Категория: Новини

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийната бедност, енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса „Защо е важно коректно да определим хората, които са в енергийна бедност?“ отговаря Теодора Пенева, Институт по икономически изследвания на БАН и Старши експерт „Климат и енергия“ към WWF България.

Научете какво е предложението за дефиниция за енергийна бедност и докъде стигнахме с официалното му приемане, като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Добър ден на всички, които ще гледат това видео. Поредното видео интервю, което снима Хабитат България във връзка с нашето желание да информираме обществеността за актуални проблеми в областта на енергийната ефективност, енергийната бедност, въобще дейностите, които са свързани с климата.

Днес сме поканили г-жа Теодора Пенева, която освен в качеството си на представител на научните среди беше и зам.-председател на Комисията за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност, създадена миналата година, към заместник министър-председателя с ресор “климат” и по точно към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка.Здравейте, г-жо Пенева!

Теодора Пенева: Здравейте и благодаря за поканата!

Ася Добруджалиева: Ние благодарим, че приехте!

В нашето общество има много разнопосочни сигнали за това важни ли са проблемите на климата, трябва ли да се работи по тях, каква е тази Зелена сделка и защо въобще нещо ни се насажда отнякъде. Има много голямо неразбиране, че всичко това, което обединените усилия на страните от Европа дават като резултати, новите политики, които се провеждат са всъщност в полза на цялото ни общество и на планетата ни.

И като част от желанието всички тези промени, които имаме в законодателството, които са насочени към едни много по-сериозни ограничения свързани със замърсяването на въздуха с емисии на парникови газове имат различни последствия за хората. Част от тях за свързани с това, че разходите за енергия ще стават вероятно по-големи. Както е известно в обществото различните хора имат различно ниво на доходи, различна степен на енергийна ефективност на жилищата си и на практика различна консумация на енергия, тоест една значителна част от хората ще бъдат в затруднени условия за това да осигуряват енергийният си комфорт.

В тази връзка искам да подчертая, че това, което се прави за определяне на хората в енергийна бедност и бих искала да Ви помоля да ни кажете каква е дефиницията към момента за енергийна бедност, която всъщност и с усилията на Комисията, за която вече споменах беше в някаква степен формулирана.

Теодора Пенева: Дефиницията за домакинства в положение на енергийна бедност гласи, че това са домакинства, които при действащите цени на енергийни ресурси са с разполагаем средномесечен доход на член от домакинство за предходната година до официална линия на бедност, след като е намалено с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и които домакинства поради това нямат достъп до основни енергийни услуги за адекватно отопление, охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакински нужди.

Ася Добруджалиева: Всъщност това е дефиницията, която се предлага да бъде записа в Закона за енергетиката. Това като дефиниция е добре, но всъщност оттук нататък какви ще са на практика конкретните критерии, по които ще се определя в каква степен домакинството е в енергийна бедност.

Теодора Пенева: Дефиницията ще служи за целите на инвестиционните програми и схеми за саниране, за подмяна на отоплителни системи и други. Докато критериите ще се прилагат по-скоро за краткосрочни мерки като разсрочено плащане на сметките за енергия през отоплителния сезон или непрекъсване на доставките на енергия през този сезон. Тук групата е по-различна от тази, която е определена с дефиницията, малко по-тесен е кръга на домакинствата, които са обхванати с тези критерии. Те са четири вида критерии:

• Първи критерий за лица над 65 години, живеещи сами или с други лица над 65 години с разполагаем доход под официалната линия на бедност.

• Втори критерий за лица с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане с разполагаем доход под официалната линия на бедност.

• Трети критерий за лица, които имат нужда от помощни средства зa независим живот или за медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от източник на електрическа енергия.

• Четвърти критерий за лица, които получават месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.

Това са критериите, малко по-тесен е кръга, но въпреки всичко той вече обхваща групите, които са обслужвани от Министерството на труда и социалната политика, конкретно от Агенция за социално подпомагане. За тях имаме данни, има административно обслужване и няма необходимост от допълнителна административна работа за тяхното определяне и идентифициране.

