Категория: Новини

12.02.202531.03.2025 Новини

Енергийната бедност остава критичен проблем за България, а цените на електроенергията оказват значително влияние върху уязвимите домакинства. Възобновяемите енергийни източници, и в частност слънчевата енергия, се разглеждат като дългосрочно решение.

11.02.2025 г., „Дом на Европа“, гр. София:

„Могат ли слънчевите микроинсталации (Plug-in PV) да бъдат достъпно решение за домакинства в енергийна бедност?“ бе тема на организирана от Хабитат България кръгла маса, част от проекта SUNRISE (Prosumer Solar Energy – Домакинства, произвеждащи енергия за бита от слънцето), финансиран от Европейската климатична инициатива (EUKI).  Проектът предлага достъпен подход за използване на слънчевата енергия в жилищния сектор, използвайки потенциала на фотоволтаичните микроинсталации, като ефективно средство за намаляване на разходите за електроенергия сред най-уязвимите групи.

Събитието откри Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България, който подчерта, че „В Европа Plug-in PV се превръщат в масово решение, но в България процедурите остават сложни. Домакинствата трябва да имат лесен достъп до възобновяема енергия, а държавата да създаде адекватна регулаторна рамка.“

В дискусията участваха експерти в областта на жилищната и енергийна бедност, представители на Министерски съвет, МТСП, МРРБ, МОСВ, Агенция за устойчиво енергийно развитие, Център за изследване а демокрацията, Асоциация Активи потребители, Гринпийс, WWF България, представители на електроразпределителни дружества и медии. Основен фокус бе потенциалът на Plug-in PV – малки, лесни за инсталиране фотоволтаични системи, които могат да осигурят евтина и чиста енергия за домакинства, изложени на риск от енергийна бедност.

Бяха представени националните политики в борбата с енергийната бедност, както и мерките, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост. Според д-р Теодора Пенева от БАН и експерт към WWF България, въпреки отпуснатите средства за енергийна ефективност и обновяване на жилищния сграден фонд, страната не решава проблемите на уязвимите домакинства. 100% грант се предоставя на всички собственици в одобрена за саниране сграда, независимо от техния доход и социален статус, вместо такава помощ да се осигурява само на енергийно бедни домакинства, Реалната подкрепа за уязвимите домакинства е недостатъчна и тези групи остават встрани от прилаганите политики. Необходими са целенасочени мерки за облекчаване на административните пречки пред инсталирането на ВЕИ решения.

Ася Добруджалиева, мениджър проекти в Хабитат България и Десислава Иванова, главен експерт ЕП в Община Дупница разказаха за успешното инсталиране на първите дванайсет демонстрационни Plug-in PV системи за социално слаби домакинства, съответно по шест в Дупница и Ботевград. Тези микроинсталации доказват, че с минимални инвестиции може да се покрие до 30% от дневното потребление на електроенергия на домакинствата, което значително облекчава сметките им за ток.

Фотоволтаични решения за енергийна независимост

Фотоволтаиците за балкони, с щепсел за включване в контакт (Plug-in PV), с номинална мощност до 800 W, не са популярни в България, но те все повече се прилагат в домакинствата в Западна Европа. В Германия са инсталирани вече над 1 млн. устройства, като на много места провинциите предоставят субсидия в размер на 150 евро, а в Берлин тя достига 500 евро. Тези фотоволтаици имат ниска себестойност, но висок потенциал за информиране на гражданите за възможностите за ползване на слънчева енергия и мотивирането им да контролират потреблението на еленергия и сметките за нея.

Соларният модул Plug-in PV генерира електроенергия от слънчевата радиация, която микроинвертор преобразува в „битова електроенергия“. Той се свързва директно към съществуващата електрическа мрежа в жилището, чрез включване на щепсела в контакта.

Plug-in PV системите обикновено се състоят от два стандартни соларни модула, които произвеждат достатъчно електроенергия, за да покрият в слънчеви дни значителна част от базовото натоварване и от пиковото натоварване на домакинството в обедните часове. Системата от два броя щепселни соларни модула генерира до 800 кВтч електричество на година, достатъчно, за да захраните хладилник, телевизор, компютър и друга техника с безплатна енергия от слънцето.

Предизвикателствата пред въвеждането на Plug-in PV в България

Европейската комисия поставя сериозен акцент върху преодоляването на енергийната бедност, като основната цел е защита на уязвимите групи чрез финансови инструменти и директна подкрепа. България трябва да адаптира тези политики чрез създаване на национални програми за енергийна ефективност, разработване на механизми за идентифициране на енергийно бедни домакинства и кампании за повишаване на информираността и достъпа до подпомагане.

