн в периода юли – август 2023 г. сред 122 общини и 6 районни администрации на Столичната община. Те представляват 56% от всички общини, които разполагат с общински жилища.

Пред Радио София Ася Добруджалиева – мениджър проекти в „Хабитат България“ сподели, че основното, което държавата би трябвало да прави в жилищния сектор, е да има фокус върху достъпността на жилищата.

„За тази група от хора, които нямат проблем да имат пазарен достъп за закупуване или наемане на жилище е нужна регулация, която да прави прозрачни и справедливи отношенията между купувач и продавач, между наемател и наемодател – да, там има нужда от намеса на държавата, за да има ясни правила. Но основната роля на държавата е в останалия сектор, който е за осигуряване на достъпни жилища за наемане или придобиване на различни групи от обществото, които нямат достатъчно доходи да се справят сами с пазарните цени“, каза Ася Добруджалиева.

По думите й, ако има свободни общински жилища, те са в изключително лошо състояние. От друга страна броят на тези апартаменти е недостатъчен. В момента чакащи за общинско жилище са над 10 000 души, уточни Ася Добруджалиева.

Подробности можете да чуете в звуковия файл тук: Над 10 000 чакащи у нас за общински жилища

Източник: Радио София – БНР


Насърчаване използването на възобновяема енергия в жилищните сгради

Новини

Партньорите по проекта на Европейската инициатива за климата “SUNRISE” се събраха в Берлин, за да насърчат използването на балконски фотоволтаични системи с възможност за директно включване в мрежата в страни като България, Северна Македония и Литва.

БЕРЛИН – [10-11 октомври 2023 г.] – В стремежа си към устойчив начин на живот партньорите по проект SUNRISE на Европейската инициатива за климата (EUKI) проведоха работна среща в Берлин, на която обсъдиха напредъка до момента и планираха бъдещите стъпки. Всички те участваха и в семинар, проведен от инициативата SoLocal Energy – Касел (Германия), по време на който се представи в детайл технологията на Plug-in фотоволтаичните системи и техните положителни аспекти в търсенето на устойчиви енергийни решения.

Във все по-загрижения за околната среда свят проектът SUNRISE прави крачка напред по пътя към устойчивото бъдеще. Воден от Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и подкрепен от партньори от Хабитат България, Алианс на потребителите в Литва (LCA), фондация Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония, проектът е насочен към увеличаване на използването на възобновяема енергия в жилищния сектор чрез подхода PROSUMER – овластяване на собствениците или наематели на жилища да станат едновременно производители и потребители на енергия.

В основата стои амбицията да се популяризира технологията на Plug-in PV (фотоволтаични системи за балкони) чрез пилотни проекти в България, Северна Македония и Литва. В тези страни малките инвестиции в Plug-in PV системи предлагат достъпна и рентабилна алтернатива на големите и скъпи мерки за енергийна ефективност на сградите. Тези инициативи дават възможност на хората да допринасят активно за опазването на климата, като същевременно облекчават техните разходи и помагат за справяне с енергийната бедност.

По време на семинара партньорите по проекта дискутираха конкретни предизвикателства във всяка една от страните, включително различните технически изисквания и условия при използването на Plug-in PV. Например разликите в електромерите, които отчитат енергията подадена в мрежата, като потребление, представляват пречка. Въпреки тези предизвикателства участниците получиха редица примери и ценни съвети свързани с техническите аспекти на фотоволтаичните системите – от електрическите конфигурации до възможностите за монтиране на балкони. Беше изразена благодарност към Арвид Яспер за неговите детайлни обяснения, които спомогнаха за разрешаването на част от сложните казуси.

По време на посещение на ufaFabrik, партньорите проучиха допълнителни възможности за устойчиво градско развитие, включително соларни системи на покрива, зелени покриви, зелени фасади и събиране на дъждовна вода (RWH). Марко Шмидт, посветен в тази област и пионер от Техническия университет в Берлин, сподели интересна информация за развитието на ufaFabrik и показа въздействието на тези дейности и процеси чрез убедителни статистически данни и цифри. Заставайки сред зелени покриви и соларни панели, участниците изпитаха от първа ръка трансформиращия потенциал на подобни зони, признавайки жизненоважната им роля за подобряване на градския живот и повишаване на качеството на живот в градовете.