Ася Добруджалиева: По отношение на инвестиционните цели, които ще има за намаляване на разходите на енергия с помощта на мерки за енергийна ефективност, за тях очаква ли се също така да има по-детайлно разписани критерии, които да са свързани с оценка на състоянието на жилището, консумацията на енергията?

Теодора Пенева: Предвид, че групата на домакинствата, които попадат под тази дефиниция е действително доста голяма, може би около 1 милион домакинства в България или над 2,5 милиона души. Тук административният разход за едно такова обслужване би бил много голям, ако се създава специална администрация. Още повече, че програмите и проектите са с ограничен ресурс, те имат местен характер и затова в Наредбата, която е разработена в момента се предвиждат те да бъдат администрирани в самите програми, които са за съответно инвестиционните програми за саниране или за смяна на отоплителната система или инсталиране на система на възобновяем източник на енергия. В този смисъл бъдещите програми трябва да предвиждат сами административната и техническата подкрепа за енергийно бедните домакинства. И в рамките на всяка една програма, те ще бъдат определяни ползвайки една обща информационна система, която може да бъде достъпна до доставчиците и администраторите на всички програми, включително и на доставчиците на енергия, ако става въпрос за услуги, с които те се занимават.

Ася Добруджалиева: Много благодаря за тази информация! Очаква ли се официалното приемане на дефиницията да се случи в близко време? Каква е тенденцията?

Теодора Пенева: Много малко остава, за да бъде приета тази дефиниция. Първото нещо, което трябва да се направи е министър-председателя на България да определи, кое ще бъде отговорното министерство за поддържане и управление за информационната система. Разбира се, като е добре да има разработени политики и стратегия за намаляване на енергийната бедност, които да са в синхрон с всички останали политики в социалната сфера и в енергийната ефективност и съответно политиките за климата и чист въздух.

Втората стъпка е, че цялата нормативна уредба трябва да бъде пусната за обществено обсъждане. Това може да се случи веднага, след като се разбере кое ще бъде отговорното министерство и обсъждането е в рамките на месец, месец и нещо, което е необходимо и важно. Защото това е проблем, който засяга голяма част от обществото и е важно то да протече по нормалния начин. Ако трябва първо да премине през обсъждане в рамките на Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност, след това да бъде пуснато за обществено обсъждане, като най-добрият вариант е да бъдат организирани дискусионни форуми по темата, телевизионни предавания, което е част от популяризирането на самите нормативни документи, за да може да се получи по-широк кръг мнения, коментари и да има по-широко приемане в обществото, да се обяснят добре защо са избрани тези варианти, а не други, да има време за аргументации и наистина по-широко приемане. Така, че този процес в рамките на два-три месец съвсем спокойно може да приключи и да се входира в парламента, където вече ще бъде предмет на обсъждане от депутатите и от политическите партии, но предполагам, за да стигне дотам все пак изпълнителна власт трябва да е взела основните решения за това как ще се случат нещата.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за това интервю. Надявам се, че сме внесли малко повече светлина по темата. Хубав ден, всичко добро!

Теодора Пенева: Благодаря Ви! Всичко добро!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

Преди да стартира кампанията Хабитат заедно с един международен институт разработиха един доклад, показващ, че в определени страни където и проблемът е по-голям има резерв за нарастване на БВП с 10,5% за отделни държави стига да се разрешат тези проблеми. За всяко едно незаконно строено жилище не се плащат такси и данъци, да не си правим и илюзиите, че там не се извършват разпоредителни сделки. Тези жилища се унаследяват, прехвърлят, продават и прочие. Тоест фискът губи едни преки приходи само от това. Често и в тези неформални селища няма течаща вода, няма канализация и тн. Това са развъдници на болести, поради лоши жилищни условия децата не ходят и на училище. Съществуват изследвания, според които ако се реши този проблем посещаемостта на децата в училище ще се повиши с около 30%. Всичко това води след себе си икономически загуби. Това каза Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Минчо Бенов разказва повече за кампанията „Home Equals“, която има за цел да постави във фокуса не само на общественото внимание, но и на хората, които разработват политики, проблемът, свързан с „гетата“ или неформалните селища, който в световен мащаб е изключително голям. По негови думи става въпрос за повече от 1 млрд. души, които живеят в неформални селища в цял свят. Това от своя страна довежда до редица други проблеми, касаещи икономика, здраве, образование и тн.