Въпреки потенциалните ползи, регулаторната рамка в България възпрепятства бързото разпространение на слънчевите микроинсталации. Според действащото законодателство, микроинсталациите до 800W в многофамилни сгради се третират като строежи от шеста категория, изискващи сложни административни процедури. В други европейски държави като Германия такива устройства се инсталират без необходимост от разрешителни, като дори се предоставят финансови стимули за желаещите.

Следващи стъпки

Събитието показа, че достъпът до чиста енергия е не само въпрос на екологична устойчивост, но и на социална справедливост. Участниците в кръглата маса единодушно се обединиха около въвеждане на опростени административни процедури за инсталиране на Plug-in PV и възможности за субсидиране на микроинсталации за енергийно бедни домакинства. Необходими са промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които да се въведе диференциран подход за микроинсталации до 800 W, така че:

• Монтирането им на балкон или фасада да не се третира като строеж;
• Да отпадне изготвянето на проектни решения и уведомления до главния архитект на общината;
• Да се въведе присъединяване към мрежата на оператора само с уведомление, без изготвяне на становище;
• Да се въведе нетно отчитане, така че да се постигне реално подпомагане на домакинства в енергийна бедност.

Балконските фотоволтаични системи (Plug-in PV) спомагат за устойчивото използване на възобновяема енергия и могат да бъдат ефективно решение за преодоляване на енергийната бедност. За да се реализират тези ползи е необходимо финансирането на микроинсталации за домакинства в енергийна бедност да бъде включено като мярка в съществуващи програми за ВЕИ за домакинства, като например по Плана за възстановяване и устойчивост, Програмата за развитие на регионите, както и нови програми в Социалния климатичен план за Социален фонд за климата.

Пълна програма и презентации от събитието може да разгледате тук:
Програма
Проект SUNRISE Prosumer Solar Energy
Пакта за климата, енергийната криза и енергийната бедност

Научете повече тук: 
Европроект осигурява достъпна чиста енергия за енергийно бедни домакинства, „Чиста енергия“, Bloomberg TV Bulgaria
Умни микроинсталации помагат на домакинства в България да пестят от сметките за ток, Радио България

---

06.02.202507.02.2025 Новини

На 5 февруари 2025 г. Хабитат България взе участие в събитие на високо равнище, посветено на прилагането на новата Схема за търговия с емисии (СТЕ2), която обхваща емисиите на CO2 от сградите, пътния транспорт и други сектори, като например употребата на горива в малки промишлени инсталации, както и на Социалния климатичен фонд (СКФ), който ще се създаде с част от приходите от СТЕ2. Събитието се организира от Генерална дирекция за действия по климата (DG CLIMA) на Европейската комисия в сътрудничество с Министерски съвет и Министерството на околната среда и водите.

Дискусиите, разделени в два основни панела, бяха съсредоточени върху предизвикателствата и ползите от прилагането на ЕСТЕ2 и начините за гарантиране на успеха на СКФ в България. Представителите на Хабитат България в срещата споделиха опита на организацията в изпълнението на проекти свързани с темата за енергийния преход и дадоха ценни препоръки за това как той да бъде справедлив и приобщаващ, особено за уязвимите общности в условия на енергийна бедност.

Решаване на предизвикателствата при прилагането на ЕСТЕ2

В първия панел Мете Куин, заместник директор на дирекция CLIMA.B „Въглеродни пазари и чиста мобилност“ към Генерална Дирекция за действия по климата на Европейската комисия и Миля Димитрова, ръководител на Главна дирекция „Политики по изменението на климата“ в Министерството на околната среда и водите очертаха стъпките за прилагане на ЕСТЕ2. Заинтересованите страни обсъдиха нивото на обществена осведоменост в страната относно системата и стратегиите за улесняване на зеления преход и ограничаването на изкопаемите горива. Изразени бяха аргументи в подкрепа на СТЕ2, както и опасения за социално-икономическите ефекти от нея.

Ефективност на Социалния фонд за климата 

Вторият панел беше посветен на СКФ, като дискусиите бяха водени от Европейската комисия и Радослав Миланов, директор „Стратегическо планиране” към Администрацията на Министерски съвет. Хабитат България заяви своята позиция, застъпвайки се за социална справедливост при разпределянето на средствата по СКФ.

Основните теми на панела включваха идентифициране на приоритетни целеви групи, осигуряване на правилно разпределение на средствата и разработване на ефективни инвестиции. Хабитат България постави фокус върху семействата с ниски доходи, маргинализираните общности и уязвимите домакинства, които трябва да бъдат в центъра на политиките на СКФ, като се гарантира, че те ще получат адекватна подкрепа за енергийно ефективни подобрения на своите жилища.

Движение към справедлив зелен преход 

В края на събитието участниците изведоха ключови изводи, които потвърждават необходимостта от още по-силно ангажиране на Европейската комисия и всички заинтересовани страни в осъществяването на енергийната трансформация в страната ни. Хабитат България потвърди ангажимента си да подкрепя устойчиви жилищни решения и да се застъпва за работещи политики в областта на климата, които гарантират преход, който е справедлив за всички и не оставя никого назад.

---

31.01.202513.07.2026 Новини

До 30 юни 2025 г. българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. 

• ПОНЕ 30% ОТ ХОРАТА В СТРАНАТА ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
  

• НЕ СЕ ПРИЛАГА ДЕФИНИЦИЯТА за домакинства в условия на енергийна бедност при предоставяне на финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия).

• ЛИПСВА ПОЛИТИЧЕСКА ВОЛЯ за разработка на цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.

• ПОЛИТИЧЕСКОТО БЕЗДЕЙСТВИЕ задълбочава кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г.

Общият размер на финансирането за България е 2.28 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г. С тях ще бъдат финансирани три вида групи: 

1. уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи;
2. уязвими микропредприятия;
3. уязвими потребители на транспорт.

Приблизително 1 млрд. евро се очаква да бъдат разпределени за енергийна ефективност на сградния фонд при домакинствата (от група 1).

Все още не е ясно обаче какви обективни индикатори ще се приложат за дизайна на фонда и разпределение на мерките. Тези групи ще бъдат засегнати от покачването на цените на транспортните горива – петрол, дизел и т.н., както и на горивата за отопление/охлаждане в сградите. Има очаквания групата на уязвимите потребители на транспорт да е много по-широка от тази на енергийно бедните, и да включва възрастни, деца и хора с увреждания без доходен критерий. Все още не е разработена дефиниция за уязвими предприятия, но се очаква това да бъдат предприятия на градски и междуградски транспорт, на образователни, социални и здравни услуги, предприятия с висок дял на разхода за транспорт в общия, и др.

Защо всички трябва да участват в разговора?

Очаква се правителството да включи гражданското общество, представители на бизнеса, неправителствения сектор и научната общност в обсъжданията на Социалния климатичен план. Включването на широк кръг експерти е необходимо поради особеностите на целевата група, нейният широк обхват и специфични проблеми. Важно е да се вземат предвид опита на бизнеса от жилищното обновяване, на академията и неправителствения сектор от проекти в сферата на енергийната и транспортната бедност и работата с уязвими групи на терен.

За съжаление, консултациите и общественото обсъждане на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата бяха белязани от кратки срокове и игнорирани препоръки. Това поражда опасения сред експертите, че подобен подход може да се повтори. Това би било в противоречие на изискванията и на Европейската комисия разписани в Регламента на социалния климатичен фонд, и на принципите на гражданственост и демокрация в процесите на вземане на политически решения, засягащи широк кръг от уязвими групи.

Какво е енергийна бедност и защо официалната дефиниция все още не се прилага?

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението.

* По данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г., Таблица VII.1. Оценка на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност, стр.64.

Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома.  

Прочетете цялата статия на доц. д-р Теодора Пенева, изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България, един от най-изявените експерти по темата „Енергийна бедност“: Над 2 милиарда евро от бъдещия Социален фонд за климата трябва да бъдат насочени за подкрепа на уязвими групи в България

---

Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. 

Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При темп на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради, които са над 66 000. За над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност, към момента няма никаква подкрепа от страна на държавата, а в тях живее половината от населението. Сред пречките за прилагането на дефиницията за енергийна бедност са липсата на политическа воля за отговорно министерство и административен капацитет за създаване и управление на информационна система за процеса.

Тази информационна система е предвидено да съхранява данни за доходите на домакинствата и сградните характеристики на жилищата, и по автоматичен път да предоставя информация за статута им при проверка от администраторите на програми и схеми. При наличие на близо 1.8 милиона души в енергийна бедност, изпълнителната власт (в лицето на министерствата и общините) е категорична, че това е единственият начин за администриране.

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Проверите дали Вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента ТУК 

---

Какви са 4-те основни предизвикателства, които ще стоят пред българското правителство?

1. Изборът на институция, която да оглави създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни домакинства.
2. Вписването на отговорната институция в Закона за енергетика и други свързани нормативни актове.
3. Редакцията на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Възможно е също така да се направят и корекции в частта за определяне цената на електроенергия в условията на либерализиран пазар и на мониторинг (виж Темата на фокус в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2024 г.).
4. Определянето на фонд за финансиране на мерките за енергийно бедните домакинства или отделни компоненти за подкрепа на първоначална инвестиция в мерки.

Чуйте мнението на доц. д-р Теодора Пенева в новия съвместен подкаст на Хабитат България и БНР, озаглавен „Достъп до енергийно обновяване на жилищата“: Енергийната бедност и Социалният фонд за климата

---

На 18 декември 2024 в Сохо, София, се събраха представители на НПО сектора, браншови организации, КНСБ, МС, МТСП, МРРБ, МОСВ и Института за икономически изследвания при БАН като основен фокус на срещата беше темата за енергийната бедност в страната като проблем и бъдещето на Социалния климатичен фонд (СКФ). 

Докладите предизвикаха оживени дискусии и голям интерес. От страна на институциите стана ясно, че междуведомствена работна група за разработване на СКФ е сформирана, но към момента все още няма яснота дали ще бъде създадена възможност  представители на гражданското общество, бизнеса и академията да се присъединят. От Министерски съвет, които към момента оглавяват процеса по създаване на СКФ за България, проявиха интерес да разгледат докладите в детайл в рамките на работна група. По време на срещата бяха представени два доклада изготвени от WWF България и с подкрепата на Хабитат България и ИИИ на БАН.

В първия доклад фокусът бе: Представяне на финансовите инструменти за декарбонизация на сектора на жилищните сгради в България както и препоръки за тяхното развитие – разработен в рамките на проект EUKI BioJust. Докато втория доклад предложи: Географски подход за индексиране на енергийната бедност – разработен с финансовата подкрепа на ЕСФ.

Прочетете повече тук: Предизвикателства и решения пред проблема с енергийната бедност в контекста на Социалния фонд за климата

Проект BioJust е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK).

---

В момента WWF България, в сътрудничество с Института за икономически изследвания при БАН, разработва карта на енергийната уязвимост на домакинствата с индекс на енергийната бедност по области и региони. Когато бъде завършена, тя ще бъде изпратена до всички релевантни институции, като ще бъде публикувана и на wwf.bg. Тази карта ще бъде от полза за администрациите по места, като не само ще ги насочва към конкретните проблеми и нужди на домакинствата, но и да послужи като фундамент за създаването на план за действие за справяне с енергийната бедност.

Ако искате да се включите в полезни дискусии и обучения или да получите повече материали по темата, присъединете се към нашата Facebook група Зелено отопление и чиста енергия у дома | Да намалим въглеродния отпечатък

---

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Енергийната бедност и Социалният фонд за климата

---

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

---

13.01.202513.01.2025 Новини

До 30 юни трябва да подадем разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност. 

• Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
• Не се прилага дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност при предоставяне на финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия). 
• Липсва политическа воля за разработка на цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.
• Политическото бездействие задълбочава кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г. В статията са разгледани основните пречки и стъпките, които следва да се предприемат, за да се минимизират негативните ефекти от този сложен преход.

България ще получи 2.28 млрд. евро от Социалния фонд за климата

Общият размер на финансирането за България е 2.28 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г. С тях ще бъдат финансирани три вида групи: 

1. уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи;
2. уязвими микропредприятия;
3. уязвими потребители на транспорт.

Приблизително 1 млрд. евро се очаква да бъдат разпределени за енергийна ефективност на сградния фонд при домакинствата (от група 1). Все още не е ясно обаче какви обективни индикатори ще се приложат за дизайна на фонда и разпределение на мерките. Тези групи ще бъдат засегнати от покачването на цените на транспортните горива – петрол, дизел и т.н., както и на горивата за отопление/охлаждане в сградите. Има очаквания групата на уязвимите потребители на транспорт да е много по-широка от тази на енергийно бедните, и да включва възрастни, деца и хора с увреждания без доходен критерий. Все още не е разработена дефиниция за уязвими предприятия, но се очаква това да бъдат предприятия на градски и междуградски транспорт, на образователни, социални и здравни услуги, предприятия с висок дял на разхода за транспорт в общия, и др.

Всички трябва да участват в разговора

Очаква се правителството да включи гражданското общество, представители на бизнеса, неправителствения сектор и научната общност в обсъжданията на Социалния климатичен план. Включването на широк кръг експерти е необходимо поради особеностите на целевата група, нейният широк обхват и специфични проблеми. Важно е да се вземат предвид опита на бизнеса от жилищното обновяване, на академията и неправителствения сектор от проекти в сферата на енергийната и транспортната бедност и работата с уязвими групи на терен.

За съжаление, консултациите и общественото обсъждане на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата бяха белязани от кратки срокове и игнорирани препоръки. Това поражда опасения сред експертите, че подобен подход може да се повтори. Това би било в противоречие на изискванията и на Европейската комисия разписани в Регламента на социалния климатичен фонд, и на принципите на гражданственост и демокрация в процесите на вземане на политически решения, засягащи широк кръг от уязвими групи.

Какво е енергийна бедност и защо официалната дефиниция все още не се прилага?

Какво е енергийна бедност. Източник: WWF България

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г., Таблица VII.1. Оценка на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност, стр.64

* По данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (SILC) 2023“. Данните от изследването SILC, проведено през 2023 г. са с референтен период за дохода 2022 г. Източник АУЕР

Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома. 

Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При настоящите темпове на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради.

Към момента България разполага с над 2,2 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и от Кохезионния фонд за подобряване на жилищния фонд до 2030 г., като тези средства са предназначени за:

• саниране на около 1250 многофамилни сгради (приблизително 35 000 домакинства);
• инсталиране на оборудване за възобновяема енергия в по-малко от 2000 домакинства;
• подмяна на отоплителни системи в 80 000 домакинства (мярка по Програма Околна среда 2021-2027 г., изпълнявана в 21 общини).

Това обаче далеч не е достатъчно, предвид мащаба на жилищния фонд в страната – над 66 000 многофамилни сгради и над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност. Освен това в момента липсват, както достатъчно средства, така и капацитет в строителния и обслужващия сектор за ускоряване на този процес.

Сред пречките за прилагането на дефиницията за енергийна бедност са липсата на политическа воля за отговорно министерство и административен капацитет за създаване и управление на информационна система за процеса.

Тази информационна система е предвидено да съхранява данни за доходите на домакинствата и сградните характеристики на жилищата, и по автоматичен път да предоставя информация за статута им при проверка от администраторите на програми и схеми. При наличие на близо 1.8 милиона души в енергийна бедност, изпълнителната власт (в лицето на министерствата и общините) е категорична, че това е единственият начин за администриране.

Как можете да проверите дали вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента?

1. Съберете годишния нетен доход: Съберете нетните доходи от всички членове на домакинството за предходната календарна година. За целта използвайте данните от данъчните декларации за физически лица след данъци и осигуровки.
2. Извадете разхода за енергия: Изчислете разходите за енергия, които съответстват на типичното потребление на домакинството за същия период, и извадете тази сума от общия годишен доход.
3. Изчислете нетния месечния доход на член от домакинството след разходи за енергия: Разделете общата сума на броя на членовете в домакинството. След това разделете отново на 12, за да получите месечния доход на член от домакинство.
4. Сравнете с линията на бедност: Ако полученият месечен доход е под линията на бедност (526 лв. за 2024 г. и 638 лв. за 2025 г.), то вашето домакинство се счита за енергийно бедно.

Опростен пример за изчисление, при домакинство от 4 души, като двама от тях получават нетен доход (след данъци и осигуровки) от 1100 лв./месец, при разходи за енергия средно по 200 лв./ месец. В този пример домакинството е под линията на бедност за 2024 г.

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Доходният праг е персонализиран за всяко домакинство и зависи от това дали в домакинството има деца, възрастни или хора с увреждания, дали е многочленно домакинство, и дали е с неефективно отопление или лоша сградна обвивка, позволяваща загуба на топлина през зимата. Той се покачва заедно с официалната линия на бедност и с цените на електроенергията.

От 1 януари 2025 г., този праг е 848 лв. само поради увеличаването на прага на бедност на 638 лв. на лице от 1 януари 2025 г. и поради покачването на цените на електроенергия за битовия пазар. На 1 юли с промяната на цените на регулиран пазар, ще се промени и прагът.

Типовото потребление се изчислява според Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.

Разписаната Наредба в ясни стъпки и в съкратен вариант, от WWF България, може да бъде открита тук. 

Към този доходен критерий за сега не са приложени други критерии за оценка на домакинствата – имуществен, например. Дефиницията не се прилага, въпреки че е официално приета в Закона за енергетика и въпреки необходимостта от приложението ѝ за целите на програмите за енергийна ефективност и подкрепа за домакинствата в областта на ВЕИ.

В момента WWF България, в сътрудничество с Института за икономически изследвания при БАН, разработва карта на енергийната уязвимост на домакинствата с индекс на енергийната бедност по области и региони. Целта на картата е да се улесни обективния мониторинг на състоянието на енергийната бедност, като се отчитат териториалните различия в климата, енергийните нужди, социалната уязвимост и субективното усещане за енергийната бедност на домакинствата. Картата може да проследи и доколко мерките в Социалния климатичен план биха отговорили на истинските нужди на уязвимите домакинства.

Неприлагането на дефиницията за енергийна бедност поради липса на информационна система и отговорна за нея институция, позволява субективен подбор на кандидати по програми.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката все още администрират процедури без включен подоходен критерий за определяне на енергийно бедни домакинства, според законово приетата дефиниция. Само малка част от тези мерки ще достигнат до енергийно бедните домакинства, тъй като дизайнът им е насочен към всички граждани. Дори процедурата по Фонда за справедлив преход „Подкрепа на устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност“, която все пак има социални критерии, не прилага Наредбата за енергийна бедност.

Други процедури, които се осъществиха при наличие на официална дефиниция, но без реалното ѝ приложение са:

• втората фаза на сградното обновяване по механизма за възстановяване и устойчивост за 282 сгради;
• схемата за подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата с одобрени 1544 проекта.
• Кохезионният фонд, който и в момента предоставя екологични отоплителни системи по Програма за по-чист въздух за периода 2021-2027 с бюджет от над 300 млн. лв.

Какви са 4-те основни предизвикателства, които ще стоят пред българското правителство?

1. Изборът на институция, която да оглави създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни домакинства.
2. Вписването на отговорната институция в Закона за енергетика и други свързани нормативни актове.
3. Редакцията на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Възможно е също така да се направят и корекции в частта за определяне цената на електроенергия в условията на либерализиран пазар и на мониторинг (виж Темата на фокус в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2024 г.).
4. Определянето на фонд за финансиране на мерките за енергийно бедните домакинства или отделни компоненти за подкрепа на първоначална инвестиция в мерки.

Съществуват и редица други инструменти, които биха могли да подкрепят дългосрочните мерки за адресиране на енергийната бедност при отсъствието на специален фонд за тази цел.

• Изплащане на мерки за енергийна ефективност през сметките за енергия, или ЕСКО договори, е непопулярна мярка в момента, но все пак регламентирана от 2023 г. в Закона за енергийна ефективност.
• Друг тип подкрепа е данъчно облекчение или намаляване на ДДС ставката с 10-15% за изолационни материали, дограма, или при приложени мерки за енергийна ефективност по програми или схеми при определени технически изисквания и постигнати резултати като спестявания.
• В други държави се предоставят и нисколихвени или безлихвени кредити от търговски банки, с преференциални условия за енергийно бедни домакинства. Банки, доставчици, общини, агенции – всички нива на работа с домакинствата би следвало да могат да прилагат безпроблемно Наредбата. Чрез информационна система те биха могли бързо да получават данни за статута на своите клиенти и да предоставят диференцирани условия на подкрепа.

Всяко едно правителство носи отговорност, предвид напредващите срокове за разработка на Социалния климатичен план, и за либерализация на пазара. При неизяснени механизми, липса на отговорни институции и адекватни форми на финансиране за подкрепа, енергийно бедните българи са обречени на пазарни рискове, които трудно биха понесли.

Това прави темата важна и още по-неотложна особено в условията на политическа нестабилност.

---

Автор: Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател от Института за икономически изследвания към БАН и старши експерт „Климат и енергия“ във WWF България, един от най-изявените експерти по темата „Енергийна бедност“. Завършила е Икономика и управление по отрасли – енергетика, инфраструктура и публични услуги в СУ „Св. Климент Охридски“ , и „Управление на институциите за социална работа“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и „Международна икономика“ в Пекински университет.

---

---

Публикацията е създадена в партньорство на Хабитат България с Климатека, по проект “Достъп до енергийно обновяване”.

---

19.12.202427.01.2025 Новини

На 18 декември 2024 в Сохо, София, се събраха представители на НПО сектора, браншови организации, КНСБ, МС, МТСП, МРРБ, МОСВ и Института за икономически изследвания при БАН като основен фокус на срещата беше темата за енергийната бедност в страната като проблем и бъдещето на Социалния климатичен фонд (СКФ).

По време на срещата бяха представени два доклада изготвени от WWF България и с подкрепата на Хабитат България и ИИИ на БАН.

В първия доклад фокусът бе:
• Представяне на финансовите инструменти за декарбонизация на сектора на жилищните сгради в България както и препоръки за тяхното развит – разработен в рамките на проект EUKI BioJust.

Докато втория доклад предложи:
• Географски подход за индексиране на енергийната бедност – разработен с финансовата подкрепа на ЕСФ.

Докладите предизвикаха оживени дискусии и голям интерес. От страна на институциите стана ясно, че междуведомствена работна група за разработване на СКФ е сформирана, но към момента все още няма яснота дали ще бъде създадена възможност  представители на гражданското общество, бизнеса и академията да се присъединят. От Министерски съвет, които към момента оглавяват процеса по създаване на СКФ за България, проявиха интерес да разгледат докладите в детайл в рамките на работна група.

Срещата се осъществи в рамките на Проект “EUKI – BioJust: Just Transition for solid-fuel dependent households / Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива, GIZ: 81301799, финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK).

---

Проект BioJust е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK).

---

 

---

19.12.202413.07.2026 Новини

Берковица и Луковит са първите две общини в страната, в които ще се правят местни планове за действие, включващи демонстрационни мерки за декарбонизация на домакинства, зависими от твърди горива и в положение на енергийна бедност. Инициативата е част от проект BioJust, чиято обща цел е да се подпомогнат уязвимите домакинства, зависими от твърдо гориво, в прехода към сграден фонд с ниски емисии и ниско потребление на енергия, в съответствие с амбициозната цел на ЕС за въглеродна неутралност до 2050 г.. Проектът се осъществява в България, Унгария и Румъния в периода ноември 2023 г. – декември 2025 г. в партньорство между WWF и Habitat for Humanity и е финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на германското Федерално министерство на икономиката и опазването на климата (BMWK).

BioJust осигурява конкретни дейности за постигане на енергийни подобрения в избраните демонстрационни общини, като:

• събиране и обобщаване на добри практики от региона;
• разработване на ръководство за създаване на местни планове за действие за енергиен преход;
• извадково проучване на енергийното потребление и енергийните характеристики на жилищата на домакинства в риск от енергийна бедност;
• семинари за повишаване капацитета на местните власти по темата;
• срещи с представители на енергийно бедни домакинства за обсъждане на конкретни мерки, които да бъдат заложени в плана; разработване на общински план за енергиен преход на енергийно бедни домакинства;
• финансиране и реализиране на пилотни мерки от плана.

Подкрепата за всяка община е на стойност 20 000 евро, като сключването на договорите за безвъзмездна помощ с двете общини са планирани за февруари 2025 г.

ПРОУЧВАНЕ на Българо-австрийска консултантска компания АД (БАКК)

Сред общо 81 енергийно бедни домакинства на територията на двете общини (Берковица – 41 и Луковит – 40) е проведено проучване на енергийното потребление и енергийните характеристики на еднофамилни жилищни сгради, осъществено чрез посещение и оглед на място.

• Изготвен е калкулатор за приблизително изчисляване на показателите за енергийна ефективност;
• Направен е анализ и предложения за декарбонизация на отоплението и намаляване на потреблението на енергия за всяка една от проучените къщи;
• Отчетено е, че идентифицираните домакинства са с доход под прага за енергийна бедност и че са получили помощ за отопление за сезон 2023/2024 г.;
• Всички сгради в проучването са монолитни и за тях анкетираните притежават право на владеене.

Профилът на анкетираните домакинства показва, че в 95% от домакинствата има наличие на уязвими лица;
• В 44% от тях живее само 1 лице, което в почти всички случаи е на възраст над 65 години;
• Разходите за отопление за сезон 2023/2024, са средно 1392 лв., като използваната енергия за отопление от домакинствата е както следва:
➢ дърва за огрев – 89%
➢ пелети – 1%
➢ електро енергия – 10%

• Актуалното състояние на енергийния клас на сградите показва, че:
➢ 20% от къщите са клас C
➢ 60% са клас D
➢ 15% са клас E
➢ 5% са клас F

• Средното РЗП е 106 м2, а средно отопляемо РЗП е 52 м2.
• Видовете мерки за намаляване потреблението на енергия са обобщени в приложената таблица.

Семинари за изграждане на капацитет

На 12-ти и 13-ти декември Хабитат България и WWF България организираха Семинари за изграждане на капацитет за разработване на местни планове за действие за енергиен преход за енергийно бедните общности, съответно в общините Берковица и Луковит. Семинарите бяха насочени към представители на общинска администрация и общински съвет, имащи отношение към социалните, жилищни и екологични аспекти на енергийната бедност и представители на местните заинтересовани страни.

В програмата бяха представени:

• политиките за преодоляване на енергийната бедност, за ЕЕ и ВЕИ в условия на енергиен преход, на европейско, национално и местно ниво;
• резултатите от анкетирането на лица в енергийна бедност, получаващи помощи за отопление, както и на енергийните оценки на жилищата им;
• финансовите инструменти за осигуряване енергийния преход на домакинства в енергийна бедност;
• добри практики за устойчиво ползване на биомаса, намаляване на потреблението на енергия и намаляване на енергийната бедност.

Основен момент по време на двете събития бе провеждането на дискусия за идентифициране на Дълъг списък на възможните мерки за подпомагане на домакинства в енергийна бедност, както и изготвяне на Къс списък на мерките, които биха могли да се реализират в рамките на безвъзмездна помощ от 20 000 евро по проекта. Събитията завършиха с обобщение на резултатите от дискусиите и избор на до две приоритетни мерки, които да бъдат детайлно проучени и разработени от общините за изпълнение в периода 01.03 – 30.06.2025 г. Като най-подходящи и за най-голям брой домакинства се идентифицираха следните две инвестиционни мерки – смяна на дограма частично и смяна на уред за отопление.

През втората половина на януари 2025 г. е планирано провеждането на семинари и за домакинствата, живеещи в енергийна бедност на територията на двете общини. След тяхното провеждане ще се вземе решение какви конкретни мерки ще бъдат финансирани във всяка от общините.

Пълна програма, презентации и снимки от семинарите може да разгледате тук:
Две общини в България работят за преодоляване на енергийната бедност на местни общности, въпреки липсата на държавна политика в тази сфера

Добри практики за декарбонизация на домакинства, зависими от твърди горива

ПОДОБРЯВАНЕ КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА
Замяната на печки/котли на твърдо гориво с алтернативни източници на отопление в Община Видин.

Ползи:
• Намаляване наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на общини с нарушено качество на въздуха по този показател в периода 2017-2021 г.;
• Замяната на отоплителните уреди допринася за намаляването на вредните емисии и оттам до подобряване на качеството на атмосферния въздух, което води до значителен положителен ефект върху човешкото здраве.

ОНЛАЙН КАЛКУЛАТОР за изчисляване на най-подходящата отоплителна алтернатива за Вашето жилище. 

Други добри практики може да прочетете в презентацията на Българо-австрийска консултантска компания АД

Допълнителни ресурси:

BioJust – Справедлив преход за домакинства, зависими от твърди горива
1. Анализ на състоянието на енергийната ефективност в страната и на годишния напредък по изпълнението на политиката и мерките за повишаване на енергийната ефективност през 2023 г. в България
2. Регламент (ЕС) 2023/955 за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060
3. Местни пилотни проекти за намаляване на енергийната бедност и устойчиво ползване на дърва за огрев

Изтеглете бюлетина в pdf формат: Справедлив преход за домакинствата, зависими от твърди горива в условия на енергийна бедност

Този бюлетин е подготвен от Хабитат България по проект “Достъп до енергийно обновяване”, реализиран с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация. Партньорството на Хабитат България с Европейската климатична фондация подкрепя застъпническите дейности, които организацията изпълнява в процеса на ускоряване на енергийното обновяване на жилищата и преодоляването на енергийната бедност на домакинствата, в рамките на новите климатични политики и механизми на ЕС за подкрепа.

---

Проект BioJust е част от Европейската инициатива за климата (EUKI). EUKI е инструмент за финансиране на проекти на германското Федерално министерство на икономиката и защитата на климата (BMWK).

---

 

---