За повече информация относно проекта SUNRISE посетете ➡ http://www.sunriseproject.hfh.bg/

За EUKI:
EUKI е инициатива на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK) за засилване на сътрудничеството в ЕС с цел допълнително развитие и изпълнение на амбициозната му политика за климата. Чрез EUKI, организациите в областта на климата могат да почерпят опит една от друга – инициативата подпомага диалога в рамките на Европа, обмена на добри практики, повишаване на информираността и трансфера на знания.


Общините имат нужда от системна подкрепа от държавата за провеждане на социална жилищна политика и поддържане на общинския жилищен фонд

Видео

Необходимо е да се приеме с широк политически консенсус дългосрочна Национална жилищна стратегия, в която да бъдат заложени ясни визия, приоритети и измерими цели за осигуряване на достъпа до качествени жилища за всички граждани.

Настаняването в общинско жилище по реда на общинските наредби, приети на основание член 45а от Закона за общинската собственост, е единственото решение за домакинства в жилищна нужда, но то няма статут на социално жилищно настаняване и не е регламентирано като социална услуга. Общините предоставят общински жилища на цени десет и повече пъти под пазарните наеми и генерираните средства не дават възможност за обновяване на наличния общински жилищен фонд и неговото разширяване. Те обаче не получават компенсация от държавата за тази услуга от общ икономически интерес. Парадоксално, настаняването в новопостроените социални жилища се третира като социална услуга, но такава, която общината възлага сама на себе си, по силата на Указания на Управляващия орган на ОПРР 2014-2020 и компенсиране от държавата отново липсва.

В продължение на първото проучване на състоянието и управлението на общинския жилищен фонд в България, проведено от Хабитат България и Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2022 г., проучихме нагласите и вижданията на ръководителите в общинските администрации относно развитието на социалната жилищна политика в страната на местно и национално ниво. Проучването бе проведено онлайн в периода юли – август 2023 г., като бяха получени 131 отговора от 122 общини и 6 районни администрации на Столична община, представляващи 56% от всички общини, които разполагат с общински жилища.

Данните от проучването показват, че:

• 90% от анкетираните общини считат, че е необходимо да се разработи и приеме Национална жилищна стратегия с хоризонт 2050 г., която да очертава приоритетите и механизмите за устойчиво управление и поддържане на жилищния фонд.

• Почти всички общини – 122 бр. (93%) са посочили, че най-необходимата подкрепа от държавата към общините е финансовата, като възможен начин за предоставянето ѝ е създаването на Национален жилищен фонд, от който да се финансират инициативи и проекти за поддържане и разширяване на общинския социален жилищен фонд. Значителна част от общините (34%) смятат също, че е необходимо законово регламентиране на социалното жилищно настаняване като ангажимент на общините, защото към момента те нямат такова.

• Огромна част от анкетираните общини – 109 (83%) считат, че социалното жилищно настаняване следва да бъде регламентирано в Закона за социалните услуги, с което да се гарантира, че общините ще бъдат компенсирани от държавата за непазарната цена, на която предоставят жилища под наем за социални нужди.

• Използването на необитавания жилищен фонд за задоволяване нуждата от настаняване на нуждаещи се семейства все още се осъзнава и възприема трудно от българските власти. Въпреки многобройните примери за такива практики от други страни, над 60% от анкетираните не одобряват идеята, тъй като смятат че: 1) това би било много трудно осъществимо; 2) общините нямат свободен финансов ресурс да предприемат такива стъпки.

Все пак 40% от анкетираните смятат, че това в възможно в случай, че: 1) се използва посредничеството на социални наемни агенции, чрез които да се гарантира поддръжка на частните жилища, използвани за социални цели; 2) се даде възможност на общината да наема дългосрочно частни жилища, като овъзмездява собствениците с извършване на основен ремонт и поддръжка; 3) се реформира законодателството, така че общините да могат да изкупуват необитавани жилища и да ги управляват според нуждите си.