„Проблемът се среща в цял свят и това е обусловено в едни обективни процеси, какъвто е урбанизацията. Тя в цял свят е изключително динамична. Потоците от хора, които се стичат към големите икономически активни центрове, са огромни и често те не могат да обезпечат тази своя потребност да живеят в нормални условия.“

У нас официална статистика за броя на неформалните селища няма. Има различни изследвания, които показват, че незаконните жилища в България са около 240-300 хиляди.

„Проблемът е, че вместо положението да се подобрява, от година на година проблемът се задълбочава и става все по-трудно решим. За съжаление разрастването на тези незаконни селища става и ставаше през годините с мълчаливото съгласие и пред очите на общинските администрации. Тяхна е отговорността да не допускат незаконно строителство и когато констатират такова да го прекратяват, но това не се прави и тези незаконни селища се разширяват.“

Бенов разказва, че ако се има предвид действащият в момента закон в регламента тези жилища трябва да бъдат разрушени, а на живущите в тях да бъде предоставено алтернативно настаняване. Имайки предвид мащаба на проблема обаче, това би било невъзможно.

„Именно затова нашата позиция е, че тези селища трябва да бъдат обновявани, което ще рече да се разработи съответното градоустройство и тези селища да бъдат обезпечени с основни инфраструктура и услуги, като канализация, вода, сметоизвозване и тн. Предлагаме да се разработи една нова глава в закона за устройството на територията по примера на Румъния и други страни, които се справят така с проблема – създават специфичен регламент, който позволява обновяването на тези квартали. Когато и ако се създаде такъв регламент трябва да се започне с едно заснемане на сега съществуващите сгради. Тези, които са негодни, дори опасни за хората, които ги обитават, следва да бъдат разрушени.“

По думи на госта възможности това да бъде финансирано има. Те самите са успели да включат в сегашния програмен период в програмата за регионално развитие обновяването на тези квартали като дейност, която може да бъде финансирана през т.нар. интегрирани планове.

„Тоест ако поне 2 общини решат да правят това нещо, те могат да кандидатстват да го финансират. То може да бъде финансирано и от бюджета. Разрешаването на тези проблеми в крайна сметка ще доведе до съответните икономически ефекти в много аспекти включително и дългосрочен план.“

Какви са предизвикателствата пред осигуряването на жилищните нужди у нас? Целият коментар вижте във видеото:

Източник Bloomberg TV Bulgaria: Повече от 1 млрд. души по света в живеят в неформални селища

Хабитат България и международната мрежа на Habitat for Humanity стартираха петгодишна застъпническа кампания, наречена Home Equals, която цели промени в политиките на местно, национално и глобално ниво, за да се увеличи достъпът до адекватни жилища на хората, живеещи в неформални селища.

Като част от кампанията Home Equals, Хабитат България се застъпва за обновяването на неформалните селища и обезпечаването им с базови услуги и инфраструктура. По данни на НСИ от “Преброяване 2021” – 266 720 души са се определили като роми, голяма част от които живеят в незаконни жилища.

“Обитателите на неформалните селища играят изключително важна роля, търсейки подходящи жилищни решения за себе си“, каза Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България. „Правилните политики могат да премахнат бариерите, да ускорят усилията и да отворят врата към по-добро бъдеще за много повече хора, които заслужават възможност да живеят в сигурен и безопасен дом.”

На световно равнище Habitat for Humanity призовава държавите-членки на Г-7 — които ще се срещнат този уикенд в Хирошима, Япония — да признаят равният достъп до жилище за решаващ фактор за напредъка в развитието и да се ангажират с разрешаването на жилищните нужди в неформалните селища като начин за постигане на прогрес по международните приоритети за развитие в области като икономически растеж, здравеопазване и образование.

Според публикуван днес доклад в подкрепа на кампанията „Home Equals”, мащабното подобряване на жилищните условия в неформалните селища би довело до значителни ползи за икономическото и човешкото развитие. Първият по рода си доклад на Habitat for Humanity и Международният институт за околна среда и развитие (IIED), представя модел на ползите, които биха били реализирани по отношение на икономическия растеж, доходите, здравеопазването и образованието, от тези жилищни подобрения.

Докладът установява, че в някои страни брутният вътрешен продукт (БВП) и доходът на глава от населението ще се увеличат с до 10,5% и че всяка година в световен мащаб могат да бъдат спасени приблизително 730 000 живота – повече от броя на смъртните случаи, които биха били предотвратени годишно чрез изкореняване на маларията. Според модела допълнително 41,6 милиона деца ще бъдат записани в училище. Това е едно от всеки шест деца в света, които не посещават училище.

„Този доклад допълва доказателствата, че осигуряването на достъп до адекватни жилища на хората, живеещи в неформални селища, е не само правилно решение, но и умно“, споделя Джонатан Рекфорд, президент и главен изпълнителен директор на Habitat for Humanity International. „Чрез кампанията “Home Equals” ние и нашите партньори се ангажираме да предприемем незабавни действия, така че когато става въпрос за местата, които наричаме дом, повече от 1 милиард души, живеещи в неформални селища, да бъдат наистина третирани като равни.“

Научете повече тук: https://www.habitat.org/home-equals
Речник на термините: Home Equals

За да разкажат за своята дейност относно енергийните обследвания на сгради и жилищната бедност в предаването „Енергията“ по TV1 България гостуваха Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България и Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект.

Гледайте пълен запис на епизода тук:

През последните трийсет години страната ни пропусна много възможности, за да направи хората енергийно активни и независими. Днес притиснати от енергийната криза, вместо да наваксаме пропуснатото, рискуваме да укрепим монопола още повече. Облекчават се процедурите за големите инвеститори, а пречките пред домакинствата и енергийните общности да подават в мрежата произведената неизползвана енергия остават. Да бъдат енергийно активни е еднакво важно както за бизнеса и общините, така и за домакинствата.

Хабитат България и гражданското сдружение “Обществен център за околна среда и устойчиво развитие” проведоха съвместно събитие, на което представиха начини за преодоляване на бариерите за активно използване на слънчевата енергия от домакинствата, така че прилагайки системата за нетно отчитане, те лесно да станат произвеждащи потребители на енергия. В него се включиха над 30 участника, сред които представители на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет (СНССЕИВ), Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), общини, университети, професионални сдружения и неправителствени организации.

Част от ключовите въпроси, които организаторите отправиха към всички участници, засегнаха важността от въвеждането на „произвеждащ потребител“ (prosumer) и нетметъринг (net metering) в българската енергетика, както и облекчаване на бюрократичния процес при инсталирането на домашна фотоволтаична система. Във финалната дискусия се анализираха всички пропуски и се предложи изготвянето на „Пътна карта”, чрез която комплексно да се промени българското законодателство, така че то да бъде синхронизирано с европейското и в същото време да ни стимулира да бъдем енергийно активни. Това би ни помогнало да бъдем по-малко енергийно зависими и да допринесем за постигането на целта на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.

Събитието е първият от поредица семинари на Консултативния съвет на заинтересованите страни за насърчаване използването на възобновяема слънчева енергия от домакинствата, част от проект EUKI “SUNRISE – Prosumer Solar Energy / Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето”, който Хабитат България изпълнява в консорциум с водеща организация Инициатива за жилищния сектор в Източна Европа (IWO) и партньори от Алианс на потребителите в Литва (LCA), Habitat for Humanity International (HFHI), Германско дружество за слънчева енергия (DGS) и Хабитат Македония. Проектът цели да спомогне преодоляването на бариерите за използване на възобновяема енергия (особено слънчева) от домакинствата в многофамилни жилищни сгради.

В България фотоволтаиците за балкони и фасади, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV с инсталирана мощност до 800W), са все още непопулярни в сравнение със страните от Западна Европа, където се прилагат от все повече домакинства. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия и за мотивирането им да инсталират по-големи слънчеви енергийни системи в жилищните сгради.

Проектът стимулира въвеждането на инструменти за подпомагане и насърчаване на домакинствата в инсталирането на Plug-in PV, включително нетно отчитане на произведената и потребена енергия на годишна база, и се стреми да допринесе за постигане на по-високите цели на Европейския съюз за 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г. Той е особено актуален в съвременните условия, когато високите цени на енергията показват важността на използването на ВЕИ за генериране на електричество, включително на ниво домакинства.

По време на събитието се проведе и дискусия “Да бъдем енергийно активни”, която е част от застъпническа кампания за енергийна независимост на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие и „Зелени закони“. Те изпълняват проект „Да бъдем енергийно независими“, финансиран от Фонд „Активни граждани България“ по финансовия механизъм на ЕИП 2014 – 2021 г.

Допълнителни източници на информация: 

Програма: Семинар за насърчаване използването на възобновяема слънчева енергия от домакинствата и дискусия “Да бъдем енергийно активни”.

Презентации:
Какво представляват Plug-in PV
Да бъдем енергийно активни Производител и Потребител
Пътна Карта

Видеозапис:

Научете повече за Plug-in PV от линковете по-долу:
Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата светлина, която инвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуваща електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта.

Източници на немски език:
• Fragen und Antworten zu steckbaren Solar-Geräten
• Balkonfraftwerk.de from the part „Ihre Vorteile im Überblick“
• Balkonkraftwerk – FAQ
• Eigenen Sonnenstrom erzeugen!
• Solocal-energy.de/balkonkraftwerke – FAQ
• Die Mini-Solaranlage liefert Ökostrom vom Balkon Solarenergie in der Mietwohnung
• Auswahl des richtigen Balkonkraftwerkes
• Kosten und Amortisation von Balkonkraftwerken
• Aufbau und Funktionsweise von Balkonkraftwerken
• PRIWATT – FAQ
• Balkonkraftwerk Test-Check 2023: Infos & Anbieter im Überblick
• Steckersolargerät / Balkonsolaranlage
• Steckersolar: Solarstrom vom Balkon direkt in die Steckdose
• STECKER-SOLAR-SIMULATOR
• DER MARKT FÜR STECKERSOLARGERÄTE 2022
• So einfach ist es, ein Balkon-Solarmodul in Betrieb zu nehmen

Източници на английски език:
• Mister Balcony – FAQ
• Solar Microinverter For Balcony Solar System In Germany

Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK). Конкурсът на EUKI за проектни идеи се осъществява от Германското дружество за международно сътрудничество (GIZ). Общата цел на EUKI е да се насърчи сътрудничеството в областта на климата в рамките на Европейския съюз (ЕС) с цел намаляване на емисиите от парникови газове. https://www.euki.de/en/

В периода октомври – декември 2022 г. се осъществи онлайн проучване относно качеството на услугата „Настаняване в общинско жилище“, в което се включиха всички 265 общини в България, както и 24-те районни администрации на Столична община. Към тези данни бяха добавени и мненията на 92-ма граждани – потенциални потребители на услугата „общинско жилищно настаняване“. Негова цел бе събирането на данни за състоянието на общинския жилищен фонд в цялата страна, проследяването на текущите практики за управление на общинските жилища, както и основните проблеми, които общините и гражданите срещат по отношение настаняването в общинско жилище.

Анкетирането се осъществи в рамките на дейност „Анализ на съществуващите практики по управление на общинските жилища в България“, част от проекта „Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“, финансиран в рамките на ОП „Добро управление“, Процедура BG05SFOP001-2.025 „Повишаване на гражданското участие в процесите на изпълнение и мониторинг на политики и законодателство”. Проектът се изпълнява в партньорство с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Финалните резултати и препоръки от изследването бяха представени по време на онлайн дискусионен форум, който се проведе на 27-ми март в платформата Zoom. В него се включиха над 90 участника, сред които експерти от Дирекция “Жилищна политика” към МРРБ, представители на общинската администрация и гражданските организации.

Форумът започна с обобщена информация за общинския жилищен фонд в страната. Представени бяха основни резултати по теми свързани с общинските жилища за отдаване под наем, за продажба, резервният общински фонд, необитаваните общински жилища и социалните жилища. В продължение се представи темата за установяване на лицата с жилищни нужди и настаняването им в общински жилища, затрудненията при кандидатстването за общинско жилище и нуждата от допълнителна подкрепа. Закриващите теми засегнаха управлението на общинските жилища – приходи и разходи, тяхното състояние, контрол и мониторинг. Участниците се включиха в няколко дискусионни сесии и споделиха свой опит и мнения.

Въз основа на настоящия анализ и получените резултати ще бъдат изготвени препоръки за подобряване управлението на общинския жилищен фонд. Основните изводи от изследването ще бъдат графично визуализирани и публично представени, за да се информира обществото и да се повиши неговото разбиране относно същността и важността на социалните жилищни въпроси. В допълнение, експерти от МРРБ ще подготвят и разпространят методически указания за подобряване на практиките по управление на общинските жилища. Всички мнения и препоръки при изпълнението на проекта ще бъдат основа за изготвяне на становище за иницииране приемането на Национална жилищна стратегия на страната, която да даде дългосрочна перспектива за осигуряване на по-добра жилищна среда.

Информацията ще бъде достъпна и чрез профилите на всяка община в създаденото в рамките на настоящия проект пространство за обмен на информация и документи, свързани с управлението на общинския жилищен фонд – платформата www.obshtinskidom.bg. 

Проект “Създаване на мрежа и инструменти за комуникация и взаимодействие между администрация и граждани за отговорни жилищни решения“ се реализира в периода 25 август 2022 г. – 31 декември 2023 г. Негова цел е създаването на механизъм за достъпно и прозрачно взаимодействие и обмен на информация между общинските и национални администрации, ангажирани с жилищните политики и представителите на гражданското общество. Общата стойност на проекта е 59 898 лева, като безвъзмездната финансова помощ, която се предоставя по ОПДУ е 52 328 лева, от които 44 479 лева са средства от Европейския социален фонд и 7 849 лева – национално съфинансиране.

Пълен запис на форума можете да гледате тук:

Хабитат България продължава серията от експертни интервюта по горещи теми свързани с енергийното обновяване на сградите, енергийната криза, възможностите за пестене на енергия и алтернативите за генерирането й. На въпроса „Кои са предимствата от въвеждане на минимални енергийни характеристики на сградите? отговаря инж. Йордан Николов, Изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).

Научете какви са изискванията към съществуващите жилищни сгради и стандартите за новите за постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050 г., като прочетете цялото интервю или изгледате видеото по-долу.

Ася Добруджалиева: Здравейте от импровизираното студио на Хабитат България. Продължаваме видео интервютата с експерти по темите, които са свързани със Зелената сделка, Пактът за климата, постигането на въглеродна неутралност, цели, които Европейският съюз и България като част от него си поставя за близките десетилетия.

Поканили сме днес г-н Йордан Николов, който е дългогодишен наш партньор, представител на Българска асоциация за изолации в строителството, неин Изпълнителен директор, а също така и Координатор и инициатор на кампанията Renovate Bulgaria, която е част от Renovate Europe, насочена изцяло към енергийното обновяване на сградите в Европа.

Здравейте, г-н Николов! Темата, която днес ще разискваме е свързана с нещо, което е отлично познато за Вас, Директивата за енергийните характеристики на сградите и предлаганите нови промени в нея с оглед постигането на целите за въглеродна неутралност. Какви са всъщност тези основни промени, които сега се предлагат и обсъждат?

инж. Йордан Николов: Здравейте! Обсъждат се много промени. Доколкото имам информация мина едно заседание на Комисията на Европейския парламент по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), в което има направени предложения. Разбира се допълнително ще бъдат разгледани и в пленарна зала ще бъдат приети.

Ако ме питате за моето лично мнение, това, което е прието като цели, поне що се отнася до класа на енергийна ефективност на сградите, не ме удовлетворява и ми се струва, че целите, които са заложени не са достатъчно амбициозни. И бих могъл да се обоснова. Има неща, които меко казано ми се струват странни. Приемаме цели, които са свързани с достигането на определен клас по енергийна ефективност до 2030-та година и после достигане на по-висок клас до 2033-та година. Може би трябва да видим пълния текст, за да разберем за какво става дума, но от нашата гледна точка на хора, които се занимават с топлоизолацията на ограждащата конструкция на сградите ми се струва малко странно, защото повишаването на енергийната ефективност в един такъв следващ период и то толкова кратък от три години меко казано е невъзможно с методите на строителните дейности.

Тоест, ако ние искаме да повишим енергийната ефективност на сградите чрез добавяне на слой топлоизолация – това е абсолютно неразумно. Това трябва да го правим от самото начало до възможно най-високия клас тъй като цената на топлоизолацията не е големия процент разходи в енергийно ефективното обновяване в частта му сградна обвивка. Така че, нека да излезе тази Директива в някакъв по-последен вариант, за да мога тогава да преценя.

Но аз смятам, че ние като Renovate Bulgaria и още повече като представители на строителния бранш би трябвало да коментираме и да искаме изясняване на тези въпроси, защото ако се касае само за намаляване на въглеродните емисии, нещата стоят по един начин. Това не би било и няма как да бъде свързано с конкретните сгради, защото енергийната ефективност на конкретната сграда се отнася за конкретната сграда. Не можем да говорим за първични енергии и произход на енергията и т.н., защото сградата си е сграда. Да, това, което можем да добавим са възобновяеми източници, можем да добавим термопомпи и т.н., но самият въпрос с енергийната ефективност на сградата, тоест липсата на загуба на енергия не може да се реши по този начин.

Ася Добруджалиева: Да, разбирам, подходът на Комисията очевидно е насочен към това стъпка по стъпка да постигаме по-висок клас на сградите, но в същото време Вие сте абсолютно прав, че когато се извършва тази процедура, този строителния процес на поставяне на топлоизолацията всъщност труда е идентичен независимо от това дали слагаме 3, 6 или 16 см. изолация. Така че, действително най-вероятно става въпрос за тази част от дейностите, които се изпълняват по сградите, които са свързани с това да се намали консумацията на енергия, включително и с ползването на ВЕИ.

Всъщност по отношение на Директивата тези минимални енергийни характеристики на сградите, които искат да се въведат като изисквания, за тях какво мислите? Защото те третират от една страна сградите, които предстоят да бъдат изграждани, тоест новопостроените сгради и съществуващите стари сгради.

инж. Йордан Николов: С риск да повторя малко от това, което казах преди бих искал да кажа, че поставянето на цели за достигане на клас Е на енергийна ефективност и след това допълването му до клас Д, на мен ми се струва дори за нови сгради, поне от строителна гледна точка, ми се струва безсмислено.

Безсмислено е, защото, когато ние инвестираме в тази сграда трябва да разделим предмета на енергийната ефективност на две части. Имаме така наречения статичен компонент, това е сградата, това е нейната сградна обвивка, значи стени, покрив, дограма. И другият компонент това са инсталациите. На първо място трябва да стои статичния компонент, защото когато ние решим статичния компонент той стои в целия живот на сградата. Докато другият компонент доставката на енергия е нещо, което се развива много по-бързо. Може действително да се прави поетапно, тоест ние не трябва веднага да инвестираме във фотосоларни системи или в термопомпи и т.н., този процес може да стане постепенно. Докато другото няма никакъв смисъл да го правим постепенно. Чисто икономически няма смисъл да го правим. Както казахте труда е един и същ, всички съпътстващи материали са едни и същи. Единствената разлика е в дебелината на топлоизолацията, тоест ние оттам какво ще спестим? Ще спестим 5% ,10% от общата стойност и после още веднъж трябва да ги направим тези работи, за да повишим енергийната ефективност.

Ася Добруджалиева: Призивът, от това, което казвате, ако мога да обобщя е към всички, които са обитатели на многофамилни жилищни сгради, които имат нужда от енергийно обновяване да се прави най-добрата възможна изолация към момента, за да се постига наистина дълготраен ефект за енергийното обновяване на сградата и също така удължаване на нейния живот по този начин тъй като тя се съхранява. Но специално за новите сгради при тях всъщност вече има изисквания за нулеви емисии, не просто нулева консумация на енергия, но и нулеви емисии.

инж. Йордан Николов: Да, при новите сгради, които сега ще бъдат проектирани още отсега могат да се заложат ефективни системи за климатизация, защото каквото и да говорим, да сигурно и другите домакински уреди имат влияние, говорим за перални, бойлери и кухненски печки и т.н., но битката, която се води в момента, поне по моите разбирания, е битката за разходите на енергия за климатизация, било отопление през зимата и охлаждане през лятото. Така че, когато се проектират новите сгради би трябвало да се заложи вече възможността да бъдат използвани такива нови системи. Трябва да има място за фотосоларни панели, трябва да има възможност да се поставят съответно батерии за съхраняване на енергията, трябва да има възможност цялата сграда, да кажем, нейното отопление да бъде осигурено с термопомпи от най-различен характер и т.н. Защото при сградите, които се обновяват сега в повечето случаи не е възможно да се приложи да кажем термопомпа, защото при сградите, които нямат централна отоплителна инсталация или охладителна инсталация това няма как да стане. При тях има страшно много строителни дейности, които трябва да бъдат извършени. Трябва да се направи най-напред сградната инсталация и след това да се мисли и за поставянето на термопомпи.

Ася Добруджалиева: Много Ви благодаря за отделението време. Надяваме се, че тази информация от интервюто ще бъде интересна за нашите посетители на страницата ни. Хубав ден!

инж. Йордан Николов: Благодаря! Хубав ден и на Вас!

Кампания на Хабитат България за достъп до енергийно обновяване на жилищния сграден фонд в партньорство с Европейската климатична фондация.
Прочетете повече: Достъп до енергийно обновяване

Висок е интересът в София и информираността на хората по програмата, заявиха Георги Илиев и Минчо Бенов.

Минчо Бенов, директор на Хабитат България и Георги Илиев, кмет на район „Слатина“ бяха гости в ефира на предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.

В столицата в район „Слатина“ откриха център за енергийна ефективност. Целта му е да се помогне на хората при подаването на документите за кандидатстване.

„Основната цел е да бъде в услуга на гражданите, да ги преведе, ако има неясноти в процеса по кандидатстване. Ще има специалисти от всяка една област, представители на Министерството на регионалното развитие. Идеята за него ми хрумна, когато се сблъсках с това, че новата програма се различава от предишната. Най-големите притеснения са финансови, защото това, което се изисква, струва пари. Ако те не бъдат одобрени, средствата си остават за тях. Целта е да обясним, че обследванията са необходими за сигурността на гражданите“, обясни кметът на район „Слатина“ Георги Илиев в ефира на „България сутрин“.

Според директора на Фондация „Хабитат България“ Минчо Бенов, вече има висока степен на информираност сред хората по отношение на енергийната ефективност. „През 2005 г. стартирахме кредитна линия за жилищна и енергийна ефективност – тогава беше екзотика. Сега, от гледна точка на цените на енергията, примера от предходната програма, хората виждат и се интересуват. Доказателство за информираността е високият интерес на хората да участват“, коментира Минчо Бенов.

Според анализ на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Световната банка, 93% от многофамилните жилищни сгради в България се нуждаят от саниране, стана ясно от думите на директора на Хабитат България. „Ако вземем еднофамилните жилищни сгради, които са по-голямата част от жилищните имоти в България, са с ниски енергийни характеристики и се нуждаят от подобряване“, обясни Бенов.

Кметът на район „Слатина“ обяви, че вече има заявени сгради, които ще кандидатстват и имат висок шанс. „Колкото е по-голяма сградата, толкова по-голям шанс има да се класира по-напред. Такива са критериите. Имаме 30 сгради направени“, заяви Илиев и обясни процеса за кандидатстване. „Имаме и телефонна линия. Хората могат да дойдат и на ъгъла на ул. „Съединение“ и „22 септември“, където ще има специалисти от 12:30 до 19:30 ч. специалисти. Могат и да се обърнат и към сайта“, поясни кметът.

Минчо Бенов обясни разликата между енергийната бедност и енергийна ефективност. По думите му енергийната бедност е категория, за която няма приета национална дефиниция. „Фокусът в разработването на дефиницията е тя да се използва в процеса на подобряване на енергийните характеристики на сградите, тъй като във всяка една сграда има домакинства, които не могат да си позволят участие“, каза той.

Гледайте целия разговор във видеото тук: