Категория: Новини

Хабитат България заедно с Българска Фасилити Мениджмънт Асоциация, Българо-Австрийска Консултантска Компания АД, Център за Енергийна Ефективност ЕнЕфект и Българска Асоциация за изолации в строителството подготвиха становище относно Насоки за кандидатстване за предоставяне на средства чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по процедура BG-RRP-4.024 „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап II“, с финансиране по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Вторият етап от изпълнение на Проект 9а НПВУ следва да даде началото на устойчивото енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, доколкото именно с него се въвежда моделът на съ-финансиране. Успехът му зависи от създаване на необходимите предпоставки собствениците да могат да осигурят финансовото си участие, а така също и необходимата организация, за да отговорят на поставените изисквания. Публикуваният проект за Насоки за кандидатстване съдържа редица недостатъци и несъответствия, за които вярваме, че не са умишлени, но ако не бъдат адресирани адекватно, със сигурност ще намалят значително мотивацията за участие на гражданите. Това ще постави риск не само успешното изпълнение на тази процедура, а и целия процес на трансформация на програмите за обновяване, и ще върне на дневен ред тезата, че в България обновяването не може да се случи по друг начин, освен чрез 100% БФП. За съжаление вече видяхме пределно ясно, че обновяването при 100% БФП води до излъгани очаквания и незаинтересованост от страна на собствениците, затова се надяваме и настояваме ръководството на МРРБ да вземе необходимите мерки, за да осигури успешното изпълнение на процедурата, като по този начин опосредства следващите стъпки в трансформацията на този порочен модел в посока приближане към успешните практики в страните от Централна и Източна Европа.

По-долу предлагаме на Вашето внимание своите коментари и конкретни предложения:

1. Да се осигури улеснен достъп до кредитен ресурс на преференциални условия за Сдруженията за собствениците от действащи финансови институции/механизми (напр. ББР, ФЕЕВИ) за покриване на съфинансиращия им дял.

2. Да се предвиди опция за допълнителна целева подкрепа за „енергийно бедни“ собственици.

3. Да отпадне изискването за удостоверяване на 100% съгласие на собствениците за обновяване, включително на нечленуващите в Сдружение на собствениците.

4. Предлагаме да отпадне критерият, по който да се оценява нивото на ангажираност към изпълнението на проекта като % съгласие за участие на собствениците в СС.

5. Да се прецизират Насоките по отношение на финансовата част:
a. Процедурата по кандидатстване да бъде ясно разписана и да се предвидят разходи за „професионално управление на процеса“ преди кандидатстване пред общинските администрации;
b. Прецизиране на отговорностите на КП по отношение на плащанията.

6. Да се прецизират отговорностите на партньорите, съобразно дела на финансиране и изпълнение на дейностите.

7. Да се прецизират текстовете на Споразумението за СС.

8. Да се осигурят необходимите условия за успешно протичане на програмата.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук:
Становище по проект на Насоки за кандидатстване по процедура за енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап II

Центърът за енергийна ефективност ЕнЕфект и Хабитат България подготвиха становище, което отразява направените частични промени в насоките за кандидатстване за изпълнение на проект по процедура „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“ при повторното им публикуване за обществени консултации на 25.11.2022 г., без да заменя първоначалната позиция на ЕнЕфект, отразена в съвместното становище от името на коалиция „Да обновим България“ (Renovate Bulgaria). Смятаме, че част от промените са в правилна посока, но все още има много елементи, които могат и трябва да бъдат подобрени.

Намираме за особено положителна промяната в критериите за оценка на проектите, като в частност одобряваме отпадането на предимството при интегриране на системи за ВЕИ в ситуация, в която произведената енергия би могла да се ползва единствено в общите части на сградата.

Настоящето становище не отменя останалите аргументи, изложени в преждеспоменатото становище на коалиция „Да обновим България“, като особено впечатление прави запазването на подхода за възстановяване на разходите за подготвителни дейности само на одобрените проекти. Именно този подход се възприема изключително негативно от сдруженията на собственици и се оказва една от най-сериозните бариери пред кандидатстването въпреки огромния интерес към програмата. Смятаме, че е необходимо ясно да се заяви, че тези разходи при всички положения остават за сметка собствениците като първи етап на трансформацията към режим на съфинансиране.

Същевременно е от решаващо значение най-после да се представи визия за бъдещите възможности за финансиране на сградно обновяване, включително чрез Националния декарбонизационен фонд, от който неодобрените сгради с готови технически паспорти и енергийни обследвания ще могат да се използват. Вярваме, че е от интерес на всички заинтересовани страни да не се допуска разочарование на гражданите от програмата и да се елиминират всички съмнения относно посоката на нейното развитие, за да не се компрометират още в самото начало както този, така и следващите ѝ етапи.

Не на последно място, във връзка с прилагането на изискването на Директивата за енергийната ефективност, при изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се дава приоритет на „домакинствата с ниски и средни доходи, уязвимите клиенти, включително крайните ползватели, хората, засегнати или застрашени от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища“ https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2022-0315_BG.html и отчитайки факта, че приемането и прилагането на дефиниция за ЕБ е една от задължителните реформи за стартиране на второто плащане по ПВУ, предлагаме да се въведе допълнителен критерий за оценка на проектите, който отчита дял на домакинствата с доходи под националната линия на бедност.

С пълния текст на становището можете да се запознаете тук:
Становище пo процедура за „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд – етап I“ НПВУ

Това може да са уязвими домакинства например многодетни семейства, самотни майки, хора с увреждания, коментира директорът на Хабитат България.
Автор и снимка: Рая Лечева

Разговаряме за новите програми за енергийна ефективност по Националния план за възстановяване и устойчивост с Минчо Бенов, Национален директор на Хабитат България от януари 2011 година. Какви да са алтернативните финансови инструменти, които да стимулират хората да съфинансират енергийното обновяване на дома. Според едно по-радикално решение е еднократна помощ за уязвими домакинства например многодетни семейства, самотни майки, хора с увреждания. Тогава такива домакинства ще се превърнат в двигател на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще настояват да се вземе решение и да се предприемат мерки за обновяване, смята той.

Кои са акцентите:

• Обмислят санкции за собствениците, които не обновяват своите жилища. Очаква се съвсем скоро да бъде приета Директивата за минималните енергийни стандарти на сградите и ще видим как мерките за обновяване от препоръчителни ще станат задължителни.

• Не може да очакваме, че от 66 000 сгради като санираме 3000 ще постигнем огромна икономия.

• Всъщност услугите на едно гише ще дадат възможност за по-добра координация.

• Да направим както в Словакия ветрило от различни финансови инструменти, от които човек да избира от гледна точка на социален статус. Над 90% от многофамилните сгради в Словакия са обновени, а в Братислава са над 97% при 30% самоучастие.

• Необходима е дългосрочна стратегия за обновяване и ясно планиране през годините.

Минчо Бенов е работил в областта на капиталовия пазар, финансовия сектор и международното развитие като заместник изпълнителен директор на Софийска фондова борса АД, директор „Финансов сектор и капиталов пазар” в американския консорциум FLAG, управляващ съдружник на инвестиционни и консултантски дружества. Минчо Бенов е изпълнявал проекти в България на Световна банка и Европейска банка за възстановяване и развитие.

В периода 2005 г. – 2009 г. Минчо Бенов работи по проект за кредитиране на жилищната енергийна ефективност в България, финансиран от кредитна линия на ЕБВР в размер на 50 млн. евро и обезпечен с грантов компонент от 10 млн. евро от Международен фонд „Козлудуй” и реализиран с участието на шест водещи български търговски банки. Минчо Бенов е консултирал и управлявал редица инвестиционни проекти и проекти, финансирани от предприсъединителни и структурни фондове на ЕС. Национален директор на Хабитат България от 2011г.

Г-н Бенов, до дни ще започне приема по програмата за саниране по Плана за възстановяване, средствата няма да стигнат до всички, възможен ли е работещ финансов механизъм?

От сега знаем, че средствата няма да стигнат. В предходната национална програма с 2 млрд. лева бяха обновени над 2200 сгради. През 2017-2018 г. цените на строителните материали бяха значително по-ниски. Сега с 1,4 млрд. лева може да очакваме да бъдат обновени около 1000-1100 сгради максимум. На фона на нуждите това е капка в морето. Само при многофамилните сгради, сградите, които имат нужда от обновяване са над 60 000. Но няма предвидена нито една стотинка за обновяване на еднофамилните сгради, а те са половината от жилищния фонд на страната. Общата оценка е, че 93% от сградния фонд е енергийно неефективен. Ако искаме да решим проблема изцяло говорим за огромна нужда, която няма как да бъде посрещната с този подход към финансирането- 100% грантове за всички. Това е нереалистично, няма от къде да дойдат толкова пари.

И това не е единственият проблем. Този подход в изключително голяма степен изкривява пазара. Повишаването на енергийните характеристики на сградите навсякъде в Европа, включително и Източна Европа е един устойчив бизнес модел, в който участват различни страни с различни интереси. Това са финансов сектор, който обезпечава участието на собствениците, предлага продукти по различни програми, строителните фирми, които помежду си са в една конкурентна среда, фирми, които работят по модела спести и плати – ЕСКО модел. Докато при нас грантово финансиране на 100% априори изключва финансовия сектор.

Дали щяхме да постигнем някакви резултати ако го нямаше безвъзмездното финансиране, дали хората щяха да се възползват от тези финансови инструменти?

Само искам да направя уточнение, че тези средства не бяха по европейска програма. Те бяха национален ресурс, който сме платили аз и Вие от данъците си. При положение, че този публичен ресурс се използва за частен интерес, защото всички санирани жилища са частно притежавани имоти, подходът трябваше да е съвсем различен.

Първо трябваше да се изисква по-голяма дълбочина на санирането от клас C, който ще трябва сега да надграждаме.

Второ трябваше да се изисква самоучастие, за да може собствениците да имат ангажимент, включително и към поддръжката впоследствие. Можеше дълбочината на санирането да е обвързана с размера на самоучастието ако примерно предприемем действия да постигнем клас А да получим по-голям грант, ако работим просто да достигнем клас С, който вече се смята за нисък от гледна точка на характеристики на сгради, да получим по-нисък грант.

Начинът, по който реално беше реализирана програмата демотивира строителните фирми, които участваха, защото решенията кой ще участва бяха централизирани на ниво общини, където се провеждаха процедурите по ЗОП. Собствениците на тези жилища също бяха изключени от процеса, тъй като принципът беше на харизан кон зъбите не се гледат. Те бяха изключени от осъществяване на контрол, от избор на изпълнители включително контрол на изпълнението.

Общините казаха при условие, че ние плащаме всичко, ние ще вземаме решенията за контрола и надзора. Вие само ни осигурете достъп до жилищата –точка. А дали можеше да се случи по друг начин? Ще ви дам пример със Словакия, с която спокойно можем да се сравняваме.

Словакия още с присъединяването си към ЕС разработиха различни програми за обновяване на жилищния фонд, за еднофамилни и многофамилни сгради, с по-голям или по-малък грант. Имайте предвид че там най-големият грант беше 30%, не говорим за 50 или дори за 100%.

Заедно с това разработиха и съответните финансови инструменти, които да подпомогнат домакинствата, които не могат да обезпечат самоучастието си, защото имаше такива. Тук в момента, в който се поиска самоучастие, ще стане ясно, че във всяка сграда има домакинства, които и 10% самоучастие не могат да осигурят. В Словакия бяха създадени финансови инструменти като безлихвени кредити от банките, грантове от държавен фонд, който подкрепяше и продължава да подкрепя финансово всички програми. На всеки пет години се прави оценка на изпълнението на различните програми, добавят се нови компоненти. Резултатът към миналата година беше, че над 90% от многофамилните сгради в Словакия са обновени, а в Братислава са над 97%. Това се случва в Полша, в Чехия, навсякъде, където имаше сходни проблеми.

При нас 20% самоучастие се предвижда на втори етап от програмата от 2023 г.? Какви да са финансовите инструменти, които да се включат, за да са ясни за хората?

При нас най-големият проблем е, че тези неща, доколкото изобщо се правят са малки като мащаб.

Откакто енергийната ефективност на жилищните сгради изобщо започна да се обсъжда през 2005 г. стартира демонстрационен проект на UNDP, който трябваше да обнови демонстрационно 50 сгради с изискване за самоучастие от 50%.

Също през 2005 г. стартира програма за жилищна енергийна ефективност, която беше базирана на кредитна линия от 50 млн. евро от ЕБВР. През заеми от 6 търговски банки даваше кредити за изпълнение на определени дейности като връщаше 20% от кредита под формата на грант. Те дори не бяха безлихвени. Аз стартирах и управлявах програмата до 2009 г. и бяха обновени в някаква степен 33 000 жилища. Хората предприеха смяна на изолация, покриви, стени, закупуване на термопомпи. Не беше цялостно обновяване и това беше проблемът на тази програма. Следеше се строго за качеството на изпълняваните дейности, но основната цел беше да се усвои един ресурс. Дейностите се изпълняваха индивидуално от домакинство в собственото жилище и затова са тези кръпки по фасадите днес. Това беше порок на програмата, тъй като се предприемат такива дейности за цялата сграда, ефектът е несравнимо по-голям.

С изключение на тези два проекта, друго не се е случвало преди да стартира националната програма. Имаше опит с европейско финансиране и 75% грант да се направи нещо, но много малко се направи. След това се случи националната програма. Тя не беше добре структурирана, кампанийна без приоритизиране на сгради на хора с по-ниски доходи или сгради в по-лошо състояние. Тези въпроси никой не си ги задаваше. Централизирането на всички дейности в общините, а всички останали да стоят настрана опорочи програмата.

Какво да бъде променено сега, за да може общините да организират по-ефективно този процес?

От общините в момента не се изисква съществена промяна. Има няколко ключови реформи, които са пряко свързани с програмата и трябва да се случат, за да бъдат одобрени средствата по нея. Това са разработването на дефиницията за енергийна бедност. Тя трябва да бъде приета преди да тръгне самата програма, по-специално тази, която предвижда самоучастие на собствениците. Второто е промени в Закона за етажната собственост, които минаха на обществено обсъждане, но не са гласувани още в парламента. Третата реформа е предоставянето на услуги на едно гише one stop shop. Това има за цел да компенсира липсата на капацитет, където такъв липсва или да подсили капацитета, където вече има капацитет. Това се условия, които не бъдат изпълнени, Планът за възстановяване и устойчивост няма да бъде одобрен.

Всъщност услугите на едно гише ще дадат възможност за по-добра координация.

Този капацитет все отнякъде трябва да дойде, а ако го нямаме?

Все пак предоставянето на услуги на едно гише ще бъде с отделно финансиране по Плана, така че ще има възможност да се обезпечи с експертиза, все пак това е целта.

Това в момента се обсъжда в много общ план без никаква конкретика. Колеги работеха, включително по един демонстрационен проект. Моето най-голямо притеснение е да не се тръгне по линията на най-малкото съпротивление от гледна точка на това, че дейностите по Плана имат срок за изпълнение. А този срок не е много дълъг особено при такива мащабни програми. Опасявам се да не се вземе Соломоновото решение ние имаме от предишната програма много на брой сгради, които са кандидатствали, не малка част от тях са одобрени, дайте да ги санираме. С тази разлика, че сега ще се търси клас B на енергийна ефективност.

На изслушване на служебния регионален министър д-р Шишков в парламента се спомена за спестяване на близо 1 млн. мегават часа от тези над 2000 сгради и 3 млн. мегават часа от всички санирани сгради до момента. Това какви резултати са?

Не мога да коментирам в детайли. 3000 сгради в никакъв случай не може да се очаква да реализират сериозна икономия, от гледна точка на нуждата от икономии. Ние сме поели конкретни ангажименти, свързани с постигане на въглеродна неутралност до 2050 година, с намаляването с 40% на въглеродните емисии. Те ще са в резултат на дейности по Плана за възстановяване не само санирането, но и много други, които ще бъдат финансирани от Плана, включително използване на ВЕИ, намаляване на емисии от ТЕЦ. Никъде не пише, че трябва да спираме централи, напротив трябва да реализираме такива икономии, което е нещо съвсем различно.

Сградният фонд консумира 40% от общото потребление на енергия. Не може да очакваме, че от 66 000 сгради като санираме 3000 ще постигнем огромна икономия.

Именно това твърдят синдикатите например, че няма как да постигнем намаление на емисии без затваряне на въглищните централи? От къде другаде ще дойде намалението освен от затваряне на замърсяващи предприятия?

Не знам всички дейности, свързани с намаляване на емисиите, но знам, че основната част от финансирането по Плана е свързано с реализирането на зелени инвестиции и със спестяване на емисии. За домакинствата има немалко финансиране за поощряване използването на фотоволатични системи за производство на електроенергия от домакинството. Това е ограничено, но в съвкупността си тези мерки биха довели до необходимите спестявания без закриване на централи, защото никъде не е поет такъв ангажимент.

За затварянето има други поети ангажименти, не във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост. Общата европейска политика е за прекратяване на производството на електроенергия от фосилни горива въпреки рязката промяна на ситуацията заради войната в Украйна. Започнаха, включително и Германия, да разглеждат сценарии за връщане на въглищни централи.

Ако се върнем на темата за санирането на сградите и как да се случва процеса има нещо още важно. В момента се разработват и въвеждат поетапно различни изисквания към енергийните характеристики на сградите. Очаква се съвсем скоро да бъде приета Директива за минималните енергийни стандарти на сградите. Ще видим как от препоръчителни разни такива мерки ще станат задължителни. Ще има задължителни изисквания, които ако те не бъдат изпълнени, ще има санкции за етажната собственост.

Кое е най-близкото до хората, да искат финансиране от търговските банки, да има конкретен финансов механизъм или да има няколко източника, от които да търсят финансиране? Ако изведнъж се поиска самоучастие, хората може да се откажат от програмите?

Първото и задължително условие е нещата да не се случват кампанийно. Това трябва да е стратегически план, разработен като устойчив и дългосрочен процес, при който във всеки един момент напред във времето ще е ясно какво ще се случва. Например първите 3 години ще имате достъп до 80% грант, от трета до шеста година грантът ще бъде 60%. От гледна точка на финансови инструменти трябва да има много и различни финансови инструменти като например безлихвени заеми, целево подпомагане на домакинства, които са в някаква степен на уязвимост дали ще са енергийно бедни или социално слаби, за тях грантовете спокойно може да си останат 100%, това никой не го оспорва. Имайте предвид, че колеги правиха и в България такива проучвания. Много е голям процентът на домакинствата, които заявяват, че са готови да предоставят самоучастие дори то да е повече от 20%. Много от домакинствата особено при еднофамилните къщи са склонни грантовете да са под 50%. Трябва да се направи както в Словакия ветрило от различни програми, от които човек може да избере от гледна точка на социален статус, по коя програма да участва, кое най-добре работи за него. Семейство с високи доходи няма да отиде там, където грантът е 30%, ще отиде там, където е по-нисък, но въпреки това ще поучи някакво поощряване.

Това се случи 2005-2009 г. по тази програма за енергийна ефективност, която Ви споменах, тогава сключихме договори с най-големите шест търговски банки и поддържахме такива гишета да знаят хората кои технологии са допустими за финансиране, кои фирми доставчици са възможни. Но това, което се получи като снежна топка е, че всички банки започнаха да провеждат свои рекламни кампании и да рекламират тези заеми за енергийна ефективност. Процесът се насища информационно, когато всички участници виждат своя интерес и са активни.

Никоя финансова институция не може да конкурира 100% грант.

Ако се въведат нисколихвени или безлихвени облекчения, самите финансови институции ще започнат да си разработват свои финансови продукти. Хората трябва да знаят, че тези програми винаги ще ги има с различни параметри и условия на подпомагане в дълъг срок, дори след 2050 година, защото нуждата е много голяма. След либерализиране пазара на електроенергия, когато цената на енергията стане по-висока, хората сами ще потърсят възможности. Говорим за енергийна бедност, тя зависи от доходите на хората, от цената на енергията, от състоянието на жилището, в което живеят. Не може да очакваме, че нашите доходи в следващите 10 години ще догонят европейските за съжаление. Не можем да кажем от друга страна, че цената на електроенергията да е постоянно да е субсидирана по някакъв начин от държавата. Единственото, което е реалистично и работи от момента, в който го направиш в много дълъг период от време е това да си подобриш енергийните характеристики на жилището, за да потребяваш по-малко енергия, за да поддържаш топлинен стандарт през зимата и да си охлаждаш жилището през лятото с по-малко енергия. От момента, в който се направят тези подобрения, разликата се усеща веднага в сметките. Да не говорим, че когато се говори за постигане на по-висок клас какъвто ще бъде по тази програма B икономиите ще бъдат още по-големи.

По време на енергийна комисия в парламента регионалният заместник-министър Десислава Георгиева каза, че и в момента се финансира санирането на еднофамилни жилища по оперативната програма, но само в десетте големи града, а от другата година ще се финансират по програма „Развитие на регионите“, но все още не са ясни критериите? Какви да са критериите?

Тук също не може да подпомогнем всички. Презумпцията на една такава програма е, че в еднофамилните живеят богати домакинства защо трябва да ги подпомагаме, но тези еднофамилни сгради не са само в софийските квартали Бояна и Драгалевци. В малките градове и села живеят крайно бедни домакинства. Затова те не могат да се отопляват и стоят по цяла зима в една стаичка или си ходят с палтата вътре. Ние участвахме в работата група на програмата „Развитие на регионите“. Аз нямам спомен да има такива мерки. Дано да се отвори такава възможност. Хубаво е да се обвърже на нивото на подпомагането със социално-икономическия профил на домакинството, защото заможни домакинства, които живеят в нови къщи, техните къщи нямат нужда и от саниране, но да кажем домакинства със средни доходи биха могли да бъдат подпомагани. Ако семейството има по-ограничени финансови възможности и има по-голяма нужда от предприемане на такива действия да се подпомага с по-високо грант. Ако е в по-високо доходи да има някакво поощрение, но при всички случаи да не е голямо. От гледна точка на данъците имаше такива данъчни облекчения, но те мисля, че са за сгради, които постигат клас B и имат разработени технически паспорти и енергийни одити. Това също е добър подход, защото сградите замърсяват по-малко и имат по-малко емисии.

Ние сме предлагали и по-радикални решения като да кажем домакинствата, които са социално слаби или в друга степен уязвимост например многодетни семейства, самотни майки, хора с увреждания, за тях да има еднократна помощ за енергийно обновяване на дома им. Най-широко прилагани мерки, смяна на прозорци, външни врати, топлоизолация на фасадни стени има изчисления колко струва за жилища от 60-75 кв. м от порядъка от 7-8 000 лева. Но да се каже еднократно такива домакинства могат да получат тази сума пари и да я вложат целево в обновяване на жилищата си. Тогава такива домакинства от пречка ще се превърнат в двигател на процеса като знаят, че ще получат тези пари самите ще настояват да се вземе решение и да се предприемат мерки за обновяване. Когато се дефинират по-внимателно проблемите, ще се намерят и различни решения. Този тип програми от гледна точка на мащаба си, полезността и нуждата, трябва да бъдат разработвани стратегически. Трябва да се мисли за дългосрочна стратегия. Аз не знам правителство, което да е мислило отвъд четиригодишния си мандат. Стратегии имаме най-различни, но нещо да се е случило, не е. Демографските политики сега, ще дадат резултат след 20-30 години.

Източник 3eNews: Минчо Бенов, Хабитат България, пред 3eNews: Едно по-радикално решение е еднократна помощ за енергийно обновяване на дома

Разговор на Яна Спиридонова с Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, за Радио София – БНР. Снимка: Радио София

Необходимо е да подобрим енергийната ефективност на домовете ни. Това каза в предаването „Радиокафе“ Минчо Бенов – национален директор на Хабитат България. Трябва да бъдат отбелязани социалните, климатичните и икономическите аспекти, които обхваща темата за жилищната енергийна ефективност, „а в днешната ситуация на войната с Украйна, включително и аспекти свързани с националната сигурност и енергийната независимост на страната”, отбеляза той. По думите му, се очаква либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители, което ще постави пред много хора проблема как да посрещат нуждите си за електроенергия.

С това обстоятелство той свърза понятието “енергийна бедност” като подчерта, че тя зависи от нивото на доходите, цената на електроенергията и състоянието на жилището, което обитаваме.

В днешната ситуация, за да можем да се справим с енергийната бедност е нужно да подобрим енергийната ефективност на домовете си, изтъкна още Минчо Бенов. Според него, 93% от жилищния фонд в България е енергийно неефективен.

Като пример, той посочи, че според европейските стандарти за енергийно ефективни се смятат жилищата, които имат клас на потребление “Б”.

“При нас масово, дори и при тези жилища които бяха реновирани, е постигнат енергиен клас “С”, въпреки че бяха финансирани със 100% грант и то от бюджета”, каза още Бенов. “Трябваше още тогава да се направи по-дълбоко обновяване, за да се постигне по-висок енергиен клас”, посочи той.

Със средствата предвидени по Плана за възстановяване и устойчивост, ще могат да се обновят около 1000 сгради, отново по модела базиран на 100% грантово финансиране. “Нещо, което го няма никъде по света, а България не е достатъчно богата държава, за да си позволи този лукс”, смята Бенов.

“Ние всъщност, със 100% грантово финансиране, обновяваме частно притежавани домове, а не публични сгради. Изразходваме един ресурс, за да подпомогнем една много малка група от хора”, разкри той. По думите му, този подход “изкривява” пазара, докато програмите за обновяване навсякъде в Европа са един устойчив бизнес модел.

Хабитат България съвместно със свои партньори е изготвил декларация с 12 препоръки за устойчиво енергийно обновяване на жилищния фонд още през 2021 година. Тя е била предложена на вниманието на всички парламентарни групи, но до този момент остава без обратна връзка, твърди Бенов.

Чуйте още подробности по темата от разговора в звуковия файл тук: Минчо Бенов: 93% от жилищния фонд в България е енергийно неефективен

Източник: Радио София – БНР

В България има близо 66 000 многофамилни сгради, които имат нужда от обновяване.

На 1 ноември 2022 г. се проведе среща с медиите на тема „Устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“. Негови инициатори бяха „Климатека“, Центърът за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и групата „Да обновим България”. На събитието бе коментирана новата програма за енергийна ефективност на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и развитие, която влиза в действие от началото на този месец. Министерството на регионалното развитие и благоустройство ще инвестира над 1,4 млрд. лв. за енергийна ефективност на жилища с минимум 4 апартамента в цялата страна.

Сред експертите, които участваха в дискусията, бяха Драгомир Цанев („ЕнЕфект“), Минчо Бенов („Хабитат България“), Тодор Попов (Община Габрово), проф. Димитър Назърски (Българска асоциация за изолации в строителството – БАИС), Цвета Наньова (Българо-австрийска консултантска компания – БАКК), Иван Велков (Българска фасилити мениджмънт асоциация – БГФМА и Българската стопанска камара – БСК) и др.

Новата програма за реновиране ще има два крайни срока за кандидатстване. Първият е до 15-и февруари 2023 г., а вторият – до 31-ви март 2023 г., като на този етап предвижда предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за обновяване на многофамилни жилищни сгради. След този срок преминаваме към режим на 80% субсидия и 20% самоучастие от страна на собствениците. Предвижда се минималният размер на заявените средства по всеки индивидуален проект за сграда или блок-секция да бъде 100 000 лв., а максималният да не надхвърля 6 500 000 лв.

„Имаме 66 000 многофамилни сгради, които имат нужда от обновяване. До този момент сме обновили 2800 и ще обновим още 1000, като говорим за 5-6% обновени сгради от 2008 г. насам“, коментира Драгомир Цанев. „В момента инвестираме много средства и постигаме не много голям резултат. Няма как да се случи друго при стопроцентова безвъзмездна помощ. Ако продължаваме със 100% грант, това означава, че взимаме от много хора и даваме на малко. Означава, че тези, които се възползват, са в чудесна позиция, но означава също, че 95% от хората няма да имат достъп до никакви средства. Ако следваме настоящите правила на програмата, приоритизираме големите сгради, които са предимно в големите градове, а хората в по-малките населени места могат да останат без достъп до финансиране, както и при предишната програма, в която над 3000 заявления не получиха отговор. Затова настояваме да има разпределение на средствата за по-големи и по-малки сгради, но още по-важно е да има паралелен финансов механизъм, който по всяко време да приема кандидатури с по-малък процент държавна помощ.“

Освен това 100% грантово финансиране изолира собствениците на жилища от вземането на решения и осъществяването на контрол върху извършените дейности, изтъкна Минчо Бенов от „Хабитат България“.

„Жилищата в обновени сгради вече са много по-скъпи от тези в необновените“, сподели Иван Велков. „Ще дойде момент, в който жилища в несанирани сгради няма да имат пазарна стойност, и това е още един аргумент да търсим възможности за саниране.“

Експертите се спряха върху необходимостта от предварително обследване за енергийна ефективност и за установяване на техническите характеристики на сградата, от архитектурно заснемане и технически паспорт. Те уточниха критериите за оценка и класиране на сградите, които кандидатстват, както и кои сгради са с предимство и кои разходи се поемат по програмата.

Проф. Димитър Назърски (БАИС/УАСГ) каза повече за това защо са възникнали проблеми при предишната програма за саниране на жилищните сгради и как могат да бъдат избегнати сега: “Преди шест години в Българска асоциация за изолации в строителството създадохме “Ръководство за енергийно ефективно обновяване на ограждащите конструкции на сгради”. В много случаи строителните фирми не използваха ръководството, което направихме, а се разчиташе единствено на опита на работниците в тези строителни фирми. Това е една от промените, които искаме да направим, а именно – общините като инвеститори трябва да проявяват по-голяма взискателност към разработените проекти от фирмите, които наемат, за да изпълнят проекта.”

По време на срещата експертите обсъдиха и какви реформи и промени са необходими, за да могат бъдещите програми да се случват по по-ефективен начин, както и че енергийната ефективност е от ключово значение за постигане на целите за въглеродна неутралност до 2050 г.

Участниците разгледаха реда, по който ще се подават предложения за изпълнение на инвестициите и как ще се работи в партньорство с общинската администрация. Бяха обсъдени и въпроси, свързани с промените в Закона за управление на етажната собственост, очакваната дефиниция за енергийна бедност и участието на уязвимите домакинства в бъдещите етапи на програмата, които ще изискват съфинансиране от тяхна страна. Темата ще бъде продължена още следващата седмица с традиционния „Ден на обновяването“, който ще се проведе в сградата на КСБ и онлайн на 8-и ноември от 14:00 ч.

Документи: Енергийно обновяване на сградите
Презентация: Реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост – Цвета Наньова (Българо-австрийска консултантска компания – БАКК)

За ЕнЕфект:
Фондация Център за енергийна ефективност ЕнЕфект е неправителствена организация с нестопанска цел, основана през 1992 г. в София, България. Чрез интензивното участие в международни и национални инициативи за подобряване на енергийната ефективност ЕнЕфект вече повече от 30 години подкрепя усилията на българските централни и местни власти и частния сектор за устойчиво енергийно развитие. В момента, ЕнЕфект действа като секретариат на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия, а като част от международния консорциум EEE (Еконолер-ЕнЕфект- Елана) управлява българския Фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници, създаден с подкрепата на Глобалния екологичен фонд, Световната банка и българското правителство.

За Климатека:
Климатека е информационна платформа за климатичните промени, която превежда науката за климата на достъпен език и цели по-висока информираност и образованост на българите. Климатека работи с учени и експерти от различни сфери, които пишат авторски публикации и разглеждат темата и през българската действителност. Платформата работи тясно и с мрежа от медии и журналисти, за да популяризира темите и да достига до обществеността.

Хабитат България подготви становище по инициирана писмена процедура за вземане на решение за одобрение на нови приоритети в Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021 -2027, съфинансирани от Фонда за справедлив преход, версия октомври 2022 г.

На първо място бихме искали да обърнем внимание на факта, че в текста на изпратеното електронно писмо до ТРГ по ОПРР се посочва: “Новите 2 приоритета на ПРР са разработени в съответствие с проектите на Териториалните планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Кюстендил и Перник.“ На практика в приложения документ за допълнение към ПРР се предлага 1 нов приоритет:

Priority: 3 Справедлив преход

2.1.3.1. Specific objective: Предоставяне на възможност на регионите и хората да се справят със социалните въздействия, заетостта, икономиката и въздействието върху околната среда от прехода към целта на Съюза за климата през 2030 г. и климатично неутрална икономика до 2050 г. въз основа на Парижкото споразумение.

На лице е разминаване и в текста на решението, което искате да се гласува:

Решение 1: Тематичната работна група за разработване на ПРР одобрява допълване на Програмата с предложените нови приоритети, съфинансирани от Фонда за справедлив преход.

В този смисъл, би следвало да коригирате изпратения образец на решение, защото документа, допълващ ПРР визира един нов приорите по ОПРР, а именно приоритет 3 Справедлив преход.

По отношение на предложеното допълнение към ПРР, предлагаме следното:

Към посочените в документа интервенции, които вероятно са планирани в съответствие с териториалните планове за справедлив преход, да бъдат добавени и допълнителни кодове, които биха допринесли за по-доброто икономичесто развитие на 3-те региона. Към документа няма обосновка защо са посочени само 15 типа интервенции и как е направено разпределението на средствата между тях, 2.1.3.1.3.Indicative breakdown of the programmed resources (EU) by type of intervention Reference: point (d)(viii) of Article 22(3) CPR Table 4: Dimension 1 – intervention field.

В Приложение І от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 24 юни 2021 година, е записано: „За специфичната цел „осигуряване на възможност на регионите и населението да се справят с въздействието върху социалната сфера, заетостта, икономиката и околната среда на прехода за постигане на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на неутрална по отношение на климата икономика на Съюза до 2050 г., въз основа на Парижкото споразумение“, получаваща подкрепа от ФСП, могат да се използват областите на интервенция по всички цели на политиката, при условие че са съобразени с членове 8 и 9 от Регламента за ФСП и са в съответствие със съответния териториален план за справедлив преход. За тази специфична цел коефициентът за изчисляване на подкрепата за целите, свързани с изменението на климата, е определен на 100% за всички използвани области на интервенция.“
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1060 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

В тази връзка, предлагаме да бъдат добавени и следните полета на интервенция, с които можете да се запознаете тук:
Становище по Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021 -2027