• 56% от анкетираните представители на общини смятат, че не е стратегически правилно решение да се продава общинския жилищен фонд.

• Останалите общини, посочват като основна причина да продават общинските жилища, че:
– така е предвидено в наредбите и в договора с наемателите да имат право да ги закупят след изтичането на определен срок ( 54 отговора или 71%);
– невъзможност да се поддържат тези жилища в добро състояние; разходите за поддръжката им са по-големи, отколкото са събраните приходи от наем (37 отговора или 49%).

• Възможните мерки, които биха мотивирали общините да запазят наличния си жилищен фонд са: 1) получаване на системна финансова подкрепа от държавата; 2) промяна в нормативните документи в посока ограничаване на възможностите за продаване на общински жилища и 3) предприемане на действия, с които да се повишат приходите от наеми на общинските жилища.

• Предложението да се създаде и приложи нова форма на подоходно подпомагане – финансова помощ за наем на жилище, която да се предоставя директно на нуждаещи се лица е оценено като ефективен начин за разрешаване на жилищните нужди на най-нуждаещите се от 58 % от анкетираните общини.

Основните препоръки, които отправяме за подобряване на социалната жилищна политика:

• Необходимо e да бъде приета с широк политически консенсус дългосрочна Национална жилищна стратегия с хоризонт до 2050 г., в която да бъдат заложени ясни визия, приоритети и измерими цели за осигуряване на достъпа до качествени жилища за всички граждани. Разработеният през 2017 г. проект на Национална жилищна стратегия може да бъде актуализиран въз основа на данните от Преброяването на населението и жилищния фонд от 2021 г. и да стане база за обществена дискусия по темата.

• Необходимо e да се създаде законова рамка, която регламентира:

– Ангажиментите на държавата и общините за провеждане на ефективна и справедлива жилищна политика, с фокус върху подпомагането на най-бедните домакинства, които не могат самостоятелно да си осигурят стандартно жилище.

– Осигуряване на системно държавно финансиране в рамките на държавния бюджет, под формата на специализиран финансов фонд за обезпечаване на дейности по обновяване на съществуващия социален жилищен фонд и изграждането на нов, а също и за подобряване на качеството на жилищата на гражданите в неравностойно положение, в съответствие със съвременните изисквания за конструктивна безопасност и пестене на енергия.

– Създаване в Закона за социалните услуги на нова услуга от общ икономически интерес – „социално жилищно настаняване“, за чието предоставяне общините да получават компенсации от държавата. Да се създаде на национално ниво нормативна рамка, която урежда възлагането и оперативното предоставяне на социалните жилища като услуга от общ икономически интерес.

– Предоставяне на интегрирана социална услуга, включваща система от мерки за подобряване икономическия и социалния статус на хора и семейства в уязвимо положение: жилищно настаняване, трудово посредничество, повишаване на трудова и образователна квалификация, социална интеграция, жизнени умения и др.

– В Закона за социално подпомагане да се измени принципа на подпомагане – право на месечна целева помощ за наем да се дава на всички лица, които са одобрени за настаняване в общинско жилище и са включени в списъците на чакащите, но не са получили такова. Наемите на общински жилища са около 10 пъти под пазарните цени и като цяло са достъпни за домакинствата настанени в тях. Субсидия е необходима за уязвими и с ниски доходи домакинства, чиято единствена възможност е настаняване в жилище на пазарен наем.

• Създаване на условия за насърчаване ползването на необитавания жилищен фонд като социален жилищен фонд с помощта на:

– Промени в Закона за местните данъци и такси, в който да се завиши ставката на данъка за необитавани жилища, в случаите когато не са основно жилище на собственика. Да се създаде възможност за служебна проверка в национална бази данни дали собственик не е регистрирал като основно жилище повече от едно такова, в случаите когато са на територията на различни общини;

– Програми за подпомагане на собствениците на необитавани жилища да ги ремонтират срещу дългосрочен договор за предоставянето му под наем за социални нужди на непазарни цени;
– Регламент за Социални наемни агенции, които не генерират печалба, но са субсидирани от държавата, за да осъществяват посредничество между собствениците и наемателите на жилища, като гарантират доброто състояние на жилищата и събирането на наемите.

• В Наредба № 8 от 17 декември 2009 г. за утвърждаване на образците на актовете за общинска собственост, на досие на имот – общинска собственост, и на регистрите, предвидени в Закона за общинската собственост и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им, в разпоредбата на чл. 26 да се добави нова т. 11, която да предвижда вписването в регистъра на частна общинска собственост на предназначението на имота – жилищен или нежилищен. Това ще даде възможност за филтриране на информацията по този критерий, без да се създава самостоятелен регистър на общинските жилища.

Резултатите и препоръките от изследването бяха представени на 04 октомври, 2023 г. по време на онлайн дискусионен форум, в който се включиха около 50 участника, сред които експерти от Дирекция “Жилищна политика” към МРРБ и представители на общинската администрация.

Докладът от проучването може да разгледате тук: Доклад Резултати и препоръки от онлайн анкетиране сред общините в България относно социалната жилищна политика

Пълен видеозапис на форума може да гледате тук:

Докладът от настоящото проучване, както и всички материали по проекта са достъпни на създадената в рамките на настоящия проект онлайн платформа www.obshtinskidom.bg. Платформата e място за дискусии и споделяне на полезни материали и документи, свързани с управлението на общинските жилища, пространство за сътрудничество и комуникация между общинските жилищни експерти и източник на информация и ресурси в помощ на работещите в общините. Запознайте се с изготвените доклади тук: https://obshtinskidom.bg/dokladi/

Анкетирането се осъществи в рамките на проекта „Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“, финансиран в рамките на ОП „Добро управление“, Процедура BG05SFOP001-2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство”. Проектът се изпълнява в партньорство с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Проект “Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“ се реализира в периода 25 август 2022 г. – 31 декември 2023 г. Негова цел е създаването на механизъм за достъпно и прозрачно взаимодействие и обмен на информация между общинските и национални администрации, ангажирани с жилищните политики и представителите на гражданското общество. Общата стойност на проекта е 59 898 лева, като безвъзмездната финансова помощ, която се предоставя по ОПДУ е 52 328 лева, от които 44 479 лева са средства от Европейския социален фонд и 7 849 лева – национално съфинансиране.

 



„По следите на енергийния преход“… Санирането – мисията (не)възможна

Видео

Мисия невъзможна ли е санирането на жилищните сгради в България?

Години след старта на програмата – все още сивотата около нас е на мода, а кръпките по кооперациите ни се роят както цветово, така и шахматно.

• Колко панелки са обновени досега, а и за каква сума?
• Кога стартира вторият етап с кандидатстването и одобрението, защото безплатното саниране вече свърши и ще трябва да се бръкнем в джобовете, за да живеем по-уютно?
• Какви и колко са програмите и откъде можем да си набавим финансиране?

Отговорите на тези въпроси търси експертът Теодора Пенева в поредния епизод на видео подкаста на БНР и WWF „По следите на енергийния преход“. Нейни гости са Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и Минчо Бенов, директор на Хабитат България.

 


Дебат „Справедлив преход: към климатична неутралност – енергия, сгради, транспорт“

Видео

На 19 септември в Дома на Европа се проведе дебат на тема „Справедлив преход към климатична неутралност – енергия, сгради и транспорт“, организиран от WWF България и БНР – Радио София.

В него се включиха представители на Хабитат България, Център за изследване на демокрацията, Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), Грийнпийс България, Център за енергийна ефективност ЕнЕфект и други специалисти, които дискутираха различните предизвикателства и решения по пътя към климатична неутралност на България.

 
 
 

Пълен запис на събитието можете да гледате тук: